Тери, звучи ми като нормално съжителство с бебе. Гушкай си го и си го приспива гушкайки. Те не се учат на това, а ние ги учим да не се гушкат. Аз още гушкам и двамата понякога преди сън.
Имаш нужда от въглехидрати затова ти се ядат такива неща. С кърменето си се отслабва много. Аз със Сими отслабнах, то с Бобо, от диабета, от годините или просто не нацелвам режима си, не мога и не се чувствам комфортно въобще.
Ротавирусната  не е хич важна, поне според мен. Тук дори не се предлага.
Като спи той, спи и ти. Нямаш нищо по-важно от това да сте добре с малкия.
Чудесни сте!

Гушкането е нещо прекрасно. Габи сега се е научила като и кажа Дай гуш, и тя идва и се гушва. Но тя си е гушкива. Ади е друг тип, обича да седне в теб, да те усеща. Това е проблем и при спането, иска да ме усеща.

Павла, как сте?

От 6 седмици са почти постоянно вкъщи. Всички откачаме вече. Утре са на училище. Дано да се задържат здрави, че много им дойде на милите.
А мен, акълът ме оставя. Резервирах хотел за вечерта преди операцията на Симеон и обърках месеца. Та май ми изгоряха пари, опитвам се възстановя поне част.
Децата биват. Сими има още малко като белези, но те ще се заличат.
И двамата отвикнаха от училище и от утре пак ревове ме чакат.

 Вие как сте?

Павла, дано да не се разболяват повече,  с тези детски градини май навсякъде е така.

Ние сме добре. Не знам дали се похвалих, че Борис си има две зъбчета, доста е мрънклив тези дни и не знам дали и други не го тормозят. Бяхме на преглед, доволни са как се развива, даже казаха, че е повече от за възрастта си. Писах си с една жена от България с дете с ФКУ и зле ми стана, няма лекар, който да ги следи, няма нищо, ограничават всички храни, което е ужасно и затормозяващо...нямам думи, доста се разстроих. Ние сме ужасни късметлии, диетоложката ни е невероятна.
Аз днес ще си запиша час за репродуктивната клиника и ще се действа за бебе номер две, при мъжът ми няма никакви съмнения, аз ...и аз не знам, но решихме го. Чакам го довечера да решим за кога да е часа.

Браво на Борис. Дано бързо и леко да ги вади.
За второто дете ви поздравявам. Не е същата ситуацията, но и при нас мина притеснението, ако при второто нещата са дори по- зле. Сега не съжалявам и за милисекунди, нищо, че и той има проблем.
Опитайте вкъщи без нещо известно време или се притесняваш при положителен тест за терапията? При нас става от втория месец опити след 4г на мъка.
Стискам силно палци!

Благодаря Павла! Решихме се, притеснение има, но той е толкова прекрасен, че няма как да нямаме още едно такова и да го оставим сам. И двамата имаме брат и сестра с малка разлика и няма нищо по- хубаво на света. Точно заради терапията не искам, а и цикъла след раждането започна добре, сега пак съм с О на 18-20 ден..., което ...не е идеално. В Иначе и GP- то онзи ден ме попита дали знам, че и по друг начин мога да забременея  без изобщо да ми знае историята. Счрях онзи ден левотироксина, след 6 седмици кръв да видим как ще е, с намалена доза ТСХ беше 1.35, демек същото като и с лекарство. Не приемам метформин, няма и кой да ми изпише, чакам речродуктивните. Без тях никой няма да изпише и прогестрон като миналия път, нито ще следи повече ТСХ, няма и Клексан, няма нищо. GP- тата много ми лаят по нервите. Часовете продължават да са само по телефона и явно имат 5 мин. На пациент и не те и оставят да се изкажеш,  много зле.

На мен доста време ще ми трябва да се навия за второ, а нямам реална причина като вас. Просто жестокия мастит, дългата жълтеница с хранене на 50 минути денонощно, болниците, давенето от рефлукс, сега алергията от телешко или нещо друго за два месеца и половина ми дойдоха изневиделица. Изобщо не бях подготвена. Матей продължава с 4. нощни хранения и всеки ден в 5 се буди със зверска болка в стомаха и така. Добре, че Мишо го разнася нощем след кърмене, че щях да се хвърля от някъде, ако трябва и 4 пъти да го нося по 20 минути през нощта.
Добре, че имаме замразен ембрион, че сигурно изобщо нямаше да се навия за второ или поне не скоро

Тери, както едно, така и две се гледат. Дали за едно не спиш или за две е все тая. Като изключим болницата, това е животът с новородено- неспане, повръщане, разстройство. Поне кърмиш. Бобо на 1ч ядеше и то АМ. До 1г и нещо ядеше поне веднъж вечер. Хамалогията да миеш шишета и да го приготвяш.... ужас.
Ей сега ще имаш лъч надеждата към 4-5м и като стане на 6-7м вече ще мислиш за друго дете.
Според мен Мати има много брутални колики и рефлукс. Такава слуз, повръщането, миризмата и дори кръв имаше и Борис. При него беше рефлукс и от АР млякото му, което пи 3-4м, му се разбута и коремчето. Към 6м се оправи чак. До 1г повръщаше на фонтан. Колко пъти посреднощ съм сменяла и нашите, и неговите чаршафи.

Хелиантус, много е тъпо с личните лекари и терапията. То да те е страх да забременее нормално в твоя случай. Иногинол не можеш ли да пиеш? Той е съвместим и с кърменето. Знам, че метформинът не е много препоръчителен при кърмене, но поне иногинол.

Тери, и според мен са силни колики и рефлукс. Същите неща описваш, както бяха при Дари. После и при нея алергия, а и запека дето имаше два месеца. Кошмар беше. Аз бях също като теб с желанието за второ дете. Даже до 7-ми месец, бях напълно категорична, че втори път няма да ги преживея тези колики. Не ме притесняваше нито втора бременност, нито раждане, нито ин витро или фраксипарин 9 месеца, нооо тези колики ми взеха страха. Обаче, ела да ме видиш сега. Всеки ден мрънкам на Митко за второ 😆
Хелиантус, супер, че сте се решили. Дано този път всичко да стане бързо и безпроблемно. И честито за първите зъбки.
Ние в събота имахме инцидент. Нали ви казвах, че водим Дари на конна езда. Еми всичко супер, тя се радва на кончето, гушка го, ноо в цялата тази радост реши да изследва и устата му. Та, ухапа и пръста кончето. Беше доста зле, тя много се уплаши, боля я много. Но поне се оказа, че няма нищо счупено или пукнато, само голяма рана. Надявам се това да не я откаже и да не се страхува от тези животни за в бъдеще.

Мише, а ти самата ще я заведеш ли отново или като порасне?

Вече като пате в калчища се чувствам. Всеки дърпа към неговата специалност: алергия, рефлукс, ще го израсте. Много ми е важно да продължа с кърменето, защото тук е плачевно положението с коронавирус и деца. В пунктовете за Ковид към ДКЦ-тата препращат към педиатри, те логично към болници, а закараш ли дете в болница, веднага ги приемат по пътека 7 дена, без лечение, само наблюдение. Реално един преглед не може да им се направи. Това от няколко жени с бебета около мен го знам.
Аз днес отивам за втора доза. След това ще трябва да се пречупя да позволя бабите да гледат детето без маски, че се задушават и им го оставям за по 10 мин да хапна само. Ще порасне само така това дете, искат да го виждат.

Говорейки за ваксини, бихме му шествалентната и  му се върна оттогава засилен рефлекс на Моро. Постоянно се стряска, докато спи през деня и се буди. Преглътнах преди малко и се стресна. Не знам каква връзка имат двете неща. Иначе от седмица не ми е спал в ръцете, заспива в мен и го местя на леглото до мен. Спи кратко заради Моро, но е голям напредък за мен, също и това че не го приспивМ с пеене вече, съсипваше ме денонощното мучене и пеене, че той иска силно, няма такъв тих тон. Бях прегракнала.
Павла, вие кога сте на операцията?
Грейси, как сте с малката?

Началото на декември.

Тери, оставяй бебето. Живеете в една къща, какви маски? По- добре, ако чак толкова си се сдухала, прави им тестове 1 път седмично, но оставяй детето на бабите.
Ако му повиеш ръцете няма ли да е по-добре?

Мише, важното е, че нищо сериозно й няма. Ние ходим да даваме моркови на едни кончета. Едното почти захапа Сими. Котката ни път издра Бобо, защото я скубеше и му дърпаше опашката. Просто им обяснявам, че животните не обичат да ги дърпаме и да им пипаме в устата, но не могат да си кажат и затова драскат и хапят. Опитвам се да ги уча на положително родителство- ако не искат да ги пипам, да кажат и им обяснявам, че животните искат същото. Така преодоляха инцидентите. Аз бих я завела скоро и бих й казала да гушне конче, за да се извинят един на друг.

Павла, поне наближава, за да минава вече и да си изкарате празниците спокойно.
Тери, то въпросът е първоначално да се пречупиш. После няма да го мислиш толкова.
Павла, аз също смятам така да постъпя. Даже още веднага и обясних, че кончето не е искало да я нарани и е помислило, че му дава ядене. Тези дни също и обяснявам и и говоря. Тя даже сама казва, че кончето я е ухапало, но само като факт го констатира, без да има страх. Ще видим обаче как ще е като го види пак на живо.

Мише, милата Дари, как е сега? Павла добре го е казала.

Тери, Борис ядеше по 4 пъти на нощ до 6 месечен, а между 4 и 5 месеца и малко регресията на съня ни съсипа, будеше по 25 пъти на нощ. Първите две седмици докато само кърмех, въпреки че беше постоянно, беше рай. Това с шишетата е ужас, мий, стерилизирай...голяма хамалогия и все трябва да мислиш да носиш храна с теб като излизате. За съжаление това е с новородено, но на вас и болници и чудеса ви се натрупаха...Само ще кажа, че отминава. От 6-7 месечен е вече по- човек - спи сам, заиграва се.

Благодаря ви!
Мен ме плаши бременността . Тя беше гадна - повръщах първите 3 месеца по 10+ пъти на ден и само докато изляза от нас и ми причерняваше, после повръщах до 1-3 на ден до 5 месец, после намаля на веднъж на няколко дни, но все ми се гадеше, причерняваше ми, нямах сили да гледам , нищо не можех да ям, не влизах в кухнята, а за хранителните магазини  не можех и да си помисля. Ако съм пак така не знам как ще се оправям и с Борис. Но най- ме плаши сърбежа, който имах последния месец. Това е живо мъчение, инквизиция и аз не знам какво да го нарека...предпочитам да раждам по веднъж седмично без упойка, отколкото това, а аз изобщо не държа на болка  Една акушерка ме успокои, че тя 3 деца има и с трите бременности е имала холестаза 

От една седмица не кърмя, благодарение на баща ми в голяма степен. Борис ме ухапан миналия уикенд, което със зъби нали...казах му не, въпреки че не беше някакво твърде остро, той се обиди и отказа цял ден и да чуе( случвало се е и друг път за ден). После баша ми беше у нас понеделник, малкия спеше, събуди се отидох при него и опитах докато е сънен и тъкмо стопляхме отношения и гледам как дръжката на вратата се мърда, а аз съм гола и първосигналната ми реакция беше да кажа не, но беше силно не..
Борис се разрева и от тогава не иска да чуе и види. 
За метформина знаете ли дали е с натрупване? Дали да не го пия на своя глава от сега? Имам останал. Не съм се излседяала за ИР скоро, но то с тази  поликистоза...

Ако наистина си спряла кърменето  (абсурден начин!. Пък и миличкият Борис е много чувствителен.) Пий го тогава. Само би помогнал.

Явно е чувствителен. А начина е много абсурден. Не го очаквах, не бях готова и сега ми е много тъжно, но ето вече седмица...какво ли не пробвах, на тъмно, нощем, сънен, кожа в кожа...не и не. То и без това не вървеше заради шишето, твърдата храна, нямаше време той за сучене, но все пак 2-3 пъти на ден сучеше по малко... Може ли да не чакат на тия врати, нямам думи.
Благодаря,  Павла, започвам го значи.

П.с. Имам и Инофолик, мога и него да го започна. Вече имам час за 6.01, тогава Борис ще е на 10.5 месеца, мисле че е Ок за старт, пък дано не отнеме пак безкрайно дълго, искам да са с малка разлика. Мъжът ми, ако питате и това е много разлика 😁

Привет дами, вие сте изписали света.

Тери, давай детето на бабите. Хем те се радват, хем той е щастлив и разнасян. За рефлекса на Моро, Моника имаше много силно изразен, аз повивах ръцете. Така спеше само. Иначе по 15 минути като заек и после всички пребити и едва гледащи. На близначките направо им взех едни чувалчета за повиване и ги повивах. Ади не даваше докато е будна, но после като заспеше я повивах леко.

Мише, браво за говоренето. Ние имаме котка и трите са драми и хапани от нея. Обяснявам и говоря как не се прави на котката. Това не ги спира да я тормозят. Габи е по-страхлива, но и тя ходи и я тормози.

За решението за второ браво на Хелиантус и Мишето. Дано и на двете ви се получи. Прекрасно е като са повече в къщи. Идея нямате каква е веселба 😂😂😂

Аз се боря с прост народ и се надявам Моника да тръгне присъствено от утре. Ще видим как ще е
Близначките са на ясла и вече им мисля рождения ден. В смисъл мисля каква торта да им направя. Нищо друго 😉

Браво, Хелиантус, за решението за второ. Жалко само за кърменето, наистина много неприятно се е получило.

Тери, разбирам ти страха. Наистина ти се струпаха много неща на главата. Дано, обаче, да влезете в ритъм скоро и всичко лошо да отмине. Пък и ти имаш време за второ, може и по естествен път да стане... и повечко годинки разлика да имат, например 5-7 год., ще си е супер. Но да не давам акъли, вие ще си го измислите най-добре, като му дойде времето.

Ивона също има проблеми с коликите. И аз така на моменти ми идва да вдигна ръце, да кажа не мога повече, обаче не става така. Такива ужасни колики има (или имаше преди няколко дни), че мислех да спра да я кърмя и да мине на АМ, защото си мислех, че не й харесва кърмата ми. А тя много добре си яде и аз явно имам достатъчно кърма. Също мисля, че доста е наддала. Днес сме на първи преглед при педиатърката и ще видим.
Лекарствата против колики не помогнаха явно достатъчно. И от няколко дни й слагаме торбичка с черешови костилки и чак това най-накрая помогна. Преди това и върху баща си като лежеше, й помагаше, но с костилките е по-добре. Иначе ужаса с коликите беше 2-3 пъти в денонощие, като веднъж около обяд, втория път вечерта от 6 до полунощ - рев та рев, хранене през 2 часа, щото си мисля, че е гладна, наакване, изпишване, смяна на 10 памперса, повръщане, хълцукане и после пак рев и не ще и залъгалка и така. Слава Богу, обаче, през нощта заспиваше и така се будеше след 5-6 часа. Така вече седмица и повече прави по-големи паузи между храненията и нощем и през деня по 4 часа да спи й се случва. Но после пък няколко хранения прави през 2 часа и наваксва.

Ние пък трябва да решим дали да оставим замразеното ембрионче следващата година. И аз не знам какво да решим. Аз малко се чувствам стара и не знам дали ще мога да гледам 2 деца, като не броя голямото ми, макар че и след него трябва да вървя да чистя и пера, докато е вкъщи, поне до 19 години. Ще видим какво ще решим, сигурно ще оставим ембриона, но после не се знае какво ще стане.

Грейси, аз мисля съм най-възрастната тук. Не е до възраст, а до усещане как си представяш живота и дали ще си щастлива.

Прекрасно се развива Ивона, да пишеш колко е пораснала.

HELIANTHUS  браво за решението ви. И аз вече се замислям за второ. Мисля, че разлика 2-3 години е най-добре, така реално ще разтат заедно и ще са си дружинка. Тери всичко ще отмине и после ще забравиш.Иван  беше с ужасни колики още от болницата,носех го по цял ден на ръце и пеех. Преспивахме се с носене по 1 час, за да дремне 20 мин. Да неговоря, че вечер съм го бутала в количката до 2 часа. Освен коликите ное също бяхме с рефлукс и доста повръщаше, давали сме какво ли не, но нищо непомагаше. Накрая купихме антирефлуксна възглавница и минахме на Aptamil AR и нещата се пооправиха. След като запична да хапва по-твърда храна повръщането спря. И аз съм си мислела, че няма да издържа, но времето минава и всичко се забравя.

Маги, прави си. Въпрос на усещане е. Ето, например Мария Илиева на 43 има второ. А първото май на 40 беше. А ти си може би 1-2 години по-голяма от мен, което е общо-взето същото откъм бебе. Преди си мислех, че синът ми като порасне, след 40 години нататък няма да има какво да правя. Но така съм си била изградила ежедневието, че сега бебето променя това ежедневие и навици и т.н. Но е вярно, че всичко е въпрос на свикване. Важно е какво искаме, останалото е постижимо и преодолимо.

Пу! да не й е уроки на Ивона, но наистина бая си наддава. 1 кг е качила от изписването досега, а това са 3 седмици и половина. И е пораснала с 4 см.