www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Нашите дългоочаквани деца => Темата е започната от: Ники в Април 01, 2013, 09:00:50 am
-
С пожелание за много здраве за малки и големи!
Днес времето е прекрасно, дано вече няма студове :D
Моята мома героично изкара 3 седмици на ясла, сега прави кратка пауза, заради една задна хрема. Надявам се скоро да е в редиците :D
(http://1.bp.blogspot.com/-LGRw6WeTYcE/T4njhHGJzqI/AAAAAAAAFtw/yrU-XhexaAI/s1600/1-april-2011.jpg)
-
уникално смешно видео!
http://www.obekti.bg/chovek/983-experimentyt-s-bonbona-ili-kolko-e-trudno-da-ostanesh-seriozen
-
уникално смешно видео!
http://www.obekti.bg/chovek/983-experimentyt-s-bonbona-ili-kolko-e-trudno-da-ostanesh-seriozen
Уникални... :lol: подобриха ми тонуса.
Честит 1 ви Април...Митачо е с конюнктивит, очаквам и ние с Калина ще се включим всеки момент!
-
уникално смешно видео!
http://www.obekti.bg/chovek/983-experimentyt-s-bonbona-ili-kolko-e-trudno-da-ostanesh-seriozen
Ох боже сълзи ми потекоха от смях.
Има надежда за моята луда дъшеря значи. Тя си пази витамините гумени мечета за по-късно и не иска да си ги яде веднага, а си ги стиска в ръка, все едно са и съкровището :-) и си повтаря „няма повече, утре пак‟ понеже аз така им казвам. При малката няма такова нещо - излапва ги на секундата.
-
интересно, ако родител постави задчата, а не външен човек как ли ще се справят? дали ще отпаднат още 50% от успялите :ask:
Боби, видях ти едната лентичка като "бременна в 14та седмица" и osi_15
-
Миличките, какви да терзания :-D
-
Боби, видях ти едната лентичка като "бременна в 14та седмица" и osi_15
Хе хе, нямам силички в момента да съм бременна в 14та седмица, достатъчно са ми и тези двечките девойки :-)
-
интересно, ако родител постави задчата, а не външен човек как ли ще се справят? дали ще отпаднат още 50% от успялите :ask:
ние с мъжа ми смятаме да приложим експеримента в първия удобен момент :)
-
Според мен зависи детето какъв респект има от родителите си.
-
Рано ми е на мен за такива експерименти, ноооо по-нататък бих приложила.
софия е още много малка и лапа всичко, което й се даде. Няма вариант да се отложи :D
-
jam, снимай го :lol:
вероятно си права, mimi26
купихме на младежа голамо колело (16ка) и много се надявам на хубаво време. вече можем да си караме семейно, че с това тичане след колелото ще изчезна.
-
Благодаря за новата тема!
Здраве за малки и големи, много пролетно настроение и усмивки! :D
-
Слънчев,топъл и здрав месец на всички :balk_109:
-
Пожелавам ви хубав, здрав и истински пролетен април!Напоследък ми е много напечено и успявам само да чета...Но, за да не е съвсем спам, кажете ми, моля, френското "р" израства ли се и ако да, кога?
-
Добро утро! Тук сякаш е късна есен, а не ранна пролет. Ужасно е времето.. :balk_144:
Снощи малката реши, че не ми трябва да спя и поспа само 3 часа. Кафето ми е пръв приятел тази сутрин :D
Пожелавам ви наистина пролетен ден със слънце в очите ви!
-
Пожелавам ви хубав, здрав и истински пролетен април!Напоследък ми е много напечено и успявам само да чета...Но, за да не е съвсем спам, кажете ми, моля, френското "р" израства ли се и ако да, кога?
На Моника Р-то не е точно френско. Но не е и Българско. Да не говорим, че изобщо липсваше до преди две седмици. Пестани вместо престани и др. От две седмици казва р и минахме на Ррррренета, Рррриба, Коррито. Едно дълго р, което мен ме дразни. Преди беше по-добре :lol:. Обясняваха ми майки, че трябвало да съм я водела на логопед за р-то, но определено го приех на шега :)
Здраве, слънце и усмивки :)
-
Добро утро!
Дано е слънчев и топъл месец април! Искаме слънце вечеееее!
Инке, не знам дали се израства френското "р", но май сте още малки - има време - ще го каже хубаво!
Аз лично съм казала Р на 5 годинки. Сестра ми ми е била логопед :wink: Постоянно ме е учила! Имаме 9 години разлика. И като съм казала Р, е било нечувана радост :lol: Бягала и викала: Майко, Ина каза РРРРРРРР! И като се е почнало с едно Р-кане :lol: Ами сигурно ми е било интересно да го чувам от собствената си уста :lol:
-
Факт е, че много хора не го израстват самостоятелно. Мъжът ми и сестра ми говорят така. Не силно, ама го има.
-
Здрав и слънчев април и от мен!
Момичета, при едната девойка забелязах секрет, който изтича от пъпчето. Джи пито каза да мажем със спирт. Педиатърката, при която водим децата /отделно от ЛЛ/ в телефонен разговор ни посъветва да заведем детето на детски хирург.
Сблъсквал ли се е някой друг тук с подобен проблем?
-
Р-то френското си го имам, няма махане. И с логопед опитах - тц. Ще го преживея.
-
Р-то френското си го имам, няма махане. И с логопед опитах - тц. Ще го преживея.
И аз, и аз. :D Имам спомен,че към 7-8 годишна ходих на логопед. Преди това май направо си беше "Л".
Но мисля, че има и деца, които са го махнали.
-
Р-то френското си го имам, няма махане. И с логопед опитах - тц. Ще го преживея.
Френското Р си е чаровно Р. Получава се доста чаровно говорене :D
А аз до 10 годишна съм фъфлила и сега, когато съм силно притеснена фъфля :oops: Ужас голям, на дърти години и да фъфля osi_13 :D
-
според мен, който не си е премахнал говорния дефект, просто не е ходил на добър логопед.
колкото до правилното произнасяне на "р" при децата - това е най-трудният звук, при някои деца се усвоява чак към 6-7 години. ако след това още има проблем - логопед.
-
Ами Jam, може и така да е сега(дано :-)) Ама преди 25години ние ходехме чак до София на логопед - ся добър- лош не знам какви са били по онова време.
-
На мен ми харесва френското р.
Аз мисля, че трябва много да се внимава да се обясни на детето, че ако не стане не е проблем и не е нещо сбъркано понеже говори на р. Мен ме мъкнеха на логопед, казаха, че не съм била казвала правилно забравих какво. След време майка ми си призна, че било, понеже като малка съм говорела като момче и искала логошед да направи оценката дали съм нормална ( !?), пък после почнали да ни бъркат по телефона и се успокоила. Та това мен много ме дразнеше, понеже не разбирах какво ми има не наред. А ако работата с логопеда не е успешна, детето може да си помисли, че нещо не му е наред.
По повод логопедите...Тук в градината правеха безплатни прегледи от логопед дали били на нивото за говорене за тази възраст и не знам какво си. Аз отказах и ме гледаха като втрещеиа, какво щяло да навреди. Ми ще навреди това, че ако кажет, че е назад ще се вкарам във филми да я водя по терапии, от които едва ли има нужда и двете да се стресираме. Детето говори не много добре, но пък разбира 2 езика, така че не мисля, че може да се сравнява в някой, на който му се говори само на един. Сега и с Андреа е същото.
-
На мен това "р" ми е много сладко и изобщо не му правя забележка, нито пък за други звуци. Просто артикулирам бавно и ясно и ако има желание си играем и той да повтаря. Беше ми чудно дали би могло да се израстне или се оправя само с логопед. Не си и мисля от сега да го помъкна по логопеди, де, ако на 7 има още някакви проблеми, ще го заведа. Аз, например, имам огромен проблем с "Л". Произнасям го "пернишки" пред твърди гласни като у, а,о,ъ и това прави говора ми някак махленски, да не говорим, че в много случаи е и неясен. Сега виждам голям зор да науча детето на нормално "л". Аз мога да го произнеса, но само много бавно и с огромно усилие.Нашите навремето ми се смееха на "л"-то, но не им и е хрумвало да ме заведат на логопед. В този ред на мисли, дали мога сега да го оправя, на стари години?
-
В този ред на мисли, дали мога сега да го оправя, на стари години?
Мисля, че може.
-
Аз пък казах истинско звучно Р/преди това си беше Л/ в 6-7 клас и то по следния начин,другарката по природознание ме изкарва на дъската пред една карта нещо да разказвам и аз почвам но естествено без "Р" и всички съученици голям смях и заяждане.Като се прибрах в къщи един рев първо,заставам пред огледалото и започвам тренировки с изговарянето на Р,след час,два/не си спомням вече колко време ми е отнело/но хвърча на улицата и крещя на леля ми, която живее отсреща "лельо аз казах РРРРРРРРРРРРРРРРР".И от тогава никакви проблеми.
-
Момичета, не знам дали точно тук е мястото, но искам да ви разкажа нещо, защото през годините имаше доста момичета, за съжаление не им помня никовете, които ми пишеха на лични да ме питат за вродени бъбречни проблеми на децата им. Помагах, обяснявах, дано дечицата им да са добре :)
Повечето от вас знаят, че още пренатално при Елена се видя огромна хидронефроза на десния бъбрек. Повече от 4г. душичката ми беше свита, лягах и ставах с тази мисъл. Първо докато разбера какво е това, след това какво се прави при такива случаи, след това да се роди, жива и здрава пък ще го мислим и т.н. Защо пиша всичко, само и единствено с цел да съм от полза ако на някой, не дай си боже му се наложи да минава през това. Много четох, наистина много, и още преди да се роди се свързах с проф. Марбергер, детски уролог от Университетска болница Виена, с един професор от бостънска университетска болница, ходих на консултации с доц. Лилова, детски нефролог и с д-р Масларска, завеждащ неонатологията в Токуда, където мислех да раждам. Мненията на двамата чуждестранни професори бяха, че тези вродени малформации се израстват в 80% от случаите до 1-2г. възраст. Същото ми каза и д-р Mасларска, доц. Лилова каза, че няма проблем оперирали се тези неща на 2-3м. и т.н. Мен мисълта за операция ме ужасяваше, някак не можех да приема да ми накълцат 2м. бебе в Пирогов и да стоим там един месец с рана 10-12 см. и катетър отвеждащ урината навън, безумие... :(
Роди се детето, живо и здраво, прекрасно, веднага я прегледаха на ехограф и диагнозата се потвърди. След като стана на 2 седмици до 1.5м. обиколихме всички детски уролози и нефролози в София, ама като казвам всички, наистина всички. Насрочиха ни операция в Пирогов за след 3м.
Отново писахме на проф. Марбергер и той ни предложи ако имаме възможност да заведем детето на преглед при него и за сцинтиграфия (изследване с което се измерва функцията на бъбреците). И така с 3м. Елена отидохме във Виена, прекрасен екип, посрещнаха ни в болницата, прегледаха я, направиха й изследването без упойка, защото тя заспа. Бъбрека работеше на 39%, другият на 61%, критичния минимум който е приет е 40%, но въпреки всичко професорът каза, не пипайте детето, чакаме, пускаме урина и водим на 3м. на ехограф.
Хванахме се като удавник за сламка за думите на професора, да но сега стоеше проблема къде да я водим на ехограф, след като бяхме обиколили всички, имахме дата за операция и т.н., знаете нашите лекари... Единствената детска нефроложка при която не бяхме ходили беше доц. Буева, записах час и отидохме при нея. Тази жена ми хареса от първа среща още, ще съм й благодарна цял живот, въпреки показанията за операция, въпреки обструкцията и намалената функция, тя реши да ни подкрепи и да чака с нас и да следи детето с едничката надежда да го израсте :)
Сагата продължава. Дойде момент на 1г. да направим втора сцинтиграфия. Решихме да не ходим до Виена, а тук да се пробваме. 2м. размотаване в болница св. Иван Рилски, единствената където се правят сцинтиграфии на бебета. Е не стана, няма да разказвам подробно за отношението на персонала, след като видяха че първата е правена във Виена, на н-та среща направо си ни казаха, отивайте там.
Чудесно, живота продължава, започнах да ровя къде изобщо се прави другаде такова изследване. В Александровкса болница, клиника по нуклеарна медицина. Звъня, уговарям си час със завещащия клиниката доц. Петров. Изключително симпатичен човек и прекрасен професионалист. Отидох с цялата папка изследвания на детето. Пропуснах да напиша че правихме на 1.5м. микционна цистография(цветна снима), абсолютно излишно и ненужно изследване според мен. Та, така отидох, видях се с човека, каза ми че не правят на бебета, защото нямат нито анестезиолог, нито педиатрични сестри. Казах му че ще си намеря всичко и в такъв случай дали ще направи изследването. Да, направи го. Намерихме си анестезиолог от Пирогов, упои я, вляха й изотопа и всичко мина :)Положението е същото.
И така следва още една сцинтиграфия пак в Александровска, вече Елена на 2.6г., държа се мъжки и без упойка стоя на апарата 30 мин. :) Положението отново същото, обструкция и 39%, доц. Буева също започва да се притеснява вече, но продължаваме по същата схема, следим.
Междувременно ние с баща й вече сме проучили въпроса за лапароскопска операция, защото поддържаме връзка и с проф. Марбергер, на който по мейл изпращаме всички нови изследвания и информация, той продължава да съветва да чакаме и ние чакаме. В Париж правят лапароскопски операции на бебета/малки дечица, проф. Ел Гонейми, детски уролог. Във Виена правят вече на по големи дечица над 4г. Това е единствения приемлив вариант за нас с баща й ако се стигне до операция. Чакаме, следим и събираме парички, защото една таква операция с престой, път и всичко друго излиза към 10 хил. евро.
Септември месец 2012г. на ехографския преглед се вижда че хидронефрозата е нарастнала от 2 см на 3см, което вече уби всичко детско в мен. Доц. Буева реагира много спокойно, обясни че може да е моментно, да е пила много вода, да не е пишакала достатъчно често, извика ни след 2 дни. Слава богу нещата са по старо му, 2 см. легенче :) Не че е повод за радост, но за нас беше :) разбрахме се да направим 4-та сцинтиграфия през март.
И по позната схема с доц. Петров, който вече само по телефона ме познава, записах час и на 8 март направихме изследването. Никога не съм се впечатлявала от този празник, не съм го празнувала, но от тази година на сетне ще имам повод, защото това беше един от най-щастливите ми дни. Бъбрека работи на 41%, няма обструкция, т.е. пречката за задръжката я няма вече. Вчера се видяхме и с доц. Буева и тя каза, че вече въпроса с операцията изобщо не стои, легенчето е уголемено, но то няма как да се свие вече до нормален размер, по-важното е че това не пречи на бъбрека да функционира и той не задържа урина, а отделя със скоростта на здравия :D
Това е мили момичета, днес аз летя, душичката ми се отпусна след 4+ г. на ежедневно, ежеминутно мислене какво, как и дали да направим. Дали не сбъркахме, че не оперирахме детето, дали няма да му увредим съвсем бъбрека като чакаме, дали няма да остане с един бъбрек и т.н. След като не един и двама специалисти ни казаха, че ще загубим бъбрека... Д-р Такова, много хвалена детска уроложка ни обвини дори, че сме убийци на собственото си дете, не знам как удържах Добромир да не й размаже мутрата...
така че, с цялото това словоизлияние искам само и единствено да кажа, че никога, ама никога не бива да подценяваме майчиния си инстинкт и да не спираме да се борим, да търсим, да четем и да вярваме в правотата си дори когато не ни се получава съвсем :) да се консултираме със специалистите, но и да умеем да отсеем правилното становище.
-
Стефи, бъдете здрави!
И дано никога повече не минавате през подобни перипетии!
-
Стеф, да сте живи и здрави всички в къщи :bighug:
ПП: Малко ме разплака
-
Стефи, не мога да ти опиша колко се радвам за вас! Дано вече ти се отпусне душицата.
Аз съм една от майките, на които си дала съвети. Благодаря ти, че ми отдели от времето си, благодари ти са съветите, благодаря ти, че ме срещна с доц. Буева, благодаря ти, че след първата ми среща с Такова ми каза да бягам с двеста и аз го направих. Да, проблема на София почти не беше проблем, но това го разбрахме едва след твоите напътствия и срещата с доц Буева. Според Такова София беше за операция, постави диагноза рефлукс. Изписа антибиотик 1 месец, което както и ти и още трима педиатри отрекоха. След това го отрече и доц. Буева :D
Развълнувах се от новината ти и се разписах :oops:
Прегръдки на смелата Ели и на не по-малко смелите мама и тате!
-
Още повече да има късмет занапред в живота малкото ви момиче!
И не че не го знаеш, но си много силна жена.
-
Стеф, поздравления! Даваш прекрасен пример за родителско самообладание, за отговорно и активо поведение за решаване на толкова сериозен проблем! Дано не се изправяте повече пред подобни ребуси с вашите дечица. Бъдете здрави всички!
-
благодаря ви момичета, и вие имате не малка "вина" за това, че се справихме, защото ме подкрепяхте и бяхте тук когато имах нужда да споделя :)
-
Стефи, не можеш да си представиш колко много се радвам за всички ви :bighug:
Пожелавам ви тичането по лекари с прекрасната Елена, а и с кака и да е приключило този осми март.
Прекланям се пред твоята сила и дух!
Целувки!
-
и никой да не ми пипа снахата, ей! аз съм се записала първа! :D
-
Много бойна снаха си имаш. :wink:
-
Стефи, :bighug: :bighug: :bighug:
Много, много, много се радвам да прочета тези прекрасни новини! Целувки на четирима ви! Възхищавам ви се на силата и духа!
-
Много бойна снаха си имаш. :wink:
именно затова съм я харесала. ако е за нежни и неориентирани душици, такова си имаме дома :)
-
Стефи,много се радвам за Ели ,браво на момичето и само хубави новини вече покрай нея!
-
Стефи, честит осми март.
Прегръдка за силна Елена и непреклонна МАМА.
-
Стефи, страхотна радостна новина. Шапка свалям за търпението, куража и смелостта ви. Пожелавам кошмара да е свършил и оттук насетне да се радвате на здравето на дечицата.
-
Стефи, направо ми се стегна всичко, докато четох. Не съм знаела тази история.
Дано никога вече милото детенце и вие да нямате подобни изпитания. А ти каква душа трябва да имаш, направо не знам...
-
Стефи, направо ми се стегна всичко, докато четох. Не съм знаела тази история
и аз не знаех,разплака ме....
само успехи за пред на принцеса Елена...
-
Стефи,бъдете здрави,здрави и пак здрави :bighug:
-
Стефи плача, пиша, трия ... прегръщам ви!!!
Толкова много сила, любов и самоотверженост се иска, за да устоиш на
тревогата, заслужавате с пълна сила тази радост.
Бъдете здрави!
-
Стефи, много се радвам за вас и дано душичката ти се поотпусне. Много е трудно, когато детенцето ти е болно. От сега нататък само подобрени и подобрени изследвания пожелавам.
-
Стефи, много се радвам за страхотните новини! Браво на Ели, мъжко момиче е тя, борбена като мама! Сега вече може да мислиш за 3-то! :) :bighug:
-
:band: :youwoman: чудесни новини, Стеф
-
момичета, обичам ви, не знам какво друго да кажа.
наистина ако може примера на елена да е от полза на някой, защото през всичките тези години колебанията ни бяха много. не е първия нито ще е последния случай на израстване на проблема, напротив, но при повечето деца това наистина се случва до 1-2г., при нея просто отне повече време, като разбира се не е израстнат на 100%, но е повече от добре към момента. има една тема в бг мама където пишат майки на деца с такива проблема, начетох се през годините на какво ли не, деца оперирани на 2м., изобщо за нечовешки мъки става въпрос и лошото е че в повечето случаи с една операция на тази възраст не се решават нещата, напротив, има доста примери за влошаване. Защо го казвам, защото е много важно да се прецени и риска от една операция, без значение каква, на толкова малък неразвит организъм с незряла нервна система, всички сраствания и други проблеми които могат да последват... Още повече че бъбреците са един от органите които продължават да се развиват и след раждането.
-
Стефи, :bighug: за теб и Ели! Много се радвам, че всичко е наред, бъдете здрави цялото семейство!
-
СтефиЗ, поздравления за добрите резултати. Целувки за малката смела Елена
-
стефи,много се радвам за Елена :bighug:
Аз също съм с хидронефроза на единия бъбрек-при мен обаче се откри когато бях на 19,но лекарите бяха категорични, че така съм се родила-вродена аномалия на уретера.Последва доста тежка операция,опит за спасяване на бъбрека,пластика и т.нРадвам се, че Елена го е израстнала.На годините,при които бях когато ме диагностицираха бъбрека вече беше доста увреден-хидронефрозата вече беше 4-та степен.
-
Стефи, имаш и моята подкрепа, както и досега. :)
-
Прекрасни новини!
Дано сърцето майчино да е спокойно от тук нататък и да се радва на здрави и палави девойки! yahoo_17
-
Стефи, много се радвам за цялото ви семейство.
Нека от тук нататък все така да върви. Преживели сте достатъчно, пожелавам ви много много здраве и щастие. :bighug:
-
Стефи, безкрайно се радвам за вас! Дано това е било най-лошото, което е можело да ви се случи и занапред да не се сблъсквате повече с такива проблеми. На мен също си помагала със съвети, за което безкрайно ти благодаря, макар и нашият проблем да се оказа незначителен. Ейй, и на мен ми се разведри душицата! Обичам ви смели момичета!
-
Стефи, много, много се радвам на страхотните ви новини. Щом обструкцията се е ликвидирала, нещата ще стават все по-добре :bighug:
ПП. Моето дребосъче ми беше направило обструкция с главичката, затова се наложи да я извадим по-рано. Бъбрека се възстанови напълно за 8-10 седмици :wink:
-
Стефи,много ме развълнува,адмирации за куража,вярата и силата,за теб и за таткото,който те е подкрепял през всичките трудни години.Дано оттук нататък ви предстоят само спокойни и радостни дни!
-
Стеф :). Много ме зарадва :)
-
мдам освен д-р Буева и още двама лекари ама не специалсити в областта казваха, чакайте, единия от които д-р Мели, за което безкрайно й багодаря, доста терзания изслуша тя от моя страна :lol:
а другия е баща ми ветеринаря, който дори в един момент ме заплаши, че ако позволя да оперират детето няма да ми проговори до края на живота си :oops:
пак благодаря момичета за милите думи, наистина подкрепата ви е безценна, пожелавам само здрави деца и на никой да не му се налага да минава през каквото и да е свързано със здравето на децата си. :)
-
Стефи, много се радвам за вас с Еленка! :D
Аз също съм една от майките която се консултира с теб, защото и на мен ми казаха на ФМ за уголемено бъбречно легенче. Не помня коя форумка :oops: ме насочи към теб като си изплаках мъката, но и благодаря. Ти тогава ми каза, първо да се роди бебето и после ще го мислим. Слава Богу, юнакът на 9 месеца беше в норма, като на 6 все още имаше лекостепенно разширение.
-
Стефи, как ми се беше свила душата докато дочета до края разказа ти...
Другият път да започнеш отзад напред :wink:
:bighug:
-
Стефи, безкрайно се зарадвах, като прочетох! Бъдете здрави, повече никакви притеснения за здравето и най-накрая си отпуснете душите двамата :D (на голямо Джони :lol: )
-
Много се зарадвах! Дано нигога повече да не ви се налага да проявявате толкова кураж и дух!
-
Стефи, много се радвам! Да са ни живи и здрави всички дечица!
-
Стефи, много се радвам че всичко е вече зад гърба ви! Благодаря ти и за това, че сподели!
-
Добро утро!
Ние изкарахме един весел уикенд на село на вилата! В събота времето беше разкошно. Ходихме на разходка до реката и Злато беше очарован! Хвърляше камъни в реката и викаше "пяс-пяс" /пляс-пляс/ :lol: Зачерви бузите и беше толкова щастлив :lol:
Този път не правихме нищо там - дори и не чистих - само отгоре-отгоре, колкото да се настаним :oops: И релаксирахме на чист въздух :wink: Голям кеф - далече от големия град! В неделя вече времето беше по-лошо, но пък Злато пак искаше при жабите на пяс-пяс :wink:
Днес е едно валеееееееежно, но пък като знам, че идват още много топли слънчеви дни, ми е едно такова хуууубаво :lol:
Пожелавам на всички здраве, лека седмица и очакваме времето да се стопли за дълго!
И да попитам тук: Нашите на 21.04. имат Златна сватба! Ще я празнуваме на ресторант! Те са решили да разпращат покани, на които да е загатнато, че подаръци няма да се подаряват, а само цветя :wink: Майка ми обожава цветята, та сигурно ще и се напълни къщата :lol: Но ми се иска да им направим някоя изненада! Имате ли идеи? Все пак са на 70-75 години! Но са все още работещи и дейни и носят на майтап! Ако можем да ги изненадаме с нещо /не толкова материално/ - много ще се радвам!
-
Зравейте, ние тази вечер, за първи път от както сме тук видяхме българкси концерт- Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Страхотно изкарахме, децата също много се веселиха, Ивана се скъса да танцува. Беше в еднс зала и те бяха направо примесени с хората, не е било на сцена, абе въобще много добре беше.
Вчера пък бяхме на детски рожден ден, който премина в купон за възрастни и се прибрахме чак в полунощ. Ивана реши, че няма да си спи в леглото, а на пода. Оставих я да спи там и после като си лягах я преместих, ама си виках колко е хубаво в такива моменти, че нямам баби на главата да ми обясняват как ще настине детето на пода и тем подобни неща :-). Верно, че ако имаше баби щеше да е много по-лесно, ама пък така ние си ги гледаме както ние намерим за добре и нямаме постоянно мърморещо присъствие.
-
barbaron0708, един голям колаж от снимки - разходка през годините yahoo_33
-
Да, това ми мина през ума! Сега е въпроса как ще отсея снимките като са в тяхната къща :wink: А не ми се иска да разбират - искам да е изненада!
Сега ми мина друго нещо като идея, но не знам дали ще е възможно.
Иска ми се някоя групичка деца, танцуващи народни танци, да влязат в ресторанта и да им потанцуват. Или пък да ги посрещнат като влизаме там. Но нямам идея дали ще е възможно. Иска ми се да са дечица, че ще е по-интересно, но дали ще имат превоз - как може да се организира? Дали въобще биха се съгласили? И колко би струвало? Ресторанта се очертава да е в един квартал на 6-7км от Бургас, та това май ще утежни организацията!
-
Барбарон, попитай в ресторанта, даже може да ви предложат група.
И ние изкарахме приятни дни, дано идва по-скоро слънцето :D
-
Барбароне, колажа и на мен ми хрумна, направи го.
Малко хитрост, снимки от сватбата им, после с вас, с внуците...
Хубава рамка, ще са направо поразени...
А танците това ще е прекрасно за душите им, опитай...попитай в читалище наблизо!
-
Барбаронче, ето какво аз измислих по повод 60 год.на баща ми.
Сложено в красива рамка - много му се радват.
http://media.snimka.bg/s1/1938/030120551.jpg?r=0
-
Благодаря!
Ще търся начин за "крадване" на снимки :wink:
-
За една годишнина от сватбата на нашите родители, ние със сестра ми им направихме фото книга, от сватбата до сега.Наистина краденето на снимки си беше трудно, но на порции без да разберат, ги сканирах и подбрах нужния брой за книгата :) Много хубава стана.Друго което направихме за тяхна годишнина пак, беше от една снимка чрез фотошоп я направихме като картина, след което ни я отпечатаха и я рамкосаха и сега седи в трапезарията на видно място.
-
Здравейте на всички, след дъълга пауза. Наистина отдавна не съм се вясвала, за това отивам да разгледам промените из форума :D
Стефи, много се радвам на добрите новини. Поздравления за силата и търпението, които сте имали!
-
Стефи, много се радвам на хубавите новини, които споделяш. От тук нататък само така :D
-
Барбаронче, една идея и от мен.
Някаква екскурзия за двамата, до някое красиво и романтично място, Венеция например.
Тук финансовата страна обаче нараства, ако имаш братя/сестри може да се подели например.
-
За екскурзия им намекнах още като решиха да правят събиране. Предложих им вместо да дават пари за ресторант, да отидат някъде на почивка. Но ми отказаха! Първо, че имат едно магазинче на село и с него са заети от 6, та до 21ч. И друго, че на село имат и животни и туй, онуй...... С две думи - ми казаха да забравя :wink:
Всъщност те са двама работохолици! И ако седнат да седят / напр. на почивка/, току виж им се заобаждали там разните им болежки, на които в делничен ден нямат време да обърнат внимание :lol:
А иначе две сестри сме и ще видим на какво ще се спрем!
Много благодаря за идеите - отсяваме ги :wink:
-
Барбаронче, ние направихме колаж на баща ми за неговата 60 годишнина и се получи много оригинално, не мога да намеря файла от момичето, което прави всичко, ние приготвихме само снимките. В средата беше числото 60 цялото пълно с черно бели снимки от неговото детство, младост, близки. Вътре бяха цветни снимки от най различни събития, с мен и сестрите ми, баба, дядо, леля, абе всички най близки роднини. Естествено акцентът беше върху него и внуците, защото все пак те са най голямото щастие. Ще се опитам да ти кача една снимка от събитието, но колажа не се вижда много добре. С разпечатването и рамкирането ни излезе 70лв, като за предпечат не сме плащали.
-
Добро утро!
Новини отново от нашата детска градина :)
http://www.moreto.net/novini.php?n=207165&p=1 (http://www.moreto.net/novini.php?n=207165&p=1)
Вече знаем как се садят цветя: "В калта правим дупка и слагаме цветето" :lol:
-
Това е похвално, браво на вашата детска градина!
-
Мими като пресаждам цветята на теб ще звъня :D Браво на децата и принципа са схванали!
-
.....
Вече знаем как се садят цветя: "В калта правим дупка и слагаме цветето" :lol:
Колко просто и лесно.... :D Душички! :lol:
-
Мими като пресаждам цветята на теб ще звъня :D Браво на децата и принципа са схванали!
Звъни :lol: Всеки ден сега съм нащрек да не ми метнат саксиите :lol:
-
Мими, ама цветята ти цели ли са още :lol:
Шегата настрана, но това е страхотно!
Няма да забравя аз едно време как ни учиха да садим дръвчета и не само дръвчета - имахме "опитно поле". Там засаждахме разни растения и се грижехме за тях. Е, може би сме били по-големи, но от детската градина нямам спомени :wink:
-
:lol: Цели е грубо казано, че са постоянна жертва на топката, нали си отглеждам футболисти и всеки ден има "греда-гол" :lol: гредата е цветарника :lol:
А за градинката - много ми харесва това, че постоянно ги учат да обичат и пазят природата. Тя май е една от малкото еко-градини в България. Имат много инициативи, дори на деня на водата бяха включени в международния мост с Басейновите дирекции, откриването за България беше там.
-
:lol: Цели е грубо казано, че са постоянна жертва на топката, нали си отглеждам футболисти и всеки ден има "греда-гол" :lol: гредата е цветарника :lol:
А какво става като вкарат гол - в ляво-дясно ли остава гредата?:)))))))))
У вас е весело просто!
Да са здрави, пък те ще ти "подновят" цветята! :lol:
Лелееееее, слънце пекна - изчезвам навън:)))))))
-
Ххаха, гол без греда просто няма :lol: Основната цел е "гредата" :lol:
-
Вижте на какво попаднах!http://www.dailymail.co.uk/femail/article-2303588/The-mother-says-having-children-biggest-regret-life.html (http://www.dailymail.co.uk/femail/article-2303588/The-mother-says-having-children-biggest-regret-life.html)
Човек като превъзмогне първоначалния потрес, не може да не признае, че задава някои наистина логични въпроси...
-
:lol: Цели е грубо казано, че са постоянна жертва на топката, нали си отглеждам футболисти и всеки ден има "греда-гол" :lol: гредата е цветарника :lol:
.....
Ама добре са го усетили децата, спор няма! :wink:
-
Вижте на какво попаднах!http://www.dailymail.co.uk/femail/article-2303588/The-mother-says-having-children-biggest-regret-life.html (http://www.dailymail.co.uk/femail/article-2303588/The-mother-says-having-children-biggest-regret-life.html)
Човек като превъзмогне първоначалния потрес, не може да не признае, че задава някои наистина логични въпроси...
Не съм потресена и не мисля, че "проблемът" на тази жена заслужава такъв очерк. Нито я разбирам, нито й съчувствам. Родителството е отговорност и идва с последствия. Откога това е новина?
-
И аз видях тази статия през Яхоо.
Мен лично по-скоро ме натъжи.
Представих след 40-50 години нации, презадоволени, преконсумирани и все по-малко деца.
Това е.
Допълвам: ако имаше как бих отгледала още едно дете
-
Тази жена пък все едно някой я е карал насила да има деца. :x Тя хубаво мисли за себе си, но не искам да си представям какво им е на децата. Как ли се чувстват, като знаят, че са нежелани от собствената си майка?!
-
Ако има останали, кото съм забравила, които искат да си обшуваме извън форума, да ми пишат на лични да им пратя Фейсбука
-
Ако има останали, кото съм забравила, които искат да си обшуваме извън форума, да ми пишат на лични да им пратя Фейсбука
Може и мен да включите, ако желаете.... :D
-
И мен :hello:
-
Боби без нас на къде :lol:
-
И ние сме там!
-
Ще ви пратя на лични, че мисля, че не може лични данни да се публикуват, не знам, току виж съм нарушила нкяое правило.
Също забравих да кажа, ако някой иска координаитте на Елена Б, имам ги. Тя няма достъп до форума и личните си съобщения.
-
Това, което ме накара да публикувам статията тук е болезнената откровеност на тази жена и това, че говори за лицемерието на хора, които уж искат деца, а после гледат на тях като на непосилно бреме, но не си признават, че всъщност никога не са искали да имат деца...Постоянно срещам родители, които видимо едвам траят да са с децата си и трудно си прикриват досадата, а от друга страна постоянно ми се налага да измислям някакви рационални причини защо не искам да си давам детето на детска градина, защото ако кажа, че просто предпочитам да се лиша от куп неща, като обувки например и да работя за по 400лв. на месец, но да прекарвам почти цялото си време с него, погледите и коментарите са винаги толкова агресивни и зли, че направо ми се доревава...Та, тази статия ме провокира с темата за фалшивия морал и така...Тя, разбра се, няма нищо общо с хора, които наистина искат деца и отглеждането им, колкото и на моменти да е тежко, изморително и неблагодарно, е за тях най-голямото щастие в живота им.
-
Момичета, едната девойка от доста време започна да пие много вода. Преди не ми правеше такова впечатление но сега - от около месец, колкото вода да дам всичката я изпива понякога около 100 мл. наведнъж. Шишета не оставям сами да си ги взимат защото започват да отварят капачките /те са от тези, пластмасови със силиконова сламка/, да ги хвърлят и ритат. Вечер отдавна отказа АМ пие вода. Мляко давам сутрин.
С педиатър не съм говорила още. Имам спомен, че д-р Бърди беше писал, ако детето иска вода да изследваме, но не съм много наясно какво точно.
Дали е свързано с теглото незнам, но на година и почти пет месеца тежи около 8 килограма и половина.
-
Момичета, едната девойка от доста време започна да пие много вода. Преди не ми правеше такова впечатление но сега - от около месец, колкото вода да дам всичката я изпива понякога около 100 мл. наведнъж. Шишета не оставям сами да си ги взимат защото започват да отварят капачките /те са от тези, пластмасови със силиконова сламка/, да ги хвърлят и ритат. Вечер отдавна отказа АМ пие вода. Мляко давам сутрин.
С педиатър не съм говорила още. Имам спомен, че д-р Бърди беше писал, ако детето иска вода да изследваме, но не съм много наясно какво точно.
Дали е свързано с теглото незнам, но на година и почти пет месеца тежи около 8 килограма и половина.
Реално ако не пие АМ пак пие толкова течности т.е. не си е увеличила водата, която поема. Щото не би било добре хем да спре АМ хем да пие същото количество други течноти. Няма значение дали е АМ или вода, все е вода за нея ( само в едната има и други неща) и реално си е намалила калориите, които поема, а не си е намалила водата( освен ако не е започнала и да яде повече).
А иначе - изледва се захарта, когато пиеш прекалено течности. Не знам дали и нещо друго.
-
Тази жена от статията нещо я тресе критическата.
Това е дейли мейл, не се връзвайте!
-
момичета, обичам ви, не знам какво друго да кажа.
наистина ако може примера на елена да е от полза на някой, защото през всичките тези години колебанията ни бяха много. не е първия нито ще е последния случай на израстване на проблема, напротив, но при повечето деца това наистина се случва до 1-2г., при нея просто отне повече време, като разбира се не е израстнат на 100%, но е повече от добре към момента. има една тема в бг мама където пишат майки на деца с такива проблема, начетох се през годините на какво ли не, деца оперирани на 2м., изобщо за нечовешки мъки става въпрос и лошото е че в повечето случаи с една операция на тази възраст не се решават нещата, напротив, има доста примери за влошаване. Защо го казвам, защото е много важно да се прецени и риска от една операция, без значение каква, на толкова малък неразвит организъм с незряла нервна система, всички сраствания и други проблеми които могат да последват... Още повече че бъбреците са един от органите които продължават да се развиват и след раждането.
Въпросът е друг- да се работи, мисли, вземат решения, по актуални, световно приети критерии.
Винаги е крайно рисковано да се "пробват" границите- в случай на неуспех, обвинениятя в мнимо "бездействие" са винаги тежки. И неоправдани. Но винаги по-малкото страдание, и възможно минималната употреба на лекарства, са водещи като критерии за поведение от страна на лекаря. Последното е вече рядкост в епоха на невиждана злоупотреба с лекарства, безразборното писане на лекарства и безумната любов към "радикални" мерки. Интересното за Бг обаче е че, ВИНАГИ се обичат радикални мерки с крайно висок риск, докато почти никога не се прилагат радикални, съвременни методи за диагноза.
В края на краищата, нещата са и въпрос на опит, инстинкт, и вътрешно убеждение от страна на лекаря.
-
Вижте на какво попаднах!http://www.dailymail.co.uk/femail/article-2303588/The-mother-says-having-children-biggest-regret-life.html (http://www.dailymail.co.uk/femail/article-2303588/The-mother-says-having-children-biggest-regret-life.html)
Човек като превъзмогне първоначалния потрес, не може да не признае, че задава някои наистина логични въпроси...
Не съм потресена и не мисля, че "проблемът" на тази жена заслужава такъв очерк. Нито я разбирам, нито й съчувствам. Родителството е отговорност и идва с последствия. Откога това е новина?
Винаги има дисфункционални индивиди.
Не виждам какво има за коментар.
Междувпрочем, числото на хората, мислещи така е много, много голямо. Ще се учудите от цифрата, ако я научите. Просто мнозинството от мислещите така се страхуват да го кажат открито. И действат подсъзнателно, често в пълен синхрон с тези си негативни мисли. И се вижда по децата.
Забележете и друго- начина на изразяване, мисли, вътрешни преживявания, са като паспарту отражение на манталитета на средния англичанин. Средният англичанин е бездна, социален феномен за изучаване. Безпътни, достойни за съжаление индивиди.
За паралел- спомнете си само какво направиха родителите на Мадлин МакКейн в Португалия преди детето да изчезне- оставиха детето спящо, само в стаята му, и в апартамента, и отидоха на ресторант. Това е същото като манталитет, същите брътвежи като "действие", които тази жена описва, само че в друго "измерение", в друго превъплъщение. Има ли зрял, възрастен, който ще остави само малко дете, спящо само в апартамент, още повече в чужда страна, и ще отиде в ресторант???
Винаги съм писал че, англичаните като масово лице, са най-болния човек в Европа.
Това са странен тип/абсолютни социопати, абсолютно неподаващи се на каквото и да е било положително влияние.
Това са идеалното олицетворение на абсолютния егоизъм в "движение". Техния егоизъм не е продуктивна, движеща сила. Той е резултат на невиждана в човешката история опресия, фашизоидно управление и порядки. Съчетани с общество, движещо се САМО и единствено от чисто егоистични подбуди за "собствено благополучие" по принципа - "след мен и потоп". Това е общество на социопати- ако погледате тяхната ТВ там се говори за всичко друго освен за отношения между хората- говори се за политика, за наука, технологии, за бездънната им бездна, наречена "здравна система" ( тази с конските обори стаи, преградени с "перденца"). Но никога не се говори за ХОРАТА в тази държава, за техните отношения, освен когато се осъжда със Сталинов по тип език- "лошото поведение" на "безпътните". Никога не се говори за обикновени, човешки, всекидневни теми! за отношенията в рамките на една община, връзките между хората, проблемите им. Няма да видите репортаж от училищата, освен ако не се "осъжда" поредната ненормалност.
Социалната им изолация, освен класова, е и толкова човешка, че тези хора напълно се вместват в прочутата фраза на Оноре де Балзак:
"Колкото животът на един индивид е по-мизерен, толкова всеки един момент от този живот се превръща в безкрайна борба с другите за "отвоюване" на чужда територия."
Иначе, няма друго обяснение какъв може да е един индивид, за да напъха срещнатата на улица котка, приближила го за ласка, в кофата за боклук, че и да затвори отгоре капака плътно.
http://www.youtube.com/watch?NR=1&feature=endscreen&v=eYdUZdan5i8
http://www.youtube.com/watch?v=NjlTaU3TUDY
-
Точно затова се замислих над тази статия- защото за първи път виждам/чета някой, който е толкова откровен в тези си усещания, а непрекъснато се срещам с хора, които според мен поради социална неприемливост прикриват точно същите мисли.
-
... докато почти никога не се прилагат радикални, съвременни методи за диагноза.
В края на краищата, нещата са и въпрос на опит, инстинкт, и вътрешно убеждение от страна на лекаря.
По този повод ще ви разкажа нещо, което ми тежи отдавна.
Идва една бременна жена за първи път при нас, в 20 седмица. При прегледа забелязваме малък проблем, който много рядко може да е свързан с хромозомни аномалии, но в огромния процент от случаите е само козметичен дефект или се коригира с много малко усилия след раждане. Обясняваме това на родителите, те разбират, правят амниоцентеза в друга болница, за да се отхвърли сериозен проблем, резултатът излиза добър и ние забравяме за случая, защото го приемаме за решен. След една седмица случайно ставаме свидетели на консултация, която дава друг лекар на същото семейство. Лекарят, както и ние преди, обяснява същите неща - че това е козметичен дефект, че няма хромозомни аномалии, че не е повод за прекъсване на бременността и т.н. Значи поне петима лекари от три различни лечебни заведения твърдим едно и също.
Познайте какво се случва оттук нататък. Тази бременност е била прекъсната по желание на родителите и по медицински причини, каквито няма и в срок на бременността, в който прекъсването е забранено от закона. Ето това е суровата действителност - дори и да имаш познания, опит, инстинкт, вътрешно убеждение, най-добра апаратура и да прилагаш съвременни, радикални методи за диагностика, това понякога не помага. А понякога и вреди, защото ако ние не бяхме описали дефекта, родителите нямаше да знаят и нямаше да прекъснат бременността. Вината, че станахме суъчастници в тази гадост, ме преследва все още и пречи на съня ми.
-
Нещата са прости- ние даваме мнения, съобразно най-доброто което можем да дадем към пациента.
От там нататък- ние не можем да контролираме избора на пациента, неговите действия и постъпки после.
Неприятно е когато не се следва уговорената линия на поведение, но не е възможно винаги това.
Когато ние като лекари сме направили всичко в съгласие с добрите практики, и без пропуски, тогава нашата съвест е спокойна.
Всеки един от нас е възрастен, и отговорен сам за поведението си.
-
Мели, ще споделите ли какъв е бил този козметичен дефект, та майката толкова да се е изплашила? 8O
Чудно ми е при положение, че не е имало медицински показания и бременността е била толкова напреднала, какъв лекар се е съгласил да я прекъсне? Той трябва да не спи според мен, Вие сте била откровена и пациентката не е подведена. Греха се поделя между родителите и лекаря, прекъснал бременността.
Дано на никоя от нас не се случва да се разтревожим толкова силно в такъв момент и да извърши нещо толкова непростимо.
-
Темата за козметичния дефект ме провокира и аз най-сетне да се включа в месечната тема за нашите дългочакани деца. Моето малко бебче е с такъв козметичен дефект - вродена цепнатина на устната. Диагностицираха ни в 18 г.с. Благодарна съм на всички доктори, които обясняваха единодушно, че това е незначителен козметичен дефект, който се коригира без трайни последствия. Благодарна съм и затова, че го откриха преди раждането, за да имам време да се подготвя за евентуални трудности при хранене и за последвалата операция.
Щастлива бях като бременна, щастлива бях и след раждането, докато го имаше дефекта, щастлива съм и сега след като вече устната е оперирана. Бебчо също е щастлив и преди и след - ето снимки :) И това щастие се дължи на доктори като Вас, Мели и Birdie :)
-
Ние имаме приятели тук - бащата има такъв проблем, навремето е било невъзможно явно да се оперира, затова се забелязва. Но това не намалява чара му по никакъв начин. Детето има същия дефект. Оперираха го на 4 или 6 месеца, сега е един прекрасен малък мъж.
Мели, такова нещо не бива да ти тежи толкова много, ти си постъпила както е било редно. Лекаря, извършил аборта и съгласил се да го направи е виновен. Както и родителите, взели решение да прекъснат бременността заради нещо толкова малко и незначително :(
-
rumyanau, прекрасно е направена устничката! :D Кажи кой доктор оперира бебчето?
-
Благодаря, Smaraidi. Устничката оперира проф. Юрий Анастасов в Пловдив - невероятен специалист и човек!
-
Пу-пу-пу, да ти е жив и здрав този красавец Руми.
-
Мели, д-р Бърди, лекарите като вас в Бг за съжаление не са много и именно поради тази причина разказах нашата история, защото всички специалисти тук казваха операция, нека да стане на 3м. и я доветете 8O ако се бяхме доверили на тях, изобщо не искам да си представям през какво щяхме да минем.
сега мели като разказа този случай, си спомних, че при един от прегледите в Пирогов, детски уролог, след като я прегледа и потвърди за пореден път диагнозата ни изпрати с думите "и сега гледайте си я, хранете я, не е голям проблем, след 2м. елате ще я оперираме и всичко ще е наред". Почувствах се така сякаш, този човек си мислеше, че ще си изоставя детето.... :(
-
Нещо от ФБ, което много ме натъжи. Сетих се за това, което Мели разказа като го прочетох :(
Здравей, мамо !
Аз съм твоят син. Не ме познаваш все още, но ти обещавам скоро да се запознаем. Казвам се Йоан. Имам светла коса и светли очи. Е все още не съм така, но като се родя ще бъда. Няма да имам татко, но това няма значение. Като порасна ще стана лекар!
Днес научи, че си бремена. Беше толкова щастлива. Смееше се. Имаш много хубава усмивка, мамо. Цял ден ми говореше и чувствах такава сигур
ност, мамо. ОБИЧАМ ТЕ, МАМО!!! Обещавам да се гордееш с мен. Ще стана лекар!
Днес каза на татко за мен. Не се зарадва, каза, че не ме иска. Защо не ме иска, мамо? Усетих силен ритник, а след това те чух да плачеш. Удари те, нали? Защо постъпи така мамо? После те прегърна, поиска ти прошка и ти му прости. Казваш, че те обича, но аз не мисля, че това е така. Три дена нито ми говориш, нито ме галиш. Защо мамо? ... Чувам те! Говориш с един лекар. Усещам, че нещо лошо ще се случи! Страх ме е, мамо! Боли ме! Спаси ме, мамо!
... Сега съм в Рая. Не се тревожи, аз съм добре. Защо постъпи така, мамо? Исках толкова много да видя Слънцето, да стана лекар, ДА ЖИВЕЯ! Няма значение, че вече не ме обичаш. Аз винаги ще те обичам. Никога няма да те забравя, мамо! Прости ми, ако съм направил нещо лошо.
ВСЕКИ АБОРТ ОЗНАЧАВА - ЕДНО СЪРЧИЦЕ, КОЕТО НЯМА ДА ЗАБИЕ, ДВЕ ОЧИЧКИ, КОИТО НЯМА ДА ПРОГЛЕДАТ, ДВЕ РЪЧИЧКИ, KОиТО НЯМА ДА ДОКОСНАТ, ДВЕ КРАЧЕТА, КОИТО НЯМА ДА ПРОХОДЯТ, ЕДНА УСТИЧКА, КОЯТО НЯМА ДА ПРОГОВОРИ....
Ако си против Абортите .. и т.н.
-
Почувствах се така сякаш, този човек си мислеше, че ще си изоставя детето.... :(
Вероятно защото в нашето общество е ужасно настроено към каквито и да е дефекти, дори и минимални, както каза и Мели. И човекът кой знае какви случаи е виждал за съжаление.
-
Дано не ми се налага никога да взимам такива решения, свързани с нечии живот, защото просто няма да мога. Но да убиеш детето си заради козметичен дефект на устната... това не подлежи на коментар. И Мели, колегата, които е взел вероятно някой лев както се изразяваме под масата, за да извърши незаконно раждане, той трябва да не спи, не вие. И родителите разбира се, но в случая вероятно са търсили причина и тази им е дошла, е не мога да кажа навреме, но е свършила работа...
rumyanau бебенцето ти е разкошно. :)
-
По повод историята, преразказана от Мишле 82, искам да споделя с огромна благодарност, че щастието в моя живот дължа на обратен пример за благородство, хуманизъм, сила и смелост, проявени при това от едно 16-годишно момиче. Става дума за биологичната майка на нашето прекрасно дете, на която знаем само възрастта от социалния доклад, която въпреки всички неудобства е взела решението да износи и роди детенцето и да го остави за осиновяване. Какво пречи на жените, които по една или друга причина смятат, че няма да могат да отглежат детето,което са заченали, поне да да го родят, а да не прекъсват живота му... Да трудно и неудобно е, не позценявам ситуацията, в която биха били, но все пак...нашият случай е повод за размисъл.
-
Хоуп-лов, не всяка жена може да вземе такова решение. Представи си, че някой ден реши да търси детето. Не че е лошо, но емоционално за една жена не съм убедена, че е по-лесно. В другия случай нещата са приключили и няма връщане назад. В крайна сметка това е нейният живот и тя решава, независимо дали отстрани ни харесва или не.
От друга страна, не мисля, че има кой да осинови толкова много деца. Те са повече от живородените. Представи си да се раждат 1,5 пъти повече деца, като да речем за половината или малко над тях се търсят осиновители. Няма и човешки и материален ресурс за това, колкото и грубо да звучи. Така че, не съдя тези жени, нито възхвалявам другите. Това, което обаче намирам за абсолютно неприемливо е, когато се превърне в метод за контрацепция и се прави по 5-6 пъти. Все пак, не сме Африка. Има по-цивилизовани начини.
Желая ви много щастие с вашето момченце!
А на всички - хубава седмица въпреки тежката тема, с която я започваме.
Тук вече е пролет и всички сме много щастливи. Има само един недостатък - гардеробите трябва да се пренаредят.
-
Пожелавам ви много успешна седмица, пълна с позитивизъм и по-малко тежки мисли. Тук вали, но ние пак сме в пролетно настроение.
rumyanau много е сладък малкия.
аз съм на тема годишно приключване все още, ходене до НАП, НОИ и бюрото по труда. Добрата новина е, че съм почти на финала.
Отивам да си допия кафето, да пусна една съдомиялна и да водя диванетата навън, дъжд не дъжд, малко въздух да подишаме.
-
rumyanau, прекрасен е Мони и има прекрасна усмивка. И моята дъщеря се роди с дефект на устната, при нея беше много малка цепнатината и я оперираха на една годинка тук в София при Доц. д-р Емил Георгиев, ако знаех по онова време за проф. Юрий Анастасов, щях да отида в Пловдив, тук отношението на персонала в болницата беше ужасно, иначе от доктора съм доволна. Не знаехме, че Ели ще се роди така, но никога не бих си и помислила да убия детето си за подобно нещо. Мъжът ми е със същия дефект, но него са го оперирали на 20 дена (случайно или не същия доктор). Племенника ми се роди с цепнатина на небцето и него го оперира проф. Юрий Анастасов и знам за прекрасното отношение към малките пациенти и родителите им в Пловдив.
-
Благодаря за милото посрещане, момичета :D
Хубава седмица и от мен
-
Аз малко встрани от темата, но започнаха да ме "тресат" "сватовнически" проблеми :wink: Имаме си гадже вече :oops: Щял да и купува и сенки и червило и лак...... И даже искаше да си я взимаме в къщи вчера :lol: Днес го събудих като му казах, че Стаси го чака в градината и той скочи от леглото :wink: Тази сутрин отиваме, приятелката седнала, до нея друго детенце - отиде, избута другото детенце и се настани собственически и я запрегръща и разцелува :lol:
Лелееееее, то сигурно тепърва предстои, обаче..... като ги гледам едни дребни, бебешоподобни, а вече гаджета ще въртят и ми е много смешно!
Здраве и весели емоции на всички тук!
Имах нужда да споделя просто :oops:
-
хихи, barbaron0708, честита снаха
Тео пък има "мускулна преса" от каране на колело. Много хубави почивни дни бяха :) чакам да се оправи отново времето.
-
Мидж, благодаря!
Днес мина Златната сватба на майка ми и баща ми. Беше страхотно весело изживяване!
Подаръци предупредиха да не подаряваме! Само цветя приемаха :wink: Ами майка ми се напълни с цветя :lol: Та нищо от предните предложения не предприех, защото много изрично ни "забраниха" всякакви подаръци и разни изненади! Позволих си само да им направя един Договор за щастлив семеен живот до Диамантена сватба :wink: Изненадаха се приятно и даже го и подписаха 8) Злато беше на седмото небе! Нали си е купонджия детенцето ни! Такова дивеене не съм виждала досега! Освен всичката веселба, избърса пода на целия ресторант :lol: Днес просто помолих Господ да го опази, че беше толкова див и необуздан, че аз самата не бих могла да го опазя от каквото и да е! А как се прегръщаше с едната си братовчедка-наборка! Горкото момиченце - съжалих го по едно време! То не бяха прегръдки-задушаващи, то не бяха целувки - няма не искам - целува и толкоз :lol:
Извинявам се за подробното описание, но още ме държи еуфорията!
Сега остава и да спи до сутринта, че заспа в 18ч :oops: Дали много искам?!?!?! 8)
-
Добро утро!
Честит ден на Земята - нека всеки един от нас да се постарае да я опази :)
По случай инициативата ето какво се случва в нашата градинка :)
http://www.moreto.net/novini.php?n=208349&p=5 (http://www.moreto.net/novini.php?n=208349&p=5)
Вчера правихме неща за изложбата, но естествено забравих да снимам :)
-
Честит ден на Земята. Лека седмица, здрави деца и спокойни майки. Тошко ще имат тържество на 29 април от детската градина и за първи път ще присъстват и родители, сега репетират танци и ще има изненади. Дано и аз да не се разрева.
-
Знаете ли от къде мога да си закупя козметика на Aveeno в България. Нещо търсих из нета, ама нищо не открих :?
-
Аз си я купувам от аптеки - и в трите около нас я продават.
-
Дано и аз да не се разрева.
А дано, ама надали. :lol:
При нас се готвим сериозно за юбилей на градината. 50 години ехееей, не е шега. Ще им шият костюми, учат танци .... абе сериозна работа. Но и от това направихме проблем. Не знаела всички песни, не можела да си направи танца .... Това дете много вътрешно ги приема неуспеха. Няма значение, че никой от децата не си знае още песните. Не знам как да я успокоявам, така че хем да не приема толкова болезнено „неуспехите“, хем да не се отказва от опити да успее.
-
Ще е амбициозно дете, Пеше :)
Не мога да ти дам акъл, не съм минала по този път.
Ама вие сте минали по моя и да ви споделя нещо, че ми е докривяло.
Последните дни все търчим някъде с Дани, все с колата го возя напред назад и преди да е станало време да се прибираме за обяд, като видим някъде хубава площадка с дечица, спирам малко да го напече слънцето и да поиграе. Ясно, че сме непознати за местните деца, майки и баби, ама нещо ми се струва странно отношение имат, особено бабите към вещите на внучетата си.
Понякога хвърлям в багажника по нещо, понякога не, но той Дани така или иначе с неговите си играчки не се заиграва, а все посяга към тези на другите деца. На 1г3м, не мога да му обясня, за да ме разбере, не мога да го накарам да не "иска" другите. Ние като вземем нашите, все другите деца играят с тях. Ей, Богу, не мога да си представя, че може да ми стане неприятно от това, че друго детенце играе с наша играчка или че идва при Дани, дърпат си нещо. Тия баби такъв егоизъм проявяват. Оня ден една пред очите ми, ама тя не видя, че съм зад нея и виждам, дръпна кофичката буквално от ръцете на Дани, набута ги на нейното момиченце и "айде, бабо, да си играеш"... замълчах си, само и се усмихнах "загадъчно" като се обърна и ме видя. На него не му се играе с тях, ама тя му ги бута в ръцете, сакън да не ги пипа моето дете. Разбирам да е някое мърляво дете, със сопола до брадата, а то не- винаги е чист, хубаво облечен, независимо дали сме за площадка излезли специално или както днес от някъде се прибираме. Какъв е проблема с тия кофички и лопатки, наистина не разбирам.
Днес чувам - "Айде да ни оставиш ПОНЕ лопатката, виж дадохме ти кофичката, ама остави ни лопатката"....
Никога не е отишъл сам да издърпа играчка (понеже е малък), а винаги взема нещо, което е захвърлено настрани и никой не играе с него. И точно тогава връхлита някой спасител!
Дайте някой акъл, права ли съм, не съм ли... ден пореден се чувствам много глупаво, а той добре че не разбира. Значи ако не съм въоръжена до зъби с кофички и лопатки не мога да припаря до никоя площадка, така ли? 8O
Ще притръпна ли към този начин на комуникация или имат право тия родители да се държат така?
-
Мишле, хората масово са идиоти. аз лично все по-често се чувствам като извънземно...
-
Мишле, хората масово са идиоти. аз лично все по-често се чувствам като извънземно...
Явно няма шанс да претръпнем, Джам :?
Аз пък не мога да се примиря, че за една майка чопленето на семки е по-важно от отношението на детето й към останалите.
Уча София да изчаква реда си на пързалката. Вчера едно дете я отнесе като куцо пиле домат, а майка му се направи на разсеяна. Втори път това дете бута София, за да се качи на пързалката, втори път майката не реагира. На третия път отидох при майката с репликата: Бихте ли оставили семките за малко, за да обясните на детето си, че не е редно да бута другите, а когато те са по-малки съсвем? Погледна ме сякаш съм ненормална и ми отговори: Казвам й, но не ме слуша...
Детето продължи да избутва всички от пързалката, събрахме си сергията и се махнахме от площадката. Отидохме си зад блока да си висим сами.
-
Това с чопленето, само че на телефона, беше първия ми опит, но тогава си казах, че явно е единичен случай. Само Дани с едно момченце на около година повече от него в пясъчника, майката си пише смс-и, а детето й имах чувството, че щеше да замахне и да удари Дани по-главата с каквото държеше, докато крещеше с цяло гърло "Мое си ееее, мое си е...!!" Такава агресия от толкова малко детенце и никой не му говори нищо :( А Дани миличкия що не се разплака, уплаши се, с тия крясъци в лицето му :? Тръгнахме си, стана ми ясно, че явно няма да се заиграе с това дете, а и аз предпочитах вече да не го прави.
Има ли някоя мама от нашите тука в Павлово?
Някъде приятна компания, приятно местенце?
-
Аз да си призная, че избягвам детските площадки с много деца. Ходим около блока, ако дойде дете с баба си аз се изнасям, чувствам се точно като извънземно. Няма нужда да си създавам само нерви. Ние по принцип имаме обратния проблем, не взимаме от децата, но и не даваме да взимат нашите неща. Косьо като види, че някой му взима нещо и отива да си го взима, бута детето, кара се. Отивам и се намесвам разбира се, но следва рев и естествено си тръгваме. А и пясъка не ми е любимото место, гледам само да има люлка и пързалка, играем малко и после си ходим, наблягаме на разходките повече. От доста време сме без количка и други превозни средства, ходи пеша много дълго и си се разхождаме. Набелязваме си някоя задача за вършене и така.
-
Мен ме дразни, когато някое дете ни вземе играчките и просто ги зареже някъде. Майката/бабата или който е там с него, хич и не си прави труда нито да попита, нито да ми ги върне след това. И аз трябва да им ставам пъдар на нашите неща. :x
Иначе открих нов начин как да ми отстъпват място в транспорта. Качвам се вчера с малкото и голямото. И всички се ослушват. Малкото "наду гайдата" и на мига се освободиха няколко места. :lol: Избягаха по-напред.
-
Добре де, да не са по 1дка площадките? Всичко е там, нищо няма да се изгуби. Какво значи да ставаш пъдар, Блу?
Не го пиша от собствен опит, Дани не е разпилявал до сега чужди играчки по описаните по-горе причини :lol:, но ето сега се прибираме, разпиляха се нашите играчки, минах, събрах си ги и се прибрахме. Изобщо не ме е подразнило, че някой не ми ги бил донесъл. Те са деца, тичат насам натам, зарязват каквото държат където им скимне, но важното е да са в пределите на площадката.
Да се похваля от следобедната разходка, има надежда. Попаднах на свестни майки с приятни дечица близо до нас, всички играха, цапаха се, Дани даже плака като си тръгвахме :lol:
Ето доказателство за пясъчното сътрудничество :lol:
-
Здравейте дами, някоя случайно да знае към кого мога да се обърна по следният въпрос. Между блоковете ни има едно място, което навремето беше детска площадка, но постепенно западна, на кого да се обадя или да пиша с молба този терен да се включи в списъка за изграждане на места за игра.
Има толкова много нови площадки направени и такива, които в момента се правят все има някакъв начин.
Благодаря.
-
Къди, в общината - в съответния отдел по екология и благоустройство.
-
Мишле, върни се назад в постовете ми и виж аз как реагирам.
Съвет - не се разправяй с майките, говори с децата и казвай на собственото си дете на висок глас, без да се караш, нещата,които не одобряваш и не искаш да прави.
като стигнеш до момента, в който нарекох яденето на всякакви неща на площадките, на пързалките без да е седнало детето и по този начин се дразнят всички останали деца, та тогава го нарекох селско (още си стоя зад думите) ме емнаха на умряло :lol: Тогава горе-долу ще разбереш, че и аз минах през твоите драми.
Относно биенето, недаването имай си реплики на място. Моята любима е "Ники, мамо, не си закусвал явно, явно искаш да ядеш играчки" или перефраз в този смисъл.
Действам на принципа "думам ти дъща, сещай се снахо", а при по-големи деца действам директно към детето. Стой и гледай, дали ще чакам майката да се сети при опастност да се бутне моето дете. Хващам, свалям моето ако мога, ако не повишавам тон да не ми бутат детето, че и маман може да се катери на пързалката.
Нещо извън темата. Имах повод отново да посетя болница, този път във Враца. Чакайки видях едно дете, което ходеше...трудно и бавно, за ръчичка. Загледах се - цялото в зарастващи синини. Погледнах краченцата - под дупките се виждаха бинтовете и ... това беше момченцето от Враца, бито и оставено от родителите си 5 дни на студа на балкона :balk_146:
Момичета, много, много ми се иска да направим нещо за това дете, сърцето ми се обърна! Идват празници, то пак самичко и без пръсти на крачетата. Не съм осъзнавала, колко трудно се ходи по този начин, само на пети и малко на възглавничка. Опитайте 20 мин., ужасно е!
Ако има момиче от Враца, нека иде до болницата, да го потърси, да види, колко време ще е там и да съберем парички да му изпратим поне подаръчета, книжки, играчки, то милото никога нищо не е имало.
Боже, как не ми се иска това дете да остава в системата!
-
Много ми е мъчно като прочета за такива взаимоотношения по площадки и пързалки. Помня, че с Тони излизахме сутрин и следобед и ходехме на едно кафене, където отвън бяха сложили 2 люлчици и пясъчник. Мястото не беше голямо, но се събираха поне по 15 малчугана от един "набор" по едно и също време. Майките - заможни или бедни, с добро образование или с незавършено средно, млади /и на по 16/ или зрели /на 40/... децата ни бяха равни. Някой изваждаше кофа с лопатки или взимахме пластмасови чашки от кафенето - такава игра падаше, че децата заспиваха в количките на път към къщи.
Оцених го още повече, когато дойдохме в Америка. Площадката до нас беше 10 пъти по- голяма и модерна, но нямаше нито едно детенце, с което нашето да си играе.
Вени, ще "замълча" :bighug:! Насреща съм.
-
Да, Вени, помня какво си писала. Аз и не искам да се разправям с майките, всъщност и с децата им не искам да се разправям, а всяка майка да си наблюдава детето и да се грижи за него, и по този начин ще се е погрижила и за останалите.
Ще видим, уча се сега, наблюдавам, някак си ще намеря златната среда за себе си и Дани. Лятото е пред нас. Важното е, че си сверих часовника, че не съм "извънземна" :lol:
Вени, аз за това детенце не съм чувала. От студ ли са му измръзнали пръстчетата и ги е изгубило? 8O Какви изверги има само, направо не е за вярване!!!
Елле22, т.к.мен много ме е яд, че моето дете няма да има детството, което съм имала аз, искам максимално да се доближим до идеала ми- да се играе с много деца, да има много играчки, много игри, да е весело, шумно. В никакъв случай не мога да си помисля да го ограничавам от деца (е, с някои групи етноси няма да играе, това е ясно), и по-големичък като стане ще искам да идват в къщи, да играят, той да ходи, ако го поканят и така :) Като едно време, както е било при нас. А и ако свикне така, знам, че след време ще ми бъде полезно да познавам приятелите му.
elora_cat, ето, твоето мнение е различно. Интересно ми е да споделиш какви са мотивите ти като майка за това друго дете да не пипа играчките ви навън. Не се заяждам, просто ми е интересно. Аз нашите играчки като се приберем винаги ги мия със сапун и ги давам и в къщи да играе с тях. Пластмасови са всички или гумени. Другите не ги изнасяме. Притесняваш се от пренасяне на болести ли, по-скъпи ли са и те е страх да ги счупи някое дете?
Не се ли притесняваш, че така като е само с теб детето на разходка, а често не играе с другите го изолираш? Ще се радвам да изложиш и другата гледна точка.
-
Ние по принцип имаме обратния проблем, не взимаме от децата, но и не даваме да взимат нашите неща. Косьо като види, че някой му взима нещо и отива да си го взима, бута детето, кара се. Отивам и се намесвам разбира се, но следва рев и естествено си тръгваме.
Мишле, по-скоро децата не си дават играчките не, че майка им не дава :wink:
-
Нещо извън темата. Имах повод отново да посетя болница, този път във Враца. Чакайки видях едно дете, което ходеше...трудно и бавно, за ръчичка. Загледах се - цялото в зарастващи синини. Погледнах краченцата - под дупките се виждаха бинтовете и ... това беше момченцето от Враца, бито и оставено от родителите си 5 дни на студа на балкона :balk_146:
Момичета, много, много ми се иска да направим нещо за това дете, сърцето ми се обърна! Идват празници, то пак самичко и без пръсти на крачетата. Не съм осъзнавала, колко трудно се ходи по този начин, само на пети и малко на възглавничка. Опитайте 20 мин., ужасно е!
Ако има момиче от Враца, нека иде до болницата, да го потърси, да види, колко време ще е там и да съберем парички да му изпратим поне подаръчета, книжки, играчки, то милото никога нищо не е имало.
Боже, как не ми се иска това дете да остава в системата!
Вени, аз следя темата за това детенце - Цецко. Четох в пресата, че много хора са му изпратили пари, играчки и дрешки, като всичко било надлежно прибрано от общината ли, от управата на болницата ли - и ще му бъде предадено, когато бъде изписан от болницата и настанен в приемно семейство. Затова не съм повдигала въпроса да правим нещо там. За това дете важното е да бъде спасено от терора на биологичните родители и настанено на безопасно място.
-
Ние по принцип имаме обратния проблем, не взимаме от децата, но и не даваме да взимат нашите неща. Косьо като види, че някой му взима нещо и отива да си го взима, бута детето, кара се. Отивам и се намесвам разбира се, но следва рев и естествено си тръгваме.
Мишле, по-скоро децата не си дават играчките не, че майка им не дава :wink:
Аха, моя грешка. Аз разбрах, че тя не дава, защото моето наблюдение беше върху баби, които не дават, а не децата. И я разбрах и нея така, извинявам се.
-
В обедните новини казаха, че Цецко е настанен във временно приемно семейство.Дано там се грижат по-добре за него!
-
Да Мишле, детето ми не дава. Аз нямам нищо против, даже му нося повече , за да има и за другите деца. Не го изолирам, просто не си създавам главоболия, днес например си игра с две непознати деца, даже си даде и кофичката. Просто реагирам според ситуацията, а и както казах, обичам да се разхождаме.
Аз понеже не гледам много новини, особено по БТВ и съм изпуснала за това детенце. Ако ще събираме нещо и аз ще се включа както мога.
-
Мишле, понякога са по-големи площадките и аз нося повече играчки, може и колело. И просто всяко дете отнася нещо нанякъде и после трябва да минавам и да събирам. И понеже не са малко играчки, за някои ми е трудно да се сетя дали са наши или не. Или пък колелото е зарязано надалече. Ами, не ми е приятно. Ако са две-три деца, нещата изглеждат по друг начин. И в Германия ми се е случвало да си търся колелото, а площадката наистина е огромна. Едно дете го беше взело да се повози, де, но аз вече си представях как купувам ново колело.
На моя му позволявам да си играе с чужди неща, но първо го пращам да пита дали може и после го водя, ако не отиде сам, да върне каквото е взел.
Вени, :bighug: :bighug:
На мен пък не ми пречи да играе с деца от други етноси. В градината на сина ми децата са толкова смесени - и арабчета, и черни, и бели и руси, и тъмнокоси. Всякакви. Но виж, ще го помоля да не играе с дете със зелен сопол до устата или което говори мръсни думи. Иначе нямам проблем. 8)
За мой "късмет" той си играе точно с едно разглезено дете, чиято майка на родителската здраво ми лазеше по нервите. И за още по-голям "късмет" ги засичаме почти всяка сутрин на отиване към градината и ща, не ща трябва да любезнича с майката.
-
ХАхаха, Блу, много неприятен и деликатен момент с другата майка :lol:
Вашите етноси не са точно като нашите етноси, ама да не задълабавме в тази тема, знаеш какво имам предвид.
Елора, разбрах, по друг начин изтълкувах думите ти. Неопитна съм още :lol:
Много ми е интересно да наблюдавам дечицата, как се срещат, харесват или не харесват, как си общуват по техен си начин, за Дани как това са първи срещи с непознати деца на площадка.
Онзи ден се видях с един познат, минахме даже да вземем момиченцето му от ДГ (5год.).
Като видя Дани, те понеже имат и по-малка сестричка, самото дете веднага прояви грижовност към моето. Дойде, помилва го, целуна го и го поведе... придържа го с ръчичка на гръбчето и Дани върви до нея кротко за мое учудване. Придържа го по бордюрите да прекрачва, обиколиха двора на ДГ и седнаха в пясъка. Такова умиление почувствах. Толкова малки деца, а сякаш в съвсем различна вселена от нашата.
-
Хаха, човек по площадките може да срещне всякакви екземпляри, вчера една майка си махна детето от моите, понеже единия плачеше, с думите "айде мамо другаде да играем, че тука има много негативна енергия".
Иначе аз съм на мнение, че щом си занесъл играчките на детската площадка, то всички деца могат да ги пипат и играят с тях, ако се притеснявам, че нещо е скъпо и може да се счупи, просто не го нося навън. Аз всеки ден изнасям 2 мотора, 2 топки и една торба принадлежности за пясъка :).
Ако някое дете е много, много грубо, удря, бута, направо си му правя забележка и то на висок глас, хич не ходя при майка му да се обяснявам, бързо идват да си го приберат.
-
Аз в началото клечах с нея по пясъчниците. Не я оставях да дърпа чужди играчки, щото тя в началото - „виждам нещо, решавам че го искам, взимам го“. После взе да пита (след 1000000 повтаряния) „Можи и“ - ама пита в момента в който взима нещото. :lol: Но пък и чак на такива вардещи си играчките не сме попадали.
-
"айде мамо другаде да играем, че тука има много негативна енергия".
Джизъс! Хахахаххаа :lol:
-
:lol:
"айде мамо другаде да играем, че тука има много негативна енергия".
Джизъс! Хахахаххаа :lol:
Извинявайте, аз вечерта прочетох за детето, че има осигурени неща и ще се погрижат за него. Вчера цяла вечер ми сълзяха очите, като се сещах за гледката и затова писах. Понякога ме избивана агресия, да знаете. иде ми да хвана някой и до стената...ей такива изроди да речем.
-
Извинявайте, аз вечерта прочетох за детето, че има осигурени неща и ще се погрижат за него. Вчера цяла вечер ми сълзяха очите, като се сещах за гледката и затова писах. Понякога ме избивана агресия, да знаете. иде ми да хвана някой и до стената...ей такива изроди да речем.
Ще ти текат сълзи разбира се, на кой нормален човек не биха текли.
Въпроса е какво правим с родителите и останалите деца? на мен ми омръзна да смучат помощи разни такива отрепки, да пребиват децата си и да си живуркат и раждат на воля отново. Така и така източват събраните на наш гръб парички, поне да си ги отглеждаме на топличко, където им е мястото. Така ще сме сигурни, че деца няма да мрат от студ по терасите и те няма да имат всяка година дете. Сериозно обмислям вариант за действие! И да дооточня, не срещу ромите, срещу отрепките, независимо от какъв произход са. Време е нещо да се случи по въпроса.
-
Успешна нова седмица :D
Това е началото на Страстната седмица
и нека да е добра,
за да посрещнем един хубав Великден!
-
http://www.dunov-knigi.com/hrema-p-3471.html
Отдавна не съм съм си виждала муцуната ей такава 8O 8O 8O в екрана на лаптопа.
А си мислех, че вече нищо не би ме учудило...
"Лечение. При обикновена хрема още същата вечер на болния да се направи топла клизма с 500 г топла вода, последвана от нагряване на челото му с обикновена електрическа крушка или електрически котлон с продължителност, докато му е приятно. След това се налагат гърбът на носа и челото с две компресчета от по 4 парчета марля, натопени в спирт за горене, добре изстискани, за да не попадне спирт в очите. За предпазване от такава изненада предварително върху очите се слага памук. Двете компресчета леко се бинтоват и така се спи.
Ако в продължение на 1—2 дни болният не се отърве от хремата, тогава да продължи лечението с парна баня на главата, която всекидневно вечер преди лягане да се повтаря (при желание за по-бързо излекуване може да се повтори и на обяд), за да се предизвика обилно изпотяване. При невъзможност да се направи парна баня на главата тя може да се замени с гореща баня на краката (42—45°С) с прибавка на 50 г синапово брашно или морска сол. Щом тялото се препоти добре от парната баня, трябва да се направи коремна баня (30—26°С за 10—20 минути) или пък коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или в хладка вода (25°С). Банята и компресите се правят по 2 пъти на ден. Вечер преди лягане да се постави на болния коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или във вода (25°С). Добре е още да се намокри леко косата на главата с топла вода и след това да се завие с пешкир. След такива топли увивания хремата бързо минава.
Външно. Добро средство против хремата е вътрешността на носа да се намазва с боров вазелин или с чисто несолено краве или пък растително масло. Това цели да отпуши носния проход. Още по-добре действат честите промивания на носа (ноздрите) с гореща (38—40°С) солена вода (вж. том I, „Баня на носа“). Правят се няколко (2—3) пъти на ден. След тази баня ноздрите се отпушват и се усеща голямо облекчение. Скъсява се и траенето на хремата. При хронична хрема същите промивания се правят с хладка солена вода 30°С. Във водата, с която се промива носът, вместо сол може да се постави лимонов сок (10—15 капки на чаша вода)."
Чуся се, ако взема, че се доверя на рецептите, дали ще оцелея, като започнем с горещата клизма osi_13
-
Лидия като изключим клизмата и крушката :lol: майка ни така ни е лекувала като деца дори онзи ден ми обяснява как ако бях разтрила детето с мас и хлебна сода и нямало да го водя в спешния :?
-
Лиде, бих се облещила и аз, ако не бях учила за страничните ефекти на традиционните лекарства, използвани по времето на Дънов. Той човекът си е давал съвети според времето, в което е живял. Лошото е, че модата на "от древни векове познати илачи" ни залива с напредване на цивилизацията...
-
Лидия като изключим клизмата и крушката :lol: майка ни така ни е лекувала като деца...
Със спирт за горене?
Като гледам продължението на това лечение, то и с лечение е без лечение накрая само ще си мине след толкова време.
-
Аз се опитвам да си представя какво точно значи електрически котлон на челото :lol:
-
Лидия като изключим клизмата и крушката :lol: майка ни така ни е лекувала като деца...
Със спирт за горене?
Като гледам продължението на това лечение, то и с лечение е без лечение накрая само ще си мине след толкова време.
Не, медицински или специална ракия с по висок градус :lol: ама то нали все си е алкохол?!
-
Да се нагрее челото с електрически котлон предполагам. За тази цел си взимам топъл душ или топла вана. Може и на сауна да отида. Предпочитам, вместо клизма, котлон и крушка. Както и да е.
elle22 за страничните ефекти ясно, аз се лекувам и семейството си лекувам само с парацетамол много рядко и с разни нещица за повишаване на имунитета, като фрешове от плодове и зеленчуци, мед, алое, пчелен клей и прашец, и т.н. Така процедирам отдавна. И преди спазвах много ограничения, но сега категорично не купувам боклуци. И детето усети разликата. Със ставането сутринта иска фреш от нещо, което е най-често лимон, портокал, грей, ябълка морков, магданоз, спанак, коприва, целина, моркови. Комбинация от тези неща. Слагам и 2 сладки жълти ябълки, за да и е сладичко. Научи малката и съседчетата. Когато дойдат да играят и са жадни искат фреш или сок от бъз. Един ден си направихме кафе с баща ми, а малката пиеше фреш от представете си ябълка, морков, целина и магданоз и с такъв укор ни обясни, че се тровим с това кафе :lol:. А и аз ги пия по навик. Започнах да се чувствам много добре, не се изморявам и "слонът от главата ми слезе", така да се изразя :).
Днес си купих от близката баничарница козунаци, защото ги видях и бяха разкошни с яйца :).
Момчето ми показа как ги правят, същност то се виждаше през отворчето. Тъкмо бъркаха сместа. Истински домашни козунаци. Вярно 8 лв бройката, но разкошни. Та аз съм първият човек, който ще е за елементарните неща и липсата на химии за каквото и да е. Но подобни неща, като тази статиика не трябва да съществуват. Защото има глупави хорица и ще направят беля. Клизма с много топла вода, тез неща в носа, разни спиртове и котлони. Има толкова елементарни неща за затопляне и приятни. И не говоря само за тази статия. Навсякъде кипи от безобразно невярна и опасна информация. Трябва да се коментира и да се обяснява. И също да се внимава на кой какъв акъл се дава, защото последствията са ужасни.
-
Лидия, не можеш да ги спреш, наистина навсякъде е пълно със такива статии. Всеки сам решава и си носи последствията. Вероятно такива са били възможностите, може и да е имало ефект. Изброените билкови чайове съм чувала да се ползват(аз не съм) А това с фрешовете е супер, аз с магданоза още не мога да преодолея психическата зелена бариера :lol: а го обичам.
-
Лидия като изключим клизмата и крушката :lol: майка ни така ни е лекувала като деца...
Със спирт за горене?
Като гледам продължението на това лечение, то и с лечение е без лечение накрая само ще си мине след толкова време.
Не, медицински или специална ракия с по висок градус :lol: ама то нали все си е алкохол?!
Абе медицински или за горене,като пламне няма загасване. И това обикновено се правеше през зимата и в близост до печката.... ужас!. Мен една нощ ме пратиха да помагам в специализирано отделение за изгаряния и там в интензивното имаше една баба дето се намазала със спирт и седнала да се сгрее до печката ... в резултат имаше 80% изгаряния. Хем че печките тук не са с открити реотани, не знам как е станало, но тази картинка ми е пред очите всеки път като някой ми каже, че ще се маже със спирт. Ракията не мисля, че се пали така лесно.
Въобще това сгряване с ракия не го разбирам аз. От какъв зор да се мажеш, като може топъл компрес, може електрическа възглавница да си сложиш. Баба ми се мажеше, а и мен машеше, с камфоров спит, Той поне има друг ефект, да ти отпушва носа, та поне това вършеше.
-
Аз пуснах майска тема, ама като не са затворили тази - да си продължим мохабета :lol:.
Ние също се стараем да се храним здравословно и да възпитаваме децата в това. Убедена съм, че това е най - добрия начин за профилактика срещу заболявания.
Вчера празнувахме втория рожден ден на Терезка. Събрахме наборчета и си направихме парти. Когато избирах храната се видях в чудо. Колкото семейства, толкова представи за "нормално" хранене. На едното беше само "органик", на другото - без мляко, третото я кара само на пшеничени пръчки, четвъртото - на пържени картофи и чипс, петото яде пица... А уж на една възраст. Добре че купих / поръчах / сготвих за всички вкусове, че да няма гладни и жадни. Недостатъкът е, че остана храна за още 3 рождени дни :D.
-
Много са ми сложни, като трябва да нахраня различно гледани деца. Как да дам на едното едно, а на другото друго?! Моето гледам още да не яде шоколад примерно, за чипс и пръчки да не говорим, но ако има и другите ядат нали и той ще иска :? Вчера така се зарадва на едно шоколадче на масата, че го оставих да му удари един зъб и после ми го даде безболезнено :) Решила съм за РД да предложа разнообразна храна, която да покрива моите разбирания все ще ги уцеля и другите с нещо.