Meshko106, отдавна се каня да ти напиша нещо, но все съм набързо и забравям. Става въпрос за това, което те е посъветвал психологът, че било добре Мия да си изразява емоциите и да не и се пречи. И ние имаме периодично такива моменти и ще ти напиша моите разсъждения, пък ти имаш правото да не ги приемеш.
Ема е сравнително кротко дете, т.е. сравнително бързо се кротва, но има ужасни периоди, особено някои вечери след градината, а и в почивните дни. В началото и аз не разбирах на какво се дължи тази разлика в поведението и - там е кротка като агънце, а вкъщи е хала, която не зачита нищо. Даже веднъж, като я забирах (пускат ни да влезем вътре при тях), ги заварих как им четат някаква книжка и тя беше се облегнала с такава грациозност до каката, и я гледаше с такова благоговеене, че, ако не беше на тази възраст, бих я нарекла добра лицемерка. Но като си помислиш, и те са като нас - навън, в социалното, подсъзнателно и инстинктивно се стараят толкова много да се харесат и да бъдат одобрени, че това им докарва голямо напрежение и стрес, особено на тази неукрепнала психически все още възраст.
Обаче не можех да се сетя как да я накарам да не е прекалено буйна и с нас, без да се стресира и натоварва. В един случаен разговор с нея за градината - питах я какво са правили, а те по това време все още спяха, които искат, та я питах дали там, преди да заспят, децата се лигавят така. И тя каза, че не, защото имало "Правила". Много се изненадах, че е започнила тази дума, а тя я е запомнила, защото очевидно се повтаря нон стоп - правилата са това, което не се мисли и обсъжда, а се следват. И нейното малко мозъче беше приело тази условност на играта и следваше правилата. Което е чудесно, че поне там нямаше проблемни ситуации. И започнахме с правилата и при нас - за всичко, щом мама и тати правят нещо, ще го прави и тя, защото правилата са такива, а те са за всички. Отне доста време, докато и просветне, че всъщност доброто и контролируемо поведение е за навсякъде без изсключения. И се кротна постепенно. Сега тя е по-подредена от баща си и му прави забележки, ако нещо е забравил да направи (което се случва често!), и ние просто се стараем (да, изморително е) да правим това, което искаме от нея. Същото важи и за вълшебните думички, от които понякога ми писва здраво, но ги повтарям ритуално.
Защо не бих я завела аз на психолог? Защото той стреля напосоки, защото нашата любителска психология е по-работеща, защото идва от опита, а неговата от теорията и бомбастичната терминология. Може да те обърка още повече и да те накара да изпитваш нови вини. Да, чудесно е да се изразяват емоциите, когато иска да сподели нещо, когато е преживяла нещо важно или вълнуващо. Няма никакъв проблем да бъде изслушана. Но, от това до неконтролируемото беснеене има огромна разлика за мен поне. Строга дисциплина, строги правила и наказания и много време, за да се опитоми зверчето. Изморително е, но трябва постоянство и твърда воля, без да отстъпваш от започнатото, защото те усещат, когато сме колебливи. Аз бих опитала по тази линия - виж кое е онова, което я респектира толкова в детската градина и защо тя смята (доколкото може да обясни), че там трябва да се държи добре, а и го прави. И я подкарай със същото вкъщи. Спортът сигурно също е решение - да направлява и изразходва енергията си.
Същото се отнася и за проблема със зъболекаря (Перденцето май питаше за това). Защо да се допитваме до психолог за това пък?! Вижда се, че не знаят какво да кажат. А ние какво очакваме от тях? Да знаят къде в мозъчетата им се намира точно копчето, което отговаря за страха от зъболекара, да го натиснат и всичко да е ОК? Е, няма такова място. Страховете са нещо базисно, животинско, по-силно от нас и се иска да си укрепнал психически, за да ги разбираш и контролираш. Децата не са все още. Аз лично за зъболекар се готвя седмици наред и отивам с огромен ужас - представям си как ще ми пробие езика... и т.н ужасии. А какво да мисли детето? За тях страхът е нещо по-голямо от тях самите, те физически го усещат като болка почти. А когато е и от неизвестното - тогава е ужасяващо за тях.
И при този проблем други майки с подобен опит ще са повече полезни, отколкото психолог. Психолозите обаче имат право да не са съгласни!
Това е от мен - малко споделен опит! И с извинение, че се получи дълго, а и сигурно с грешки, но кой да го чете още веднъж!
