Все пак в Екип5 по БНТ лекарите казаха че бременностите на 40+ все пак са си рядкост а не често срещано явление

Ами смятам, че е време да променим статистиката . Така като гледам, след някоя друга година няма да сме като бели врани и няма да има нужда от такава тема. Отчитам и факта, че тук пишат хора с репродуктивни проблеми, което вече, за съжаление, не е рядкост. Просто живеем във време на всякакви промени и установяване на нови правила, мироглед, стандарт, съзнание .... Аз откак се помня все съм в някакъв експеримент.

Да , време е да се промени заедно с общественото мнение.
Преди години  жените  остаряваха бързо и на 45-50 годишните се е гледало като на бабички. И сега в някои западнали села на късните родилки се гледа особено - видите ли те водят полов живот а имат внучета !
Но поведението на жените също се променя с времето и днес една 50 годишна жена може да изглежда привлекателно и самоуверено като мацка ако нямате нищо против. И улесненията в бита и напредъкът на медицината и дават възможност да предприема това което преди години с по-малко битови удобства е било много изморително за една отрудена 50-годишна жена.
Хайде малко по-мажорни настроения, нямамае право да се предаваме.

Четейки предишните изказвания не знам защо не ме напуска мисълта,че обществото ни все още робува на остарели теории за късното майчинство.
Напълно съм съгласна,че една жена на 40 или 40+ е в разцвета на силите си да бъде отговорна и трезвомислеща майка.И повечето на тази възраст вече са се доказали в живота като самостоятелни личности и единствено статистики на ограничени индивиди може би предизвиква обществена реакция.
Видите ли една жена след 40  е "негодна"да бъде майка.Защо не го кажат на Мадона или други медийни личности а при тях всички лекари твърдят обратното и едва ли не те са номер едно за тях.Мисля ,че и тука лекарите малко трябва да престанат да се опират на възрастта на жената.
Медицината толкова е развита,че невъзможни неща почти няма дали с донорство,дали със собствени сили това всеки преценя инндивидуално,но наистина зависим от лекарите и тяхното значение за крайния изход не е от без значение.
Само можем да се молим да попаднем на подходящия който да не приема появата ни като поредното "портфейлче"а действително да си свърши работата за която е положил Хипократова клетва.Въпроса е колко останаха такива,които гледат на пациента като случай за разрешаване , а не неизчерпаема дебитна карта.
Защо го пиша защото още първото ми посещение при обикновен гинеколог/по късно мога и да му спомена името/,за който знаех ,че работи със ЗК най нагло каза ,че не работи с направление и за един рутинен преглед поиска 50лв.Бих казала ок съгласна съм да ги дам но да има за какво.
Не за първи път ми се случва да попадам на лекар който да ме гледа като портфейл,но незнам защо напоследък   се дразня от безочливото им отношение и безкруполното им държание и още повече,че самата държава им позволява определяйки тарифи за прегледи и манипулации.
В никоя нормална страна лекар работещ в държавна поликлиника болница не работи с тарифи,който работи на частна практика няма право да работи и в държавните а тука е масово явление един лекар да работи на 5 места в един момент аз се чудя толкова ли е способен даден човек ,че успява да съчетае работата си на толкова места.Но най жалкото е че и самите частни болници нямат интерес да доведат един случай до край за по кратък период защото им спира кранчето с парите .
И в тодзи ред на мисли се сещам за един виц:"Баща адвокат и синът също току що завършил .Започнал работа и казал на родителя си :Татко да знаеш делото,което ти години наред не можеше да разрешиш аз днес го приключих.Бащата го погледнал и учуден казал :Аз с този случай те изхраних,облякох и изучих и ти за два дена го приключи значи от теб не става никакъв адвокат."Малко се "улях" в приказки,но изобщо не съм настроена да позволя който и лекар да е да ме разсипе  физически,психически и финансово.
Още от самото начало ми е ясно,че борбата е твърде трънлива и въпроса е дали ще дойде момент в който ще рухна?Дали от мен зависи наистина да не го позволя?

Последни новини около промяна в Наредбата относно възрастовото ограничение от 30.01.2011г. http://www.btv.bg/videos/emisii/video/942369190-bTV_Novinite_–_Tsentralna_emisiya__30012011_g.html  от 14.38 минута.

Най-после светлинка в тунела. Дано по-скоро се вдигне възрастовото ограничение.

Момичета, някой може ли да пусне предаването по Нова от тази сутрин 8.30 часа Здравей България? В него д-р Лалев е говорил конкретно за промените.
Предварително благодаря и УСПЕХ на всички.

работната група към МЗ, натоварена да изготви промени в Наредба 28 и правилника на фонда, вече заседава. от страна на сдружение "Зачатие" в групата участвам аз.
първо предстои да се актуализира правилникът, в момента се финализира неговият текст, след това започваме наредбата, с тенденция до края на февруари да се внесе при министъра.
засега мога да ви съобщя само това, че държавно финансиране над 43 години най-вероятно няма да има. такова е предложението за промяна на правилника. малкото облекчение е, че ще се приемат документи до навършване на 43, след което ще има още 1 година време за извършване на процедурата. досега не можеше да се извърши пункция след навършване на 43.

Много сте упорити  Успех!!!

Jam, разчитаме на теб и стискаме палци! Успех!

Аз,съм на 21 и искам да подкрепя жените над 35 и 40 да продължават в същия дух. 
Всяка жена заслужава да бъде майка, няма знаение дали е на 25 или на 45.Не ми харесва скапаното ограни4ение и намеците 4е в тези години е рисково ами рисково е във всяка възраст, това не озна4ава 4е трябва да се предадем и да се самоубием като станем на тази не лека възраст в ,която перем 4истим,готвим гледаме дом,мъж деца работим смазва ни живота и въпреки вси4ко имаме сили да бъдем отново майки!

Аз,и моята майка ви подкрепяме с 4 ръце.

Евала мами!

mihaela.p,

сърдечни поздрави на теб и на майка ти! чудесен поздрав, благодаря ви!

Момичета, някой може ли да пусне предаването по Нова от тази сутрин 8.30 часа Здравей България? В него д-р Лалев е говорил конкретно за промените.

Ето линк на въпросния разговор:
http://play.novatv.bg/play/240415/?autostart=true

Новините са обнадеждаващи и дано се материализират в този вариант скоро.
Благодарности за Jam и всички участници в работната група към МЗ!

За втори път пускам този пост !

Благодарихме на Зачатие, което  превърна нашата кауза в своя , благодарности персонално и на Jam !

Но да отдадем заслуженото внимание и на двете смели дами  44-годишната Татяна Тотева и 45-годишната Елена Николова които  намериха сили да подадат жалби.Техният жест отприщи бента и вече няма връщане назад !
Едно голямо  БРАВО и за куража им !

  Безапелационно БРАВО на смелите момичета!!! Човек трябва да се бори за мечтите си с всички средства!

Ще ми се да кажа нещо,но се надявам да не прозву4а грубо  .Защо нашата България  върви наопаки,защо вси4ко ни е нагоре с краката и тук може да прозву4а грубо и да излезе 4е споря с по горното си мнение....Ама,защо не сложат ограни4ител на душевноболните жени да не раждат ( зву4а ужастно знам) .Ама с о4ите си видях как една за мен душевноболна жена на релсите на 7-цата  остави 2,3 годишното си детенце и запо4на да крещи  .Да не би една нормална 45 годишна жена ще е по малко майка от тази отка4алка?? Знам 4е навлизам в съвсем друго измерение и  лоша тема, ама какво да кажем за ромките,които ходят голи,боси гладни и имат 6,7 деца.....А,какво да кажем за думите на последната нискоинтелигента ромка дето беше казала : Е,кво като е умрело 4е напрайме ново     Или за тези дето ги намират по кофите,за тези жени защо няма ограни4ител? Нима една 43 годишна жена ще по малко майка? Изобщо много е сложно в БГ,никой не се замисля 4е можеби някой жени не са успели по рано,но не са спрели да се борят макар и на 43,45 ... Силно се надявам един ден да се оправим 

Аз ще прозвуча още по-грубо, защото всички ние пропускаме факта, че децата предпочитат родителите им да са млади?

Нека бъдем реалисти! Колкото и да им е приятно да ходят (на село) при баба и дядо, защото там си правят каквото си искат и ги глезят, и им пържат мекици, децата все пак предпочтат да бъдат с родителите си?
Моите познати с възрастни родители гледаха по най-бързия начин да се сдобият с деца...

Драга ми enigmata,
Едва ли решението за това кое е правилно и кое не в едно общество трябва да се взема от децата. Именно и точно за това до 18 годишна възраст вместо тях го правят родители или настойници.
Децата до една определена възраст разсъждават първосигнално, те искат млади родители, но също така искат и да не спазват никакви правила - нима ще се съобразим с всички техни желания, че дори и ще искаме да ги налагаме като критерий в обществото?
Това е най-малкото несериозно и безотговорно.
Едва когато порасне едно дете може да даде качествена и обективна преценка кое е било правилно за него и кое не!
Аз в качеството си на дете, отгледано и възпитавано от възрастни родители мога най-отговорно да заявя, че съм имала прекрасни, отговорни и напълно отдадени на деттето си родители, които макар че са били на по близо 40 при раждането ми, са ме направили безкрайно щастлива и са ми осигурили едно пълноценно детство!

Аз ще прозвуча още по-грубо, защото всички ние пропускаме факта, че децата предпочитат родителите им да са млади?

Нека бъдем реалисти!

реалисти сме и едва ли някой пропуска цитирания факт. болшинството деца се раждат от по-млади родители. но има и такива, чието време е дошло по-късно, по различни причини. едва ли някой е тръгнал да ражда деца на 45 години от каприз, както се казва...

пак да кажа, навремето, преди контрацептивите и кариерата, жените са раждали докато могат. от 16 до 46.

Тъй като и на кръглата маса чух едно такова разсъждение от представителката на Комисията по трансплантации и дълго време стоях втрещена... Ще кажа следното отговорността за родителството се поема от родителите, дали на 18 или на 50г. отговорността за това дали да има дете и  как да отглежда детето си е на родителя. Аз също съм дете на възрастни родители и имам по-малка от мен сестра, отгледах и мен и сестра ми поради абсолютната безотговорност на моите родители, кариера , командировки, раздели ... Въпреки че имах връзка още на 22г. , която продължава и до днес, осъзнаването ми за деца дойде на много по-късна възраст, поради отвращението да се грижа непрестанно за чужди деца през моя тийнейджърски период. Исках си своята свобода , пътувания , забавления , които не бях получила, след като ми се наситиха валенциите дойде и искането за дете. По-обобщено ще кажа , че нашето поколение е малко забавено в развитието си заради родителската намеса в това да зъвършиш първо образование , съпротивата срещу избора на партньор,след това дойде промяната , която пак ние изнесохме като несигурност на раменете си. Виждам го не само при себе си, почти цялата група в детската градина където са синовете ми е с родители мои съученици, които  освен детето, което е в групата на 3 годишните имат и по още едно бебе. Като само моите са инвитраджийски  
Така че това някак не ми стои като аргумент, за възрастовата граница да бъдеш родител.

Аз ще прозвуча още по-грубо, защото всички ние пропускаме факта, че децата предпочитат родителите им да са млади?

Не само,че е грубо,но е едно от най-тъпите изказвания,които някога съм срещала в този Форум.За децата родителите са си родители независимо какви са още по-малко пък дали са млади или стари.Даже и в примера с лудата майка, за нейното детенце тя е "МОЯТА МАМА".За майката нейното дете е безценно ,това важи и за детето- неговите мама и тати са единствени.И откъде я извади тая статистика не знам?

Колкото и да им е приятно да ходят (на село) при баба и дядо.....

Приятно е разбира се!На мене още майка ми ми припомня как като сме ходели на гости у баба и дядо аз накрая все съм се правела,че уж съм заспала и да не ме будят ме оставят там.Ами така беше,защото майка ми и баща ми не ми обръщаха внимание,защото бяха прекалено заети, а при баба и дядо си бях принцеска.

едва ли някой е тръгнал да ражда деца на 45 години от каприз, както се казва...

Абсолютно съм съгласна!Да не забравяме,че много от двойките водят дълга борба благодарение на некадърни лекари,които с години ги мотаят и им губят времето и обират парите.Понякога пък си е просто Божа работа и въпреки компетентното лечение нещата не се случват и борбата се води дълги години.

По-възрастните родители почти не могат да разчитат на помощ от своите родители, което често ни поставя в много сложни ситуации.

уви, това е така.

Аз в качеството си на дете, отгледано и възпитавано от възрастни родители мога най-отговорно да заявя, че съм имала прекрасни, отговорни и напълно отдадени на деттето си родители, които макар че са били на по близо 40 при раждането ми, са ме направили безкрайно щастлива и са ми осигурили едно пълноценно детство!

Точно това исках да кажа и аз. Никога не съм се чувствала различна или по-малко обичана от връстниците ми с по-млади родители. Напротив. Имах прекрасно детство, каквото ми се иска да мога да дам един ден и на моите деца.
Да имам млада деца, за да не повтарям "грешката" на родителите си, също не ми е минавало през ума. Едва сега се чувствам истински готова на подобна стъпка.

По-възрастните родители почти не могат да разчитат на помощ от своите родители, което често ни поставя в много сложни ситуации.

По-младите пък прекалено много разчитат на бабите и дядовците и даже много често гледат как да го оставят на тях,за да си поживеят или да се позабавляват на заведение.Този въпрос стои повече в България,в другите страни не е така.Младото семейство там не разчита на помощта на възрастните.Е,съгласна съм,че когато се разболее и не можеш да отсъстваш от работа е добре да имаш една баба,на която да можеш да го оставиш,но за всичко се намира решение.

Чета ви и ви се радвам...
Разбира се всеки човек си има своя история, съдба, мотивация и преди всичко своя правда...
Аз не отстъпвам от "най-тъпото" си мнение, защото доказателствата са пред очите ми, но и вие сте прави. Ако някога забременеем на "тази" възраст, поне ще сме минали пика на климактериума, когато децата ни са в пубертета, и никой няма да ни тормози да му гледаме внуците.
Май ще трябва да си правя нова регистрация за този сайт )))

Аз не отстъпвам от "най-тъпото" си мнение
...
Май ще трябва да си правя нова регистрация за този сайт )))

Ако не отстъпваш, защо ще си сменяш регистрацията?

Май ще трябва да си правя нова регистрация за този сайт )))

това е забранено от правилата.

Ако децата на по-възрастни родители имаха избор в случая, дали да се родят - то изборът им би бил между: "дали да се родя изобщо", или "дали да се родя при по-възрастни родители"  Мнението ми не е меродвано естествено, но лично аз съм на позицията по-добре късно родено, отколкото неродено дете.
След шест месеца ще стана на 31, а бях на 25 когато осъзнато пожелах дете, оценяйки цялата отговорност, която представлява майчинството. Ами само за тези изминали години смея да твърдя, че ще съм доста по-добър и осъзнат родител сега, отколкото бих била на 25, въпреки че и тогава не съм считала детето за кукла, както го правят доста от по-младите майки. Считам, че на 40-45 - ще съм още по-добра майка, отколкото бих била сега и така. Всяка възраст си има и предимства и недостатъци, не може да се абсолютизират нещата. Детето като вече зрял човек, не си оценя детството и живота според ЕГН-то на родителите си, а според това как му е минало детството. То може да е минало и хубаво и лошо и с малди и с възрастни родители. Ей моите като са били млади, че голямата файда, ами не ми се разправя...

Колкото до помощта и разчитането на нашите родители, когато ние самите по-късно ставаме такива...ами това си е някакъв български, хайде балкански феномен да кажем. При нас е нормално да третираш детето си, което вече има внуци, като бебе, да му трепериш и да "умреш с отворени очи за него"...по света не стоят така нещата и този фактор изобщо не е на дневен ред. Та дори това, лично за мен не е "анти-критерий" за по-късно родителство. Кой щял да ми помага? Ми ако родителите ми са починали при злополука - пак няма да има кой да ми помага и на 20 да съм нали така...ама все ще си отгледам детето.

Много правилно казано, Jbrul. Била съм в доста страни и никъде не видях баби и дядовци, които да гледат внуците си. Посещават ги 1-2 пъти седмично и това е, хората си гледат старините, а децата от 18 годишни вече са самостоятелни. Пък и ако някой е решил да става родител, трябва да е наясно с отговорността, която поема, не да разчита на помощ от майка си и баща си. На мен ми е достатъчно, че са ме отгледали и възпитали, с моите деца един ден ще направя същото сама.

Здравейте момичета.Аз също съм на  почти 40 години .Омъжих се млада.Имахме дъщеричка,която почина на 5 годинки от заболяване,което беше наследственно от страна на съпруга ми. След това се разведохме,защото не можех да понеса  вероятността  да погреба и следващото си дете. Преди 8 години се омъжих отново . Съпругът ми е грък и е чудесен човек. Единственният ни проблем е че не можех да забременея. правих лапароскопия в България и миналата година забременях. За наше голямо съжаление,изгубихме бебето в 3-тия месец. Сега опитваме тоново  и нищо не е в състояние да ме откаже от тази мечта.На всички момичета на моята възраст едно голямо БРАВО , за това че не се предават и се борят с всички сили за най-голямото призвание на света-това,да бъдат МАЙКИ

margarita1971 Желая ти от все сърце да ти се сбъдне голямата мечта.Ти си много силна жена.

Маргарита, успех и късмет и от мен!

За всичко сте прави. Обаче никой не се сети как ще се чувства по-възрастния родител . Като например моят съпруг е с 16г по-голям от мен ,той при мисълта за бебе се свива някак от неудобство. Не че има нещо против но ми казва че трябва много да бързаме защото това дете ще си има дядо а не татко. Да кажем нямя значение хорското мнение а той е прав. Само след 10 г той ще е на 67г
Аз мисля че има значение възраста и колкото си по-млад толкова по-лесно отглеждаш децата си дори и това че си по-нехаен като си по-млад също е добре.Не че не се готвя и аз да забременявам на 40 но знам как преди 10 г за някой неща съм била по-безотговорна а сега за всяко нещо едва ли не търся под вола теле т.е прекалено много се взирам в подробности а то няма нужда.

Какво значи за вас Добра Майка и защо да се смята че жената на 40 че е по-добра майка от тази на 20 ....Защото има по-голям опит .Това прави понякога лоща услуга .Защото точно ние непрекъснато ще се опитваме да вменяваме на децата си -дай боже да ги имаме ,кое е позволено и кое не като се стремим да ги направим идеални .А това според мен е голяма грещка .Ще залагаме и ще очакваме прекалено много от тях и ще ги смятаме едвали не за вундеркинчета ,правейки им по този начин лоша услуга да се смятат за нещо повече а те ще са си всъщност едни нормални деца.
Споделих това защото точно така постъпваше една моя приятелка с своята дъщеря която роди на 42 и в последствие това дете получи много лош урок от живота.Още от самото начало с двойките и ревовете в училище с това до момента да страда че не може да си намери гадже ,може би от прекалена гордост вменена от ридителите и.
Др пример. Моята най добра приятелка тя роди съвсем млада ,когато бяхме на 22 живота ми мина с нея и сега е така нейният син е на 17 г прекрасен младеж ,обаче тя в своата младост го отглеждаще доста небрежно . Самата тя ми е казвала че не се чувства като майка на детето си а като негова по-голяма сестра.
Потази причина си мисля че си е по-добре родителя да е по-млад така е по-близко и по дух към детето си.

И моят съпруг се притеснява също как ще отгледа дете и всеки който го среща ще го пита дали това е внучето му и дали дете то му няма да се чувства зле от това .

ако искате, да направим отделна дискусия за плюсовете и минусите на късното родителство? защото все пак, тази тема е конкретно за опитите за забременяване - как да стават, а не защо...

Здравейте момичета. Сърдечно ви благодаря за подкрепата и пожеланията.Много сте мили.Надявам се наистина да си имаме детенце.Притеснява ме това,че месечният ми цикъл не е редовен,особенно през зимните месеци.Както и сега. Можете да видите графиките ми. Както разбирам нямам овулация всеки месец .Това допълнително усложнява нещата.Страхувам се да не би да влизам в критическа възраст.Мила ЗАРИНА  мисля ,че всеки човек има право да бъде родител,независимо от възрастта. Единственното нещо ,което би трябвало да ни притеснява е това,дали ще имаме време да отгледаме децата си,а не как ще изглеждаме.Но пък ако помислим реално,даже и младостта не ни дава гаранция,че ще имаме време да отгледаме децата си. Така че  нека сме спокойни и каквото каже Господ.Аз и преди казах ,че съм омъжена в Гърция. Тук  е нещо съвсем нормално да се създават деца в по-зряла възраст.Моята зълва също роди  децата си съответно на 38 и 40 години.Хайде,горе главата и дано скоро повече  :bfp1:и за нас

Подкрепям Zarina. Аз самата съм родена след борбата на родителите ми със стерилитета. Майка ми ме е родила на 30г, което за сегашните представи си е в супер-нормални граници. Но навремето се е смятало, че си е направо възрастна първескиня

Много обичам родителите си, много любов и подкрепа са ми дали, без да изпадат в разглезване. Но не мога да не призная, че през пубертета имах период, в който ги смятах за възрастни и далечни по дух от мен в стравнение с родителите на съучениците ми, които ги бяха родили на по 20-21г. Още помня как майката на една съученичка играеше тенис на маса с нас, а моите родители бяха сериозни и улегнали Разбира се, можело е и на 25г да си бъдат улегнли...Не знам..

Не искам да кажа, че трябва да се отказваме от мечтата за родителстване заради възрастта ни, напротив, но...не бива и да си заравяме главата и възпяваме само добрите страни на опита и т.н.

Определено не всички деца ще имат проблем с възрастта на родителите си, но някои  на по 12-13г. сигурно ще се чувстват неудобно, че майките им са посбръчкани и поотпуснати, докато майките на първите им приятели/приятелки са свежарки в къси полички, слушащи тяхната музика.
А и в детска възраст големият дар, раждането на детето след огромни перипетии за родителите му, не може винаги да бъде разбран. Това си е бил проблем на родителите му, не е негов. Поне в един период то може да иска да е като останалите, с родители, по-близки до неговите разбирания.  

Да, съгласна съм, че човек може да изглежда добре и да е млад по дух на 50г. и „пенсионер”  и отпуснат на  25г., но все пак възрастовите групи могат да имат значение.

След 40-45г. човек започва да чувства тялото си, малки болежки започват да се появяват и натрупването на умората също малко по малко си казва думата. Ако на 20г е стоял по цели нощи да учи за изпит или да купонясва и на другия ден е бил „кукуряк”, то след 40г е нужно малко повечко наваксване...

Апропо, как ли ще е русенката, която роди на 62г, когато тийнейджърката й надуе музиката на макс?!

Да й пожелаем здрави нерви и бодър дух!

П.С. ОК за отделна тема

Съгласна съм с всички посочени до тук плюсове и минуси на късното родителство.Това се отнася за всяко нещо в живота.Винаги ще има плюс и минус.
Не съм съгласна само с тезата,че децата не искат възрастни родители.Това твърдение категорично не го приемам.Кажете ми децата искат ли бедни родители?Не искат,но не можем да си избираме родителите.До някъде е въпрос и на възпитание и ценности.Ако детето е научено да оценява само  външното и материалното,естествено ще се чувства неудобно,че родителите му са "посбръчкани и поотпуснати" и не носят модни дрешки.Важно е да има силна връзка и привързаност между децата и родителите.Щом съществува такава връзка мисля,че възрастта автоматично отпада като минус.

Anitza Благодаря за подкрепата .Едвали на някой му е минало през ума дали наистина ше може да отгледа децата си . Не исках да го пиша но ще го направя .И не че искам да ви отчайвам обаче такъв е живота
Приятелката която роди на 42г преди 15г дъщеря си .Почина преди два месеца от рак на панкряса .Всичко стана много бързо и внезапно .Това момиче в побертета остана без майка а и както се сещате баща и е на 66г. Той е с високо кръвно и не се знае и на него какво може да се случи. Питам се за това ли създаваме деца на тази възраст за да ни гледат как боледуваме ,страдаме и умираме на крехката си възраст,когато трябва да мислят за любов - ,само  да задоволим своя егоизъм да имаме деца на каквато и да е цена . И не че аз няма да постъпя по същия начин . Ще го направя.
Но все пак в млада възраст това много рядко може да се случи ,докато при нас с времето тези неща са очаквани.
Незнам защо все си мечтая за момиченце и ако аз няма да я видя пораснала, абитурентка ,омъжена и .т.н. И аз не искам тя да вижда как остарявам стремително пред очите и. Защото родителя стои като пример ,като идол за децата си.

Мерилин,принципно си права но докато се стигне до тази връзка да бъде осъзната от детето минава време а детето действа първосигнално т.е. инстинктивно. И когато то е на 7,8,9....г докато осъзнае тази връзка ,за да разбере че това няма значение ще премине през подигравките на своите връстници ,което може да отключи в него асоцоално поведене. И той да се изгради като коренно различна личност от това което всъщност му е заложено да бъде.

Смятам, че това е най-важната роля на един човек-да създаде и възпита с отговорност друг човек.[/b][/color]

мисля че сме горе долу на една възраст, но ето за мен родителството е съвсем друго нещо   Въобще не мисля (само за себе си говоря, че това е най-важната роля в живота ми ...да и кажа честно, не мога да степенувам така важностите
За мен е важно родителят да може да играе с детето си, да изпитва радост заедно с него, да се смеят заедно ... важните неща, които родителя трябва да научи децата си според мен са да харесват себе си, да изпитват радост от живота, да дават и споделят с радост, да са честни и лоялни ...
Пак за мен, предимството на младото родителство е че родителя изпитва по-малко страх и е по-безотговорен ... може да ви звучи странно, но наистина така смятам.
Ние по-зрелите  имаме други плюсове ... знаем какво искаме, общо взето наясно сме с емоциите си ... можем да правим крем карамел и супа със затворени очи.

Психоложката във форума беше предложила на едно от момичетата да си представи образ на майка като част, стъпка от избистрянето на концепцията и за майчинство ...Е да не остана по-назад, представих си и аз ... моят образ беше - Смееща се,щастлива,  наведена към детето си жена, отворила ръце да го прегърне  

Незнам, мисля, че за децата ни като цяло, нашата възраст едва ли има значение - ние сме си техните майки

Не се тревожете много много момичета! Понякога прекалено мислим... не че аз не правя същото, но съм много силна в съветите 

Не, когато родиш на двайсет с бебето не ти дават гаранционна карта за живот 20 години. Застраховки е смешно да се правят ...
Личното ми мнение е че колкото по-рано, толкова по-добре, но това не значи че сега на 38 не се надявам на второ осиновяване и въобще не ми пука стара ли съм или не ...

Здравейте, момичета!
Досега само четях тази тема, защото и аз скоро ще съм за нея...Но тази дискусия ме провокира да напиша нещо. Навремето, когато майка ми ме е родила на 31 години, са я водели "възрастна първескиня".Аз родих сина си на 35 и това вече не правеше впечатление. Очевидно възприятията се променят.
Когато ходех на детска градина я питах защо на другите деца майките са толкова млади. Тя не се обиждаше, отговаряше ми с усмивка,че се е наложило да ме почака. Никога по друг повод не ми е правило впечатление, че моята майка е по-възрастна. Тя беше красива, образована, интересна- играехме си заедно с часове.  
Имах съученичка, чиято майка я беше родила на 37...Това беше най-щастливото дете на света- търчаха по диваните с майка си и баща си(по-възрастен от майката). Моята майка си отиде твърде млада, но това няма общо с възрастта й, а с начина й на живот- беше голям дивак, непораснал тийнейджър, когато аз бях тийнейджър, аз бях по-сериозната и стабилната.
На моята съученичка родителите са живи и здрави, слава Богу!
Най-добрата ми приятелка загуби майка си на 16, а майка й беше млада- 3 месеца я гледа на легло...
С всичко това искам да кажа,че животът е непредвидим- няма ред за "оня свят" и никой не може да предскаже какво ще се случи, така че дерзайте към мечтата си!
Истории има много и различни. Вашата ще е още по-различна.

И когато то е на 7,8,9....г докато осъзнае тази връзка ,за да разбере че това няма значение ще премине през подигравките на своите връстници ,което може да отключи в него асоцоално поведене. И той да се изгради като коренно различна личност от това което всъщност му е заложено да бъде.

това ми се струват доста черни и неоправдани прогнози.

като 43-годишна майка на 4-годишен син, мисля, че имам какво да кажа по темата от практически наблюдения.
в никакъв случай не насърчавам късното родителство, ако то е въпрос на избор, а не на стечение на обстоятелствата. самата аз съм пример за лошо планиране и съжалявам много за това си мислене. реших, че ми е време да имам деца, когато станах на 36. е, докато родя, станах на 39. негативите са, че ще си остана с едно дете, че се уморявам малко повече от грижи по него (но не особено много повече!), че съм една от най-възрастните майка в детската градина, че му треперя много и се стресирам силно от евентуалните опасности за детето. позитивът е, че имам дете!
както каза Fussii, никой не идва с гаранционна карта на тоя свят. Моите родители си отидоха на 59 и на 62 години – много преди обичайното отредено време. Шефът на мъжа ми почина на 40 години. Баба ми е още жива и е на 96. говорете ми кой кога... „40-те са новите 30” – казват за поколението. Ние се радваме на много по-добри медицински грижи, на по-добри условия на живот. едно време, жената на 40+ години е била физически и психически бабичка, днес граби от живота с пълни шепи и е все още в разцвета си. Една жена, родила на 40, ще стане на 60, когато детето й стане на 20. мислите ли, че някой 20-годишен се вълнува дали майка му ще го придружи в дискотеката или на ски-пистата? че се вълнува как изглежда тя?
Колкото до презупцията, че младите били спонтанни и весели, пък дъртите родители били очукани от живота и не знаели да играят с децата си, ще кажа, че най-искрено по детински весело с моя син играе 72-годишната му баба! Това е до човек, а не до възраст. Иначе, ако следваме тая логика, дайте да раждаме на 13 – таман ще си играем заедно с децата си с нашите общи кукли...

Защото животът е да се живее, а не да се страхуваме какво може да стане и дали ще стане. В очакване да се провалим можем да пропуснем много ценни мигове. Едно дете може да бъде много нещастно при двама живи и благополучни родители и обратно-въпреки несгодите, да стане стойностен човек и да постигне нещо, въпреки трудностите. Ние само даваме път на децата си към живота. Да не им пречим да го поемат. И да, мислили сме дали ще бъдем живи, здрави, имотни. Няма да станем по-млади докато се чудим.

Бубе много хубаво си го написала "Ние даваме само път на децата си и да не им пречим да го извърват" Ти сигорнали си че можеш това да го спазиш .Защото когато си на 25...доста от грешките които правят децата остават незабелязани и дори неосъзнати дори от самите родители но това пък е добре за детето защото е необходимо и то да бръкне в огъня за да види че това пари или боли,докато на нашата възраст вече задръстени от много проблеми ,поне при мен е така, разбрали смисъла на живота ,неговата красота и суровост ,дали няма да се превърнем като някакви надзиратели на децата си с цел да ги предпазим от лошото ,каквото и да е то. Все ми се струва че точно от позицията на по-зрелите хора няма да сме добри родители или аз така мисля за себе си. Дали с подителската си предпазливост няма да ги изнежим много и така да ги оставим неподготвени в живота .


Фусил да раждането на 20 не ти дава гаранция за дълъг живот .Дори на времето поради липса на добри хигиенни условия ако не се лъжа 25% от жените са умираки при самото раждане но това все пак е било много назад във вековете.

Неможе да се оспорва факта че едно и също дали си на 20... или на 40... и тепърва да имаш дете .Просто самите вие не сте същите как това да остане същото ,аз също съм променена страшно много.
Да може да имате младежки дух ,може да изглеждате супер за възраста си дори по-млади но в медецината спор няма .Тъканите си стареят точно според биологичната възраст ,факта че зачеването при младите жени е в пъти по често и безпроблемно отколкото вече на 40.... си е също факт.
А това че ние ще забременяваме тепърва на тази възраст си е също факт :balk_69:Естествено ще се пробваме пък да става каквото ще

Цитат на: zarina в Февруари 03, 2011, 21:39:56 pm

И когато то е на 7,8,9....г докато осъзнае тази връзка ,за да разбере че това няма значение ще премине през подигравките на своите връстници ,което може да отключи в него асоцоално поведене. И той да се изгради като коренно различна личност от това което всъщност му е заложено да бъде.

това ми се струват доста черни и неоправдани прогнози.

като 43-годишна майка на 4-годишен син, мисля, че имам какво да кажа по темата от практически наблюдения.
в никакъв случай не насърчавам късното родителство, ако то е въпрос на избор, а не на стечение на обстоятелствата. самата аз съм пример за лошо планиране и съжалявам много за това си мислене. реших, че ми е време да имам деца, когато станах на 36. е, докато родя, станах на 39. негативите са, че ще си остана с едно дете, че се уморявам малко повече от грижи по него (но не особено много повече!), че съм една от най-възрастните майка в детската градина, че му треперя много и се стресирам силно от евентуалните опасности за детето. позитивът е, че имам дете!
както каза Fussii, никой не идва с гаранционна карта на тоя свят. Моите родители си отидоха на 59 и на 62 години – много преди обичайното отредено време. Шефът на мъжа ми почина на 40 години. Баба ми е още жива и е на 96. говорете ми кой кога... „40-те са новите 30” – казват за поколението. Ние се радваме на много по-добри медицински грижи, на по-добри условия на живот. едно време, жената на 40+ години е била физически и психически бабичка, днес граби от живота с пълни шепи и е все още в разцвета си. Една жена, родила на 40, ще стане на 60, когато детето й стане на 20. мислите ли, че някой 20-годишен се вълнува дали майка му ще го придружи в дискотеката или на ски-пистата? че се вълнува как изглежда тя?
Колкото до презупцията, че младите били спонтанни и весели, пък дъртите родители били очукани от живота и не знаели да играят с децата си, ще кажа, че най-искрено по детински весело с моя син играе 72-годишната му баба! Това е до човек, а не до възраст. Иначе, ако следваме тая логика, дайте да раждаме на 13 – таман ще си играем заедно с децата си с нашите общи кукли...

Пишем бързо и се прескачаме .Да малко са чернички но аз винаги си пиша така както съм го разбрала .Да прогнозите са неоснователни дори и поради факта че аз нямам деца всичко е базирано на моя опит и интуиция от чуто прочетено и видяно.
Просто моето мнени е че си е по-добре от кудето и да го погледнеш да си по-млад родител ,каквито и доводи да изкарваме тук за положителните страни на късното майчинство ,това може би само малко ще ни успокои че не сме го направили по рано но надали ще ни направи по-млади и безгрижни каквито всъщност трябва да сме ,за да отгледаме добре децата си . Та аз вече от години гледам възрастни родители едия вече почина и той от рак ,дали това вече не се отразило и цалото това изтрезняване от младостта защото тя все пак си е привилегия . И не защото и аз няма да съм от тези родители на късното майчинство но малдия човек си е млад. Затова малко е черничко това което пища ама то си е така

Нека аз да забременея и да си имам деца пък хич не ми дреме дали ще ме пишат стара първескиня ...сега съм на 41 а и казват че като се роди ще се подмладим

МОмичета абсолютно сте прави и на мен не ми пука кой каво ще каже за мен или как изглеждам в очите на другите .Въпросът е дали ние ще се справим добре с тази мисия на късното майчинство от една страна за нас от друга за нащите деца .ЗАщото ако на нас не ни пука ,децата са по-чувствителни и те приемат нещата съвсем буквално.

Отново да подкрепя Zarina

Точно за това смятам и аз, че става въпрос. Не за това какво ще кажат другите, не за това как ще изглеждаме в собствените си очи, а как ще ни възприемат децата ни, поне в определени периоди.

Да, ако има супер добра емоционална връзка, може би никога децата ни няма да ги осени чувство на неудобство или че не ги разбираме именно защото сме „доста” възрастни. Но въпросителните ни тук са дали можем да сме сигурни, че ще успеем да изградим такава емоционална връзка. Изглежда лесно преди да се е случило или в началото на пътя. Дано да запазим този си хъс до израстването на децата ни.

Съгласна съм, че едно дете може да се чувства неудобно и от млади родители, ако се бедни (според представите на детето), алкохолици, побойници и т.н. и т.н. Но ние сега говорим за аспекта възраст.

Когато стане на 20г сигурно няма на детето да му пука как изглежда майка му, защото няма да ходи с нея на дискотека, но на 12-13г., когато тя ще ходи на родителски срещи, изпращания на екскурзии и т.н. събития, може и да му пука на детето, защото все още личността му няма да е напълно формирана, за да е наясно кое е важно и кое - не. Особено ако се намери някой „приятел” да му подхвърля нещо. А дори и без.

Бабите си играят добре с внуците когато са малки (примерът на Jam), но дали винаги ги разбират, когато са на 13-14 години?

Та това са май и нашите въпросителни – дали ще разбираме децата си, когато са на 12-13-15г? Дали ще можем да създадем силната емоционална връзка? Дали ще усетим ако се чувстват неудобно от нас в някоя ситуация и дали ще успеем да им дадем сигурност?

А иначе, да, прекаленото мислене, не е най-добрия съветник. Но не е ли част от отговорното родителство това да не си затваряш очите пред евентуалните проблеми, а да си наясно с тях и да направиш осъзнат избор?

Никой не казва, че трябва да се отказваме от родителството, а да приемем, че родителството в различните възрастови групи си има различни особености и проблеми.

МОмичета абсолютно сте прави и на мен не ми пука кой каво ще каже за мен или как изглеждам в очите на другите .Въпросът е дали ние ще се справим добре с тази мисия на късното майчинство от една страна за нас от друга за нащите деца .ЗАщото ако на нас не ни пука ,децата са по-чувствителни и те приемат нещата съвсем буквално.

а защо да не се справим, по дяволите? на 40 години да не би да ни пенсионират?

какво приемат толкова буквално децата? имам чувството, че ти е заседнал един конкретен пирон в мозъка и те боцка - кой е той? да не би детето ти да се провали в живота, защото майка му е имала бръчки и е била с 10 години по-стара от майката на Гошко от съседния вход? май натам отиват нещата... аз освен във външния вид, не мога да открия друга принципна разлика между майката на 30 и тази на 40. е - нека кажат моите приятелки от форума, които са на по 30-тина години и си гледаме заедно децата-наборчета - дали са усетили някаква разлика съществена в манталитет, поведение, грижи и отношение към детето... аз затова изрично не написах, че по-възрастните майки са по-зрели и отговорни, защото това не е така. зрелостта и отговорността далеч не са функция на биологичната възраст. има зрели хора на 18 години, има незрели хора на 50 години.

ако ти си човек с реално самочувствие, това не може да ти го отнеме никой и децата ти го усещат, виждат и възприемат. съответно, и те имат това самочувствие за своя родител.


Аница, нека приемем, че съм родила на 30 и имам 13 годишен син. така като ми четеш постингите, дъл мога да го разбера? защо априори приемате, че след още 10 години нещо ще ми се промени в мозъка и ще престана да съм това, което съм? човек търпи промени, но не кардинални.

ако смятате, че 10 години е толкова голяма разлика, също така неудобно би трябвало да се чувства и едно дете, родено от 30-годишна жена, ако всичките му връстници са деца на 20-годишни родилки??? представете си този казус. за тези деца, роденото от 30-годишната ще е също с дърта майка, нали? моля ви се, мина отдавна времето на възрастните 28-годишни първескини. жените раждат в широк диапазон и винаги са раждали в широк диапазон, смея да отбележа. пак ще кажа за прабаба ми, чието първо дете е родено на 18-годишна възраст, а последното е родила на 40 години.

да споменавам ли и факта, че над определена възраст разликите в годините доста се размиват и всичко е до ген. има жени с 10 години по-млади от мен, които ми изглеждат връстнички. гледам си колегите, все хора между 50 и 60 години - еми не мога да разбера кой е по-млад, кой по-стар. еднакви ми изглеждат.

Малко риторична ми иде таз дискусия 
Защото май повечето сме минали първа младост, пък до една искаме дете ... не виждам отказали се поради възраст ...

Страхове от късното родителство имам и аз, но те са свързани май повече с това дали ще имам достатъчно енергия и дали няма да ме мързи... честно си признавам. Защото сега нямам проблем да спя по 6 часа за да мога да отида на работа, да има сготвено в къщи, да си играя в градинката, че и да отида на театър или кино и изобщо не се спирам ... ама не знам дали ще имам същото КПД след 6 години ... но и да нямам...ще променим някак организацията 

Момичета много сте прави и за плюсовете и за минусите, но е факт, че времената се менят. Никой не може да отрече, че днешните по-възрастни родители коренно се различават от тези преди около 20-30г. Не смятам, че няколко конкретни случая за семейни неволи могат да надделеят над плюсовете   Например моята баба /82г/ е била първескиня на 29г представете си на ония времена   Е и какво от това? Аз съм срещала по-голямо разбиране от нея отколкото от прекалено младите си родители. През най-щурите си тинейджърски години и водех тумби с приятели и си пиехме кафенце и си споделяхме най-съкровените тайни с нея. Така, че нещата са доста индивидуални.

Както каза jam има зрели хора на 18г и незрели на 50г! Независимо от възраста, единствено от родителите зависи как ще се чувства в обществото едно дете.
Аз съм на 33г, но няма сила която да ме откаже от желанието ми второ дете, най-малко пък възраста. Също така знам, че ще съм добър и всеотдаен родител и 20 и на 33 и на 45!  Наистина се възхищавам на борбата и усилията, които полагат полагат всички на 40+!
Успех!

Момичета, позволете ми пак да взема участие в дискусията.
Майка ми е била на 40 години, когато са ме осиновили. И до днес тя е най-близкият ми човек и най-добрата ми приятелка. Към нея се обръщам за съвет, на нея се обаждам в трудни моменти, при нея отивам да си поплача или да споделя радостта си... Помня как с часове е играла с мен като дете, как търпеливо е отговаряла на всичките ми детски въпроси, помня как като навлязох в пубертета пак тя разговаряше с мен за всичко, и когато бях на 20 отново търсех в майка си морална подкрепа и споделях всичко с нея. Вече съм на 35 и нещата не са се променили.
Всичко зависи от човека и дали ще успее да изгради силна връзка с детето си, годините нямат никакво значение в случая. 
Какво като ни делят 40 години? Щастлива съм, че именно тази жена е моя майка и с гордост я наричам "мамо".

Jam, ами щом не се променяме за 10 години и след всеки 10г сме си същите, нека тогава вярваме, че сме същите като на 20г и ще бъдем същите и на 60г, па  и на 80г.
Ха, дано!

Продължавам да смятам, че някои деца биха могли да имат трудности от възрастта на родителите си. И обяснението, че важното е, че е живо и родено, може и да не е достатъчно в определени периоди. Защото трудностите, довели до това да имам дете на късна възраст са си мои, не са негови. Да, родителите решават и се борят да имат деца и те решават за децата си до пълнолетието им, но все пак имането на дете не е самоцел „ да го имам”, а желание детето да се чувства добре. Та разговорът, поне за мен, беше дали децата на по-възрастни родители ще се чувстват добре. Мисля, че е нормално да си задаваме въпроси, да не сме винаги много сигурни. И поне някои от нас да виждат разлики между майка на 25г и 45г. Да, КПД-то също ще  е различно и организацията ще трябва да е различна.

Това не означава, че трябва да се отказваме от родителстване над 40г., а да си даваме сметка за особеностите.

Благодаря много на Serendipity за споделения опит с по-възрастна майка. Дано успеем да се справим с предизвикателствата като нея!

Успех на всички в родителството, независимо на каква възраст!

безплодно е според мен да мислиш от името на детето ... хората са толкова различни, вас ви тревожи едно, детето ви ще го тревожи съвсем друго...мисля, че вменяваме на децата нашите страхове и суета. Дали притеснението "детето ми ще се срамува, че майка му е по-стара, не е страхът ни "няма да се чувствам добре сред по-млади жени"

бързам ужасно, затова не мога се сетя за друг пример ...родителят крие от детето си факта на осиновяването, защото мисли, че истината ще го нарани...след време детето е наранено, че е било лъгано.

Аз гледам аз да съм в мир със себе си ...да мисля какво ще е един ден в главата на Никола, просто е губи време

Това не означава, че трябва да се отказваме от родителстване над 40г., а да си даваме сметка за особеностите.

в какво би се изразило това даване на сметка, според теб? какво би променило?

особеностите можем да си ги споделяме само в риторичен план, както отбеляза Fussii. ние тук не сме група, която се чуди дали да си живее живота до 40 и тогава да тръгне да ражда, че да претегляме на везните дали това е правилният избор или не и да си даваме сметка за негативите. нали така? не водим дебат кога е по-добре по принцип да роди жената, защото на всички е ясно, че е по-добре да роди млада. това никой не го оспорва, нито агитира за късно раждане.

ние сме група, на която по стечение на обективни и независещи от нас обстоятелства, й се налага да се стреми към дете на късна възраст. аз поне така ни възприемам.

аз лично, давайки си сметка за особеностите на  късното майчинство, размишлявам дали да не започна да заделям средства за пластична операция  

Естествено, че развитието на медицината е обхванало е дерматологията, така че само пари да има. Моят проблем е, че си бях заделила пари за пластични операции, но ги профуках за инвитро. Знам, че ще ви скандализирам с това, но ясно притежавам тази способност, а и вие сте светици, аз - не.

Моят проблем е, че си бях заделила пари за пластични операции, но ги профуках за инвитро.

ти успя да дефинираш в едно изречение драмата на кандидат-майката на 40+ 

Разбирам иронията ти, заслужавам си я.
Все пак благодаря за smiley-то. А и нека погледнем нещата от още една посока. Късното родителство е чудесно оправдание за услията да постигнем вечната младост.

Мацки, гледайте по-ведро на нещата - никой не знае какво ще стане в бъдеще, не се вкарвайте в нясни и непредвидими сценарии.
Както каза Jam - така или иначе пред нас не стои въпроса за избор.
Аз в момента на възрастта на която съм се чувствам прекрасно, много по-добре отколкото на 30, по-помъдряла и в хармония със себе си.
На 30 се чувствах по-зле и изтормозена, ако бях родила тогава не знам какво точно щях да дам на това дете, освен да му пренеса безумните си притеснения и неувереност, определено щях да го натоваря излишно.
Има една сентенциа - "малки деца - млади родители".
Когато имаш дете не можеш да си позволиш да си стар - това те държи, дава ти сили и щеш не щеш се справяш, бориш се, изглеждаш добре и си с млад дух!
Не се давам на нито една 25 годишна мама и по външност и по държание, аре моля ви се!

отминавам клишетата ... ако ми вършеха работа,щях да си купя "Мъдри мисли за всеки ден"

Ако зависеше от моето желание, щяхда стана майка още на 26, станах майка на 33, вероятно второ дете ще имам на 38 или 39 ако е рекъл господ. Лично за себе си съм си отговорила на страховете - ще се справя ли с късното родителство. Иначе какво- да стоя и да мрънкам, колко ми е тежко и колко съм горкичка, че не ми се е получило по-рано и колко ми е още по-тежко и колко съм още по-горкичка, че трябва да се трепя на стари години и да пъшкам под бремето на годините ... а детето ми ооооо нещастното то - дете на грохнала старица ...
Ако искате да се оплакваме - можем много поводи да си намерим

Танита, абсолютно съм съгласна!
На 30 в душата ми цареше пълен хаос. Сега съм спокойна и най-после знам какво искам. Е, в някои отношения само...

А в часовете по тае бо и 18-годишните не могат да ми се опрат...

На мен май не ми е много работа да се изказвам по тази тема, поне предвид настоящата ми възраст, но все пак ще го направя.

Както jam правилно отбеляза - тук не пишат "диви кариеристки" на по 25г. примерно, които да философстват за плюсовете и минусите на родителството на 40+
Всички мацки, достиганли тази възраст /и окло нея/ просто не са успели да станат родители по-рано не по своя воля и избор и поне от моя гледна точка - дебат в посока "за и против" изобщо не би следвало да има...
Ако нашето бебе не беше станало сега, нищо не би ме спряло да опитвам да стана родител, докато се получи - на 40, на 45, на 48... Дали на биологично свое дете, или на осиновено е съвсем отделна тема, но от родителство не бих се отказала по признак "напреднала възраст".

Определено не считам, че жените над някаква възраст в днешно време са "амортизета" и това им личи по "бабишкелския вид", пък децата им щели да се чувстват нещастни и неудобно пред другите деца...пълни глупости. Времената се менят и обществените нагласи по разни въпроси - също. Когато бях първокласничка, еди кой си съученик дето е "дете на разведени родители" го гледахме като заразно болен, защото така се набиваше в детските ни кратунки, че това е лошо. Сега вече не е така. Почти всички бяхме деца на малди родители, окло 20-те, сега в даден клас рядко има толкова млада мама, повечето са на 30+... Мисля си, че много от вас имат подобен род опасения, просто защото помнят какво е било общественото отношение към по-възрастните родители "едно време", но нещата отдавна не седят по този начин. Майка ми е на 52 в момента и доста нейни връстнички имат 2-ро, или 3-то детенце, понастоящем на 5-6 годинки, а е една е е с 3-годишно. Уверявам ви, че децата им се чувстват съвсем щастливи и нормално, никога не съм чувала да е имало подигравки спрямо тях, по отношение възрастта на родителите им. Даже едното е "обект на завист" от страна на съучениците понеже скоро стана вуйчо, а другите хлапета няма как да ги огрее подобна екстра   Добавям към картинката, че все пак аз съм в провинцията /Стара Загора/ и тук селяндурщината и закостенялото мислене са си на високо ниво, но пак няма никаква негативна нагласа към "късните родители". Респективно и по-младите родители не подтикват децата си да имат кофти отношение, спрямо децата на късните мами - всичко това знаете идва от семейството. Децата са като огледалце.

А що се отнася до това, колко ще е "близо" и "в час" с времето и детето си един по-възрастен родител - считам, че това е нещо строго индивидуално. Зависи какъв е самият човек, как е възпитан, отгледан, как е живял и как живее. Ако е млад по дух и иска да бъде в ритъм с времето - той Е, не само спрямо детето си, а спрямо всичко в живота си и заобикалящия го свят. При родителите и децата, между които има "пропаст" - причината не е в "огромна възрастова разлика", поне според моите наблюдения. Липсата на добра комуникация между тях, се дължи на съвсем други причини на ниво "втори етаж" в родителската глава, а не на ЕГН-то на родителя.

Ако ви запозная с моите племенници, деца на младички родители - повечето от вас ще изпаднат в потрес от резултата. Деца гледани от баба, защото на мама и тати просто им се живеело и им се ходело по дискотеки, ама пък всички се женели и имали деца и те да не са по-назад нали... После детето се хвърляше на компютъра, или пред телевизора, че иначе досажда. Сега пък не ги взимат на почивки и екскурзии, понеже им пречели да карат ски, или бързо се уморявали от обиколки на музеи и замъци и това пак не се нрави на родителите. За възпитание, предполагам е излишно да коментирам... Споделям го само като пример, че родителството на по-ранна възраст изобщо не е гаранция за добро и качествено отглеждане на дете. Всичко си е до човек/хора.

Аз искрено ви пожелавам да станете мами и хич да не ви пука на колко години ще ви се случи. Вие всички ще бъдете прекрасни родители и си избийте всякакви съмнения за това от главите!  

Мда, така е, Бубе, един от проблемите на старостта е, че се мислиш за все още млад.

Но разбира се, всички сте прави.
За мен късното майчинство се затруднява от факта, че с възрастта и опита се засилват страховете и преди всичко - хипохондрията. Когато забременях случайно, изобщо не бях чувала за ЧХГ и за НК клетки. А ако някой ден успея да забременея втори път, след цялото това мерене, ръчкане и гласене, вероятно ще откача от притеснения.

http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=3447 , някак като за тук ми се видя тази сатия , поне дава хоризонт 
А и геронтологията работи в тази посока , така че какво са едни 40 на фона на 100 ...
Аз понеже нямам съждения в тази посока, ежедневието ми е така запълнено от обгрижването на близнаците, гледаме се весело сами и се старая да съм в максимална форма за да отговарям на енергичните им желания. От позицията на днешния ден не виждам момент в миналото когато бих правила всичко това с мотивация , желание и хъс. Днес се записахме на плуване , в понеделник ги качвам на ски, събота и неделя ще ходим на ледена пързалка... и така живота си върви. Въпроси си задавам само когато имам да свърша определена задача. Контактът ми с 52год. родилка с близнаците Зойка, винаги ме връща на земята ако имам някакви отчаяни отклонения. Тя с такова самочувствие и спокойствие ги отглежда абсолютно сама и никога не съм я чула за възраст, за някакви имагинерни тревоги да говори. Сега започва да строи втори етаж на къща, въобще хоризонтни грижи  А майчинството..., най-важното е да се случи.

Всъщност enigmata дори и на шега да го е писала, се сещам за още един аспект на опитите ни да се сдобием с дете на тази възраст.
Едно средно статистическо семейство от средната класа (каквато едва сега започва да се оформя в България) от която и да е по-развита европейска държава (за съжаление те май всички са по-развити от нас), че дори и Щатите, на нашата възраст се предполага, че е вече финасово стабилно, има някакъв не лош социален статус, печели добре и има заделени пари (дори и за козметични операции ако си искат). Обикновено единият или двамата съпрузи (членове на семейството) печелят достатъчно, за да плащат сметките, издържат семейството, пътуват и т.н.
Какво е положението тук? Образование, трудов стаж, пълна трудова заетост, понякога и работа на две места (ако има къде) , собствен бизнес-често тези неща не могат да осигурят на пак такова средностатистически семейство от "средната" класа на възраст над 40 години необходимите средства да се бори години наред само да има дете. Не говорим за собственост, пътувания, спестявания.
Ето и това ме натоварва. Предполага се, че ние трябва да можем да помагаме на родителите си, да сме постигнали нещо. А се налага да търсим помощ от тях, близки, държавата. И много, ама много се дразня, когато някой умник напише или се изкаже, че нямаме деца, защото сме гонили кариера. В тази държава това едва ли е причина да отложим бебеправенето.

mihaela, аз си мисля, че enigmata го каза на шега това нещо...

Охх... отдавна ме сърбят ръцете да изпиша куп неща по тази тема, но понеже все нямам време и сега пак, ще взема да ви копирам тук едно мнение на една страхотна мацка - carmellina, от форума на радио Витоша, където за кратко дебатирахме темата за късното родителство. Мисля, че кореспондира с много от въпросите, които си задаваме тук и си заслужава да се прочете.

carmellina
____________

Аз съм дете на възрастни родители. Да, от онези, за които се чудите здрави ли са, умни ли са, луди ли са, отклонения имат ли, доволни ли са от съдбата си.
Никой не може да избере три неща на този свят - родината си, съседите си и родителите си.
И аз, като вас, не съм имала право да ги избирам.
Майка ми ме е родила на 39 години. Баща ми е с 13 години по-възрастен от нея, т.е. по онова време е бил на 52.
Причините? Амбициите на майка ми да завърши, после неквите му там докторантури, дисертации, кариери, обстоятелства всякакви. Баща ми бая си е поживял, преди да мине под венчилото. Ходили са 3 месеца и айде (на тях съм се метнала по омразата към дългите връзки). После, след една неуспешна бременност, 10 години не са имали деца. Ин витро, тогава, не е имало (май?). Сътворили са ми зиготата по естествен път, след дълго чакане.
През цялата си бременност майка ми е лежала в болница, за да не ме изгуби. Това бе повод на една от съседките да говори пред мен и пред познати, че съм осиновена. Първият път, когато ми го каза, бях дете и й повярвах.
Да, Ники, в училище ме питаха кога ще дойдат дядо ми и баба ми да ме вземат и въобще не беше приятно, повярвай ми. Интересното е, че и истинските ми дядо и баба, Бог да ги прости, идваха да ме взимат и всички ги бяха виждали. И на децата, и на родителите им доставяше някакво удоволствие да се подиграват с неща, които тогава ме нараняваха, а сега ми се струват толкова нормални.
През целия си съзнателен живот познавам баща си единствено като пенсионер. Дълго време работи и след това, а после се разболя тежко и остана вкъщи. Майка ми винаги е била глава на семейството, което, не мога да крия, малко или много се е отразило на представите ми за взаимоотношенията между мъжа и жената.
До съвсем скоро, травмата от това, че семейството ми е по-различно, се отразяваше и на контактите ми с хората. Рядко запознавах приятелките си с родителите си, обикновено след дълги разяснения какво и що. Само едно от гаджетата ми ги познава. Почти не канех гости вкъщи. Израстнах доста саможива и контактът с много хора не ми беше необходим.

Баща ми никога не ме е удрял, не помня и да ми се е карал. Бях неговото момиченце и майка ми винаги е казвала, че той ме обича повече, че „мре за мен”.
Майка ми цял живот се опитва да ме направи свои образ и подобие или в по-лошия случай - да ме сравнява с разни други индивиди на моите години. Нещо, за което вече съм ви разказвала. Добре, че съм самовлюбен инат и не позволявам нито някой да ме моделира, нито да ме сравнява с разни несъвършени същества.
Никога не са ме водили на море, на планина, на театър и само веднъж - на кино.
Не сме били бедни, не сме били и богати.
Като малка се заричах, че никога няма да стана възрастен родител, като тях, защото знам какво е.
И какво е, Карм?

Сега, в днешния ден, след като прочетох тази тема и първите коментари, реших да споделя моето виждане по въпроса.
Оглеждам се в огледалото и благодаря на мама и тати, че макар и късно, са ме направили хубава. Външният вид е от огромно значение и винаги ми е давал една крачка преднина във всяко начинание.
Благодаря им, че съм се родила и интелигентна. Никога не съм била особено ученолюбива, а броят на прочетените от мен книги не надвишава пръстите на ръцете ми. И пак изкласих и успях да се реализирам доста по-добре от онези, постоянно четящите и жадни за знания.
Никога нищо не ми е липсвало и единствените ми забежки в разни погрешни посоки са били временни и не са донесли нежелани последствия. Пушила съм, пила съм, друсала съм се, правила съм каквито се сетите простотии. И ето ме тук, оцеляла и бореща се с малкото ми останали пороци. Явно, макар и на възраст, тези хора са ме научили да различавам доброто от злото, кое е правилно и кое - не.
Никога не бях пипвала нищо по домакинската работа. Сега вършва всичко вкъщи без никакви проблеми. По-спретната и по-чиста съм от повечето ми връстници, с млади родители. И готвя по-добре.
Съседката, която ми втълпяваше, че съм осиновена, защото не била виждала майка ми бременна, погреба единственото си дете, което отгледа с обич и саможертви, без баща.
Завърших езикова гимназия, после и хубаво висше образование, с късмет си намерих и хубава работа. Късмет беше и, че започнах да работя чак след завършването ми, не ми се е налагало дотогава. Малкото ми приятели са качествени хора, които се различават от тълпата. Смея да твърдя, че и аз съм различна от масите. По поведение, по интереси, по възприятия и начин на мислене. И все повече усещам, че хората ценят именно това в мен.
С наследството на баща ми и с парите, които майка ми заделяше, успяхме да направим от запустялата гарсониера на баба и дядо луксозен апартамент, в който да се наслаждавам на младостта си без грижи за наеми, кредити или липса на собствено пространство. Всичко, което изкарвам, си е за мен. Ако някога закъсам, знам, че има към кого да се обърна за помощ. Морална, финансова, всякаква. Гледам да не ги тревожа за глупости. Преди често се карахме, откакто живеем отделно си липсваме много и дребните сплетни останаха в миналото.
Майка ми и до ден-днешен ми опява за ниската заплата, но с право. Вече е на толкова години, а изкарва три пъти повече пари от мен. Грижи се и за престарелия ми баща, и за мен. Казва, че ще работи, докато не я изгонят. Силна жена, корава българка. Майка!
А татко... Помня, че когато преди няколко месеца получих силни болки и помислих, че умирам, двамата бяха взели набързо такси и задъхани притичаха във входа. Татко едвам ходи след инсулта, а тогава тичаше.

Аз съм едно дете на възрастни родители, родено с късмет. Един щастлив човек, който също няма да бъде много млад родител. Ирония на съдбата. И сега ги чакам да дойдат, докато пиша това, за да се видим, да си поприказваме, да се посдърпаме за някоя глупост.
Пожелавам и на всички двойки, който имат затруднения, да не спират да вярват, да чакат така, както са ме чакали родителите ми - с нетърпение да дадат цялата си обич. И са дочакали.
Не знам дали някога ще успея да намеря подходящите думи, за да им поискам прошка за всички тревоги, за всички огорчения и болки, които съм им причинила през годините.
И всеки ден се моля да са ми живи и здрави, за да дочакат добър зет и да се порадват на внучета. Заслужават го.

Да, наистина си заслужаваше!

plumeria, благодаря ти, че сподели въпросната публикация! Просълзих се, докато я четях.

Ох,как ми се иска след време и за мене някой да напише нещо подобно!

Plumeria се завърна с гръм и трясък!

Липсваше ми тия дни, защото прописах тук заради теб.
Историята, която си публикувала, ме хвана за гърлото. Моите родители не са били възрастни едно време, но предвид на моята възраст сега, вече също остаряват и ми е много мъчно. Благодаря ти за споделеното и поздрави на авторката!

Незнам какво да кажа, много рядко ми се случва да се разчувствам на нещо написано, но написаното от кармелина ме просълзи. Бих дала всичко, само да чуя някога и от моите момичета такова признание. Поклон пред тези родители, възпитали една достойна личност

Plumeria, пропуснах да попитам най-важното, как си след...

За онези над 40, но под 43 - една нова възможност:

http://www.vita.bg/newsbg.php?n=25

Да, откриването на ин витро център Вита е на 10.02.2011 г.

отдавна не бях чела нещо толова съваршено.Благодаря за доставеният разказ на carmellina 

само мен, явно, този разказ ме отблъсна и ме раздразни.

не става дума за последната част, с благодарностите и оценката на родителите. тя си е наред.

става дума за средата, където се правят едни безумни изводи и твърдения. "аз съм прочела 5 книги през живота си, но се уредих с хубаво висше и хубава работа, щото родителите ми са възрастни"...
"всичко си е само за мен, щото съм едно дете, щото родителите ми са възрастни"

о, какви плюсове...

само мен, явно, този разказ ме отблъсна и ме раздразни.

не става дума за последната част, с благодарностите и оценката на родителите. тя си е наред.

става дума за средата, където се правят едни безумни изводи и твърдения. "аз съм прочела 5 книги през живота си, но се уредих с хубаво висше и хубава работа, щото родителите ми са възрастни"...
"всичко си е само за мен, щото съм едно дете, щото родителите ми са възрастни"

о, какви плюсове...

Не си само ти ,но се чудех дали изобщо да пиша .Аз съм на същото мнение .Звучи на моменти недодялано . Доста напарфюмирано . И аз съм благодарна на майка ми въпреки че не съм дете на по-възрастни родители .....

И според мен разказа е силно емоционален, много въздействащ! И аз се просълзих!

Изобщо не съм съгласна,че е "напарфюмирано".По-искрено нещо не съм чела скоро.Много от нас даже пред себе си не биха си признали нещата,които споделя момичето.Това е нейния живот,така тя ги е почувствала нещата и разбира се много от тях може да не ни харесат,но ние също не сме идеални и всичко в живота ни не е прекрасно.Според мене не бива да се хващаме за отделните думи,а по-важна е идеята като цяло.

само мен, явно, този разказ ме отблъсна и ме раздразни.

не само ... две сме. Няма никакъв начин подобна махленщина да ми хареса, да ме просълзи - хептен. Изброените предимства на късното родителство много точно си ти описала ... - А написаното злорадо откровение

Съседката, която ми втълпяваше, че съм осиновена, защото не била виждала майка ми бременна, погреба единственото си дете, което отгледа с обич и саможертви, без баща

е забележително ....  

Мда, ако тръгнем да му правим разбор дума по дума, е ясно че все има нещо което ни дразни или възмущава
Ако искате да направим есе, разбор на всяко изречение... Жената е откровена, а това че някой от нас се правят на много "праведни" и възвишени, и само наум си признават нещата които тя е написала е съвсем друг въпрос

Не говоря за абзаца с комшийката, това е гадно, да

Да, хората са различни,трогват ни и ни докосват различни неща. Лично не съм разпознала нито едно изречение, нито в тайните ми нито в явните ми мисли ... и в това не виждам нищо лошо

Нали не се налага извода, който не харесва написаното е лицемерен и фалшив? 

Аз неупреквам жената ,емоционално е . Нека не се засяга .Понякога написаното не точно отразява идеята която иска автора да пресъздаде в нас . Само че какво иска да ни каже с този разказ.От една страна в първата половина на разказа си тя потвърждава по -назад казаното от мен ,че са взимали родителите за нейни дядо и баба ,че се е срамувала по тази причина да си покани приятелки че е израстнала по-саможива,че никога не е ходила на кино театър с тях,/не че това е толкоеа важно ,но ако всички тези дребни неща се мултиплицират в годините си дават някакво отражение в начина на мислене на човека а това определя поведението и начина на живот. Да тя изтъква плюсовете на късното майчинство и
 е доволна но от позицията на порастналия и осъзнат човек ,но когато е била малко дете дали всичко това го е знаела и дали не се е чувствала внстрани от своите връстници .И тука става въпрос за точно този перид.

Моят мъж и неговата сестра са деца на млади родители .И двамата ,което е по-рядко срещано са на върха на кариерате си в момента и става въпрос за изключително престижни професии. Синът на моята приятелка,за която писах по-назад е едно страхотно момче с мислене на възрастен човек а майка му го роди само когато беше на 21 дали е имала тази рутина на зрелия човек за да му помогне да се изгради по този начин, едвали !

Слагам ръка на сърцето си че аз не съм със същото мислене така както преди преследвана от голяма доза прагматизъм , стахове ,изградени стереотипи , липса на емоционалност поради напрупания опит,които бих казала че по =скоро ми пречат от колкото да ми помагат . Което ме кара да мисля че късното майчинство не е избор на първа линия освен ако не е продиктувано от проблеми със стерилитета.
Ето мъжът ми и снощи ми напомни с мили думи че вече не се чуватва така активен и аз знам че е така нищо че изглежда супер за възраста си ,както и аз :lol:И не че няма да сме добри родители дай Боже .

Което ме кара да мисля че късното майчинство не е избор на първа линия освен ако не е продиктувано от проблеми със стерилитета.

да, в огромния брой случаи е точно така. това повтарям непрекъснато.

И на мен ми дойде твърде "поетичен", а и нещо напоследък нямам време и търпение да чета толкова дълги постинги, някак търся по-конкретна информация. Даже личните си трагедии нямам време да изживявам. Всъщност влезнах да ви прочета , защото вие сте ми останали последната обетована земя , където спокойно без да бъда нападана обсъждам теми с желание за майчинство на тази възраст. Вчера срещнах моя съученичка , както бях писала в по-преден постинг почти всички дечица в детската градина на синовете ми са деца на мои съученици. Та срещнах въпросната майка и споделих за неуспешния си опит, това което тя ми каза ме накара отново да се замисля "Не се отказвай , майка ми ме е родила на 45, а тогава инвитро не е имало, мислела си е че м.ц. й е спрял, а да виждаш нещо да не ми е наред. Родила е на 20 син в 8 месец , за който дошли  и й казали че е умрял, но не са й го показали и живееше с мисълта , че е откраднат. Сега щях да имам брат на 60г. Така че пробвай пак, тя ще има двама братя( защото си говорехме че искам момиченце)." Не се бях замисляла , дори не бях забелязала че родителите й са възрастни, а те са били пред очите ми , значи всичко е било наред  Сега изглежда прекрасно , защото буташе количката с месечната си дъщеря и отиваше да вземе 3год. си син от градината , възрастта й трудно може да се определи.

Следя дискусията по темата с интерес.
Разказа на кармелина ме провокира да се включа. Това момиче само се е поставило в онази общо приета рамка на народопсихологията, че ето на възрастни родители и детето израства емоционално обременен човек. Всичко и е позволено, зощото родителите и са стари. Сега като голям човек има късмет в живота, защото родителите и са стари, и всички и правят едва ли не път заради което.


Когато, съм била на 1.5 години , брат ми току що роден, нашите се развели.
Майка ми на 23 години, с две деца, самата тя незряла за живота / та дори и днес /, връчила на баба и дядо "втората реколта" както те се шегуваха. Така те да направят добро на детето си, да не взема болнични, да не изнемогва финансово, да не мисли всеки ден какво ще готви, се превръщат във родители на 51 и съответно 56 години. Майка ми си беше страничен наблюдател на нашето израстване, така и не осъзна, че тя е родител и има задължения.

Когато се учех да чета, сричах заедно с дядо. Таблицата я  повтарях с баба.
Първата книга я четох заедно с дядо. Баба не беше чела книги, но знаеше кой е Ботев, Вазов, филма "Козият рог" знаеше всеки кадър, беше и любим. Прибираше се често с нова книга, интересуваше се какво е подходящо за възрастта ни. Така събуди интереса ни към книгите, изън тези за задължителен прочит,с който списък винаги се сдобиваше , като се обаждаше на учител.

В училище бях добра ученичка, защото това в крайна сметка, ми беше задължението. Когато се е случвало да ходя без домашно, или без научен урок, и съответно съм получила лоша оценка, дядо ми обясняваше на дълго и широко теорията на моя мързел.
Беше голям психолог,уемееше да говори, анализира, да накара хората да го слушат.
Обясняваше ми с примери как на никой не му пука за мен, ако на мен самата не ми пука. Имало е моменти от тази негова откровеност, много да боли. Но беше прав, като отстояваше, че негов дълг е да се грижи за мен, а аз детето да полагам усилия, без да се оправдавам с обстоятелствата или както ме наричаше "малка хитра лисичка".
В къщи още от ранна тинейджърска възраст, всеки имаше задължения за нещо, което да свърши.
Започнах да готвя, помагайки на баба,после започнах да пробвам рецепти, така ми стана удоволствие.
Цигарите, ами никога не съм ги пробвала до ден днешен. Дядо беше мъж "канара", трябваше да подтичвам за да вървя с него, обикаляхме из Рила а той ми обясняваше ползата от свежия въздух, чисти дробове без цигарен дим.
На море ходех, на лагери от училище, по- късно с приятели.
Приятелите - винаги съм ги имала, не ме е било срам, да ги водя в къщи, да говоря за себе си. Та нали дядо и баба са двамата най- социални хора които имах пред себе си.Бохемската душа на дядо без гости и без приятели можеше само когато спи.

Когато започнах да закъснявам, заради гадже, а не както  се измъквах с кино или приятелка, дядо ме застреля " я го доведи оня с мотора, да го черпя едно вино".

Когато ме приеха студентка, моите старци толкова бяха щастливи, още по-горди от себе си.
Започнах работа, много хора ми помагаха, не защото са ме гледали стари хора, а благодарение социалните контакти на дядо, доброто му име, уважението, което имаше. 

Омъжих се, тези двамата нуморни старци, все едно не бяха посрещали зет , а при това с две дъщери вече имаха двама.

През годините, когато питаха баба "къде ти е акъла, та си се нагърбила с две деца, ами ако умреш", тя най- уверено отговаряше, че първо ще ни изгледа и тогава ще мре.
И наистина така и стана, умряха от старост, набързо , без да има нужда някой да ги гледа.Господ ги възнагради за цалата добрина, която сториха.

Аз съм една голяма късметлийка, знам коя съм, от къде съм, щастлива съм.
Ако продължа да пиша край няма...
Така, че мили мои на 40+, вярвайте , искайте, ще се случи, хич да не ви пука.

Хубав ден     

за какви плюсове и какви минуси говорите тук?Според мен всяко майчинство  по всяко време има си плюсови и минуси
Може би искате да говорите за възпитанието,което трябва да получи едно дете или повече,зависи кой колко му е дал Господ,а не за плусовете и минусите на майчинството...а възпитанието,което според мен е 80% или повече от значение при формирането на индивида е много сложна тема
Винаги и от всякакви възрасти се раждат деца желани или случайни и е въпрос на много сложни и заплетени "дантели"и "бродерии"направени от живота върху духовността и душевността на човека като отделен индивид
хайде сега да ви разказвам и аз нещо злобно .
Имаме жителка около нас,която е на 46г и е бременна в 8-ми месец,разбира се това не и е първа рожба ни и е от първият мъж ...Въпросната дама,която е българка, а не циганка живее на семейни начала с някъв дърт алкохоолик при това инвалид.И двамата почти не изтрезвяват никога ,докато не свършат парите от поредната продадена нива на дъртия ...имайте предвид,че жената не е местна и според нейните споделения седи с него докато онзи има пари....той работи нещо майсторлък,но парите са повече от продадените на безценица разни ниви  
За разлика от carmellina,която беше лично засeгната в деството от "добрата" съседка,която си позволи да и каже ,че била осиновена ....е,аз не съм лично засегната от случая,но не съм и толкоз добричка, че да лицемеря и да се радвам, че на такива им се ражда поредната рожба ....не разбирам защо това бебе е решило да идва при такива и ме боли още повече за себе си ....но, това е животът...той може за някой жесток,а за някой песен....нима животът е това което ние си го правиме или....трябва ти и грам късмет, за да не постигнеш всичко само по трудния начин?
Пуснахте ли фиш тези дни за големият джакпот?

Тара,

е, твоят разказ е нещо съвсем друго... много ми допадна и ме развълнува силно.

виждаме, че много сходна житейска ситуация е довела да формирането на съвсем различни човешки характери, съдби и преценки. не може да се обобщава...

една от най-близките ми приятелки е второ дете (бих казала леко изненадващо ) на късни родители. Е, нейната майка беше най-милия, нежен и прекрасен човек на света ... най-обгрижващата и закриляща майка. Не защото беше станала късна майка, а защото просто си беше такъв човек ...

Минусите на късното майчинство за менса повечето страхове и по-малкото енергия ... а това дали детето ми ще се срамува от мен, защото ще съм по-стара от майките на съучениците му е тооооолкова имагинерно и в бъдещето, че просто не може да ми е днешен топик.

Късното майчинство обаче въобще не е гаранция за зрялост и и добро родителство.

... не може да се обобщава...

ето това исках да кажа, не е редно да обобщаваме и съдим никой.  най-важното е да бъдем добри родители, а дали сме добри това само децата могат да кажат, защото както е ясно всеки го разбира по различен начин.

Тара, светла им памет на твоите баба и дядо.
Дано всички деца бъдат отглеждани с такава обич и грижа, без значение на каква възраст са родителите им.

Интересна ми е темата,изчетох я цялата.Два примера и от мен.Майка ми ме е родила на 33,а сестра ми е родила на 19.За онова време са си я смятали за възрастна,но аз пък никога не съм го усетила това.Нито някой ми се е подигравал,нито съм страдала от това.Напротив,даже се гореех с това и все още е така.Днес майка ми е на 68година,още работи но намира време и за моите бандити и племеницата ми която е на 21.Весела банда с голяма разлика,но пък се получава интересно общуване.
Другият пример ми е съсвесм пресен.Мой колега -има три деца,най-голямото на 21,другото на 20,най-малкото на 16.Наскоро почина майка му и по същото време се оказа че жена му е бремена.Може би не е мястото да го напиша тук,все пак те не са имали репродуктивни проблеми,но мисълта ми е че човека е на 42 и чака 4то дете.И го чака с такава,радост и вълнение.Той самият е много енергична личност,много грижовен като баща,много общителен и положително настроен човек.Та така де,свят шарен,разни мирогледи.Но в крайна сметка за мен нещата опират и до това с каква нагласа са хората,защото както беше писал някой в по предните постове има и родители на 25 които са зрели,и родители на по 50 които все още не са.И важното е как се чувстваш,и ако даваш обич и грижа както бабата и дядото на Тара то това неминуемо се отразява.
Pitia успех ви желая

За мен интересното в разказа на  carmellina е представянето на теза – антитеза, това, което ТЯ е почувствала и смята за минуси и плюсове от факта, че е родена от възрастни родители. Това си е нейно виждане (което наистина може доста да са оспорва на места) и опит и е интересно, поне за мен, да се видят нещата от гледна точка на порасналите деца. И аз като zarina смятам, че положтелните страни carmellina успява да ги види вече като голям човек, а минусите по-скоро ги е чувствала в периода на детство и юношество.

Разбира се, би имало и други свидетелства и нещата при други деца да са се развили по друг начин. Хората и оттам родителите са различни

Колкото до отглеждането от баба и дядо, мисля, че все пак то е различно като нагласа. Общото е възрастта.
Малко по-различно е може би и конфигурацията когато детето на възрастни родители е второ, трето, четвърто. От това когато е само в къща с по-възрастни хора.

За някои от нас сигурно е по-лесно да не се замислят предварително какво би било в главите на децата им след време, други може би предпочитаме да помислим предварително. Всеки си е различен в това отношение и мисля няма по-прав и по-крив.

С интерес чета разказите на пораснали деца – родени от възрастни родители, осиновени, родени с помощта на донор и т.н. За мен тяхната гледна точка (без да я абсолютизирам) е важна, интересна и даваща нови измерения. Както по отношение на страховете ни или обратно, на мисълта ни, че нещата все ще се наредят, така и като възможност да се намерят ключове към бъдеща ситуация. Към която сме тръгнали

Здравейте моичета! Аз не знам в коя категория примери спадам като четиридесетгодишна майка на двугодишен син и бореща се със зъби и нокти той скоро да има братче или сестриче , но в тая тема се почувствах уютно
Заискала съм бебе още когато се омъжих на 24 години.Родих на 38 след четири опита ин витро.Имах най-прекрасната ,лека и безпроблемна бременност , която с гордост подчертавах всячески.Никога не съм се чувствала "стара" за късното майчинство , още повече , че година след като родих забременях изненадващо напълно естествено , за жалост чудото продължи твърде кратко.Това обаче ме окрили , че организмът ми все още може  и иска.Направих няколко по-леки АРТ процедури , но както изглежда отново ще прибягваме към тежката АРТилерия , само и само да стана мама за втори път
И да - за да изглеждаме добре и на тази възраст / щото в парка , сред двайсетгодишните мами е престъпление да изглеждаме като лелки / няма как да не помислим за тунинга  , но нещата са решими с добър фризьор , козметик , подтичване след децата и повечко салати  
Не се вълнувам от предразсъдъци и знам , че късното майчинство , когато е осъзнато и желано си е просто сбъднато вълшебство.Дано след години детето ми не намира поводи да се срамува , че на години / но едва ли и на акъл  / сме два пъти по -големи от родителите на връстниците му. Единственото , което понякога ме натъжава и разяжда е пропуснатите години ,в които не успях да стана майка. Но пък това мобилизира явно тялото и духа и сега наваксваме с бясни темпове
Както казва една приятелка " Докато има яйца / да се чете "яйцеклетки" /, ще има и пиленца!" И тайничко да си пожелаем / въпреки възрастта и окрилени от статията как след има- няма двайсетина години хората ще доживяват обичайно до сто години/ освен на деца , да доживеем да се радваме на внуци  и правнуци!

Тара, разказът ти е страхотен. С удоволствие го прочетох, а за извода от него гласувам с две ръце.

Но за мен текста на carmellina продължава да е интересен точно с това, че е написан от първо лице на човек с възрастни родители. И аз като anitza търся в него "ключа към бъдеща ситуация, към която съм тръгнала".
Точно защото не е идеален, има какво да се види в него - съмненията, колебанията, търсенето на отговор "кое в мен е предопределено от възрастта на родителите ми?"
 
И мен първо ме подразни изречението, което цитира Jam - проява на безпричинно самочувствие, и леко ме шокира това, което цитира Fussii - прозвуча ми грозно .  Но в контекста има просто обяснение на тези неща - от една страна carmellina се старае да бъде максимално директна и искрена и от друга, да подчертае това, че е нормален човек, като другите, с много недостатъци (тук добавете пушенето и друсането ), но и с качества.

Реакцията към съседката е към човек, който те е наранил. Не е оправдана в този вид, така груба и директна, но е обяснима. От друга страна, написаното е в смисъл "Човек никога не знае, не може да предвиди какво го чака в живота. Затова нека не поучава другите как да живеят."

Когато за първи път прочетох текста и аз доста почовърках детайлите. Има доста неща, които могат да се разглеждат от различни ъгли. Убедена съм, че ако carmellina трябваше просто да напише кратък разказ за себе си, той не би звучал точно така. Но този опит за самоанализ е провокиран от темата. И всичко, свързано с тази тема, тя го хиперболизира. Обяснимо е.

Но каквито и да са детайлите в текста, по-важно е общото му внушение - писан е от нормален човек, който не си мрази живота и не се срамува от себе си заради това, че е създаден от възрастни родители.
Чувствал се е различен в детството и това му е носило проблеми (като на всички различни хора, впрочем). Може би тези проблеми са оставили следа (според психолозите задължително е така ). Но дали факторът "възрастни родители" е понижил шансовете й за щастлив живот и успешна реализация? Или ги е повишил? Carmellina смята, че е по-скоро второто.
Дори да не е съвсем права, поне едно е ясно - не й е навредило . Бях забелязала постовете й преди да напише този (сигурно затова приех по-скойно ръбатите неща в него). Изпъкваше над средното ниво с премерени коментари, грамотно написани, със спокоен, ведър тон. Личи си, че е мислещ човек, който е в мир със себе си и приема спокойно другите.

Колкото до изразената любов към родителите, не знам защо е подразнила някого. Естествено, всеки си обича родителите. Когато са млади, красиви и "стандартни" е много по-лесно да ги обичаш. Тук въпросът е дали и как ги обичаш, когато са различни.

И ако забелязвате, заключението е "аз оцелях и успях, защото имам възрастни родители", а не "въпреки, че ....." . Мен това ме интригува най-много. Първо, показва ясно, че възрастта на родителите е била значим фактор, който е трябвало да преодолее (установих го със съжаление). Второ, родителите са съумяли да изградят връзка с детето си така, че то да преодолява проблемите си заради, а не въпреки тях.  

И... може да е леко преекспонирано (за това си има обяснение), но "напарфюмирано" определено не е.

_________

enigmata, обещавам при първа възможност да пиша на "лични"! Че днес попилях свободните 2-3 часа в тези дълбоки размисли  

Не се вълнувам от предразсъдъци и знам , че късното майчинство , когато е осъзнато и желано си е просто сбъднато вълшебство.Дано след години детето ми не намира поводи да се срамува , че на години / но едва ли и на акъл  / сме два пъти по -големи от родителите на връстниците му. Единственото , което понякога ме натъжава и разяжда е пропуснатите години ,в които не успях да стана майка. Но пък това мобилизира явно тялото и духа и сега наваксваме с бясни темпове

elida, точно така си представям, че бих се чувствала, ако имам двугодишен син. Да ти е жив и здрав и скоро да си има братче или сестриче, каквото си е пожелал!

Брей, нашата тема колко е посещавана, май сме доста повече отколкото си мислех - може би навлизаме в епохата, когато по градинките ще има повече 40+ год. мами, отколкото 20+. и не ние, а те ще искат да изглеждат така добре и мъдри и уравновесени като нас  (този постинг е само и единствено в сферата на майтапа)

Брей, нашата тема колко е посещавана, май сме доста повече отколкото си мислех - може би навлизаме в епохата, когато по градинките ще има повече 40+ год. мами, отколкото 20+. и не ние, а те ще искат да изглеждат така добре и мъдри и уравновесени като нас  (този постинг е само и единствено в сферата на майтапа)

малко разведряване няма да ни навреди .И аз съм за разведряване и разтоварване .Нали се напъваме да се докажем че сме по-добри от младите в контекста на темата.

Аз днес научих една хубава новина. Моя позната, 64 набор, с две големи дъщери на по 25 и 23г, без да се усети, мислейки, че е в критиката е забременяла. В момента е в 6 месец и се чувства прекрасно. Лично не съм разговаряла с нея, от познати разбрах, но ето ...чудото си идва и не пита на колко си....за пореден път!

пп. Чета ви редовно, докато се наканя да пиша и вие сте фукнали през 2-3страници....Опитвам се да не мисля за това кое и как ...то да дойде, все ще се отгледаме и възпитаме, дай Боже! Вярвам в себе си, само да съм здрава!

майчинство...и минуси?!?!

някои от вас са станали вече родители други го желаят с цяло сърце и за какви минуси става дума?
това е най-хубавото нещо и не може да има минуси. късно или рано? понякога нещата са породени от стекли се обстоятелства; понякога от стерилитет и невъзможност за ранно майчиство заради борбата с него.
но за мен когато и да е, желано или спотанно майчиството има само плюсове.

Аз днес научих една хубава новина. Моя позната, 64 набор, с две големи дъщери на по 25 и 23г, без да се усети, мислейки, че е в критиката е забременяла. В момента е в 6 месец и се чувства прекрасно.

  чета аз и решавам че жената е на 64 ...брех викам си да му се не види и спонтанното чудо. Пак чета - пак 64! На третия път вденАх ...

хахахааааааааа как се развеселих!!! Да е жива и здрава жената и децата й

Фуси - хахахха, ти вече го обърна на мноого голямо чудо ...хих...`64-ти набор тази година правят 47години...значи е забременяла на 46 - спонтанно
Готин човек е тя и определено изглежда по-млада от мен, дето съм `69-ти набор и съм дроб ...и нямам воля за пет пари... Страхотна фигура, страхотно тяло - ген...Да са живи и здрави!

е да ама тъпчо (аз) реших че горката жена е на навършени 64 лазарника  после загрях, че 64 е годината на раждане, а възрастта е 46 

Благородно завиждам на въпросната жена. За неочакваното чудо и за смелостта да стане майка за 3-ти път на 47 години!

Ха ха.. И аз за няколко секунди си мислех, че 64 са години... Кратък шок
Ама и 46 си е добра възраст за спонтанно забременяване    Двете щерки ще помагат, да гледат малкото. Ей такива истории много обичам. 

http://www.monitor.bg/article?id=279673

давам линк към този репортаж не заради самата история, а заради любопитния факт, че жената (според журналистите) е на 44 години и има три деца - на 4 г., на 3 г. и бебе на 4 месеца...

http://www.monitor.bg/article?id=279673

давам линк към този репортаж не заради самата история, а заради любопитния факт, че жената (според журналистите) е на 44 години и има три деца - на 4 г., на 3 г. и бебе на 4 месеца...

Е това вече прехвърля всякакви граници. Загрижи ли са се те за бедната жена .Ами като виждат че жената е многодетна защо не и помогне държавата с по-добра работа и социални помощи а ще и краде детето.
Ами като са  загрижени толкова защо не минат с една кола по бедните села да видят колко бедни семейства има да им вземат на всички бедни децата и да почнат домовете да се грижат за тях и май ще трябва да строят нови домове че тез няма да стигнат.Тия са за разтрелване ,абсолютни идиоти,Ето така се прави търговия с жива плът.

В кватрала в който съм израснала имам приятелка от учен. год. Много често и ходя на гости в нейния вход имаше еднно семейство което господ има  даде 6 деца ,естевено живеят в мизерни условия.Незнам някой да и е взел децата .Напротив дадоха им някаква къща около София за да живеят нормално. Държавата вместо да им помага да си отглеждат децата тя ги наказва .Нямам думи.....................

zarina, права си. Всички държави от ЕС подкрепят раждането на повече от 1-2 деца на семейство, осигуряват им всевъзможни помощи и се стараят да улеснят живота им. Тук все говорят, че вече рядко има семейства и с 2 деца, камо ли повече. И как да имат като с мизерните помощи и заплати не могат да им осигурят елементарни нужди. На майки като тази, вместо да взимат децата, би трябвало да осигурят средства да ги гледа, защото съгласете се, че и при най-добро желание от нейна страна не може да гледа сама 3 деца и да работи на 3-4 места поне, за да имат достатъчно средства. После защо отрицателен прираст имало...

http://www.monitor.bg/article?id=279673

давам линк към този репортаж не заради самата история, а заради любопитния факт, че жената (според журналистите) е на 44 години и има три деца - на 4 г., на 3 г. и бебе на 4 месеца...

не мога да повярвам...там кдето трябва да им взимат децата не ги взимат ,а там кдето не трябва се водят битки да ги взимат ...
Тъй като на снимката децата са със изразени славянски черти,аз лично се питам дали въобще малката Соня има някакъв здравословен проблем или просто видяха майката,че е по-найвна и се опитат да и отмъкнат детето и после да го продадат изгодно на някой от желаещи да осиновяват уж по легален път ...егати "предстаряващите" социялни работници,тръгнали са да дават акъл на бедната жена как да си отглежда децата .А защо не тръгват да дават акъл на многодетните циганки,които си държат децата гладни,голи и боси и на снега в мн.случаи?
Нима тези соц.работници никога не са минали по край някоя циганска махала и не са ги видели онези деца?
Тръгнали са нашите да разрушават тотално бедната жена не само финансово...да се чуди човек с каво плащащ на адвокат, за да се защитават от някакви корумпирани соц.работници ...но и психически да тормозят майката и цялото и семейство...като чили тя е единствената бедна майка в България  

Тук все говорят, че вече рядко има семейства и с 2 деца, камо ли повече. И как да имат като с мизерните помощи и заплати не могат да им осигурят елементарни нужди.

Редки са българските семейства с две деца, а не останалите....

Възмутена съм .Ако можех щях да влезна с калашников и незнам какво щеше да им се случи на тези .
НЯМАЛО СГОТВЕНА ХРАНА. Е тия просто си играят с човешките съдби и се правят на господ..........
Абсолютно видели една скромна женица и сега .О тя има три деца дай ще я изкараме че не може да го гледа а съм предубедена че това се прави за добро.
Ами да защо не пооберат циганчетата по улиците . Не че звучи справедливо и те са деца обаче явно те струват по-ефтино. Сори за гадния коментар .Но от домовете точно това заслужават.

Ваня, именно за българските семейства говорех. Много рядко вече се решават на второ дете, колкото и да им се иска.
За ромите е ясно, че как и дали ще могат да си гледат децата, не ги интересува особено. Като гледам, и държавата не я интересува, иначе досега и техните щеше да е взела.

Възмутена съм .Ако можех щях да влезна с калашников и незнам какво щеше да им се случи на тези .
НЯМАЛО СГОТВЕНА ХРАНА. Е тия просто си играят с човешките съдби и се правят на господ..........
Абсолютно видели една скромна женица и сега .О тя има три деца дай ще я изкараме че не може да го гледа а съм предубедена че това се прави за добро.
Ами да защо не пооберат циганчетата по улиците . Не че звучи справедливо и те са деца обаче явно те струват по-ефтино. Сори за гадния коментар .Но от домовете точно това заслужават.

А,бе така наречените"социялни работници" много добре са надушвали плячката в случая ...многодетната бедна жена е не само българка,но и образована и при това раждала красиви деца , НО по всичко се личи, че е найвна като човек,а днес някой хора се възползват прилично от слабите места на другите и въобще не им пука,как са си спечелили парите с които си хранят собствените си деца ...
Та, с техните социялни заплати да не мислите,че могат лесно да осигоряват СГОТВЕНА ХРАНА всеки ден на чедата вкъщи ?
И крайна сметка защо само на запад да има корумпирани работници в тая система, когато при нас сега важи хаос и сега е време да се правят пари

...дали въобще малката Соня има някакъв здравословен проблем или просто видяха майката,че е по-найвна и се опитат да и отмъкнат детето и после да го продадат изгодно на някой от желаещи да осиновяват уж по легален път

А,бе така наречените"социялни работници" много добре са надушвали плячката в случая ...

Ваня, тези неща въобще не стават нито лесно, нито просто. Този случай едва ли е нещо повече, от поредната криворазбрана социална дейност в нашата мила Родина...
За съжаление, детенцето не е имало късмета да се роди "дете на годината", като двете близначета, които майка им искаше да изостави. Те получават съвсем различно отношение. Но... това е за друга тема...


Мен нещо друго ме обърква обаче... Тази жена е родила трите си деца около и над 40 годишна възраст. Видимо е образована. Децата са желани. Но... не се ли е притеснявала от живота, който осигурява на първите си две деца, за да поиска трето? Не искам да давам квалификации като безотговорно и т.н., но се чудех... дали не е свързано с възрастта...?! Знаете какво имам предвид.

Мен нещо друго ме обърква обаче... Тази жена е родила трите си деца около и над 40 годишна възраст. Видимо е образована. Децата са желани. Но... не се ли е притеснявала от живота, който осигурява на първите си две деца, за да поиска трето? Не искам да давам квалификации като безотговорно и т.н., но се чудех... дали не е свързано с възрастта...?!

Plumeria, и аз забелязвах, че ги е родила късно и трите си деца,но на едни им трябва 2 месеца ,за да си намират мъж, а на другите 20 години, за да намират с кого да правят деца ...и жената ги е направила когато му дойде времето , независимо дали има или няма кво да им предложи толкоз в бъдещето, но аз се съмнявам, че ще ги остави гладни и боси съдейки по снимката от въпросната статия.
Аз и още сумата жени като мен, които определено имат възможност да осигурят бъдещето не на 1 или 2, а и на повечко дечица можем само да си мечтаем да сме на нейното място
И не разбирам защо трябва да се прости на някакви доста "криворазбрани"социялни работници в случая, защото се възползват от найвността на жената и може би по-мекият и начин на постъпката в случая ...
То по тази логика, че многодетните майки трябва да са финансово обезпечени и задължително да имат кво да предлагат на децата си, не би трябвало да раждат доста голям процент жени , а да не говориме колко от тях нямат един работен ден стаж и са зависими от мъжете им ...ако сте забелязвали,точно те раждат деца...
За протокола,и на нас(2деца сме) родителите не са имали възможнот да ни подсигуряват бъдещето с нищо, макар,че не са били толкоз бедни, но нима трябва да ги съдя заради това или да съм им благодарна, затова, че все пак са ме родили и се грижиха за нас до 18г.така както са могли.

Късната бременност удължава живота на жената

Ранната бременност, късите интервали между отделните бременности, както и многодетността намаляват продължителността на живота. И обратното, жени, които са решили да родят след 40, са по-здрави и дълголетни...

http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=3573

Момичета, има шанс да открием клуб на дълголетника...горе главите 

 :ballons:Тара Изключително емоционално и мило разказче,всеки би желал да има такова детство независимо от факта,че е за предпочитане всяко дете да израсне с родителите си.Свидетели сме напоследък колко семейства се разделят .И според мен не е важно кой на каква възраст е решил да стане родител а основно дали е подготвен за тази не лека задача и отговорност.Всяка бременност в различните възрасти би била с различни емоции.А колкото до това дали детето ще изпитва срам мисля,че изобщо няма място за коментар защото съвременната жена е достатъчно поддържана и изискана и едва ли на 40 или 50 изглежда толкова зле.Имам познати станали родители на 40+ и не съм забелязала техните деца да се почувстват по различни от останалите,напротив те се чувстват достатъчно сигурни и стабилни доказали са се в своята работа и намерили своето място в живота.Майчинството е красиво на всяка възраст стига да е желано и осъзнато.Успех на всички желаещи да бъдат майки независимо от годините.

Днес съм особенно щастлива, нашата борбена mrav4ica си има дъщеричка
Това ми дава страшно много кураж и вяра, че и ние ще успеем
Просто трябва да се борим за мечтите си, което на мен никак не ми се отдава в последно време, но в такива дни си казвам, че има защо да се борим за мечтите си

п.п Има темичка за поздравления

Подкрепям и допълвам. Вчера по ранните сутрешни новини слушах че дъщеричката на 62-годишната русенка се развива много добре. Самата майка казва че възрастта на жената не е пречка да има дете стига да иска ! Ами какво - завиждам и разбира се!

Един от основните ми страхове по повод късното забременяване е бил "Как бих се справила, ако точно в този момент се наложи да се грижа за вече възрастните си родителите..." Вместо да се наслаждавам на майчинството си, то ще изпитвам доста негативни емоции.
Също така децата ми /бъдещите/ биха били лишени от възможността да контактуват пълноценно с дядовците и бабите си. Нито едните, нито другите го заслужават.
В крайна сметка обаче, няма как да начертаеш сам съдбата си. Каквото е "писано" както се казва, ще стане, независимо дали сме го планували, дали сме го очаквали и т.н.

Горните мисли също ме вълнуват но в друг аспект. Ако се наложи да се грижа за болни и възрастни родители  евентуално грижата за малко дете ще ми даде сили да се справя със ситуацията по-лесно. Но може да се наложи да се грижим за болни родители дори и да не са възрастни.
Да наистина всеки иска за децата си най-добрите условия но човек предполага а съдбата разполага

Имах всичките тези страхове, които споделяте. Премислях ги и ги преживявах хиляди пъти, през 5-те години, в които обмислено и последователно се борих да имам свое дете.
После се случи така, че се грижих за болни родители, имах финансови проблеми, остарях с още една година.... и единственото, от което се страхувам сега е, че няма да мога никога да имам свое дете. Всички други страхове избледняха.
Каквото и да ми се случи през тази година, можех да се справя с него (за щастие, имам сплотено семейство, което си помага) и ако имах дете, това по никакъв начин нямаше да повлияе на грижите ми за него. Може би щеше да ми е малко по-трудно. Но може би и много по-малко щях да усещам трудностите...

Записвам се за да изчета и следя темата.
И аз съм в групата на 40 годишните, които неистово желаят и мечтаят да забременеят. Страхувам се от късното майчинство, но много повече се страхувам от вероятността да остана без дете.
Господ да е с нас и дано всички сбъднем мечтите си!
Успех борбени момичета!

.... и единственото, от което се страхувам сега е, че няма да мога никога да имам свое дете. Всички други страхове избледняха.

 

Цитат на: plumeria в Декември 27, 2011, 16:58:28 pm

.... и единственото, от което се страхувам сега е, че няма да мога никога да имам свое дете. Всички други страхове избледняха.

 

Познавам добре този страх - останал ми е кристално ясен спомен, но съм убедена, че по един или друг начин тази битка е спечелена

И аз се записвам да изчета темичката, че вече съм за нея...

Здравейте!
И аз от май месец миналата година съм вече в групата на 40+, а от 14 октомври съм щастлива майка. Не съм се замисляла за минуси на късното майчинство, а сега когато това вече е факт, съм още повече убедена, че съм направила правилния избор.
След 10 дни ставаме на 3 месеца, но вече правим планове и за второ дете. Водихме разговори и с докторите, така че след още 3 месеца започваме отново с опитите, дано да стане още един път. Първия път се получи от замразен трансфер, комбиниран с естествен цикъл.
Така, че момичета, повече вяра и по-малко отчайване. Когато вярваме и сме убедени в това, което искаме, с помощта на добрите специалисти, чудесата се случват.
Щастлива да е 2012 година за всички и да има много поводи за радост!

Браво МГСТР, толкова е хубаво да прочетеш такова нещо, радвам се за теб, да ти е живо и здраво детенцето и дано да има скоро братче или сестриче!На мен също ми предстои ЗЕТ + ЕЦ и силно се надявам това да бъде моят опит!

Добре, че скоро ще вдигнат възрастта за пенсиониране, та евентуално да можем да ги отгледаме...)))
Всички се възмущават само майките и кандидат майките на 40+ се радват на вдигането на възрастта.

както се вика - колкото повече остарявам, толкова повече години ми остават до пенсия 

както се вика - колкото повече остарявам, толкова повече години ми остават до пенсия  

както се вика - колкото повече остарявам, толкова повече години ми остават до пенсия 

 

Дамм, което ми напомня ей тази песничка...

http://www.youtube.com/watch?v=I2fSm7Fyvkw

Излезе преди има няма 20 години, ама... доволно пророческа, само чуйте първия куплет...

Тази тема вече не е актуална май, исках само да кажа, че прочетох всичко и не видях да се обсъжда здравния проблем. За мен той е сериозен, имам анемия, шипове, високо кръвно понякога и още един куп неща. Ще навърша 43 скоро, имам син на 14 и ново семейство, в което бих искала да има бебенце.... Въпроси много, отговори все едни такива реторични

Според мен проблемите със здравето са важни, но не произхождат от възрастта "40". Разклатено здраве имат и по-млади жени. Освен ако не сравняваме здравето на 20-годишните с това на 40-годишните.

Да, разбира се, че е така. Но бременността на тази възраст не крие ли повече рискове от здравна гледна точка?

Да, разбира се, че е така. Но бременността на тази възраст не крие ли повече рискове от здравна гледна точка?

самото износване - едва ли крие чак такива сериозни рискове.. проблемът на тази възраст е възможността за зачеване изобщо.

Ако има бременност на тази възраст, значи никакви рискове от здравна гледна точка не е имало. 

  Благодаря Ви! Така е, във вашите очи моите притеснения дали като ме схване кръста например, ще мога да тичам след детето си или като ми се вие свят и не мога да стана от леглото, ще има кой да стане вместо мен и други подобни, са смешни. Вярно е, че най-големия проблем е самото зачеване. Пък после като му дойде на човек до чергата, с всичко се справя.

За мене в личен план най-голям проблем е майчинство при наличие на възрастни/болни наши родители. Може да няма на кого да разчиташ за никаква помощ при отглеждането на децата, дори и в критични случаи (примерно да се разболее майката и да няма на кого да остави детето), да не говорим за желателното водене и взимане от училище/извънкласни занимания в работно време. Когато трябва майчинството да се съчетае и с грижа за тежко болни инвалидизирани възрастни родители, става много тежко.

За мене в личен план най-голям проблем е майчинство при наличие на възрастни/болни наши родители. Може да няма на кого да разчиташ за никаква помощ при отглеждането на децата, дори и в критични случаи (примерно да се разболее майката и да няма на кого да остави детето), да не говорим за желателното водене и взимане от училище/извънкласни занимания в работно време. Когато трябва майчинството да се съчетае и с грижа за тежко болни инвалидизирани възрастни родители, става много тежко.

Татко почина точно 10 дни след като навърших 18,майка си отиде за 20 дни,6 месеца преди да стартира успешната ми процедура,а тя очакваше и знаеше,че ще стане баба...
Нямаме вече живи родители и на съпруга ми.Справяме се!Не съжалявам и за миг,че имаме Бузана.Все пак имаме лели и братовчеди,които ще помагат...Изход винаги има
Късмет!

За мене в личен план най-голям проблем е майчинство при наличие на възрастни/болни наши родители. Може да няма на кого да разчиташ за никаква помощ при отглеждането на децата, дори и в критични случаи (примерно да се разболее майката и да няма на кого да остави детето), да не говорим за желателното водене и взимане от училище/извънкласни занимания в работно време. Когато трябва майчинството да се съчетае и с грижа за тежко болни инвалидизирани възрастни родители, става много тежко.

така е. тежко е. няма какво да си кривим душите - не е като да гледаш бебе на 25 години, при пълен състав на все още здрави и запазени родители. повечето хора, които раждат на тая възраст, дори не разбират много от отглеждането на децата си.

в моето семейство сме аз, мъжа ми и детето ми. непосредствените роднини включват 3 болни жени над 70 годишна възраст, които не само не могат с нищо да ни помагат, а изискват нашите грижи, внимание и пари. на никого не мога да разчитам, за всякаква помощ трябва да плащам. трудно е много, горчиво е на моменти, но това не би ме спряло да имам дете.

всеки си преценява сам. най-добре е да не се стига до майчинство на 40, но ако няма друг изход - за мен лично е по-добре майка на 40, отколкото живот без деца.

Абсолютно точно и право в целта! Моите родители са живи и здрави, слава богу, но не ми говорят и се сърдят почти през целия ми съзнателен живот- последния път от 3 години насам. На мъжа ми родителите отдавна са починали. Но някак си това, че няма да помага никой не ми е голям проблем, още от дете не съм свикнала да разчитам на никого, всичко трябва да си мине изцяло през моите ръце за да съм сигурна... Както и да е. Въпроса е да сме здрави само и да успеем в мечтата си, другото се нарежда, сигурна съм.

Здравейте, сега видях темата и я изчетох на един дъх.

Родих сина си на почти 39 години. Когато беше на 10 месеца майка ми получи тежък инсулт. Последствията бяха парализа и афазия. Аз се грижих за нея и за малкия. Доста често, когато мъжът ми беше на работа се е налагало да я обслужвам с малкия в кенгуруто на гърба ми. Трудно беше, но със сигурност за нея е било по-тежко.

А в момента с малкия сме си разделили монитора и докато аз ви пиша, той си гледа филмчета по ю-туб. И се катери по мен, като стига чак до главата ми  . И се съмнявам, че бих му позволила подобно нещо на млади години

Вече съм на 42, но продължаваме да се борим за второ детенце. Вече не с мисъл само за нас, а и за да не остава Владимир сам.

Много насърчителна е нашата тема, мацки! Само дето, вече май е време да направим една тема за майчинсквто на 45+, защото аз миналия месец ги навърших!;-)))
И вече 40+ ми се вижда една прекрасна младенческа възраст!

наборе, седи тука, натискай... 40+ е максимумът, който можем да си признаем

Аз като казвах, че здравето е важно, хич и не очаквах толкова проблеми с него, които да ми се трупнат на главата. Първо вдигнах кръвно и пулса ми си ускори много, без установена причина, после ми се появи една странна и невиждана досега киста  , така каза докторката, и вчера ми откри същата докторка обезпокоително възпаление на шийката. Сега ще чакам присъдата 1 седмица.... Наложи се да пия лекарства и т.н. и въобще тази мечта за детенце, май, май... Тук не споменавам хормоните на щитовидната жлеза, които са леко поизлезли от нормата, нито световъртежа, с който се боря 10 години, такъв е живота

Jord, повишено кръвно налягане по време на бременността, уви, наистина се среща най-често при най-младите и при най-възрастните бременни. ускореният пулс по време на бременност не е рядко явление. играещи хормони на щитовидна жлеза - също.

аз през бременността си бях на лекарства за кръвно, на лекарства за хипотиреоидизъм, и с пулс над 100 (за него нищо не пиех, че медикаментите са противопоказни).

Е, сигурно е нормално. Аз само си казах, мале като сега е така какво ли ще стане, ако забременея на тази възраст, не знам защо, но мразя да пия лекарства....  Дълго лекувах сина ми, като беше малък с хомеопатия, но за мен все не стига време, по -точно бях несериозна. Казвате не е толкова страшно, така ли? 

Ми според мен страшно няма, но ...
Ние сме си "паднали на късмета" - живи и здрави родители, които още могат и помагат, здравословно сме добре и продължаваме да сме оптимисти за второ детенце. Предполагам, че деца се гледат по-лесно на по-млади години, но всеки с късмета си и когато и колкото на брой дойдат - "ресто не връщам" 
Сина ни се роди когато бях на 35 години, трудна бременност, много тежко бебе беше /5,5 кг още на втория месец/, кръста ме болеше като го носех и приспивах заради коликите, безсънието си е също все по-трудно с всяка изминала година, но и за миг не съжалявам и не се отказвам от мечтите си.

Ири, споделям напълно мнението ти и ти желая скоро - второ!

В два сайта чета за програма за жени 40+ в Първа Акушеро-Гинекологична Болница "Света София". Целта е да се предложат преференциални и достъпни цени на инвитро процедури за пациентки на възраст над 40 години, както и на по-млади жени с преждевременно намален яйчников резерв.
Единият сайт е "Аз жената", на който лично аз имам доверие.
http://www.az-jenata.bg/a/1-bremennost/23214-invitro-programa-za-zheni-nad-40-godini-zapochva-v-parva-sagbal-sveta-sofiia/
Другият е dir.bg
http://sofia.dir.bg/news.php?id=16439612
Това, което ме смущава е, че в сайта на болницата няма информация.

rtfrtf,
ти си достатъчно навътре в темата - вярваш ли в дядо Коледа....

това са просто маркетингови усилия. оскъпяването на процедурите при жени над 40 години, ако изобщо има такова, идва от необходимостта от повече лекарства заради ИЯР. какво може да направи болницата по отношение на преференциалност на цените в този случай и защо ще го прави само за тази група пациенти?

докато не прочета нещо по-конкретно, моето мнение е, че това е просто опит за привличане на пациенти.

добре е и да се проучи какъв е екипът там.

Известието казва че темата не е активна от 120 дни. Нищо. Целта и без това е да изплача малко мъка с това писмо. До момичетата които не познавам, и до тези които са били упорити късметлийки и вече имат по едно, две чудесни маймунки вкъщи. Здравейте, за целите на това писмо аз съм Мария.

Мария е средно статистическо дете, на средно статистическо семейство, родено 75та година в Варна. По него време, средно статистически голям град. Първородна рожба на майка акушерка и баща шлосер. 4 години по късно на малката госпожица която е гледана с любов и без баби, поради липса на такива наблизо, и се ражда сестричка. Една такава хубава, пухкава и хилната. Мария е горда кака и упора на мама. Докато малкото е още на 4 месеца, мама заболява - белодробна ямболия и тромбофлебит. Но се случва чудо, час преди операцията с която са щели да отрежат десния крак на мама до горе, визитиращ софииски професор обучаващ студенти напипва малък пулс и така не я остават инвалид с 2 малки деца. Живота продължава!

Няколко годинки се търкулват, на мама момите са ученички. Тя с радост помага с домашните, а те с домакинските. От време на време има строги и недотам строги забележки, ако бележника не дай си боже има нещо по-ниско от 5.5. Има и нерви, че живеят по разпределение и на много тясно, но - живота продължава. В крайна сметка, щом през вратата могат да влязат приятели и има къде да седнат, щом като могат да вземат по една песнопойка и да пеят от сърце докато мама акомпанира с акордеон а татко с цигулка или китара - ЖИВОТА продължава.

Още няколко годинки се търкулват идва 1989. Точно на 10ти Ноември, когато мама и татко празнуват годишнина от сватбата, масата е сложена и на нея - мама, тати и 2те моми. Дърдорят и се смеят на фона на телевизията - Първа програма. (За тези които не са били родени или са били прекалено малки - тогава имаше само 2 програми - 1ва от сутрин до вечер, и 2ра само от 5 до 10 вечерта. ) Тодор Живков излиза и обявява че подава оставка. Изглежда странен, нещо като болен. Следва затишие. Никой не разбира какво става. Малко прибързано и много наивно, спираме да се притесняваме - абе нали не е война - живота продължава!

Една/две години по-късно, в града има толкова съкращения и безработни, че новините за още едно самоубило се семейство, не са вече толкова шокиращи. Няколко завода с по 3,4,5 хиляди работника са затворени. За някой семейства това означава че без работа остават и 2мата родители. Завода където работиха и мама и татко също беше почти напълно затворен. Татко успя да намери нова работа като поддръжка в хотел, а мама като стоматологична сестра в един от многото новоизлюпени частни кабинети където се плащаше супер малко и тя търсеше работа като чистачка в другото време. Беше им болно и за някой работи унизително, но бяха от щастливците - можеха да изхранват и обличат момите си. Живота трябваше да продължи.

В тези трудни времена, единственото плюсово на което се радвахме бе възможността да си купиш хубави книги без връзки. Коледа 1990, една година след промените, беше една чудесна коледа – подаръците бяха по 4 книги на човек. Тоест в нашата къща влязоха 16 нови книги!!! Следващите вечери в къщи бяха много тихи – всеки се свил в различен ъгъл и потънал в собсвената си книга. Има размърдване само за тоалет и чай или кафе. Потъвайки в другия свят, този от книгата, не мислим за този...по-лесно е да мислим че живота продължава.

И ето голямата завършва гимназия. Време е за университет. Приемат я в Англия, но посолството казва твърдо НЕ, независимо че английско семейство гарантира за нея на крака в посолството в София. Госпожицата е съкрушена а мама и тати притеснени, но не се месят прекалено много със съвети. В крайна сметка госпожицата избира туризъм за да не си губи английския. Живота продължава.

Следва гадже – съвипусник. Голяма любов. Любов да, но нищо на около не е сигурно. Момчето е на квартира в града, финансите са трудни за всички но особено за тези които не са от града. Тя дава уроци по английски на деца в свободното време за да искара малко пари, които още вечерта заминават за да могат двамата да пият безкрайно дълго по едно питие в дискотека.  Те са само на 19-21 (тя-той). Три години по-късно Мария и да кажем Марин се разделят, малко преди завършването. Причината – тя е готова за семейство и би го последвала в Германия (където той иска да доучва и имигрира), той не е готов. Но, няма как, независимо от сълзите, живота трябва да продължи.

Мария завършва на 21 (полувисше) – ами сега? Записва да доучва туризъм в Търново че поне висше да има, продава понички на Златни за да събере пари за последния изпит към Кеймбридж в Посолството и така лятото след завършването минава много бързо.  Септември 1996, изпита е взет и вкъщи в рамка има Certificate of Proficiency in English – да запълни разочарованието че така и не можеше да учи в английската гимназия. А сега накъде? Живота трябва да продължава...

Октомври 1996, приятелка/състудентка на Мария я кани да ходят на кафе след като свърши с интервю за работа в някаква Гръцка фирма, но минава през Мария малко преди интервюто и я агитира да кандидатсва и тя, независимо че не отговаря на изискванията (искат се английски, руски и компютър, а Мария само говори англиски). В крайна сметка отиват на интервю и двете. Когато идва ред на Мария, тя самодоволно заключава наум че интерюиращия по-добре да взима уроци от нея... Обаче следва 2ро интервю, там вижда възможната (бъдещата) шефка. Дребна, фина, гъркиня с много благороден поглед, гарваново черна коса, дълго синьо палто като на ученичка, и от ръкавите се вижда отлично изгладен маншет и бутонели. Тя говори по мобилен който Мария не е виждала до сега. Говори на гръцки, Мария и дума не разбира, но цялата и осанка и глас говори за професионализъм. Мария не знае какво точно прави тази фирма и тази жена, но вече знае че иска да работя за нея. Врото интервю минава, Мария е вече влюбена в новата шефка и чака с нетърпение да се види дали „любовта ще взаимна“. Обаждане още същата вечер и на работа на другия ден – 26ти Ноември 1996. Заплатата – 120 долара. По него време, това е повече от колкото мама и тати заедно изкарват на месец. Мария е супер доволна, така може да помогне на домашните, включая за следването на по малката си сестра. ЖИВОТА ПРОДЪЛЖАВА!!

1999 Мария вече е много напреднала с изучаването на работата и шефката и предлага да я вземе в главния офис в Атина. Тъй като няма гадже и е на 24, то отговора е лесен – куфара е готов! В Атина посрещането е с почести – апартамент осигурен от компанията, чудесни колеги, много работа но бяла обстановка. Мария се чувства щастливка и само се моли да излеза от някъде и заек – разбирай рицар на какъвто и да е кон. Но рицаря се бави, а живота продължава.

2000/Ноември - Мария изкара лоша пневмония в Гърция. Родителите се притесняват много, особено след като болницата изисква информация дали Мария е била болна от туберкулоза. Мария се възтановява напълно, а фирмата харчи време и пари да успее да изкара визи на мама/татко/сестра да дойдат в Гърция да видят „болното дете“  и да изкарат Коледата на гости. Мама и татко са впечатлени – от апартамента, от това че собствениците ги викат на среща като специални гости в конферентната зала за да им обеснят (Мария преводач) колко горди трябва да са с такава дъщеря и тн и тн. И за коледа, освен че Мария прекарва повече от месец болнични, и дават плик – пред мама и тати – с коледен бонус в размер на 2.5 месечни заплати, с специално писмо с благодарностиии... Живота продължава и мама и татко по земята не стъпват от радост...

2004та, рицаря „пристига“ точно преди Коледа и е малко вносен. Тоест не грък – англичанин. Мария е на 29 и за гърците това не е закъснение въобще. Мария и, да речем Джон, решават че ще живеят и ще се женят в България. Все пак семейството е там където е родата и Мария иска да е до мама която да помага с децата които ще се пръкнат. А и Варна е зелена и по хубава от Атина. Добре, 2005 следва представяне на родители, искане на ръка с четене от бележка, покани и сватба 2006. Живота продължава обещаващо.

Обаче парички достатъчно няма, Мария и Джон са на квартира. Той работи 2 седмици в Англия, и почива в Варна останалите 2. Търсят варианти за собствен бизнес. Борят се и се молят да дойде бебето и идеята за бизнес (за да може той да не работи в Англия) не идва. Пречки много – език, манталитет, първоначални инвестиции, нужда от мен а аз трябва да работя на другото/основното място... И живота продължава и тече неусетно.

2010 - Мама заболява – рак. Две години минават в постоянна грижа за най-важния човек и тук не може да се пише и опише какво е да спиш до мама с ръка на гърба и за да си сигурен че диша, и да се радваш на всеки дъх. Отиде си на 60 и ако не беше химиотерапията още щеше да е сред живите. А през всичките тези години, Мария е мама и тати на мама и тати, и се грижи за всички. Джон, да е жив и здрав, и дума не продумва за всички спестявания които биват дадени за здравето на мама, наместо за къщата която искаме да строим за децата си и разрешението за която чакаме.

2013/Януари – Разрешението за къща най-сетне идва 3+ години чакане. Почва се.  Нерви, пари и сълзи от нерви. Мария ходи на работа, действа почти като снабдител, преводач, контрола, и тн. Най вече и най-трудно, като субекта между чука и наковалнята (между съпруг и родител който ни помага с къщата). И в един момент Мария не може повече. Повече наистина не може. Токова далече от идилията която иска. Толкова далече. Мария мечтае за проста картинка. 2 деца отпред, мъж в дясно и печка в ляво. Това е то. Нищо повече. Само тази картинка и малко сигурност. А какво стана – вече е на 38 – за момент не е спряла да се учи, труди, пробва. Да разбира, прегръща и помага. А картинката все по-далече изглежда. Следва онази лоша дума с „Р“...документите са подадени...Мария и Джон, след всички съвместни усилия немогат да спасят най-важното – любовта и уважението..или по скоро уважението, защото любовта още я има. И няма мама на чието рамо човек да се наплаче. Няма някой да гушне и да че всичко ще е наред и живота продължава. Може би само шефката – тя казва че ако Мария има нужда да изчезне, може да го направи в който офис в няколко страни иска и веднага. Все пак, живота продължава.

2013/Октомври, Мария и Джон се събират и решават че ще рискуват и налеят малкия остатък от финансите си в къщата, въпреки несгодите. Слава богу, времето позволява и до 31ви Декември, къщата е измазана. Така поне всичкия труд, сълзи и тн няма да отидат подяволите с първия сняг. Джон обещава че веднага ще започнат сериозно с опитите за бебе. Слава богу, живота продължава.

2014, Мария настоява час по скоро да се пристъпва към доктор и, поради фактора време и лоша спермограма – директно към ин-витро. Джон все иска малка отсрочка...Времето тече. Септември, вече няма отлагане. Отиват на доктор. Доктора каза а) Защо сега? и б) Съжалявам, яйчниковия резерв е изчерпан. Мария е в шок. Ридае скрито (да не видят/да не плаши другите в коридора). Ама как така. На гинеколог е ходила само 2 пъти в живота си преди това – 1 път на 20 и седмица преди това да се увери че няма проб, инфекции и тн. Всичко си е ОК. Няма нищо, никога не е имала нужда/болест. Никога не е пила противозачатъчни, никакво хормонални хапчета, никакво аборти. Абсолютно нищо. А сега, доктора казва че края е минал и вече няма шанс. А Мария е все още едно не-пораснало момиче...Едно от многото такива...

Сега тези, по-младите Марии, тези които вече са били късметлиики да се справят с някои житейски казуси по лесно, нека те да знаят че преди да съдят, осъдената е просто едно момиче което не е усетило как годините са минали в борбата за оцеляване. Една от многото дъщери, сестри и дай-боже майки. Една от тях. И една до тях.

Нека има повече любов. Нека има повече българчета. Нека, както майките обръщат повече внимание на болното дете, докато е болно, така и ние да събираме и даваме съчуствие там където най много има нужда от такова. За да може живота да продължи, да успеем да дадем живот и да го изпълним с надежда, да му помогнем да хване живота в ръцете си и продължи...и така ...до края на света (за който помни рефрена от филма....).

Подпис,
Мария, или Ива, или Петя, или Катя, или Рали, или Меги, или Пепи, или Илияна, или Маги, или Ели, или Ради, или Марго, или Вили, или Нези,... всички имена на всички момичета

Съдници можем да бъдем само ние самите на себе си - никой друг няма право да осъжда на другия взетите решения, пропуснатите ползи, поетия път в живота. Това е твоята приказка, която вярвам, че ще е с щастлив и желан край!

От все сърце ти желая УСПЕХ! 

 Constantdreamer,  разбирам добре за какво е тази приказка.
Не се чувствай осъдена. Животът си е твой. Мечтите са си твои. Твоя е и мъката, и радостта. Ти си създателят на своя живот и не трябва да ти пука за мнението на останалите.
Пожелавам ти сбъдване на мечтите.

Constantdreamer, потърси и друго мнение. Все си мисля, че нещата не са чак толкова трагични и обречени.

Успех!

да, и аз не видях голямата трагедия в разказа ти, напротив, съвсем нормално протекъл живот като на повечето от нас, които сме на тази възраст и които сме чували диагнозата стерилитет.
Стегни се и потърси още едно мнение, нито си толкова престаряла, нито казаното от този лекар е на 100% вярно.
Хайде, момиче  с много имена, запрятай ръкави и действай

Twin & Alia_Alia, благодаря че отделихте от времето си да прочетете това дълго излияние!

Как беше онова изказване че всички имаме по 24 часа и сами избираме за какво да ги похарчим. И тези минутки които ми отделихте, никога няма да ви се върнат. Искрено благодаря.

И от сърце и горещо желая и на вашата улица да има много слънце - за дете/деца и каквото още друго си мечтаете. 

Целуффани,
аз

Constantdreamer, потърси и друго мнение. Все си мисля, че нещата не са чак толкова трагични и обречени.

Успех!

Маг(и?!) мила,

Благодаря ти. Аз съм сигурна че доктора е прав в което казва. За Варна, Александров се гледа с уважение. Тръби прави той - ок. Цитонамазка - ок. Хормони пуснати там - ОК. Оплаквания - 0. Течения - 0. Каза, още на първа взгляда - чужди яйца.

Много, ама много не ми хареса отговора. Като се посъживих и казах на съпруга да слезе долу да не бием много на очи че шляпаме на английски, влязох и питах дали това което ми каза доктора е да бъде разбирано като "аз никога няма да мога да имам деца собствени с инвитро" Той каза НЕ, не значи това но шансовете са много много минимални, и ние дда си избираме. Казах му веднага че ние избираме да поемем риска и че ако той даде каквото му е възможно от себе си, за мен това е достатъчно. Александров се съгласи.

Първа стимулация - Октомври - прекратена на след 5 дена на гонал 150 единици. Много малко фоликули - 1 + 3 много малки. Казва малките не растат. Направих нервен срив. Неможех да спра да плача. Поне намерих едно ъгълче да се скрия да не ме гледат и да не се отчайват другите момичета/двойки в коридора. След...ох незнам колко време...акушерката Малена ме търсеше..незнам от кога..по едно време си чух името.....отидох до кабинета и. Каза че доктора казал ще пробваме пак с 450 единици на другия цикъл.

Ноември - отивам за друг цикъл. Няма да стане. Останъл бил непукнат фоликул. Записват ме за средата на Януари - а дотогава - да пия противозачатъчни.

Сега правя това, и не ми се ще да сменям доктора. Тоест човека сигурно си знае работата...но нито е господ, нито се е цанил да играе психолог и да поддава лошите новини тактично...

Просто все нещо отвътре ме човърка. Как да чакам като ми е казал (и е факт) че съм закъсняла много...

За Майчин дом в Варна не искам да чуя. Може и да са добри, ама има един доктор там който ме посрещна веднъж за спермограма  с думите - "ама ти си на 30 - ти вече и овулация нямаш сигурно, вие значи сте за инвитро". Моля?? На 30. Младоженка. Здрава, права и гледана в стерилен офис като аптека. Току що диагностицирана без никакви изследвания?? Ясно. Изглеждала съм му като бездънна касичка (де да бях..).

За разлика, Александров не е меркантилен. Да не кажа малко против интереса си даже действа. А и той е човек. Струва ми се на негово място незнам как бих издържала. Има толкова мъка по този сват. А той горкия гледа "трътки" по цял ден. Това живот ли е?    Мъча се да видя нещата от неговата камбанария...и да се успокоявам че щом не ми е тотално отказал да пробва...значи не съвсем баш безнадеждно...

Ох отнесох си. Сори, mag. 

Благодаря ти много за подкрепата и времето отделено да прочетен Н-страници...

да, и аз не видях голямата трагедия в разказа ти, напротив, съвсем нормално протекъл живот като на повечето от нас, които сме на тази възраст и които сме чували диагнозата стерилитет.
Стегни се и потърси още едно мнение, нито си толкова престаряла, нито казаното от този лекар е на 100% вярно.
Хайде, момиче  с много имена, запрятай ръкави и действай

Стефиииии, много ме зарадва с запрятането...ей сега като си отида у дома ще ги запретна...хвана онзи ти ми ингилизин дето седи ...и ...да изкарваме лошите чувства хоризонтално...повече пот, по малко нерви! Ще му кажа че от днес имам много имена, както иска да ми вика (ако може да ги произнесе)...

Ох, вчера и двамата много плакахме. Днес, ще му кажа в израз на неговата любов, да ми даде да гледам един Поаро...

И аз си мислех че живота ми е бил нормален....но като доктора с такова учудване ме пита "Защо сега"...много ама много се замислих...разтревожих...и мисълта просто не ми излиза от главата...тоест скрития укор...

Стеф, да си жива и здрава, мила - Благодаря ти! 

Александров не е меркантилен, но  си има своите недостатъци, един от които е прекалената му скептичност към възрастните кандидат майки

Виж сега, фактите са си факти, да, не си на 29, а на 39 г., не си в най-перфектната възраст, за да заченеш на 3-я месец, това е ясно на всички. Обаче не могда се съглася, че нямаш шансове.
Сигурно няма да те успокои, но едва ли в този форум има момиче, което да не се е чувствало в безисходица, загубила всякаква надежда, че ще има собствени деца, а сега да се радва на поне една малка фурия в къщи.
Хайде, дерзай

Вече ставаме три, които ти говорим горе-долу едно и също - помисли си за второ мнение при специалист, който има опит и се занимава с ИЯР. Каузата не е загубена, но не се мотай, а действай.

Отделно, не ми хареса особено писаното в друг твой пост, че Александров не гледал особено сериозно на опитите ти. Над 40 г. съм, а и на трите ми собствени опита никой не ме е гледал пренебрежително, въпреки че от самото начало ни беше ясно, че шансът не е голям.

Здравей Маг,

Може и да не съм права. Така го почувствах аз. Сега чета за Истанбул. София е по лесно но все чета за чакане с години, а нали всички казват(и с право) че няма време. А и паричките са малко (нали самоифинансираме). Мъж ми е от Февруари безработен, и заради процедурите сега не може и да търси (тоест работата все в англия е за него).

Иначе Януари съм при Александров. Ако той е на кеф и бог дал, само се моля... ако не (дори не искам да го мисля) трябва да има бек-ап план.

  Дано новата да донесе множество ревящи подаръци на всички! Иска ми се да чуя в края на 2015 обзорни предавания за БУМ на БЕБЕТА в България!

София е по лесно но все чета за чакане с години

не се чака с години, поне не и във всички клиники
аз чаках около месец, а доколкото чета тук във форума вече се чака и по-малко

От друга страна мисля, че прегледите за българи в Истанбул все още са безплатни. Не пречи да се направи една консултация (и една малка екскурзия) и после ще го мислите. Успех!

От друга страна мисля, че прегледите за българи в Истанбул все още са безплатни. Не пречи да се направи една консултация (и една малка екскурзия) и после ще го мислите. Успех!

Blue-sky,

Благодарско, мила,

Това с безплатния обяд за първи път го чувам. Това за някои определени клиники ли е? Писах преди малко на Мемориъл/на личния на Кахраман и също на инфо@ към Бахджечи (или както там се произнася).

Отворена съм за всякакви идеи и много благодаря за подкрепата на теб и другите момичета.

 

Constantdreamer, наистина никъде не се чака с години, това е чакане само за един лекар, но и в неговата клиника, при другите му колеги се влиза сравнително бързо.
За мъжа ти - той може да си работи съсем спокойно, мъжете не е необходимо да присъстват. Единстено, когато се дава материал, но и тогава може да е според неговото време с което разполага, защото може да се змразява и използва, когато е необходимо. Във форума има списък с клиниките в България и телфони.
Пътищата са много и както са казали момичетата, действай.
На мен също никой не ми е казал "защо сега" или пък да ме е гледал укорително, пренебрежително и прочие начини, на 45 съм.
Бек-ап плана е второ мнение преди януари, това според мен. Ако се налага и някои повторни изследвания (е пак си на протовозачатъчни). Защото често при ИЯР се избягва класическата стимулация, а доколкото разбрах това се каните да правите януари. Наистина повече мнения е по-добре.
За Мемориъл зная, че са безплатни прегледите за българи, дано се включат съфорумците които са ходили там.

Ехо Avallon,

Сега вече вдянах какво ми говорите. Ама нейсе - куха лейка съм - и сигурно още време щеше да мине до като достигна до информацията която вие момичетата тук ми дадохте! Много, ама много, благодаря. Горещо така да се каже! 

Днес вече глава ме боли от четене. Стигнах прага на КПД-то и сега ще сготвя на любимия.

Преди това, само да кажа, че в Гръцко до като живеех, имах една единствена приятелка - 14години по голяма от мене и ме беше "осиновила" с мъж-а си. Те се женят в Гръцко - тя на 40, той на 33 тогава. Тя прави опити, инсеменации и инвитрота 10 години. На 49 роди 2 моми. Момите сега са на 4. Сладки та пре-сладки малки кокони. Аз си тръгнах от ГР 4 години преди да ги произведат. Докато си споделяхме и живеехме доста близко там, основния им проблем беше спермограмата и някакви кисти при нея. Хем слушах и чувах, но и за момент не ми дойде на ум че може да е просто от срока на годност....тоест аз не знаех че си имаме срок на годност... КУХА ЛЕЙКА....

...пак се отнесох...

Да ти е живо и здраво Норето! Пък ако има и шанс за братче, да ти пожелая още едно чудо!

за съжаление, много жени не подозират, че имаме "срок на годност" - особено, когато за съжаление този срок изтече предсрочно....

http://www.ivf.bg/dom/index.php/bg/yaichnikov-rezerv

за теб в никакъв случай не е още късно (като години), освен ако стойностите на хормоните не показват драстично намаление на яйчниковия резерв. изследвани ли са ФСХ на 3-ти ден, Анти-Мюлеров хормон и Инхибин-В? какви са стойностите?

пак казвам, Александров по принцип не обича да се занимава с възрастни пациентки, така беше и с предшественичката му д-р Маркова. това не значи, че тези жени нямат шанс.

но приятелката ти в Гърция, на 49 години, 99,8 процента е родила с донорски яйцеклетки.