Ох,Блу,вземи напиши наръчник някакъв,ръководство ли,за работещата мсйка с малко дете/деца Верни са нещата,които пишеш.Скоро тръгвам на бачкане и аз и се надявам поуките от първия път да ми помогнат и сега да е по-леко,макар децата вече да са повече.Но ще видим,Ще ви пиша.
Ние иначе сме супер.Малчовците току изтрелят някоя дума,като"гъка"-гъска или " дма"-домат,или радостни възгласи,като"тинки-тинки", но с англйско th :)И е толкова вълнуващо да наблюдаваш как ще проговорят лека-полека...А,пък Митко като ме чуе да викам силно Кирето да дойде и той се провиква:"Ке..га...",демек-Кире.Чудя се той пък какво име ще измисли за брат си.А,бе...веселба голяма,ви казвам.Който се колебае дали да има още деца,да не му мисли много,

Ами аз няколко пъти деликатно се опитвам в тази тема точно да кажа на момичетата, че е хубаво да ползват бабите или друга помощ, но виждам че повечето се опитвате да се правите на супермен-ки
Трудна работа, Блу много хубаво го е казала и то от позицията на човек минал през това, не само на теория да философства. Та и аз от опит, къде на шега, къде сериозно съм писала по въпроса, но като гледам няма много резултат  Знам, знам, сега ще кажете ама то при всеки е различно, така е, затова всеки намира своя начин, но той не е да се гърчите до изнемогване. Всеки намира своето решени - баби, жена почасово за детето, жена за домакинството и прочие варианти. И не, не е толкова скъпо, защото знам че някой ще излезе и с това оправдание. В София жените взимат по 3-4 лв. на час, 20 дни по 1-2 часа са не повече от 100-150 лв., не казвам че са малко, но не е непосилно.
В случая на Мауси няма как да включва и таткото, но другите, моля ви, не ги щадете милите ни нежни половинки. Ама то детето ревяло при него, ми ще пореве, ще пореве, пък ще спре, айде холан, ама той не можел да го храни, бре, ще се научи. Първо на детето нищичко няма да му стане, не се дръжте с тях като с някакви чупливи същества, над които трябва да бдите неотлъчно по 24 часа, не им помагате, вредите им! Второ, на таткото пък съвсем, най-много да му се наруши комфорта малко...

Значи с две ръце се подписвам под казаното от Стефи.И аз нали как ще дам детето на баби, как ще се справят.Е беше на 6 месеца като трябваше да се върна в офиса за голяма поръчка.Като я гледам жива, здрава и щастлива повече не ми трябва.Баба и я гледаше перфектно за нейните си разбирания.В началото се втелясвах, мрънках, после си викам бе аз добре ли съм?!Детето ми гледат, то е добре, значи всичко е перфектно.Баща и пък хич и не съм го щадила.Той я къпе от ден 1 в къщи, макар че беше готов да избяга като я чу как се дере.И до ден днешен ако имаме излизане някъде с приятелки той ми е първа опция.Справя се перфектно с нея.

Ооооо, само баба да има. Връчвам детето и бягам по задачи. И отделно една моя приятелка и колежка го гледа като се наложи  по разни поводи с мъжа ми да излизаме и й плащаме съответно. .. Хем тя доволна, хем ние  Начини има наистина 

И аз да припея на Блу и Стефи - само да има кой да помага с детето, или ако няма - да имате чалъм да си плащате за помощ - правете го. За вас е добре И за децата е добре.
Моята сега е лесна вече т.е. мнооого по-лесно от периода 0-3,5 години. Сега детето се "гледа само", дори работещите баби - я за уикенд, я за седмица, две, че и три (като бях на даскало) - не само се справят, ами и не мрънкат. Но докато беше бебе и мнооого малко дете...ми не искам да си го спомням това време, с риск да прозвучи грозно. Само аз, 24/7, всички други се скатават, щото то тогава - няма спане, няма самозанимания, само терор. Не работа, ами ученето си отложих с 2 години по този повод. Просто ми отказаха да гледат толкова малко дете със седмици, че очни, че изпити - не можели да се справят и толкова. Както и да е. А и аз все пак съм разведена т.е. тати го няма изобщо в грижите за Дани. Но, ако имаше тати в пейзажа - ама така ще го опъна наравно с мен, чееее. И не, сами не се сещат повечето мъже. Има и приятни изключения между тях, ама...наблягам на изключения де.  Малко е като в Библията тоя въпрос - искай, че да ти се даде 

И в този тон да кажа - колкото детето е ваше, толкова е и на бащата.  Да не си мислят мъжете, че имат по-малко задължения! Ако го забравят, припомняйте им! 

Момичета, благодаря че сте се загрижили за мен
За казаното от Стефи и всички пригласящи - доста отдавна ми мина страхът да го давам на бабите и дори онзи ден майка ми като го пази искаше да и давам подробни инструкции за режима му, а аз само и отговорих:"Не ме интересува кога ще спи, кога ще яде и какво ще правите - само да сте добре и да ми го върнеш в кондиция" Не че не искам помощ от бабите - просто както и Джбрул е казала, всички си бият шута и така... Ще се опитам да съм по-конкретна за да ме разберете:
Таткото когато ми е под ръка и не е на работа нямам никакви задръжки и го опвам и на целодневно гледане. Дори като си дойде за 3 дни това прави - гледа малкия, без дори да му е свикнал. Но той не е тук.... кога ще се върне още нямам отговор, защото можете да се сетите не е заминал за кеф или на екскурзия а за да постигне нещо за нас. Така че, нямам право да се оплаквам.
Свекърва ми съм я споменавала и преди, но след последните номера дори мъжът ми каза просто да се откажа с нея. Жената само върви и обяснява как да го гледала едва ли не цяла седмица да и го оставя, но за година и кусур така и не нацелих ден и момент дето на нея да и е удобно. Толкова е заета жената (не работи!), че не присъства на рождения ден на детето, на прощъпулника му (въпреки че лично ми извади душата седмици по-рано и и казах кога и как ще е!), а вчера за именния му ден не се сети да се обади. Просто на думи всичко става, но на действия...
Майка ми ми помага и то много, но тя работи колкото и аз съм на работа и поради многото неприятности в семейството тази година (а тя измъква всичко в това семейство) е останала без отпуска и реално каквото може в останалото време. Тя също има що-годе разбрани колеги и не е проблем понякога дори да излезе по-рано да го прибере или нещо такова, дори го правеше систематично докато го адаптирахме. Сега когато аз започна да ходя на пълен ден вече тя ще го взима всеки ден, защото тя е до 5 и може да го вземе в 5:30, а аз свършвам чак в 6. Отделно ми дава храна и отделя от уикендите да идва да го гледа за да мога аз да почина, но не може да е плътно защото отглежда и трима старци и всеки с неговите си драми...
За жена сериозно го мисля и не съм се отказала. Тук има различни причини да не се е случило, за които и аз съм си виновна, но и липсата на подкрепа от половинката също е проблем. И тук идва да кажа, че чисто физически се справям доста добре и то благодарение на доброто ми и послушно дете. Това което ми идва капак на ситуацията е липсата на разбиране и подкрепа от по-голямата част от околните - реално май само майка ми горе-долу ми влиза в положение. ММ и той на думи нали аз съм велика, аз всичко, той ми се възхищава, подкрепя ме....но каква ми е файдата от това му мислене, когато аз искам да споделя с него някой проблем а той ми заспи на телефона или ми мълчи, защото не знаел какво да каже?! Или когато аз съм супер изтощена и си легна в 9 и в 11 майка му ме събуди да съм и помогнела да си настрои фейсбука и аз като му го казах той ми вдига рамене насреща Ей такива дребни неща....
Та не, не искам да се оплаквам И да искам помощ и не ме е срам да го кажа и определено не я отказвам. Просто в ситуацията още се наместваме и явно трябва още мъничко да ми прелее за да ги наредя всички "помагащи", да спра да се съобразявам и да си направя каквото е добре за мен!
Стефи, благодаря за споделеното за финансовата част за жена - тъкмо щях да попитам
Моето е леко усложнено от факта, че яслата е в друг квартал спрямо нашия и ако го взима някой трябва да го прибира с колата, та затова майка ми е добрия вариант в случая, защото яслата е до тях Единствено остава той да спре да си ляга с кокошките за да мога аз да го видя буден и да си го закарам до вкъщи буден, че като заспи в колата и после цяла нощ си играем 

Маузи, значи от всичко прочетено оставам с впечатление, че имаш нужда от помощ за взимането на детето от ясла. Търси тогава човек, който живее в квартала на яслата. Дали млада пенсионерка, дори приятелка на майка ти или студентка. Няма ли начин човек да се придвижи с градския транспорт от яслата до вас?
А това, че не се знае колко време ще си самотна майка, съвсем трябва да те накара да помислиш за помощ. Мъжът ти дете не гледа, докато е някъде си, така че ще е по-добре да не се противопоставя.

Маузи, значи от всичко прочетено оставам с впечатление, че имаш нужда от помощ за взимането на детето от ясла. Търси тогава човек, който живее в квартала на яслата. Дали млада пенсионерка, дори приятелка на майка ти или студентка. Няма ли начин човек да се придвижи с градския транспорт от яслата до вас?
А това, че не се знае колко време ще си самотна майка, съвсем трябва да те накара да помислиш за помощ. Мъжът ти дете не гледа, докато е някъде си, така че ще е по-добре да не се противопоставя.

Ами няма разумен начин за придвижване...в общи линии ако тръгнат ще стигнат заедно с мен
За мен още малко да мине декември и януари донякъде и той ще свикне повече, ще започне да става светло и нещата ще се наместят. Става дума за половин-един час в крайна сметка.... а ММ не е против, просто и не е за... нали аз да си го намеря, аз да си го платя, аз да обясня на "помагащите" баби как така ще имам жена, а няма да "разчитам" на тях....ей такива "подкрепи" от него А тук не искам да навлизам в детайли за ситуацията и отношенията с майка му и защо си мисля, че ако се заразвеждаме тя ще е причината, а той ще е виновен. Затова и казах, че просто още се въздържам, но ще кипне чайника и ще си наредя градинката

Мауси, аз като една "стара свекърва" да дам акъл въпреки, че не ми го искат 
Да ти кажа за свекито. Като те чета намирам сходство на 80% с моята, та питай патило, не старило дето се казва.  Първо, в никакъв случай не бива да се карате с мъжа ти заради нея, защото до колкото разбирам той не е на нейна страна, просто не иска да се празправя с нея, ако бъркам не ме чети повече При нас ситуацията е подобна, говоря за 19 г. почти съвместен живот, т.е. от тогава я познавам и нея. Та като бяха малки децата се държеше едно към едно като твоята, но аз съм така да се каже дипломатичен човек, предпочитам да решавам нещата с усмивка, от колкото с кавга. Майка ми е на 350 км., тя е тук на 15 мин. с кола, както и да е. 1-2 пъти се опитах да потърся помощ, ви както казваш, въпреки декларациите й че е на среща все не беше момента. Чудесно, намерих си жена и вече 9 г. си съжителстваме перфектно, мога да разчитам за всичко и по всяко време на нея. Не съм се обяснявала с бабата, не й дължа нищо.
Сега, когато децата са големи няма проблем да ги гледа, да ама аз пък нямам нужда сега 
Никога не съм се карала с нея, просто още в самото начало на "връзката" ни й казах, че мен 20+ г. никой не ми е давал съвети как да живея и тя няма да е първата!
Та, така, както казах 19 г. по-късно аз съм най-добрата снаха, има и друга, да не си помислиш, че защото съм единствена 
Та, от всичко което избълвах извода е - не давай обяснения на никой, най-малко пък на нея, направи така нещата, че да са максимално удобни и лесни за теб. Майка ти се надявам, че ще те разбере, още повече казваш, че и тя е достатъчно натоварена и без малчо.

Аз пък да ви кажа, че не е никак лесно да си намериш жена, която да помага почасово. Опитах се да намеря такава, която само да прибира Мия от училище до вкъщи, без да се налага да стои с нея след това. Тя Мия в рамките на половин-1 час може да се справи съвсем сама вкъщи. Ами питах, разпитвах кой ли не и не намериха такава.  Бабите, които гледат деца или ги гледат целодневно, което никак не е евтино, или си прибират собствените внуци. Така, че се оказа невъзможно и сега си тръгваме по-рано от работа, за да я прибера аз. Много по-лесно е да намериш жена за целодневни грижи, но това е супер скъпо,тук в София и в общи линии ако не си на заплата от поне 2000 лева излиза невъзможно. Чувала съм много оплаквания от детегледачки, които за 800 лева няма да приемат подобна работа и т.н.
Mousyt, надявам се да си намериш най-добрия начин за реласкация и да решиш проблемите със спокойствие.

meshko106, Божидар имам чувството, че в рамките на 10 дена и3кара един вирус - хрема+кашлица, оправи се и го повтори. Щото се оправи - спадна температурата, върна си апетита, хрема нямаше, обаче се ра3киха и ра3сополиви на ново  И ние с баща му покрай него. Сега още не смея да го пусна на градина.
Моу3и  Дано работата, 3а която е тръгнал таткото ви да се нареди!
Фи3ически може да се справим сигурно всички сами със 3адачите си - деца, домакинство, работа..., но психически. А съм се убедила, че и в работата, и в семейството - колкото и 3адължения да поемеш, щом се справяш, 3начи нямаш нужда от помощ, а дааааже могат да ти прехвърлят и още 3адачки И после има  само "Браво! Прекрасно си се справил!". Ама освен "браво" ми трябва и почивка, време 3а мене, финанси (като става въпрос 3а работата).
Нашият батко 2 дни е до обяд при бабата, която сме наели - малко да си почина и а3. 10 дена си е удома, че беше болен и и3пуших с двамата, хем и3ли3аме на ра3ходка и по двора. И да, 3нам че много семейства са така и не е чудо голямо да си гледам 2 деца вкъщи. Ама що да ми е трудно, като може да ми е по-лесно. Все пак като се уморя и и3нервя, детето го отнася и едва ли му правя услуга, правейки се на супер-мама. А и колко е щастлив от малкото ра3нообра3ие с друг човек - сам иска да ходи.

Подкрепям meshko106, че хич не е лесно да се намери жена за прибиране на дете от ДЯ/ДГ/училище. Първо се разбрах с една жена - тя започна работа. После се разбрах с една баба от градинката, но пък й се яви здравословен проблем. В началото го взимах аз, но отпуската свърши, а нещо кой знае какво не успях да свърша, че почна да ходи по цял ден, чак когато се върнах на работа. После го взимаше една баба от входа, но това беше временно решение, все пак идва зима, снегове, ледове и бабата си се притесняваше. В момента го взима една жена от съседен блок, но и тя е безработна и си търси постоянна работа, хубавото е, че тя предпочита да съчетава двете неща, но нищо не се знае. Отделно аз имах емоционален проблем как така ще пусна непознат човек в къщи, но тази жена ми я препоръча друга съседка, та с малко изчакване и временни решения се споразумяхме. Държах да е жена (имаше и желаещ мъж да го прибира), жената да е от квартала, да не се пътува (нито с кола, нито с градския транспорт), понеже един път ще попадне в задръстване и ще ми се изпилят нервите. Добре е, че свикнаха един с друг, не пропускам всяка вечер да й благодаря. И за 3-4 лева не се съгласяват, искаха ми минимум 5 лева на час. Е, договорихме се в крайна сметка за 4.
Mousyt, и според мен не се обяснявай на родата, а прави каквото ти е удобно на теб.

Аз още с почасово наемане на човек да го прибира от училище - не съм пробвала, защото нали не е ученик.
Но навремето, аз и тук съм споделяла - в чудо се видях с почасова детегледачка. То първо, че да намеря някой който да се справя ОК и да му имам доверие, че да си оставя малкото дете с него не е лесно, ама поне нямах "емоционален проблем" по темата. Отделно, че отдавна бях свикнала с външно лице в дома ми (чистачката). Като се оказа у нас, че тати абдикира от семейството и реално не се прибираше в къщи вече, а аз съм сама с неспящо бебе нон стоп - реших да си търся почасова помощ. Точно, защото изнервена, недоспала и стерсирана от какво ли не майка - не е най-полезното нещо за самото дете. Не, че няма справяне и сам. Като нямаш друга опция - справяш се, къде ще идеш... Ставаше дума за 2-3 дни в седмицата, за по 2-3 часа, в които да мога да изляза някъде без него, да си свърша мои си неща, или просто да пия кафе с приятелка, "за да ми се проветри главата и да оЛабя нервите".
Ами да, всички си търсят постоянна, целодневна работа, което е и доста по-скъпата опция за родителя. ОК, ама на мен целодневна детегледачка не ми трябваше, все пак нали си останах в къщи точно за да си гледам аз детето. Ако и в онзи момент да можех да си позволя "щатна детегледачка" финансово - то беше малоумно да го направя. Да кукнем две жени у дома, по цял ден, едната на заплата, за да гледаме едно бебе? Най-накрая извадих късмет да си намеря човек почасово, ама като е почасово - тя и ставката е по-височка все пак. 4лв. на час, ако се прибера по тъмно - такси за жената до дома й. Съобразяване тя кога трябва да си вземе нейното дете от градина, кога не може да дойде, защото то е болно и пр. Та и това не беше идеално, ама все пак нещо. И естествено, в момента в който й предложиха целодневна работа от същия вид, с твърда заплата - аз отекох.
Като опрем до училище, а тогава аз със сигурност вече ще ходя и на работа - не знам какви ще ги мисля с взимане от училище, кой ще стои с него, ако е болен и пр. Засега планът ми е, поне училището да му целодневно, ама и при това положение - едва ли аз ще съм приключила работа около 17ч., че да го посрещна. И едва ли съвсем няма да боледува и да се налага да си остава в къщи, а сам - няма как да стои, особено болен. Ако взем редовно да си тръгвам 2 часа преди края на раб. време и да си оставам у дома при всяка болест - до месец ще ме уволнят. Учтиво и с друг формален мотив, не детето, ама...все тая. Бодро се надявам, че все ще измисля нещо като му дойде времето де, баси оптимистката съм понякога. 

Добро разрешение на проблема с почасовото гледане на деца е да се наеме младо момиче - ученичка или студентка. Разбирам, че всеки иска идеалния пакет: зряла жена с опит, надеждна, препоръчана, и да приема почасова работа. Щом толкова хора се оплакват, че са ударили на камък, нещо в изискванията трябва да се промени. Младите момичета в някои отношения ще са по-добър вариант: гъвкави с времето си при промени във вашия график, по-енергични и ангажирани с децата и по-трайно мотивирани да припечелват някакви пари без да разчитат на тях за прехраната и битовите сметки.

Аз бях на 23, когато поех гледането на две деца на година и половина и новородено бебе. Нямах никакъв опит, но бързо се научих и се справях отлично. Чрез първото семейство се запознах с други родители и анагажиментите ми се заредиха един след друг.

Разбира се, че е нужна препоръка и характерът и поведението на момичето трябва да се преценят внимателно, но извън това подборът за този вид работа не е голяма философия.

цигу ме е изпреварила, това щях да казвам да си промените изискванията, подхода, начина и т.н. на търсене.
доста хора успяват да си намерят жени/момичета за почасово, поне в моето обкръжение не е такъв проблем, така че явно начин има.

цигу , аз на 17 г. съм гледала племенницата си - бебе   на  месец  -сестра ми , за да не прекъсне и завърши , трябваше да  е на очни , изпити  - вярно в същия град , но все пак я нямаше за по няколко часа  . И се справях . Помня като малка са ми оставяли -аз  в  6 клас , да гледам братовчед ми на  3-4 г.  , докато берат лозе .  Ама това е  по роднински .

Много е трудно да намериш външен човек , на когото да се довериш , особено ако е  нужен от време на време , инцидентно - а  и ако  детето  не е свикнало с човека , става  сложно   .

След   около 4 г. възраст нещата стават по- лесни . Докато е бебе   и  грижите  , които изисква са по- големи  , и отговорността  на гледащия  и притесненията на родителя  са  по-големи , защото детето нищо не може да каже.

Допреди половин година Калоян в детски кът сам не искаше да влезе и остане . Отиваме  - ама и аз да съм там . Сега вече има желание   , така че   това ми е опция, ако искам да свърша нещо за няколко часа  след работа  и детска градина .

Завиждам на всички с  на баби  в града  ,в които живеете.
Например ние с баща му на един театър двамата няма как да отидем заедно  - постановките са все от 19 до 20.30 , детския кът работи до 20 ч.  Още като се преместихме  тук съседката , току що пенсионирана , интелигентна  жена ми се струва,  предложи помощ ,ако имам нужда. Засега не се е налагало , но знам поне , че я  има.   

При  по-големите деца -запознайте се   с майки на деца от градината   ,с  които може да си разчитате  едната да взема децата , когато се наложи. Не говоря да е  ежедневие , но ако имате някакъв ангажимент след работа и ще закъснеете , да знаете ,че има кой да вземе детето   и да му е приятно ,  а после връщате жеста  и така.
Jbrul , ние с градината  се справяме  с водене и вземане , при все , че сме двама работещи.  За съжаление  и  в Бургас улучихме група с   баби, неработещи майки  или по майчинство с второ дете,които водят  късно  и рано вземат  децата. 

 А за училище и аз  не   я мисля от сега  -оптимист съм , че ще ги нагласим някак нещата.
Моят мъж  учудено заявява , че като първокласник е ходел сам и то на доста голямо разстояние на училище / наистина далеч /  , ама времената са се променили много за30- 35 години .

цигу, аз при търсенето си имах баш обратното изискване - да е млада жената От студентка докъм 5-6 години по-голяма от мен. Никакви претенции да е с мед.образование някакво, или подобен опит, или нещо свързано с деца да е работила. Просто да е нормална, да й е приятно да се грижи за дете и толкова. Не считам,че щом аз без грам опит в гледане на бебе мога да се справя чудесно, един средно интелигентен човек, само желание да има - ще се справи по-зле от мен. Бавачката на Дани се справяше и доста по-добре де, за всичко. Факт. Просто, защото е майка на две деца и обожава деца. Това е напълно достатъчно за мен. Мога и да ти кажа, че в 99% от случаите ми се явяваха "на интервю" разни баби, които започваха да ми обясняват, че са "възпитателки с опит" и още на тази реплика отпадаха  Бавачката на детето ми - дойде на интервю за чистачка и за 20 мин. беше ангажирана като бавачка. Т.е. не е до критериите само, явно е и до шанс, ако имаш. Пък се беше принудила да чисти къщи, защото никой преди мен не я е искал за бавачка. Нямала била опит  Майка на две деца, ако няма опит - не знам кой има, чесНо. Като й написах едни хубави препоръки за сегашната й работа като бавачка - оп, друго стана. А преди не я искаха... Откачена работа.

СЗ е университетски град, имам много познати преподаватели в Тракийския... Първо тях помолих за съдействие по темата, да си питат подопечните студентки, дали някоя може и иска да си докара някой лев допълнително с такава дейност... Нито един желаещ не се обади, хем и обява имаше. залепена. Липсата на интерес - не мога да ти я обясня, само мога да я споделя. Вероятно има връзка и с това, че студентите в БГ - обичайно са напълно и добре издържани от родителите си докато учат, та не се и хукват масово да работят паралелно с това.

Нимика, аз съм далеч от мисълта, че няма оправяне с водене и взимане. Просто аз се опитвам да нося няколко дини под една мищница и не само детето ми е приоритет, пък опитвам и да ги нося тия "дини" "на територията на страната"  Пък те са взаимноизключващи се + възрастта ми в добавка и съм си забъркала страшен мармалад в общи линии... Но досега се оправих с него и в бъдеще все ще успея някак. Има неудобства в моята ситуация, има и някои предимства обаче. Да сме живи и здрави само, все ще го наредим другото де.

Трудна работа наистина е с почасовото гледане на що обяви звънях не искам да си спомням..накрая козметичката ми ми препоръча жена,която току се пенсионира от детската градина до нас та си реших проблема 5 лв. на час като мен ме няма от 13 до към 17.30 и тя доволна,че не иска цял ден и аз...ето в петък нямах лекции,но я извиках,защото и аз съм човек и имам нужда от срещи с приятели,маникюр и т.н. ако поне едната баба живееше тук,хич нямаше да мисля на кого да го оставя,ама пусто са далеч и 9 месеца да са ми в къщата ми е в повече..

 А за училище и аз  не   я мисля от сега  -оптимист съм , че ще ги нагласим някак нещата.
Моят мъж  учудено заявява , че като първокласник е ходел сам и то на доста голямо разстояние на училище / наистина далеч /  , ама времената са се променили много за30- 35 години .

Само, че по сегашните закони децата до 12 годишна възраст трябва да се водят и взимат от училище от възрастен човек. Изрично ни го казаха на родителската среща и попълвахме декларации по въпроса. А що се касе до критериите -моите бяха изключително прости, да е от квартала, да е здрава и нормална и да може да поеме  5 дневен ангажимент за половин час всеки следобед. Взима я от училището и я оставя вкъщи и толкова. Ама по Редутските баири наистина не всяка баба би се съгласила, особено пък зимата, а и хем е постоянен ангажимент, хем е само за половин час, няма как да й предложа много пари. Един семеен приятел, който е безработен, се беше съгласил, но искаше 80 лева на месец. А и докато го обмисляхме, той се разболя и се отказа. А сега покрай изборите впрегнах цялата рода да я гледа, защото нямам грам отпуск повече. При едната ми сестра, при другата, разкарвахме я насам натам, ама нямаше начин.