Д-р Бърди, имам два неизяснени въпроса във връзка със захранването, над които си блъскам главата доста време и нямам обянсния.
1. Как е възможно едно бебе да е алергично към храна, която опитва за първи път?Никой няма антитела към нещо, с което не е имал достъп. Нали в крайна сметка, за да си създаде антитела трябва първо имунната система да „види“ антигена и второ да мине време да създаде антителата. Би трябвало при тези първични алергии въобще да няма антитела, а да се активират само неспецивичните имунни клетки и фактори. При това положени от какъв зор ми правиха на детето тестове за алегии към неща, половината от които не е пробвало? И в тази връзка, как ние като майки можем да следим за истинска алергична реакция преди да са минали поне 1-2 седмици,че да има време за антителата да се създадат. Всеки ти казва, ако 3-4 дена няма нищо, захранил си успешно с даданета храна значи, а реално тази алергия би трябвалод а се прояви по-късно. Не го разбирам това.
2. Другото, което не разбирам е защо масово се твъди, че едва ли не ако дадеш някоя си храна малко по-рано, тя би имала различен ефект. Не говоря за прекалено ранното захранване, а за случаи в по-късна възраст. Например ядките са силен алерген, но дали ще го дадеш на 1 годинка и тогава ще се създаде алергията или ще го дадеш на 3 и тогава ще се създаде - каква е разликата? Предпоставката да развиеш алергии е генетична, така че не разбирам как по-късното даване на фъстъци примерно би имало някакво значение. Изкюлчение е разбира се прекалено ранното захранване, преди да се е затворила бариерата в червата им - не говоря за тези случаи.
Ще съм ви страшно благодарна, ако можете да ми отговорите на тези въпроси. От няколко месеца се чудя и нямам отговор.
Боби
1. Ако реакцията към храна е ИгЕ предизвикана ( медирана), класическа, то тя настъпва от минута до час след приеане на провокиращата храна. За деца, това касае храни като яйчен белтък, соя, овесени ядки, фъстъци и подобни, ягоди, царевица ( най-значимите в практиката). Към по-нетипичните изяви на една хранителна алергия може да отнесете:
* подуване на лицето, ушите, необичаен сърбеж по ушите, странни червеникави петна по лицето минути след консумиране на подозрителна храна.
Тестовете за Алергии при деца ( кожни, патч) не са много достоверни до известна възраст. Същото важи и за РАСТ тестовете, в смисъл,
че негативната реакция може и да не е достоверна, а позитивната не винаги е наистина "позитивна", ако детето
клинично няма симптоми. Тоест, резултатите от тези тестове, когато са положителни, винаги се разглеждат в контекста на клиничната изява на вероятна алергия. Това е и един от най-големите "грехове" на фамозният Софийски алерголог, когато на "лек" отговор към редица храни, детето е поставяно на "тежки" и ограничителни "диети" с месеци. Което е убийствено, и без смисъл и полза. Нито обосновано.
Смисълът на постепенно въвеждане на храните е да се ( един вид) тестува детето за
ОСТРА алергична реакция към нова по вид храна. Ако повторите храната през 2-3 дена, и нямате реакция, вероятно няма да имате такава. Освен това постигате един вид и "десенсибилизация" с постепенно въвеждане на нова храна на принципа- по-малък вероятен алерген- по слаба по тежест реакция (макар и това да не е абсолютно). Такава е логиката. Освен това с разделното въвеждане на храни може по-точно да разграничите на коя от тях детето отговаря ( вероятно ще отговори).
2. Въпросът е в пропускаемостта на чревната лигавица към различни субстанции. Което е свързано с нейната зрялост. Което пък е свързано с хронологичната възраст.
Елдата е един от най-силните хранителни алергени. В Япония от нея се правят така нар. "soba noodles". Които от своя страна са един от двата най-важни алергена за Японската популация.
Докато за Европа това е целината и царевицата.
За САЩ- фъстък и ядки, поради навикът им да ползват фъстъчено масло и деривати широко в кулинарията. Което е свързано най-вече с финансови съображения ( кравето масло е доста по-скъпо като продукт). Вероятно... .
Пак лекция стана това... .
