Аз като родила веднъж на 33 и веднъж на 38 почти 39 да кажа, годините си имат значение за всичко.И мен първия път не ме боля ни от контракции, ни от нищо.Е сега не беше така.Но мина.Забравя се.

Успех момичета!

Маги, дано и при мен не е така. Аз имам едно на почти 34 и сега това трябва да е на почти 40.
При първото имах много болезнени контракции, но след раждането ни шевове ме боляха, ни съм имала контракции за прибиране на матката. И на второто нямах такива. А матка си се беше прибрала ОК.

Аз се готвя за нормално без епидурална. Но ако не пуснат таткото с мен директно ще искам да ме режат. Няма начин да раждам сама.

Хелиантус моля ти се обади се на акушерката или на някой който имаш за контакт и ги обясни тия неща така както ги обясняваш на нас с твърд тон. Те обръщат внимание на такива притеснения, стига да си твърда и категорична. Ако те видят, че търпиш възражения, ще те направят на луда калинка. Тоест те вече са те направили.
Прави театър ако трябва. Поискай и психолог.

При мен го имаше и това, че са близнаци, корема и матката бяха мноого разтегнати.Преразтегнати, така каза докторката.Още имам корем като бременна в 4-5  месец някъде.Колкото и да се старая, каквото и да правя има го.

При мен също остана малко корем, а аз никога съм нямала. При мен е сигурно от близките бременности. Аз родих на 33г и на 34г

Свърза ли се с някого, Хелиантус?


Яничка, не позволявай да те хване шубето!

Маги аз съм сигурна, че коремът ми е голям колкото твоят с близнаци. Щом вече ме питат след колко дни ще раждам... и като кажа, че ми остават 3 месеца и ме гледат в шок.

Павла то моето не е шубе, а реална оценка на ситуацията. Родилното е в приземен етаж, няма прозорци. Почти всичко в стаите е синьо, дори и част от стените. Стаите са звукоизолирани. Няма как да издържа в туй нещо сама, часове наред с контракции. Но поне за момента на 50 и колко хиляди случаи все още пускат татковците. Даже на консултация пускат, нищо че на всички врати пише, че се допуска само пациента. Само Яна Лудата ходи сама 

Обадих се сутринта, билирубина е спаднал от 11 на 8  🤷‍♀️, т.е. вече е в норма. Аз им казах, че моите симптоми обаче изобщо не са по- добре и те ме попитаха искам ли да отида да ме видят и за кръв отново и аз казах, че искам. Часът ми беше за след час и десет минути, та да видите жена бременна в 9-ия месец какви скорости може да развива, душ, обличане и хайде, че пътя до там ми е поне 40 мин. Отидох, взеха ми кръв, сложиха ме на тонове, продължавам да си имам контракции на често 🤷‍♀️. Дойде и лекар да говори с мен, най- сетне, беше много симпатична  и мила, изказах си всичко. Тя каза, че при тези стойности на билирубина не би трябвало да има опасност за бебето и няма смисъл засега да ми изписват тази киселина, но ще продължаваме ежеседмично да следим кръвните, защото както и четох, симптомите могат да предхождат покачването на билирубина. Към този момент вече се чувствах като луда параноичка. Междувремнно чакахме да станат готови чернодробните ми, от които се оказа, че алата ми е още по- висок и от миналата седмица, което все пак показва, че нещо се случва и не съм напълно луда, не че има как да си го измисля този кошмарен сърбеж. Билирунина пак ще е готов в понеделник... имам час за кръв отново следващата седмица в четвъртък, после в петък час с лекар, с който трябва да обсъдим пълната картинка и щял да реши дали трябва да се предизвиква раждане. Та това е, не се успокоих напълно, защото този билирубин е все пак на една седмица и вече не е много актуален, но все пак не е бил в небесата.

Поне те следят изкъсо (доколкото е възможно за Англия).
И отсега да ти кажа - като влезеш в болницата за раждане, каквото не ти харесва си казваш. Няма да им мълчиш за нищо. Ако не ти харесва акушерката - можеш да поискаш смяна и никой нищо не може да ти каже. Изобщо докато сте там с бебето, ти си кралицата и не го забравяй.

Да, поне следят. Отвисях си в тази болница последните 2 седмици. Хайде да минава още малко време и да раждам вече  че ми писна да съм дебела и със сърбежи 
Благодаря, Яна, ще имам предвид.

НИщо чудно да те плануват за понеделник, въпреки че всеки ден е плюс за малчо. Хайде бе..дебела пък са. Нали не беше качила много. Като се чувстваш дебела се сети за мен, дето с Лори станах 105 кг Сериозен играч

Факт, че не съм качила много. Засега 8.5 кг, това с тези, които свалих в началото, а от преди да забременея съм +5.5 , но тежи това коремище и едва се търкалям, това и защото таза ми се разпада. Иначе плюс е всеки ден, ако не се трови от някакви токсини. То, ако ме индуцурат ще е след 38 г.с. , така че той би трябвало да си е добре. Най- добре сам да си реши кога да излиза разбира се, но му обяснявам да има милост и да не се бави прекалено, че този сърбеж вече ще ме доведе до лудост.

Хелиантус, разбираме те много добре и без сърбежа. Наистина на края е мнооого тегаво, тромаво и тежко всичко. Всичко ще бъде наред и много скоро ще си гушнеш юначето, а за щастие в началото те само спят, тъй че и ще се наспиш с кратки прекъсвания на всеки 2-3 часа. Изпращам ти прегръдки и ти желая последните бременни дни да минат все пак по-бързо и леко, а раждането ти да е спокойно и сигурно. Чакаме те в бременната тема съвсем скоро, но не и преди да е дошъл точният момент ♥

Де ги тез бебета дето само спят и се будят на 2-3 часа. Димана ядеше на около 40 минути първите 2 седмици, а казват че вторите били по-зле. Та отсега съм подготвила мъжо за бащинство. Той ще върти цялата къща, а аз ще подпирам с клечки с клепачите и ще ходя без сутиен 

Сими ядеше на 1ч, 1ч и нещо.
Бобо се мъчех да го кърм я и на 20-30 мин беше на гърда. Аз обаче спях гушкайки го.

Хелиантус, да не те отчайвам, но няма да те индуцират. Ако не се объркат нещо изследванията много, не мисля, че и ще ти изпишат нещо. Поне, че те следят.
Не остана. Точно 5 дена след като го гушнеш ще забравиш и сърбеж, и всичко.

Яничка, моите и двете бяха тъй от първия ден. Даже второто спи повечко и не се сеща за манджа, първото поне на 2-3 часа се будеше за 15 минути и заспиваше на гърда. Говоря за месец 1, не съм ги опиянявала, за да спят. Те се уморяваха докато дишат и сучат достатъчно.

Лято, твоите са някакви еднорози, сериозно.Аз първите месеци не искам да си ги смоням.Габриела не искаше яде, будех я на час и половина, след кърмене се цедях, и двете имаха ужасни колики, докато вземем Лефакса беше рев с часове.С Моника беше още по-весело, тя ядеше по 40-50 минути, после я дремне 2 часа, я не.Та въобще беше трудно и там.

Нямам търпение вече да идвам в другата тема и да гушкам бебе, аз свикнах да не спя  ,

Павла, знам че може и да не ме индуцират, няма причина с тези кръвни засега, което е и добре. Аз и не искам индукция, ако не се налага, но го наговарям да не чака все пак още 3 седмици, че аз много полудявам с този сърбеж. Снощи и днес цял ден е много зле и вече ми се плаче много.

Хелиантус,и моят мъж мислеше че няма да спим,ма не сме имали до сега такава нощ.Да не стане да се хвалиш,че добре че си родила да се наспиш.Има и спящи по цяла нощ бебета .Само да минат по-бързо трите седмици.

Стига де, всичко ще е наред при Хелиантус и малкият ще дремва повечко. От дете до дете има разлика. Криси и Васил също имаха колики, на Васил бяха съсредоточени в 3 часа всеки ден с неутешим рев от 17 до 20 часа, но след лефакса всичко се оправи. Той беше ранобуден и ставаше с изгрева, но аз ставам час преди него и не ми е било проблем това. Имахме проблем малко по-късно, че към 2 месец започна да спи нощен сън през деня, а нощем се будеше да се нахрани на 3 часа. Тогава не спах до 4-5 месец, за да обърна постепенно спането и денем да се буди, а нощем да спи. Но все пак до 4 месец спеше между всяко хранене и чак 4 месец се ококори изведнъж. Криската е еднорог наистина, мъчих се с нея да докарам 6 хранения за денонощие и не става, едва докарвам 5, а петото е докато спи вече. Но на Хелиантус и трябват 2-3 дни да се наспи като хората, а точно първите дни ще ги има. После каквото дойде. Силно се надявам и после да има възможност.

Да идва 38ма по-бързо, Хелиантус! Похвално е за кг, а за корема е много относително. Има упражнения след това и тн. В крайна сметка не е това най-важното! После еднорог или не ще си е твойто тамагочи и тези дискомфорти ще ги забравиш. А за бременност на 23 и 31-32 огроомна разлика. Въпреки, че на 23 бях 105 кг бях като козичка. Ходене, каквото искам. Грам проблем не съм имала. Тука в последните два месеца едвам движех.

Идвам и аз на отчет след първа ЖК. И Мишо прекарах през пропускателния пункт на клиниката, та и той видя детето днес. Расте си човечето. 10г.с+3 съм вече. Бях при друг лекар, за да ме запише на ЖК. Той си гледа на екрана и аз нищо не виждам. Питах го: "Започнало ли е да мърда вече? Докторката каза, че тази седмица ще си движи вече ръцете и крачетата", но докторът каза, че явно сега спи, защото не се движи. След малко обърна екрана към мен и аз като се зарадвах да го видя, обля ме някакво топло чувство на щастие и то мъничето от моя ентусиазъм се събуди и като започна да мята ръцете и краката. Това беше най-хубавия момент в живота ми. Най-сладкото нещо. Като чухме за сефте сърчицето не се разревах, ама сега пуснах някоя сълза тайничко.

Казах на доктора, че докторката препоръча микробиология, когато се е формирала плацентата вече. (сега си прочетох в стари коментари,че е казала след 10г.с). Ама докторът ме вика на преглед чак след 1 месец :О Няма ли да е късно вече? Аз бактерии си имам, жълтее ми течението, но не е притеснително обилно, не сърби и не мирише. Та не се е наложила засега спешна микробиология. На 15.02 съм на фетална морфология при др Даскалов и ще обсъдя с него, ако препоръча, ще пусна при него микробиологията.

Днес докторът ми каза да спирам кринона, което някак нямам смелост да направя. Питах го поне по схема да спра. Сега съм на 2х1 Кринон, да го намаля. Той се съгласи. Аз сама си реших 11 г.с. да мина на 1 кринон за 4 дена и после ще го спирам.