здравейте,
не съм писала, защото бяхме на почивка, а не отвсякъде мога да влизам във форума.
ето затова много се чудих дали да пиша за продължителното кърмене и особено, че понякога ми се вижда трудно - защото изглежда трябва да се "мотивираме" защо кърмим продължително, а да казваме, че е трудно само "налива масло в огъня" на онези, които смятат това за меко казано прекалено, или май "фанатично" беше другата дума?
бяхме в аржентина, където фактът, че кърмя дъщеря си след годинката се посрещаше с одобрение и коментари от типа, разбира се, това е най-добре за детето. където и да отидехме хората си говореха и играеха с нея, изключително топли и приятелски настроени към бебетата (и майките им). въпросът за това как си гледаш детето въобще не стоеше на дневен ред, детето е ценност и всички се отнасяха с нея като с такава. не мога да си представя подобна дискусия да се води там, сигурно има, но това, което аз видях е съвсем друго отношение към децата и майчинството, нямаше "майчинска полиция".
бях писала и преди, ако си говорим за това кое е "нормално" (да разбираме, по биологичен/природен дизайн) трябва да се обърнем към физиологията и към онези общества, които не получават time magazine, няма интернет. е там децата се кърмят далеч след 3тата година, а човешкото тяло загубва способността да извлича мляко от гърдите на майката на 6-7 години.
това, че ние сме решили, че гърдите са сексуален обект и, че ще нанесем тежки емоционални вреди на децата си като ги кърмим е изключително ново явление, датиращо от викторианската епоха - 19ти век.
понеже имаше въпрос към мен като психолог - да отговоря - от това, което зная за човешката психика и за кърменето - кърменето е част от отношенията между майката и детето (и бащата, да не го забравяме и него) и ако в тях има проблем, ще има негативни емоционални последствия, но ако отношенията са ок, ако кърменето е част от отношения на любов, респект, уважение и топлина към всички в семейството, тогава не виждам по какъв начин кърменето може да навреди. от друга страна, травматичното отбиване (тогава когато детето и майката не са готови за това, когато то се налага от външни фактори - работа, нагласи, болест, страх....) то винаги има негативни последици. зная, че това звучи крайно, но е нещо, което много ясно се вижда в практиката. (помислете си колко деца се разболяват сериозно след като биват отбити, например).
ако се кърми тайно, ако това е свързано със срам и страх от страна на майката, тогава има проблем, тогава кърменето се превръща в нещо срамно, скрито, порочно. така, че може би онези от вас, които са толкова загрижени за емоционалното здраве на децата биха им направили по-голяма услуга ако уважават избора на майките им и не ги карат да се чувстват като че правят нещо непристойно.
между другото - както казах, детето ми е на 15 месеца (все още в рамките на "благопристойна" възраст за кърмене. срещахме се с деца на 4, 6 години, на 18 и 8 месеца. всички те бяха вече отбити, но в момента, който ади идваше да си иска да суче, те се заковаваха да гледат. едното момиченце ми каза, че и тя и брат й са сучели, даже и баща й, но после гърдата "умряла" и вече не сучат. това, според мен, е не-добър начин на отбиване, когато раздялата не е тогава, когато и двамата сме готови, когато от нея не оставят добри спомени и възможност винаги да имаш частица от тази близост, а тя е свързана със смърт, тъга, с идеята, че повече няма как да се върнеш към интимността на кърменето, защото нещо във връзката е умряло.
също така между другото - доста 4-5 годишни деца се разхождаха с биберони, никой не се тревожи за тяхният сексуален живот като възрастни
танита,, напълно подкрепям препоръката да смените педиатъра. това е недопостим съвет. запек има когато има невъзможност да се изходи, когато изпражненията са "борбонки" - малки и твърди. иначе, детото си е добре, щом корема е мек и то е спокойно, нека го остават на спокойствие. няма връзка между стомаха на дъщеря ти и на внучка ти, поне засега.
успех