хахаааа и Нико закусва два пъти - в къщи и в детската - да не се мине нещо 

Ние от 1 месец сме обсебени от темата за смъртта  . Нон стоп говори за това и пита кой и кога ще отиде на небето. Даже в неделя таман бях потънала в непреклонна дрямка, когато Николчето ме събуди с викове и разтърсвания "Стига си спала, ще вземеш много да порастнеш, да остарееш и бързо бързо ще отидеш на небето"

И ние закусваме по 2 пъти. Напоследък даже ме кара редовно да чета менюто в градината, за да види какво ще има за закуска.
Лис, ужасих се от разказа ти. Ужасно ми стана мъчно за вас, и за всички ни тук в тази държава. Да не дава Господ да попадаш в ръцете на здравеопазването ни. За пореден път се убеждавам, че като тръгнеш на лекар, трябва предварително да си се подготвил с всякаква информация по въпроса. Дано зло да ви забрави оттук насетне. Много прегръдки и от нас.

Пете, прегръщам те, дано скоро си отдъхнеш! Жалко, че така са се променили плановете на Светльо... За Коледните празници ще може ли да си дойде?

Деси, месри за идеята за капките Nesivin. Детето спи и се храни нормално вече, голямо облекчение е, дори постави рекорд тази нощ от 6 часа непробуден сън. да си жива и здрава

На Симеон му сменят учителката по френски (тя е до обед, а следобед е тази по английски). Неприятно ми е, защото той мнго я харесваше, а тази по английски е възрастна и я възприема като баба, не като учителка. Та новата по френски ще е една млада жена с изхключително наситен тъмен цвят на лицето, ако ме разбирате Малко се плащи детето, ама дано свикне. Иначе е станал ужасен, някъде по пътя от Естония до Белгия се загуби слънчевото ми и добро дете. Сега не слуша, мрънка, тръшка се, отговаря, реве като магаре за глупости - пълна програма С това ще се оправим лека полека, но ме притеснява друго - отказва да ходи до тоалетна, трябва всеки път да го подканям, да го увещавам, дори да го принуждавам. Учителките казват също, че по цял ден не ходи до тоалетна и в училището. Дори след сън няма желание да иде сам. Притеснявам се, да не възникне проблем като задържа урина толкова дълго. На някой да му се е случвало, да знам дали е период и ще отмине?

Лиско, върна ме три години назад когато оперираха устната на Ели. Детето се дереше, а сестрата наместо да ми каже, че я боли и да и сложа свещичка ми крещеше, че трябва да я успокоя, че ще и се скъса шева на устната, чак след половин час се сети да ми каже, че я боли  . Да не говорим, че не ми каза, че трябва и антибиотик да и почна, чак вечерната смяна се случиха по нормални сестри, че ми обясниха кое от купените лекарства за какво е. Елена отдавна е забравила, ама на мен и сега ми се реве като се сетя, за тоя кошмар. Стискам палци Никол да се оправи бързо и никога да не преживявате това отново  .

Иначе ние се крепим що годе здрави. Стефан си харесва очилата и си ги носи, сам си ги маха преди лягане и си ги слага сутрин. Дума не дава да се изрече да му ги махнеш, даже се сърдел на обяд в яслата като му ги махат преди сън.
Доволна съм, че при Ели вече има и народни танци освен латино и вече е записана и и харесва.

За прането и гладенето, пера, обаче с гладенето съм скарана и гледам да купувам дрехи дето не се мачкат. Лошото е че сега не съхне, ни вън, ни вътре и шкафа за прането е пълен като за две перални поне.

Приятна седмица на всички и бързо оздравяване на болните!

Да ви кажа малко за силанизацията на зъбките, бяхме подхванали темата миналата седмица - снощи на профилактичния стоматологичен преглед на децата се видя, че за щастие кариеси нямат, но двете последни долни зъбчета на Дани са започнали да деминерализират. А те се сменят чак на 12 г и според доц. Маркова, беше въпрос на около половин година да се появи кариес по дъвкателната повърхност на това с по-напреднала деминерализация. Него го силанизирахме още снощи, за следващите три последни ще ходим през месец. Просто дете на 5 трудно може да изтрае повече от един зъб на едно ходене. Отнема 3-4 минути и не боли, разбира се. Първо се слага един син лак, изсмукват влагата наоколо, после бял лак (някакъв полимер е май) и се запечатва с лампата, с която правят фотополимерните пломби. Доц. Маркова има страхотен подход към децата. Обясни на Дани, че едни червейчета искат да му захапят зъба, но тя ще го направи толкова гладък, че само ще се пързалят и няма да могат да го стигнат. Димана пък не искаше да седне, застана на Ф и категорично отказа. И я прилъга да дойде да си разгледат лака взаимно. Намери си подход към всяко дете.
А, и силанизацията май се поема по НЗОК, което аз не знаех, но ме питаха за здравните книжки. Следващият път, през декември, ще си я нося и ще докладвам.

апропо, за здравните сини книжки - джипито ли трябва да я осигури или аз трябва да си я купя и да му я занеса? ако е второто - откъде се купуват в София?

аз имам, но е от сто години и не помня. а искам да извадя на Марти, точно заради стоматологичната помощ.

Хм, затрудни ме с този въпрос. Но доколкото си спомням, GP-то я даде. Аз имам, откакто са родени децата, от първото посещение на личната у дома, като са ги изписали. В нея има и страница, на която се нанасят всички ваксини. Вкл. и незадължителните ваксини, които са поставяни от друг лекар - Масларски ни е описвал партидния номер на Превенар и Хаврикс там и си слага неговия печат.

апропо, за здравните сини книжки - джипито ли трябва да я осигури или аз трябва да си я купя и да му я занеса? ако е второто - откъде се купуват в София?

аз имам, но е от сто години и не помня. а искам да извадя на Марти, точно заради стоматологичната помощ.

От личната, трябва още при раждането първия педиатър да издаде. Нашите и аз ги взех мин.месец, просто си бяха в досиетата им там.

Здрава и успешна седмица и от нас.

Пете, отвратена съм от отношението в болницата - добрите хора не заслужават такова. Моля се Никол да реагира добре на физиотерапията и да забрави час по-скоро за проблема. Прегръщам те и ти пращам още малко силички по нета, макар че ти си една от най-силните жени, които познавам.

Ние сме със сополи и кашлица от два дни. Това е второто ни боледуване, като не искам да се сетя за първото от месец март. Къса ми се сърцето... Мина е най-зле - трудно диша, вяла и отпусната на моменти. Вчера лекарката ни предписа по 1 урбазон в два последователни дни при рязко влошаване, днес не се стърпях - аз й го поставих в крачето.

Да минават тревогите вече!

Ние от 1 месец сме обсебени от темата за смъртта  . Нон стоп говори за това и пита кой и кога ще отиде на небето. Даже в неделя таман бях потънала в непреклонна дрямка, когато Николчето ме събуди с викове и разтърсвания "Стига си спала, ще вземеш много да порастнеш, да остарееш и бързо бързо ще отидеш на небето"

Това го минахме. Не искам да ставаш стара баба и да умираш, не искам никога да остаряваме и т.н. Сега се връщаме на темата за бебетата, но в нов вариант. На въпроса как вадят бебето от корема, казах, че доктора реже кожата само и го вади. Сега сме на тема: Не искам да ми режат корема за да имам бебе. С какво ще ми режат корема и т.н. Мъжа ми прихна да се смее и излезе, като си мислеше, че ще седна да обяснявам на 4 годишно дете от къде другаде може да излезе бебето. Не мисля! Тогава ще последва въпроса как ще стане шушето толкова голямо та да излезе бебето вероятно, айде моля, мисля че е още много малка за да осмисли подобни неща. По скоро я плашат. Това обаче не спря съседското информирано детенце да и даде светлина в тази област.  Засега не и вярва и не ме и пита. Дано забрави темата скоро. Знаете ли, има много застреляни родители. Изобщо като хора са застреляни. Защо му е на 4 годишно да носи изрязане боксерки и минижуп, защо му е да се тъпче с шоколад, защо му е да знае какво имат мъжете и жените, защо му е да знае за умряли и болни. Не ги вдявам аз тия работи. Баба ми си умира да и говори за дядо ми, който почина преди 2 години, а Мони не го и помни. И аз още не мога да се справя с мъката и болката от факта че го няма, ама като ревна на 4 годишно и обяснявам че не помни дядото и е умрял какво ще постигна? Еми съжалявам, но на този свят не мога само аз и единствено аз да съм виновна за всичко, човек трябва да помисли какво причинява с държанието си и тогава да съди и да търси виновен. Те не са нощем при нас, когато се пъхне в леглото ми и започне с часове да реве докато заспи. Не осъзнават как травмират детето, с една единствена причина, да излеят болката си някъде...не осъзнават, че това някъде не трябва да е едно 4 годишно детенце, което няма сили да я поеме. Защо му е на 4 годишно да изживява любовна мъка по батко металист? Защо трябва да му се обяснява, че като се намаже с грим и сложи червилото е особено неустоима? Не е ли по добре да знае, че всяко чистичко, с измити зъбки, сресано и спретнато облечено детенце е чаровно и красиво? Абе...както винаги съм спала на криво и съм далеч от общоприетите идеи...

Цитат на: Fussii в Ноември 08, 2011, 12:26:34 pm

Ние от 1 месец сме обсебени от темата за смъртта 

Защо му е на 4 годишно да носи изрязане боксерки и минижуп, защо му е да се тъпче с шоколад, защо му е да знае какво имат мъжете и жените, защо му е да знае за умряли и болни.

lidia, поне за мен тези неща са много различни едно от друго.
Боксерки, гримове и т.н. са малоумство и мечешка услуга от страна на родителите
За смъртта, болестите, разликите между половете - ами това са съвсем естествени неща. Като има случай, не виждам защо да не се обясни, ама точно както обяснявам как растат цветята, защо ръмжат колите... Моите деца знаят за всичко това, но понеже не сме задълбавали и не сме го представили като страшна тайна - чули са ме, обсъдили са го помежду си и са минали на следващата тема. В началото наистина ми казваха всеки ден, че не искат да отлитам на небето, а винаги да сме си заедно, но сега приеха, че се надяваме това да е толкова далече, че няма какво да го мислим отсега. Сега, като минем край църквата, искат да влезем да запалим свещичка за здраве и още една за за баба им, която е вече звездичка, но сигурно пак си мисли и си говори на тате. И после минават на нещо друго. Доколкото разбирам, при вас се фиксира внимание върху това от страна на баба ти - това вече не е нужно на никое дете, съгласна съм с теб.

и аз като мармотчето ... това са теми, които не искам да избягвам и ако ме пита - отговарям без да лъжа.
Всичко започна от разговори за моя баща и защо Тейчо(баба му и моя майка)си няма мъж.
И аз пак като мармотчето съм казала, че това е тоооолкова далече, че няма какво да го мислим от сега

Лисе, не искам да си представям какво си преживяла. Прегръщам те! Дано всичко вече е зад гърба ви и резултатите на Никол са добри. Много, много да нацелуваш цялата лисича хралупа!
Помня че и аз много се страхувах от смъртта като малка. Просто се опитвах да си представя този момент как живея, дишам и в един момент просто ме няма...Ами какво става с мен? И ей такива неща ме занимаваха. Не помня да съм споделяла с родителите ми, по-скоро съм била вече на една по-съзнателна възраст и не съм искала да ги безпокоя...Добре че все още не се налага да обяснявам подобни неща...
Мешко, моето дете ходи на ясла от повече от година, свикнала е, ходи с желание, не е там проблема..Мисля, че по-скоро й се спи, а и това, което казва Кроки за дрехите все едно за моето дете е писано. Ако й купя нещо ново или я накарам да облече нещо добре забравено старо настава революция - "Това не е мое, голямо ми е, малко ми е..." Ела гледай! Обяснявам аз, ама...след няколко дена може и да го осъзнае! Иначе не ме слуша изобщо какво й говоря, изпада в изтерия и така...Чудя се кога ли ще я метна и аз по пижама в колата. Ще пробвам с обясненията от предходната вечер, когато е по-спокойна - дано да хванат ред.
Яна, и аз купувам по 2 - за Дара и за племенницата, че сега са в такъв период на ревност, не може едната да има, а другата не. Сега съм им поръчала 2 чифта еднакви маратонки, които дядо Коледа да им донесе, та поне си мисля, че ще ги носи, два еднакви конструктора и ще видим по още нещо...
Мини, днес точно това си говорихме с колегите, че при зъбите профилактика му е майката, че е до ген - така е, но в никакъв случай не бива да се отлага ходенето на зъболекар. Аз имам късмета да имам 2-ма приятели стоматолози, та все намирам време да ги посетя, де да се видим и да поприказваме, та и зъбите ми да прегледат, а и с парите могат да ме поизчакат...че то настана едно време - страшно!
Айде че се улях - Лека и спокойна вечер!
 

И аз като мармотчето, считам, че това са естествени неща и към тях трябва да се подхожда по възможно най-естествения начин и когато детето има някакви въпроси да му се отговаря кратко и ясно. Примерно в една от серийте за Том и Джери имаше сцена, при която Том уж умира и душата му се отделя от тялото. Наложи се да обясня и за душата и за умирането. Каза добре и при следващото гледане вече знаеше, че Том отива на небето и т.н. За бебетата, пряк въпрос не ми е задавала, ана като гледаме мои снимки от бременността винаги й обяснявам как Мия още е в корема на мама и как бебетата първо растат там и чак като пораснат достатъчно, се раждат. Приема го много естествено, сякаш го знае интуитивно. Вчера обаче при поредния изказ към баща й: ти си много лош", я попитах дали знае, че ако го нямаше тати, нямаше да я има и нея. Много се замисли по въпроса и отговори, че не знае, та й казах, че всяко бебе, за да се роди, трябва да си има и мама и тати. Каза добре и толкова.
Здравни книжки продават в някои книжарници към някои поликлиники, в нашата 22 мисля, че също има. На Плиска е. Иначе и на нас педиатърката ни я беше направила.

апропо, за здравните сини книжки - джипито ли трябва да я осигури или аз трябва да си я купя и да му я занеса? ако е второто - откъде се купуват в София?

аз имам, но е от сто години и не помня. а искам да извадя на Марти, точно заради стоматологичната помощ.

Личния лекар ти я дава.Виж ако си имал,а си я загубил дубликат се вади в здравна каса.

Ели,проблема е в майките,не толкова в децата.Когато едно момиченце ходи прекалено наконтено от съвсем малко,какво да очакваш като поотрастне.
Има си място и време за всичко,но училището не е моден модиум.Аз за това съм за униформите,поне в училище да ходят с нормално облекло.У нас сутрин за училище се облича това което аз кажа.Съобразявам се с нейното мнение,но ако не одобря това което е решила да облече не и го разрешавам.Все още успявам да и въздействам и да става по моята.

В нашия клас преди около месец едно момиченце беше дошло на училище с очна линия,сенки,спирала,червило и лак на ноктите.Такъв срам бра майката на родителската-ужас.Но какво е виновна в случая майката-излязла е жената в 7 часа за работа,има си тя на хабер как детето и е отишло на училище.

Петинко мила съжалявам за перживяното с теб и Никол. Ако знаех, че не знаеш как действа излизането от упойка, щях да те подготвя с информация. Аз го изживях същото в Пловдив, такова чудо не бях виждала и дано не видя никога повече.
Нас ни предупредиха обаче преди самата интервенция. Дано съмненията се окажат неверни и физиотерапията даде резултат. Стиснати палци от нас. Жалко е, да се подлагат толкова малки деца на такова изживяване, но по някога е за добро. Нали всъщност за това им го причиняваме, а и на нас също.

Добре, че заговорихме пак за силантите и за тези здравни книжки, че аз още се мотам. Нямам идея за добър детски стоматолог в Бургас и това ме притеснява доста.

За смъртта минахме темата, една вечер доста плака милото. Беше ме ядосвал цяла вечер, включително преди да легнем. И точно когато уж заспивахме изпадна в истерия. "Мамо съжалявам, че бях лош. Мамо сега няма да мога да ти видя никога лицето ти повече, защото не слушам" Признавам си притесних се, доста трудно го успокоих. Нямам идея какво е провокирала тази реакция, освен един филм "Опасни улици" любимият на Тони. Всъщност идея си нямам каква е била е причината.

Ние за репродукцията сме на нова вълна, сега се мушкаме под масата и се влачим като червей излизайки от нея, за да ми покаже как се раждал. Мисля някой му говори за това в градината, предполагам кое дете е, но нищо не мога да направя. Като му обяснявам много се смее и си слага ръка на устата.