Ами именно това е - не е само до късмет. Има и доза късмет винаги разбира се, но ако не приемеш веднага отворилите се възможности, колкото и да си късметлия, няма как да стане каквото и да е. Или ако не желаеш да излезнеш от зоната си на комфорт, да правиш неща, които не ти харесват или не са ти по специалността, за да получиш опит. А повечето хора не желаят. Като тази моята позната, с която дадох пример. Колкото и да е късметлийка, то няма всеки ден някой да и предлага да си намери работа все пак. Аз като видя възможност за нещо, което в бъдеще ще ми помогне, я взимам веднага тази възможност, независимо от обстоятелствата. С бебе на 1 месец съм звъняла на позната да го гледа за час, че да отида на интервю да не пропусна възможността за опит ( иначе нископлатена работа, но голям шанс да получа опит в дадена сфера). Повечето хора, които познавам, няма да го направят, още по-малко с малко бебе и за никакви пари. Та не, не е късмет това, а е до тип човек.  Не е и до образование. Когато през 2000г се завърнах и бях тук близо 18 месец, пак си намерих пак веднага работа, въпреки че нивото на безработицата тогава беше нещо от сорта на 25%, аз нямах дори висше образование още и всеки, ама буквално всеки обясняваше как нямало да си намеря работа. Е, намерих си, станах секретарка, научих много неща, а бях мед. сестра по образование. Не плащаше супер, но не си седях в къщи и научих бая работи за няколко месеца ( после напуснах, защото забременях и щях да се връщам в САЩ и тогава ми почнаха ходенията по мъките с помятанията и т.н., които ме доведоха до форума на Зачатие, но това е друга тема). Сегашната ми работа също не ми е по вкуса, но ми дава сигурност и опит. Познатата ми, която се върна от Хюстън,  за 2 месеца намери една работа, която и плащаше доста добре и я смени след 3 седмици за по-добра, а образованието и не е кой знае какво специфично , нещо с бизнес беше.  Да двете имаме предимство ,че знаем английски, защото това е изискване и в моята и в нейната работа.  А хора с два езика се продават като топъл хляб, никой не му пука каква им е специалността, само да имат някаква. Това с търсената специалност е голяма грешка в мисленето, според мен. Преди да си дойда питах по форуми за работа и всеки ме заоплаква, казаха ми че с това няма да си намеря работа, след това имах среша със съучениците си, на която също няколко човека ми казаха, че просто нищо няма да мога да правя тук. Хора, с които имаме еднакви специалности ми казваха същото.  А реално кой знаеш, който си работи баш по специалността? Всеки ползва специалността си за старт, да има ценз и научава нещо друго.  Аз не познавам вече и един човек, който си работи по специалността. Моят шеф сега го местят нагоре да става шеф на отдел за писане на бизнес предложения( или нещо от сорта), а образованието му е първо от НСА и после в областта на науката свързано със спорта. Хората, които не разбират ще се подиграят какво му разбира главата на него от тази работа с това образование( такива коментари често се правят и за депутатите впрочем), но му разбира и затова е там и го повишават. Не щото шефовете му не разбират как да си водят бизнеса, а защото им е ценен.  Разбира се, ако си завършил история и очакваш да работиш само и единствено като историк,  ако верно имаш работа и е добра платена, това си е чист късмет. Малко са хората, които се реализират баш в това, което са искали, особено в България сега е такава обстановката, че не става. За млади хора, които сега излизат от университета също е много трудно, това го съзнавам. Все  пак продават се умения, не тапии. И пак да кажа, това важи предимно за София, понеже в София има доста възможности, поне от моите наблюдения. Повечето ми колеги не са родом от София .   

И последно искам да кажа, че това, което го описвам тук го коменитирахме с моята колежка, която също като вас цял живот все в България се оправя, не е като да не знае как е. Нейното мнение е индентично с моето, всъщност тя започна този разговор за манталитета на хората в това отношение и ми разказа как нейните познати намирали кусури на позициите.

За системата не ми се говори повече, да приемем че е така и да не спорим, винаги тези дискусии развалят настроението

Боби бре, ти като имаш "правилното мислене", а ние тука го нямаме относно тоя референдум - е що ни оставяш да ти секваме ентусиазма да го инициираш все пак? Щом ТИ лично си убедена, че има начин и да се получи - ми захващай се и го направи бе човек. Аз вече пришки на пръстите хванах по не знам колко различни начина да обяснявам, съвсем аргументирано мисля и по същество - къде виждам спънките и защо аз, ти и Златинка конкретно - тия спънки не можем да ги решим с единият гол ентусиазъм. И до момента - не виждам да ми каза с 1, 2, 3, 4...55 - ясно и конкретно това дето ти изредих като проблеми - как ти мислиш, че може да се разреши практически. Хайде - аз съм глуповата, с изкривено мислене и просто не успяам да видя решенията, а то явно ги има. Конкретно за казуса с референдума ти пиша, не "п принцип за българския манталитет".

По общо ако ще говорим за него  - вече казах и напред. С някои твои изводи съм съгласна, с други - не съвсем, или не изцяло. Когато бях значително по-млада - не щях да чуя за държавна работа, виках си - бе истината е в частния сектор. Бачкаш здраво - получаваш адекватни пари и отношение. Сега като знам как се работи в нашия частен сектор (БГ-фирмите визирам), ама одма бих приела държавна работа, ако ще за половината заплата дето ми я предлагат в някоя частна фирма нашенска. Виж, ако не е нашенска - друго е положението. Ти апропо нали не работиш за БГ-работодател? И не е моя работа, ама не бачкаш все пак за 500-1000лв. мисля. Аз да ти кажа съм от сбъркания (по тукашни разбирания) тип хора, които никога не са имали ни цел, ни амбиция да градят кариера в някаква сфера конкретна. Към "тип работа" - претенции нямам и не съм имала, иначе нали - що да бачкам на къра примерно Интересува ме само да се изкарват достатъчно пари, че да ми стигат за нуждите ми - моите и на детето вече. И казвам "достатъчно", а не нещо да тъна в лукс я. Към момента, оферта за такава "заплата" имам само за един особен бранш, дето не е за разправяне ахахах. Иначе - хич не се дърпам бе Боби на предложения, всякакви, ама нещо ми куца усърдието явно, че все не си намирам за прилични пари пък оферти. Хеле в СЗ. Ще се оправя де, не съм умряла от глад зер и не мисля, че няма да си намеря каквото ми трябва, ако ще да ми отнеме време. Просто казвам, че не е само до начин на мислене или склонност да излезеш от зоната си на комфорт. То аз тая зона съм я забравила изобщо как изглежда от 4 години и нещо, т'ва да ми е зора дето се каза. Здрава да съм само - другото има оправяне

Боби, ще ти разкажа малко лични данни, които, разбира се, не са нито универсални, нито могат да бъдат критерий. Просто пример. Когато излязох от университета бях с два езика и магистърска степен по Международен бизнес и мениджмънт и бакалавърска МИО. Това се случи 2006 г. Вече 10 години и нагоре /работя от ученичка и по време на следването си спрях само първи курс/ сменях сферите на работа. Занимавала съм се с горива, спедиция и логистика, митнически услуги, автомобили, строителство, минах през собствен бизнес, към момента се занимавам с фасилити мениджмънт. Опит съм придобила бол, че и отгоре. Всеки следващ мой работодател охотно и с кеф се възползва от същия, че като види, че мога и повече, с още по-голямо удоволствие ми нашива още и още задачки и отговорности, щото знае, че може да разчита на мен. Включително,миналата година регионалния ми мениджур,демек шефа ми на местно ниво, ме остави да го замествам 2 седмици напълно официално, цялата фирма беше уведомена,включително СЕО-тата. По правилник, договор и дл.характеристика нямам право да го замествам. През тези 2 седмици той беше познай къде, в Тексас. Имах връзка с него само евентуално вечер,когато вече е късно да ми дава съвети и да ми помага, защото каквото е станало през деня спешно, е трябвало да реагирам веднага. Оправях се абсолютно сама,  единствения ни техник влезе изненадващо в болница, а имам да обслужвам над 100 обекта. Имаме един, който ползваме на ГД за дребни СМР- та, който баш по това време изграждаше обект, за който имахме краен срок за издаване. Ползваме няколко дребни подизпълнителя за специфични дейности. Регионът ни е от Царево до Обзор и Свиленград, сещай се сама за разстоянията. За 2 седмици ме побъркаха, смляха се от аварии, за протокола, срокът за реакция на аварийна заявка е 4 ЧАСА!!! независимо от локацията. И аз седин техник, който не мога да ползвам целодневно. Софиянци с нищо не можеха да ми помогнат, просто защото не ми знаят региона и особеностите. Бях пред нервен срив, но се справих, при това перфектно, колкото и нескромно да звучи. Шефът ми като се върна, се кръсти 100 пъти, че ме има. И кво мислиш, от ръководството ни вопъл, ни стон, едно браво не казаха, за друго - да не говорим.За съжаление, от прекия ми шеф, заплатата ми не зависи, нито евентуално повишение. За справка само да кажа, че съм прост технически сътрудник и заплатата ми до миналия месец беше цифром и словом 570 лв нето....., нищо че на практика го играя заместник мениджър...... С новия бюджет, с хиляда клизми шефът ми успя да ми я увеличи с 50 лв нето. Работя тук 2,5 години. По негови думи, аз съм втория му мозък и външния хард диск... И кво от това. Явно все пак не съм некадърна и посредствена, ама ей на, все още не съм мръднала и на йота в йерархията. Като си търся работа, обявите са или за техн.сътрудник, или за мениджър, по средата - вакуум. Познай дали за вторите обяви някой ми се обажда даже и за интервю. Що ли, ми щото имат хората изискване за минимум 2-3 години на такава позиция. Е, аз по тр.книжка нямам, ако и на практика да имам. Мдамммм. Абе, явно съм все пак некадърна,с грешно мислене и се надценявам До тоя извод стигнах.

Еееей, значи, как ми се накарахте, все едно не знаете, че това, за кото говоря го  има масово. Може при вас да не е така, аз обаче го виждам около себе си. Вероятно софиянци са много разглезени знам ли, но за мен не е нормално да плачеш, че си зле, но да не опитваш да се подобриш,ако ти се отвори шанс, пък каквото щете ми говороте. Аз говоря за хора, за които знам, че са имали шанс и за го пропуснали и те никак не са малко на брой.

Жбрул, за теб знам, говорили сме вече, аз вече казах, че наблюденията ми са за София, пределно ми е ясно, че в СЗ примерно не е същото, защото е малък град и има по-малко възможности. И кой е казал, че за български работодател трябва да работиш. Аз примерно ое в началото търсех само обяви написани на английски. Все още не съм си намерила типа работа, който искам, никой дори не ми се е обадил за нея, но съм убедена, че ако издържа тук още година и няма да имам проблем след това, щото ще имам някакъв подобен опит за старт.

Сикс, душа, кой те пита за трудова книжка, пишеш си че имаш опит какъвто си имаш , след като реално го имаш и ако искат да звънят на предният ти шеф да проверяват. То аз и трудова книжка въобще нямам.  Аз честно казано не мисля, че ти си от тези хора, за които говоря, не знам защо ми го обясняваш всичкото това. Хора като теб рано и късно прогресират, няма как да не стане иначе. 2 години не е чак толкова дълъг период все пак. А и обикновено хората се качват нагоре като сменят работи. Поне това наблюдавам около себе си - който не може да се качи в сегашната си фирма ( щото са много маймуни на клона) си търси на друго място и напуска, ако е бил прекалено дълго така без да мръдне. Що хора седят там за опит и след това си вдигат шапките. Ми ти в момента точно това правиш -опит. Всяко такова заминаване на шефът ти е опит за теб. И този опит би следвало да ти е в СВто и в мотивационно писмо, независимо на каква позиция си. Подай си молба за мениджър, напиши си опита който имаш, рано или късно, ще те вземат, защото ти на практика го имаш и ще им вършиш работа. Може година да мине, но няма начин да не стане. Знаеш, че и аз много време търсих различна работа, точно защото нямах опит. И в САЩ е така, месеци никой не ми се обади за интервю, понеже нямах опит. Не съм останала без работа, но нямаше това, което търсех. Но рано или късно, нещата ще се подредят, в това съм убедена.   Струва ми се, че ти е малко самочувствието, да се изпъчиш там ида кажеш аз съм правила това и това и това, а не че не биха те взели. Другото което ми идва наум е да разшириш малко търсенето, в смисъл да смениш индустрията.

Боби, повярвай, правила съм го това, винаги в СВ-то и мотивационното писмо съм описвала какво всъщност съм работила. Но няма как да напиша в полето длъжност нещо различпно от това, което реално ми пише в договора.
Както виждаш, бая сфери изброих, т.е. всеки път се опитвам да се вдигна нагоре, но за жалост, не се получава. От една година се опитвам да сменя работата и не става, претенции за сферата нямам. Няма бе, човек, разбери. Като изключим тясните професии, тип лекар, инженер и подобни, всички други обяви, независимо от сферата, са или за техн.сътрудник, или за мениджър. Между тях няма никой и аз ще ти кажа защо. В БГ, масово работата между секретарката и мениджиъра, за която си трябва по принцип човек, я върши познпай кой  - секретаркатаааа В тоя филм играя вече 10 години. Работила съм и за големии компании /сегашната ми също е такава/, и за чужда съм работила, все тая е. Противно на очакванията, в Бургас изобщо няма толкова големи компании, в които да можеш да се развиваш, почти няма седалища на чужди компании, най-много някой офис с 5 човека, дето няма накъде да мръднеш.
Не ги пиша тия неща, за да се оплаквам, просто ти обяснявам какво е дереджето извън София, ако и да си в един от големите градове. А че има мързеливи мрънкачи, има и още как, това изобщо не го оспорвам. Истината, обаче, каквото и да казва НСИ, е че масово заплатите са просто смешни. Написах ти каква е моята заплата, изискванията за длъжността ми започват от висшето икономическо, през минимум един език,та опит, та не знам какво още. Освен всичко друго, водя документация по 3 ISO сертификата и всяка година ми правят одити, които аз изнасям на гърба ди, ако и реално да одитират шефа. Той разчита за тях изцяло на мен. Имам познати продавачки на парцали в МОЛ-а, които получават почти два пъти колкото мен.... Да са живи и здрави, не че техните са много, просто моята е малко. Това е БГ, Боби.

Боби, за мрънкачите - мисля нито аз оспорвам, нито Сикс. Има ги и тях. Малко ли са, много ли са, преобладаващи ли са те, или не са - не знам, честно. Нямам подобна статистика обективна, а на лична ако се опра - повечето хора са като Сикс. Учили, инвестирали време и усилия в квалификация от която следва да вадят ПОНЕ прилични пари. Ти прочете ли колко е заплатата на Златина? Да ме прощаваш, ама на човек без ден стаж, само за ученето и тапията му - не следва да "предложиш" такова "заплащане", което е маааалко над МРЗ, която би взел един метач на улица. Обаче масово се предлагат такива заплати и като няма други - приемаш, барем да е такава вместо никаква. Колко ресора, фирми, колко години трябва да сменя някой, за да добива опит за какво ли не - пък заплатата дето му дават - все в тия параметри бе човек! "Фрък-брък - ТКЗС".

За чии ч**, аз освен това дето съм учила и мога, да науча още 20, ако все ще ми дават към 500лв., к'вото и да работя и за когото и да го работя? Къде ми е мотивацията? Смисълът къде е да го правиш това - все пак са време, усилия, а не си ги осребряваш въпросните. Ни в сегашната фирма, ни в другата, ни в тази след нея, ни в по-следващата. Сикс ти казва, че от 2006-а е на тази "въртележка". И не е само тя. Познавам куп други хора дето са на същата още по-дълго време. И да, накрая - продавачката в МОЛ-а взима двойно на теб "училата, можещата, знаещата". Т'ва е положението. Много по-масово отколкото ти допускаш. Да, в София е по-различно по тези въпроси, ако и да не е масовка да има такива "заплати" и да не е най-доброто възможно и там - пак е доста по-добре. И какво да направим ние "останалите"? Да стане София 6 млн. ли?

Има и друга особеност у нас. Имаш уменията и опита за работа Х, но нямаш "реквизита", да си го плеснеш в СВ-то, когато кандидатстваш за някоя позиция. Т.е. твоето можене - не те грее, понеже като нямаш и съответните тапии за същото - даже не те викат на интервю, че да си помислят, че да те назначат, че да докажеш, че го можеш това описаното, че нали...оттам насетне идва "светлото бъдеще". Т.е. няма я тази мобилност, зависеща от РЕАЛНИ знания и умения, ако за същите не пише, че ги имаш в съответни документи. Толкова по повд на "юе те вземат щото ще им вършиш работа". На ниво "подбор" си прецакан още, ако можеш някакви неща, ама нямаш дипломи за тях баш и точка. Цял живот да записваме виШУ, след виШУ ли тогава, че да сме "онлайн" за всички възможни оферти? Или ти искат стаж по специалността, дето ти я пише, ама никой па не ще да те назначи по нея баш, като нямаш стаж и как да го добиеш официално въпросния питам аз? Добиваш опит за 1000 други неща, за това твоето - също, ама все се води, че работиш някакви други неща междувременно - и пак на документи излиза, че ти все нямаш "стаж по специалността". Варианти - разни и тука някакви местни "бизнес-особености" са явно. Обаче не са по-малко масови като случки от броя на мрънкачите, уверявам те.

Обществото, във всичките си сфери - функционира нормално и добре, ако не САМО един участник в процеса е коректен, нормален и пр. И божествената фирма, за един мрънкач няма да е ОК. Важи и обратното обаче. И за мега добрият кадър - кЪт няма нормална фирма да го наеме, като го наеме да го мотивира вкл. финансово да бачка и да се раздава...ей тоя компот нашенския се получава. Масово. Изключения - има винаги и за всичко, ама не мисля че разговорът ни тук е за изключенията. Самият факт, че са ИЗКЛЮЧЕНИЯ - показва ясно кое е "правилото" все пак

Чакайте да ви кажа един лаф, барем се посмеем малко
В България се оказва, че масово хората са Ай Ти специалисти - ай ти свърши тая работа, ай ти направи това, ай ти..... Та така, яко сме ай ти-та всички, че и аз така. Наскоро верно си мислех да се преквалифицирам към тъС сфера, па то се оказа, че аз съм си баш в нея, де  На баджа ми съм си допълнила с маркерче всичките длъжности дето ги съвместявам и накрая като не ми стигна мястото, написах просто едно Мунчоооооо. Колегата техник като го видя, ми каза тоя лаф за Ай Ти - то, та си реших проблема с мястото на баджа 

Чакайте да ви кажа един лаф, барем се посмеем малко
В България се оказва, че масово хората са Ай Ти специалисти - ай ти свърши тая работа, ай ти направи това, ай ти..... Та така, яко сме ай ти-та всички, че и аз така.

 

То да беше лаф свате - бива, ама си е живата реалност на повечето места (не казвам "всички" и, че "няма изключения). Аз по стечение на обстоятелствата, за последно съм работила за някой "външен" т.е. извън семейството в периода 2000-2002 г., демек ехеееее "едно време".
Та тогава нали бях студентка в началните курсове съвсем, взимат ме на раУта в една рекламна фирма в София, големичка. Обслужвахме тогава фирми като Мобиком, "Пещерска", едни от големите винопроизводители и подобни. Демек - хубави клиенти, хубаво плащат и бачкане има за целия китайски народец. Та и спечелихме баш когато почнах аз поръчката на МВР за кампанията за предпазните колани. С цел да ме вземат на тази раУта точно - дадох 200лв. за курс по компютърна грамотност, обърни внимание - не за работа с "3Д студиомакс" да кажеш, на който чинно ходих да си губя времето 1 месец, понеже накрая получих документ за тези си знания и умения, с подпис и печат. Ми не се прие сериозно предложението ми да седна на един комп в офиса и да им покажа моА ли, не моА ли да боравя с "Уорд" и "Ексел", пък аз можех. Че и по-сложни неща можех, ама не та не - докИмент да им покажа и т'ва е то. За Боби го споменавам специално, относно трупането на опит, знания и умения и как същите - често никой не ти ги базари, че ги имаш, без съответния документ потвърждаващ това. Минах курса и ме взеха, ест. като "технически сътрудник" - разбирай "момиче за всичко", ама буквално всичко, вкл. "Иди купи банички и направи кафе, измий тоалетната, напиши това, занеси онова...". Е, аз тогава млада, тепърва захванала да уча вишУ - не се чувствах обидена от това положение, защото нямах никаква база тогава (според мен поне) - да претендирам за кой знае каква позиция друга. Както и сега става в доста фирми - даже не ме назначиха официално с месеци, а заплатата която взимах беше тогавашната МРЗ. В общи линии, "заплатата" ми тогава  ми покриваше разходите по ходене на работа де  Предвид ресора обаче - реших, че си струва тоС "благотворителен труд", за да трупам опит и още по-важното - да създавам контакти, които в друг бранш - трудно бих могла и то с такива темпове. "Малка" подробност е, че финансово ми беше подсигурено и ученето и живота и наема и пр., поради което - можех да си позволя просто да работя за "чест и слава". Ама ако трябваше да се самоиздържам за да уча с тази ми работа - сещай се.
Още на първия месец в тази фирма, забелязах любимата практика на доста БГ-работодатели, а именно - един служител, със заплата за един служител и една длъжност, ама от него се очаква т.е. изисква да изпълнява още 5 длъжности за тия пари. Няма "длъжностна характеристика", няма ала-бала, ако щеш. Мен понеже не ме мързи - взех да се самопредлагам за това и онова да свърша (извън баничките и кафето), като виждам, че мога. Шефката и тя видя, че мога и й дойде дюшеш дето се вика. За няколко месеца от "никоя" - се оказах ръководител на единия офис и реално шеф на доста по-стари от мен служители на фирмата. Аз отключвах и аз заключвах - разбирай, че първа отивам, последна си тръгвам и си тръгвам едва като свърша всичко нужно, или планирано, а не когато ми свърши работното време. В събота доста често - ставах, пия кафе и пак отивах в офиса, ако имаме работа дето "трябва да е готово за вчера", а то обикновено - всичката раУта беше от този вид. Шефката не отказва поръчки, ама не наема още хора нали, не вдига заплати, само ни товари още и още нас, наличните. В онзи момент - се чувствах доволна от себе си и горда дори, че съумявам да покажа умения, че те са забелязани от шефката, че са ми гласувани доверие, отговорности и още повече се стараех за всичко, за да оправдая гласуваното доверие. Предвид, че голяма част от работата ми, се състоеше в това да се комуникира с хора, разни публични изяви , което на мен ми се получава, както може би предполагате  - влязох в графа "безценен кадър" по този параграф.
Заради работата ми се налагаше да водя доста разговори по мобилния. Служебен телефон - не сЪ предвиждаше и аз нали - по личния си говоря с клиентите, само и само да е свършена работата в срок. Ест. сметките ми взеха да стават доста соленички и си ги плащам аз, от джоба си. Опитах да говоря с шефката по въпроса, тя обаче ми каза, че си имало в офисите стационарни телефони и да ползвам тях. ОК, ама понеже и аз като колегите осъвместявах 5 длъжности и често я по половин ден, я по цял до офиса и не стигах, а се очаква да свърша всичко в срок все пак - нямах избор относно разговорите си по мобилен. Нещата се изкараха така, че тя жената на мен ми била дала шанс, дето ни вишУ имам, ни стаж, ни дявол, а аз ся съм баси неблагодарната един вид, че чак и претенции имам. Това колко и каква работа й върша все пак и какви пари й докарвам респективно - се яви "няма значение". Също така, понеже се оказах с доста публични ангажименти - пресконференци правим, постоянно се ходи по събития официални на някой клиент, на медии с които работим...наложи се да инвестирам и не особено скромна сума в "работно облекло" за такива цели. Има си етикет все пак, не моЕ се изтупкаш на такова събитие с дънки, т-шърт и спортни обувки, та нали - ризки, костюми, токченца - пак Светославка си ги плати от парите дето мама й ги дава да си гледа спокойно студентстването. Казах си, че си струва все пак, предвид какви хора срещам, какви контакти си градя малко, или много, та дори не повдигнах въпроса пред шефката, а и то...к'во да го повдигам, тя за телефона ме отразя, смятайте да бях поискала някой лев за парцалята. 
На 9-я месец работа там обаче - барем ме назначиха вече официално, разбира се на МРЗ и длъжност "технически сътрудник". Получих тлъсто тесте визитки по повод събитието, на които пишеше "Светослава Тодорова - мениджър". Велика ли съм, а, а?  Е...поне на визитки - получавах признание за старанието си, ама в кеш - получавах заплата колкото Айшето дето мете пред офиса. Получих и още и още раУта разбира се. То не е лесно да си "мениджър" нали хахаха

Чашката на моето търпение и самонавиване, че си струва всичко това с добиването на опит и пр. - преля при една поръчка. Голяма, тлъсто платена и пр. За пресконференцията на клиента - трябваше да се разпратят над 300 покани до медии. Обаче стратегията изискваше не да се разпращат, а да се занесат лично, на крачка до всеки един офис (пръснати из цяла София). Това, че ще се ползват услугите на курерска фирма за целта - беше записано в договора, клиентът ни беше платил за тази услуга, всичко шест нали. Целият ни екип бачка денонощно, вкл. в събота по самото събитие, нямахме време до тоалетна да ходим - не да ядем и да палнем по цигара навън. И ни събира шефката в този момент и казва, че тия 300 и кусур покани - трябва да си ги разделим 5 човека и всеки от нас ЛИЧНО да занесе определната там бройка по съответните офиси. Направо бях ей така:  Няма разбира се служебни коли, с градския транспорт трябва да я свършим тази работа, тя щяла да ни плати билетите жената, ама нали и останалата ни работа трябва да не изостава. Като по-умна от нас - благо ни посъветва да седнем да видим кое къде е да се разделим по райони, че да ги разнесем по-бързичко въпросните покани. Признавам си, че добих сериозен опит от тази дейност в посока "спортно ориентиране из София" и досега го знам тоя град, вкл. по адреси и номера по-добре от доста местни жители  Може би, ако се цаня за работа в "Еконт", или някоя таксиметрова фирма - ще ми го признаят за "опит". Е, някъде 30-ина лв. лични пари дадох и за таксита по изпълнение на задачата, щото с някои адреси - просто не успях да се оправя ни пеша, ни с градски транспорт, ама работата трябва да се свърши някак, при това в срок и точка. Спомням си също така, че в деня на пресконференцията, спретната с костюм и на 8 см. токчета - здраво се друсах с обезболяващи, понеже от това титанично ходене из София - невралгията на крака ми се беше разтанцувала зверски. Та едвам седях права нали, пък на такива токчета какъв зор видях - да не ви разправям.
Междувременно нали - бях и в сесия и учех нощем, после 2-3 часа сън, бЕгам на изпит и после У офиса пак. За МРЗ и едно "мерси" чат-пат. Такива филми като личен живот, студентски живот и к'вото и да било нормално за някой на 21г - изобщо не ми се случваха. Колкото и да си харесах работата сама по себе си - в един момент осъзнах, че все пак се държа като пълна глупачка и реално ме експлоатира някой, при това буквално безплатно.
И ми дойде куража накрая, поисках един ден разговор на 4 очи с шефката ми и й обясних в общи линии следното. Знам какво върша, знам, че й трябвам, знам какви пари й изкарвам, знам че и да иска - няма за какво да се хване дори дребничко да е недоволна от мен. Та, или да почне да ми плаща адекватно, или просто си казваме "чао" с нея. Щото както й е добре известно - аз зор да работя, че да се издържам - нямам. МоА си седя у нас, само да си гледам училището, да си ходя по купони и да си живея студентския живот и на този етап - ми е напълно прежалима тЪС "професионална реализация и трупане на опит" при нея. Толкова. Ако ще. Е, получих поне парите, които поисках, разбира се "под масата". По документи - продължих да се водя "технически сътрудник" на МРЗ обаче, там тя се запъна яко да бъде официализирано всичко както си му е реда. Което за мен е тотална прецаквация все пак, ако бях решила да продължа да работя в този бранш и да кандидатствам в друга фирма за позицията, която заемах в тази. Щото нали няма как да докажа, че съм била на нея, нито каква реална заплата взех да взимам от един момент насетне, че в друга фирма да претендирам за поне толкова, или отгоре. Водя се проста секретарка там и толкова.
След реалното увеличение на заплатата ми разбира се - шефката ми взе вече да ме третира като роб, направо ми спираше тока. Издъних се на 2 изпита и се сдобих с анемия, поради хронично недоспиване и нередовно хранене. Обаче се заинатих аз, че няма да си оставя магарето в калта - на поправителна сесия си взех изпитите, пиех си лекарствата, мъкнех си в офиса кутийки с храна и се хранех по график, абе...справих се с положението. Бях доволна от себе си. Доста.

С една колежка доста се сближихме. Беше омъжена, с малко дете, към 7-годишно беше в онзи момент. Споделих й веднъж, как съм се преборила за увеличаване на заплатата, ама ме е яд, че нали - това не ми се отразява в трудовата книжка. Тя ми каза тогава, че съм за завиждане направо, защото тя не може и да си помисли за подобно нещо...Аз, с наивния си хлапашки акъл тогава й обясних ведро някакви неща, дето Боби обича да ги обяснява редовно. Как, ако тя е апатична, не опита да се пребори, да си поиска това, което й се полага - никой няма да й го предложи на тепсия и пр. Към онзи момент - тя вече 4 години работеше там, вършеше безумно количество работа, безупречен служител, ценен кадър и си седеше на мижавата заплатка на която е почнала. Но работата й за тая заплатка - ставаше все повече, с всеки изминал ден. Каза ми тогава жената, че с това малко дете, често боледуващо - с мъжа й правят 1000 гимнастики, кой да вземе отпуска и болнични, че да се оправят някак. Да си плащат за помощ с нейната и неговата заплата - няма чалъм, едвам вързват бюджета и сега, баби няма нали (и двамата не са от София), че и под наем бяха. Тук поне - като имала зор - шефката нямало да я уволни, че отсъствала някой ден, пък в предишните 2 фирми я наритали още след първия месец по тази причина. Факт е, че поне 5-6 дни всеки месец тя липсваше по такива причини, аз й поемах работата тогава и не ми е било дерт - все пак има дете момичето, какво да направи? Каза ми, че на още няколко места, още на интервю са й отказали да я наемат, точно щото е с малко дете и няма под ръка кой да помага. Аз на свой ред й се заобяснявах как по закон никой няма право да й отказа работа, или да я уволни по такава причина...Абе, изгубихме контакт през годините, ама ако я срещна случайно сега - бих й се извинила от сърце за всичките дивотии дето й наприказвах тогава по въпроса, гледайки от моята си камбанария и като ми е било широко около врата и нали "бе виж ме мен, щом аз мога - всеки може". Да, да, ама не. Щото сега като играя аз в "нейния филм" - мноУ добре разбирам вече, какво ми обясняваше тя навремето по тези въпроси. И къде е дебелата разлика, да отговаряш само за собствената си дупара и колко по-различно става, когато вече си отговорен за някой друг по разни въпроси. И колко по-ограничен си в избора си за каквото и да било тогава.

Сега, около мен има много, много приятелки и познати в ситуацията на тази ми колежка. И те масово имат шефове като моята тогавашна шефка. За мое съжаление и огромна изненада, оказа се, че за 15-ина години - промяна за тези неща при "местния бизнес" - нЕма. Изключения е имало и "по мое време" сигурно, има и сега чат-пат, ама наблягам на изключения. Не е да се е обърнала тенденцията и изключенията да са работодатели и фирми, като моята бивша фирма. Доста тъжно бих казала, но все пак - факт. Особено след като трЕсна тая криза пък...съвсем няма мегдан за повечето хора, да изявят претенции, да си поискат реално дължимото за труда, ами се радват, че изобщо имат работа. Момичетата тук, дето все процедури правят Боби - ако пожелаят - ще ти потвърдят това, което ти казвам. Коментирала съм с някои от тях въпроса, защо седят на зле платена работа, където ги товарят с дейности за още няколко човека. Ами защото поне са си договорили да не ги изритат като отсъстват за изследвания и процедури и да останат съвсем без никаква работа. "Цената" за тази "екстра" е - да си траят, да не искат по-високо заплащане, осигуровки на реални пари, да отказват работа дето не им е по "длъжностна характеристика", понеже ако го направят - са "чао". Ако имат успешен опит пък - изгарят тотално с майчинството. Не е коректно да споделя никове публично, ако искат да си кажат те. Много майки на малки деца - са в аналогично положение по отношение на работа, по аналогични причини.

Казвам ти ги тези неща, не за да оправдая някакви хора, дето са наистина мрънкачи. Тях и аз не ги дишам, да, познавам няколко такива - също. Всеки познава. Но повечето хора, които аз познавам поне - не са от този "модел". Обаче масово са в положението на Златина сега. Не могат да си позволят лукса просто да "швъкат", да седят месеци без работа в търсене на нещо по-прилично. Тези, които имат партньор и дете/деца, не могат да разчитат само на неговата заплата, че да оцелее семейството, щото и неговата не е някаква космическа в общия случай. Тези пък, дето са на моя хал сега и са сами с деца - познай. Другите дето правят процедури - и те не могат да си позволят  оставане без никаква работа, за някакъв период, че каква кинта хвърчи по изследвания, пътни, самите опити - знаеш. Често за целта са теглили и кредити и там всеки месец внасят...

Такова е Боби положението и то масово е такова из страната. В София е малко по-добре наистина откъм заплащане поне, но като условия на труд - същата картинка е на повечето места. При теб, че не е така - аз много се радвам, знаеш го, имам те за приятел, ако и да ми късаш нервите чат-пат  - радвам се, че при теб нещата се получиха добре дотук. Дано ти се получат още по-добре в бъдеще и да работиш баш каквото искаш, за сегашните пари, или още повече. Просто.."една птичка пролет не прави" Боби и нагоре ти разказах така подробно за моя старт "работен" в живота и как са ми се виждали разни неща тогава, за да ти илюстрирам, че когато човек е в определена ситуация, по-добра спрямо някой друг - наистина (не от лошо) - не разбира защо за другия това, или онова - не е възможна опция в някакъв момент, или поне е много, много малко вероятна за случване.
Да, наясно съм, че не само у нас, ами навсякъде по белия сят - майките конкретно са "уязвима група" по въпросите дето ги коментирах. Не сме само ние българките така. Обаче при нас има онзи доста решаващ "бонус", дето му викам: "разлика в заплатите". Стандартът ни на живот, на всички в тази държава е безумно нисък. Просешки направо. Едно средностатистическо семейство в Германия, Англия, Холандия...може да си позоли да живее нормално колкото време се налага, само с една заплата. Не са му дерт битови сметки, разходи за храна, облекло и пр. Та даже и за ваканция стигат парите, ако и да не се живее лукс. Ама е прилично, нормално все пак. У нас - нЕма такъв филм просто. В добавка - хората там - нямат финансов и друг ангажимент към възрастни и болни родители, баби и дядовци, понеже тези хора имат нормални пенсии, здравно осигуряване и пр. При нас, масово - това е разход за почти всяко българско семейство в трудоспособна възраст.
Моята баба е работила цял живот Боби, като пчеличка и има 300лв. пенсия. Наскоро се наложи да си прави нова протеза зъбна, защото със старата - не можеше да се храни добре, оттам се сдоби със здравословни проблеми, кара 82-ра година жената. НЗОК - не поема такива "екстри". 1600лв. излезе всичко да й направят новата. Това го платихме аз и мама, няма кой друг, няма как да я оставим жената да страда и зорлен да я разболеем нали се сещаш? А сещаш ли се, че това се случва на почти всяко БГ-семейство? И, че това НЕ се случва в нормалните държави, където работещите все пак хора - имат и адекватен на труда си доход.

Ей затова Боби - терминал 2 е претъпкан и ще продължи да бъде. Гледам Вени например, откакто отидоха в Канада, преди година и малко беше. Знам как живееха тук и сега не мога да им се нарадвам как живеят ТАМ. Та си позволиха и второ бебе и да си учи Вени и да получават здравни грижи и всичко както е за бели хора. Да знам, че не живеят лукс - ама са по-добре отколкото бяха тук. До 3 години максимум, с усилията, които полагат ще са вече МНОГО добре. А тук при същите усилия и отгоре - едва ли щяха да си позволят някога второ дете. Т'ва е положението. При едни и същи положени усилия за нещо у нас и на друго място - имаш огромни разлики в резултата. И не, не сме НИЕ виновни да е така.

Свате, ти си знаеш, ама пак да кажа, че мноУ тЪ обичам

Синтезирано , в контекста на горното :
http://www.burgasnovinite.bg/689754.html
Младите искали по  1000 лева заплата  . Ние старите по колко да поискаме ?   

Нимика, аз лично не виждам нищо нередно и ненормално в това, който и да било човек - да иска и очаква адекватно заплащане за труда си. Разбира се - говоря за хора, които наистина имат знания, умения, вложили са време и труд в придобиването на същите...еми да - няма да им е ОК да бачкат за 500, а да вършат работа за 2000 нали се сещаш? Не говоря за някой дето едвам добутал да завърши гимназия с 3-ойка, понякога и вечерна и нищо не може и не знае, ама иска яки пари.
Противно на ширещото се "мнение" като сме на маса за "бе тая младеж за нищо не става", поне моите преки наблюдения върху по-млади от мен хора - показват друга картинка и то масово, не по изключение. Големият процент от тях владеят минимум един език чужд на много добро ниво, често и два. Когато кандидатстват за работа - или са завършили и висше образование, или поне към момента учат във ВУЗ и паралелно с това хукват да работят, щото не могат да си позволят семействата им да ги издържат докато учат.
Това, че ние "по-старите" сме някакви сбъркани, примирени и на вълна: "бе няк'ва работа да имаме там, ако ще зле платена, ама то иначе - съвсем зле" - всъщност е много погрешно като поведение. Ние обаче имаме вече семейства, деца, често кредити и никакъв вариант да предявим претенции, да ни се плаща адекватно за труда, знанията и уменията, щото работни места - малко, кандидати - много. И клякаме на "какво да е". По-младите от нас за щастие - могат да си позолят да им теглят майната на такива работодатели и да не им робуват за МРЗ. Точка. И добре, че са младите, щото ако тоя манталитет на работодателите някой го промени - ще са младите хора. Не сдуханите вече като нас, дето целуваме ръка едва ли не, зер някой да ни наеме изобщо.
Даже мисля, че всички ние сме длъжници на тези след нас и сме виновни пред тях, за това да им предлагат на тях смешни заплатки масово. Щото ние масово сме ОК на смешни заплатки, траем си и така подбиваме всъщност пазара на труда и заплащането на същия. Ако и ние така масово отказахме да блъскаме за МРЗ, както го правят по-младите и по-свободни от нас...ай да видим дали нямаше средната заплата да е друга и то навсякъде. 

Това, което разказах подробно нагоре, за моя старт трудов - е пример за погрешно поведение. Ако някой го е схванал по друг начин - тцъ. Не се прави така, не се бачка благотворително, не бива да се снишава човек и да го правят на луд за без пари. Да приема работа буквално на черно, да приема трудов договор за длъжност различна от реално заеманата и да пише, че взима заплата дето е в пъти по-малко от истинската и пр. Щото то...знания, умения, опит - ГЛУПОСТИ са това! Както казах - придобитите ми там знания, умения и опит - никъде не ги пише. Сега, ако кандидатствам в подобна фирма - аз не съм в състояние да докажа какво наистина мога и знам в тоя бранш. Мога да го напиша в едно СВ, ама на "честна дума" - никой няма да ме отрази. Реално - си хвърлих 2 години от живота да добивам тоя опит за смешни пари през половината време и сега нямам как да си го "осребря" въпросния, ако искам. Толкова от мен по въпроса с "безценно е да имаш опит". Безценно е да го имаш САМО, ако надлежно се отразяа по каналния ред, че го имаш. Иначе става като при мен - имам си го за лична консумация. Както се сещаш - "жизненоважно" е в моето ежедневие да разбирам от реклама, даммм 

Та - нека искат младите нормални пари, така трябва да се прави, не като нас и мен в частност. Те затова БГ_работодателите масово са разхайтени измекяри и експлоатират служителите си брутално за смешни пари. Щото никой не им тропва с крак по тия въпроси. Още малко ще поискат ние да им плащаме, че им работим

Съгласна съм. Пък и каква е логиката да бачкаш за пари, които не ти стигат? То реално на минус излизаш от цялото упражнение 

Точно! Още преди време като реших като теб да бачкам за слава баща ми ми каза, че той пари ще ми дава и ще ме издържа и в къщи ако седя и не е нужно да работя за абсурдна заплата. Това явно го е решил докато и аз като теб 6 месеца обслужвах един офис за смешни пари. Та нормално е младите да имат претенции сега, докато има кой да им помага и нямат семейства, после вече по принуда може и да бачкат за по-малко.

Марго, аз лично, откакто се разведох - от 100 места чух приказки от сорта на: "Че к'во му било да работя за 500-600лв.?"  Е как "какво му е бе"?!!!! Тия хора връзка с главния имат ли изобщо се чудя аз? Цените по магазините за всичко не ги ли виждат, сметките им като пристигнат не ги ли виждат? Че аз пък както съм сама с това все болно дете, дето на ДГ не изкарва повече от 3 дни и после е 2 месеца у нас след поредния АБ, ако плащам на детегледачка дето да седи с него у нас, та аз да ходя на раУта - при късмет ще са 600лв. на месец, може и повече да поиска тая жена. Не са евтини такива услуги и това се знае. И к'во ся - да си плащам, че да ходя на раУта излиза "сметката" и чужд човек да ми гледа сина, вместо да го гледам аз, зер да ходя на работа, че било мега важно това? Ми не - хич не ми е важно да ходя на работа, АКО не ми се плаща адекватно за нея. От къФ зор пък ще бачкам за някого за без пари? Ми не, няма да го направя разбира се, да не съм с лоботомия? 

Може би аз имам грешни възприятия по темата, но моите разбирания по нея са - да се работи - работиш, за да изкарваш пари, прилични и да живееш добре с тях. За "чест и слава", че е престижно просто да работиш и "да трупаш опит" - "мерси" съм аз лично. "Работата като самоцел" - въобще ми я няма в пейзажа на мен. Работи се за пари. За без пари - моА и да не работя егати - елементарно е. При сегашното ми положение и разходи - под 1000 на месец чисто и това като минимум - изобщо не ме устройват. И да, аз мога да предложа знания и умения на евентуален работодател, които покриват такава заплата, че и доста над нея. Откъде накъде пък да се съглася на 500, да блъскам по цял ден и да мизерствам за капак, да си пренебрегвам детето и пр. Ми няма да го направя. За мой късмет - мога да си позволя да не го направя, ама като мен не са много хора и т'ва ми е ясно. Не, че сега нещо тънем в лукс, но все пак на общия фон - живеем добре с малкия и без да ходя на "нормална работа" като повечето хора. 500лв., че и отгоре на месец си ги докарвам ей така, както си седя у нас през компа. Да не съм луда за същите пари да ходя да робувам на някого, че да ми къса нервите и да има претенции за к'во ли не щеш. Да има, ако дава 1000-2000. Тогава би било смислено, щото от прилично живеене (както е сега), ще минем на добър живот вече. Иначе е просто глупаво за мен да го направя.

Че само за лекарства съм дала над 200лв. този месец, другите разходи да не ги споменавам и говоря за графа "неизбежни" все пак. Няма тука морета, чужбини, маркови парцалки, ходене по барове и пр. дето са в графа "екстри". За минимума да се живее човешки говоря и всички сме наясно какъв е той като разход и все пак си говорим някви глупости нали...бе там ся, работи за МРЗ, ма зер да работиш. Тъпотии. 

Да се върна на "безценния опит" налЕ... Харесала съм си сега един бранш, дето се плаща добре и работата е такъв тип (като график и пр.), която е подходяща за човек в моето положение - сам, с малко дете. По-млада няма да ставам, трябва нещо относително спокойно за бачкане и добре платено. Вкл., ако се реша на второ дете - важно ми е да имам такъв тип работа, за хубави пари разбира се. Опит да я работя баш нея - дал Господ дето се вика.  ОбачИ нали, оказва се (мноУ ясно), че за позицията която ми е цел - се изискват и документи, определено образование да имаш -написано черно на бяло. Опит, че имаш, знанич и умения - никой не го брига, даже няма да се доредя до интервю без въпросния китап.  Не става с "честна дума" и "бе вие ми дайте шанс само, да ви покажа аз к'во мога реално" - тцъ.Толкова по въпроса.
Затова при навършени 35 вече - "наесен с песен" - пак студентка кака ви  За жалост, когато бях по-млада - отде акъл да помисля нещата както ги мисля сега, ама то опита си е опит. Нали знаете лафа "Оххх да съм с тоя акъл ся, ама преди 10 години - да видиш".  Живот и здраве да е де...не съм изтървала съвсем влака, ще се справя и с това, но за "мерси" нали - в тоя живот аз лично - не бих работила повече и един час (извън проекти като "Зачатие" разбира се, за работа дето да ме издържа говоря). Ай стига викам с тоя вид "благотворителност" точно, че и да се изкарва наред, че си било нормално така.  Ми не е нормално, хич.

Тук има икономисти и счетоводители има със сигурност - да ви кажат к'во учене е да го завършиш това "счетоводство и контрол" (момичето от статията визирам), аз още сънувам кошмари за един изпит по финансово счетоводство апропо. И някой си позволява наглостта да каже, че видите ли вие - множко били 1000лв. заплата за някой дето си е отпорил гьона от учене 5 години в тази дисциплина... Моля? "Ма те сериозно ли?"...дето сЪ вика.

Разбира се , че младите имат право  и основание да изискват високо заплащане .
Под млади и стари имах предвид , че току що завършил студент без никакъв стаж  сравнен с  човек ,   натрупал вече  опит ,  не могат да очакват еднакво   и равностойно заплащане.  Всеки минава някакъв период на обучение .
А отделно  , че  има една група - завършили младежи , отказващи да работят за  не удволетворяваща ги заплата  или работа , а родителите им  работят за доста по-ниско заплащане , издържайки и тях .
Jbrul ,  няма да ти взема хляба  - ама от какво  и в коя сфера ,ей така между другото  изкарваш 500 лева?

Бе..."сфера" пък ти хахаха. Електронна търговия с детски стоки - колички, столчета за кола и такива. Имах едни пари свободни и ги вкарах в стока. Не е "бизнес" в буквалния смисъл, ама друго пребивавайки у дома с детето - не можах да измисля. Капе оттам по малко, временно решение за допълване на бюджет просто.

Разбира се , че младите имат право  и основание да изискват високо заплащане .
Под млади и стари имах предвид , че току що завършил студент без никакъв стаж  сравнен с  човек ,   натрупал вече  опит ,  не могат да очакват еднакво   и равностойно заплащане.  Всеки минава някакъв период на обучение .

Съгласна, с една уговорка обаче. Ако този без стажа взима 1000, онзи с опита и стажа следва да взима 2000. Проблемът е, че като цяло е нерелевантно заплащането за всички ни, дори взимам предвид БГ-условията в случая. Не казвам нали - следва да се плаща за длъжност Х това, което за нея се плаща в Германия. Нямаме този стандарт и бизнеса ни го няма, разбирам. Обаче работещите фирми - хич не изкарват толкова малко пари, че да дават заплати по 500лв. - ай сори. Имам достатъчно наблюдения, преки какви са печалбите на фирми в различни ресори у нас. Просто експлоатират наред хората за смешни пари, НЕ защото не докарват достатъчно за едни прилични заплати.

Аз не съм "наскоро завършил младеж" нали, но собствената ми майка ми каза, че ако ще блъскам за 500лв. - ще ми ги дава тя, това е абсурдно просто. И е права жената. Не е милионер нали, "прост" лекар и тя, не тъне в пари. Ама дотолкова да е жива и здрава - изкарва, че да ме подпре при нужда (дано не се налага пу пу). И за мен е доста унизително на тия години, да разчитам на мама като "план Б" в случай на нужда, но така ми се стече живота последните години, че нямам много опции, докато завърша новото. Да доживея Дани да завърши каквото реши и дано аз работя и съм здрава - също не бих допуснала да бачка за някой за без пари и бих му помагала финансово докато си намери работа за адекватна заплата на вложения от него труд. Дано когато му дойде ред на него - по-нормална да ни е държавата де. Много се надявам, ама не го вярвам особено де...
Не знам що за всичко си говорим, как трябвало да го правим като в нормалните държави, пък знаем, че не живеем в такава все пак.

П.П. Като ми мине потреса от последната случка в нашата "мила държава" т.е. да мога да я опиша без да се налага да се самобанна за вулгарен език - ще ви разкажа едни мноооооУ интересни неща. Даммм - свързании с прецакване на гимназисти, едни пари за една интеграция и пр. И после нямало да имам претенции ли?!!! Не претенции, ми един АК47 бива да хвана, че наред...

Съгласна, с една уговорка обаче. Ако този без стажа взима 1000, онзи с опита и стажа следва да взима 2000. Проблемът е, че като цяло е нерелевантно заплащането за всички ни,

изяснихме се  , същото рекох и аз  .

Значи другарки и другари, тая година реших да си "осребря" това което мога и знам в една област със съответна диплома. Няма шанс да го "осребря" утре разбира се - за след 4-5 години става дума, но ме устройва и това. Сори нали Боби, аз също съм на мнение, че ако можеш нещо добре - бива да важи то, а не какво пише някъде си по темата, но доволно се убедих към 15 години вече, че у нас поне - важно е къде какво пише, а не какво можеш реално.
Съответно - набелязвам за цел Медицинския университет У София. В НАСА се влиза сигурно по-лесно, ако ще е по каналния ред - без връзки и плащанки под масата, още на подаване на документи да се явя - чудоооо. Няк'ви фитки, па с едно самочувствие, пък се говори от високо как "те не били кой да е университет" - страшниии. Мармалада на елита, всички черешки на всички торти са просто. Не можело да пиша 1,2 3 като желания за прием - само една специалност имам право - ако вляза - вляза. Ако не - да го духам. Прием за това - само държавна поръчка, брой места - смешни, мераклии - много. До този момент си мисля аз - медицински ВУЗ - биология, химия, логиката е такава за приемни изпити. Тия са ми силни дисциплини, но уви...не са те за вход. Поредна греда - изпит по "етика и право". Аре правото с предишното вишУ - съм го чела, взела, знам го. "Етиката" е философска дисциплина обачИ - нЕма такава дивотия, заклевам се. В учебника дето трябваше да НАЗУБРЯ, в една тема пише че, цитирам : "автоеротизмът е патолгия". Пише и куп други тъпизми така около 300 страници. Знаете ли какво са ценностите момичета? "Ценностистите са смислте на дължимото", според учебника. Ако на изпита не кажа това, а нещо друго, дори вярно по смисъл - горя. Така е и за всяка друга изпитна темичка нали... Сядам аз с тоя учебник и 3 седмици - зубрене, буквално. Преписвам а тетрадка , рецитирам, както му е реда да го запомня.

Изпитите приемните са в две части там. Първа - писмен. Тест, ама с "най-верен отговор", едно да пропуснеш нали - като цяло си прав, но все пак се води грешен. 40 въпроса.Супер "логично" за административна специалност 35 въпроса на теста да са по философия и 5 правни.  Избутвам на тоя 5.25 с якото зубрене на пълни тъпизми, изключително излишни за знаене докЪт умрЪ и се класирам за изпит номер две. О, каква "изненада"  - той е по същия учебник и материя, ама в друг формат. Конспект - няма. Всичко от учебника моЕ ти се падне и се очаква да го знаеш в точки и запетаи. Умрях от нерви, честно, даже ревах от нерви преди този изпит. Пък на доста изпити съм ходила досега и то сериозни. Отивам на втория, тегля въпрос, имам 15-ина минути да пиша по него и го предавам на изпитна комисия от трима души. Каквото съм написала - следва да го изложа и устно, задават ми още въпроси по темата...все едно държавен за специалност баси, не приемен за нещо си.

МинА и тоя филм де, казах си и на втория изпит, не за 6, ами за 7. Още на първия, писмен обаче - бях мега изненадана до мен да седне една циганка. Много готина, говори си български перфектно, супер е момичето. Зарадвах й се, честно. разменихме телефони и се засичаме на втория приемен, заговорихме се и.... По програма за "ромското включване" - тя ако влезе ще получава 1800 ЕВРО на семестър затова, че учи. АбсИлютно чистосърдечно ми каза, че хабер няма каква е темата на приемните, няма намерение да се напъва доактао следва, да го работи това някога си - изобщо. Но тия пари нали кеш-а ако влезе - искала да ги вземе. И аз бих искала мноУ ясно, ако можех де. Яд ме е, че не знаех за тях - та да ида дето трябва и да кажа: "Аз съм циганка". Ако някой посмее да ми оспори това - съд в Страсбург. Кой за Бога има правото да ми каже, че не съм циганка а? Ми аз имам право пък да се самоопределям като каквато искам нали така?

В деня на "изпит две" т.нар. "устен" където вече има субективно оценяване - ясно що...виждам нея и още 6 братя и сестри роми. Тях не ги видях на първия изпит, бяхме в една зала всички - нямаше ги там, категорично. Как са се уредили за второ ниво на приемните - оставям да решите вие. Висим си 1 час в коридора докато влезем за устния и си говорим. Ромите - трудно говорят български като начало. Прилично - да, но абсурд да разберат 90% от думите и понятията в учебника по който се явяваме на изпит всички. Второ - те си казаха до един, че дори не са чели този учебник, двама от тях - даже не са го и купили.  Материята мацки е тегава, на мен ми даде зор, а имам претенциите все пак, че имам багажец умствен - трудно беше да го назубря, честно. Пък не го ли назубриш с точки и запетаи - не следва да минеш изобщо.

Имах донякъде късмет на втория изпит - падна ми се въпрос дето в детайли го знаех - Сократ, философската школа на циниците, видове цинизъм, прояви, следствия на същите, произход на името на школата...бетон бях. Писх и казах НАД това в учебника, очаквах пълно 6. Вчера разбирам, че имам 5.50. Не е драма, но се зачудих що джанъм ми е занижена -  абсолютно съм категорична по въпроса - изкуствено оценката. Щото мацки...треее "интегрираме" бай Мангал.

Има малко места и поне 3 пъти отгоре кандиадати и директива "от високо" драгите роми да влязат. Та са "смятани" балове така, че те да са вътре 100% па к'вото остане за нас другите. САМО държавна поръчка е тая специалност - демек държавата (всички ние плащаме реално тия хора да учат това нещо). те нали - не смятат да го учат реално, ми са там по друга причина и даже не го крият.
Не мога да кажа официално за броя места дето драпаме, щото ми е вътрешно инфо, но "по втория начин" -  разбрах аз -15 места са за редовно в тая специалност. Циганите за тия еврА се класират, ако се води, че учат редовно, 7 броя са за целта. Вътре са и нищо да не знаят. Ако ми е вярно инфото - остават само 8 места за другите, дето вЕрно са се напънали и са чели. Имаше 30-ина хлапета т.е сега завършили гимназия за тия реално 8 места да драпат. 7 от тях - ще го издухат одма, щото нали "интеграцията"...

Не, не съм толерантна в този случай, съжалявам. Ще уточня, че не съм и лично засегната, аз кандидатствам за задочно обучение - там са повече места и тия драгите роми - не са ми конкуренция в случая. И да бяха - аз щото си напънах гъзЪ - имам близък да оптималния бал - все съм вътре. Ама хлапетиите ще изгорят, поне 7 броя. Щото требе да интегрираме нали тия мърлячи. МноУ важно естествено е да ги "интегрираме" в медицинския баш - дума да няма. Друго важно е, че това е ФОЗ на МУ-София - демек - административните профили, не медицинските (хуманна, фармация, стоматология и пр.). ПОНЕ тъпанари с незаслужени дипломи  не могат да убият някого от некомпетентност някой ден...
Обаче се оказа, че такава дотация за цигани баш -има и за хуманната медицина, близо 3000лв. на семестър. Нека съм параноик, но както в тази моята сега, сигурна съм, че и в другите така ги "приемат". ТОВА вече си е прболем. Голям!

Боби, посмей сега да кажеш, че с това си  ОК, или АЗ пак съм виновна да е така и ще се видим скоро на по бира и вЕрно ще ти плесна един шамар  То бива, бива, ама някои раУти не биват просто. Отникъде. Признавам, че ако не го бях видяла лично - бих решила, че някой преувеличава по казуса и то доста. Достатъчно се познаваме вече, да ти е ясно, че не съм аз човека за тия неща. Общо взета - още опитвам да го смеля, хем го видях, осъзнах...гнусна раУта Бобииии.

Моля виж: http://scholarship.sonikstart.eu/ Много съжалявам, че чак сега разбрах, че за едни "пари от небето" - стигало да си "заявя открито ромския произход". Бих си го заявила (к'во като го нямам ), щото стига да го заявя, не да го доказвам някак и съм "пей сърце" по въпроса. 1800 евро на 6 месеца хич не са лоша сума за у нас, ей така, щото си казал, че си циганин просто. Ще го кажа бе, ще се подпиша даже, дреме ми. Дискриминирани били тия гадини а? Жертвички, отхвърлени, н'ам к'во си. Бе я сопата да им **** Ако доскоро още имах толеранс към тия малоумия държавни с "интеграцията", поне частично, поне свързано с учене, ама да е реално - не такова подарено каквото видЕх ЛИЧНО...е, вече нямам! Никак! Да не говоря колко намирам за редно, в "хуманна медицина",  да ми избутат такива кретени, утре с права да ме лекуват и да ме уморят от незнание. То в специалност "здравен мениджмънт" дето сме пълна трагедия и там - също нЕма резон нали да приемаме такива на ДЪРЖАВНА издръжка забележи. Поне утехата е, че няма да уморят някого пряко, ако решат да го работят реално, че "били имали диплома". Добре пак, че не смятат да "практикуват" като си приберат сумите по следването и за "интеграция" де. Халал да са им в случая.
Нетолерантна съм Боби, все повече ставам такава. Да не дава Господ, да мога аз да си приложа вижданията по повод тяхната "интеграция", че ще им се види тясна държавицата. За година ще емигрират до един - обещавам да им платя транспорта. Да им е лесничко милите, че те сами нали..мъка им всичкото. На мен само не ми е. На теб и на всеки друг- ние сме ДЛЪЖНИ някак. На анален с**с, без лубриканти даже. Даммм

Не мога да се добера да пиша значи

Джей, първо - Булгарреклама ли беше агенцията? Може и на ЛС. Тоя, че и по-голям филм го гледах вече, от първа година, само дето и сметки плащах. Сега, ако знам как съм го правила - не знам. Наистина, не знам как бих съвместявала сега работа в рекламата или ПР агенция и две деца. Никак. Ние само дето не се разделихме с мъжо последния път, като бачках на моменти 10-12 часа, защото нали ПР-а няма работно време. Много ми харесваше, обаче с дете/деца става трудно, да не кажа невъзможно.

Второ Джей - поздравления, че ще учиш! Най-искрени! Ако някога мога да съм ти полезна с връзки или по друг начин, чувствай се свободна да ми пишеш. Не се познаваме все още лично, но смятам, че на моменти виртуалните приятелства са по-стабилни и от 3D-връзките. Каква специалност избра?
И за "Здравен мениджмънт", другарки, искам да ви кажа, че това е много търсена и призната специалност по белиѝот свят и не изисква 4 години приравняване на дипломата, ако решите да духнете някъде. Та не я подценявайте.

Мен, мили ми другарки не ме приеха една прекрасна специалност в университета тук, защото ми липсва статистика в дипломата - шах и мат! И кво - имам убава диплома, мога да си намеря работа, но заплащането и отговорностите ще бъдат ограничени. Имам и убав опит, който може да ме лансира, не лош език, обаче стрелям в тъмното и никогаш няма да бъда като местните 22 годишни девочки. Та затова реших да се върна в колежа да я завърша тази специалност, верно с 18 годишни барабар, ама по три курса на семестър мога да взимам с двете деца. Повече ще ми е невъзможно физически. И после ще видим, дали ще ми стигнат силите за още учене или не. Ама поне да нямат този път университетите оправдание, че ми липсва нещо в дипломата.

затова, много добре те разбирам и знам, какви са драмите докато се вземе това решение да учиш наново и с все дете/деца на гърба.

Не исках да взимам отношение по спора за заплата и длъжности, защото съм пристрастна. Това беше един от най-големите аргументи да напуснем. И да ви кажа ли - аз се пробвах за продавачка в МОЛА - не ме искаха. И в магазин за бельо не ме искаха. Защото имам опит и управленчески умения, моля ви се А, да и за рецепционистка не ме щяха. За двете години без работа кандидатствах буквално навсякъде и за всякакви пари, само за да изляза от тинята, да почувствам, че и аз мога да върша отново нещо, че не съм поредната оплакваща се, затъпяла майка по площадките.

Айде, ще кажете - тъпа си, да не си учила хуманитарна специалност, ама мъжът ми с два езика и учещ трети, счетоводител, му казваха такива безумни условия и заплащане, че остана в последната си фирма докато заминем и шефката му, която в 1 имейл имаше 15 правописни грешки го тормозеше. Знете ли, какво значи тормоз? ' Кретен, нещастник, мухъл такъв, за нищо не ставаш", ако както се случеше после шефовете му даваха задача лично на него, а не през нея "ти за какъв се имаш беее, смотльо такъв". Говоря ви за крещене, ежедневно и гадно унижаващо личността. Търпеше - заради мен, защото аз учих езика и изнасях всичко останало, а той подсигуряваше среден, към минимален стандарт на живот и ме утешаваше, че все някога и аз ще почна работа.

Същата му тази професия тук е търсена, специалността му от университета е финанси и още по-търсена. Неговото учене няма да е три-четири години като мен, а макс 2 и излиза с нещо като МБА накрая, ама за счетоводство.

Защо го правим, щом може да седим на социал и да получаваме достатъчно, за да живеем добре ли? Ама защото не искаме някой да ни крещи по този начин, както беше в Бг. Защото косата му побеля на моето момче от работа, на няма и 35 години. Защото мамка му, този грешен модел няма да се изкорени в България. и защото по-добре с децата тука да мъчиш френския и "Човек и общество", отколкото да размахваш диплома в Бг, с която може да си изтриеш г***

Джей, права си, не живеем в лукс, но живеем спокойно. тозимесец трябваше да дадем над 300 долара за антибиотици и лекарства, детето имаше пневнония, после се оказа, че седми отит прави и ни изписаха антибиотик, три шишенца от който струват 163$, които държавата плати. Както и за рентгеновата му снимка, както ще плати и операция, ако се наложи да отваряме ухото (не искам и ще го мисля де). ето минимума, който ми е подсигурен - здравето на децата. За раждането да не казвам, какво и как, мисля, че повечето сте чели блога. Ами ето ти другия минимум, който е подсигурен на ВСИЧКИ тук.

Когато се преместихме в новия ни апартамент, установих, че в такова голямо нещо и двамата не сме живели. Не знаех как да си подредя шкафовете в кухнята бе, никога не съм имала 15 шкафа. Две седмици свиквахме, два пъти опитах да влеза в дрешника, вместо в спалнята на връщане от тоалетната, Кало още не осъзнава какво е това нещо и защо го има Представи си, колко сме свикнали да се свиваме (физически имам предвид, в тесен апартамент), щом още не мога да се осъзная. Че от януари 2014 животът ни е все на кашони, на куфари и на надуваеми легла Така се случи просто, какво да правиш.
Ама пък да ви кажа, има голям фън в цялата история да спиш на надуваем матрак и да нямаш никаква, ама никаква друга мебел в празен апартамент. Дори маса Ама имаш плюшените играчки на детето, които ползваш за възглавници.

И тук има поощрения в западналите квартали, но те са в безплатен вид - безплатни спортове за деца, стоматологично обслужване за възрастни, храна, дрехи. Кеш, привилегии за учене и бройки запазени за тях - не. Има си Кота. Ако имаш кота 26 например след колежа, може да кандидатстваш в университета медицина. Има си тестове по химия, биология, физика, френски и събеседване.

Бах му и романа. Добро ви утро

Jbrul,направо ме разби хич не знаех за това с ромите  утре ще се пържа на същия огън като теб  във ФОЗ само,че със "социална медицина" е няма такава тъпотия...щото,видиш ли ако искам да стана старша или главна сестра трябва да го изкарам това "управление на здравните грижи" живот и здраве ако ме приемат мисля магистратурата ми да е "здравен мениджмънт" после...най се втрещих на теста като отидох и видях моята старша там да кандидатства,защото тя няма това образование,но го работи това от 20 г....е,ама сега Касата глобила болницата и тя решила да учи,а се пенсионира догодина май месец,а познайте дали е учила като мен или просто шефа ми и главната не са се обадили да я приемат,щото на нея и трябва само бележка,че учи и вече може да си остане на същия пост,щото как така някоя от нас младите,ще вземе да стане старша,а пък тя горката да остане редова и да поработи като такава до пенсия сакън ще вземе да и падне самочувствието....ей,от такива тъпотии ми е писнало и си ми е чудно,че съм си по майчинство в момента,а тя онемя като ме видя  сигурна съм,че веднага си е помислила "хм,ще видиш ти няма да ми вземеш мястото"