0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #40 -: Април 27, 2016, 17:38:27 pm »
Като си пееш, Жбрулкеле, кой ли те слуша.

Работа има, само отворете джобса и ще видите за какво иде реч. И не само, щом владееш чужди езици, пробвай се в сайтове, като Фрейлансър и производните му. Хем ще натрупаш опит в СЕО. Ето ти още един вариант и то от вкъщи. Не ми се вярва да не си се сетила за това или пак ще кажеш : " Ми няма работа". Не искам да ми се обиждаш, но наистина си като кон с капаци - тази работа и толкова! Край! Не обичам хора, които се самосъжаляват, падаш ставаш продължаваш. Всеки е имал тежки моменти, но те ни правят по-силни хора.
На 21 останах без баща, студентка с майка пенсионер. Можеш да си представиш колко "леко" ми е било и как лесно можех да се оправдая с това, че нямам пари и да спра да уча и да остана вкъщи и да се самосъжалявам.Само, че от всичко в тоя живот след лъжата, най-много мразя да ме съжаляват. Стегнах си задника бачках на морето лятото по 18-19 часа(а някога и повече), за да мога да уча и да не съм в тежест на майка ми. Стисках зъби и не съм си позволявала да се оплаквам, не защото съм била силна, а защото не исках да ме съжаляват и най-вече не исках да натъжавам още повече майка ми. Ще кажеш, ама си имала работа! Ами принудих се да си намеря, за да мога да уча, за да не ми липсва нищо. Жбрул е права не е било мечтаната работа, ама изларвах много добри пари и малко се поотърсих от тежката загуба.
Когато заяърших и исках да почна да работя като учителка ми казаха, че без стаж и връзки - или на село или в махалата. Хич не се и поколебах да ида в махалата, ами нали от някъде трябва да почна. Така стават ннещата понякога трябва да направиш компромиси, за да потръгнат работите.
Когато има желание, има и начин. Когато няма - има оправдания.
Пожелавам ти от все сърце да се вземеш в ръце и да намериш пътя и да успееш с всичко, с което се захванеш. Гушки!


Всеки миг е още един шанс...
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #41 -: Април 27, 2016, 18:07:00 pm »
Ами...права си Синеочка, ама аз нали съм идиот - да опитам все пак, въпреки очакването ми, че е безсмислено действие.
Права си, че работа има бол, аз също ровя и гледам, но у нас има някакво страшно извращение, че ако работата не е "на бюро, в офис", пък нищо че същата е за МРЗ - то е някак унизително да го работиш това бе!  8O Помня идеално, преди да родя детето, като кажа с какво се занимавам и едно такова потресено изражение от събеседника следва и реплика: "Ама ти НАИСТИНА ли ходиш на полето по цял ден?!!! И се разправяш с цигани?!!!". То на полето е обидно да се работи все пак, особено с цигани де, да си купиш от БИЛА това дето ние сме го изработили - не е. Ще речеш, че ядат пластмаса тия хора бе! Потресената девойка от примера цял ден работи в "М-тел" нали, с шалче на врата, на комп и хората си плащат сметките при нея и тя чуква касовите бележки. "Елит, престиж и къртене на пари" + житейска реализация на касиерка - дума да няма... Ама в ОФИИИИС. С пола и токчета. Не кЪт мен на къра я хахахах

Мен в момента ме е яд, че куп позиции, които ми харесват пък - не мога да ги заема, заради детето и ангажиментите ми с него. В същия момент - един куп познати свободни като птички и лежащи у дома на издръжката на мама и тати, дето са на по 30 и кусур години - усърдно ми обясняват, че същите тези работни позиции не им уйдисвали на тях? Поради ЩО - така и не мога да схвана. Явно просто съм твърде тъпа и с ниски критерии за професионална реализация. Нямам друго обяснение.  Последните години толкова змазаки направих, плочки лепих и стени боядисвах, че съжалявам единствено за тъпия си избор едно време да ходя в ПМГ, а не в Сградото. ;) Ако можех да лепя плочки виртуозно понастоящем - бих правила това, изкарват се чудни пари и грам не ми дреме дали за някого това е "престижна професия". Нито ще разбера претенциите по темата на хората без никаква професия и без никакъв трудов стаж, дето искат "да бъдат Папа" и нищо под това. И като не може така - оп, ми то нямало било работа бе! ;)
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #42 -: Април 27, 2016, 21:43:21 pm »
Сама съм си виновна, явно  :x
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #43 -: Април 27, 2016, 22:44:06 pm »
За кое?
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #44 -: Април 27, 2016, 22:47:36 pm »
За това че 6 години, ходех по интервюта, срещи, писах мотивационни писма, накрая всички завърши за 6 дена, след като успях да намеря поне нещо, имах пред вид явно сама съм си виновна че съм без работа преди Великден.  :?
Имам около 2400 кандидатури само в джобс бг  :x
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #45 -: Април 27, 2016, 23:11:20 pm »
Фанте, могат да те уволнят от работа Х по някаква нелепа причина не само веднъж в този живот, хеле в България.

Ти би ли споделила с какви мотиви официално те освободиха от тази работа по която страдаш? Също така, с какви мотиви (нищо, че са стандартни и формални в общи линии) ти отказват работа на други места за които кандидатстваш сега? За какъв тип работа кандидатстваш в момента? Какви са им изискванията, ти какво CV пращаш за тези изисквания работодателски? Хайде да сме конкретни и да видим дали наистина "няма работа", или "няма работа", когато искаме такава, която не ни съответства на уменията и бекграунда?

Щото ако аз пусна CV за позицията "шеф на БНБ" и не ме наемат - не е точно "няма работа" ситуацията, сещаш се ;)
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #46 -: Април 28, 2016, 04:43:14 am »
Фанте искаш с клиенти да работиш и оферти да пишеш. разбираш ли, че никой няма да те вземе ако нямаш поне опит с клиенти, било то и като продавачка или секретарка? в кол център също може. дупката от шест години не е предимство.като студентка минах през много ниско платени места - за по 150 лв, 250 лв, колкото да нямам дупки в СВ-то. Останах от едно списание без работа, трябваха пари да си платя семестъра. Станах модел в Художествената Академия, една от най-приятните работи в която са ме третирали с най-голямото уважение и лоша дума не са ми казали, както си седя пред тях по кожа!!! Разбираш ли какво се опитваме да ти кажем? В радиото ходих в 5 сутринта на работа, после на училище и си лягах в 12.

Ако искаш да пишеш оферти, да рабориш с клиенти, опитай в рекламата, брокерите, нещо, което е не толкова специфично. Ще ти помогне и то много.

И пак, опитай за чужбина.
[/url][/url]
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #47 -: Април 28, 2016, 07:50:35 am »
Само да добавя,че рядко има работа вече "само да пишеш оферти" или "само да вдигаш телефона", "само да работиш с клиенти" и това,че знаеш английски и имаш 10 пръста на ръцете по никакъв начин не те прави конкурентноспособен на пазара. Както каза Jbrul трябва да си направиш анализ защо за 6 години не си намерила работа и защо като си намерила работа си се задържала там само 1 седмица. Явно има проблем и той не е в липсата на свободни работни позиции. Намери тези проблеми,отстрани ги и нещата ще се оправят
И между другото "да работиш с клиенти" може да си и продавачка, там също работиш с клиенти.В София е пълно с работни места където се работи с "клиенти" в магазини за дрехи,храна,ресторанти и т.н. И парите никак не са малко, само желание за работа трябва


Носи в душата си зелено дърво и пееща птичка навярно ще долети
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #48 -: Април 28, 2016, 09:57:23 am »
Спокойно ходила, съм и при брокери, имам неплатен стаж в столична компания за недвижими имоти, преди 4 години -неплатен де. Ама обиколила съм цяла София, говоря истината и за брокер съм кандидатствала. В Макдоналдс и къде ли не  :?
Обикновено винаги има по добър кандидат, това го слушах 6 години и сега, това са мотивите за онази позиция, много ми е трудно да говоря за нея, а с какви мотиви - кафе със захар, топла вода, бавно справяне с офис документация - попълване на разни книги, за трудови договори, отпуски и подобни, което за управителката е елементарно но ма мен ми трябваше много повече време. Успях да ги попълня за 3 дена. И как да не страдам като съм без работа това, и как да не страдаш като това ти е първа работа, която си намерил. Истината е че не знам причина.  Не са ме харесали как се справям вероятно. Общо взето кандидатствам за всякакви позиции в момента. Без резултат. Друго, като студентка работих малко в телевизия, изкарах един 50 лв, и после знаете...
« Последна редакция: Април 28, 2016, 10:18:42 am от f_31 »
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #49 -: Април 28, 2016, 10:14:45 am »
Както са ти написали и другите, потърси причината в теб, не в другите.

Това че са те освободили в изпитателния срок означава, че не си била подходяща за длъжността или не са преценили кандидатурата ти добре преди да те наемат.
Да се тръшкаш за някаква работа, на която си била за две седмици е малко нелепо.

Спри да се оплакваш, а действай. И порасни. И знай, че никога не е късно да започнеш от начало.
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #50 -: Април 28, 2016, 10:20:33 am »
Вече започнах от начало  :?
Ако може координати на психолог, психо терапевт и аз не знам, може би трябва да се консултирам  :? Добър да е  :?
« Последна редакция: Април 28, 2016, 11:06:58 am от f_31 »
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #51 -: Април 28, 2016, 11:13:02 am »
Добре, кажи ми в "Макдоналдс" конкретно, защо те не те наеха? Аз не казвам, че лъжеш нещо по въпроса "не ме наемат на работа където и да опитам", а не ми е ясна причината да не те наемат, особено пък на места като споменатото. Дето се вика - "Макдоналдс" точно са нарицателно по света, че и у нас за първо работно място на млади хора, без ден стаж и опит, сега завършили училище т.е. за там няма почти никакви критерии да те наемат, освен...да си жив.  :lol: В добавка, постоянно търсят персонал, защото при първа възможност, доста от служителите им се хващат на по-добра работа и текучеството е сравнително височко при тях. Така е и в KFC и подобните им компании. Те пък си имат и предимства - там се работи на светло т.е. наемат те с договор, плащат ти осигуровки, вариант да не си получиш изработените пари - няма, колкото и да не е впечатляваща заплатата, върви си ти трудов стаж и пр. Пък тези неща ги знам, защото доста от децата на семейни приятели, отивайки в София като студенти в първи курс - баш в "Макдоналдс" се хващаха на работа в началото. И в интерес на истината, фактът че вече имат някакъв трудов стаж, било и там - им беше от полза за намиране на следваща работна позиция (по-читава).
Друг вид работа, на която те наемат бързо и лесно, само да имаш шофьорска книжка е в куриерските компании. "Еконт", "Спийди" и пр. Постоянно се разрастват тези фирми и постоянно си търсят хора. И това го знам поради причините от пример първи. Момчетата предпочитат такава работа пред "Макдоналдс" и един няма да е кандидатствал и да не са го взели, ей така както прясно е кацнал в София от провинцията и дори бегло не познава града. Също не им е проблем това, щото им връчват по един джи пи ес и им дават конкретен район за обслужване и за месец-два го научават добре, та се оправят и без навигация в него. Парите също не са лоши в тези фирми и също работят "на светло".

Брокерите на недвижими имоти пък да не ги захващам, че при тях обявите за работа са направо с абонамент и сигурно ползват отстъпки за публикуването им тук-таме, защото реално са перманентни техните. По този повод се сещам за приятел с такава фирма, който си разширяваше дейността и отвори офис и в Бургас преди три години. В чудо се беше видял да си намери брокери и след като един месец постоянно ми се оплакваше как няма и няма, му казах че може би трябва да позанижи малко изискванията, да даде шанс на хора без опит в областта, да инвестира време и усилия в това да си ги обучи той...и човекът се смя с глас 15-ина минути. Щото се оказа, че изобщо няма изисквания към кандидатите каквито аз предполагах и ми препрати няколко покъртителни CV-та, за илюстрация. Две бяха много забележителни - на едното се мъдреше снимката на напомпан младеж с татуси и плочки, гол до кръста  :lol:, а другото беше със снимка на някаква девойка в стил "горещ секс телефон", лапнала една близалка и гледаща "мръсно". Писанията отдолу бяха не по-малко впечатляващи де, минимум две правописни грешки на изречение, т'ва точки, запетаи, главни букви, нов ред...изобщо не съществуваше. Та ти го разправям, като илюстрация, че човекът имаше "изисквания" към кандидатите за брокери във вид: "Само да са малко от малко нормални, все пак ще работят с хора и да могат поне името си да напишат правилно в някой договор, айде договорите са типови и само ги разпечатваме. Ни стаж, ни опит им искам, ще ги науча на всичко, не е проблем това". Та при такава ситуация в тези фирми точно - също няма логика да не искат да те наемат. Сигурна съм, че не им пращаш CV със снимка, като споменатите, както и че същото е написано грамотно. В добавка и език знаеш и с компютри работиш добре и не си някоя пикла на 18 т.е. все пак по-зрял човек, предполага се и по-отговорен и постоянен по тази причина... В тези фирми, като недостатък се явява (за мен поне де) липсата на някакво сигурно и твърдо месечно възнаграждение. Обичайно, или си само на процент от сключените от теб сделки, или се предлага твърда заплата във вид МРЗ, но ако го има това и процентът, който получава брокерът от сключените сделки се реже наполовина поне от обичайния за бранша. В много фирми ти предлагат да си избереш дори едно от двете. Ако се чувстваш уверена в способностите си и считаш, че за месец от сключени сделки и полагащият ти се от тях процент можеш да изкараш доста повече от МРЗ + някакъв мижав процент в добавка - избираш това. Ако си начинаещ в бранша - обичайно си избираш твърдата заплатка, поне в началото. Да ти кажа, познавам няколко човека, които от години това работят, вярно е голямо търчане, но често и по 2000лв. на месец си докарват те конкретно. А всичките навремето почнаха тази работа уж временно, за някой лев към студентския бюджет, завършиха, взеха заветните дипломи и така и не работиха и ден по специалността си. Предполагам е ясно защо. ;)
Отделям толкова внимание на този бранш точно по две причини. Хем се търсят хора постоянно и те наемат на работа лесно. Хем пък, ако проявиш упоритост и старание и изучиш тънкостите на занаята, хич не се вадят лоши пари, та и доста добри са даже, ако се понапънеш да си ги изкараш. А и ето - работа с хора е това, както ти искаш. И ще има да пишеш, пишеш оферти и да си все с телефона на ухото в добавка. :)

И съвсем сериозно твърдя, че буквално има глад за хора в тоА бизнес. Януари като бях в София на лекции се прибирам един следобед в апартамента и на стълбището попадам на две мадами. "Добър ден, ние сме от агенция Х за недвижими имоти и търсим апартамент за наши клиенти в този блок, или съседните, вие да продавате, или някой от съседите ви да продава?". Обяснявам, че не знам дали някой продава, понеже съм на гости тук и временно пребивавам, понеже съм студентка и нали докато ходя на лекции... Едната мадама явно реши, че временно пребивавам в самия блок, а не в София и като съм студентка пък, вероятно и аз като повечето студенти бих искала някаква работа да хвана в добавка. Та офертата да им стана колежка я получих на третата минута, насред стълбището във вид: "Ние освен апартамент и хора си търсим, вие бихте ли искали да работите за нас?" И ми подава визитка и тръгна да ми обяснява къде е офиса, как е заплащането... Не я изслушах докрай, уточних, че аз съм временно в града, а не в този блок, затова няма как да приема предложената работа, но все пак благодаря. Жената ми каза да задържа визитката и ако имам приятели с интерес към тази оферта за работа - да звъннат на посочените телефони. В момента ме е яд, че визитката я изхвърлих отдавна, иначе веднага бих ти дала номера им.  :? Обаче ти разправям за случката, като чиста проба илюстрация, че не ти да търсиш, ами те теб те търсят да ти предложат работа... Аз не съм някаква извънземна зер, нито за 3 мин. общи приказки на някакво стълбище, с нещо чак толкова мога да впечатля бъдещ работодател, че да ми отправи предложение да ме наеме. Ходя, говоря т.е. не викаъм "ЪЪЪЪ" и да точа лиги  :lol:, любезна съм, усмихвам се - значи ставам. Друго не й трябваше на жената да знае за мен по повод такава работна позиция явно. Пък считам, че посочените "критерии" за такава работа ги притежаваш и ти, така че.... Малеее сега се замислих, че ако тази жена беше наясно каква логорея ме друса - щеше на колене да ме моли да почна работа при тях.  :lol:
Та Фанте, вземи конкретно обявите за брокер на недвижими имоти да разгледаш, не мога да си представя, че и там биха ти отказали работа. Честно!

П.П. За София - не мога да помогна за такива специалисти, но софиянки предполагам ще се включат по въпроса.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #52 -: Април 28, 2016, 11:26:48 am »
Безнадежден случай, за Макдоналдс -
Цитат
Благодарим Ви за проявения, интерес, молбата Ви, тоест СВ-то Ви за работа при нас, не е одобрено
Както и KFc, както и че съм обиколила всички брокери в София, може и не всички но голяма част  :(
За куриерите, аз съм с късогледство, контактни лещи, очила и не съм за шофьор, не те наемат лесно в нито една брокерска компания, за недвижими имоти, личен опит  :x
И аз се усмихвам ама сега не  :?
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #53 -: Април 28, 2016, 12:10:31 pm »
Фанте, ами започни пак да се усмихваш! Така имаш повече шансове да ти се случи нещо хубаво.

За специалист питай направо в подфорума за лекарите, защото тук ще се загуби въпросът ти.

*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #54 -: Април 28, 2016, 12:27:28 pm »
Фанте, откровено ти казвам, че ШЕСТ години да ти отказват каква да е работа, къде ли не - просто не мога да го повярвам. ОК, в "Макдонладс" са ти отказали, понякога работа ти се отказва някъде и с мотива: "Твърде сте квалифициран/а за позицията за която кандидатствате". Виждала съм черно на бяло такива откази, в някои случаи има и логика в тях. Работодателят счита, че няма да си достатъчно мотивиран и да се стараеш например на позиция "чистачка" за която кандидатстваш, като в CV-то ти са описани дипломи, езици, квлификационни курсове и предишни работни места от къде по-висок "ранг" и с по-добро заплащане от "чистачка" (във фирма "Василка" да кажем). По този повод точно, няколко приятелки си поокастриха CV-тата, като започнаха да си търсят работа 2-3 години след като родиха. Щото върви обясни ти на евентуалния бъдещ работодател, че с малко дете - не можеш да си позволиш вече работното темпо и график на бившето си работно място, поради което в момента - си склонна да работиш нещо не толкова "елитно" и за по-малко пари, ама поне да работиш. И не, няма да си по-малко старателна поради такива причини и всъщност, ако те извикат не интервю очи в очи - това можеш да го обясниш с 5 изречения на бъдещия си шеф, обичайно те разбира добре и те наема. Но все пак - първо при подбора по документи трябва да те приеме за възможно подходящ, пък нали в CV-то, че и в мотивационно писмо - не върви да си описваш битовите ситуации и защо някой толкУ квалифициран като теб - сега е решил "да свали летвата" така необяснимо.
Та има го и този момент понякога. Зависи за каква работа кандидатстваш точно и според това - може да не е предимство да опишеш в детайли всичко, което можеш, знаеш и пр., щото пък евентуалният работодател ще вземе да реши, че си някоя претенция и очакваш заплата с 3 нули за старт, пък няма и да се стараеш.... Та си огледай твоето CV и в тази посока и си направи "втора версия" на въпросното, поокастренка и пращай нея когато кандидатстваш за някакви не особено "елитни" работни позиции.

Аз моето така го преработих наскоро да ти кажа. Щото писах, брисах и пращам на един френд, който е HR да си каже мнението. Аз и към този момент формално се водя с непрекъснат трудов стаж, осигуровки и пр. си ми вървят, по документи поне - "не съм работила" онези 45 дни преди раждане и двете години, когато бях в майчинство. Реално 5-та година не работя, ама нали пък - нямам "дупка" в CV-то поне и мога на хартия да докажа каква съм "работна пчеличка" и пр.  :lol: Дотук - добре. Това дето го пише го мога и съм го работила доволно дълго - и това добре. Обаче пък работната ми позиция е такава, че "респектира". ГолЕм директор го раздавам по документи, в един такъв бранш дето се въртят големи пари и заплатите са бая мазнички като цяло. Та тоя приятел ме посъветва моментално да преформулирам работната си позиция на нещо "безобидно и непретенциозно" и сега пише "офис мениджър" - демек "секретарка" в общи линии. И да упомена името на фирмата просто БЕЗ да обяснявам много, много предметът й на дейност. Това с цел, да не изглеждам на бъдещ работодател някоя голЕма претенция, когато кандидатствам за някоя "по-нормална" работа. Човекът ми каза, че напиша ли както си е наистина - или няма да ми се обадят изобщо, или максимум ще получа онзи любезния отказ с "твърде сте квалифицирана", точно защото биха счели, че няма да съм достатъчно мотивирана и старателна на позиция, която е доста под това, което съм работила досега. Та за конкретна работна оферта - трябва и тези неща да се мислят и невинаги многото "можене и знаене" се явяват плюс, поради описаните причини.

Другото, което много ме тревожеше докато пишех въпросното CV e, че за доста неща, които мога, знам, работила съм, имам опит и пр. - нито имам дипломи, нито някъде черно на бяло и един ред има документиран, че мога това, или онова. Ей примерно, въпреки немалкия ми стаж в област "земеделие", така го сътворихме навремето с бившия ми мъж, че си работех това, ама формално се водех работеща нещо съвсем друго. Демек - аз с документи няма как да докажа, че мога, знам, имам голям опит в областта и пр. И естествено смятах в CV-то си да пропусна изобщо този момент (пък то реално са ми години такова бачкане), само защото - докИмент нямам по въпроса. Човекът ми каза да не си помислям такова нещо, а да си го напиша със съответната формулировка: "Имам Х години опит за това и това, във фирма еди коя си", пък ако за бъдещият ми работодател това е от значение - ще си ме извикат на интервю, ще стане ясно в този разговор, че наистина разбирам материята, не само да съм го написала и като им върша работа за съответната позиция (щото имам наистина и опита и познанията) - никак не ги брига дали ги имам, защото съм завършила такъв ВУЗ, или съм ги научила някак "в движение". На тях им трябва да ги мога наистина. Това по повод намерението ми в един момент да кандидатствам за позиция в една от големите фирми дистрибутиращи земеделска техника го говорихме. И хоп - прав беше човека, на 2-я ден ми се обадиха за интервю ;) Отидох, вече на място, обясних аз "каква е раУтата с моята раУта" и все пак предложих, ако искат да им дам писмени препоръки от бившия ми работодател (в случая бившата ми свекърва), за да не сме все пак "на честна дума". Човекът каза, че не е нужно, предвид обстойния ми коментар на влизане за един от техните артикули (челен товарач), станало очевидно, че съм сЮвсем наясно с тези неща.  :lol: В крайна сметка - отказах тази работа, защото тогава ми излязоха резултатите от приемните изпити в МУ и двете неща се оказаха несъчетаеми. Или работата, или даскалото трябваше да е решението и избрах даскалото, понеже искам в бъдеще да се занимавам с това, не с трактори и редосеялки. Лирично отклонение малко, но все пак в темата - "пинизи разни при кандидатстване за работа". ;)

Та помисли и по това, което ти писах и виж дали това CV твоето - можеш да го пипнеш оттук-оттам, като вземеш предвид и споделеното по-горе. Все някаква работа, някъде ще почнеш щом искаш, не може да е чак пък толкова невъзможно това. Тука няколко циганина на село, дето са с 8-и клас все пак и българският им е мъка в добавка - работят в "Арсенал" - Казанлък (не генерални директори де), ама 800 на месец + служебен транспорт от село, ваучери за храна и пр. получават. Ти ся в София и къде по-напред с всичко от тях - нямало, та нямало работа. Не звучи сериозно.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #55 -: Април 28, 2016, 13:59:13 pm »
Та .... във връзка с написаното от Jbrul да добавя и аз моя личен опит,че е и бая пресен . Дали късмет или не , но като пуснах Ния на ясла веднага си намерих работа . Работих три месеца обаче и .... напуснах ,че голямо боледуване падна и нямаше как да работя се видя . Та ... пуснах я пак на градина и почна и при мен голямото търсене на работа ,без да имам някакви кой знае какви амбиции или пък умения . Мисля ,Фанте ,че имам точно твоята специалност ,демек в офис ,пред комп. ,пиша и кълва цял ден складова програма , пиша оферти, фактури ... въобще каквото падне офисна дейност демек - да не се обяснявам . Та ... почти година и половина търсех и аз работа , но чуят ли за детето ииии , просто им виждах физиономиите . Бях наясно ,че трудно ще си намеря , щото аз и претенции имам бая. Работното време , да не ми е далеч от градината работата  и т.н . Та ноември месец бях на интервю за работа отново и о,чудо - на 3 мин от нашия блок . Пресичам улицата и офиса е там . Работа -мечта и то в София ,дето лудницата е пълна .Точно по моята специалност , работила съм го, имам опита с две думи . Бях убедена ,че шефа , които ме интервюира ,ме хареса уж . Да ама не ! На другия ден ми се обади ,че са избрали друга мацка . Доста ми беше криво ,нооо теглих им една майна и почти ги забравих . Преди месец , същият този шеф ми се обади да пита намерила ли съм си работа . От тогава минаха почти пет месеца и бях ги забравила вече . Та ... отново се видяхме ,че и с Ния бях ,понеже не беше на детска и почнах работа в същата тази фирма още на следващия ден .Оказа се ,че жената , която взели не се справяла и .. ето ме и мен вече на тази позиция . Доста дълго стана , но имах на идея да ти обясня и аз ,че на въпроса към вече шефа ми , които така и не ме взе тогава - защо , аджеба не ме взе преди тия пет месеца и ,че бях сигурна че съм за тази позиция ,бях сигурна ,че ще каже че  е защото има малко дете , но съм грешала.Отговори ми ,че СВ-то ми е доста напудрено и ,че това което ще работя сега е доста по различно от към работа и натоварване , съответно и заплатата не е от най -високите . Страхувал се е ,че ще поработя малко и ще си намеря нещо по -клалифицирано . Та споделям личен опит и премеждия .
Странно ми е много , че за тия шест години не си намерила каквато и да е работа , честно. Аз бях абонирана за Джобса и работа има доста , но аз и доста подбирах .
Успех ти желай най -искрено !
« Последна редакция: Април 28, 2016, 14:01:18 pm от Дидомира »
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #56 -: Май 03, 2016, 10:24:42 am »
Знам,че трябва да намеря нещо, а по натам ако мога да се занимавам с това което искам, но аз и да
имам желание и амбиция, не мога нищо да намеря, ходих на едно място като бърза закуска, правеха палачинки и други, мястото се наричаше Палачинка и печен картоф, но какво от това. Хобито ми е готварство, с над 10 публикации в Кулинарен журнал и ЍЖурнал за жената, но не незнам къде това има реализация, като аз съм икономист и инженер  :(
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #57 -: Май 03, 2016, 18:41:24 pm »
F_31в кой град си извинявай. Ако си във Варна аз мога да се опитам да направя нещо по въпроса с работата. Не съм се зачела в темата с изключение на първия ти пост.
Стегни се всеки минава през трудни периоди в живота. Те ни правят по-силни, преди години работех по полетата в Англия и къде ли не. Пари нямаше, аз учех две висшета и диагноза рак на щитовидната жлеза. Днес вече имам собствен дом, семейство, управлявам няколко фирми и вече както знаеш имам и рожба. А колко трудно беше, невъзможни неща няма. Всеки си носи кръста в този живот.
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #58 -: Май 03, 2016, 23:48:35 pm »
Фанте, включвам се като едно от основните мрънкала в сайта! Когато имаш нужда да се оплачеш и не намираш пред кого е добре да се "измрънкаш" тук и момичетата са ти дали много ценни мнения за намиране на работа, връщане отново на земята имаш и потупване по рамото и дори критика. Имаше достатъчно време да се отърсиш от конкретиката на "търся идеалната работа". Мисля, че вече е време да се изправиш, да се отупаш и да продължиш напред.
Разсъждавай като потенциален работодател - ако той търси човек, който да прави пезентации на породуктите си пред потенциални клиенти кого ще наеме
а/ Тъжна и отчаяна
б/ Отракана мацка - тип валяк?
При следващото интервю заложи на своите силни страни и намери най-добрия начин да се презентираш себе си в най-добрата ти страна. И не очаквай, че веднага ще те назначат. Аз преди да си намеря първата работа по специалността на толкова интервюта бях ходила, че вече дипломата ми беше избеляла да я снимам. И пак говорим за един умрял град, където е изключително трудно да се реализираш. В София мисля, има значително по-големи възможности! Успех!
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #59 -: Май 04, 2016, 14:43:44 pm »
Абе аз да се оплаквам или не, няма значение, не търся идеалната работа, а си търся работа, без средства съм, всякакви, искам да се погрижа за здравето си, един ден, да оправя гардероба, обаче... и спирам, защото няма смисъл да продължавам, безнадежден случай явно!  :? :(