хаха , в момента съм на около 150-та страница от Макаренко, шамара работи и още как  плюс трудова заетост да не мисли човек в щуротии

Ауууу, направо съм в потрес!!! Ама как може да си биете децата, бе, Анатема! Ще ги травмирате горкичките за цял живот, ей какви родители сте значи... Вместо да ги оставите да си бъдат волни индивиди с лично пространство и да ви серат на воля по главите, вие какво - задвратници, шамари. Гледай ги ти, само личното спокойствие и кеф си гледате, знам аз. Ще се откажа от вас в Държавен вестник.....Фръц.....

А  нещо едно сигналче до Агенция за закрила  на детето  няма ли да подадеш? 

А  нещо едно сигналче до Агенция за закрила  на детето  няма ли да подадеш? 

Може, може, ей на предната страница - има пълни самопризнания, писмени

Ха, добре че ме подсетихте, мерси! Както стана ясно от темата на Боби, въпросната институция явно все пак функционира, та ще взема да я сезирам за тия безобразия аз.

Аз пък съм убдена че след около 4-5 годишна възраст боят не помага,щ.

Жбрул и Ивана се изпика така в стаята нарочно и бая бой яде тогава. Добре че поне не беше на леглото.

Вени, остави детето да яде с мръсни ръце, да си зареди червата с бактерики Сериозно - аз моите ги оставям и то съвсем умишлено.

Аз пък съм убдена че след около 4-5 годишна възраст боят не помага,щ.

Според мен баш си помага, но си зависи ситуацията и участниците в нея де.    Аз още помня един пердах, когато бях на 7 г. Случката, която доведе до него, никога повече не се повтори.

Аз пък вече в нищо не съм убедена Боби. Като бременна и жена с малко бебе - бях убедена, че когато вземе да ме разбира - става с обяснения всичко. Към днешна дата - виждам, че ми разбира прекрасно обясненията, но решава, че няма да се съобрази с нещо Х, по простата причина, че като не се съобрази -  за него не следват достатъчно (или никакви) негативни последствия. Поради което си прави бърза и точна сметка, че като си продължи по същия начин - за него е по-удачно така, вместо да се съобрази с моите молби, увещания и обяснения. Като не се съобрази какво? Ми нищо (от негова гледна точка) ще обясня същото за 3456-и път и толкова. Какво го бърка.

Имахме една "чорапена драма" 2-3 месеца зимата. Кошарата му все още стои в детската, трябва да се носи на село, ама все няма свободен бус. И в нея съм наредила и други вещи за носене на село, че всичко да е наведнъж. Защо реши, че ще си събува чорапите вечер и ще ги тика между вещите в тази кошара - не знам. Питах - нямало да ми отговори. Три месеца молих да спре, обяснявах, че мама така не може да ги намери и изпере (ако не извадя цяла кошара вещи за целта), че няма да има чорапи и ще ходи бос, к'во ли не опитвах...нямаааааааа! Купих поне 20 чифта чорапи аварийно и тях натика някъде си. Една сутрин при поредната идиотска ситуация, да няма и един чифт чорапи да му обуя - и крещях и шамарих. Преди два месеца беше мисля. От тогава - чорапките се събуват и чинно се слагат на нощното шкафче.

Е, не знам какво помага след 4, или 5, или 6 години. Тъжен факт у нас е обаче, че еднократно като опердаша за нещо - втори път не се случва. И винаги за същото нещо е било месеци преди това со кротце, со благо, с обяснения, с молби и ефект - нула. Ако мислиш, че не бих предпочела да не стигаме дотам - грешиш. Ама аз съм доволно спокоен човек все пак, познай какво изтрайвам преди да викна и да посегна? И ся да ти кажа, че точно то не е дало желания ефект...ще ми се, ама не. Е, убедена съм, че ако взема да посягам често и за щяло и нещяло - ще е същото като с обясненията, да. Не говоря за подобен "модел". Но май когато рядко, на място и след всички други благи методи не се получава - шамарът върши работа. Поне засега - такива са ми наблюденията на мен с моето си дете.

И аз съм на мнение,че наред с обясненията от време навреме и бой си трябва  ще видя с малкия как е,но с каката определено помагаше....напоследък ми идва така да я опердаша,ама то срамота на 12 г. "оправи си Вера стаята" "добре" и до там..." не те ли е срам,не виждаш ли колко съм заета сега с брат ти" "да,мамо извинявай" и пак до там,промяна няма...накрая оправям аз и заявих за всяко оправяне 50 лв.от касичката ще и вземам,ще се стресне викам,ами ха познайте другари и другарки 150 лв.съм и взела и хич не и дреме та сериозно се замислям за един пердах вече....

И аз да се включа в групата на лошите майки Мен от сега ми иде да го опердаша по някога, не знам на мен ли са ми слаби нервите, кво ли.... аз всички казват, че такова кротко и добро бебе като него не са виждали Ама вече не само аз констатирам, че се опитва да се налага и се тръшка адски артистично, бие с крачета, вдига си дупето, то са конски сълзи...ужас ви казвам. А какво ли ще е като поотрасне
Хайде оплаках се, ама ви чета от няколко дни и много ми е интересно, а не смогвам да пиша

А при някои ни напоителните обяснения, лични примери, молби, кандърми и прочее, ни шамарът на място помагат. Или ако помогне е за много кратко, демек до следващия път, който може и да е след 2 часа примерно..... Такова какво го правиш? Съвсем сериозно питам, защото ни психолог, ни психиатър успя да ми даде отговор, който да приложа и да сработи. Черпя се от време на време с успокоителни, поне да не ми пука, като се е "насрала" щерката, че поне да не изпадам в кризи, а да гледам тъпо, белким изтрая да й мине амока.

Алекс 77, това което описваш с дъщеря ти е все едно аз да пиша за мъжа ми Е да де, ама той е на 30+ и нали трудно ще ми е да го ошамаря А аз съм мнооооого търпелива - след като вече колко години сме заедно и аз продължавам напоително да обяснявам спокойно кое как и защо. Та може би затова при най-малката проява на характер на малкия изпадам в паника, че ще стане нещо като това дето обяснява sixsens , щото то крушата не пада по-далече от дървото...

Записвам се, че и мен темата ме вълнува 

При нас в момента всичко се хвърля на земята и то със сила и яд.
Като пие вода и не иска повече, хвърля шишето на земята. Като яде и не иска повече хвърля храната и чинията на земята. Нито мога да му обясня, защото още не разбира, нито се сещам как да подходя. Викам "не" със строг глас, пляскам през ръчичките. От цялата работа, само и той се научи да вика "не" като не иска нещо.
Като не стане нещо на неговата (например не му давам да се завре в някои боклуци навън и да ги лапа), сяда на земята и започва да се тръшка, да реве и да се стяга. Ако се опитам да го вдигна, се съпротивлява.
Засега по-скоро го отдавам на овенския му характер и все се надявам да е преходно.

Алекс, моята племенничка е същата като щерка ти, а е дори по голяма (почти на 14 г.). Сестра ми в чудо се е видяла. Съблича се и си хвърля дрехите на земята. Раницата й от училище стои в коридора и т.н., а пък камо ли да помага нещо. По същия начин само обещава и вика "добре" и нищо не се случва после. От една спокойна майка, така се е невротизирала сестра ми напоследък. Преди поне от мен имаше респект детето и каквото я помолех го правеше, а сега и на мен ми обещава разни неща и нищо не прави.

Свате, за Габи отделен научен труд трябва да се напише, в случай че откриеш изобщо при нея какво работи.  То хич не е за смях твоето де, ама май освен хапчета за теб  - друго и аз не се сещам.

Алекс, не бъди будала - неоправената стая на щерката - явно е чудесен източник за странични доходи за теб. За 50 кинта една стая (не е цял апартамент да кажеш) - направо си е далавера  Между другото, когато аз бях тийн, е...малко по-големичка де (15-16) и моята стая беше обикновено "трудна за рисуване". Майка ми обаче, нито ме увещаваше да въведа ред, нито пък тя се занимаваше с това. Чат-пат пускаше реплика, че не може да се начуди как успявам да намеря ню ню апликаторче за грим, в огромната купчина...неща на единия диван, или че съм била като пеперудите - излизам гримирана, наконтена, кЪт картинка пък "пашкулаааа"...  Тя е изключителна домакиня апропо и със сигурност й е бъркало в здравето, това което аз правех на фона на нейната подреденост, чистене и пр. По онова време обаче, стаята си я ползвах само за спане и преобличане честно казано, с хора се виждах извън къщи и от моя гледна точка - да изкарам половин-един ден в лъскане и подреждане на стаята си - ми се явяваше възмутителна загуба на ценно време (вместо да съм с дружки по кафетата?!!) Анатема!  Веднъж месечно да кажем - оправях, ама от чисто практична гледна точка т.е. когато вече и АЗ не бях в състояние да намирам бързичко нещо си в този Бейрут.
Тези ми изпълнения приключиха от раз, когато се преместих да живея сама обаче Някак усещането за мой си дом (пък бил той и под наем) ми докара мерак да чистя, лъскам и подреждам така, че в някои аптеки не могат да докарат подобен "блясък и великолепие". Това "да си събираш къща" чашка по чашка, завивка, електродомакински уред и пр. - ти дава съвсем различно отношение към местообитанието. А и когато все пак си живял в дом, в който тези неща (домакинските) са норма и това си гледал все - останеш ли сам - правиш ги същите все едно са ти вроден инстинкт. Явно въпрос на мотивация и обстоятелства е в някои случаи да започнеш. Казвам го за твое успокоение, че няма щерка ти да стане някоя "мърла", защото на 12 не си подреждала стаята, сега са й други ветрове в главата просто. Моята баба беше убедена, че аз (заради стаята си) ще съм егати мърлявата женица в зряла възраст. Майка ми като ми идваше на гости в София и й обяснявала как сега всичко у нас е "по конец", баба ми казвала: "Ааааа това, ако не го видя - не вярвам".  Е, вече живеех с бившия си мъж в доста гоямо жилище когато и баба ми дойде на гости - та повярва накрая жената. Сега, ако я питаш коя е наййййй-добрата домакиня на света - аз съм! Без конкуренция. 

Mousyt, тя групата на "лошите майки" е пренаселена, ама хайде ще се сместим още малко да има място и за теб  И аз съм си мислила, че са ми халтави нервите, понеже нямам към детето си търпението, което други родители проявяват към своите (в т.ч. за всякакви безумни капризи, тръшканици и досаждане), пък моето в общи линии не е много "хард" в тези отношения. Обаче то това не е до нерви, а до световъзприятие според мен. Аз просто не съм от хората "детишари" и отдавна спрях да се упреквам за това и да го броя едва ли не за патология и "аххх колко ужасно". Моето дете е по-голямо де, но тя "борбата да си център на вселената" не секва с възрастта. Само методите стават по-съвършени и средствата за манипулация се променят т.е. еволюират Елементарен пример. Може с часове да не ме забелязва и да не ми каже дума, НО а ми звънне телефона, или дойде някой у нас и започнем да си говорим...долита на секундата и всичко става "спешно". От правенето на челни стойки, чекненето по опасни места (за което е наясно, че ще съм принудена да реагирам някак), до: "Мамо, мамо, мамо, ама трябва да ти кажа...". Опити да го игнорирам, като просто започна да говоря по-високо със събеседника, за да "заглуша" него - приключват с надвикване и дърпане, вкл. хващане на лицето ми, в опит силово да ми обърне главата към него... Абе "борбата е безмилостно жестока" както е рекъл поетът  Е, понеже съм лоша майка, като стане така - викам, гоня от стаята и от сорта. Не, че не съм обяснила към милиард пъти благо, та благо, че не бива така да прави и не, че не ме е разбрал зер... В такива ситуации, ако съм в компанията на някой добър родител - следва потресен поглед (поне), но по-честичко има укорителни реплики от вида на: "Ама ти защо така направи, ама то детето иска/има нужда от внимание, ама сега ще се почувства пренебрегнато..." Да бе, да и един мармот ги завива със станиол....Тези изпълнения са особено любими, ако има публика де, насаме - не е чак толкова интересно "да се мерят мускули" с мама в общия случай. Има хора (родители) всякакви ми е мисълта. На някои не им тежи наистина, постоянно децата да им бъдат наврени в ръцете и качени по главите - напротив, доставя им удоволствие. Лошо няма, такъв тип хора са.  Аз пък - не съм. Дани в никакъв случай не е останал без внимание от моя страна, камо ли да е пренебрегван, но да ме лази 24/7 за всяка там щукнала му глупост - не, благодаря. Казвам ти ги тези неща, за твое лично спокойствие, че не си наистина "лоша майка", само защото не си същия вид майка, като някоя приятелка да кажем, която е по-малко "нервна" спрямо щенията на отрочето си. Не, не си зарязвам готвенето, книгата, разговора, само защото на него му щукнало сега да редим кубчета заедно (не, че не може и сам). Емиии....да се научи пък, че в този живот - ще трябва и да чака за куп неща и неговите желания не са приоритетни, само защото си били негови. И другите хора са хора все пак.

Сис, не знам кои са ти добрите родители в компанията, но това с вниманието, поне аз не познавам дете което да не го прави - имай късмет да говориш по телефон или на живо с някой друг, пък бил той и собствения им баща, като сме заедно по 24 часа, ситуацията е като описаната от теб
Така че наистина дай ги тия добри родители, па зер и ние и децата ни прихванем нещичко

Стеф, то че всяко дете, или хайде 99% от децата са склонни да правят описаното - аз не се съмнявам изобщо. Разликата между мен и добрите родители е в реакцията на тези прояви. Аз просто не ги търпя, а го "порязвам" по всички възможни начини в такива моменти, докато престане. Ако ще както споменах - да го изгоня "наказан" в друго помещение. Може и това да не спира тотално поривите му пак да прави така, ама аз пък му секвам реализацията на същите най-редовно и без грам гузна съвест. Да е кърмаче на месеци, което реве от глад - да зарежда всичко и всички и да го нахраня. Обаче отдааавна минаха теС времена и аз го отчитам.

Щи кажа какво правят добрите родители в аналогична ситуация. Или затварят телефона, или те държат половин час "на линия" и в този половин час - 25 минути се обясняват с отрочето и 5 говорят с теб (ама не накуп). Ако сте на живо някъде - изречение и половина размените, долита "златното" с "Мамо, мамо, мамо!!!!" (естествено нещо супер маловажно е спешното за казване, или явно изсмукано от пръсти, само за да бъде ангажирана мама с изслушване). Реакцията на мама е тотално и незабавно изключване на целия свят, вперване на поглед в детето и с възможно най-ласкаво - меден тон следва: "Кажи маме?". И то казва де...естествено не изнася доклад на ООН за бежанците от Сирия и гладът в Сомалия Три минути по-късно - ситуацията се повтаря, реакцията на мама - също. И така моЕ си върви с часове. И поне сред моите познати с подобно поведение - аз съм с най-малкото дете, техните вече са и ученици, има и третокласничка една (всите майки са забременели от раз за протокола само). И да ти кажа - ами просто спрях да се виждам с тях, не моА да я изтрая тази шизофрения аз и срещу заплащане не мога. На всичкото отгоре Дни като гледа какво правят техните деца, съвсем се ентусиазира да прави същото и на този фон - ти обяснявай, че така не бива, а то да те пита що за другите деца бива, само за него - не.

Та относно това на какво са склонни децата, ми сигурно са склонни на едно и също всичките, да. Ама доколко ще ги оставяме "да си вихрят панаирЯ", че и ще го стимулираме същия - от нас зависи в много от случаите. Ясно, че има и ситуации, в които като се заинатят и запънат за нещо - освен да чакаш да му мине фазата (както беше у нас със спането например) - няма особен избор. Ама хич да не ми обясняват такива, като гореспоменатите, как то детето видиш ли било мега чувствително просто и не можело една секунда без мама... Че как да може, когато мама се е простряла като чергичка и то гази ли гази, тя вика "Евалата щерко!"  Чакай да спре някога и се чуди отде се пръкват вицовете за тъщи и свекърви.

Една наскоро ми се жалва (тази с третокласничката), че и през уикенда не можела да се наспи, щото то детето се будело в 6 и идвало да буди и нея.  И викам: "Ти к'во?" Ми как какво ми отговаря, ставам, правя й закуска и сядаме да гледам детско двете, тя самичка не обича... Сигурно я досърбя наистина да сезира Социалните, когато й казах на две на три у нас как стои този въпрос  Щом мама спи - няма ли пожар и не е ли на умиране - ходи се тихо и в моята спалня не си и помисля да влиза. Не можело то... Закуската я оставям от предишната вечер, според зависи какво е - във фурната, хладилника, показвам, самообслужва се като е станал и е гладен (в 7ч. примерно) и така всички сме хепи.

Jbrul,дано си права,че след време ще се оправи Вера ама и аз като баба ти докато не видя не вярвам изпитвам ужас,защото толкоз много прилича на баща си и свекърва ми,която е невероятна "мърла",не,че не може да чисти и подрежда,може и още как особено кат е у нас ама го прави когато тя си реши и Вера е така  и най ми е смешно като почне баща и да и се кара колко и била разхвърляна стаята и раницата тогава го карам да си погледне кабинета и после да прави забележки  пък и на мен забележка,че скъпо съм и вземала,викам му ти мълчи,че кабинета безплатно все още ти го оправям,че и документите на фирмата вкарах в порядък наскоро 
Инак и аз като теб не съм "детешар" и откачам нон стоп да обръщам внимание,особено пък сега ама него повече съм го гушкала,пък нея не,пък тя горката останала без внимание....то,готвя,държа Алек и обяснявам уроци по история и т.н. и като дойде някой и тя ми се лепне първа на масата вече ми кипва и я гоня от стаята....пък нека съм лоша майка и аз имам нужда от въздух и лично пространство...
Миналата събота бях спала от 3 до 5 само Алек адски крив...брех към 7 сме заспали в 8.30 се събуждам от шум Вера влязла да взима от моите чорапи,щото нямала,а пък отиваше на състезание по лека атлетика....лелеее като се развилнях едвам се сдържах да не я ударя,ама и тя принципно е "дресирана" да не влиза докато спя...

Тъжен факт у нас е обаче, че еднократно като опердаша за нещо - втори път не се случва.

Ами да ти кажа, че си направо късметлийка. Ивана днес беше опердашена, че ме прави на маймуна. Бяга по къщите на хората и хвърля камъни в градината им ( бяхме на селото на свеки) и отказва да дойде и като отида да я взема ми бяга и аз като смешник я гоня. След опердашването беше сложена да седи на един стол наказана - ми нямаше ниакъв ефект от това, още докато се оптивах да я накажа не слушаше. При всяко слизане от стола и се удължаваше наказанието - ми то бехе поне 10 слизания, изкара вътре близо час и не мисля, че имаше ефект и вероятно пак ще го направи. Не се пляскаме и наказваме за първи път за подобно поведение.
  Като чета Сикса, все едно за Ивана става дума.  А в последно време и Андреа е станала такава, дано на нея да и мине скоро, че няма да изкарам дълго така .

http://kostadin.eu/2015/05/27/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA/

"Защо няма нито една незаконна циганска нива?"

Абсолютно резонен въпрос. И ще потвърдя написаното тук, както се казва "от първа ръка". През лятото на 2012-а, когато си дойдох на селската къща с малкия, а не бях идвала тук 10 години и повече - забелязах някои промени в селото. Първата и вадеща очи беше, че се е напълнило с цигани, ама многоооо, да не кажа, че вероятно вече циганите са основното население тук. Когато бях дете - да имаше 10-ина цигански фамилии, ама в края на селото... Местните цигани обаче - не са се заселили незаконно в къщите, които обитават, купили са си ги. Сега къщите тук са на безценица - 5000лв примерно, а получаваш обитаема къща, с голям двор, обикновено има и кладенец, има си ток и всичко. Един от фамилията, като поработи сезонно в Гърция (не уточнявам какво) - купува къща и в нея се нанасят 10-15 души. Те разбира се всичките са трайно безработни, получават помощи, раждат деца и пр. класики. Искам да кажа, че въпросните здрави и прави хора - не са заети с нищо и време да си обработват дворовете, да си отгледат зеленчуци, плодове, да си гледат животни някакви - имат в изобилие. Имат и място за целта, при това лично тяхно си, не е незаконно да го направят. Второто, което силно ме впечатли обаче, беше наличието на ДВА магазина в селото, които са зеленчукови. Само за зеленчуци, хранителните са съвсем отделно (5,или 6 на брой вече). Постоянно живеещите тук българи - не са клиентела на зеленчуковите магазини, освен по изключение. Да купят понякога нещо, което те самите не отглеждат, или им е нужно извън сезон и го има в магазина само. Такива "приходящи" като мен - обикновено си пазаруват всичко нужно накуп от града, вкл. и зеленчуци и също не са основна клиентела на зеленчуковите магазини. Та дори аз, дето не съм постоянно тук и не обработвам двор със зарзават, така, че само оттам да се снабдявам - еми имам си някой корен домат, краставици, чушки, тиквички...ей така да има свежи и био за салатка лятото. Зеленчуковите магазини тук - виреят и просперират всъщност - благодарение на циганската клиентела. Същата тази клиентела - има къщи, с дворове, големи и подходящи за обработка. Ама до един имат, не да кажеш чат-пат някой от тях. Дворовете на къщите им са "трудни за рисуване" обаче - пълни с всякакви боклуци и една леха магданоз няма там, да не говорим за друго. Животинки (освен коне и кучета) - също не гледат. Яйца, месо, зеленчук...всичко се купува от магазините. Е, хубавото е, че поне местните цигани - не крадат тези неща от съселяните си, а ги купуват - факт. Обаче фактът е достатъчно показателен за манталитета им, който се споменава в статията от линка - дали ще краднат, дали ще си купят (на готово), когато имат пари за това - те не са склонни, през ум не им минава всъщност - нещо да си произведат сами, при все че няма никакъв проблем да го направят. Дори ей така, за собствена изгода не го мислят бе!!! Така и така имате двор и по цял ден 10 човека седите, чешете се и люпите семки - ми засей го този двор, завъди си домашни животинки, пък не давай пари за зеленчук, яйца, месо и пр. Давайте ги там за ракии, бири и пр. и каквото още не можете да си произведете сами - ще ви е по-изгодно на вас самите... Нямаааа! Цял ден се шлянкат, пият бири и кафета в паркчето (има 3 кафе-автомата, пак за тях), като стане "ракиено време" и в зеленчуковите магазини е навалица, пак от тях, че да си купят провизии за салатка, щото то нали...ракия без мезе не е ОК. Разбира се, парите с които пазаруват са главно от социалните им помощи, че ако не им ги даваме "ще умрЪт от глад". Ей така се развъждат паразити....

"Когато се приложи като
държавна политика, и когато законите
започнат да се спазват, циганския проблем ще
изчезне.
Само че, едно нещо ме гложди. Всичко е
много хубаво, но как да провеждаш държавна
политика, като няма държава?"

Кратко точно и ясно. ДЪРЖАВНА политика е да има цигани, които да хрантутим и не само. Причината - ясна. Отчаяна съм честно казано. При тях няма демографска криза. Не искам да мисля в обозримо бъдеще (има няма 20тина години) какво ще бъде. Стават все по-нагли и по-нагли. Близък не смее да си отиде в дядовата наследена къща. Влизайки селото научава, че има мнайсе самозаселили се цигани в имота - прави кръгом "Ако бях отишъл щеше да има смъртен случай, не се знае на кого, обаче. Освен това имам две деца и ако аз  оцелея не ми се лежи в затвора заради тази зган" .... понеже е и малко кирбитлия. Да се обърна към органите,?!  каква е файдата като ще похарча пари, които не са ми излишни, а да не говорим в какво състояние ще ми оставят имота и без това обезценен предвид куп обстоятелства.
Да, на мен също ми е правило впечатление на къщи, обитавани от цигани, двора е утъпкан, направен на кирпич, да копнат,  да засеят, мнеееее.... първокласна плодородна земя. Вместо това скачат като въшки наоколо и се множат като такива, щото има кой да плаща, пари за пенсионерите нъц, ако че години са си заработвали и плащали надлежно.
Как ще приемат предложение да се спрат детските след трето дете - абсурд, .... или майчинство, тая няма а стане нивгаш.
Политика.