е ама тя матиска през 1 сек. няма как да се напълни, хахаха
уча я да си хвърля разделно боклуците

Цвети, отговорили са ми за банските на Бambinomio. Положително. Видях, че струват 16 лв./чифт, не е чак толкова много. Мисля да купя 2 чифта, надявам се да са достатъчни. Все пак са за многократна употреба. Ще взема два, за да има за смяна и пране, че трудно съхнели, може да и ги сменям ако съхнат трудно, за да не настива. Аз като ми изсъхне бавно и понякога после настивам, та детето ще пазя.
Единствено ме притеснява дали не запарват, ама то ако е жега и памперс не е гот. А и няма само хубавини се убеждавам.
Иначе не пропускали "голяма нужда" навън, пишканото понякога, но това е по-малкият проблем. А и не се накисвали много с водата от басейна или морето.
Е, разбира се и негативен коментар видях, ама то няма как де е.
Имало и някакви бански-памперс на Хъджис и Либеро май, ама се ориентирам към Bambinomio-то.

Това на Хъгис и Либеро май са за еднократна употреба, а на Бамбиното - не.

Мини, я кажи вие с какво обличахте Стефания като ходихте на басейн? Аз имам спомен, че нещо като цял бански видях на снимките...

Мари е права този път, големият ми син е роден през 90 година.Нямаше дайпери, нито кърпички , нищо, то ядене нямаше...На 1 година седеше на гърне, на година и половина си казваше и номер едно, и номер две, през нощта не беше напикан.Е имаше пропуски, но много рядко.Нямахме пералня, само полу автоматична....Така че научихме го, за да ни е по-лесно, нямате си представа как се перат наакани пелени.
С малките положението е друго , като ги сложа на гърнето или се смеят или плачат, зависи.Чакам да им дойде настроението



 

свекървата ми е разправяла, че е стигала до 40 броя прострени да съхнат наведнъж пеленки! при това, вътре в жилището, защото не са имали балкон. представям си през зимата какво е било, синът й е късноесенно бебе.

както казва баба ми - какво му е сега да гледаш бебе

Сори, допълнение към горния цитат. Хайде разяснете ми сега теорията, че децата до 1,5 - 2 год не можели да контролират пикочния си мехур и ректума????
Явно фактите говорят друго 
Как са започвали да си казват едно време доста по-рано, или те са били по-различно физиологически устроени и са си контролирали отделителната система от по-рано.
Замислете се малко

замислям се, замислям се и нищо не измислям
така да е - седнат ли стабилно - слагайте ги

Цитат на: jam в Април 11, 2008, 18:39:41 pm

явно всички на тая възраст са обсебени и очаровани от тоалетната. Мартин направо е възхитен, даже редовно ми посочва тоалетната хартия, зер да не забравя да я използвам

 

А бе друга песен щяхме да пеем, ако карахме на тензухени пеленки и полуавтоматични перални, ами хайде...

Мари 

Който има желание да огледа въпроса от всички старни, ето малко за четене. Утре ще пусна още, включително и за обратната страна на монетата.

П.П. М/у другото - не всички кучета стават за цирка - някои се дресират по -лесно, други - не

У нас е традиционно схващането, че детето трябва да се приучи отрано да използва гърне. С наближаването на първата годинка върху майката обикновено започва да се упражнява натиск от страна на бабите, та дори и от нейни приятелки, че “вече е крайно време” да започне да учи детето си на хигиена. Педиатрите и детските психолози, обаче, не са на това мнение. От известно време е прието вече да не се избързва с приучването към сдържане на естествените нужди. Оказа се, че ранното приучване, макар и удобно за майката от финансова гледна точка, често е травмиращо за детето, а също така води до рецидиви на изпускане в по-късна възраст. Бяха определени психо-физически норми, чието достигане е желателно, преди да се заемем с контролирането на отделителната функция.
Ето някои от по-важните изисквания:

Детето осъзнава пишкането и акането като действия
Знае детските думи за тях ( “пиш”, “аки”).
Проявява интерес, когато родителите му или други хора ползват тоалетната.
Иска да му смените пелените, когато е нужно.
Може да изкачва стълби, като се държи за родител или за перилата.

Идеята е, че детето не трябва просто да бъде дресирано да пишка и ака на определено място, а е необходимо да му се помогне да премине този необходим етап от развитието в момент, когато то е готово за това. Какви могат да бъдат вредите от едно прекалено рано приучване към чистота?

Временен успех в сдържането, след което последователни периоди на изпускане и отказ от контролиране на отделянето.

Използване на уринирането и дефекацията като средства за упражняване на натиск върху родителите (детето разбира, че тези неща са от голямо значение за родителите и е склонно да ги “накаже”, като се изпуска, при наличието на конфликт).

Поведенчески проблеми, подтиснатост, агресивност.


Как да приучваме към чистота?

Ако вече сте се убедили, че не е нужно да бързате с приучването към гърне, оставете това “занимание” за периода между 18 месеца и тригодишна възраст. Виждате, че периодът е доста дълъг - това позволява да прецените кога именно вашето дете е готово и да осъзнаете, че както при всички други постижения в развитието на детето, тук е нужна голяма гъвкавост и разбиране.


Какво ви е необходимо, за да пристъпите към приучаването?

Сравнително топъл сезон
Свободно време - т.е. да сте си у дома през по-голямата част от деня
Голям брой дрехи и бельо за смяна
Парцал и четка )

Трябва да знаете, че не можете да накарате детето да поиска да остава сухо, ако го държите с памперс. Ще ви препоръчам един наистина досаден и трудоемък подход, но затова пък ефективен. Избирате периода, запасявате се с гореспоменатите неща + огромно търпение, и просто един ден сваляте памперса и слагате гащички. В началото ще ви се налага почти непрекъснато да се занимавате само със смяна на зацапани дрехи и почистване на пода. Периодично предлагайте на детето да ползва гърне, но не го дръжте там повече от 5-6 минути и не се вманиачавайте, защото истината е, че обикновено в 90% от случаите децата ще се изпишкат 5 минути след като сте ги вдигнали от гърнето. Първите седмици са най-досадни, но постепенно успехите започват да зачестяват, и би трябвало в рамките на 1 месец детето вече да започне да си казва поне за едната от двете дейности. Според специалистите на първо място идва приучването към контрол на дефекацията, а след това на уринирането, но при вашето дете може да стане обратното, или да усвои и двете едновременно.

Моят съвет е да си поставите за начало една цел - а именно, да приучите детето да се пази сухо у дома, когато е будно. Слагайте му памперса, когато го слагате да спи, а също и когато излизате, освен ако не е лято и не сте решили да го приучите за по-лесно навън. Контролът по време на сън е нещо съвсем различно от контрола в будно състояние, и обикновено се постига от половин до една година по-късно от втория.

Ако видите, че детето проявява интерес към тоалетната, където ходите вие и членовете на семейството, опитайте да поставите детска тоалетна чиния. Ако му е удобна, понякога това се оказва доста силен стимул - да ходи по нужда там, където мама и тати ходят.


Какво трябва да избягвате на всяка цена

Да се нервирате и да губите самообладание от провалите на детето
Да прекарвате цялото време, като го карате да “виси” на гърнето
Принудата
Обещанията за награди, ако свърши работата където трябва
Наказанията и пляскането, когато се изпусне
Сравненията пред него с други деца, които са по-напред в контролирането.

Трябва да знаете, че дори след като се научи да се сдържа, детето много пъти още ще има неуспехи. Различни психологически фактори, раздразнение, умора, нервност могат по всяко време да доведат до периоди, в които ще се питате дали не сте сънували, че някога сте го научили да ходи по нужда на гърнето. Обикновено след третата година тези проблеми отшумяват и контролът над отделителната система се превръща в нещо естествено.

След като сте затвърдили успеха с контрола в будно състояние, можете да изчакате и след известно време да пристъпите към следващата цел - контрол по време на сън. Това е по-трудно от такава гледна точка, че детето трябва да се научи да се буди, когато му се пишка, а не да се облекчава неволево по време на сън. Процедурата е подобна на тази, която описах в началото - преставате да слагате памперс в леглото и слагате под чаршафа дебела непромокаема мушама. Всеки път, когато детето се оплаче, че се е подмокрило, сменяйте спалното бельо и пижамката, без да коментирате. Ако пожелае категорично в един момент да върнете памперса, не се съпротивлявайте, сложете му за няколко дни отново памперс в леглото и после опитайте пак. Бабите обикновено съветват да се буди детето през нощта и да се води в тоалетната. За мен това е насилие срещу съня на детето и обикновено няма резултат. По-скоро се примирете с голямото количество чаршафи, които трябва да сменяте, и бъдете сигурни, че търпението ви ще бъде възнаградено.

Сори, допълнение към горния цитат. Хайде разяснете ми сега теорията, че децата до 1,5 - 2 год не можели да контролират пикочния си мехур и ректума????
Явно фактите говорят друго 
Как са започвали да си казват едно време доста по-рано, или те са били по-различно физиологически устроени и са си контролирали отделителната система от по-рано.
Замислете се малко

ами не вси4ки деца са си казвали и са ходели с насрани га6ти4ки ...Всяко дете е уникално и си има свои собствен ритъм на развитие едни са готови на 1 год ,други на 1,5год  трети на 2год ...Не мога да изисквам не6то от детето като физи4ески и психи4ески не е готово и да си губя времето в тоалетната  -ма това си е ли4но мое мнение  

Замислете се малко

Бени, мислим ние. по цел ден. това, че на Ема2 големият син си е казвал на 1,5 годинки, че има аки и пиш, не означава, че всички деца на тая възраст с подходящо обучение от рано ще могат да го правят.
моят син като не казва и 2 думи на кръст, да не мислиш, че ще ми каже като му се ака. дръжки ще ми каже - нали го питам всеки ден по няколко пъти. и се обясняваме какво е това в памперса, и прочие, ама не казва бе.

както знаеш, децата се развиват с различни темпове.

а и това за контрола на сфинктера (не за ректума) и пикочния мехур все пак не го измислихме аз и цветенце. преписахме го от едни дебели книжки...

аз утре наистина ще копирам и от други източници писания по темата "гърне". Всякакви, каквито съм прочела - и такива, където съм прочела, че не бива да се бърза и водеща е готовността на детето, и други, в които се препоръчва ранното слагане. Попадали са ми и чужди текстове, и такива от българската школа.
Подразни ме ироничното "замислете се - все пак", Бени. Поведението на големия син на Ема може да значи нещо, може и нищо да не значи. Затова дадох примера с кучетата в цирка. И именно щото се замислям, се опитвам да прочета различни схващания по въпроса. Тръгнах преди месеци с идеята, че на 8мес ще сме на гърне, после промених курса, може отново да си променя мнението, благодарение на мисленето Чета наистина с интерес написанотото от момичетата с по-големи деца и опит с раннотото слагане на гърне и написаното от тях също провокира мисленето ми. Нека дискутираме, без целта да е спор. Аз предполагам, че всички тук мислим.

а и това за контрола на сфинктера (не за ректума)

защо бе, не е ли точно ректума?...аз цитирах по памет, но явно трябва да се върна към учебника по биология
не че има кой знае какво значение за гърнето де, но ме провокира да си припомня как сме устроени

Момичета, написах това не, за да споря...казвам ви как беше.Между другото, племеника ми, на същата възраст като моя Илия, до 3 години се изпускаше в гащите.Така че вероятно си е до дете, наистина

Джаме, близнаците също нищо не говорят, само посочват с пръст и викат 'ъ ъ ъ ъ', ужасссс направо
Така че, по рано от 2.5 не ги виждам с махнат памперс.

Като говоря със свекърва ми  тя все ме пита, дали ги слагам на гърне и прочие и аз викам , че сега тенденциите се други  , не й обеснявам, че ми е много трудно да вървя след двама разбойника с гърнето.

Така че, който както може и иска.

И за ранното слагане са прави, и за по-късното също.

Поздрави

Абе той и брат ми на 10 м. за последно се е наакал в гащите, но той на година и малко е говорел, правел е изречения с по 3-4 думи, НО всичко това е индивидуално. Интересно, не съм питала при мен как са били нещата, но явно не е имала такъв успех мама, та затова дава само брат ми за пример
В крайна сметка всеки си познава детето и преценя, а е важно и колко свободно време има майката. Аз си признавам, че ще разчитам на яслата да я научат, ако ли не ще е чак лятото през отпуските.

Мини, специално за басейните на повечето места има изисквания децата да имат нещо (в смисъл тип памперс дето да не изпуска), та не е лошо да имаш подръка някаква алтернатива като ходите някъде следващия път.

Тук в квартала има едно момиченце само с 35 дена по-голямо от Симона. Казва си имаето, което е от 6 букви и пропуска само една, казва "бебе", "куче", "вода", "няма", показва как прави кучето, котето, как хърка дядо и как кашля болният. Направо щях да падна. Обаче пък още не ходи. Но с речта е наистина много развито, не съм питала за гърне, но нищо чудно и да казава и там какво прави, както момчето на Ема. Но Симона не казва нито една дума осъзнато, казва срички някакви, но дори и ма-ма изобщо не го свързва с мен, или с нещо. Искам поне малко да разбира, за да може да има смисъл това, което правим. Иначе може и аз да го въведа гърнето поне като визия да му свикне.

Ето и моя кратък опит с тоалетните навици:
Преди ок. 10 дни реших за първи път да ги издържа над леген. Направих го сутринта, веднага след събуждането им. За мое учудване и двамата се изакаха веднага.
И така продължих – издържам ги всяка сутрин. Нямат пропуск – акат и понякога и пишкат. Не ги насилвам. Не ги държа дълго над легена (няма и нужда). Не изглеждат изтормозени. Напротив – харесва им. През деня не ги “дебна”. Ако усетя специфичното напъване ги пробвам – пак с успех (разбира се не винаги).
Не знам как ще продължа. Зависи от децата. Но си мисля, че изхождането им не е случайно и не е толкова неосъзнато, щом го правят всяка сутрин. Може и да греша.
Знам, че 10 дни са много малко време и не правя генерални заключения, просто отбелязвам факта.