Добре дошли в новата месечна тема!
Честит Трифон Зарезан на всички празнуващи!

Честита ни нова темичка!
Да сме здрави и весели и да пишем само весели и смешни неща тук!

Мини, готово


Блу, не се нервирай и Ивайло го изкарваха едва ли не изоставащ, щото проходи на 13 месеца... Когато, тогава!

Мини, много добре са се справили децата

 Хоп, още един глас

Глас и от мен

Чета аз януарската тема и търя бутона "отговори". Е няма го бе! Викам аз ли не виждам Па то вече февруари било и нова тема си имаме. Честит ни нов месец - да е изпълнен с много радост, бебетата да се учат да спят сами (да взимат пример от Симеон ), по-големите деца да слушкат и да научават нови неща. не усетих кога мина цял месец от новата година.
Аз чак не вярвам да дойде момент да заспива сам и цяла нощ да спи. Сигурно като стане това пък ще ми е мъчно за бебешките моменти на гушкане и приспиване. Миналата седмица му беше станало нещо - не суче, само ме хапе с двете триончета и нервничи. Ей както се чудех кога и как ще го отбия, много гадно ми стана И явно след няколкото дни посукване, колкото да не заслабне, кърмата ми намаля и съвсем се ошашках, че ще се отбие сам. Та нямаме угодия.
как се престрашавате да ги пускате да пълзят децата? Момчето пълзи отдавна и вече се опитва и да ходи като го държа, че и се пуска даже. Ама много ме е страх да не се удари в мебелите и все или е в кошара за игра, или с проходилката. Питам и аз все едно е първото бебе пред прохождане 
Мини, готово

Честит празник на виното 
Здрави да са всички, малки и големи 

Бебе, мисля, че ви е време за тези джаджи http://www.simonovi-bgshop.com/tsetska/catalog/index.php/cPath/874_875
Обезопасяваш къщата и го пускаш да вилнее на воля 

bebe_2013 много си сладка
Погледни го от друга гледна точка - ако не го пускаш да пълзи, опипва и опознава света сега, като поотрасне варианта да не може да пази равновесие и да не е запознат със сцеплението краче-гласка повърхност и съответното изтърсване след това, повече ще го боли Пример - първото нещо, което Ники научи беше как да пада, без да удари глава. Племенникът ми доста го пазеха да не пълзи или по-скоро той нямаше желание, по-спокойно и мързеливо дете е и сега като проходи, не може да се научи все как да пада - например като падаш и земята се приближава е добра идея да протегнеш ръце или да се извъртиш на рамо. Добре, че свеки е рехабилитатор и започна да му прави упражнения и гимнастика, та започна да проявява елементарните рефлекси за самозащита.

При Ники, никога не съм ползвала проходилка - слагах едно голямо одеало на земята и така свикна да пълзи, достигайки различни изграчки.
Преди това обезопасяваш къщата с всички възможни неща и приготвяш около 50лв. за различни закопчалки. Аз само на печката не сложих, не намерих.

П.С. Ники се отби на същата възраст като при вас сам. Много ми беше мъчно, но като започнах да наваксвам със съня нощем видях и другата страна на отбиването

Бебе, той не е стъклен бе душа Ивайло като проходи и го заведох на консултация, педиатърката му се избъзика, че ще ни викне социалните - целият в синки и натъртвания беше...Това са нещата от живота, така се учим. Не може да ги опазим...не трябва да им вредим.

Майтапа на страна, ама с моето диване, аз наистина съм се притеснявала за това - за социалните!
Представи си, как за няколко прегледа цъфна с разбито чело, рана на бузата, одраскан ляв крак, а последното ни изпълнение е яко одран десен крак, който сега като зарастна изглежда все едно сме го рязали това дете!

Честита ни февруарска темичка!Да сме здрави и щастливи!

И според мен лазенето е нужно за развитието на някои моторни умения. Даже май бях чела нещо такова. Та ми беше много смешно и се ядосвах (ама то тогава за какво ли не се ядосвах), когато свекъра ми обясняваше с назидателен тон „не я учи да пълзи, че няма да проходи лесно!“. Ми аз не знам как се учи бебе да лози. Че и да ходи не знам как. Ситната пролази на около 8 месеца. От мерак да ми докопа чехлите  . Проходи на годинка точно. Баща ѝ я водеше понякога за ръце, аз не - нямам кръст за такива неща. Пък и здрав човек не проходил не знам да има.
Иначе е като малък терминатор - върви и не гледа какво има в краката ѝ. Иначе явно се подпира на ръце, защото често се случва да целувам наранени след падане ръце.

Тео не е лазил изобщо. Ходеше по мебелите, а навън по количката и пейката. Няма да забравя какъв шок беше, като дойде приятелка със сина си на същата възраст (били са на 10-11 месеца)- остави ми го и отиде до колата да вземе нещо. Докато вдигна поглед сина и беше на другия край на двора, пълзейки. Гледах и не вярвах на очите си, моето нали не се придвижваше така... И двамата проходиха на година и месец.

Привет и от мен!
Бебе, не се притеснявай за пропълзяването и отбиването. Детето явно иска да пълзи, не го спирай. Както каза Жазмин, така опознава света и набира смелост. Права е в това, че колкото повече го пазиш, толкова по-страхливо става детето. Пускай го смело и само го наблюдавй да не се удари фатално. Ива пропълзя на около 6-7 месеца, а прояви желание да ходи на около 9-10 месеца. Използва проходилка само приблизително месец
За отбиването, самото дете започва да се отбива. Ива сама се отби на около 7 месеца, което съвпадна с първата й среща с обща храна - картофено пюре. Милата като опита нашата храна не искаше да сучи, а да яде 

Ами то зорът е да се престраша и да преживеем няколко падания и сининки Нашият лекар ми каза, че до две годинки децата са гумени - падат, стават и продължават. Ама не мога да се отпусна. Откакто се е родило малкото слънце, все съм под напрежение, може би и защото никой не ни помага и сме по 24/7 с бебе. Може би щото аз съм си куку.
Вчера му направихме "игрална площадка" - един ъгъл на земата, тапициран с възглавници, одеала. Голяма игра, голяма радост Рови в една торба с играчки, вади и разнася. Става си прав с опора за мебелите и се опитва да пристъпи, ама пада... за сега по дупе все.
Мише, ти няма ли да пазиш обезопасителите за трето
Зори, много сладък Никола  Че си и седна накрая на стола. Имам приятелка с много лудо момиченце на 2 годинки. Засилва се от спалнята, скача и с главата надолу на земята. Няма непокорен връх за нея - секции, маси. Направо за 2 секунди не се спира и изтръпваш постоянно. Надявам се чак толкова див да не е моят момък
Пеше, свекървите имат "гениални" проблясъци. Убу, че моята е далече и рядко ми дава акъл. При една среща, в рамките на 2 часа имаше "не е ли много голо това дете" и "много е топло, ще го изпотиш" 
Радвам се, че за сега му мина меракът да се отбива. Пак си суче почти нонстоп и явно предизвиква да има малко поне кърма Дано устискаме до годинката. Редовно вече ме питат - "ама ти още ли го кърмиш?!". Ще кажеш че е на 8 години, не на 8 месеца.

...Нашият лекар ми каза, че до две годинки децата са гумени - падат, стават и продължават.
...

Ха, моята педиатърка казваше същото. Което не ми попречи да „умра“ на 2 пъти. Щото малката любопитка успя да се преметне през решетката на леглото си и да се тупне на земята.
Иначе и нашите срещи със свекърите не са чести. Но като беше мъничка се ръсеха акъли на килограм - „гладна е, виж, че посяга“, „не е гладна, виж, че се дърпа от лъжицата“. Това в рамките на половин час. 
Ама ти си знаеш детето най-добре - води се по него и по-малко слушай акъли от тоя и оня. Имам чувството, че някои хора, не оценяват факта, че ние не сме едновремешните млади, ама наистина млади 16 - 18 годишни майки. И смятат, че ако не ни кажат какво да го правим това дете, ще го:
а) счупим, щото не знаем как да го държим;
б) уморим от студ, понеже все голо го държим;
в) уморим от глад ....
..............................
Когато си майка на толкова малко дете, наистина е трудно да слушаш и търпиш толкова непоискани съвети. Добре, че бързо минава този период.