Съчувствам на майките със злояди деца, защото зная, че е голяма тревога. (Не съм го изпитала на собствен гръг.) Съветите най-често са излишни, но от опита на моето и на други семейства, може да се работи по няколко променливи. Ако не яде едното, може да прояде другото, според предпочитанията на детето за момента или периода.
1. Консистенция: суха храна или храна със сос/супи.
2. Подправки: с подходящи подправки в умерено количество (копър, магданоз, чубрица, червен пипер) - едно приятелско дете "прояде", след като майка му започна да овкусява манджите със зелени подправки.
3. Брой съставки: с повече/по-разнообрани или с по-малко/по-прости ястия.
4. Разнообразие: няколко редувани любими ястия или много и разнообразни неща, за да не се повтарят често.
5. Начин на хранене: самостоятелно, с малка паничка/чинийка и собствени детски прибори или с помощ и подаване на храна в устата.
6. Място на хранене: на детско столче с масичка, в скут, или на нормален стол до масата на семейството. Не е добра идея да се съвместяват хранене и игра, тичане и други занимания; ритуалът покрай храненето създава навика да се очаква приготвяне на храната, поднасяне, ядене и после да се правят другите неща.
7. Приготвяне на храната: къде по необходимост, къде по желание, редовно готвя с детето покрай краката ми в кухнята и то от малко знае кога какво се случва с печката, тенджерите, хладилника, продуктите и приборите. Играе "готвейки" и има достъп до посудата и някои продукти. Нясно е, че храната се озовава на масата от хладилника и печката. Редовно опитва от продуктите, които стават за ядене, още по време на готвене - сирене, краставица, репичка, кисело мляко, пиле.