Момичета, аз този път съм абсолютно тотално безмълвна. Не мога да повярвам, че има такива лекари и даже шока от това разкритие ми тушира напълно чувствата по повод какво ще се случва следващите 2 дни.
Първо ме прегледаха (след час и половина чакане) и стана ясно, че ембриона не е мръднал. Стана ми лошо, помогнаха ми... дотук добре. После започнаха да ми обясняват как се приемат хапчетата и аз в този момент се намесих и питах ще има ли проблем, заради това че съм на терапия с аспирин и клексан. Обясних съвсем подробно кога е взета последната доза и от двете. Тук ми се заяви, че ще трябва да изчакам консултация с хематолог. Нови 40 минути чакане.
И сега започва най-интересното... (честно ви казвам направо се хиля докато го пиша това)... дойде въпросната докторката, с която ми е втори сблъсък това и предният път щях да я бия за малко. И започна да ми обяснява, че с този резултат не съм била за Клексан. Щото тия гени дето има мутации били некви там в пета глуха и как можело да си помисля изобщо да си слагам клексан. И видиш ли аз съм била виновна за аборта, защото съм си позволила такава терапия. Аз й обяснявам, че имам рецепта и, че не ме вълнува нейното мнение дали трябва да имам терапия или не. Обясних, че само съм казала за клексана и аспирина, за да знаят като ме пращат вкъщи с хапчетата. Тя нашта продължи да ми обяснява и накрая тръгнах да й показвам, че няма смисъл да ми дърдори и че клексана вече е бит, ембриона не функционира и аджеба да млъкне. Най-лесно ми беше да й покажа синините по ръцете. И тук тя вече се хвана за главата и каза: Ми ето, няма какво да го изследваме този ембрион (дадоха ми преди това контейнер за да събирам материал), то щом тя си е била Клексан!!! и при това в ръцете!!!, то е ясно защо е станал аборта.
Аз тук вече в тотален ступор ги помолих да замълчат и да ми отговорят по същество дали има или не проблем за действията ми през следващите 2 дни относно приема на тези медикаменти. И тази хвърли листата на бюрото и изхвърча през вратата.
Е, кажете ми какво е това?