Трудно е, наистина, но се надявам този път да се справим. В крайна сметка брак сключихме, за да сме заедно в добро и лошо и не е редно да си събирам багажа преди да сме опитали всичко. Към момента не пие от няколко месеца и сериозно е решил да промени живота си. Сменя си работата, която доста го натоварваше. Работи без работно време по 15-16 часа на ден, а често без почивни дни по цял месец. То неговата работа се работи със сърце де, а не за пари, но в един момент човек не издържа и губи баланса между семейство и работа. Та той взе решение и от септември на бюрото по труда за някой курс за преквалификация и почивка. Последните 10 години дори и отпуските не си е ползвал, то и затова от март го чакаха търпеливо да реши какво ще прави и му плащаха заплата без да ходи на работа. Иначе въпреки пиенето винаги е заставал плътно зад мен, никога не е посягал, обиждал или да се е държал грубо с мен или малкия. Дори смея да си призная, че аз съм му посягала сериозно (веднъж така го поступах докато беше пил, че следващите няколко дни се налагаше аз да го обличам дори). През годините е бил внимателен винаги, например никога не позволява да вдигам тежко.Особено докато съм била в стимулации ми е носил дори и дамската чанта, прането до простора и т.н. А когато мама беше болна той я водеше по лекари, плащаше (не разполагаме с много) частни клиники и изследвания и ми помагаше във всичко докато аз съм заета с нея. Той и шефът ми ми осигуряваха колеги с транспорт за обикаляне по прегледи в работно време (и двамата не шофираме)/ Имам по-големи брат и сестра, но смея да твърдя, че съпругът ми беше 10 пъти по-ангажиран от тях с проблемите на майка ми. Искам да кажа, че когато аз съм имала лични драми той винаги ме е подкрепял и е бил до мен, та затова и не мога с лека ръка да махна и да се откажа от всичко и се надявам пустото пиене да остане зад нас. Искрено вярвам, че в една връзка трудностите сплотяват и сближават двойката, а не хубавите моменти. С хубавото всеки може да се справи. Та и хубаво, и лошо сме видели заедно вече 10 години. И още много ще има ако не се откажем. Пустото пиене ме е притеснявало винаги заради 1) лошият пример; 2) опасността, че ще остана сама заради сериозни заболявания като цироза и т.н. 100 пъти съм му казвала, че като вдовица ще се справя по-добре отколкото като разведена, но не искам да съм вдовица и предпочитам да не го гледам как ми умира в ръцете. Че се страхувам да го пусна сам с детето навън, защото не мога да разчитам на адекватната му реакция и всички най-черни мисли ми минават през главата ако се наложи да го оставя сам с малкия. А ако нещо се случи- не ми се мисли какво бих му сторила. Не че се е трогвал особено, просто не си осъзнаваше проблема и реалните последствия, а смяташе, че силно преувеличавам рисковете. А към детето се е държал добре, но малко резервирано и доста критично. Така че в един момент малкия болезнено искаше да се хареса на баща си и дори ми е ревал, че тате не го обича. Може би на фона на моята грижовност и ласки в очичките му тате е бил безчувствен, което не е точно така в действителност. Последните няколко месеца нещата коренно се промениха. В началото бях скептична. До скоро бях скептична, но напоследък наистина виждам в очите на съпруга си желание да промени бъдещето, защото миналото няма как. Аз съм доста недоверчива и не вярвам на сълзи, обещания и клетви. Наясно съм, че зависимите хора често обещават да се поправят съвсем искрено, но скоро след това забравят обещаното и продължават постаро му. Само че този път той не обещава, а действа. И виждам промяна в самия него- в поведението, в ежедневието, в действията му. И то без усилия, без да се насилва. Просто изглежда ощастливя човек, сякаш текущо е разбрал какво си има у дома и колко ценно му е то. Дори от март насам е поел всички домашни задължения- чисти, пазарува, готви, мие чинии, води и взима детето от градина, води го на тренировки и уроци (5 пъти седмично), води го на площадката, разговарят за всичко. Аз само пералня пускам, но пак той ми носи дрехите до сушилката за простиране. Дори чашата си от кафе не мия. При това положение разговорите за битовизми не се провеждат и вниманието и на двама ни е насочено към бъдещи планове когато сме заедно.
Май си е съвсем в реда на нещата след няколко кошмарни години нещата малко да порозовеят, както се казва "няма да е все така", в живота се редуват хубави и лоши моменти и май при нас е време за позитивен период. Щастието ще бъде пълно ако семейството се увеличи, тогава ще сме сигурни, че този период е тук.
Май наистина този цикъл ще е без овулация, температурата не се покачва изобщо, а поне тази сутрин след 3 положителни О теста ѝ беше време. Нищо де, тъкмо ще починем на плажа без притеснения от горещото слънце, дългия път и т.н., а на есен с песен.
Държа да отбележа, че нищо не разбирам от някои неща и затова не се изказвам по вашите тревожности, но чета с интерес и ми се иска да помогна с някой съвет. Не съм се сблъсквала с алергии и съвсем не съм наясно какво се прави. При проблем обикновено веднага се обръщам към лекар и не го мисля повече, та ме извинете, че не се включвам към Вашите коментари с нещо полезно, а само нарцистично разказвам за себе си.
Тери, много ти благодаря за милите думи. Аз искам някой ден да се видя около печката с мекичките в същата ситуация, която си описала
