По темата за носенето на децата, обсъждана на предната страница и конкретно за майките, които не могат и/или не искат по ред причини да го правят постоянно.
Понякога без да искаме приучаваме децата да ги забавляваме непрекъснато. Това нито е лесно, нито е нужно. Носенето, гушкането и общуването с пълно внимание върху детето при хранене, къпане, преобуване и приспиване са едно, и това внимание е важно.
Времето, което детето всеки ден прекарва играейки, изследвайки и изучавайки света е различно. Децата от съвсем ранна възраст са способни да се концентрират върху конкретен предмет или задача, и да изглеждат заети и ангажирани с маловажни за нас неща. И когато свикнат да се занимават по този начин, без да бъдат прекъсвани и развличани с тази или онази играчка, с бъбрене, гъделичкане и боричкане, престават да висят постоянно по крачолите и да искат постоянно носене.
Резултатът е, че способността на детето да поддържа концентрация се развива, а майката или грижещият се за детето човек има свободни ръце за друго занимание. Важно условие обаче е да сме близо до детето, да го наблюдаваме и ако потърси реакция или отговор от нас, да му ги дадем.
Споделям това от собствен опит - с моето детето подходът работи добре. Не съм го измислила аз, това е философията на Магда Гербер и RIE (Resources for Infant Educarers).