Привет и от нас.
За падания си говорите, имаме едно прясно то вчера.Падна от стола с лицето напред.Подпря се на ръце, но не успя да предотврати срещата с пода и си разби устата.Това е за втори път.И преди и сега слагам лед, нещо студено на удареното място да спре кръвотечението.Иначе пада редовно.Онзи ден на площада в опит да се тръшне падна назад, така издрънча главата, но аз вече не се шашкам много.Мазах с арника, разтривах и сега няма и следа от удара.Беше се пребила яко в една пейка, чак и стана малко хематомче на ухото.Освен много рев и червено ухо друго нямахме.С времето се изтръпва факт е!

Здравейте,
дано да няма сериозни инциденти с малките, но така е, случва се да падат вкъщи, навън докато си играят, в градината, или яслата. Аз да споделя за новото мляко, макар че още е рано да правя заключения, защото с предното имахме проблеми едва след шест дни ползване. Та новото мляко го приехме добре, но отначало не искахме да пием от шишето. Явно малката е запомнила, че вкусът не е хубав - това е от няколкото пъти, когато смесвахме с ХА. След като го опита обаче, си го изпи. Нямаше алергична реакция, или повръщане на фонтан.  Но ще видим. Днес й дадох пюренце от картоф. Вчера го правих на пара и го пасирах. Не мога да кажа, че се въодушеви, но не го и отказа. С второто даване мисля да изчакам. Поне така ми казаха - даваш веднъж, после няколко дни, даваш познати храни и после пак даваш. Ако няма реакция, продължаваш с кратофа. Някой правил ли е така?
Поздрави и хубав ден на всички!

Кати, много хубаво, че няма реакция засега.
Аз знам, че нова храна се дава всеки ден в продължение на няколко дни (от 3 до 7), а не се спира след първия ден и после пак. Всеки ден се увеличава количеството - от 2-3 лъжички до цяла порцийка.
Картофеното пюре чисто наистина не е хубаво. Може да го предлагаш, смесено с АМ или с друга храна, която вече си въвела (напр. тиква).

Маги, Моника е страшна бойна мадама  Като разказваш колко е смела само 

Кати, и аз като Усмивки знам за захранването.Днес даваш 3 лъжички нова храна, утре 5 и т.н. увеличаваш.Аз чист картоф не съм и давала.На мен не ми харесва вкуса и винаги го смесвах с позната храна.
Усмивки, бойна е и лигава ако ме питаш ама правим опити да се строяваме.Как е Дани, как беше днес яслата?

Благодаря за мненията. По принцип схемата е такава, каквато я описвате. И аз така въведох другите две храни. Заради алергичната реакция обаче, ме посъветваха да процедирам така с картофа и със следващите храни. Особено силно се изявявали алергичните реакции не при първото, а при второто даване на съответната храна/АМ. След като при повторното даване няма реакция, ще продължа с картофа и следващите дни, като постепенно увеличавам количеството.

Маги, като е видял днес леличката и е разбрал къде е, се е разплакал, но не е било чак като вчера с извиване на дъга и т.н.
Следобяд като го вземе мъжа ми се разплаква от облекчение, че го е взел. Иначе казват, че през деня е спокоен, спи, яде и си играе. Не знам до колко може да им се вярва. Днес е бил и на народни танци, но никой не ни казва, интересно ли му е било, скачал ли е с другите деца.
Нещо не ми харесва персонала. Много е студен, никаква емоция не показва. Като някакъв предмет го вземат. И все едно й също ни казват: "Спокоен е". Ама какво прави, тц.
След яслата обаче днес ме направи на луда. Направо са го хванали бесните. За отрицателно време опразни няколко шкафа и чекмеджета, хвърля всякакви предмети. Хвърли една чиния и я счупи. Непрекъснато мрънка и крещи. Пълна лудница  Иска да излиза, но то вали. Няма угодия 
А какво количестсво изяде само, все едно цял ден не е ял...

Смайли, не знам дали в някоя ясла/градина персоналът дава на родителите "дневен отчет" в детайли какво е правило детето точно, както би ти обяснила някоя от бабите му, ако си го оставила на нея. В началото, докато още питах "Как беше днес?" и на мен ми казваха същите неща. Спокоен е, яде, спа, игра. Реално - то това са основните "маркери", доколко добре/спокойно се чувства детето в детското заведение. Ако му е много зле - ми не иска да се храни, не може да спи, защото е неспокойно, страни от другите деца и пр. Това, че по подразбиране хората работещи на такива места обичат деца, все пак не значи, че за всяко едно могат да набиват емоции така както мама и тати за своето си отроче. Ми нормално е, за тях това е работа в края на краищата. Той и АГ не плаче с теб като раждаш, защото те боляло и му е мъчно за теб  , което не значи, че е безразличен към твоето изживяване и е кофти АГ. С персонала по тези заведения е същото, има едно обръгване и да не щеш, с години идват малки човечета всеки ден, кое се адаптира по-лесно, кое с повече мрън и сълзи, просто хората знаят, че това не е "болка за умирачка", даже знаят за колко време средно ще приключи цялата драма. Ние като родители, особено с първо дете как изживяваме тези неща - ясно, ама да ти кажа - не мисля, че ние сме по-адекватните в тези ситуации. Честно.
Всъщност, ако Дани плаче там - и вземат да му пърхат и да обръщат огромно внимание на това - само ще плаче повече, защото ще схване, че това му осигурява персонално внимание. Та правилната тактика, която те прилагат е да го разсеят нещо, да не показват, че са впечатлени, или притеснени от това, че плаче, което не бих нарекла "студенина", просто е по-разумното поведение. И за детето е по-добре така. Същото, което си препоръчваме една на друга, в случаите когато нечие дете вземе да се тръшка - да се игнорира това поведение. Което не ни прави ни студени, ни по-малко обичащи децата си, знаеш.

Моята "ламя" също яде обилно след ДГ, просто защото по принцип яде "порции за възрастни", а не детски както са там. Иначе там си омита всичко. Твоят Дани, вероятно все още не си изяжда всичко там, а похапва от едно и друго за момента, та нормално да е гладен вечер засега. Ама едва ли защото не е хапнал нищо цял ден, просто е извън нормалния си режим на хранене засега, това ще отмине, когато се успокои съвсем. Вечер, някакво "беснеене" има и у нас понякога, обичайно си наваксва с неща, които в ДГ не са му позволени, или са невъзможни за случване. Дали ще е бясно тичане и чекнежи по опасни места, дали ще е слушане и гледане на музикални клипчета на таблета...каквото му е залипсвало за деня - това. Главната разлика за тях тръгвайки на ясла/градина е, че там все пак има повечко "ред и дисциплина", не е като с мама у дома, дето почти всичко може. Често има своеобразен "бунт" срещу тази "новост" за тях, та сте в "класиката" и по този въпрос. Не се притеснявай излишно. Ще крещи, разхвърля и чупи чинии сега, щото в яслата - такива неща не може, един вид проверява до каква степен ситуацията в живота му се е променила, така си намества нещата в своята си глава. Или поне така ми каза детската психоложка, с която навремето обсъждах сходни прояви на Дани в началото. Нарече ги "здравословни" за протокола. Дишай дълбоко и добронамерен съвет - опитайте да няма сълзи и да ви личи напрежението и тревогата пред детето, когато го водите и взимате. Имай предвид, че надушват всяка твоя емоция като ловни хрътки и ако ти си настроена негативно към персонала, може и той да попие такова настроение. Което няма хичда е от полза за всички ви.

Сигурна съм, че до седмица - 10-ина дни, други ще са "дневните ти отчети" за ходенето на ясла. Само опитай да се успокоиш малко и да изтраеш дотогава. 

Смайли, колко деца са в група в тази частна детска ясла? Много интересно, как така, при условие, че си плащате и то сигурно не малко, не могат две думи на кръст да ви кажат, какво е правило детето през деня! Аз много щях да се ядосам. По принцип и ние имаме идея като стане на две годинки да пуснем София на частна ясла, но за половин ден, защото следобедите има кой да я гледа.

Кати, моето също е в частна градина, по списък са 16 деца в групата с две учителки. С болните и отсъстващите по други причини - обичайно са по 10-ина деца на ден в групата. Което прави един възрастен на 5 деца, ако ще го смятаме кръчмарски. Информация, много подробна какво е правил през деня - никога не ми е отказал никой, когато изобщо съм ходила дотам, което е било мнооого рядко.
Откровено ти казвам, че детайлни обяснения по дадена тема, примерно вместо "той яде", да ми кажат: "днес имаше баница за закуска, изяде я цялата, на обяд имаше еди какво си - изяде половината от това, че не го обичал, другото го изяде цялото, легна да спи в еди колко си час, спа еди колко си време, стана после, отиде да се изпишка, след това игра с еди кои си деца и играчки, или на еди какво си..." - всъщност второто е излишна информация. По същество. В случая важи правилото, че "липсата на новина е добра новина" Щом няма подробни пояснения за едно и друго - значи всичко е нормално и в рамките на очакваното. Ако детето абсолютно откаже да се храни, или да спи, или реве от-до докато е там - ще ти кажат и още как. По-вероятно даже да ти се обадят да идеш да си го вземеш.

Друг въпрос е, че и на родители са се нагледали не по-малко отколкото на деца и им е ясно, че информацията "изяде си само 1/3 от мусаката" - за мама звучи като "милото то, гладува и страда" и следва якото филмиране. Като ти кажат, че все пак е ял, което е факт, ако и да не е изял всичко и отчитат, че това са нормални прояви на старта - не те шашкат ненужно и да - спестяват и на себе си родителските истерии за няма нищо. Всички сме убедени, че собствените ни деца са мега специални и едва ли не различни от всички други за това-онова, ама реално и в общия случай - ми не са.

Казвам ги тези неща, като човек и досега ненавиждащ и помнещ с лошо ходенето си на ДГ. Като майката, която преди да си прати детето на ДГ - очакваше апокалипсис и бях готова да "свия знамената" и да пропуснем изцяло ДГ за най-дребното, което не му понесло, ако... Ама то какво стана - казах, даже не можах да го смеля в първия момент и да си сменя настройките по темата поне седмица.  Освен това съм си гад относно детето и то такава, че ги направих на криви, заради една забележка към Дани, че му били ботите с връзки... Директорката ми се обади да се извини, да ме увери, че е санкционирала госпожата за тази реплика. Та...хич не съм от лесните аз - напротив. И въпреки това ти казвам, каквото казах и напред. И на теб и на Смайли и на другите, на които им предстои тази стъпка - повечко доверие имайте в тези хора и си поовладейте емоциите на старта и ще видите, че всичко ще е ОК.

Много често падат моите деца, и то е най-вече като се разлигавят и не внимават, направо минават мярка понякога  . Изобщо не говоря за това, че някой се е спънал или затичал и затова е паднал, обикновено гледам да нямам реакция и те се научиха като паднат да стават веднага, не ходя да вдигам и утешавам. Но най- лошите им падания са били от лигавщина, и с двете съм имала по един такъв случай дето сърцето ми спря направо.
Едното беше падане от стол, детето на колене на стола, в един момент се обърна към облегалката и защото се смееше нещо в невниманието си увисна на облегалката и политна заедно със стола. Аз бях на съседния стол и добре, че имах бърза реакция, протегнах крака си и стола вместо директно назад (от което тя със сигурност щеше да си разбие я нос, я уста), се превъртя странично и тя се размина само с уплаха.
Другият случай беше безобидно на пръв поглед падане, нещо се дърпаха една друга и се кикотеха (това обикновено е вечер преди да заспят, не стават кисели и ревящи, а почват да се кикотят за всичко и често си падат сами ....). Та, ей така от нищото падна на пода, та чак си тресна главата, но защото така се беше разлигавила, че уж почна да реве, но се захласна и тръгна да припада, направо си изкарах акъла ... бързо я хванах, раздрусах веднъж и продиша (за секунди стана всичко), след това пи водичка, оправи се, ама с мен какво се случи ... разтрепера ми се всичко отвътре, дълго време не можах да се успокоя.
Затова въведох няколко правила и постоянно напомням да се спазват (много строга станах в това отношение, ама наистина много строга, защото те се увличат и забравят...), едното е да не се катерят по столовете и още няколко такива, опитвам се да пресичам овреме глезенето и така  ....

Jbrul, мерси много за успокоителните думи. Наистина добре ми подействаха 

Яслената група е около 10 деца, за които отговарят 2-3 жени. Едната (медицинската сестра) в частност отговаря за Дани. Някак си ми е трудно да усетя какво се случва, защото тя е като една маска. Не се усмихва. Като взема детето, няма "Здравей, Дани", "Ела да видиш къде са децата, играчките". Взема го без никаква емоция и го внася вътре и ние само това виждаме.
Като задавам конкретни въпроси ми отговаря (чувства го като свое задължение, даже каза, че може да я търсим по телефона непрекъснато едва ли не), но аз вече се чувствам като досадна майка дето само разпитва.
Какво точно е ял изобщо не ме вълнува например. Дори не съм питала коя кухня ползват и какво е менюто. Но ме интересува как заспива, колко спи, сам ли се храни, малко ли ял, много ли, имал ли е някакво по-интересно преживяване през деня и др.п.
Само с питане разбирам, че той там не се храни сам, а те го хранят (а вкъщи не ми дава да му дам нито една лъжица, сам си се храни, колкото и да се цапа), че заспива като го милват по главата и гръбчето (това даже много ме изненада, като някаква екстра го възприех  ). Че е ходил на танци разбрах само по това, че ни взеха пари днес. То е ясно, че не може да научи танци на тази възраст, но поне някой да ми каже дали се е забавлявал и подскачал и дали му е било интересно.
В момента ме е страх даже да изискам нещо, защото имам усещане, че ще ги настроя срещу детето. Сменят му пелените по два пъти, което явно идва малко, защото той там не искал да сяда на гърне, а вероятно пие доста вода като гледа, че другите пият (вкъщи едва изпива по 100-200 мл на ден, освен млякото сутрин и вечер). Връщат ми ги целите подгизнали, а днес и бодито бяха сменяли, че се е подмокрил. Дала съм им достатъчно пелени и може да ги сменят и три пъти, и четири пъти, но не го правят. А аз сега се притеснявам да им кажа, което не е нормално.
Та такива са ми усещанията в момента. Сигурно детенце като се успокои и ние ще се успокоим и няма толкова да се вглеждаме, но сега сме още на тръни....

Смайли, аз както казвам да не се втелясаш в незначителни неща, бих казала за всичко важно според теб, или което отчиташ като проблем - да казваш и да изискваш да се свърши. Това с памперсите например. Няма какво да се притесняваш, че ще се "настроят срещу детето". Дори ти наистина да подразниш с нещо някого от персонала - детето си е дете. Не то е изявило претенции за нещо, не им е с него "конфликта" (ако го отчетат като такъв), отделно това са хора свикнали да работят...с хора. Много трудно някой може да направи нещо чааак толкова, че да се отрази върху детето му поверено на грижите им, особено в частно заведение.

В споменатия случай за обувките с връзки при нас... В градината на Дани никога не са ми казвали (както в доста държавни), че искат обувките непременно с лепки, панталоните с ластик, или да го водя по анцуг... Ходи си по дънки, ризи и пр, както си го обличам обикновено. Миналата есен купувам кожени боти "Кикерс", разкошни, с връзки. Ходи си с тях 2 месеца, докато една сутрин - яко запъване, искал други обувки, госпожата се ядосвала на тези връзки, казала "мама да купи с лепенки"... Беше заместваща титулярката. Подгрях се, защото, ако връзките са проблем толкова - следва да уведомят мен по темата. Да му мрънкат и да му се цупят на него - тцъ. Той нямаше 4 тогава - отчита, че някой му е ядосан за нещо, не може да прецени дали е основателно, или не, излишно се шашка, заради...връзки на обувки?! Отделно, че плащам достатъчно, за да вързват едни връзки 1-2 пъти на ден, извинете нали... Нито ще хвърля нови и скъпи боти от ест. кожа, че да купя някой синтетичен боклук, ама с лепки да бъдело, че да им е по-лесно на тях + това не са 30 деца, 10-ина са. Сещаш ли се, че за такава "глупост" според провинилата се учителка аз да се обадя на директорката - е повод да й идва да ме удуши поне.  Поредната лигава майка, дето вдигнала пушилката за нищо. Е, за мен е "нищо" дали ял и колко, дали се напикал и изцапал, та даже и ударил. Да му създават емоционален дискомфорт не е "нищо" и не си и помислих да си затрая и не го направих.
Лошо отношение не е последвало към него след тази случка, категорично. А и той е вече голям и имам "обратна връзка", ако нещо не е ОК - може да каже. Даже май имаше превантивен ефект, щото са ме преброили в графа: "Тая толкУ луда, че за някакви обувки и връзки направи проблем, смятайте за друго какво би..."  Та е по-вероятно да са особено внимателни с него, вместо да е обратното, като знаят, че "тя тая майка не я слуша главния". Нямам никакъв проблем какво си мислят за мен и дали си мислят това да ти кажа. На мен като цяло не ми пука кой какво си мислел за мен, извън 3-ма души на този свят, един от които е Данаил.
Та си търси своето и си го изисквай за всичко, което за теб е важно, без да се страхуваш изобщо. Просто отсявай рационално кое е наистина важно за малкия и толкова.

Да припея и на Стеф по въпроса  Права е за всичко. Искаш си своето, не се обясняваш къде и какво следва - не помага наистина, само се самонавиват, ако имат муза съответния ден. Всичко ще е ОК скоро.

Смайли, това ми звучи като държавна ясла, не като частна. Прощавай, но при положение, че си плащаш не мисля, че трябва да се държат като в казармата, а ти да се притесняваш да попиташ за каквото и да е. А тая сестра дето е такава от 30 г. и прави коментари за пелените хич не ми харесва, честно. Моите деца също бяха в частна ясла, ами какво да ти кажа, трепереше им персонала, разказваха ми всичко подробно, чак имаше моменти в които ми беше досадно, хич не ме интересуваше в детайли ежедневието им А какво са яли и колко пък съвсем.
Не мисля, че трябва да се притесняваш, кажи им какво не ти харесва и съвсем мило и любезно помоли за нещата които искаш.
А за адаптацията не се шашкай толкова, няма дете да не е свикнало, да някои по лесно, накои по-трудно свикват, но всички свикват. Аз имах един трик, никога не им говорех за градината/яслата сутрин особено пък ако усетя някакви наченки на драма. Няма нужда, нито ефект на толкова малко дете да му се обянсява примерно колко ще му е интересно, ама видиш ли там ще има с кой да си играе и тем подобни глупости. Не само, че няма да разбере, ами съвсем се навиват и драмата е в кърпа вързана. Моите не са имали проблеми с адаптацията нито в яслата нитов в ДГ след това, но Елена просто не обичаше да ходи и до 4-та група имаше сутрини в които водеше преговори. До нищо добро не водеха обясненията като на голям човек, келеша не искаше и да чуе. Не е плакала, не се е тръшкала, но тя си е такава, просто категорично, ясно и без опция за коментар заявяваше, че не иска
А Деси на 1,8-10 м. научи всички цветове, защото докато вървяхме към яслата гледахме спрелите коли и разпознавахме цветовете, така й отвличах вниманието и не й давах възможност за евентуално мрън, но пак казвам, и двете лесно се адаптираха, та не сме имали драми. Така че ще намериш начина и ти и Дани да се чувствате добре, сигурна съм

Смайли, сигурно греша, но имам чуството, че очакваш там да се грижат за Дани така, както ти като негова майка. Няма как да стане това нали. Но там му дават друго, което ти не че не можеш, а пропускаш защото цял живот не си се занимавала ежедневно, професионално и нямаш точно такъв поглед, опит и рутина по отношение на деца в яслена група. Питай за всичко, което те интересува без да се притесняваш какво ще си помислят - това е ТВОЙ СИН, имаш правото на майка да знаеш всяка подробност, която те интересува и няма да се промени отношението към детето, повярвай, на всички майки не ни достига информацията в начлото и там са свикнали с това. А да не говорим за частна ясла все пак. Не вярвам да откажат да сменят пелените колкото често им кажеш да го правт. Дано по-бързо премине процеса на адаптация и да се успокоите. Дали сам се храни или те го хранят не е от такова голямо значение. Това че дава някой друг да го храни - дааааа, там започват да правят неща, които не са правили или са отказвали до преди. Моята прояде риба, също хвана за ръчичка едно друго детенце и така влезе онзи ден, при положение, че до сега не е давала никой, никога, по никакъв повод да я държи за ръка  ей така останах, чак се  разплаках от гледката. За разхвърлянето, баш тъй си е както казва Жбрул, между впрочем и останалите съждения. Вечер у дома с влизането целенасочено се обръща къщата и след това мирясва, но и това ще е период. А, от първия ден в 20.00 е заспала и спи като пън, преди и до 22ч. имаше лиготии.  И аз имам една госпожа дето не я харесвам особено, но това не значи, че. въпросната не се грижи добре за децата, в частност за Нора, то в същност по детето се разбира, веднагически щеше да има реакция.
Та стискай зъби малко, дано по-скоро мине този период, после ще видиш каква промяна само  :Dш

Аз също много държах на обратната връзка от яслата и градината (и двете са частни). Предимно за да има за какво да си говорим с Мони Трудно го разбирам ако не знам контекста

В яслата не получавах подробна обратна връзка, защото беше под формата на разговор докато водим/взимаме детето. Това обаче е критичен момент - ако се забавим повече детето се разстройва, също и други родители с деца идват и рядко успявахме да си говорим в подробности.

Сега обаче в градината получавам невероятно подробна обратна връзка - всеки ден! Пращат имейл с детайли за всяка от игрите (по 4 на ден), как е реагирал Мони на игрите - къде се е справил добре, къде е загубил интерес, кои думи са учили на английски, какво са правили навън, коя книга са чели преди сън, колко е ял от всяко ястие, ако се е ударил, ако си е загубил някоя играчка и т.н. Естествено, и като го взимам ми казват на две на три, но подробното писмено обяснение е в пъти по-добре.

Явно има начин. Жалко, че често трябва да се изисква вместо да си идва наготово информацията.

47 Smiles, аз не мога да дам съвет, защото нашата система в Австрия е друга, но от опит с памперсите мога да ти кажа че при нас ги сменят по 2 пъти на ден - веднъж предиобяд и веднъж след обяд като се сменя на всички деца заедно. И го намирам някак логично иначе целия ден ще премине само в смяна на пелени  . При нас се дава отчет поне в началото като са по-малки и имаме нужда от информация. При Марти не питам всеки ден, а поне веднъж седмично или учителките ме информират, ако има нещо важно. Никога не очаквам че ще ми ги гледат, както в къщи, но когато искам информация не се страхувам да изисквам такава. Особенно пък не знам защо се притесняваш като си плащаш и то не малко. При нас в частните градини едва ли не те носят на ръце.

Смайлс, момичетата много са изписали и ако повторя нещо от казаното, се извинявам.
Не се чувствай виновна, че искаш информация. Първите дни разпитвах за абсолютно всичко - колко е ял, играл ли си е с децата, сядал ли е на гърне, опитвал ли се е да яде сам и т.н. В края на всяка седмица получаваме една книжка от 2 листа, в която се вижда какво е рисувал през седмицата, има коментар на педагога как се е справял с игрите и задачките и т.н. Може да прозвучи грозно и високомерно, но съм на мнение, че щом даваме толкова пари за частна ясла, сме в правото си да получим, най-малко, нужната ни информация. Не че това не трябва да се отнася и за държавните, но там понякога е загубена кауза да се бориш с персонала.

Не се притеснявай. Детето ще свикне с промяната. И моят син първите 3 дни плака, като го оставяме, а сега вече сутрин носи на баща си обувките, за да тръгват по-бързо и когато го оставяме в яслата, дори не се обръща да ни каже "чао". Директно нахлува И явно се чувства толкова добре и като вкъщи, че не знам какво толкова е правил, но едната от леличките (която е страшно мила и постоянно ги гушка), каза, че го е прекръстила на "Денис белята". То не е за особена гордост, но за мен означава, че човекът се чувства добре. Но това е, разбира се, е заради персонала. Затова, моят съвет е, ако видиш, че детето не успява да се адаптира, огледай се за друго място. Може би пък вината не е в детето, а в хората там. За съжаление, това, че една ясла е частна, не ти дава гаранции за по-мило и кооперативно отношение.

Смайли, ако имаш някакви съмнения относно качеството на яслата, смени я. при положение, че е частна, имаш възможности да реагираш. Когато дъщеря ми тръгна на градина, 1 година ходи в частна градина. Сменихме 2. В първата беше около 3 месеца и я сменихме поради смяна на работа и неудобно местоположение вече. Но, имаше много неща, които не бяха съвсем наред. при едната учителка на смяна, Мия влизаше със страхотен рев, а при другата всичко беше точно. Вечно беше гладна след градина. Още в колата на път за вкъщи си искаше храна. Тя имаше проблеми тогава да се храни сама и явно просто я оставяли каквото изяде, това, а тя си има завиден апетит. На мен ми казваха, че е яла, спала и всичко е точно. Започнах да й нося от вкъщи попара за сутрешната закуска, че да съм сигурна, че поне нещо е яла. Когато отидохме в другата градина, нещата бяха коренно различни. Никога не съм я взимала гладна, не се наложи да нося никаква храна, хранеха я, обгрижваха я. съвсем различно беше всичко. Така, че ако имаш съмнения, не се колебай.

Страхотни сте всички  Много мерси за коментарите 

Днес за пръв път тази жена се усмихна и като го вземаше му каза "миличък" и на мен ми е едно по-спокойно  Той се разплака, но като го вкараха вътре и веднага спря да плаче (то се чува от вратата). Така че има напредък. 
След това жената излезна, за да ни успокои, че веднага е спрял да плаче и успях да я поразпитам. Говорихме и за пелените, и за яденето.
Знам, че е рано да се правят изводи и за яслата, и за грижите там. Така че ще изчакаме (въпреки че ми мина и през главата мисълта за смяна по едно време, точно защото не я почувствах като частна тази ясла, а като държавна  ).

Смайли, а може и да си трябва време. Още не смея да броя Иво за адаптиран, макар че му е 4-та седмица вече. Казват, че е ял, спал, ако се е събудил по-рано си е мълчал (ама ние с баба му го омързеливихме и той обича да се излежава). И като паднел биберона на някое от по-малките деца, му го носел. Днес не мрънка, ама вчера като се бяха събрали тумбичка от 4 деца, се фръцна обратно и го връщах. Иска си явно всичкото внимание. Повдигам го той да натиска бутончето, за да излезе служител да го поеме. Носи си и две малки плюшени играчки - Тигъра и куче Боби. Той иска и камионите, ама аз му казвам, че те ще стоят у нас (притеснявам се, да не удари някое дете с тях). Та питай дали може да си носи някоя играчка от вкъщи.