Кати, моля те, кажи на познатата ти да вземе да попрочете малко литература по въпроса! Хубаво е, че човек иска две, три или повече деца. Но динамиката няма как да остане същата като при едно. Свекърва ми все казва, че мъжът ми нямало с кого да се кара, когато бил малък. То и сега няма, де. Но честно казано, исках да имам две деца и съм много щастлива, че имах този късмет мечтата ми да се сбъдне. Когато бях бременна с второто, майка ми ми каза, че с две не е два пъти по-трудно, а много пъти по-трудно. И аз се зачудих, но после разбрах какво е имала предвид. Нека да обясня нагледно! Моите имат разлика от малко над 3 години. Това беше добре, защото голямото можеше да се обслужва само - да отиде до тоалетна, дори и да си извади кисело мляко от хладилника и да яде. Това, което не беше добре, е, че подстрига сестра си, докато бях в тоалетната по малка нужда, значи за не повече от 2 минути. Тогава е бил на 4 и от тригодишен си има детска ножица, със заоблени върхове. Много обича да реже, лепи и да прави апликации. И никога не я беше използвал не по предназначение. Като излязох от тоалетната гордо ми заяви, че бил фризьор (беше отрязал единствения дълъг кичур на бебето). В този случай хем се притесних, че можеха да се наранят, въпреки че както казах, все пак детска ножица беше. Хем ме напуши смях. В крайна сметка му обясних, че хората учат с години, за да се научат да правят хубави прически. Самата аз също не мога да постригвам. И да, ако иска, може да стане фризьор, но когато порасне.
Ревността при появата на второто дете е нещо напълно нормално. Все пак до този момент голямото е получавало цялото внимание. Дали ще се прояви, когато се появи малкото или по-късно, когато бебето започне да се движи и да взима, къса разни неща на по-голямото, това може да е различно. В никакъв случай не трябва родителите да се карат само на голямото дете, още повече, че в случая на твоята позната, то самото още е бебе. На тази възраст моториката не е все още усъвършенствана. А и детето проявява и любопитство към малкото, затова му посяга. Не, все още не може да го погали съзнателно. На година и половина и не разбира всичко, не може да се контролира, не може да се постави на второ място в случаи като "чакай малко да дам на бебето да яде и после си ти наред".
Моите доста се караха. Обикновено той й взимаше нещо от ръцете, а тя в един момент взе да го бие и щипе. Сега вече са на 3 и 6 г. и малката може да говори. Вече се заиграват, въпреки че, когато са уморени, пак се карат.
Децата на твоята позната са с много малка разлика. Дали така е планирано или не, не знам, но честно казано, когато синът ми беше на няколко месеца, изобщо не си го представях да имам скоро и бебе. Много е трудно - психически, физически, всякак. Когато станат на 3 г., нещата се подобряват. Но дотогава няма начин. Може би някакъв вариант би било за жената да прати голямото на ясла (въпреки че там много боледуват в началото и е възможно да разболява и малкото), да си вземе човек да й помага и да се занимава с голямото дете, докато тя е заета с малкото. Имаме тема как да се подготвим за второто дете. Заповядай:
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=50963.0
