Момичета, благодаря че сте се загрижили за мен
За казаното от Стефи и всички пригласящи - доста отдавна ми мина страхът да го давам на бабите и дори онзи ден майка ми като го пази искаше да и давам подробни инструкции за режима му, а аз само и отговорих:"Не ме интересува кога ще спи, кога ще яде и какво ще правите - само да сте добре и да ми го върнеш в кондиция"
Не че не искам помощ от бабите - просто както и Джбрул е казала, всички си бият шута и така... Ще се опитам да съм по-конкретна за да ме разберете:
Таткото когато ми е под ръка и не е на работа нямам никакви задръжки и го опвам и на целодневно гледане. Дори като си дойде за 3 дни това прави - гледа малкия, без дори да му е свикнал. Но той не е тук.... кога ще се върне още нямам отговор, защото можете да се сетите не е заминал за кеф или на екскурзия а за да постигне нещо за нас. Така че, нямам право да се оплаквам.
Свекърва ми съм я споменавала и преди, но след последните номера дори мъжът ми каза просто да се откажа с нея. Жената само върви и обяснява как да го гледала едва ли не цяла седмица да и го оставя, но за година и кусур така и не нацелих ден и момент дето на нея да и е удобно. Толкова е заета жената (не работи!), че не присъства на рождения ден на детето, на прощъпулника му (въпреки че лично ми извади душата седмици по-рано и и казах кога и как ще е!), а вчера за именния му ден не се сети да се обади. Просто на думи всичко става, но на действия...
Майка ми ми помага и то много, но тя работи колкото и аз съм на работа и поради многото неприятности в семейството тази година (а тя измъква всичко в това семейство) е останала без отпуска и реално каквото може в останалото време. Тя също има що-годе разбрани колеги и не е проблем понякога дори да излезе по-рано да го прибере или нещо такова, дори го правеше систематично докато го адаптирахме. Сега когато аз започна да ходя на пълен ден вече тя ще го взима всеки ден, защото тя е до 5 и може да го вземе в 5:30, а аз свършвам чак в 6. Отделно ми дава храна и отделя от уикендите да идва да го гледа за да мога аз да почина, но не може да е плътно защото отглежда и трима старци и всеки с неговите си драми...
За жена сериозно го мисля и не съм се отказала. Тук има различни причини да не се е случило, за които и аз съм си виновна, но и липсата на подкрепа от половинката също е проблем. И тук идва да кажа, че чисто физически се справям доста добре и то благодарение на доброто ми и послушно дете. Това което ми идва капак на ситуацията е липсата на разбиране и подкрепа от по-голямата част от околните - реално май само майка ми горе-долу ми влиза в положение. ММ и той на думи нали аз съм велика, аз всичко, той ми се възхищава, подкрепя ме....но каква ми е файдата от това му мислене, когато аз искам да споделя с него някой проблем а той ми заспи на телефона или ми мълчи, защото не знаел какво да каже?! Или когато аз съм супер изтощена и си легна в 9 и в 11 майка му ме събуди да съм и помогнела да си настрои фейсбука и аз като му го казах той ми вдига рамене насреща
Ей такива дребни неща....
Та не, не искам да се оплаквам
И да искам помощ и не ме е срам да го кажа и определено не я отказвам. Просто в ситуацията още се наместваме и явно трябва още мъничко да ми прелее за да ги наредя всички "помагащи", да спра да се съобразявам и да си направя каквото е добре за мен!
Стефи, благодаря за споделеното за финансовата част за жена - тъкмо щях да попитам
Моето е леко усложнено от факта, че яслата е в друг квартал спрямо нашия и ако го взима някой трябва да го прибира с колата, та затова майка ми е добрия вариант в случая, защото яслата е до тях
Единствено остава той да спре да си ляга с кокошките за да мога аз да го видя буден и да си го закарам до вкъщи буден, че като заспи в колата и после цяла нощ си играем