По-възрастните родители почти не могат да разчитат на помощ от своите родители, което често ни поставя в много сложни ситуации.

уви, това е така.

Аз в качеството си на дете, отгледано и възпитавано от възрастни родители мога най-отговорно да заявя, че съм имала прекрасни, отговорни и напълно отдадени на деттето си родители, които макар че са били на по близо 40 при раждането ми, са ме направили безкрайно щастлива и са ми осигурили едно пълноценно детство!

Точно това исках да кажа и аз. Никога не съм се чувствала различна или по-малко обичана от връстниците ми с по-млади родители. Напротив. Имах прекрасно детство, каквото ми се иска да мога да дам един ден и на моите деца.
Да имам млада деца, за да не повтарям "грешката" на родителите си, също не ми е минавало през ума. Едва сега се чувствам истински готова на подобна стъпка.

По-възрастните родители почти не могат да разчитат на помощ от своите родители, което често ни поставя в много сложни ситуации.

По-младите пък прекалено много разчитат на бабите и дядовците и даже много често гледат как да го оставят на тях,за да си поживеят или да се позабавляват на заведение.Този въпрос стои повече в България,в другите страни не е така.Младото семейство там не разчита на помощта на възрастните.Е,съгласна съм,че когато се разболее и не можеш да отсъстваш от работа е добре да имаш една баба,на която да можеш да го оставиш,но за всичко се намира решение.

Чета ви и ви се радвам...
Разбира се всеки човек си има своя история, съдба, мотивация и преди всичко своя правда...
Аз не отстъпвам от "най-тъпото" си мнение, защото доказателствата са пред очите ми, но и вие сте прави. Ако някога забременеем на "тази" възраст, поне ще сме минали пика на климактериума, когато децата ни са в пубертета, и никой няма да ни тормози да му гледаме внуците.
Май ще трябва да си правя нова регистрация за този сайт )))

Аз не отстъпвам от "най-тъпото" си мнение
...
Май ще трябва да си правя нова регистрация за този сайт )))

Ако не отстъпваш, защо ще си сменяш регистрацията?

Май ще трябва да си правя нова регистрация за този сайт )))

това е забранено от правилата.

Ако децата на по-възрастни родители имаха избор в случая, дали да се родят - то изборът им би бил между: "дали да се родя изобщо", или "дали да се родя при по-възрастни родители"  Мнението ми не е меродвано естествено, но лично аз съм на позицията по-добре късно родено, отколкото неродено дете.
След шест месеца ще стана на 31, а бях на 25 когато осъзнато пожелах дете, оценяйки цялата отговорност, която представлява майчинството. Ами само за тези изминали години смея да твърдя, че ще съм доста по-добър и осъзнат родител сега, отколкото бих била на 25, въпреки че и тогава не съм считала детето за кукла, както го правят доста от по-младите майки. Считам, че на 40-45 - ще съм още по-добра майка, отколкото бих била сега и така. Всяка възраст си има и предимства и недостатъци, не може да се абсолютизират нещата. Детето като вече зрял човек, не си оценя детството и живота според ЕГН-то на родителите си, а според това как му е минало детството. То може да е минало и хубаво и лошо и с малди и с възрастни родители. Ей моите като са били млади, че голямата файда, ами не ми се разправя...

Колкото до помощта и разчитането на нашите родители, когато ние самите по-късно ставаме такива...ами това си е някакъв български, хайде балкански феномен да кажем. При нас е нормално да третираш детето си, което вече има внуци, като бебе, да му трепериш и да "умреш с отворени очи за него"...по света не стоят така нещата и този фактор изобщо не е на дневен ред. Та дори това, лично за мен не е "анти-критерий" за по-късно родителство. Кой щял да ми помага? Ми ако родителите ми са починали при злополука - пак няма да има кой да ми помага и на 20 да съм нали така...ама все ще си отгледам детето.

Много правилно казано, Jbrul. Била съм в доста страни и никъде не видях баби и дядовци, които да гледат внуците си. Посещават ги 1-2 пъти седмично и това е, хората си гледат старините, а децата от 18 годишни вече са самостоятелни. Пък и ако някой е решил да става родител, трябва да е наясно с отговорността, която поема, не да разчита на помощ от майка си и баща си. На мен ми е достатъчно, че са ме отгледали и възпитали, с моите деца един ден ще направя същото сама.

Здравейте момичета.Аз също съм на  почти 40 години .Омъжих се млада.Имахме дъщеричка,която почина на 5 годинки от заболяване,което беше наследственно от страна на съпруга ми. След това се разведохме,защото не можех да понеса  вероятността  да погреба и следващото си дете. Преди 8 години се омъжих отново . Съпругът ми е грък и е чудесен човек. Единственният ни проблем е че не можех да забременея. правих лапароскопия в България и миналата година забременях. За наше голямо съжаление,изгубихме бебето в 3-тия месец. Сега опитваме тоново  и нищо не е в състояние да ме откаже от тази мечта.На всички момичета на моята възраст едно голямо БРАВО , за това че не се предават и се борят с всички сили за най-голямото призвание на света-това,да бъдат МАЙКИ

margarita1971 Желая ти от все сърце да ти се сбъдне голямата мечта.Ти си много силна жена.

Маргарита, успех и късмет и от мен!

За всичко сте прави. Обаче никой не се сети как ще се чувства по-възрастния родител . Като например моят съпруг е с 16г по-голям от мен ,той при мисълта за бебе се свива някак от неудобство. Не че има нещо против но ми казва че трябва много да бързаме защото това дете ще си има дядо а не татко. Да кажем нямя значение хорското мнение а той е прав. Само след 10 г той ще е на 67г
Аз мисля че има значение възраста и колкото си по-млад толкова по-лесно отглеждаш децата си дори и това че си по-нехаен като си по-млад също е добре.Не че не се готвя и аз да забременявам на 40 но знам как преди 10 г за някой неща съм била по-безотговорна а сега за всяко нещо едва ли не търся под вола теле т.е прекалено много се взирам в подробности а то няма нужда.

Какво значи за вас Добра Майка и защо да се смята че жената на 40 че е по-добра майка от тази на 20 ....Защото има по-голям опит .Това прави понякога лоща услуга .Защото точно ние непрекъснато ще се опитваме да вменяваме на децата си -дай боже да ги имаме ,кое е позволено и кое не като се стремим да ги направим идеални .А това според мен е голяма грещка .Ще залагаме и ще очакваме прекалено много от тях и ще ги смятаме едвали не за вундеркинчета ,правейки им по този начин лоша услуга да се смятат за нещо повече а те ще са си всъщност едни нормални деца.
Споделих това защото точно така постъпваше една моя приятелка с своята дъщеря която роди на 42 и в последствие това дете получи много лош урок от живота.Още от самото начало с двойките и ревовете в училище с това до момента да страда че не може да си намери гадже ,може би от прекалена гордост вменена от ридителите и.
Др пример. Моята най добра приятелка тя роди съвсем млада ,когато бяхме на 22 живота ми мина с нея и сега е така нейният син е на 17 г прекрасен младеж ,обаче тя в своата младост го отглеждаще доста небрежно . Самата тя ми е казвала че не се чувства като майка на детето си а като негова по-голяма сестра.
Потази причина си мисля че си е по-добре родителя да е по-млад така е по-близко и по дух към детето си.

И моят съпруг се притеснява също как ще отгледа дете и всеки който го среща ще го пита дали това е внучето му и дали дете то му няма да се чувства зле от това .

ако искате, да направим отделна дискусия за плюсовете и минусите на късното родителство? защото все пак, тази тема е конкретно за опитите за забременяване - как да стават, а не защо...

Здравейте момичета. Сърдечно ви благодаря за подкрепата и пожеланията.Много сте мили.Надявам се наистина да си имаме детенце.Притеснява ме това,че месечният ми цикъл не е редовен,особенно през зимните месеци.Както и сега. Можете да видите графиките ми. Както разбирам нямам овулация всеки месец .Това допълнително усложнява нещата.Страхувам се да не би да влизам в критическа възраст.Мила ЗАРИНА  мисля ,че всеки човек има право да бъде родител,независимо от възрастта. Единственното нещо ,което би трябвало да ни притеснява е това,дали ще имаме време да отгледаме децата си,а не как ще изглеждаме.Но пък ако помислим реално,даже и младостта не ни дава гаранция,че ще имаме време да отгледаме децата си. Така че  нека сме спокойни и каквото каже Господ.Аз и преди казах ,че съм омъжена в Гърция. Тук  е нещо съвсем нормално да се създават деца в по-зряла възраст.Моята зълва също роди  децата си съответно на 38 и 40 години.Хайде,горе главата и дано скоро повече  :bfp1:и за нас

Подкрепям Zarina. Аз самата съм родена след борбата на родителите ми със стерилитета. Майка ми ме е родила на 30г, което за сегашните представи си е в супер-нормални граници. Но навремето се е смятало, че си е направо възрастна първескиня

Много обичам родителите си, много любов и подкрепа са ми дали, без да изпадат в разглезване. Но не мога да не призная, че през пубертета имах период, в който ги смятах за възрастни и далечни по дух от мен в стравнение с родителите на съучениците ми, които ги бяха родили на по 20-21г. Още помня как майката на една съученичка играеше тенис на маса с нас, а моите родители бяха сериозни и улегнали Разбира се, можело е и на 25г да си бъдат улегнли...Не знам..

Не искам да кажа, че трябва да се отказваме от мечтата за родителстване заради възрастта ни, напротив, но...не бива и да си заравяме главата и възпяваме само добрите страни на опита и т.н.

Определено не всички деца ще имат проблем с възрастта на родителите си, но някои  на по 12-13г. сигурно ще се чувстват неудобно, че майките им са посбръчкани и поотпуснати, докато майките на първите им приятели/приятелки са свежарки в къси полички, слушащи тяхната музика.
А и в детска възраст големият дар, раждането на детето след огромни перипетии за родителите му, не може винаги да бъде разбран. Това си е бил проблем на родителите му, не е негов. Поне в един период то може да иска да е като останалите, с родители, по-близки до неговите разбирания.  

Да, съгласна съм, че човек може да изглежда добре и да е млад по дух на 50г. и „пенсионер”  и отпуснат на  25г., но все пак възрастовите групи могат да имат значение.

След 40-45г. човек започва да чувства тялото си, малки болежки започват да се появяват и натрупването на умората също малко по малко си казва думата. Ако на 20г е стоял по цели нощи да учи за изпит или да купонясва и на другия ден е бил „кукуряк”, то след 40г е нужно малко повечко наваксване...

Апропо, как ли ще е русенката, която роди на 62г, когато тийнейджърката й надуе музиката на макс?!

Да й пожелаем здрави нерви и бодър дух!

П.С. ОК за отделна тема

Съгласна съм с всички посочени до тук плюсове и минуси на късното родителство.Това се отнася за всяко нещо в живота.Винаги ще има плюс и минус.
Не съм съгласна само с тезата,че децата не искат възрастни родители.Това твърдение категорично не го приемам.Кажете ми децата искат ли бедни родители?Не искат,но не можем да си избираме родителите.До някъде е въпрос и на възпитание и ценности.Ако детето е научено да оценява само  външното и материалното,естествено ще се чувства неудобно,че родителите му са "посбръчкани и поотпуснати" и не носят модни дрешки.Важно е да има силна връзка и привързаност между децата и родителите.Щом съществува такава връзка мисля,че възрастта автоматично отпада като минус.

Anitza Благодаря за подкрепата .Едвали на някой му е минало през ума дали наистина ше може да отгледа децата си . Не исках да го пиша но ще го направя .И не че искам да ви отчайвам обаче такъв е живота
Приятелката която роди на 42г преди 15г дъщеря си .Почина преди два месеца от рак на панкряса .Всичко стана много бързо и внезапно .Това момиче в побертета остана без майка а и както се сещате баща и е на 66г. Той е с високо кръвно и не се знае и на него какво може да се случи. Питам се за това ли създаваме деца на тази възраст за да ни гледат как боледуваме ,страдаме и умираме на крехката си възраст,когато трябва да мислят за любов - ,само  да задоволим своя егоизъм да имаме деца на каквато и да е цена . И не че аз няма да постъпя по същия начин . Ще го направя.
Но все пак в млада възраст това много рядко може да се случи ,докато при нас с времето тези неща са очаквани.
Незнам защо все си мечтая за момиченце и ако аз няма да я видя пораснала, абитурентка ,омъжена и .т.н. И аз не искам тя да вижда как остарявам стремително пред очите и. Защото родителя стои като пример ,като идол за децата си.

Мерилин,принципно си права но докато се стигне до тази връзка да бъде осъзната от детето минава време а детето действа първосигнално т.е. инстинктивно. И когато то е на 7,8,9....г докато осъзнае тази връзка ,за да разбере че това няма значение ще премине през подигравките на своите връстници ,което може да отключи в него асоцоално поведене. И той да се изгради като коренно различна личност от това което всъщност му е заложено да бъде.