честит празник на майките, дъщерите, сестрите, приятелките, съфорумките, всички жени, които по някакъв начин са ни подкрепяли, разсмивали, успокоявали, обичали.

Честит празник, момичета! Нека всяка година стават все повече и повече мамите!

Аз имам въпрос и много се колебаех къде да го пусна, дали тук или в темата за прием в ДГ. Реших да е тук, защото имам спомен, че децата на някои от вас посещават ЦДГ 151. Моля, момичета, дайте отзиви за тази градина, не откривам почти никакви мнения, с изключение на няколко отрицателни за централата на ул. Мърфи. По-скоро ме вълнува филиалът, но ако дадете мнение и за центрата - ще съм благодарна!
Все още пренареждам кандидатурите според това къде е най-голям шансът да ни приемат. Но пък все пак и не искам да си набутвам детето в лоши условия, среда и т.н.
Много разчитам на мненията ви!

Благодаря за мненията, момичета и извинете за късния отговор!
Сега по ред на постъпилите предложения.
Хомеопатия: До сега не съм получила убедително за скептик като мен доказателство, че в тая работа има смисъл. По насотяване на близки пробвах и боаронска, и класическа и на Хийл с един и същ ефект- никакъв.
Нервна майка:не мисля, че съм нервна, просто понякога съм угрижена, но странното е, че избилиците на истерия възникват точно когато съм най-спокойна и ведра.
Хранене: Мисля, че го храня здравословно, доколкото ми е възможно. Яде само домашно приготвена храна, с малко сол, предимно зеленчукови манджи и супи, рядко месо, защото не го обича много. Плодове също хапва, предимно сезонни, като винаги ги разделям от другите хранения с поне час. Храни с консерванти, много сол, мазнини или захар изобщо никога не е ял. Който ме познава знае, че съм направо нацист в това отношение- никакви солети, вафли, зрънчовци, бисквити и пр. Ако иска бисквити му правя домашни, също и соленки, които оформям като солети, но с много малко сол.
Още нещо: Не събирираме точки за детска градина и затова,а и поради факта, че работя на граждански договор, ежедневно прекарва в игри и разходки на открито поне по 4 часа, включително и през зимата.Всяка събота или неделя е на планина. Вече ходи по 6-7км. без мрънкане.
Знам, че е някаква фаза, но на моменти се плаша.По принцип е ведър, спокоен, дружелюбен, но хванат ли го бесовете, а това става изневидалица и почти винаги без повод, може да стане наистина страшно. Преди дни: Отиваме в Борисовата. Слизаме на "Алея Яворов", за да минем през гората.По пътя си говорим как ще си намерим пръчки в гората и може да метем листата. В момента, в който слизаме от тролея започва неистов рев с вой и сълзи, че не искал през гората. Започва да се влачи по земята и да увеличава децибелите до степен, в която всичко живо в радиус от 200м. започва да се обръща да види какво го правят това дате!Аз, както най-често правя, го игнорирам и решавам, че ще демонстрирам, че това поведение не е продуктивно. Е, на 40-тата минута не издържах и креснах!
Или днес: Тръгваме да излизаме. Решава, че ще си вземе една кола и пита може ли. Казвам му, че може. След две секунди той я хвърля в кутията, в която си държи колите и измъква от там един мотор и заявява, че ще го вземе него. Казвам "Добре. Вземи го и да тръгваме!" и в този момент започва бесен рев, че си бил искал колата!
Знам, че принципно, плачът при децата е начин да изкарат всичко, с което не могат да се справят и поводът е винаги незначителен, но зад него винаги стои сериозна причина, но просто не успявам да я видя. Ако ходеше на ДГ или го гледаше някой друг, щях да си помисля, че там преживява нещо, ама той е с мен 5 дни в седмицата, а в два с баба си!
И така...Ще се радвам на още мнения и предложения!

Inke Tinke това, което разправяш е все едно за Ивана ми говориш. Искам това, ама не го искам, ама пак го изкам, и всичко с рев. Мисля, че е някаква фаза.

Знам, че принципно, плачът при децата е начин да изкарат всичко, с което не могат да се справят и поводът е винаги незначителен, но зад него винаги стои сериозна причина, но просто не успявам да я видя. Ако ходеше на ДГ или го гледаше някой друг, щях да си помисля, че там преживява нещо, ама той е с мен 5 дни в седмицата, а в два с баба си!

ами явно не винаги зад плача стои сериозна причина! много добре си се досетила в последното изречение - когато с моя син на същата възраст се случваха тия неща, той ходеше на ясла и не разказваше нищо за живота си там, така че аз умирах от безсилни нерви и параноя, че "там нещо му правят". няколко пъти съм ревала горко пред мъжа ми на тема "какво му правят тия изроди на горкото ми момченце, че го отреагира така"...

а в твоя случай виждаш, че имаш едно напълно прекрасно отглеждано и обгрижвано дете, без нито сянка от проблем, но истерии пак има. спокойно, бе човек - просто е дошъл и вашият ред, фаза е, етап е, няма причина, не си виновна за нищо, ще мине.

търпение и здрави нерви. потърси нещо, което на теб да помага за по-лесно понасяне на периода, не търси церове за детето.

Inke Tinke,чета и все едно за наш Мартин пишеш,същата работа.Вчера една баба се "Обърка" като ме попита,"абе защо го оставяш ма баба това дете толкова да плаче и е момче,не е хубаво вземи го"бях на прага на нервите си от Мартиновия рев и бабата го отнесе,да ме прощава.
Но при нас когато Марти прави така и Криси и той започва нещо да мрънка или да хвърля,мисля с цел привличане на внимание и искрено се надявам това скоро да премине и както Боби казва да е само фаза.

Благодаря ви!Аз все си търся да съм виновна за нещо,защото така мога да контролирам проблема- ако аз правя нещо не както трябва, значи щом спра, ще се оправи.
Но не винаги е възможно,уви! Явно си е нормалната фаза, която при нас започна малко по-късно от обичайното и е леко по-драматична, защото просто детето ми си е много емоционално. Той и като се радва  е вихър от емоция, явно  и като не е на кеф не може да е по-тих и премерен. И аз в тази възраст съм имала много бурни емоции, но не съм се тръшкала и ревала, но всеки си е различен.Все се притеснявам дали много тежкият период, който преживяхме докато баща му беше без работа и аз направо обезумях от тревоги, не е виновен, но дори и да е така май само с времето ще го преодолеем. Благодаря ви пак!

Северина, моите деца са в 151 градина, във филиала. нямам забележки, напротив, много съм доволна и не веднъж съм писала. Деси сега е 4-та група и от септември на 1-ва ще са нейните госпожи, препоръчвам с две ръце. Едната може би ще се пенсионира, но не съм много сигурна. Така че смело кандидатствай и ако ви приемат задължително искай филиала, за централата наистина не са много добри отзивите.

Стефи, благодаря!
Аз директно за филиала кандидатствам. Те са на отделни кандидатури в системата. Засега като гледам там ни е най-голям шансът, но пък се притесних като са по-малко кандидати да не би да има нещо не добро в тази градина. всъщност, то си има доста време още до класирането, така че не се знае колко ще са кандидатите...
Благодаря ти отново! Не за първи път ще послушам твой съвет за градина и съм убедена, че пак няма да сбъркам

Inke Tinke, моята Ивана е така само когато е с мен. Не я глезя, не и давам каквот си поиска и въпреки всичко вече ме е сложила в графата на хората, с които може да се тръшкоти. В детската градина казват, че е едно от най-лесните деца в групата, но в момента, в който отида да я взема и започват  сцените.  Андреа не е така, нея като я оставиш и тръшкането свършва след няма и минута. Различни са си децата.

И Константин в момента е в такава неравновесна фаза. Но аз имам опит от батко му и се справям малко по-успешно с него. И на мен на моменти ми идва да крещя, но се спирам. Сега в такава фаза влиза и Тошко, но малко по-смекчена. Ще мине, но трябва да сме търпеливи. Не бих дала нито хомеопатия, нито нещо друго. Понякога гушкането помага, понякога точно обратното. Приспособявам се и това е. Забелязах, че последно време реденето на пъзели много помага, и при двамата.

Тинке, да не би като прави тези истерии да му е паднала кръвната захар и да му се прияжда нещо сладко.
Знам, че не даваш сладкиши, но пробвай да го попиташ дали не е гладен или жаден, предложи му филийка или нещо сладичко.
Антъни ми правеше подобни сцени, когато е гладен, но не осъзнаваше.

Ако ти си много емоционална, със сигурност сина ти носи това в себе си/или интуитивно усеща/ и намира начини да проявява тази си емоционалност според възрастта си.

Това е моето обяснение.

На една приятелка сина й е доста истеричен. Като се посближих с нея, забелязах, че и тя е същата .

Спокойно...

Инки, това лято на няколко пъти се случваше да правя салата и да дояждам после. Понеже - „няма да я ям“ и тъкмо като я доям - „уаааааа ти ми я изядеееее“. Правя аз пак - три хапки точно и се оставя. И мама - дометанчо, дояжда.
Вече е на повече от 3 ама не се сеща да каже „гладна съм“, ами става крива и кисела. Ама докато се усетя ....

Уф, не съм се замисляла дали не е гладен, но той пък вечно иска да яде и обикновено не минават повече от 1.5-2ч. между яденетата- примерно, закусва и след 1.5-2ч. си похапва плод, после след 2 часа обядва и така...По принцип си казва ако иска нещо...В нашия случай е особено склонен да прави сцени когато сме тримата с баща му...Благодаря ви пак!Това, което напоследък ме попритесни беше продължителността на истериите и това, че избухват много внезапно и неочаквано, а също и това, че е започнал и с баба си да ги прави, а до преди 2 месеца някъде с нея беше като агънце.

Инке, подкрепям Ема и Пешек.
При Ади наблюдавам такива истерии точно когато е гладна. Обикновено е след като я взема от градина, когато не знам точно колко е яла. Щом хапне и нещата се оправят. И на мен ми отне време да го установя, защото и тя си казва когато иска нещо да хапне. Явно има и моменти, в които не могат да установят какво точно им е, или по-скоро, че са гладни.

При нас ги прави тези номера, когато е уморен.

Важното е, че ще мине.
Моите сега са на почти 7 и няма вече истерии.
Много по-разбрани са   

При моичкият няма истерии и тръш, но се замислих по повод храната. Аз и до ден днешен като се заплесна нещо да върша, взема че огладнея междувременно, но отложа храненето, за да си довърша там каквото правя...и после ми преминава глада. Т.е. хем съм гладна, хем не е да ми стърже на стомаха и не се усещам, а ставам кисела и злобна  И хем съм кисела, хем не ми хрумва да ям. Неведнъж "уж безпричинно" съм почвала да нервнича, да говоря на фалцет и всичко да ме дразни, докато някой от близките ми не се сети да ме попита "Ти яла ли си скоро?". Знам, че звучи абсурдно за човек на 32 години да изпада в подобни ситуации, но все още ми се случва и все така не се усещам, ако някой не ми го каже.

За малки деца - е още по-вероятно да се случва това, а също и от умора както казва Блу.