Здравейте, момичета! Чета ви от няколко дни в тази и по-старите теми и най-сетне се престраших и аз да се включа. Правим опити за бебе от скоро, но аз смятам, че сме притиснати от времето заради годинките ми. Имам едно дете на 5 години и половина, а миналата година имах 2 положителни уринарни теста и 2 кръвни, но така и не се видя нищо на ехограф. Около 2 седмици след първия тест прокървих и всичко свърши. Известно време се пазихме с различни контрацептиви, а след последния пропуснах един цикъл и реших да спирам пазенето. Аз винаги съм искала второ, че и трето дете, но съпругът ми отлагаше. И тъкмо когато се уплаших, отчаях и отказах той скочи, че е време за второ. Реших да се кача за последно на това влакче и да видим докъде ще ме закара. След случката от миналата година детето ми сякаш прие най-тежко нещата. Беше горд, че ще става батко и много се разочарова. И досега се разнася с едно мече, за което обяснява, че му е по-малкото братче и той му е батко. Пробваме вече два цикъла, но без успех засега. За себе си съм убедена в липсата на репродуктивни проблеми, тъй като съм била донор на яйцеклетки 3 пъти. Към момента искам второ дете, но и се страхувам много да го направя. Въпреки това давам всичко от себе си с термометри, тестове за О, а от няколко дни и витамини pregnacare за него и нея. Чакаме О, за да включим и гела на prefert. С две думи- страхувам се много, но се изправям смело срещу страховете си, за да сбъдна мечтата си, с която не съм сигурна как ще се справя ако я сбъдна. Объркана съм поради много причини- лични, семейни. Постоянно си напомням положителните страни на майчинството. Отрицателни няма освен страховете ми- страх от пореден неуспех, страх от още една загуба и погубени надежди, страх, че нещо може да не е наред заради възрастта и т.н.
Това е от мен, успех на всички тук и честито на всички със сърчица или 2 чертички.
