Зори, аз понеже много разбирам, та затова в май тойс съм избирала колело за съответната възраст. 

мини, ще трябва да се произвежда Жорко. Няма пет-шест.

Мише, при нас беше голям рев в началото на яслата, а сега търчи по стълбите, чак ще се пребие. Зор да е при децата. Като ходя да го взимам, не иска да си тръгва. Обикновено учителките ми го дават в ръцете, иначе нямам шансове.

Момичета, някои от вас помнят сигурно тази книга:

Корней Чуковский. “От двух до пяти”.

Голям хит беше някога и е въобще за детската реч и за логиката, по която те строят изречения, които формално изглеждат граматично и смислово неправилни. А логика има в детските грешки. Смешното  се получава и от желанието им да подражават във всичко на възрастните, което пък не подхожда на тяхната незряла възраст и опит.
И аз не записвам смешните изрази и изказвания. Не мога да смогна и това да правя...

Ето тук я има цялата книга:

http://www.chukfamily.ru/Kornei/Prosa/Ot2do5/Ot2do5.htm

На моят син баба му беше дала парички за колело и ние трябваше да го изберем.
Тогава Тони беше на 3 и половина г., купихме му 16 цола, 18 е прекалено голямо. Изобщо не искаше да се качи на него, падна два пъти лошо и така си остана. Следващият сезон, тоест миналото лято, явно вече беше готов. Цяло лято си го кара, а му предстои да махнем помощните колела. И тази година 16 ще е добре за него, но за другата ще трябва смяна, няма как. Малкият цол гуми по лесно се управлява, поне така съм забелязала. Всеки си преценя де, но 18 е огромно нещо.


Миме, имам една близка дружка, която записа детенце на 5 год. предучилищна. В градината не е ходила много, защото или бабай я е гледала или болна. Някак не се вписа в групата в ДГ. С такава радост и такова желание ходи в училище, верно зависи от учителката, но децата имат нужда от деца, това е.

Хм, хич не я схващам тази предучилищна. Боян сега е на 4 и малко и е втора група, септември ще стане 3та група, а октомври  - на 5 години. Тогава ще си продължи ли 3та група или ще мине направо на две години предучилищна. И все още ли е въпрос на желание от страна на родителите на колко години да тръгне детето на училище?

Петгодишните деца, трябва задължително да посещават предучилищна подготовка. Дали в ДГ или училище, няма значение.Две години е предучилищната подготовка, това е така основно заради "братята" роми. Защото ако едно ромче тръгне директно в първи клас, то не разбира изобщо какво му говори учителката, камо ли нещо друго. Ако питате мен мисля още от 3 годишна възраст трябва да имат занимания, съобразени с възрастта им разбира се и така плавно, плавно да стигна първи клас. На родителската среща, като чух програмата на българският език, да ви кажа то това е повече от безумие. Доста трудно и сложно ми се видя за тяхната възраст, но явно ромчетата имат много, страшно много да наваксват.

Миме, никой не ти натяква, писах ти за моя близка дружка на която детенце се разболява често, някак сърце не ти дава да го пускаш на такова място, като знеш последствията, знам го от личен опит. И все пак зависи как протича заболяването и дали има усложнения. Винаги си има и изключения. Да не мислиш, че в училище 5 годишните по малко боледуват, напротив, там с по големите е още по ... Нали го виждам детето, де факто почти не ходи сега и на училище. Когато се съберат с Тони, виждам едно зажадняло за контакти дете, което е затворено с баба си. И те си играят и тя е обгрижвана, но децата си искат деца, факт.

Тази дилема - градина и гледане на детето в къщи и на мен от години ми е болна тема!

Всеки път Вики отива с радост на градина, без проблеми е там, а с оставянето й, мен сърцето ми става на топка. Всяка нощ съм на тръни, почне ли да спи много неспокойно и вече ми е ясна картинката.
Никакъв медицински контрол при отиване, обаждат се на родителите да ги вземат само ако вдигне температура или повръща!
Мое съседче, не го приеха на градина, майката е трудоустроена и го гледа до 5 г. Тръгна на предучилищна от септември - горкото дете, почти не излезе от болницата. Майката се видя в чудо, вече не знаеше какво да прави, а нали е задължително.

Много трудно се намира и детегледачка, която на 100 % да отговаря на всички мои изисквания. В повечето случаи всеки ден има по някоя издънка. Аз си говоря, ма те нали имат опит си знаят тяхната. Не мога всеки ден да сменям и жената, то детето ще се побърка.

Всеки решава кое е добро за детето му, спор няма, важното е децата да са здрави и да не боледуват много.

Перденце, защо да е две години моят син кара една година предучилищна?
При нас имаше варианти, ако детето е по-голямо да прескочи трета група и да мине директно в предучилищна, за по-малките пък да карат две предучилищни една в ДГ и една в училище.

Ако ви разкажа на какви детегледачки попадах до преди Тони да навърши 2 години, ще се ужасите. Даже дадох 200 лв. на единствената агенция за подбор на такива. Е и какво направи тя, пуснала обява във вестника и ми ги изсипва всички на интервюто. Без преди това да ги е виждала дори, да не говорим за подбор. Бях написала въпросник и желанията ми за бъдеща такава. Нищо не беше прочетено...Едната й се превиждаха разни извънземни светлини, аури, чакри, казах си нищо де има и други. Другата пък била мед.сестра в неонатологията, ама нагримосана като клоун. Казах си, детето ще се страхува от нея и без друго имаше остри черти. Трета пък като й разяснявах изискванията ми, се уплаши и отказа. Взех три пробно, еми повече от 1 ден не идваха. Едната /тази нагримосаната/ми ровеше пред мен в шкафовете и ми даваше акъл как да си храня детето, като игнорираше всичко което й обяснявах и държах да прави. Друга пък беше толкова стъписана от детето, че охкаше и вайкаше, отгоре на всичко ми сподели, че нейната най добра приятелка била в затвора за измама. Друга пък искаше двойна сума, като видя обстановката. И още и още мога да пиша, накрая се отказах и си останах у дома. Сега близки ме обвиняват за това, но не можех да поверя най скъпоценното същество в моя живот на такива хора, просто не мога. Не съм опериана от апатия, както повечето майки, които наблюдавам. И те така...


П.П. Деница, просто от набор 2006 г. предучилищна възраст започва на 5 годинки или 3-та група. Може да продължи отново предучилищна в училището следващата година или да остане в градината 4-та група отново предучилищна. Има и такива, които записват 5 годишни направо в училище, но там няма занималня, тоест са до обяд. Ако има кой да гледа детето е ОК, ама за работещи, освен детелгедачка няма начин, но и там пак две години ис карат предучилищна.

Момичета, някои от вас помнят сигурно тази книга:

Корней Чуковский. “От двух до пяти”.

Голям хит беше някога и е въобще за детската реч и за логиката, по която те строят изречения, които формално изглеждат граматично и смислово неправилни. А логика има в детските грешки. Смешното  се получава и от желанието им да подражават във всичко на възрастните, което пък не подхожда на тяхната незряла възраст и опит.
И аз не записвам смешните изрази и изказвания. Не мога да смогна и това да правя...

Ето тук я има цялата книга:

http://www.chukfamily.ru/Kornei/Prosa/Ot2do5/Ot2do5.htm

Книгата е много хубава. Преди време обичах да си чета детски бисери от нея. Майка ми я има на български, но е доста старо издание.
Мисълта ми е, ако някой може да я намери да даде линк на тази версия, за да бъде по-разбираема за всички. Има някой соц неща, но то си е разбираемо-писана е преди доста години.
Любим бисер от книгата:
-Бабо, ти ще умреш ли?
-Ще умра.
-А ще те заровят ли в дупка?
-Ще ме заровят.
-Е, тогава ще мога да въртя шевната ти машина.

С тая предучилищна съвсем ме объркахте... Елена е октомврийче и нея, искам не искам, на 7 ще тръгне на училище, като до колкото разбирам, предучилищната може да я изкара в детската градина. Обаче, Стефан, ако кара групите както Елена ще трябва да тръгне на почти 8 години на училище, което и за мен е неприемливо (аз съм от 6 годишните). И съм решила, когато Ели тръгне първи клас, Стефан да го пратя на предучилищна в училището в което ще е Ели, а той тогава ще е на 5 години и 9 месеца. Не знам това дали ще е възможно това, ама с тия предучилищни това са ми разсъжденията. Иначе, ако може в детската градина да прескочи една група също ми е вариант, но ми звучи по невероятно. Ама както се казва ще поживеем, ще видим.

Розичке, имам я тази книга, но си признавам, че отдавна не съм я препрочитала. Много е забавна.

Мише, успешна и бърза адаптация на Митко. А на теб сърцето винаги ще ти е свито, защото си му майка. 
А това което обясняваш, че не му даваш разни неща заради Калина, у дома беше същото и "дърпах" Ели назад заради Стефан. Примерно, пъзели, мозайки и всякакви такива неща ги виждаше само той като спеше. Снощи, ме пита пак, кога ще и купя ножичка като тая в детската градина...

П.П. Деница, просто от набор 2006 г. предучилищна възраст започва на 5 годинки или 3-та група. Може да продължи отново предучилищна в училището следващата година или да остане в градината 4-та група отново предучилищна. Има и такива, които записват 5 годишни направо в училище, но там няма занималня, тоест са до обяд. Ако има кой да гледа детето е ОК, ама за работещи, освен детелгедачка няма начин, но и там пак две години ис карат предучилищна.

Ясно, Денис е набор 2004 и затова не съм в час.
gery_k77, би трябвало да може и аз мисля, че осем години е доста за първи клас.

Моето дете е родено на края на годината, но виждам за момента голяма разлика с тези които са в началото. Може би, трябва по друг начин да се формират групите, но явно с набора е най лесен и удобен.

Розич, не само я имам и ми беше любима ( детските смешки естествено), на е и една от първите, които си примъкнах тук. Добре ме подсети да я прочета пак. Ето нещо от книгата:
-Какво е това куче?
-Германско овчарско куче.
-В плен ли се е предало, а?

Това подсказва кои години е писана книгата.

Предучилищната от 5 годишна възраст влиза в сила официално от тази година. Затова Мия, примерно въпреки, че ще стане на 6 след няколко месеца все още не се води в предучилищна група. Аз от друга страна въобще не виждам нищо лошо да тръгне на училище на 7 години. Аз самата съм  тръгнала на 7 и нищо лошо не се е случило. Не виждам смисъл да се бърза.
Мише, успех на Митачето. Да ти кажа всичко си зависи от учителките. Дано да попаднете на поне една готина и всичко ще е наред. Ако в нашата градина имаше поне една съвестна учителка, която да си върши работата, влагайки страст, сигурна съм, че Мия много щеше да иска да ходи, ама на, нямаме късмет.