Дано не ми се налага никога да взимам такива решения, свързани с нечии живот, защото просто няма да мога. Но да убиеш детето си заради козметичен дефект на устната... това не подлежи на коментар. И Мели, колегата, които е взел вероятно някой лев както се изразяваме под масата, за да извърши незаконно раждане, той трябва да не спи, не вие. И родителите разбира се, но в случая вероятно са търсили причина и тази им е дошла, е не мога да кажа навреме, но е свършила работа...
rumyanau бебенцето ти е разкошно.

По повод историята, преразказана от Мишле 82, искам да споделя с огромна благодарност, че щастието в моя живот дължа на обратен пример за благородство, хуманизъм, сила и смелост, проявени при това от едно 16-годишно момиче. Става дума за биологичната майка на нашето прекрасно дете, на която знаем само възрастта от социалния доклад, която въпреки всички неудобства е взела решението да износи и роди детенцето и да го остави за осиновяване. Какво пречи на жените, които по една или друга причина смятат, че няма да могат да отглежат детето,което са заченали, поне да да го родят, а да не прекъсват живота му... Да трудно и неудобно е, не позценявам ситуацията, в която биха били, но все пак...нашият случай е повод за размисъл.

Хоуп-лов, не всяка жена може да вземе такова решение. Представи си, че някой ден реши да търси детето. Не че е лошо, но емоционално за една жена не съм убедена, че е по-лесно. В другия случай нещата са приключили и няма връщане назад. В крайна сметка това е нейният живот и тя решава, независимо дали отстрани ни харесва или не.
От друга страна, не мисля, че има кой да осинови толкова много деца. Те са повече от живородените. Представи си да се раждат 1,5 пъти повече деца, като да речем за половината или малко над тях се търсят осиновители. Няма и човешки и материален ресурс за това, колкото и грубо да звучи. Така че, не съдя тези жени, нито възхвалявам другите. Това, което обаче намирам за абсолютно неприемливо е, когато се превърне в метод за контрацепция и се прави по 5-6 пъти. Все пак, не сме Африка. Има по-цивилизовани начини.

Желая ви много щастие с вашето момченце!

А на всички - хубава седмица въпреки тежката тема, с която я започваме.
Тук вече е пролет и всички сме много щастливи. Има само един недостатък - гардеробите трябва да се пренаредят.

Пожелавам ви много успешна седмица, пълна с позитивизъм и по-малко тежки мисли. Тук вали, но ние пак сме в пролетно настроение.
rumyanau много е сладък малкия.
аз съм на тема годишно приключване все още, ходене до НАП, НОИ и бюрото по труда. Добрата новина е, че съм почти на финала.
Отивам да си допия кафето, да пусна една съдомиялна и да водя диванетата навън, дъжд не дъжд, малко въздух да подишаме.

rumyanau, прекрасен е Мони и има прекрасна усмивка. И моята дъщеря се роди с дефект на устната, при нея беше много малка цепнатината и я оперираха на една годинка тук в София при Доц. д-р Емил Георгиев, ако знаех по онова време за проф. Юрий Анастасов, щях да отида в Пловдив, тук отношението на персонала в болницата беше ужасно, иначе от доктора съм доволна. Не знаехме, че Ели ще се роди така, но никога не бих си и помислила да убия детето си за подобно нещо. Мъжът ми е със същия дефект, но него са го оперирали на 20 дена (случайно или не същия доктор). Племенника ми се роди с цепнатина на небцето и него го оперира проф. Юрий Анастасов и знам за прекрасното отношение към малките пациенти и родителите им в Пловдив.

Благодаря за милото посрещане, момичета 
Хубава седмица и от мен

Аз малко встрани от темата, но започнаха да ме "тресат" "сватовнически" проблеми  Имаме си гадже вече  Щял да и купува и сенки и червило и лак...... И даже искаше да си я взимаме в къщи вчера  Днес го събудих като му казах, че Стаси го чака в градината и той скочи от леглото  Тази сутрин отиваме, приятелката седнала, до нея друго детенце - отиде, избута другото детенце и се настани собственически и я запрегръща и разцелува 
Лелееееее, то сигурно тепърва предстои, обаче..... като ги гледам едни дребни, бебешоподобни, а вече гаджета ще въртят и ми е много смешно!

Здраве и весели емоции на всички тук!

Имах нужда да споделя просто 

хихи, barbaron0708, честита снаха

Тео пък има "мускулна преса" от каране на колело. Много хубави почивни дни бяха чакам да се оправи отново времето.

Мидж, благодаря!

Днес мина Златната сватба на майка ми и баща ми. Беше страхотно весело изживяване!
Подаръци предупредиха да не подаряваме! Само цветя приемаха  Ами майка ми се напълни с цветя  Та нищо от предните предложения не предприех, защото много изрично ни "забраниха" всякакви подаръци и разни изненади! Позволих си само да им направя един Договор за щастлив семеен живот до Диамантена сватба  Изненадаха се приятно и даже го и подписаха  Злато беше на седмото небе! Нали си е купонджия детенцето ни! Такова дивеене не съм виждала досега! Освен всичката веселба, избърса пода на целия ресторант  Днес просто помолих Господ да го опази, че беше толкова див и необуздан, че аз самата не бих могла да го опазя от каквото и да е! А как се прегръщаше с едната си братовчедка-наборка! Горкото момиченце - съжалих го по едно време! То не бяха прегръдки-задушаващи, то не бяха целувки - няма не искам - целува и толкоз 
Извинявам се за подробното описание, но още ме държи еуфорията!

Сега остава и да спи до сутринта, че заспа в 18ч  Дали много искам?!?!?! 

Добро утро!
Честит ден на Земята - нека всеки един от нас да се постарае да я опази
По случай инициативата ето какво се случва в нашата градинка
http://www.moreto.net/novini.php?n=208349&p=5
Вчера правихме неща за изложбата, но естествено забравих да снимам

Честит ден на Земята. Лека седмица, здрави деца и спокойни майки. Тошко ще имат тържество на 29 април от детската градина и за първи път ще присъстват и родители, сега репетират танци и ще има изненади. Дано и аз да не се разрева.

Знаете ли от къде мога да си закупя козметика на Aveeno в България. Нещо търсих из нета, ама нищо не открих

Аз си я купувам от аптеки - и в трите около нас я продават.

Дано и аз да не се разрева.

А дано, ама надали.
При нас се готвим сериозно за юбилей на градината. 50 години ехееей, не е шега. Ще им шият костюми, учат танци .... абе сериозна работа. Но и от това направихме проблем. Не знаела всички песни, не можела да си направи танца .... Това дете много вътрешно ги приема неуспеха. Няма значение, че никой от децата не си знае още песните. Не знам как да я успокоявам, така че хем да не приема толкова болезнено „неуспехите“, хем да не се отказва от опити да успее.

Ще е амбициозно дете, Пеше
Не мога да ти дам акъл, не съм минала по този път.
Ама вие сте минали по моя и да ви споделя нещо, че ми е докривяло.

Последните дни все търчим някъде с Дани, все с колата го возя напред назад и преди да е станало време да се прибираме за обяд, като видим някъде хубава площадка с дечица, спирам малко да го напече слънцето и  да поиграе. Ясно, че сме непознати за местните деца, майки и баби, ама нещо ми се струва странно отношение имат, особено бабите към вещите на внучетата си.
Понякога хвърлям в багажника по нещо, понякога не, но той Дани така или иначе с неговите си играчки не се заиграва, а все посяга към тези на другите деца. На 1г3м, не мога да му обясня, за да ме разбере, не мога да го накарам да не "иска" другите. Ние като вземем нашите, все другите деца играят с тях. Ей, Богу, не мога да си представя, че може да ми стане неприятно от това, че друго детенце играе с наша играчка или че идва при Дани, дърпат си нещо. Тия баби такъв егоизъм проявяват. Оня ден една пред очите ми,  ама тя не видя, че съм зад нея и виждам, дръпна кофичката буквално от ръцете на Дани, набута ги на нейното момиченце и "айде, бабо, да си играеш"... замълчах си, само и се усмихнах "загадъчно" като се обърна и ме видя.  На него не му се играе с тях, ама тя му ги бута в ръцете, сакън да не ги пипа моето дете.  Разбирам да е някое мърляво дете, със сопола до брадата, а то не- винаги е чист, хубаво облечен, независимо дали сме за площадка излезли специално или както днес от някъде се прибираме. Какъв е проблема с тия кофички и лопатки, наистина не разбирам.
Днес чувам - "Айде да ни оставиш ПОНЕ лопатката, виж дадохме ти кофичката, ама остави ни лопатката"....
Никога не е отишъл сам да издърпа играчка (понеже е малък), а винаги взема нещо, което е захвърлено настрани и никой не играе с него. И точно тогава връхлита някой спасител!

Дайте някой акъл, права ли съм, не съм ли... ден пореден се чувствам много глупаво, а той добре че не разбира. Значи ако не съм въоръжена до зъби с кофички и лопатки не мога да припаря до никоя площадка, така ли?
Ще притръпна ли към този начин на комуникация или имат право тия родители да се държат така?

Мишле, хората масово са идиоти. аз лично все по-често се чувствам като извънземно...

Мишле, хората масово са идиоти. аз лично все по-често се чувствам като извънземно...

Явно няма шанс да претръпнем, Джам
Аз пък не мога да се примиря, че за една майка чопленето на семки е по-важно от отношението на детето й към останалите.
Уча София да изчаква реда си на пързалката. Вчера едно дете я отнесе като куцо пиле домат, а майка му се направи на разсеяна. Втори път това дете бута София, за да се качи на пързалката, втори път майката не реагира. На третия път отидох при майката с репликата: Бихте ли оставили семките за малко, за да обясните на детето си, че не е редно да бута другите, а когато те са по-малки съсвем? Погледна ме сякаш съм ненормална и ми отговори: Казвам й, но не ме слуша...
Детето продължи да избутва всички от пързалката, събрахме си сергията и се махнахме от площадката. Отидохме си зад блока да си висим сами.

Това с чопленето, само че на телефона, беше първия ми опит, но тогава си казах, че явно е единичен случай. Само Дани с едно момченце на около година повече от него в пясъчника, майката си пише смс-и, а детето й имах чувството, че щеше да замахне и да удари Дани по-главата с каквото държеше, докато крещеше с цяло гърло "Мое си ееее, мое си е...!!" Такава агресия от толкова малко детенце и никой не му  говори нищо  А Дани миличкия що не се разплака, уплаши се, с тия крясъци в лицето му  Тръгнахме си, стана ми ясно, че явно няма да се заиграе с това дете, а и аз предпочитах вече да не го прави.

Има ли някоя мама от нашите тука в Павлово?
Някъде приятна компания, приятно местенце?

Аз да си призная, че избягвам детските площадки с много деца. Ходим около блока, ако дойде дете с баба си аз се изнасям, чувствам се точно като извънземно. Няма нужда да си създавам само нерви. Ние по принцип имаме обратния проблем, не взимаме от децата, но и не даваме да взимат нашите неща. Косьо като види, че някой му взима нещо и отива да си го взима, бута детето, кара се. Отивам и се намесвам разбира се, но следва рев и естествено си тръгваме. А и пясъка не ми е любимото место, гледам само да има люлка и пързалка, играем малко и после си ходим, наблягаме на разходките повече. От доста време сме без количка и други превозни средства, ходи пеша много дълго и си се разхождаме. Набелязваме си някоя задача за вършене и така.

Мен ме дразни, когато някое дете ни вземе играчките и просто ги зареже някъде. Майката/бабата или който е там с него, хич и не си прави труда нито да попита, нито да ми ги върне след това. И аз трябва да им ставам пъдар на нашите неща. 

Иначе открих нов начин как да ми отстъпват място в транспорта. Качвам се вчера с малкото и голямото. И всички се ослушват. Малкото "наду гайдата" и на мига се освободиха няколко места.    Избягаха по-напред.