0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #20 -: Април 08, 2016, 20:54:25 pm »
Да добавя образован човек, владее английски на много добро ниво, говоримо и писмено, и с компютрите съм на ти с Word, Excel, Power Point  :P
Mirracles всичко имам в предвид   :wink:
« Последна редакция: Април 08, 2016, 20:56:23 pm от f_31 »
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #21 -: Април 08, 2016, 22:15:20 pm »
Фанте, разбирам, че искаш да се развиваш в София, но няколко месеца на морето ще ти се отразят добре. Да, много се работи, но се и плаща сравнително добре. А през септември-октомври пак ще си в столицата и ще търсиш работа. Хубавият въздух, морето, слънцето със сигурност ще те ободрят.

*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #22 -: Април 12, 2016, 21:52:14 pm »
blue_sky никът ти ми напомни за нещо, за синьото небе, което беше над мен когато имах работа, но независимо от времето небето се превърна в сиво, мрачно, буреносно, от сърцето ми валеше кървав дъжд, независимо от слънцето навън. Слушам музика, гледам филми на компютъра, само за да не мисля за времето от 18 09 2015 до 5 10 2015. Знам че постъпих правилно когато казах на управителката че няма да отстъпя това място, но тя не ме разбра. Нямах опит, опит се трупа с месеци години не за 7 дена, сега благодарение на курса, за Продавач консултанти където ходя съм малко подобре. Никога не Ви пожелавам това. Пишете, радвам се.  :P
Mirracles никът ти ми казва нещо - И за теб ще има чудо!
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #23 -: Април 12, 2016, 22:28:39 pm »
Фче, няколко пъти повтаряш ьа този период. Явно искаш да споделиш. Какво се е случило толкова?


Всеки миг е още един шанс...
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #24 -: Април 12, 2016, 22:52:27 pm »
Искам да се върна, беше хубаво,  за това го казвам , просто хубави моменти, на хубаво място  :?
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #25 -: Април 13, 2016, 08:44:51 am »
Фанте,
"Никой не може да се върне в миналото и да промени своя старт.Но всеки може да стартира сега и да промени своя финал."
Много е важно вътрешното ти възприемане за нещата, мисля, че това е първата крачка към успех.
Поздрави и хубав ден!

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #26 -: Април 13, 2016, 09:10:01 am »
Миналото - хубаво или лошо, вече е отминало. За да имаш по-добро бъдеще, подреди си добре настоящето!
Виждам, че нямаш нужда от съвети, а по-скоро да споделяш. Споделяй, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре.


Всеки миг е още един шанс...
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #27 -: Април 13, 2016, 09:32:44 am »
f_31 преди 4 години и аз останах без работа. Преди това имах доста стабилна и добре платена работа, на високо ниво, чуждестранна фирма. За съжаление точно тогава дойде кризата за нашия бранш и аз по същия начин като теб се чувствах все едно съм загубила почва под краката си. Преди това бях изкарала 5-6 години във въпросната фирма, бях си "извоювала" мястото и се замислях за дете. Нали се сещаш как ми се провалиха плановете - абсолютно всички. Въпреки това човек трябва да гледа напред, а не назад. Човек, който гледа назад, няма бъдеще. Починах си на борсата няколко месеца и ме викнаха едни познати в тяхната фирма - в тотално различна сфера, без никакъв опит, да работя нещо, от което нищо не разбирах. И така съм вече в тази фирма 4 години ... С много труд, усилия и четене успях да се науча. Ако нещо знам за живота от върха на моите 36 години е, че животът никак не е лесен, той е една борба и човек не може да си позволи да бъде слаб.
Искам само да ти кажа, че когато човек има мечти, няма невъзможни неща. Когато имаш стимул да се бориш, трябва да гледаш само напред. Не мисли нито за времето от  18 09 2015 до 5 10 2015, нито за миналото - тези моменти няма да се върнат, но междувременно ще пропуснеш други важни неща, които може да ти се отразят в бъдеще. Хубаво си решила да се квалифицираш, ти вече си тръгнала по правилния път, просто трябва да го следваш
« Последна редакция: Април 13, 2016, 09:35:21 am от lilibell »


Носи в душата си зелено дърво и пееща птичка навярно ще долети
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #28 -: Април 14, 2016, 20:00:40 pm »
Момичета, аз ще продължа да пиша тук, имам сили и продължавам да търся и ще намеря. Има много моменти, в който съм стъпкана, угнетена, тъжна, просто едно нищо, знам че един ден ще имам работа като всички и че един ден ще имам своя темичка в един под форум друг , колкото мога се боря, опитвам се да не падам духом колкото и да е трудно. Тази седмица имах 3 интервюта , това малко или много те разведрява  :P
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #29 -: Април 15, 2016, 17:21:03 pm »
Мечтата ми беше да работя с клиенти, свързано с писане на оферти, е -майли, комуникация и по телефона също не само по електронен път, правене на презентации, организиране на срещи, водене на документация, общо взето такъв тп административни дейности или сходни  :?
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #30 -: Април 20, 2016, 21:27:58 pm »
Какво да направя аз ще толкова много исках това място, и толкова много искам да се върна и да започна от начало всичко, и продължавам да го искам тази работа!  :(
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #31 -: Април 20, 2016, 23:14:34 pm »
Фанте, миналото не можеш да го промениш. Гледай напред! Сигурно има и други подобни работни места. Не се отчайвай и не спирай да търсиш!

*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #32 -: Април 26, 2016, 10:06:04 am »
"В най-мрачните дни трябва да потърсиш светло местенце, в най-студените дни трябва да потърсиш топло местенце, в най-злощастните дни трябва да гледаш напред и нагоре, а в най-печалните дни трябва да отвориш очи, да им позволиш да леят сълзи. После да ги оставиш да изсъхнат. Да им дадеш възможност да отмият болката, за да виждат ясно отново."-Техере Мафи

Знам, че е несправедливо и нечестно, това, което ти се е случило, и че това са просто цитати от нета, но някак искам да ти взема от болката, ако мога, да ти вдъхна мъничко кураж и вяра...
« Последна редакция: Април 26, 2016, 10:08:16 am от Tеди »

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #33 -: Април 26, 2016, 20:28:50 pm »
Назначавам те,  ела в офиса утре в 9 това получих на 17 09 2015, 2 10 2016, Алекс ще те освободя, исках да ти помогна, така приключи всичко, Великден без работа, без средства, искам да се върна, искам това място, какво да направя, боли ме, изгаря ме, от вътре, плача, 6 години търсене, 6 години интервюта, мотивационни писма, срещи, 6 години  :(
Моля ви за помощ!!!
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #34 -: Април 26, 2016, 20:48:57 pm »
f_31, нито ти е леко, нито ти е лесно за каквото и да било. И не е така от "онзи ден", нито пък от проблемът с тази работна позиция. Явно не си даваш сметка сама, явно никой около теб (от реалния ти кръг на комуникация имам предвид) не си дава сметка, че нещата отиват на зле. И тази ти фиксация по някакво работно място, което си заемала САМО седмица е белег за сериозен емоционален дисбаланс.

Нито ще ти приказвам медни приказки, нито ще ти цитирам мъдрости от нет-а и дебелите книги, че да се "стегнеш". Няма да стане това. Ако искаш да си помогнеш - иди при съответен специалист, говорете, вземи мерки за собственото си здраве и равновесие. Когато го направиш - ще се нареди и всичко останало. И работа и друго. Ние сме хора, не сме машини, често се сриваме, не е нито страшно, нито срамно. Но разбери, че в твоето моментно състояние - не ти е липсата на работа главният проблем, не е и решението, ако намериш нова. И на нея ще се задържиш толкова, ако не се погрижиш за себе си първо.

Бъди ми обидена, ако искаш за това което ти написах, но просто направи нещо за себе си в правилната посока. Форумът, тръшкането и цикленето - няма да ти го решат. И да ти олеква отчасти от това - проблемът си стои все така. И не се саморазрешава.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #35 -: Април 26, 2016, 22:48:18 pm »
Никой никога да не се сблъсква с това, никоя от Вас, никога  :?
Пожелавам Ви за Великден всяка една да има работа, никога да не изпадате в същото като мен, Jbrul, кръгът ми на комуникация е стеснен, аз почти не излизам, почти нямам контакти, не съм самотна, слушам музика, гледам филми, но си е друго, да работиш, да имаш хора около теб, понякога не излизам по 3-4 дена, уикенда рядко, затварям се заради липсата на средства, от там липсата на контакти. Не мога да се погрижа за здравето си, всякак, едни хормони не успях да пусна. Добре че е, готварското ми хоби, то ми помага и цветята в къщи, плюшеното ми куче и то.  :?
Но е друго съвсем друго е да работиш и един ден да разкажеш на детето ти какво е да си на работа и защо трябва да работим. Та така!  :(
« Последна редакция: Април 26, 2016, 23:06:33 pm от f_31 »
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #36 -: Април 27, 2016, 04:16:45 am »
Фанте, Джей е започнала, но аз ще довърша. Фиксирана в желаната работа изпускаш, че се съсипа физически и физически. Хвани нещо, ако не искаш на морето, в София, по хотели винаги има работа, но хвани нещо, защото имаш нужда от пари, не от форуми, и от хора, не от чатове.
[/url][/url]
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #37 -: Април 27, 2016, 12:40:38 pm »
f_31, вече обсъдихме проблемът на ЛС, мисля достатъчно подробно... Но хайде и тук да ти отговоря.
Предполагам осъзнаваш, че всеки от нас е имал, или има тежки периоди в живота си, които възникват по най-различни причини. В тези ни периоди има няколко много типични и общи за всички неща. На първото от тях му викам: "чуждата кокошка - патка" аз ;) Имам предвид следния ефект, че когато някой си има сериозен проблем с нещо (за нещо) - наляга го едно съвсем искрено убеждение, че  дори околните също да си имат проблеми, то техните са несравнимо по-малки, леки, преодолими, а и в добавка нали - има и куп неща дето все пак са им ОК. А аз (ти, тя, той) видиш ли сме мноУ зле, всичко ни е прецакано, откъдето и да го погледнеш само дертове, много, всякакви и като нас друг няма на света - така злочест, карък и в безизходица. Което просто не е вярно, стига човек да се напъне, да тръсне глава и да опита съвсем целенасочено да си даде сметка за тези неща. Прецакан си и нещата са много зле, само ако (да пази Господ) те е лепнала някоя нелечима болест и освен да си избереш гробищен парцел - друго няма какво да се направи. При ВСИЧКИ други ситуации и проблеми на този свят и ти го казвам като човек, който е минал през немалко такива и още колко ме чакат - има оправяне.
Второто особено при хора в твоята ситуация и много типично е да се мислят, изреждат и превъртат 24/7 всички налични проблеми, все едно протокол ще трябва да съставяш по въпроса и да го носиш за подпис на Премиера. Този "похват" води само до едно - самоубеждаване, че си в безизходица и искрено започваш да вярваш в това. И като вярваш в това - само седиш, циклиш, напомняш си колко са зле нещата и колко са неспасяеми и...това е. Води до още по-голямо затъване, депресии и пр. Друг ефект - няма, не може и да има.
Третото особено при тежка житейска ситуация е, че ни сработват "детинските инстинкти" и то остро. Т.е. нуждата да получим подкрепа от околните (партньор, родители, приятели) и някак си групово да решим МОЯ проблем, ако може даже - аз да не участвам, ами някой така отстрани да размаха вълшебната пръчка и да ми нареди нещата. Е да, ама тая няма как да стане просто. Ако околните (доколкото ги има в живота ни) опитат да помогнат със съвет, идея за справяне с проблема - обичайната реакция е как: "те не ме разбират, на тях не им пука, ей на - не мога да разчитам, вместо нещо реално да направят - дават акъли, а не разбират колко ми е тежко и как изход няма...". ВЕрвай ми, в този филм поне веднъж в живота си сме играли всички, вкл. аз.  :lol: Супер безплодна позиция и страхотен циклеж е това - друго не следва.
Четвъртото типично - ако решението на даден наш проблем, минава през някакъв компромис за нас, който хич не ни е на сърце... Примерно - искам дете, ама няма друга опция освен донорски материал, искам да работя, но няма начин веднага да е тази позиция, която желая, а опцията ми е друг вид работа - не мечтаната, но все пак работа и то приемлива като вид, имам непреодолими проблеми в семейството и решението е единствено развод, ама не ми се ще да го правя... И като е такова положението - не стига нали, че имаш куп ядове и несгоди, ами за да ги поразчистиш тях - начинът е да си причиниш още някакви т.е. "да избираш по-малкото зло" - наляга те бяс и негодувание и още как. Нормално е да е така, ама ей това е моментът, в който човек бива да впрегне цялото си рационално и безпристрастно мислене и да позарови емоциите, за да може да вземе най-доброто решение за себе си и живота си. Пак от опит ти го казвам.

Ха сега се върни и прочети пак всичко нагоре. После прочети и своите постове и сама пред себе си (не пред мен, нас тука) си отговори на въпроса, дали до момента не влизаш във всичките тези 4 "точки", които ти описах. Ако не изцяло и буквално - то в една доста голяма степен. Гарантирам, че докато ги покриваш тях - оправяне няма. Ни за теб, ни за който и да било друг. Не, защото аз така казвам, просто е така.

Клишето за полупълната и полупразната чаша е клише, точно защото е вярно. Иначе казано, когато човек е в труден момент в живота си и от 10 неща (примерно) 9 не са му наред и има 1, което да е ОК, или поне не е толкова зле то - бива да се хване, фиксира ако щеш в ей това едното, а не в другите девет. Така просто си създаваш една основа, около която да нареждаш и надграждаш малко по малко всичко останало, което в момента не ти е наред. Ей при теб да кажем, (а ти това го броиш за негатив) - ангажимент с мъж, деца, стари и болни роднини за които трябва да се грижиш - към момента нямаш. Това ти позволява да си търсиш работа буквално навсякъде в страната и по света, не ти е спънка каквото и да било работно време, не е належащо да гониш заплата, с която да издържаш освен себе си и още един-двама на този етап поне. Искаш да е в София работата ти, е, в София сравнено с цялата страна - работа се намира най-лесно. Достатъчно е само да махнеш в момента "капаците" и да разгледаш за позиции различни от това, което си навила на пръста сега, фиксирала си се в него и край брате - друго не може да е за теб, ако не е баш това - няма да си хепи и пр. Това изобщо не е вярно и би го осъзнала и усетила много бързо, след първите няколко дни, в които излизаш за да отидеш на работа, като си в някакъв колектив през дена и общуваш с колегите, пък като си вземеш заплатата на края на месеца и си позволиш някакви неща, които в момента не би могла поради липса на пари - съвсем ще разбереш, че "право ти думам".  :lol: Работа, която е компромис за теб в момента е къде по-добре от никаква работа по куп причини. Вкл. и тази, че в едно CV дупки не седят добре, ама никак. Колкото повече и по-големи дупки - толкова по-малки шансове имаш в бъдеще, да се уредиш на позицията, за която сега мечтаеш. Работодателите поглеждат с къде по-добро око на кандидати, които са работили 10 други неща, дори нямащи общо с позицията за която сега кандидатстват, ама са работили все пак, отколкото на някой дето им идва с 2-3 дипломи и нула трудов стаж за последните години. Винаги ще предпочетат онзи с изградените трудови навици и по-малко, или никакви дипломи, пред този дето 10 години работа не е помирисвал, щото има мноУ претенции каква да е тя точно. ;) Това също добре го помисли.

Великден, както и Коледа са от онези празници, в които кефът е да се събере цялото семейство някъде. Ядене, пиене, смях и забавления... Аз Фанте нямам живи роднини почти, та сещай се с кого мога "да се събера". Та се и разведох нали и тази опция нямам вече - събиране с фемилито на бившия ми съпруг. Иде Великден и по принцип щях да си го празнувам сама с детето и майка ми да дойде по някое време за ден (че е дежурна по празниците). Ако реша да се самосъжалявам по този повод - мегдан има доволно ;) Ауууу колко съм сама и самотна, ауууу не мога да покажа на сина си как бива да се празнуват тези неща истински, ауууу колко се прецаках и как прецаках и него... Само, че не намирам подобна позиция за ползотворна, смислена и нищо няма да ми придойде, ако задълбая натам, освен да се самоотровя и да отровя и който се весне край мен изобщо. Настроена съм позитивно и ги мисля по друг начин нещата. Имам си вила, времето е прекрасно, за разлика от доста други хора - няма да се наложи да седим сбутани в някакъв апартамент по празниците. Приятели, които иначе виждам рядко, защото живеят по разни краища на България - имат възможността да пътуват сега по почивните дни. Едни от най-близките ми такива - ще ми гостуват с детето си за Великден - ей ти я пълната къща, ако и да не са ми кръвна рода - няма значение това. Междувременно с други приятели се заговорихме, поканих и още 2 двойки да наминат, както и една друга моя приятелка с детето и в общи линии единственият проблем е, че тук няма място за спане за толкова много хора, та някои ще дойдат само за през деня. Можеше и да е другояче да ти кажа. Да изпадна в мрачно самосъжаление, да изпратя Дани за празника при баща му, другите му баба и дядо, чичо, леля, братовчеди (да види той истински СЕМЕЕН празник), аз да си гния тук сама с някоя книга, да не пека агне, да не боядисвам яйца и да страдам на тема: "Как се провалих с гръм и трясък относно най-важното за мен в този живот - създаването на здраво и щастливо семейство, та и голямо ако може". Да, откакто съм съзнателен човек - всичко друго в този живот ми е било на втори план пред тази цел - учене, работа, каквото и да било - второ. Да кажем, че това е моята фиксация. Но все пак - аз не допускам това да ми обсеби и проваля живота. А е много лесно да се хлъзна натам. Просто не го допускам - съзнателно, с полагане на съответни усилия и старателно избягване да ме заливат емоции по въпроса, вместо здрав разум. Същият е механизмът за справяне с житейски несгоди от друг вид и произход да ти кажа. Но трябва просто да решиш да го направиш - първо и главно това. Пък КАК точно - начини има много. И най-вече - да не гледаш на себе си като на жертва, защото докато го правиш - ще бъдеш точно това. Жертва. И реално си жертва на себе си, не на живота, кофтите случайности, другите...

Пожелавам ти едно лично "възкресение" по повод идващите празници и нямам грам съмнение, че си способна да го постигнеш. Само да го пожелаеш осъзнато. ;)
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #38 -: Април 27, 2016, 13:54:12 pm »
Останах без думи, само дето лошото е че, не се стремя към никаква конкретна работа, а никаква не не мога да намеря от 5 10 2015 до сегашния момент, това е сериозно  :P
Лошото е че нищо за хващане няма , то аз съм упорита Дева, но досега нещо ми бяга улова  :lol:
Не търся конкретна позиция, и т.н а си търся работа само дето рибата бяга и ще видим как ще я стигнем...  :wink:
*
Re: Тъжна и отчаяна!
« Отговор #39 -: Април 27, 2016, 14:13:11 pm »
От 5.10.2015-а до сегашния момент - хич не е чак толкова дълъг период за търсене на работа да ти кажа, че да го изживяваш толкова трагично. Второ - има предостатъчно работа "за хващане", но ти нея не я броиш изобщо за вариант. Понеже може и да не се стремиш към някаква конкретна позиция (според теб), но пък има явно куп налични и свободни, които категорично не считаш, че са работа подходяща за теб. Което не е никак равнозначно на "няма работа" все пак ;) Постоянно се търсят камериерки, персонал за куриерски фирми, бармани, сервитьори, аниматори и пр. в сферата на услугите, да не споменавам за продавачки пък. И в София и из страната - търсят и те наемат одма, без опит, само да можеш две думи да вържеш и да не си инвалид. За изброените дотук позиции, дори в провинцията заплата под 600лв. чисто - няма, в София е нагоре. Но ти просто считаш такава работа за "ми не става за мен", от което следва, че "просто няма работа". Е, да ама не. За капак - тези са и по-добре платени в общия случай от работа в офис, като имаш хем вишУ, хем стаж и накрая ако вземеш 500лв. се радваш... Местни особености, ама са такива.

Лично аз - с кеф бих станала барманка в някой нощен клуб в момента, понеже хем парите са мнооого добри, хем е тип работа, който лично на мен ми допада и ми е все тая дали за околните това ще е "неелитно" занимание и ще се цъклят как съм можела нещо къде по-добро и "престижно" да работя пък не го правя. Само, че просто вече не мога да си позволя да работя нещо такова, защото имам малко дете, за което се грижа аз и няма как по цели нощи да ме няма и по цял ден да си отспивам, сещаш се. Ако бях на твое място обаче - моментално бих се хванала нещо подобно да работя. Поне докато ми изкристализира какво друго ми се бачка евентуално и как да стане то. Дотогава - хем ще си работя, хем пари ще вадя, хем ще съм сред хора вместо да гния у дома пред компа с плюшеното си куче и да се окайвам.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!