в тази връзка да ви споделя и аз да се посмеете бисер на Еленка. На НГ бяха с майка ми и баща ми, та аз се обаждам по телефона да ги чуя как вървят приготовленията, храна, тоалети, празнична трапеза, както казва Деси:
Елена: - Мамо, аз много те обичам, нали знаеш?
Аз: - Да бе мамо, и аз тебе много те обичам.
Тя: - Обаче ние тук имаме проблем.
Аз: - какъв проблем бе, Ели?
Тя: - ами деси е нещо недоволна от роклята която си й донесла, айде чао
на Коледа, майка ми сложи на Добромир една купа със зелева чорба, че много му се пиело. Децата вече яли, скачат играят, но Еленка през 5 мин. минава да си похапне и така в продължение на 2 часа. Майка ми вдига празните чинии и взима купичката с останали два пръста зелева чорба и казва на мен:
- Хайде пийни я сега да не я хвърлям.
- Не мога бе, мамо, ще гръмна.
Елена протяга ръчички към купичката и казва - добре де, добре, дай ще я изпия, да не я хвърляш