Моят проблем е, че си бях заделила пари за пластични операции, но ги профуках за инвитро.

ти успя да дефинираш в едно изречение драмата на кандидат-майката на 40+ 

Разбирам иронията ти, заслужавам си я.
Все пак благодаря за smiley-то. А и нека погледнем нещата от още една посока. Късното родителство е чудесно оправдание за услията да постигнем вечната младост.

Мацки, гледайте по-ведро на нещата - никой не знае какво ще стане в бъдеще, не се вкарвайте в нясни и непредвидими сценарии.
Както каза Jam - така или иначе пред нас не стои въпроса за избор.
Аз в момента на възрастта на която съм се чувствам прекрасно, много по-добре отколкото на 30, по-помъдряла и в хармония със себе си.
На 30 се чувствах по-зле и изтормозена, ако бях родила тогава не знам какво точно щях да дам на това дете, освен да му пренеса безумните си притеснения и неувереност, определено щях да го натоваря излишно.
Има една сентенциа - "малки деца - млади родители".
Когато имаш дете не можеш да си позволиш да си стар - това те държи, дава ти сили и щеш не щеш се справяш, бориш се, изглеждаш добре и си с млад дух!
Не се давам на нито една 25 годишна мама и по външност и по държание, аре моля ви се!

отминавам клишетата ... ако ми вършеха работа,щях да си купя "Мъдри мисли за всеки ден"

Ако зависеше от моето желание, щяхда стана майка още на 26, станах майка на 33, вероятно второ дете ще имам на 38 или 39 ако е рекъл господ. Лично за себе си съм си отговорила на страховете - ще се справя ли с късното родителство. Иначе какво- да стоя и да мрънкам, колко ми е тежко и колко съм горкичка, че не ми се е получило по-рано и колко ми е още по-тежко и колко съм още по-горкичка, че трябва да се трепя на стари години и да пъшкам под бремето на годините ... а детето ми ооооо нещастното то - дете на грохнала старица ...
Ако искате да се оплакваме - можем много поводи да си намерим

Танита, абсолютно съм съгласна!
На 30 в душата ми цареше пълен хаос. Сега съм спокойна и най-после знам какво искам. Е, в някои отношения само...

А в часовете по тае бо и 18-годишните не могат да ми се опрат...

На мен май не ми е много работа да се изказвам по тази тема, поне предвид настоящата ми възраст, но все пак ще го направя.

Както jam правилно отбеляза - тук не пишат "диви кариеристки" на по 25г. примерно, които да философстват за плюсовете и минусите на родителството на 40+
Всички мацки, достиганли тази възраст /и окло нея/ просто не са успели да станат родители по-рано не по своя воля и избор и поне от моя гледна точка - дебат в посока "за и против" изобщо не би следвало да има...
Ако нашето бебе не беше станало сега, нищо не би ме спряло да опитвам да стана родител, докато се получи - на 40, на 45, на 48... Дали на биологично свое дете, или на осиновено е съвсем отделна тема, но от родителство не бих се отказала по признак "напреднала възраст".

Определено не считам, че жените над някаква възраст в днешно време са "амортизета" и това им личи по "бабишкелския вид", пък децата им щели да се чувстват нещастни и неудобно пред другите деца...пълни глупости. Времената се менят и обществените нагласи по разни въпроси - също. Когато бях първокласничка, еди кой си съученик дето е "дете на разведени родители" го гледахме като заразно болен, защото така се набиваше в детските ни кратунки, че това е лошо. Сега вече не е така. Почти всички бяхме деца на малди родители, окло 20-те, сега в даден клас рядко има толкова млада мама, повечето са на 30+... Мисля си, че много от вас имат подобен род опасения, просто защото помнят какво е било общественото отношение към по-възрастните родители "едно време", но нещата отдавна не седят по този начин. Майка ми е на 52 в момента и доста нейни връстнички имат 2-ро, или 3-то детенце, понастоящем на 5-6 годинки, а е една е е с 3-годишно. Уверявам ви, че децата им се чувстват съвсем щастливи и нормално, никога не съм чувала да е имало подигравки спрямо тях, по отношение възрастта на родителите им. Даже едното е "обект на завист" от страна на съучениците понеже скоро стана вуйчо, а другите хлапета няма как да ги огрее подобна екстра   Добавям към картинката, че все пак аз съм в провинцията /Стара Загора/ и тук селяндурщината и закостенялото мислене са си на високо ниво, но пак няма никаква негативна нагласа към "късните родители". Респективно и по-младите родители не подтикват децата си да имат кофти отношение, спрямо децата на късните мами - всичко това знаете идва от семейството. Децата са като огледалце.

А що се отнася до това, колко ще е "близо" и "в час" с времето и детето си един по-възрастен родител - считам, че това е нещо строго индивидуално. Зависи какъв е самият човек, как е възпитан, отгледан, как е живял и как живее. Ако е млад по дух и иска да бъде в ритъм с времето - той Е, не само спрямо детето си, а спрямо всичко в живота си и заобикалящия го свят. При родителите и децата, между които има "пропаст" - причината не е в "огромна възрастова разлика", поне според моите наблюдения. Липсата на добра комуникация между тях, се дължи на съвсем други причини на ниво "втори етаж" в родителската глава, а не на ЕГН-то на родителя.

Ако ви запозная с моите племенници, деца на младички родители - повечето от вас ще изпаднат в потрес от резултата. Деца гледани от баба, защото на мама и тати просто им се живеело и им се ходело по дискотеки, ама пък всички се женели и имали деца и те да не са по-назад нали... После детето се хвърляше на компютъра, или пред телевизора, че иначе досажда. Сега пък не ги взимат на почивки и екскурзии, понеже им пречели да карат ски, или бързо се уморявали от обиколки на музеи и замъци и това пак не се нрави на родителите. За възпитание, предполагам е излишно да коментирам... Споделям го само като пример, че родителството на по-ранна възраст изобщо не е гаранция за добро и качествено отглеждане на дете. Всичко си е до човек/хора.

Аз искрено ви пожелавам да станете мами и хич да не ви пука на колко години ще ви се случи. Вие всички ще бъдете прекрасни родители и си избийте всякакви съмнения за това от главите!  

Мда, така е, Бубе, един от проблемите на старостта е, че се мислиш за все още млад.

Но разбира се, всички сте прави.
За мен късното майчинство се затруднява от факта, че с възрастта и опита се засилват страховете и преди всичко - хипохондрията. Когато забременях случайно, изобщо не бях чувала за ЧХГ и за НК клетки. А ако някой ден успея да забременея втори път, след цялото това мерене, ръчкане и гласене, вероятно ще откача от притеснения.

http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=3447 , някак като за тук ми се видя тази сатия , поне дава хоризонт 
А и геронтологията работи в тази посока , така че какво са едни 40 на фона на 100 ...
Аз понеже нямам съждения в тази посока, ежедневието ми е така запълнено от обгрижването на близнаците, гледаме се весело сами и се старая да съм в максимална форма за да отговарям на енергичните им желания. От позицията на днешния ден не виждам момент в миналото когато бих правила всичко това с мотивация , желание и хъс. Днес се записахме на плуване , в понеделник ги качвам на ски, събота и неделя ще ходим на ледена пързалка... и така живота си върви. Въпроси си задавам само когато имам да свърша определена задача. Контактът ми с 52год. родилка с близнаците Зойка, винаги ме връща на земята ако имам някакви отчаяни отклонения. Тя с такова самочувствие и спокойствие ги отглежда абсолютно сама и никога не съм я чула за възраст, за някакви имагинерни тревоги да говори. Сега започва да строи втори етаж на къща, въобще хоризонтни грижи  А майчинството..., най-важното е да се случи.

Всъщност enigmata дори и на шега да го е писала, се сещам за още един аспект на опитите ни да се сдобием с дете на тази възраст.
Едно средно статистическо семейство от средната класа (каквато едва сега започва да се оформя в България) от която и да е по-развита европейска държава (за съжаление те май всички са по-развити от нас), че дори и Щатите, на нашата възраст се предполага, че е вече финасово стабилно, има някакъв не лош социален статус, печели добре и има заделени пари (дори и за козметични операции ако си искат). Обикновено единият или двамата съпрузи (членове на семейството) печелят достатъчно, за да плащат сметките, издържат семейството, пътуват и т.н.
Какво е положението тук? Образование, трудов стаж, пълна трудова заетост, понякога и работа на две места (ако има къде) , собствен бизнес-често тези неща не могат да осигурят на пак такова средностатистически семейство от "средната" класа на възраст над 40 години необходимите средства да се бори години наред само да има дете. Не говорим за собственост, пътувания, спестявания.
Ето и това ме натоварва. Предполага се, че ние трябва да можем да помагаме на родителите си, да сме постигнали нещо. А се налага да търсим помощ от тях, близки, държавата. И много, ама много се дразня, когато някой умник напише или се изкаже, че нямаме деца, защото сме гонили кариера. В тази държава това едва ли е причина да отложим бебеправенето.

mihaela, аз си мисля, че enigmata го каза на шега това нещо...

Охх... отдавна ме сърбят ръцете да изпиша куп неща по тази тема, но понеже все нямам време и сега пак, ще взема да ви копирам тук едно мнение на една страхотна мацка - carmellina, от форума на радио Витоша, където за кратко дебатирахме темата за късното родителство. Мисля, че кореспондира с много от въпросите, които си задаваме тук и си заслужава да се прочете.

carmellina
____________

Аз съм дете на възрастни родители. Да, от онези, за които се чудите здрави ли са, умни ли са, луди ли са, отклонения имат ли, доволни ли са от съдбата си.
Никой не може да избере три неща на този свят - родината си, съседите си и родителите си.
И аз, като вас, не съм имала право да ги избирам.
Майка ми ме е родила на 39 години. Баща ми е с 13 години по-възрастен от нея, т.е. по онова време е бил на 52.
Причините? Амбициите на майка ми да завърши, после неквите му там докторантури, дисертации, кариери, обстоятелства всякакви. Баща ми бая си е поживял, преди да мине под венчилото. Ходили са 3 месеца и айде (на тях съм се метнала по омразата към дългите връзки). После, след една неуспешна бременност, 10 години не са имали деца. Ин витро, тогава, не е имало (май?). Сътворили са ми зиготата по естествен път, след дълго чакане.
През цялата си бременност майка ми е лежала в болница, за да не ме изгуби. Това бе повод на една от съседките да говори пред мен и пред познати, че съм осиновена. Първият път, когато ми го каза, бях дете и й повярвах.
Да, Ники, в училище ме питаха кога ще дойдат дядо ми и баба ми да ме вземат и въобще не беше приятно, повярвай ми. Интересното е, че и истинските ми дядо и баба, Бог да ги прости, идваха да ме взимат и всички ги бяха виждали. И на децата, и на родителите им доставяше някакво удоволствие да се подиграват с неща, които тогава ме нараняваха, а сега ми се струват толкова нормални.
През целия си съзнателен живот познавам баща си единствено като пенсионер. Дълго време работи и след това, а после се разболя тежко и остана вкъщи. Майка ми винаги е била глава на семейството, което, не мога да крия, малко или много се е отразило на представите ми за взаимоотношенията между мъжа и жената.
До съвсем скоро, травмата от това, че семейството ми е по-различно, се отразяваше и на контактите ми с хората. Рядко запознавах приятелките си с родителите си, обикновено след дълги разяснения какво и що. Само едно от гаджетата ми ги познава. Почти не канех гости вкъщи. Израстнах доста саможива и контактът с много хора не ми беше необходим.

Баща ми никога не ме е удрял, не помня и да ми се е карал. Бях неговото момиченце и майка ми винаги е казвала, че той ме обича повече, че „мре за мен”.
Майка ми цял живот се опитва да ме направи свои образ и подобие или в по-лошия случай - да ме сравнява с разни други индивиди на моите години. Нещо, за което вече съм ви разказвала. Добре, че съм самовлюбен инат и не позволявам нито някой да ме моделира, нито да ме сравнява с разни несъвършени същества.
Никога не са ме водили на море, на планина, на театър и само веднъж - на кино.
Не сме били бедни, не сме били и богати.
Като малка се заричах, че никога няма да стана възрастен родител, като тях, защото знам какво е.
И какво е, Карм?

Сега, в днешния ден, след като прочетох тази тема и първите коментари, реших да споделя моето виждане по въпроса.
Оглеждам се в огледалото и благодаря на мама и тати, че макар и късно, са ме направили хубава. Външният вид е от огромно значение и винаги ми е давал една крачка преднина във всяко начинание.
Благодаря им, че съм се родила и интелигентна. Никога не съм била особено ученолюбива, а броят на прочетените от мен книги не надвишава пръстите на ръцете ми. И пак изкласих и успях да се реализирам доста по-добре от онези, постоянно четящите и жадни за знания.
Никога нищо не ми е липсвало и единствените ми забежки в разни погрешни посоки са били временни и не са донесли нежелани последствия. Пушила съм, пила съм, друсала съм се, правила съм каквито се сетите простотии. И ето ме тук, оцеляла и бореща се с малкото ми останали пороци. Явно, макар и на възраст, тези хора са ме научили да различавам доброто от злото, кое е правилно и кое - не.
Никога не бях пипвала нищо по домакинската работа. Сега вършва всичко вкъщи без никакви проблеми. По-спретната и по-чиста съм от повечето ми връстници, с млади родители. И готвя по-добре.
Съседката, която ми втълпяваше, че съм осиновена, защото не била виждала майка ми бременна, погреба единственото си дете, което отгледа с обич и саможертви, без баща.
Завърших езикова гимназия, после и хубаво висше образование, с късмет си намерих и хубава работа. Късмет беше и, че започнах да работя чак след завършването ми, не ми се е налагало дотогава. Малкото ми приятели са качествени хора, които се различават от тълпата. Смея да твърдя, че и аз съм различна от масите. По поведение, по интереси, по възприятия и начин на мислене. И все повече усещам, че хората ценят именно това в мен.
С наследството на баща ми и с парите, които майка ми заделяше, успяхме да направим от запустялата гарсониера на баба и дядо луксозен апартамент, в който да се наслаждавам на младостта си без грижи за наеми, кредити или липса на собствено пространство. Всичко, което изкарвам, си е за мен. Ако някога закъсам, знам, че има към кого да се обърна за помощ. Морална, финансова, всякаква. Гледам да не ги тревожа за глупости. Преди често се карахме, откакто живеем отделно си липсваме много и дребните сплетни останаха в миналото.
Майка ми и до ден-днешен ми опява за ниската заплата, но с право. Вече е на толкова години, а изкарва три пъти повече пари от мен. Грижи се и за престарелия ми баща, и за мен. Казва, че ще работи, докато не я изгонят. Силна жена, корава българка. Майка!
А татко... Помня, че когато преди няколко месеца получих силни болки и помислих, че умирам, двамата бяха взели набързо такси и задъхани притичаха във входа. Татко едвам ходи след инсулта, а тогава тичаше.

Аз съм едно дете на възрастни родители, родено с късмет. Един щастлив човек, който също няма да бъде много млад родител. Ирония на съдбата. И сега ги чакам да дойдат, докато пиша това, за да се видим, да си поприказваме, да се посдърпаме за някоя глупост.
Пожелавам и на всички двойки, който имат затруднения, да не спират да вярват, да чакат така, както са ме чакали родителите ми - с нетърпение да дадат цялата си обич. И са дочакали.
Не знам дали някога ще успея да намеря подходящите думи, за да им поискам прошка за всички тревоги, за всички огорчения и болки, които съм им причинила през годините.
И всеки ден се моля да са ми живи и здрави, за да дочакат добър зет и да се порадват на внучета. Заслужават го.

Да, наистина си заслужаваше!

plumeria, благодаря ти, че сподели въпросната публикация! Просълзих се, докато я четях.

Ох,как ми се иска след време и за мене някой да напише нещо подобно!

Plumeria се завърна с гръм и трясък!

Липсваше ми тия дни, защото прописах тук заради теб.
Историята, която си публикувала, ме хвана за гърлото. Моите родители не са били възрастни едно време, но предвид на моята възраст сега, вече също остаряват и ми е много мъчно. Благодаря ти за споделеното и поздрави на авторката!

Незнам какво да кажа, много рядко ми се случва да се разчувствам на нещо написано, но написаното от кармелина ме просълзи. Бих дала всичко, само да чуя някога и от моите момичета такова признание. Поклон пред тези родители, възпитали една достойна личност

Plumeria, пропуснах да попитам най-важното, как си след...

За онези над 40, но под 43 - една нова възможност:

http://www.vita.bg/newsbg.php?n=25

Да, откриването на ин витро център Вита е на 10.02.2011 г.