0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #20 -: Ноември 08, 2012, 15:07:56 pm »
катрин, а защо да не го гушнеш като реве? след като плаче детето явно има някакъв проблем или бъркам?

Ти не питаш мен , ама аз ще ти отговоря как е при моето бебе.

Проблем при Ния няма , щото като се разреве както казва Катрин и като я взема веднага млъква . Обаче хич не ми харесва идеята да бутам количка и да нося бебе .Затова в тия случаи бързо се прибирам . Аз също съм я оставяла да реве и страшно се дразня като почнат бабите да дават съвети що ревяла .
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #21 -: Ноември 08, 2012, 15:32:37 pm »
катрин, а защо да не го гушнеш като реве? след като плаче детето явно има някакъв проблем или бъркам?

Ти не питаш мен , ама аз ще ти отговоря как е при моето бебе.

Проблем при Ния няма , щото като се разреве както казва Катрин и като я взема веднага млъква . Обаче хич не ми харесва идеята да бутам количка и да нося бебе .Затова в тия случаи бързо се прибирам . Аз също съм я оставяла да реве и страшно се дразня като почнат бабите да дават съвети що ревяла .
Ми давай и` захар  :lol: мен така ме посъветва една баба. Бях любезна и кимнах първите 2 пъти, после сигурно е съжалила, че е "помогнала" на такава неблагодарна майка.
Елена не може постоянно и всеки ден бе, те трябва да свикнат, че дори и да са ни най-скъпи и най-важни и ние сме хора, а имаме и съпътстващи отглеждането задължения. И аз оставям да мрънка като няма как, но то пък е изнервящо.
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #22 -: Ноември 08, 2012, 17:45:55 pm »
Така е, не може винаги да се гушкаме. Повярвай ми Елена детето няма проблем. Просто баба и дядо го свикват на ръце. Както виждаш в подписа ми, бебето не е едно, а аз не съм Шива за да нося двамата и в същия момент да върша нещо друго. Изобщо съм против разнасянето по какъвто и да е случай. Реването в количката се израстна. От както сядаме и можем да разглеждаме по време на разходка, нещата стоят по друг начин.
Според мен, момичета, търпение се иска за всичко.
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #23 -: Ноември 09, 2012, 10:03:51 am »
Бяхме планирали да идем на гости на нашите, но се оказа, че едната племенница е с варицела. Реших да отложа гостито поне за седмица, защото не мисля, че е подходящо да събирам Елиа с болни от варицела деца.
Вие на какво мнение сте?
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #24 -: Ноември 09, 2012, 10:07:09 am »
не я събирай, аз умишлено не бих си заразила детето. ще тръгне на градина няма да й се размине :wink:
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #25 -: Ноември 09, 2012, 11:19:46 am »
И аз мисля, че е рано за "придобиване" на такъв имунитет  :)
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #26 -: Ноември 09, 2012, 17:32:21 pm »
По темата за носенето на децата, обсъждана на предната страница и конкретно за майките, които не могат и/или не искат по ред причини да го правят постоянно.

Понякога без да искаме приучаваме децата да ги забавляваме непрекъснато. Това нито е лесно, нито е нужно. Носенето, гушкането и общуването с пълно внимание върху детето при хранене, къпане, преобуване и приспиване са едно, и това внимание е важно.

Времето, което детето всеки ден прекарва играейки, изследвайки и изучавайки света е различно. Децата от съвсем ранна възраст са способни да се концентрират върху конкретен предмет или задача, и да изглеждат заети и ангажирани с маловажни за нас неща. И когато свикнат да се занимават по този начин, без да бъдат прекъсвани и развличани с тази или онази играчка, с бъбрене, гъделичкане и боричкане, престават да висят постоянно по крачолите и да искат постоянно носене.

Резултатът е, че способността на детето да поддържа концентрация се развива, а майката или грижещият се за детето човек има свободни ръце за друго занимание. Важно условие обаче е да сме близо до детето, да го наблюдаваме и ако потърси реакция или отговор от нас, да му ги дадем.

Споделям това от собствен опит - с моето детето подходът работи добре. Не съм го измислила аз, това е философията на Магда Гербер и RIE (Resources for Infant Educarers).
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #27 -: Ноември 09, 2012, 18:04:18 pm »
Напълно съм съгласна с Цигу.
Между другото честит ти рожденник! Нека бъде здрав и да ви радва!
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #28 -: Ноември 09, 2012, 19:13:39 pm »
цигу, честит рожденник!

напълно съм съгласна с това, което пишеш, по повод играта на децата, но мисля, че не говорихме за това, а за случай в който едното от двете бебета плаче, защото иска (има нужда) да е носен повече от сестра си. има едно определение, което макар, според мен да не е абсолютно точно добре описва ситуацията, пишеше го една жена, тъкмо по повод носенето на децата в слинг или кенгуру - ще го напиша първо на английски, че преводът не е толкова елегантен - absent minded, but present body, тоест родителят се занимава с неговите си неща, но е винаги на разположение, ако детето има нужда, иска контакт.  ади е същата - способна да си играе сама дълго време от съвсем малка, винаги съм я оставяла, но аз лично не мога да я слушам да плаче и да чакам да й мине. писала съм и друг път, че тъкмо това беше причината да спра да ползвам количка, писна ми да бутам количка и да нося бебе.  :)
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #29 -: Ноември 09, 2012, 19:57:54 pm »
Здравейте, записвам се да ви следя и да събирам ум и разум, тъй като имам тримесечен юнак вкъщи. Много е малък, но успя първите два месеца да прекара в ръцете ми, пред перспективата това да продължи занапред се опитвам да не му предлагам услугата "носене" нито за разнообразие, нито за приспиване. Написаното от цигу ми хареса, защото явно интуитивно съм на прав път. Имам следното чудене, моят човек е много малък, но вече иска и познава мама и реве, когато ме няма. Днес беше с баща си за 30 минути в колата и се съдра от рев, в момента, в който влязох и го погалих по главата заспа. Не е ли прекалено малък за такова привързване и претенции.
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #30 -: Ноември 09, 2012, 21:06:48 pm »
ЧРД на Марко. Напълно съгласна съм с казаното от цигу. При нас бабата постоянно дудне, гъделичка, занимава с различни играчки в часовете, когато оставям Елиа при нея. В момента, в който се прибера детето почва да се оплаква мрънкайки и то защото е адски изморена.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #31 -: Ноември 09, 2012, 21:43:33 pm »
Аз да ви кажа не съм от майките носили на ръце, особено пък когато беше съвсем малък. И изказването ми /все пак шеговито/, че носене има и ще има - не беше в контекст, че това е неизбежно, още по-малко жизнена необходимост някаква. Също споделям мнението на Цигу, но и напомням, че гледане на деца "по калъп" - няма. Няма и да има. Има общи позиции някакви, обикновено валидни за всички, има и изключения от тях - никой не може да знае неговото дете къде се пада точно, особено пък когато е съвсем малко.

Дани например е от децата изискващи "жива компания" и то от съвсем малко бебе. Не да го нося, не да му се маймуня, но в сравнение с други деца - имащ много по-голяма нужда от някакво негово си "общуване" с хора. Не с телевизор, не с играчки, жив човек да е и толкова. Носенето на мен лично много ми е тежало и преди, че и сега, заради отколешните проблеми с гърба, те нямат връзка с малкия пряко, той само ги влоши  :lol: Физически контакт на детето си обаче - не отказвам никога, считам че трябва да отреагирам на желанието му да го има, дори ако в даден случай това значи да взема на ръце и да го поразнасям. Измислила съм си други опции да се гушим и да обръщам внимание по-щадящи от носене на ръце, но те не са приложими при много малко бебе, или непроходило дете. С времето, малкия съм го научила, че има ситуации в които се налага да почака да му обърна внимание, или да го гушна и от това - не следва драма за никого. Да го игнорирам обаче, когато той целенасочено търси моето внимание все едно по какъв начин и повод, ей така, че да се "научи на дисциплина" - не съм и не бих. На всичко се научават с времето и за всяко нещо си има време и малко по малко става. ;)
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #32 -: Ноември 09, 2012, 22:09:18 pm »
Аз не много по темата,ама не можах да намеря подходящо място за въпроса си ,та ще го поставя тук.От преди около месец косата ми пада със застрашителни темпове,много повече от обичайното на цели снопчета,а днес открих полуголо петно.Много съм разтревожена,купих всякакви мазила файда никаква.Приемам всякакви съвети,вие имали ли сте такъв проблем след раждането и по време на кърменето?Дали да взема някакви хапчета за косата Ревалид или други?Дали са показни при положения,че кърмя?
АКО ИМАШ ЛЮБОВ,НЕ СЕ НУЖДАЕШ ОТ НИЩО ДРУГО.АКО ЛИ НЯМАШ,НЕ Е ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ КАКВО ДРУГО ИМАШ.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #33 -: Ноември 09, 2012, 22:12:40 pm »
има едно определение, което макар, според мен да не е абсолютно точно добре описва ситуацията, пишеше го една жена, тъкмо по повод носенето на децата в слинг или кенгуру - ще го напиша първо на английски, че преводът не е толкова елегантен - absent minded, but present body, тоест родителят се занимава с неговите си неща, но е винаги на разположение, ако детето има нужда, иска контакт.  ади е същата - способна да си играе сама дълго време от съвсем малка, винаги съм я оставяла, но аз лично не мога да я слушам да плаче и да чакам да й мине. писала съм и друг път, че тъкмо това беше причината да спра да ползвам количка, писна ми да бутам количка и да нося бебе.  :)
Елена, мнението ти за слинговете едва ли някой в този форум не го знае.


*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #34 -: Ноември 09, 2012, 22:27:08 pm »
Аз не много по темата,ама не можах да намеря подходящо място за въпроса си ,та ще го поставя тук.От преди около месец косата ми пада със застрашителни темпове,много повече от обичайното на цели снопчета,а днес открих полуголо петно.Много съм разтревожена,купих всякакви мазила файда никаква.Приемам всякакви съвети,вие имали ли сте такъв проблем след раждането и по време на кърменето?Дали да взема някакви хапчета за косата Ревалид или други?Дали са показни при положения,че кърмя?
А разговор с личния лекар и евентуално изследване на хормони не са ли ти вариант?

За носенето и аз си нося и гушкам, той е много любопитен и дори като готвя трябва да вдигам за да види и гледа(лошото е че иска да яде веднага  :D ) Ама много се дразня като просто трябва да го взема, няма проблем, вижда ме и т.н. и започва да ми тропа и реве от инат. Първо обяснявам и само гушвам(особено с мръсни ръце) ефекта е даже обратен на очаквания. Казвам-чакай минутка и той се къса да реве докато се оправя, а в момента в който посегна към него е грейнал.
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #35 -: Ноември 09, 2012, 22:54:23 pm »
Теди, разговор с личната, изследване на хормони на щитовидната, защото полудяват след раждане и къса прическа, за да не ти тежи косата и така да пада по-малко. Утре отивам да направя последното.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #36 -: Ноември 09, 2012, 23:08:50 pm »
Теди, точно по същото време взе и моята коса много да пада. Купих си витамини за коса на Допел херц. Не знам дали от тях или просто от само себе спря. Гинекологът беше казал на една приятелка, че е нормално и нищо няма да помогне. Така че, просто да се зареди с търпение. Обяснението е, че по време на бременност косата пада по-малко и след това се компенсира.
За себе си не мога да кажа, че имам по-малко или повече коса от преди. Все същата си е.
Каква професия има мъжът ти, че не може да сглоби една кошара? Всичките мебели вкъщи ги е сглобявал моят мъж или големите деца, дори дребният проявява интерес.  :lol: Само най-големия гардероб го сглобиха майстори, че не можеше да се сглоби от един човек, а нямаше изгледи за помощ в този момент. Шегата настрана, но имам една приятелка - тя оправя своето колело и това на гаджето си, като му се развали. Той е адвокат и има две ужасно леви ръце. Тя не е инженер, но се справя значително по-добре от него.
« Последна редакция: Ноември 09, 2012, 23:15:46 pm от blue_sky »

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #37 -: Ноември 09, 2012, 23:18:39 pm »
Теди, аз педантично изтърчах да си изследвам всичко по повод "следродилния косопад", според изследванията - ставах за космонавт, а според кичурите коса в ръцете ми...бях адски учудена, че все още не съм плешива.  :lol: Пих "Ревалид", слагах скъпи ампули, опитвах да се храня "правилно"...файда нула. При мен започна някъде около 4 месеца след раждането /преди това коса да видиш как расте  8O/, към годинката на Дани - всичко внезапно спря - без витамини и специални грижи някакви. Не съм скъсявала коса, напротив - пусках я в този период и я пребоядисах м'найсе пъти  :lol:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #38 -: Ноември 10, 2012, 00:53:02 am »
теди, ще мине, както и другите са писали, причината е, че поради хормоните по време на бременността не пада или пада по-малко, аз съм с къса коса, но падаше като за световно. спря от само себе си, а все още кърмя, така че няма връзка и с кърменето. ако искаш можеш да си вземеш витамини за кърмещи, но те няма да спрят косопада, може да ти помогнат генерално на теб, особено сега през зимата, но остава въпроса дали искаш да пиеш такива неща, на мен ли липсва дисциплина.

да, ники, пишем си от отдавна  и си знаем кой какво е вероятно да каже, какво предлагаш?
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част VIII
« Отговор #39 -: Ноември 10, 2012, 08:12:37 am »
Теди , както виждаш в подписа ми аз съм родила преди близо 5 месеца. При мен положението е същото , пада на кичури . Просто кошмар .Решавам си проблема обаче като ходя на фризьор от третия месец натам всеки месец.Онзи ден пак я намалих /косата / максимално и малко поспря падането .Както са ти писали всички тук е напълно нормално и според мен единствено ходенето на фризьор ще ти помогне. Разбира се , ако не ти е достатъчно къса косата ,де.


Елена , това със слинга не действа при всяко бебе. При моето -НЪЦ. Тя гушната както съм писала тук няколко пъти не обича да стои . От скоро стои в кенгуру , но и там не изтрайва много . Единствено иска близък контакт ,т.е в ръцете ми и да е права и да гледа .Та така със слинговете ...  :D, хубава идея , но неприложима понякога.