Кукапетъл,най-спокойно съм спала с нея,но не ме иска вече,самостоятелна е.И аз се будих в точния момент.А при колики,след първите две ваксини по цяла нощ спахме заедно.
Оставих я снощи да спи както реши,хвърлях й по едно око и по едно време си обърна главата от настрани направо в матрака.Изчаках да видя какво ще стане,повдигна я и пак я сложи настрани.Няколко пъти го направи снощи и съм спокойна.Да спи както й е удобно тогава.

Слънчицето, Габриела спи като Зори.Нищо и няма, само гледам да не се удари някъде, че много се върти.Иначе редовно е по корем с глава на страни.Какво да я правя.

Кукапетел, пак казвам инстинкта на мама е много силен, ама много!За АД белеше се и кожата и беше като шкурка на пипане.Взех на А дерма за атопичен и мажех по 2-3 пъти на ден, проблемните места, по-често.Към момента има само 2 проблемни зони, иначе тялото и е добре и не мажа вече така често.

Лято, направо бих ги изпратила по разпределение всички да си ходят.

Маги, жилището, в което живеем е нейно. Трябва да съм много безочлива, че да я гоня от тях си. За баткото съм ОК, той се кефи и ѝ се радва много, а аз не искам да му развалям удовоствието да види и пипне истинско бебе. Досега винаги е спазвал ограничения към чуждите бебенца. Нощес съм се смяла от сърце на обичта му. Тя се събуди към 4, хапна и после не заспа а мрънка цели 2 часа. Гушках я, разнасях я и ѝ обяснявах, че трябва да пази тишина на батко си, че поне той да поспи. В един момент той в просъница се надигна и ми се скара, да не се карам на сестра му. След час стана вече, не помнеше, че я е защитил през нощта. В 6 се беше хванал вече да решава задачи по математика, че друго нямаше какво да прави.
Относно спането при мама - Васил го взимах за кърмене нощем в моето легло и се унасях. Но скоро след раждането му се сдобих с усилен косопад и явно е имало косми по възглавницата. Един от тях беше попаднал в устата му и го давеше, а аз едва го извадих без да го скъсам наполовина. Беше доста мъчително за него и стресиращо за мен. Оттогава спрях да го взимам при мен изобщо. После и той не искаше да спи в нашето легло до миналата година, а тая година нямаше как вече да го гушкам нощем, че много се върти и рита.
За спането по корем - и той спеше така. И досега така спи, а и аз обожавам да спя по корем. Не помня да съм се притеснявала тогава за това, а имайте предвид, че нощем ставах до 6 месец, за да го слушам дали диша и да не му е станало нещо... Без причина, разбира се.

Лято, определено не я гониш от “тях си”. Това е твоят дом и твоето семейство и ти си в правото си да определяш какво ще се случва в него.
Нашата скромна къща е купена с пари от свеки. Тя ги е дала на мъжът ми много преди да се запознаем. Същата сума е дала и на брат му. Дала ги е за да си купят жилища. В момента и в двете къщи моге да припари само с предварителна покана, което не се случва никак често, защото тя така си го направи. Вижда си внуците само на нейна територия, пак защото тя си го направи така.

Така че си пази територията и то като се казва “гонене” се няма предвид буквално да я изгониш. Има си и меки начини.

Лято,аз такова навиране в детето не бих позволила,не заради себе си,а заради неговия комфорт и спокойствие.Хем ме е яд на моите свекъри,че са егоисти с главно Е ,и не се интересуват от Зори,хем по някой път си викам,има и добра страна.
Аз пък не им цепя басма,хеле свекъра сядаме и го почвам с големия чирпак-ти се беден на емоции,егоист си,студен си и т.н. и т.н.Ей този човек пък ме уважава точно защото съм откровена с него и не го псувам на ум,както той казва.

Момичетата са писали, аз няма да потретвам.Всеки си знае как е в неговата къща.Аз знам, че ако се получи такава ситуация моя мъж няма да издържи и ще изгони майка си, а за мен не говоря.

Как са ви бебетата?

Ние сме добре. Началото на седмицата бяхме на консултация. Порастнала е Йоанка. Сложихме ваксината, нямаше кой знае каква реакция. Само беше по-сънлива първият ден. И май вече коликите ги няма. Чак ме е страх да се похваля, но е хубаво и аз се храня по-свободно вече.

Мина и това, беше очаквано де. То затова и имам тоя страх от кърмене вече, че предния път беше всеки ден на всяко хранене. Тя идваше само за това сякаш, стоеше и ме надзираваше всяка минута точно до часа с коликите и големия рев. По това време казваше, че е време да си ходи и ни къпане, ни колики разбираше, а междувременно само ходеше по мен и викаше какво да ям и аккво да не ям, кога да ходя до 00... Вчера се сдърпахме вече. Трябвало бебето да има режим, не можело да го храня когато то си поиска и колкото си поиска. Абсолютно сериозна беше, че бебе на 5 дни трябва да се храни под час и с точно количество храна! Ама поне беше по телефона, че... Изтърпях оня ден, защото знаех че е еднократно. Тя бебето ще го вижда рядко, но ще поеме баткото след училище - от двора до тренировка, а после ще си го взима мъжът ми от там. Понякога ще идват до нас, за да се преоблече той за едната тренировка и тогава тя ще има едни 10 минути да си види внучката. Тоя път няма да седи всеки ден у нас и затова ѝ позволих със стиснати зъби да си направи кефа веднъж само. Тая сутрин мъжът ми сам отвори темата и каза, че не иска майка му да се мотае много наоколо, но ме попита дали имам нужда все пак да ми помага тя. Разбрахме се с 2 думи и проблемът е решен.
Наша Криси е една претенциозна дама. Храни се, по средата спира, за да се напъне и не продължава докато не сменим памперса. После млякото ѝ изстинало и не го иска, реве за ново и така нощите ни са весели. Но пък спи по 4-5 часа наведнъж нощем и това е добре, защото имам едно нощно будене и едно много ранно сутрешно.

Лято,нашата Зори от край време яде когато си поиска,днес е яла в 6 сутринта и в 12 наобед.Това е.
Почна да се мести доста,оставям да си играе с каквото й хване окото-найлони,брошури от Лидъл и всичко което я грабне.
И ние сме на последна ваксина във вторник.

С Васил започнахме да градим пълен режим около 6 месец и то само заради яслата, че предстоеше след 4-5 месеца. Говоря за сън и хранене. Преди това имаше лек режим на храненията, но с приблизителни часове. Него го започнахме около 2-3 месец, защото той спеше нощен сън (пропускаше хранения) денем, а нощем се будеше на няколко часа. Тогава педиатърката препоръча да създам дневен режим, защото ще ми е нужен за захранването. В смисъл, че когато започна да въвеждам нова храна той трябва да е буден няколко часа след това заради евентуални хранителни реакции, а ако спи 7-8 часа през деня без прекъсване на съня това ще ми пречи и дори може да бъде опасно. Ама от 5 ден ми е доста странно някой да ми говори за режим на бебе. То още се чуду какво се е случило след раждането

Да,някъде бях чела ,че най-големия шок човек преживява когато се ражда.Утробата била като рай.
Бебето тепърва се сблъсква с толкова усещания-допира,глада,умората,гледките са нови за него.И кусур режим!

Кукапетъл, бях писала, но имаше проблем с форума.Да кажа, че и аз много огладнявах, ама много.Опитвай се да не се храниш много бързо, да имаш супа и манджа в менюто и да е редов2но храненето.Иначе и аз бях така до момента в който не нормализирах храненията.

Маги, благодаря, че ми отговори, изчезнал ми е коментара. Покрай бебка, започнах наистина бързо да се храня, все да свърша повече неща, докато спи и бързам. Оттам явно ме боли и стомаха.

Имате ли люлка или шезлогн?Взимай я в нещо такова докатосе храниш да е покрай теб, тя като те усеща ще е спокойна.Направи така, че ти да си добре.Щом ти си добре и тя ще е добре, това трябва да ти е мантрата!

100% е така. Отново съм напълно съгласна с Маги. Няма как да си пълноценен, ако все се пренебрегваш. От над 2г, с малка пауза, ям с бебе или на ръце, или на някакъв уред до мен. Домакинските нека върша само при будни деца. Те като спят си е мое време. Като проходи Борис ще стане по-лесно, че сега ми тежи да го разнасям, а още болно пълзи. Извадих паяк от Сими, че иначе все се изправя Борис и не мога да мръдна, че е и смел и се пуска да ходи и цопва естествено. Ми Симеон си седи в него и си гледа книжки. Каза, че е неговият стол.
Иначе няколко коментара не се публикуваха въобще, но не беше нищо важно.

Борис пак е с температура. Този път му пуснах изследвания. Клинично, освен температурата, е здрав. Май наистина ще излезе със синдрома на Маршал. Едно от специфичните изследвания ще го чакаме поне 10 дена, ме го пращат в Париж.
За капак вчера Сими докара сополи от забавачницата и днес и Борито е със сополи, че не му стига и другото. Та сега съм вкъщи с две бебета, едно от които болно, а другото е в приятната терибъл 2 възраст и сополиво. Майка замина и се надявам да успее да дойде пак, че работата съвсем се закучи.

Лято, ако ще си в мод благодарност и да не обидя свекървата заради едните тренировки, ми организира се и с малката го води. Няма да си първата, която води новородено напред- назад. Макар и ръв, аз съм голяма коза и не търпя подобни неща. Ако някой иска да е от помощ, ще помага както аз искам, ако не- справям се чудесно и сама.

Кукапел, спете заедно. И с двамата първите месеци спахне заедно. После без драма си отидоха в леглото, а Сими и в стаята. Колкото по- привързано е едно дете, толкова по-лесно се отделя и става самостоятелно, защото усеща и значи, че има сигурност с мама и тате. Не забравяй, че и всички са малки манипулатори от един момент нататък и изпробват границите  но толкова малки трябва просто да ги гушкаш и обичаш.

Аз си казах мъдростите за деня. 

Аз пък да мина да кажа, че колкото и да не ми се вярва вече имам лазещо бебе  За къде не знам... Тя си стои права сама без да се държи за нищо и ходи като ме държи само за едната ръка, откъде дойде това лазене....
Павла, доста ти е натоварено, дано им мине бързо, без да се задълбочава. Много е неприятно с честото вдигане на температура на Борис. Ако се окаже с този синдром, може ли да се прилага някакво лечение, за да се предотвратят тези цикли?

Браво на Дари. Важно е да се пълзи. Послушно момиче.

Май не. Дават кортикостероиди, махат се сливиците и се израства, ама при някои не се. Така, че ще се мъчи мъничкото ми.

Абе дано все пак да е някакъв период и да не е това. Пиши като излезнат резултатите.

Честно казано искам да се докаже нещо, че той се измъчи. От юни до сега на всеки 20-30 дена има подобен епизод.
Те кръвните са неспецифични. Всичко в норма, а црп  в небесата. Параклиниката не отговаря на клиниката, а това води към Маршал.

Pav-la, ти си знаеш, ако не се докаже нищо друго, е PFAPA синдром. Така е и моята кръщелница, температура 40 градуса, всички изследвания в норма, CRP 120 при горна граница 15. От 3-месечна е така, НО е голямо предимство, ако е синдрома, че си хванала следата. При тях се установи чак като стана на 1г 9 месеца, дотогава беше лежала във всички болници и не искаха да ги приемат по едно време, само ги прехвърляха от болница в болница. Детето е с психическа травма, от 1 година не е лежала в болница, но види ли някой с бяла манта и пищи, по едно време пищеше при отваряне на врата и никой не можеше да влезе, защото се страхуваше да не са лекари. Ако й бяха хванали синдрома по-рано, щяха да им спестят доста лежане по болниците, защото синдрома няма лечение, но се контролира с кортикостероиди и давам много бърз ефект. В София потвърдиха синдрома на детето и докато майката ревяла, докторът там й се скарал и й казал, че нейното дете е най-здраво от всички деца в болницата, защото реално има синдром, но физически е здраво дете.