Смятам, че това е най-важната роля на един човек-да създаде и възпита с отговорност друг човек.[/b][/color]

мисля че сме горе долу на една възраст, но ето за мен родителството е съвсем друго нещо   Въобще не мисля (само за себе си говоря, че това е най-важната роля в живота ми ...да и кажа честно, не мога да степенувам така важностите
За мен е важно родителят да може да играе с детето си, да изпитва радост заедно с него, да се смеят заедно ... важните неща, които родителя трябва да научи децата си според мен са да харесват себе си, да изпитват радост от живота, да дават и споделят с радост, да са честни и лоялни ...
Пак за мен, предимството на младото родителство е че родителя изпитва по-малко страх и е по-безотговорен ... може да ви звучи странно, но наистина така смятам.
Ние по-зрелите  имаме други плюсове ... знаем какво искаме, общо взето наясно сме с емоциите си ... можем да правим крем карамел и супа със затворени очи.

Психоложката във форума беше предложила на едно от момичетата да си представи образ на майка като част, стъпка от избистрянето на концепцията и за майчинство ...Е да не остана по-назад, представих си и аз ... моят образ беше - Смееща се,щастлива,  наведена към детето си жена, отворила ръце да го прегърне  

Незнам, мисля, че за децата ни като цяло, нашата възраст едва ли има значение - ние сме си техните майки

Не се тревожете много много момичета! Понякога прекалено мислим... не че аз не правя същото, но съм много силна в съветите 

Не, когато родиш на двайсет с бебето не ти дават гаранционна карта за живот 20 години. Застраховки е смешно да се правят ...
Личното ми мнение е че колкото по-рано, толкова по-добре, но това не значи че сега на 38 не се надявам на второ осиновяване и въобще не ми пука стара ли съм или не ...

Здравейте, момичета!
Досега само четях тази тема, защото и аз скоро ще съм за нея...Но тази дискусия ме провокира да напиша нещо. Навремето, когато майка ми ме е родила на 31 години, са я водели "възрастна първескиня".Аз родих сина си на 35 и това вече не правеше впечатление. Очевидно възприятията се променят.
Когато ходех на детска градина я питах защо на другите деца майките са толкова млади. Тя не се обиждаше, отговаряше ми с усмивка,че се е наложило да ме почака. Никога по друг повод не ми е правило впечатление, че моята майка е по-възрастна. Тя беше красива, образована, интересна- играехме си заедно с часове.  
Имах съученичка, чиято майка я беше родила на 37...Това беше най-щастливото дете на света- търчаха по диваните с майка си и баща си(по-възрастен от майката). Моята майка си отиде твърде млада, но това няма общо с възрастта й, а с начина й на живот- беше голям дивак, непораснал тийнейджър, когато аз бях тийнейджър, аз бях по-сериозната и стабилната.
На моята съученичка родителите са живи и здрави, слава Богу!
Най-добрата ми приятелка загуби майка си на 16, а майка й беше млада- 3 месеца я гледа на легло...
С всичко това искам да кажа,че животът е непредвидим- няма ред за "оня свят" и никой не може да предскаже какво ще се случи, така че дерзайте към мечтата си!
Истории има много и различни. Вашата ще е още по-различна.

И когато то е на 7,8,9....г докато осъзнае тази връзка ,за да разбере че това няма значение ще премине през подигравките на своите връстници ,което може да отключи в него асоцоално поведене. И той да се изгради като коренно различна личност от това което всъщност му е заложено да бъде.

това ми се струват доста черни и неоправдани прогнози.

като 43-годишна майка на 4-годишен син, мисля, че имам какво да кажа по темата от практически наблюдения.
в никакъв случай не насърчавам късното родителство, ако то е въпрос на избор, а не на стечение на обстоятелствата. самата аз съм пример за лошо планиране и съжалявам много за това си мислене. реших, че ми е време да имам деца, когато станах на 36. е, докато родя, станах на 39. негативите са, че ще си остана с едно дете, че се уморявам малко повече от грижи по него (но не особено много повече!), че съм една от най-възрастните майка в детската градина, че му треперя много и се стресирам силно от евентуалните опасности за детето. позитивът е, че имам дете!
както каза Fussii, никой не идва с гаранционна карта на тоя свят. Моите родители си отидоха на 59 и на 62 години – много преди обичайното отредено време. Шефът на мъжа ми почина на 40 години. Баба ми е още жива и е на 96. говорете ми кой кога... „40-те са новите 30” – казват за поколението. Ние се радваме на много по-добри медицински грижи, на по-добри условия на живот. едно време, жената на 40+ години е била физически и психически бабичка, днес граби от живота с пълни шепи и е все още в разцвета си. Една жена, родила на 40, ще стане на 60, когато детето й стане на 20. мислите ли, че някой 20-годишен се вълнува дали майка му ще го придружи в дискотеката или на ски-пистата? че се вълнува как изглежда тя?
Колкото до презупцията, че младите били спонтанни и весели, пък дъртите родители били очукани от живота и не знаели да играят с децата си, ще кажа, че най-искрено по детински весело с моя син играе 72-годишната му баба! Това е до човек, а не до възраст. Иначе, ако следваме тая логика, дайте да раждаме на 13 – таман ще си играем заедно с децата си с нашите общи кукли...

Защото животът е да се живее, а не да се страхуваме какво може да стане и дали ще стане. В очакване да се провалим можем да пропуснем много ценни мигове. Едно дете може да бъде много нещастно при двама живи и благополучни родители и обратно-въпреки несгодите, да стане стойностен човек и да постигне нещо, въпреки трудностите. Ние само даваме път на децата си към живота. Да не им пречим да го поемат. И да, мислили сме дали ще бъдем живи, здрави, имотни. Няма да станем по-млади докато се чудим.

Бубе много хубаво си го написала "Ние даваме само път на децата си и да не им пречим да го извърват" Ти сигорнали си че можеш това да го спазиш .Защото когато си на 25...доста от грешките които правят децата остават незабелязани и дори неосъзнати дори от самите родители но това пък е добре за детето защото е необходимо и то да бръкне в огъня за да види че това пари или боли,докато на нашата възраст вече задръстени от много проблеми ,поне при мен е така, разбрали смисъла на живота ,неговата красота и суровост ,дали няма да се превърнем като някакви надзиратели на децата си с цел да ги предпазим от лошото ,каквото и да е то. Все ми се струва че точно от позицията на по-зрелите хора няма да сме добри родители или аз така мисля за себе си. Дали с подителската си предпазливост няма да ги изнежим много и така да ги оставим неподготвени в живота .


Фусил да раждането на 20 не ти дава гаранция за дълъг живот .Дори на времето поради липса на добри хигиенни условия ако не се лъжа 25% от жените са умираки при самото раждане но това все пак е било много назад във вековете.

Неможе да се оспорва факта че едно и също дали си на 20... или на 40... и тепърва да имаш дете .Просто самите вие не сте същите как това да остане същото ,аз също съм променена страшно много.
Да може да имате младежки дух ,може да изглеждате супер за възраста си дори по-млади но в медецината спор няма .Тъканите си стареят точно според биологичната възраст ,факта че зачеването при младите жени е в пъти по често и безпроблемно отколкото вече на 40.... си е също факт.
А това че ние ще забременяваме тепърва на тази възраст си е също факт :balk_69:Естествено ще се пробваме пък да става каквото ще

Цитат на: zarina в Февруари 03, 2011, 21:39:56 pm

И когато то е на 7,8,9....г докато осъзнае тази връзка ,за да разбере че това няма значение ще премине през подигравките на своите връстници ,което може да отключи в него асоцоално поведене. И той да се изгради като коренно различна личност от това което всъщност му е заложено да бъде.

това ми се струват доста черни и неоправдани прогнози.

като 43-годишна майка на 4-годишен син, мисля, че имам какво да кажа по темата от практически наблюдения.
в никакъв случай не насърчавам късното родителство, ако то е въпрос на избор, а не на стечение на обстоятелствата. самата аз съм пример за лошо планиране и съжалявам много за това си мислене. реших, че ми е време да имам деца, когато станах на 36. е, докато родя, станах на 39. негативите са, че ще си остана с едно дете, че се уморявам малко повече от грижи по него (но не особено много повече!), че съм една от най-възрастните майка в детската градина, че му треперя много и се стресирам силно от евентуалните опасности за детето. позитивът е, че имам дете!
както каза Fussii, никой не идва с гаранционна карта на тоя свят. Моите родители си отидоха на 59 и на 62 години – много преди обичайното отредено време. Шефът на мъжа ми почина на 40 години. Баба ми е още жива и е на 96. говорете ми кой кога... „40-те са новите 30” – казват за поколението. Ние се радваме на много по-добри медицински грижи, на по-добри условия на живот. едно време, жената на 40+ години е била физически и психически бабичка, днес граби от живота с пълни шепи и е все още в разцвета си. Една жена, родила на 40, ще стане на 60, когато детето й стане на 20. мислите ли, че някой 20-годишен се вълнува дали майка му ще го придружи в дискотеката или на ски-пистата? че се вълнува как изглежда тя?
Колкото до презупцията, че младите били спонтанни и весели, пък дъртите родители били очукани от живота и не знаели да играят с децата си, ще кажа, че най-искрено по детински весело с моя син играе 72-годишната му баба! Това е до човек, а не до възраст. Иначе, ако следваме тая логика, дайте да раждаме на 13 – таман ще си играем заедно с децата си с нашите общи кукли...

Пишем бързо и се прескачаме .Да малко са чернички но аз винаги си пиша така както съм го разбрала .Да прогнозите са неоснователни дори и поради факта че аз нямам деца всичко е базирано на моя опит и интуиция от чуто прочетено и видяно.
Просто моето мнени е че си е по-добре от кудето и да го погледнеш да си по-млад родител ,каквито и доводи да изкарваме тук за положителните страни на късното майчинство ,това може би само малко ще ни успокои че не сме го направили по рано но надали ще ни направи по-млади и безгрижни каквито всъщност трябва да сме ,за да отгледаме добре децата си . Та аз вече от години гледам възрастни родители едия вече почина и той от рак ,дали това вече не се отразило и цалото това изтрезняване от младостта защото тя все пак си е привилегия . И не защото и аз няма да съм от тези родители на късното майчинство но малдия човек си е млад. Затова малко е черничко това което пища ама то си е така

Нека аз да забременея и да си имам деца пък хич не ми дреме дали ще ме пишат стара първескиня ...сега съм на 41 а и казват че като се роди ще се подмладим

МОмичета абсолютно сте прави и на мен не ми пука кой каво ще каже за мен или как изглеждам в очите на другите .Въпросът е дали ние ще се справим добре с тази мисия на късното майчинство от една страна за нас от друга за нащите деца .ЗАщото ако на нас не ни пука ,децата са по-чувствителни и те приемат нещата съвсем буквално.

Отново да подкрепя Zarina

Точно за това смятам и аз, че става въпрос. Не за това какво ще кажат другите, не за това как ще изглеждаме в собствените си очи, а как ще ни възприемат децата ни, поне в определени периоди.

Да, ако има супер добра емоционална връзка, може би никога децата ни няма да ги осени чувство на неудобство или че не ги разбираме именно защото сме „доста” възрастни. Но въпросителните ни тук са дали можем да сме сигурни, че ще успеем да изградим такава емоционална връзка. Изглежда лесно преди да се е случило или в началото на пътя. Дано да запазим този си хъс до израстването на децата ни.

Съгласна съм, че едно дете може да се чувства неудобно и от млади родители, ако се бедни (според представите на детето), алкохолици, побойници и т.н. и т.н. Но ние сега говорим за аспекта възраст.

Когато стане на 20г сигурно няма на детето да му пука как изглежда майка му, защото няма да ходи с нея на дискотека, но на 12-13г., когато тя ще ходи на родителски срещи, изпращания на екскурзии и т.н. събития, може и да му пука на детето, защото все още личността му няма да е напълно формирана, за да е наясно кое е важно и кое - не. Особено ако се намери някой „приятел” да му подхвърля нещо. А дори и без.

Бабите си играят добре с внуците когато са малки (примерът на Jam), но дали винаги ги разбират, когато са на 13-14 години?

Та това са май и нашите въпросителни – дали ще разбираме децата си, когато са на 12-13-15г? Дали ще можем да създадем силната емоционална връзка? Дали ще усетим ако се чувстват неудобно от нас в някоя ситуация и дали ще успеем да им дадем сигурност?

А иначе, да, прекаленото мислене, не е най-добрия съветник. Но не е ли част от отговорното родителство това да не си затваряш очите пред евентуалните проблеми, а да си наясно с тях и да направиш осъзнат избор?

Никой не казва, че трябва да се отказваме от родителството, а да приемем, че родителството в различните възрастови групи си има различни особености и проблеми.

МОмичета абсолютно сте прави и на мен не ми пука кой каво ще каже за мен или как изглеждам в очите на другите .Въпросът е дали ние ще се справим добре с тази мисия на късното майчинство от една страна за нас от друга за нащите деца .ЗАщото ако на нас не ни пука ,децата са по-чувствителни и те приемат нещата съвсем буквално.

а защо да не се справим, по дяволите? на 40 години да не би да ни пенсионират?

какво приемат толкова буквално децата? имам чувството, че ти е заседнал един конкретен пирон в мозъка и те боцка - кой е той? да не би детето ти да се провали в живота, защото майка му е имала бръчки и е била с 10 години по-стара от майката на Гошко от съседния вход? май натам отиват нещата... аз освен във външния вид, не мога да открия друга принципна разлика между майката на 30 и тази на 40. е - нека кажат моите приятелки от форума, които са на по 30-тина години и си гледаме заедно децата-наборчета - дали са усетили някаква разлика съществена в манталитет, поведение, грижи и отношение към детето... аз затова изрично не написах, че по-възрастните майки са по-зрели и отговорни, защото това не е така. зрелостта и отговорността далеч не са функция на биологичната възраст. има зрели хора на 18 години, има незрели хора на 50 години.

ако ти си човек с реално самочувствие, това не може да ти го отнеме никой и децата ти го усещат, виждат и възприемат. съответно, и те имат това самочувствие за своя родител.


Аница, нека приемем, че съм родила на 30 и имам 13 годишен син. така като ми четеш постингите, дъл мога да го разбера? защо априори приемате, че след още 10 години нещо ще ми се промени в мозъка и ще престана да съм това, което съм? човек търпи промени, но не кардинални.

ако смятате, че 10 години е толкова голяма разлика, също така неудобно би трябвало да се чувства и едно дете, родено от 30-годишна жена, ако всичките му връстници са деца на 20-годишни родилки??? представете си този казус. за тези деца, роденото от 30-годишната ще е също с дърта майка, нали? моля ви се, мина отдавна времето на възрастните 28-годишни първескини. жените раждат в широк диапазон и винаги са раждали в широк диапазон, смея да отбележа. пак ще кажа за прабаба ми, чието първо дете е родено на 18-годишна възраст, а последното е родила на 40 години.

да споменавам ли и факта, че над определена възраст разликите в годините доста се размиват и всичко е до ген. има жени с 10 години по-млади от мен, които ми изглеждат връстнички. гледам си колегите, все хора между 50 и 60 години - еми не мога да разбера кой е по-млад, кой по-стар. еднакви ми изглеждат.

Малко риторична ми иде таз дискусия 
Защото май повечето сме минали първа младост, пък до една искаме дете ... не виждам отказали се поради възраст ...

Страхове от късното родителство имам и аз, но те са свързани май повече с това дали ще имам достатъчно енергия и дали няма да ме мързи... честно си признавам. Защото сега нямам проблем да спя по 6 часа за да мога да отида на работа, да има сготвено в къщи, да си играя в градинката, че и да отида на театър или кино и изобщо не се спирам ... ама не знам дали ще имам същото КПД след 6 години ... но и да нямам...ще променим някак организацията 

Момичета много сте прави и за плюсовете и за минусите, но е факт, че времената се менят. Никой не може да отрече, че днешните по-възрастни родители коренно се различават от тези преди около 20-30г. Не смятам, че няколко конкретни случая за семейни неволи могат да надделеят над плюсовете   Например моята баба /82г/ е била първескиня на 29г представете си на ония времена   Е и какво от това? Аз съм срещала по-голямо разбиране от нея отколкото от прекалено младите си родители. През най-щурите си тинейджърски години и водех тумби с приятели и си пиехме кафенце и си споделяхме най-съкровените тайни с нея. Така, че нещата са доста индивидуални.

Както каза jam има зрели хора на 18г и незрели на 50г! Независимо от възраста, единствено от родителите зависи как ще се чувства в обществото едно дете.
Аз съм на 33г, но няма сила която да ме откаже от желанието ми второ дете, най-малко пък възраста. Също така знам, че ще съм добър и всеотдаен родител и 20 и на 33 и на 45!  Наистина се възхищавам на борбата и усилията, които полагат полагат всички на 40+!
Успех!

Момичета, позволете ми пак да взема участие в дискусията.
Майка ми е била на 40 години, когато са ме осиновили. И до днес тя е най-близкият ми човек и най-добрата ми приятелка. Към нея се обръщам за съвет, на нея се обаждам в трудни моменти, при нея отивам да си поплача или да споделя радостта си... Помня как с часове е играла с мен като дете, как търпеливо е отговаряла на всичките ми детски въпроси, помня как като навлязох в пубертета пак тя разговаряше с мен за всичко, и когато бях на 20 отново търсех в майка си морална подкрепа и споделях всичко с нея. Вече съм на 35 и нещата не са се променили.
Всичко зависи от човека и дали ще успее да изгради силна връзка с детето си, годините нямат никакво значение в случая. 
Какво като ни делят 40 години? Щастлива съм, че именно тази жена е моя майка и с гордост я наричам "мамо".

Jam, ами щом не се променяме за 10 години и след всеки 10г сме си същите, нека тогава вярваме, че сме същите като на 20г и ще бъдем същите и на 60г, па  и на 80г.
Ха, дано!

Продължавам да смятам, че някои деца биха могли да имат трудности от възрастта на родителите си. И обяснението, че важното е, че е живо и родено, може и да не е достатъчно в определени периоди. Защото трудностите, довели до това да имам дете на късна възраст са си мои, не са негови. Да, родителите решават и се борят да имат деца и те решават за децата си до пълнолетието им, но все пак имането на дете не е самоцел „ да го имам”, а желание детето да се чувства добре. Та разговорът, поне за мен, беше дали децата на по-възрастни родители ще се чувстват добре. Мисля, че е нормално да си задаваме въпроси, да не сме винаги много сигурни. И поне някои от нас да виждат разлики между майка на 25г и 45г. Да, КПД-то също ще  е различно и организацията ще трябва да е различна.

Това не означава, че трябва да се отказваме от родителстване над 40г., а да си даваме сметка за особеностите.

Благодаря много на Serendipity за споделения опит с по-възрастна майка. Дано успеем да се справим с предизвикателствата като нея!

Успех на всички в родителството, независимо на каква възраст!

безплодно е според мен да мислиш от името на детето ... хората са толкова различни, вас ви тревожи едно, детето ви ще го тревожи съвсем друго...мисля, че вменяваме на децата нашите страхове и суета. Дали притеснението "детето ми ще се срамува, че майка му е по-стара, не е страхът ни "няма да се чувствам добре сред по-млади жени"

бързам ужасно, затова не мога се сетя за друг пример ...родителят крие от детето си факта на осиновяването, защото мисли, че истината ще го нарани...след време детето е наранено, че е било лъгано.

Аз гледам аз да съм в мир със себе си ...да мисля какво ще е един ден в главата на Никола, просто е губи време

Това не означава, че трябва да се отказваме от родителстване над 40г., а да си даваме сметка за особеностите.

в какво би се изразило това даване на сметка, според теб? какво би променило?

особеностите можем да си ги споделяме само в риторичен план, както отбеляза Fussii. ние тук не сме група, която се чуди дали да си живее живота до 40 и тогава да тръгне да ражда, че да претегляме на везните дали това е правилният избор или не и да си даваме сметка за негативите. нали така? не водим дебат кога е по-добре по принцип да роди жената, защото на всички е ясно, че е по-добре да роди млада. това никой не го оспорва, нито агитира за късно раждане.

ние сме група, на която по стечение на обективни и независещи от нас обстоятелства, й се налага да се стреми към дете на късна възраст. аз поне така ни възприемам.

аз лично, давайки си сметка за особеностите на  късното майчинство, размишлявам дали да не започна да заделям средства за пластична операция  

Естествено, че развитието на медицината е обхванало е дерматологията, така че само пари да има. Моят проблем е, че си бях заделила пари за пластични операции, но ги профуках за инвитро. Знам, че ще ви скандализирам с това, но ясно притежавам тази способност, а и вие сте светици, аз - не.