Аз и друг път съм си казвала мнението за общинските болници. За държавните не мога да коментирам, но там сякаш е значително по-добре. Раждах Васил в общинско здравно заведение, а с мама обиколихме почти всички гинекологии в столицата. Не стъпвам на такова място повече. Не заради условията в стаята, а заради отношение и методи прилагани в различните случаи. Също и липса на апаратура и т.н. Като служител в община знам и как се закупуват активи - най-ниска цена, може и втора ръка апаратура. И всъщност липсата на ремонт понякога значи буквално студ в помещенията ако няма подновена дограма, изолация и климатизация. И двете си деца ги раждах октомври, но преди да пуснат отоплението на тец. Ами с Васил беше кошмарно, след като аз и вени нямам и в тоя студ съвсем са се свили, а оная ме боде в продължение на часове и ми крещи. Цялата синя и пак без венозен източник стигнахме след 5 часа до централен венозен и то след хиляди молби. Ама единствения дето можеше да ми помогне беше пиян като отидох и го чакахме да изтрезнее, въпреки че междувременно и смяната му свърши. После доктора искаше да скача върху корема ми, за да родя по-бързо. Акушерката беше сестра на моя съседка и му се молеше да не го прави. Майка ми лежеше на горния етаж след операция, на която не извадиха всички тумори, защото единия не им се струвал опасен и след няколко години точно той беше причината да обиколим отново болниците в опити да я спасим. Не успяхме. Междувременно в друга болница (градска отново) искаха да я режат без да погледнат ЯМР, но и без да я прегледат. отиваме за становище и шеф на отделението вика - няма проблем. 1200 лева и ще се оправим. В друга градска болница висяхме с часове за преглед, а то ни специалист на работа, ни нищо. В трета болница не искаха да я приемат, защото вече беше с памперси. Водят я с линейка, а дежурната крещи в коридора, че няма да я приеме. Била диабетик, а те само имали само глюкоза и не можели да я приемат. Тя че лъжеше е ясно, но в този момент това отношение беше кошмарно. Говоря за втора, четвърта и пета градска и Тина Киркова. Между другото - посещавала съм клиниката в раднево - обстановките са сходни, може би втора градска имаше малко по-добри условия. Тяхна гордост беше, че на премиера в оставка сестра му работила там акушерка и му се примолила за средства за ремонт, та той великодушно отпуснал. Затова и този път не исках да чуя за друго освен частно заведение. Винаги има дежурен специалист и различните отделения се координират помежду си. На Криси ѝ трябваше кардиолог веднага след раждането и такъв се отзова. Когато мама се съгласи след хиляда уговорки да я пратя в Токуда там също в отделението минаха всички нужни специалисти за различните заболявания, така че лечението ѝ да не ощетява останалите здравни нужди. И не ѝ искаха допълнителни пари за смяна на памперси когато не мога да ида (ходех сутрин и вечер), както правеха в другите болници и Пирогов. Може би има отлични специалисти, но без условия на труд и апаратура обстановката е изнервяща и за докторите и останалия персонал, което рефлектира върху работата и отношението им. Пак казвам - редица държавни са в отлично състояние и имат конкурентни условия, но общинските трябва да се закрият, за да не мъчат хората излишно.