Абе, Айшето да се спасява! Чудя се как може завеждащата отделение да бръщолеви такива простотии.

Чудя се как може завеждащата отделение да бръщолеви такива простотии.

А, сефте!

Досетих се какво е боднало jam, но вече чак не ми се коментира.
Особено неприятно е, когато го чуваш от лекар.

"Айшето" Блу...всъщност се казва Асенка. Асенка е с два ампутирани над коляното крака и частична ампутация на едната ръка. Ще ми се точно това, да мога да го дам като пример за "нормален и пълноценен живот на тежко инвалидизиран човек", обаче в контекста на ситуацията - не бих могла. Защото е пример единствено и само за върл примитивизъм, наблюдаван от потомството на въпросните двама екземпляра "родители" и доказателство, че същите живуркат само на "първа сигнална система". Та "разговор", че са годни изобщо за родители, та даже имат и някакви качества правещи ги по-добри от нас останалите "стресирани" и "ялови"...не следва да има изобщо. Даже и намек не бива да има, особено от човек в бяла престилка.

П.П. Не мога да кажа, че съм особено изненадана от репликите на тази лекарка, след като съм чувала Райчинов в национален ефир да казва, че ние с вас имаме репродуктивни проблеми, защото за разлика от циганките - имаме разюздан сексуален живот и ниска хигиена, че затова....

Джей, прочетох статията. Единственото хубаво нещо е, че мъжът и жената продължават да са заедно въпреки нейните здравословните проблеми.

Не просто сме ялови, ами направо сме калпави отвсякъде, защото "обикаляме по болници и ин витро центрове, а даже едно дете не можем да създадем". Пък ако случайно успеем, после много четем, шашкаме се и не ни се получава. Хайде холан, простотия до простотия мила моя майно льо.... и то изречени от лекар. Ама какво се учудвам и аз....
Като ме изписваха от Майчин дом след раждането и ми даваха епикризите, ги запитах аджеба установи ли се защо е тръгнало преждевременно раждане. Отговорът беше стандартния - ами инфекция. Викам, добре, откъде тази инфекция, каква, нещо подробности може ли, защото казвам, много стриктно е следена тая бременност. Отговорът - амиииии, предвид това /и посочи горния десен ъгъл на документите, където с молив беше изписано IVF/, няма какво да се чудите, рискът е по-висок от инфекции Щях да падна, ама не сметнах за нужно да се обяснявам.
Да не забравям и деня на раждането все пак, по време на родилните контракции, минути преди да ме закарат вече в родилна зала, една как ме оплакваше жива, че ме били осакатили с тия отрязани тръби, а те видиш ли как щяло да ме оправят с една пластика, ако ги бях посетила. А сега какво, бебе в стъкло съм щяла да раждам, горката аз. На въпроса ми, как точно пластиката ще поправи хидросалпинкс и унищожен фимбриален апарата, женицата ми отговори, че той фиБралния апарат нямал общо със забременяването..... Е тогава само скръцнах със зъби /много  ме болеше / да изчезва преди да съм й прегризала гърлото, щото стъкленото бебе всеки момент ще излезе...
Та да, на фона на това, в тази баш болница, изобщо не се учудвам кви ги дрънкат разни докторя от Монтана, па били те и завеждащи на отделение.

Ккато са такива специалисти и всичко им идва отръки, както се казва, при отглеждането на деца, защо аджеба да попитам аз детската смъртност точно при тази група наши събратя е толкова висока, а?

А лекарите с нищо не мгоат да ме учудят вече. Аз 10 г. вече слушам най-добрия неонатолог в България - доц. Слънчева как обянсява, че всички преждевременно родени деца са само от IVF, и видиш ли как няма ни едно дочакало термин... И колкото и да съм се опитвала лично аз да й обяснявам на тази жена, че има статистики, не наши, разбира се, европейски и световни, които категорично не доказват такова нещо, тя едно си знае и си бае вече толкова години.

Абе...наблюдавам от известно време аз и тенденцията при различни специалисти, че станаха и те големи "естественици". Това в комплект със споменатото дотук, че са и доста некомпетентни някои и дрънкат каквото им падне.
Ей сутринта с кафето ми попадна тази статия: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1527476  Изобщо не казвам, че естественото раждане няма своите предимства, но бива И този въпрос, както редица други да се коментира обективно, когато се коментира. И например наред с рисковете при секцио, да се изброят и всички (немалко) рискове за майка и бебе при едно естествено раждане.

То аман вече от глупости - ин витро правим за спорта един вид и за личен кеф (просто не сме любители на секса сигурно). Секцио искаме "пожелание", понеже видиш ли ти - не сме и чували за епидурална анестезия при естествено раждане и масово се кефим на това да ни правят коремни операци...  Щото то така излиза накрая. Плюс, че всички болници са нещо като сладкарница и влизаш там и: "Искам еклерова торта, или шоколадова..." и те лекарите - хоп - слушкат и изпълняват желания наред. И да ви кажа честно, аз освен себе си - не познавам друга майка, вкл. и тук, която малко от малко да не се е притеснявала, че ще ражда оперативно, камо ли да е пожелала сама това. Що "бременни теми" съм изчела също така - масово момичетата там се надяват да раждат естествено, обикновено "тръш" има когато при някоя от тях са сериозни индикациите да е оперативно раждането и това препоръчва лекарят й... Как пък една не видях дето да е "пожелание" бе? Че и такива жени има - има. Ама то сега излиза, че де що се прави секцио у нас - хич не е по показания, а същите се пишат все формално и лекарите си ги измислят, понеже на тях им било по-лесно и приятно така, а не онака... Идеята на въпросния Д-р Новачков пък, секциото да струва 5000лв., че "да действало възпиращо" на майките, които били "пожелание" - просто не мога да я коментирам сериозно. Ами за другите, при които не е "пожелание" к'во праИм тогава? С индикации, без - снасяй 5 бона? Понеже те индикациите нали - винаги са "измислени и фалшиви" - нЕма начин просто...

Ей това ме втрещи:

Твърди се, че секциото, давайки шанс на жени с мъжки таз, води до възпроизвеждане на момичета пак с такъв таз и така поддържа необходимостта от секцио.

- Това е самата истина. Секциото даде шанс на жени с андроиден таз да оцелеят и да родят. Така обаче и популацията на жените с тесен таз нарасна. С това и честотата на цезарово сечение се увеличи.

Да бяхме оставили жените с тесен таз да измрат до крак, за да не се предава "дефектния ген" в поколенията, може би. Когато се дават интервюта по национални медии, бива да се внимава как и какво се говори.

Ей това ме втрещи:

Твърди се, че секциото, давайки шанс на жени с мъжки таз, води до възпроизвеждане на момичета пак с такъв таз и така поддържа необходимостта от секцио.

- Това е самата истина. Секциото даде шанс на жени с андроиден таз да оцелеят и да родят. Така обаче и популацията на жените с тесен таз нарасна. С това и честотата на цезарово сечение се увеличи.

Да бяхме оставили жените с тесен таз да измрат до крак, за да не се предава "дефектния ген" в поколенията, може би. Когато се дават интервюта по национални медии, бива да се внимава как и какво се говори.

Боже

Додич, цитираното от теб е факт, да. Обаче не е коректно интерпретирано, в контекста на това интервю (както и куп други неща са некоректно и тенденциозно изказани, ама не ми се спира по отделно на всичките)
Супер елементаристко, а за мен лично и втрещяващо (защото все пак специалист се изказва по този начин е) да се твърди, че повишената честота на оперативни родоразрешения и у нас и като цяло в световен мащаб (сравнено с преди 30 години да кажем) - се дължи на какво? Ми на "секцио пожелание", че така сме искали да ни е по-лесно.

ОК, аз няма да се направя "на чук" по въпроса и ще отчета, че има % от оперативните раждания у нас, които са именно в графа "пожелание". Родилката иска, или лекарят й така предпочита и я убеждава, без реално да е належащо по медицински причини подобно нещо.
Истината обаче е, че никой не може да каже (още по-малко да ТВЪРДИ), колко от тези раждания са без реални показания, налагащи да се случат именно по този начин. По една много проста причина. Не е законно и няма регламент, по който аз да ПОЖЕЛАЯ да раждам оперативно, това да бъде отразено в съответните документи и накрая като дръпнем чертата да се направи извод на база реални факти и документи, че: (примерно) "От всички родили чрез секцио жени, през година Х, 70% са били по показания, а 30% по собствено желание".
Ако имаше подобна възможност и съответни данни и статистика - тогава може да се говори по въпроса така, както си го позволява Д-р Новачков в този материал. Докато ги няма обаче -  всичко си е "рекъл, казал, така мислел, според него..." и пр. от вида.

Друг важен момент за повишеният % оперативни раждания у нас конкретно е, че след "избухването на демокрацията", наред с всички негативи за едно-друго, има и позитивни неща. Сред тях е и много по-доброто и адекватно проследяване на бременностите все пак. Със съвременни тестове, съвременна апаратура, от специалисти с много по-добра квалификация в областта. Което наред с другите позитиви на пренаталния скрининг - дава възможност и овреме да се прецени за дадена майка, кой е по-безопасният метод за раждане. Не е както когато аз съм се раждала - с кантара и шивашкия метър и майка ми милата - разпрана (буквално) от-до. Ако беше да се раждам в днешно време - тя щеше да си е за планово секцио, ама с показания за същото - 100% и "бетон", ако ще лекарска комисия да ги оценя с лупа.
Съвсем "на едро" - седалищно предлежание на плода, плацента превия, определени инфекции (които сега се изследват и хващат в много по-голяма степен) и са индикация да се избегне влагалищно раждане, поради риск за бебето, гестационен диабет при майката, налагащ раждане преди термин, непригоден за естестествено раждане таз (както е при мен), проблем с очите, многоплодни и трудно износени бременности, вкл. след IVF, възможност да се види овреме на УЗ усукана пъпна връв на бебето, да се определи с голяма точност размерът на същото и адекватно да се прецени може ли, не може ли дадена жена да го роди естествено това дете без излишен риск и за двамата....
Благодарение на съвременната медицина - да, към секцио се прибягва вече доста по-често, заради по-адекватна оценка на риска за дадена родилка и не се игаре на "онче-бонче" и да видим дали пък не моЙ и естествено да стане.

Куп проучвания (не нашенски) сочат, че макар и бавно, в развитите общества, поради начина на живот - жените стават все по-непригодни за естествено раждане. Тя еволюцията си работи, ама бавничко, което Д-р Новачков уж би трябвало да знае. Ми няма да станем като кнгурата догодина, ама след 5млн. години - може и да станем. Не се знае.
Заради цитираното от теб - се повишава постоянно процентът жени (бъдещи майки), които реплицират дефектния си ген, правещ ги непригодни за естествено раждане в потомството си. На което аз казвам "бял кахър", ама  от най-белите, честно. Защото преди време - тези майки и децата им просто са измирали и са отпадали масово от генофонда на човечеството...заради единия "дефектен" таз. Много е хубаво даже, че ВЕЧЕ това може да не ни се случва. Освен, ако въпросният лекар не счита, че жени неспособни да родят по естествен път - по-добре да умират, барабар с бебетата си, че да не си размножават "дефектния тазов ген".

Пък на финал ще си споделя личното "сексистко" мнение, че мъж, къФто ще велик АГ-специалист да е, който в качеството си на такъв ще опищи света (не се съмнявам), ако му се наложи един бъбречен камък да изпикае...бива да е хмммм по-смирен да го кажем, коментирайки как трябвало и не трябвало да раждат жените, какво да търпят и искат, какво не. Когато той и колегите му от мъжки пол еволюират биологично, до степен да могат да раждат естествено - съм склонна да си говорим по темата "на равна нога". Добре, че последното няма как да се случи, че естественото раждане ще е напълно забранено.  И ще си карат цялата бременност мъжовете в медикаментозна кома, че как ще изтраят те да повръщат, че киселини, че отекли крайници.... Това да не сме ние?

Jbrul, докторът казва верни неща, в по-голямата си част, вкл. и за еволюцията на „тесния таз“ както и ти пишеш. Хвърлени в пространството обаче и без да е дадена пълната картина, звучат (поне на мен) преднамерено и едностранчиво. Ние  тук няма да приемем за чиста монета всяка дума, а на база личен опит, доволно натрупана информация и си мисля здрав разум, бихме взели обмислено решение когато/ако ни се наложи да го взимаме. Но има доволно момичета и жени, които няма да подходят по същия начин. И ау едното е самоубийство, а другото е панацея.  А всички знаем, че има много ситуации, в които е точно обратното. И тръгва една мантра по студия и форуми за натурализма и за неговата абсолютна и незаменима полза. Едното видиш ли е дадено от природата, а другото е „от дявола“. Не че го отричам, но нищо не е нито много черно нито блестящо бяло. Обсъждали сме и тук за последствията от някои „естествени“ действия и решения. Поради тази причина, като се коментира какъвто и да е казус, особено като се сравняват две възможности, бива да се дадат предимствата и недостатъците, да се покаже пълната картина, доколкото е възможно. Особено дразнещо е когато хора, от които се очаква разумно поведение се държат с аудиторията като с група първосигнални същества.

Същото важи и за лекарката от Монтана. „Благодарение“ на родителки като тази на бебе 180, едни други лекари връщат от онзи свят недоносени и носители на сериозни инфекции деца, за да ги вкарат в институцията или да ги върнат на въпросните жени. Не мога да определя кое е по-голямо наказание. За себе си знам, че единственото нещо, за което съм благодарна на създателката на моето дете е, че го е изоставила и не го е потърсила повече, което му е дало шанс. Ако тези жени „знаят какво да правят“ няма да се стига изобщо до разказа за бебе 180.

Додич, абсолютно съм съгласна с мненията ти и по двата въпроса!

По първия - казах го и в предишен коментар. Изключително не само ме дразни, а вече и ме притеснява мен, лица в бели престилки да имат чак такива "натуралистични залитания", особено пред медии и аудитория от вида: "кой да е". Щото утре някоя жена (не от нашите тук) с едни яки показания за секцио - ще запъне краката, щото била чела Д-р Новачков какво казал по темата видиш ли ти - и щом й се казва, че трябва секцио - то й се казва, понеже на нейният лекар така му било по-лесно. Други причини - изключено е да има просто...  И ей ти ядове, излишни рискове за майка и бебе и недай Боже - щети за тях. Ми не бива така лековато да се дрънка по тези въпроси бе! Особено от хора с такива позиции! Да го кажем аз и ти - айде, ние сме лаици, така се водим поне. Той с хиляда титли и специализации обаче - звучи тежко, а в това интервю...баси тенденциозното говорене по темата и необективно.

По втория въпрос си още по-права. Нямам какво да добавя лично аз. На бебе 180 ще му пилеем живота по институции, или при "биологичната мама", докато МАЙКИ като теб - чакат с години, за да дадат дом, обич и истински добър живот на едно такова дете. И това защо? Защото така било "по-морално"  Спрямо кого бе джанъм?

Абе...наблюдавам от известно време аз и тенденцията при различни специалисти, че станаха и те големи "естественици". ... И например наред с рисковете при секцио, да се изброят и всички (немалко) рискове за майка и бебе при едно естествено раждане.

Това са рисковете на езика. Наложила се е двойката думи "естествено" и "секцио". Лекарят в интервюто го нарича "натурално".

В английския език и страните, където се говори, раждането е "вагинално" или "секцио".
А за "натурално/естествено" се смята раждане без лекарства за ускоряване и болкоуспокояване.

Цитат на: Jbrul в Април 22, 2015, 10:19:54 am

Абе...наблюдавам от известно време аз и тенденцията при различни специалисти, че станаха и те големи "естественици". ... И например наред с рисковете при секцио, да се изброят и всички (немалко) рискове за майка и бебе при едно естествено раждане.

Това са рисковете на езика. Наложила се е двойката думи "естествено" и "секцио". Лекарят в интервюто го нарича "натурално".

В английския език и страните, където се говори, раждането е "вагинално" или "секцио".
А за "натурално/естествено" се смята раждане без лекарства за ускоряване и болкоуспокояване.

Факт, че у нас се борави твърде невнимателно с тези изрази, вкл. за вагинално раждане се казва "нормално", от което следва, че другото е "ненормално"  Въпросният лекар обаче - доволно и напоително си е изложил личните пристрастия по тези въпроси Цигу, та идеите му да струва едно секцио 5000лв., че да отказвало това бъдещите майки - не мога да ги приема като "езикова грешка". По-скоро като мозъчна...
Отделно, че подобни изказвания са изключително обидни и неколегиални все пак и аз, ако бях АГ-специалист - бих се почувствала засегната от тях. Едно, че ме изкарва безскруполен търговец, готов да рискува живота и здравето на родилка Х с опасна коремна операция, която не е нужна... Второ, че с идеята му да се "набримчи" подобна цена за секцио - следва да се постави финансов лимит върху компетенциите на даден специалист. Добре, че тази глупост - не може да се случи реално (надявам се), но самото говорене публично, за тези неща, по такъв начин - не е никак в полза, нито на бъдещите родилки, нито на лекарската гилдия. Точно напротив - само задълбочава и без това огромното недоверие на пациентите у нас към лекарите като цяло. Полза от тези дрънканици всъщност, биха могли да имат само "Родилница" и сродните им.  За съжаление.

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/incidenti/akusherka-e-prebila-bebeto-v-stolichna-bolnica.html  Предполагам, че няма неразбрали за случая. Предполагам, че имащите и желаещите да имат деца са в потрес как подобно нещо може да се случи, да бъде допуснато да се случи... Предполагам, че от "Родилница" са дори доволни и биха припявали (ако им се даде трибуна) как: "Ние откога разправяме, че е лошо в болниците да се отделя бебето от майката и за секунда, ей на сега...". Сигурна съм, че де що има медия ще "заджвака тази дъвка" с настървение поне за днес и утре, защото "няма по-добра новина от лошата новина" (за рейтинга де).

Сигурна съм и в нещо друго обаче. Че тази акушерка, за да направи каквото е направила е поредният човек с влошено психично здраве, на когото никой не е обърнал внимание, когато е можело и трябвало, че да не се стига докъдето се стигна. И не говоря само за началниците й, че не са "отразили", а индикации за проблем все е имало някакви. Ако на работното си място тя съзнателно се е опитвала да прикрие, че има проблем и са й "разхлопани нервите" по някаква причина/причини, възможно е да не се забележи, че са такива преди да стане твърде късно. У дома обаче, сред близки и приятели - тези неща си личат, дори когато човекът с проблем опитва да ги скрие. Обичайно обаче, близкото обкръжение на човек с подобни проблеми и често доста видими индикации за наличието им - просто "извръща очи" и игнорира ситуацията. Един вид...ако се направим, че не виждаме проблема - той ще вземе да изчезне. Да, ама не.

Защо ги казвам тези неща, вместо подобно на доста потребители във фейсбук - да постна снимка на бесило, права лопата, или електрически стол - илюстрирайки "мнение", какво следва да се случи на тази акушерка, заради стореното от нея на бебето... Ами, защото съм 99% сигурна (да не изземам функциите на следствените органи), че стореното от нея е следствие от някакъв психически срив, на който никой и никъде не е обърнал внимание докато "тенджерката е завирала", а всички разбрахме, че е имало тенджерка, която ври едва когато същата прекипя. Ама така, че "капака й се заби в тавана на кухнята" чак.

У нас има обществена стигма и тотална липса на чувствителност по отношение на това колко аджеба е крехка човешката психика. Отношението е масово едно такова, че ако не си тежък шизофреник по генетични причини - то нЕма начин някога, при някакво стечение на обстоятелства в живота ти - да вземеш "да избиеш бушоните". Особено ако си относително млад, относително здрав и с относително безпроблемен живот (в битов план). На хората, които са в депресивен период и то очеИЗвадно (например) - околните "помагат" със заклинания от типа: "Абе стегни се, нищо ти няма". Ми да, "нищо им няма" на такива хора, просто ги кефи да са в депресия, "логично". Заради това отношение, самите хора с проблем, дори да го осъзнават и да считат, че имат нужда от професионална помощ - не я търсят, или се отказват да я потърсят, защото...."ай ся лигавщини баба ти все на психолог е ходила". Или "недай Боже" все пак да потърсят помощ, пък да им изпишат и някакви медикаменти - ауууу срам и позор, това да го пазим в тайна. Ако не се пази в тайна - "доброжелатели", които да те светнат как "Те хапчетата няма да ти решат проблемите" - валяло.

Много сме неграмотни като общество по тези въпроси и точно, защото сме неграмотни - обикновено смеличко реагираме на същите с: "абе нЕма такова животно"...докато "животното" не се развихри в собствения ни дом де. Тогава чак вземем, че се замисли, пък почетем, поразпитаме, ама като се обърне колата...
Не го пиша това, от позицията си на човек преживял чак такива тежки психични кризи, ползвал професионална помощ за справяне със същите, или приемал медикаменти за целта. Но не съм застрахована, както всеки тук, че няма да ми се наложи това някога. И ако се налага - предпочитам да е това, а не да съм в новините, защото "ми нищо ти няма" и "ти си силна жена". Това последното, откакто се разведох - само от чешмата не е потекло и откровено ми се гади когато го чувам, честно. А го чувам от близките и приятелите си ВСЕКИ път, когато посмея нещо да се оплача, или просто да споделя, че така и така, не се чувствам особено добре, или щастлива в момента, защото... И като чуя "колко силна жена съм" и "как нямам право да се бъгвам, заради детето" и ме залива едно щастие и спокойствие ви казвааам - дума да няма. Просто имам късмет (явно), че съм от хората с по-стабилна психика и нерви и, че нямам склонност да се сдухам при най-дребния проблем, или несполука. И добре, че е така, защото като гледам що за "адекватно" отношение получавам всеки път, когато посмея да кажа, че "нещо не се чувствам ОК" - пишете ме в преразход.

Та мили момичета и Рачо, с написаното по-горе ми се ще да напомня... Вслушвайте се, откликвайте, подавайте ръка на близките и приятелите си, когато те преживяват някаква криза, споделят ви за нея, или просто сами виждате, че са в такава. Важно е. Най-тъпото и погрешно отношение (което е и най-масовото у нас) е да "обясниш" на човек в такова положение/състояние, че "проблемът му всъщност не е проблем", или е супер маловажен, или как "нямал право да се предава" и от вида. Това единствено и само задълбочава подобни състояния.

Ох, Jbrul, не знам дали бих могла да го напиша по-добре. Тъжно, но факт. Българска действителност. Тук сме като щраусите.

Ох, Jbrul, не знам дали бих могла да го напиша по-добре. Тъжно, но факт. Българска действителност. Тук сме като щраусите.

Не сме и "щрауси" всеки път в такива ситуации т.е. "щраусовият синдром" - предполага осъзнаване на проблем и "заравяне на глава в пясъка" пък дано се саморазреши въпросния. Което по същество е просто отказ от активни действия по разрешаването на проблем (наш, или чужд).
В масовия случай у нас обаче - има невъзможност за разпознаване на психичен проблем, или в най-добрия случай - подценяване и игнориране на същия - пак с очакването, че ще се "самооправи". Което е нелепо и крайно неграмотно отношение по тези въпроси.

Дейно участие има и манталитетът ни "да гледаме в чуждата купичка" и по това доколко ни се вижда пълна същата (тази чуждата), да "оценим" дали някой има РЕАЛНИ (според нас) основания да се чувства зле от нещо, или просто "се лигави". Примерно - здрав, прав, с дом, неумиращ от глад, деца има... - значи щом това го има - няма какво "да реве" от каквото и да било друго. Ако все пак "реве" - можем да подминем, понеже е маловажно от наша гледна точка и толкова. Или макс да го "сдрусаме за яката" и да го "светнем" как реално - той/тя - проблеми няма. Най-често практикувания у нас "метод" де.
Няма го разбирането, че усещането за щастие и удовлетвореност - са изключително лични и зависещи от индивидуалните световъзприятия на човекът Х. Че маловажното за мен е "център на вселената" за някой друг и различните ни възприятия по даден въпрос - не означават, че еди кой си просто "няма проблем" понеже за мен пък - това същото не е проблем. Няма го разбирането, че психичното здраве, много пряко зависи именно от личното усещане за щастие и удовлетвореност на някого, а не от битовизми, клишета разни и "общоприети норми" по темата "кое трябва да ни е достатъчно, за да се чувстваме щастливи и добре". По тези въпроси все още си мъкнем соц-философията за уравниловка.
Елементарен пример давам, свързан с тематиката на сайта ни. Аз познавам лично двама души, които нямат деца, защото не желаят да имат. Имат си други приоритети в живота, други неща ги правят щастливи, при тях това е съзнателен избор, който е такъв заради личните им разбрания кое ги прави щастливи на този свят, кое им е важно, кое не е. Потребителите тук обаче, са на точно обратната позиция и липсата на бебе - просто ги срива психически и емоционално. Моите познати, които не желаят деца - намират желанието на други хора да имат такива за "маловажно, та дори глупаво". Липсата на деца и тръшкането по темата на някого са им напълно непонятни и за тях това "не може и не следва да бъде проблем", още по-малко такъв на който да обърнат внимание и за който да предложат някаква подкрепа. Биха ви "утешили" с: "Бе я си гледай живота, можеш да си ходиш по почивки, да си купиш обувки "Шанел", да се напиеш като казак когато ти е кеф, да правиш каквото си искаш и когато си искаш". Вие бихте ги изгледали така:  и със сигурност ще се почувствате още по-зле отколкото се чувствате по принцип по въпроса.

Ей така се реагира, ама масово и при всякакви други случаи и проблеми на някакви хора - роднини, приятели, познати. Демек - с пълно НЕзамисляне и НЕразбиране към човека срещу теб. Има доста хора, предразположени да отключат сериозно психично разстройство и това им се случва обикновено, когато са в положение на траен дискомфорт по някаква причина, същият бива пренебрегван от обкръжението им, омаловажаван, игнориран и когато "гръмне бомбата" накрая....ох к'во стана и защо така? Ами то е логично да стане така всъщност.

И да уточня, че в предишния си пост под "подаване на ръка" - нямам предвид, ако някой плаче, да седнете да поплачете и вие с него "за компания". В някои леки случаи и това напълно стига, ама думата ми е тук за по-сериозните. Имам предвид - да обърнете наистина сериозно внимание, ако виждате, или ви се споделя от някого, че има проблеми, чувства се зле (все тая защо) и да предприемете действия според ситуацията. Но все пак действия, а не да чакате "какво ще стане" и "дали няма само да си мине". Когато е сериозно - обикновено не минава само, ами става по-зле и още по-трудно тогава се "оправят нещата".

Jbrul, много точно си го написала. Аз ще се спра на друг момент от тази трагедия, който ме отврати. Новината обиколи всички медии, интервюта, коментари, което да речем е обяснимо, ако журналистите се придържат към фактите. Чашата ми преля, като видях кадри от камерите, заснели въпросното деяние  , публикувани в сайта на голям национален вестник. Б***си журналистиката и "моралните" й ценности и обществена роля. Навират ни в очите снимки от взривени заводи и хора, катстрофи, екзекуции и каквото се сетите. Това е бебе, човешка трагедия, вкл. и за акушерката, защото за да стигне до това състояние има причина, история. Има кой да го разследва и преценява. Как ще се почувстват родителите на това дете и какви последствия ще има за тях, като видят въпросните кадри ... но по-важното е да има рейтинг, тираж и реклама.
Безкрайно съм отвратена.

Вече...вЕрно не знам какво да кажа Додич и аз попаднах на въпросните кадри и се втрещих, че се тиражират. Което предвид "нивото" на родната "журналистика" - май не биваше да ме изненадва, а да го очаквам. Както винаги у нас, вместо някоя трагедия да стане повод за смислен дебат и взимане на мерки да не се случи отново същото - тя става просто "сеир" и "всяко чудо за три дни". До следващата такава и пак следва същото...
Не искам да си представям на бременните жени, в момента какво им минава през ума по повод предстоящото раждане. Представям си идеално ефекта, върху чудещите се дали да си родят неасистирано на дивана у тях си обаче....

Аз съм като смазана цял ден.
Нито мога,нито искам да асимилирам случилото се .
По-животинско и долно е от жената с осмо -девето дете,което оставя...