Тери, на 20.01 започнах. Лекарката е доволна засега. Аз се притеснявам, че нищо не усещам от тая стимулация. Вярно, че е по-лека от предишните, но... Понеже малкия уж ми влиза в положение и не се катери по мен (иначе имаме страшни битки с гъделичкане), но от време на време забравя и започва да се дърпа силно или да се катери по мен. А и пусто любопитство, искам всичко да знам. Начи ако ме питаш мен бих стояла в болницата постоянно под ехограф, за да гледам самото развитие. Интересно ми е и това буди любопитство, иначе съм спокойна за самите резултати. Повече се притеснявам, че в работното място изникват разни непредвидени неща и се чудя как ще смогна. Има заседание за водата в Перник във вторник, бях се притеснила, че можеше да е на преглед точно и да не мога да огрея навсякъде. На 06.02. Пък ще има заседание за бюджет на общината и други доклади, а аз ще съм точно около трансфер (ако всичко е наред) и ще трябва да постоя у дома. Отделно тая грипна епидемия ме плаши - не знам дали да пускам детето на градина. В градината не ги извеждат, аз с моите прегледи не мога да го влача с мен, а свекървата твърди, че ако ѝ го оставя за седмица ще си прекарат времето не само у дома. Ама по площадките има не малко болни... Шефът ми и той е вечно болен и ходи така на работа. Идва рядко, но при толкова заседания ще е при мен все и не мога да го изгоня. А понеже за повечето неща е рано да се мисли си мисля дали поне сега всичко е наред.