Добре де, да не са по 1дка площадките? Всичко е там, нищо няма да се изгуби. Какво значи да ставаш пъдар, Блу?
Не го пиша от собствен опит, Дани не е разпилявал до сега чужди играчки по описаните по-горе причини  , но ето сега се прибираме, разпиляха се нашите играчки, минах, събрах си ги и се прибрахме. Изобщо не ме е подразнило, че някой не ми ги бил донесъл. Те са деца, тичат насам натам, зарязват каквото държат където им скимне, но важното е да са в пределите на площадката.

Да се похваля от следобедната разходка, има надежда. Попаднах на свестни майки с приятни дечица близо до нас, всички играха, цапаха се, Дани даже плака като си тръгвахме 

Ето доказателство за пясъчното сътрудничество 

Здравейте дами, някоя случайно да знае към кого мога да се обърна по следният въпрос. Между блоковете ни има едно място, което навремето беше детска площадка, но постепенно западна, на кого да се обадя или да пиша с молба този терен да се включи в списъка за изграждане на места за игра.
Има толкова много нови площадки направени и такива, които в момента се правят все има някакъв начин.
Благодаря.

Къди, в общината - в съответния отдел по екология и благоустройство.

Мишле, върни се назад в постовете ми и виж аз как реагирам.
Съвет - не се разправяй с майките, говори с децата и казвай на собственото си дете на висок глас, без да се караш, нещата,които не одобряваш и не искаш да прави.
като стигнеш до момента, в който нарекох яденето на всякакви неща на площадките, на пързалките без да е седнало детето и по този начин се дразнят всички останали деца, та тогава го нарекох селско (още си стоя зад думите) ме емнаха на умряло Тогава горе-долу ще разбереш, че и аз минах през твоите драми.
Относно биенето, недаването имай си реплики на място. Моята любима е "Ники, мамо, не си закусвал явно, явно искаш да ядеш играчки" или перефраз в този смисъл.
Действам на принципа "думам ти дъща, сещай се снахо", а при по-големи деца действам директно към детето. Стой и гледай, дали ще чакам майката да се сети при опастност да се бутне моето дете. Хващам, свалям моето ако мога, ако не повишавам тон да не ми бутат детето, че и маман може да се катери на пързалката.


Нещо извън темата. Имах повод отново да посетя болница, този път във Враца. Чакайки видях едно дете, което ходеше...трудно и бавно, за ръчичка. Загледах се - цялото в зарастващи синини. Погледнах краченцата - под дупките се виждаха бинтовете и ... това беше момченцето от Враца, бито и оставено от родителите си 5 дни на студа на балкона
Момичета, много, много ми се иска да направим нещо за това дете, сърцето ми се обърна! Идват празници, то пак самичко и без пръсти на крачетата. Не съм осъзнавала, колко трудно се ходи по този начин, само на пети и малко на възглавничка. Опитайте 20 мин., ужасно е!
Ако има момиче от Враца, нека иде до болницата, да го потърси, да види, колко време ще е там и да съберем парички да му изпратим поне подаръчета, книжки, играчки, то милото никога нищо не  е имало.
Боже, как не ми се иска това дете да остава в системата!

Много ми е мъчно като прочета за такива взаимоотношения по площадки и пързалки. Помня, че с Тони излизахме сутрин и следобед и ходехме на едно кафене, където отвън бяха сложили 2 люлчици и пясъчник. Мястото не беше голямо, но се събираха поне по 15 малчугана от един "набор" по едно и също време. Майките - заможни или  бедни, с добро образование  или с  незавършено средно, млади /и на по 16/  или зрели /на 40/... децата ни бяха равни. Някой изваждаше кофа с лопатки  или взимахме пластмасови чашки от кафенето - такава игра падаше, че децата заспиваха в количките на път към къщи.
Оцених го още повече, когато дойдохме в Америка. Площадката до нас беше 10 пъти по- голяма и модерна, но нямаше нито едно детенце, с което нашето да си играе.

Вени, ще "замълча"  ! Насреща съм.

Да, Вени, помня какво си писала. Аз и не искам да се разправям с майките, всъщност и с децата им не искам да се разправям, а всяка майка да си наблюдава детето и да се грижи за него, и по този начин ще се е погрижила и за останалите.
Ще видим, уча се сега, наблюдавам, някак си ще намеря златната среда за себе си и Дани. Лятото е пред нас. Важното е, че си сверих часовника, че не съм "извънземна" 

Вени, аз за това детенце не съм чувала. От студ ли са му измръзнали пръстчетата и ги е изгубило? Какви изверги има само, направо не е за вярване!!!

Елле22,  т.к.мен много ме е яд, че моето дете няма да има детството, което съм имала аз, искам максимално да се доближим до идеала ми- да се играе с много деца, да има много играчки, много игри, да е весело, шумно. В никакъв случай не мога да си помисля да го ограничавам от деца (е, с някои групи етноси няма да играе, това е ясно), и по-големичък като стане ще искам да идват в къщи, да играят, той да ходи, ако го поканят и така Като едно време, както е било при нас.  А и ако свикне така, знам, че след време ще ми бъде полезно да познавам приятелите му.

elora_cat, ето, твоето мнение е различно. Интересно ми е да споделиш какви са мотивите ти като майка за това друго дете да не пипа играчките ви навън. Не се заяждам, просто ми е интересно. Аз нашите играчки като се приберем винаги ги мия със сапун и ги давам и в къщи да играе с тях. Пластмасови са всички или гумени. Другите не ги изнасяме. Притесняваш се от пренасяне на болести ли, по-скъпи ли са и те е страх да ги счупи някое дете?
Не се ли притесняваш, че така като е само с теб детето на разходка, а често не играе с другите го изолираш? Ще се радвам да изложиш и другата гледна точка.

Ние по принцип имаме обратния проблем, не взимаме от децата, но и не даваме да взимат нашите неща. Косьо като види, че някой му взима нещо и отива да си го взима, бута детето, кара се. Отивам и се намесвам разбира се, но следва рев и естествено си тръгваме.

Мишле, по-скоро децата не си дават играчките не, че майка им не дава

Нещо извън темата. Имах повод отново да посетя болница, този път във Враца. Чакайки видях едно дете, което ходеше...трудно и бавно, за ръчичка. Загледах се - цялото в зарастващи синини. Погледнах краченцата - под дупките се виждаха бинтовете и ... това беше момченцето от Враца, бито и оставено от родителите си 5 дни на студа на балкона
Момичета, много, много ми се иска да направим нещо за това дете, сърцето ми се обърна! Идват празници, то пак самичко и без пръсти на крачетата. Не съм осъзнавала, колко трудно се ходи по този начин, само на пети и малко на възглавничка. Опитайте 20 мин., ужасно е!
Ако има момиче от Враца, нека иде до болницата, да го потърси, да види, колко време ще е там и да съберем парички да му изпратим поне подаръчета, книжки, играчки, то милото никога нищо не  е имало.
Боже, как не ми се иска това дете да остава в системата!

Вени, аз следя темата за това детенце - Цецко. Четох в пресата, че много хора са му изпратили пари, играчки и дрешки, като всичко било надлежно прибрано от общината ли, от управата на болницата ли - и ще му бъде предадено, когато бъде изписан от болницата и настанен в приемно семейство. Затова не съм повдигала въпроса да правим нещо там. За това дете важното е да бъде спасено от терора на биологичните родители и настанено на безопасно място.

Цитат на: elora_cat в Април 24, 2013, 15:03:53 pm

Ние по принцип имаме обратния проблем, не взимаме от децата, но и не даваме да взимат нашите неща. Косьо като види, че някой му взима нещо и отива да си го взима, бута детето, кара се. Отивам и се намесвам разбира се, но следва рев и естествено си тръгваме.

Мишле, по-скоро децата не си дават играчките не, че майка им не дава

Аха, моя грешка. Аз разбрах, че тя не дава, защото моето наблюдение беше върху баби, които не дават, а не децата. И я разбрах и нея така, извинявам се.

В обедните новини казаха, че Цецко е настанен във временно приемно семейство.Дано там се грижат по-добре за него!

Да Мишле, детето ми не дава. Аз нямам нищо против, даже му нося повече , за да има и за другите деца. Не го изолирам, просто не си създавам главоболия, днес например си игра с две непознати деца, даже си даде и кофичката. Просто реагирам според ситуацията, а и както казах, обичам да се разхождаме.
Аз понеже не гледам много новини, особено по БТВ и съм изпуснала за това детенце. Ако ще събираме нещо и аз ще се включа както мога.

Мишле, понякога са по-големи площадките и аз нося повече играчки, може и колело. И просто всяко дете отнася нещо нанякъде и после трябва да минавам и да събирам. И понеже не са малко играчки, за някои ми е трудно да се сетя дали са наши или не. Или пък колелото е зарязано надалече. Ами, не ми е приятно. Ако са две-три деца, нещата изглеждат по друг начин. И в Германия ми се е случвало да си търся колелото, а площадката наистина е огромна. Едно дете го беше взело да се повози, де, но аз вече си представях как купувам ново колело.
На моя му позволявам да си играе с чужди неща, но първо го пращам да пита дали може и после го водя, ако не отиде сам, да върне каквото е взел.

Вени, 

На мен пък не ми пречи да играе с деца от други етноси. В градината на сина ми децата са толкова смесени - и арабчета, и черни, и бели и руси, и тъмнокоси. Всякакви. Но виж, ще го помоля да не играе с дете със зелен сопол до устата или което говори мръсни думи. Иначе нямам проблем.   
За мой "късмет" той си играе точно с едно разглезено дете, чиято майка на родителската здраво ми лазеше по нервите. И за още по-голям "късмет" ги засичаме почти всяка сутрин на отиване към градината и ща, не ща трябва да любезнича с майката.

ХАхаха, Блу, много неприятен и деликатен момент с другата майка 
Вашите етноси не са точно като нашите етноси, ама да не задълабавме в тази тема, знаеш какво имам предвид.
Елора, разбрах, по друг начин изтълкувах думите ти. Неопитна съм още 
Много ми е интересно да наблюдавам дечицата, как се срещат, харесват или не харесват, как си общуват по техен си начин, за Дани как това са първи срещи с непознати деца на площадка.

Онзи ден се видях с един познат, минахме даже да вземем момиченцето му от ДГ (5год.).
Като видя Дани, те понеже имат и по-малка сестричка, самото дете веднага прояви грижовност към моето. Дойде, помилва го, целуна го и го поведе... придържа го с ръчичка на гръбчето и Дани върви до нея кротко за мое учудване. Придържа го по бордюрите да прекрачва, обиколиха двора на ДГ и седнаха в пясъка. Такова умиление почувствах. Толкова малки деца, а сякаш в съвсем различна вселена от нашата.

Хаха, човек по площадките може да срещне всякакви екземпляри, вчера една майка си махна детето от моите, понеже единия плачеше, с думите "айде мамо другаде да играем, че тука има много негативна енергия".
Иначе аз съм на мнение, че щом си занесъл играчките на детската площадка, то всички деца могат да ги пипат и играят с тях, ако се притеснявам, че нещо е скъпо и може да се счупи, просто не го нося навън. Аз всеки ден изнасям 2 мотора, 2 топки и една торба принадлежности за пясъка .
Ако някое дете е много, много грубо, удря, бута, направо си му правя забележка и то на висок глас, хич не ходя при майка му да се обяснявам, бързо идват да си го приберат.

Аз в началото клечах с нея по пясъчниците. Не я оставях да дърпа чужди играчки, щото тя в началото - „виждам нещо, решавам че го искам, взимам го“. После взе да пита (след 1000000 повтаряния) „Можи и“ - ама пита в момента в който взима нещото.  Но пък и чак на такива вардещи си играчките не сме попадали.

"айде мамо другаде да играем, че тука има много негативна енергия".

Джизъс! Хахахаххаа

 

Цитат на: Eille в Април 25, 2013, 20:27:24 pm

"айде мамо другаде да играем, че тука има много негативна енергия".

Джизъс! Хахахаххаа

Извинявайте, аз вечерта прочетох за детето, че има осигурени неща и ще се погрижат за него. Вчера цяла вечер ми сълзяха очите, като се сещах за гледката и затова писах. Понякога ме избивана агресия, да знаете. иде ми да хвана някой и до стената...ей такива изроди да речем.

Извинявайте, аз вечерта прочетох за детето, че има осигурени неща и ще се погрижат за него. Вчера цяла вечер ми сълзяха очите, като се сещах за гледката и затова писах. Понякога ме избивана агресия, да знаете. иде ми да хвана някой и до стената...ей такива изроди да речем.

Ще ти текат сълзи разбира се, на кой нормален човек не биха текли.
Въпроса е какво правим с родителите и останалите деца? на мен ми омръзна да смучат помощи разни такива отрепки, да пребиват децата си и да си живуркат и раждат на воля отново. Така и така източват събраните на наш гръб парички, поне да си ги отглеждаме на топличко, където им е мястото. Така ще сме сигурни, че деца няма да мрат от студ по терасите и те няма да имат всяка година дете. Сериозно обмислям вариант за действие! И да дооточня, не срещу ромите, срещу отрепките, независимо от какъв произход са. Време е нещо да се случи по въпроса.

Успешна нова седмица

Това е началото на Страстната седмица
и нека да е добра,
за да посрещнем един хубав Великден!

http://www.dunov-knigi.com/hrema-p-3471.html
Отдавна не съм съм си виждала муцуната ей такава  в екрана на лаптопа.
А си мислех, че вече нищо не би ме учудило...

"Лечение. При обикновена хрема още същата вечер на болния да се направи топла клизма с 500 г топла вода, последвана от нагряване на челото му с обикновена електрическа крушка или електрически котлон с продължителност, докато му е приятно. След това се налагат гърбът на носа и челото с две компресчета от по 4 парчета марля, натопени в спирт за горене, добре изстискани, за да не попадне спирт в очите. За предпазване от такава изненада предварително върху очите се слага памук. Двете компресчета леко се бинтоват и така се спи.

Ако в продължение на 1—2 дни болният не се отърве от хремата, тогава да продължи лечението с парна баня на главата, която всекидневно вечер преди лягане да се повтаря (при желание за по-бързо излекуване може да се повтори и на обяд), за да се предизвика обилно изпотяване. При невъзможност да се направи парна баня на главата тя може да се замени с гореща баня на краката (42—45°С) с прибавка на 50 г синапово брашно или морска сол. Щом тялото се препоти добре от парната баня, трябва да се направи коремна баня (30—26°С за 10—20 минути) или пък коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или в хладка вода (25°С). Банята и компресите се правят по 2 пъти на ден. Вечер преди лягане да се постави на болния коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или във вода (25°С). Добре е още да се намокри леко косата на главата с топла вода и след това да се завие с пешкир. След такива топли увивания хремата бързо минава.

Външно. Добро средство против хремата е вътрешността на носа да се намазва с боров вазелин или с чисто несолено краве или пък растително масло. Това цели да отпуши носния проход. Още по-добре действат честите промивания на носа (ноздрите) с гореща (38—40°С) солена вода (вж. том I, „Баня на носа“). Правят се няколко (2—3) пъти на ден. След тази баня ноздрите се отпушват и се усеща голямо облекчение. Скъсява се и траенето на хремата. При хронична хрема същите промивания се правят с хладка солена вода 30°С. Във водата, с която се промива носът, вместо сол може да се постави лимонов сок (10—15 капки на чаша вода)."

Чуся се, ако взема, че се доверя на рецептите, дали ще оцелея, като започнем с горещата клизма