Видях, че няма седмична темичка и реших тази седмица да я пусна аз. През тази седмица моето момченце навършва годинка и чакаме рожденния ден с нетърпение,  аз и баща му  де, той още не е наясно, че ще има купон.
Мислим да го правим в едно малко заведение до нас, обаче на мен ми се иска и да украсим нещо-още не сме измислили какво-купона ще е в събота.
Давайте идейки.
На въпроса за коликите от миналата темичка-моят бебок го хванаха веднага след изписването от болницата т.е. на 7 дни, така че може. Запасете се с търпение.

На въпроса за коликите от миналата темичка-моят бебок го хванаха веднага след изписването от болницата т.е. на 7 дни, така че може. Запасете се с търпение.

И ние имахме колики още кажи речи в самото начало..Но при нас всичко на всичко имаше 3 пъти "кризи".. Ограничавайте и вие храните които образуват колики у децата..Така и вие и те ще сте спокойни Лек ден и дано си изкарвате супер отпуската

Късметлийка си Сарче, при нас коликите бяха много дълго време горе долу по 2 пъти в седмицата, така че съм загубила бройката на кризите.

Късметлийка си Сарче, при нас коликите бяха много дълго време горе долу по 2 пъти в седмицата, така че съм загубила бройката на кризите.

Искам и да съм късметлийка със зъбчетата... Засега имаме моменти на крясъци когато избива зъбчето Първото изби ама сега и второто се е показало..И пак така го изкара-с крясъци..Поне съм благодарна че температура нямаше,че с тези 45 градуса дето ги имаме тук.

При нас единият зъб изби без да разбера, но втория , рееев.

Здрасти и от мен

Късметлии са всички с колики, които са на три кризи или по два пъти в седмицата. Никол имаше колики всеки ден от към 15:00 часа докато успее да заспи, и траяха 3 месеца. Бяха я започнали още от родилното. Когато ми я донесоха на втория ден след секциото, тя вече се превиваше. Хубавата новина е, че отминават рано или късно

Привет мривет!

Абе, за коликите, според мен, освен късмета, си има значение и какви капки се дават. На Бобо определено Лефаксин му влияеше изключително добре, което проличаваше в момента, в който реша, че вече коликите са отминали и му спра капките - елате да видите три дни ад, докато подействат отново. Зъбите ги изкарва в поносимо лошо настроение - но те започнаха да излизат едва преди месец и още изкарва предните (чакам да излезе четвъртия всеки момент).

Привет.
Ние сме болни, направо съм като сдъвкана и изплюта. Планираме почивка на село за седмица с едни приятели, дано успеем да отморим малко и нещата се обърнат.

В миналата тема сте описали и мои ужасни терзания. Така отчайващо си изкарах морето със съседката бебето и и госпожицата и. През цялото време детето ми слушаше госпожицата, колко е по-красива от нея, колко са и по-красиви банските и т.н.
Когато на децата им писна и се сдърпаха, майка и се разкрещя и каза на детето така: Щом те бутат твоята сестричка няма да я пипат, само ти ще си имаш сестричка и ще си я гушкаш... Така ме заболя... А Моника насълзи очички и каза: Мамо искам и аз... Много искам да си имаме бебенце... Викам мамо ще си имаме малко по-нататък, сега ще си вземем котенце. Моника си получи котенцето и сега има кого да гушка, а 5 дни на морето слушахме кой само и единствен си има бебенце... Незнам защо на кого какво му е нужно, но е жалко. Жалко е да слушаш как една майка се опитва да превърне едно прекрасно дете в комплексиран сноб. Но живи и здрави да са, контактите вече ще са сведени до минимум, след 2 години са в училище в двата края на София ако може и така. С жената се израснали заедно и не се познаваме от вчера, заради тази нейна черта просто не контактувахме, сега се събрахме покрай децата, но явно не си пасваме. Съвсем различни сме. Жал и било, че нейното дете все е тъпкано, че се чувства пренебрегнато и т.н., но защо решаваш проблема така. Ние не сме си намерили децата на улицата, за да търпим с тях твоето, за да се чувства добре или по-точно майка му да се почувства добре... Много примитивно и егоистично. Аз се чудя как да ги сплотя и да ги науча да се разбират , да правят компромиси и да не си посягат, но как да стане с хора като нея?
Та такива ми ти работи при нас, ние правим изолация, ходим на зъболекар, работим, зимата ни чакат ремонти и вътре. Как искам да приключи всичко, да се махнат всички от главата ми и да прекарам една блажена седмица като един нормален човек. незнам обаче дали ще е в този живот.

На болните бързо оздравяване, на почиващите много усмивки и настроение, на плажуващите слънце и хубав тен.
Мони я попитах какво иска да тринира зимата, гледахме снимки и клипчета, спечелиха Албена и Максим в полза на фигурното пързаляне. Тези дни ще разуча къде и от кога мога да я запиша, дали е в подходяща възраст. Ако някой ме е изпреварил, ще съм благодарна да сподели.

Зори това с пикането, просто думи нямам...

Лиде, ще питам сестра ми тези дни. Тя е треньорка по състезателни танци и в момента преподава фигури от танците на деца фигуристи в школата на Славия. Тази школа е на майката на Албена Денкова.

А за онази ужасна жена, съседката - хм, аз на твое място не бих се виждала с нея вече! Не заслужава вниманието ти!

Бързо да оздравяват всички болни дечица и родители!
Ники, чудесна новина за втората госпожица в семейството ви
Мише, щях още миналата седмица да ти пиша, но не успях - успех, мила, ще се справиш с шофирането, сигурна съм!
Лиде, момичето, на което съм оставяла да гледа децата, преподава художествена гимнастиак и фигурно пързаляне на дечица в Зимния дворец. Замина да работи в един хотел за лятото, но като се върне на есен, ако все още се чудиш къде и при кого - мога да ти дам координати.

Благодаря за съчувствието за Мончето, наистина ни беше станало притеснено от неприятната ситуация, но миналата седмица посетихме пластичен хирург и стоматолог и се оказа, че нещата не са толкова зле. Въпреки че отворихме наново раната на брадата (един ден, след като я залепиха, тя се удари в ръба на леглото и я поотвори, последствие от хирурга разбрах, че изцяло се е отворила), зарастна много бързо и няма да правим кой знае какви специални неща. Най-вече трябва да пазим от слънце, за да не се пигментира и после с малко мазане с гел за заличаване би трябвало да оправим нещата.
А за зъбите - толкова обстойно я гледах и видях отчупени парчета от всички кътници, до един! Зъболекарят каза, че само два са счупени. С риск да го обидя професионално, настоявах пак да гледа Макар, че са доста счупени и ще се сменят чак след 8 години, все пак е чудесно, че не са наистина всички кътници, та и там се поуспокоих.

За агресията - Мише, сви ми се сърцето от това, което си написала за пустотата, защото я виждам толкова често в лоши, жестоки деца, продукт на родители разни Понякога ми е едно такова страшно, като мисля за това с какво ще се сблъскват децата ни, растейки.

Раши ужасно ще съм ти благодарна   
Цветенце, това е един ужасен мой страх и кошмар, да не се случи точно това. Затова все още тичам до нея когато кара колело и се опитвам все да съм и до главата, но уви тези бели стават за секунди...и сме просто безсилни. Бързо възстановяване ви пожелавам и се моля да не случват подобни бели на никого.
Моля те изпрати ми координати и ти, ще видя къде ми е по-близичко и ще решим.


Съседката не е ужасна, просто е такъв характер, но въпреки всичко вътре в душата си тя е добър и чувствителен човек. Това е нейния начин да защити нея и детето си от терзания и тревоги, но за такива като мен не е достоен и не е правилен. Направо е жалко. И ми е болно защото постоянно се карам и наказвам детето си заради нейното, защото и посяга, а Моника посяга само на нейната госпожица и то защото просто не спира да я дразни. Няколко пъти обясних, че така няма да се получи и подтиква децата ни да се избият и да не спират да се дразнят, вместо да се защитават и да са другарчета, от бебета са заедно, заедно са в градината, но като подхвана темата и тя все ми обяснява, че тя не я учи, а от каките на улицата е започнала така да се държи. С бебето просто ми доказа, че не детето и съседските каки са виновни, а само и единствено тя. Затова мисля да си спестя усилието и да им прекъсна контактите доколкото мога. Детето си е нейно, живота си е нейн, уважавам избора и, доколко е правилен или неправилен, нейн си е както и живота и. И понеже така взаймно се тормозим, просто ще се заобикаляме, жалко е, но явно няма друг начин.
Знаете ли, няма лошо дете, в това съм се убедила. Ние възрастните сме ужасните. В манията си да предпазим децата си и да им спестим някои терзания, идея си нямаме какво им причиняваме и в какво ги превръщаме. А децата са

Мисля, че нашите деца ще растат в едно много агресиво време и искаме или не и те ще станат агресивни в един момент, иначе няма да успеят да изплуват от душевната мръсотия, която ще ги заобиколи или ще ги стъпчат в училище. Въпросът е да ги научим агресията да е премерена, ако може позитивна (спортна агресия). Сега ако Ники го обиждат няма да го уча да мълчи. Ако го бият няма да казвам "Стой си не бива да отвръщаш". Трябва обаче да го науча ТОЙ да не напада.

Привет и от мен.
Хубава и весела да е предстоящата седмица, изпълнена само с хубави емоции. Всички болни да се оправят по-бързо .

Успешна седмица!
Да оздравяват болните дечица и нови болести да не ни спохождат.

Тази седмица ще ни е емоционална
Днес сме на църква за чиста молитва
Утре е делото за осиновяване на племенницата. Дано бързо си дойде в къщи
Утре ще ходим на консултация, да видим как върви с килцата София. Ще слагаме ваксина и ей такива ми ти неща.
По повод на ваксините, моля ви да споделите мнение за Ротарикс. Доста се интересувах за тази ваксина и реших да я сложим(дадем). Събирах и мнения, едно от които е на д-р Масларски. Той я препопърча с две ръце. педиатърът също е ок. Ама и вие кажете
В събота пък ни е погачата и ще правим официално представяне на София в обществото. Не,че не обрисахме улици и села досега

Лидия, добре се е насочила госпожицата. Обожавам фигурно пързаляне Оздравявайте бързо
За съседкта споделям мнението ти. Ограничаваш контакта до минимум. Все пак тя е майката и за нея така е правилно. Какво мислим ние си е наша работа и наш избор.
С най-добрата ми приятелка от детинство имахме късмета за забременеем с няколко месеца разлика. Нейното детенце е с четири месеца по-голямо от София. Тя ми е адски любим човек, но имаме някои разминавания във възгледите за отглеждане на наследниците. Не налагаме една на друга мнение. Всяка от нас е направила избор и другата го уважава. Е, онзи ден и се скарах, че вози детето с лице към движението
За коликите давам Инфакол. Но София няма силни колики. Имаше няколко кризи в следобедно време и най-добре се чувства като сложа затоплена възглавничка с костилки от череши. От седмица кризи не е имало. Та не знам отминаха ли или е просто затишие. Времето ще покаже

Цвети, радвам се че нещата при Мона не са толкова сериозни и се оправя бързо
Мише, а ти се мятай на колата без да му мислиш много, колкото повече се навиваш, че те е шубе и няма да се справиш по-лошо. При карането практика му е майката, като начало започвай да караш ти като пътувате извън София на дълги разстояния. В града също, но сама в началото, без деца, без мъж да ти мрънка на главата ...
А темата за възпитанието не ми се подхваща, че няма да ми стигне един ден, за съжаление.
Лека и успешна седмица!

Хайде за разведряване на обстановката, топло топло току що получено по мейла от баба-компютърния гений

Моята първа приказка

Топчо е малкото куче на баба Вера и дядо Демир от с. Студена, на които внучката Деси и сестричката й Ели гостуват през лятото.
 
Топчо е много игрив и сладък. Дните му минават в най-разнообразни занимания - влачене на обувки и чехли, разливане на чашки с кафета, оставени в градината, събаряне на пепелници, гризане на краката на обитателите на къщата. Изглежда, обаче, Топчо най-много обича да тормози Анхел. Анхел е малко и добричко коте с много сложно ежедневие: винаги, когато се осмели да се покаже в градината, Топчо зарязва всичките си разумни занимания, втурва се към Анхел и започва да го влачи за заден крак, предна лапа, опашка...а за разнообразие захапва главата му, която се изгубва в устата му...Единственото отбранително оръжие на Анхел са широко разтворените му предни лапички, с които понякога успява да одраска топчовия нос. Понякога помощник на Топчо в невинните му игри с Анхел става малката Ели. Тя старателно - с две ръчички - дърпа Анхел за предната, или задната част на тялото, докато Топчо се занимава с противоположната...
 
Всичко се случва пред неодобрителния поглед на прелестната Деси, която замисля сериозни мерки по въпроса,...но тава ще стане известно в следващата приказка....


автор: Десислава Захариева

09.08.2011г.

 
тази "прелестна" деса ще ме умори

Хубава, спокойна и здрава, макар и гореща седмица!
Ники, кога успяхте да станете на 40 дни! Колко бързо лети времето!
Стефи, приказката е уникална! С нетърпение очаквам втора част, защото се загрижих за Анхел!

  Стефи, жив ли е Анхел?