Тед, да ти е здрав рожденика!
Иванита, ела виж как ми се затваря лаптопа и ми нареждат да го оставя 

м-и на теб ти го затварят, на мен ми го взимат и почва да пише 

Привет! Да се включа и аз в новата месечна тема...
Момичета, да ви питам нещо...Успявате ли да отделите време за себе си БЕЗ после да имате угризения? Аз ли нещо съм се повредила, или има и други като мен?
Мин. седмица детето си беше вкъщи с баба си. Мислех си - ей сега ми се е паднало - да се видя с приятелки, да отида на фризьор, на лекар и т.н. Да, ама не...След работа хуквам като обезумяла за вкъщи, нали детето не ме е виждало цял ден, как така ще се шляя някъде....
В събота мъжът ми ме нави да излезем на кръчма с приятели /не помня от кога не се беше случвало/. Еми, издържах около час и половина и откачих...Стана ми супер нервно и гузно, как ние си пийваме на сладки приказки, а детето стои вкъщи и ни чака.
Моля за съвет, ако е някой е минал по този път...
Някакви рецепти?

Ще ти мине 
Излизай и отделяй време за себе си, когато имаш възможност. А детето едва ли е седнало да те чака и тъгува през цялото време, предполагам, че му е забавно да играе с баба си?
Моята маймунка откакто тръгнах на работа много често ми казва, че ме обича И че ме била чакала през целия ден! В началото и аз нямах търпение да се прибера да я видя, но постепенно започнах да свиквам с времето за мен...

неда, моето дете е много по-малко (почти на две), аз не ходя на работа. но в началото когато излизах без нея ми беше много трудно, обаждах се и тн. сега съм благодарна ако имам възможност, но излизам за малко. на мен също ми е по-добре да сме заедно, по-спокойно ми е, но много ми помогна като се връщам в къщи да я виждам засмяна и раздаваща целувки. на мен ми липсва, когато не сме заедно, затова бързам да се прибера, мисля, че е напълно нормално като не сте се виждали цял ден да искаш да се прибереш при него, макар и с ума си да знаеш, че е добре

М-и, при нас има натискане на клавиатурата, засега.
   Неда, при мен е точно обратното Не работя, но го оставям много на баба му и дядо му( е, на тях им е голям кеф) и излизам нагоре надолу. Чак ми е съвестно, че не изпитвам угризения. 

Неда и аз изпитвам угризения като го оставя за 1-2ч въпреки, че още сме по цял ден заедно. Вероятно с времето ще се свикне 
Споко Иванита, ще стигне и до капака 

Здравейте.
Благодаря за поздравленията за рожденника ми.
Като гледам какви неща обсъждате .. сякаш преди 100г. беше това при нас, еххх, сладки спомени.
Слънчев и усмихнат ден!

Момичета от Велинград,

знаете ли дали е отворен основният път София-Велинград или трябва да се минава през Юндола?

Момичета от Велинград,

знаете ли дали е отворен основният път София-Велинград или трябва да се минава през Юндола?

Отворен е. Само понякога падат камъни и затварят временно, за ден-два, докато почистят.

Момичета от Велинград,

знаете ли дали е отворен основният път София-Велинград или трябва да се минава през Юндола?

Джаме, отворен е. По-миналата седмица бяхме на почивка там. Доста по-лек е за пътуване. Стигнахме много бързо. На връщане обаче, малко преди Варвара имаше свлачище и се наложи да се върнем през Пещера. Тъпо беше, че не бяха затворили пътя още горе. А хората слизаха надолу и после обръщаха.
Мъжът ми пък този уикенд ходи там и не е имало нови свлачища и са минали през Септември. Най-добре си е от там.
Успех.

Да, много тъпо - да минете почти цялото дефиле и накрая да е върнете. Ама то такава ни е цялата работа.

Да, много тъпо - да минете почти цялото дефиле и накрая да е върнете. Ама то такава ни е цялата работа.

Да, ние поне с леките автомобили обърнахме, а надолу слизаха ТИР-ове, най-вероятно са чакали с часове. На мен ми стана толкова лошо, че щях да хвърля топа. Дори не се усетихме тогава да подадем сигнал да затворят още горе.

Цитат на: shanoar в Март 12, 2013, 10:57:46 am

Здравейте на всички, ние сме уж по-добре след двата пъти в болница дето бяхме. Само мама се излага още с нови болежки-дано съм само настинала.
При нас на дневен ред идва гърнето, с което сме скарани.Вече всичко бърбори, но за ако и пико не казва, гърнето ненавижда и си иска памперса. Освен това е нахитрял-днес се заканих да го оставя по мокри панталони, но човека веднага ги свали и ми обясни, че са мокри и ги занесе за пране. Иди, че се оправяй.

И Ивана си ги маха. Ако мрази гърнето, защо не проблваш със седалка за тоалетна? Може седалка да иска понеже ще е като големите. Пък и е по-чисто и лесно.Аз от както я взех се ядосах, че въобще купих гърне. Ползвале сме го много малко.

Боби, имаме и седалка и гърне и все тая. Не иска да ги види-от време на време удостоява с внимание седалката, ама това е от дъжд на вятър. вдига гащи и си иска да му сложа памперса, та да си свърши работата-вече го казва даже. Няма оправия значи не знам до кога ще го мъкнем този памперс.Разкажи как се оправяте сами с две деца и с болестите и отсъствията от работа. Аз като гледам нашата ситуация без баба не можем да се оправим-вече имах неприятности в службата.

Боби, имаме и седалка и гърне и все тая. Не иска да ги види-от време на време удостоява с внимание седалката, ама това е от дъжд на вятър. вдига гащи и си иска да му сложа памперса, та да си свърши работата-вече го казва даже. Няма оправия значи не знам до кога ще го мъкнем този памперс.Разкажи как се оправяте сами с две деца и с болестите и отсъствията от работа. Аз като гледам нашата ситуация без баба не можем да се оправим-вече имах неприятности в службата.

Ивана я беше като че ли страх, когато трбяваше да ака на гърне и дори е плакала и съм я гушкала да я успокоя, че няма страшно. Като се изака 1-2 пъти и видя че няма страшно повече не е правила така. С Андреа нямаме този проблем, тя иска да я като кака си и 2 пъти вече ака на тоалетната, понеже иска да я слагам там като Ивана и се радва.

Ами как се оправяме - моята работа няма много правила - като трбява да отсъставм пращам имейл на шефа и толкова - никой не може да ми каже нищо, понеже за момента съм почти неуволняема . Но и те не боледуват чак толкова.. Никой не си спира детето за една кашлица, ако няма нищо друго примерно температура. Да знам, че в България това е недопустимо, тук си е нормално. Има си правила, те се спзват и толкова. Изболедуват всички вируси в градината и така. Сега 2 дена не бях на работа понеже Ивана беше много болна с температура до над 39 градуса и днес пак щях да не ходя, дори писах на шефа, но сутринта Ивана нямаше температура и я заведох на градина. Тя от понеделник е на антибиотик заради ушна инфекция, която първо не е заразна и второ, ако е без температура вече, може 24 часа след започването на антибиотика да ходи. На нея проблема и е че понякога има нужда от инхалации, но аз съм купила още една машина,която седи в градината и съм оставила  и ампулки с лекарството и като видят, че има проблем с дишането и започва със сухата кашлица (астма демек) дават вентолина и ми се обаждат да ми кажат да си я взема. Но поне не трябва да ме чакат мен да стигна до там, че един път имах кошмарен ден, когато се обадиха, че не можела да диша, а лекарката беше отказала да даде рецепта за градината. А на мен ми отне един час да стигна до там. Та тогава още от колата и звънях ревяща да ми даде рецепта, че да не се повтаря това повече. От тогава няма проблем.  Та така се оправяме . Мъжът ми няма никакъв ден свободен,ако иска да има достатъчно отпуска да си идваме в България. но пък той свършва работа по-рано и ако примерно се обядят следобяд, той отива да я взима, да не излизам аз от работа. Андреа почти не боледува, само един път мисля, че са ме викали за нея, когато имаше температура. Оф, аз много се разписах май.

Аз събирам Ако искаш на ЛС да си разменяме 

Аз втори път на тази въдица с албумите не се хващам, но имам 56,112,113,121 и 122 от новите стикери.Ако ти трябва някой от тях пиши.

Неда, и аз изпитвам угризения като не е с мен Злато! Не си сама - много сме на клона  Но така е като си ги гледаме самички децата! Аз на един 8-ми март излязох за няколко часа и ми беше съвестно  Чак ми се искаше да го взема дребния с мен - той щеше да издържи - купонджия е, но прецених че е добре да си остане в къщи с тати  Да свиква уж де! За капак като се върнах вечерта и реших да го преместя в кошарата - се разкашля яко, та после и до антибиотик стигнахме! Чак се чувствам виновна донякъде  Не че съм - дошло му времето, но....
Та рецепта май не виждам да има - като гледам майка ми понякога как се тревожи за нас със сестра ми - а аз съм на 38г.  Май това си е част от майчинството!

Днес се разхождахме по вятъра навън със Злато - направихме яки обиколки на всички "ба-ба-ба" / люлки/ и мен така ме одуха вятъра, че....... ще кажеш, че съм копала цял ден на нивата  И, за да си влезем в "градинския" режим да лягаме рано и ставаме по-рано - не си приспах Злато - та сега си имам компания! Но хубавото е, че сме добре и в понеделник сме на ясла!