Четейки предишните изказвания не знам защо не ме напуска мисълта,че обществото ни все още робува на остарели теории за късното майчинство.
Напълно съм съгласна,че една жена на 40 или 40+ е в разцвета на силите си да бъде отговорна и трезвомислеща майка.И повечето на тази възраст вече са се доказали в живота като самостоятелни личности и единствено статистики на ограничени индивиди може би предизвиква обществена реакция.
Видите ли една жена след 40 е "негодна"да бъде майка.Защо не го кажат на Мадона или други медийни личности а при тях всички лекари твърдят обратното и едва ли не те са номер едно за тях.Мисля ,че и тука лекарите малко трябва да престанат да се опират на възрастта на жената.
Медицината толкова е развита,че невъзможни неща почти няма дали с донорство,дали със собствени сили това всеки преценя инндивидуално,но наистина зависим от лекарите и тяхното значение за крайния изход не е от без значение.
Само можем да се молим да попаднем на подходящия който да не приема появата ни като поредното "портфейлче"а действително да си свърши работата за която е положил Хипократова клетва.Въпроса е колко останаха такива,които гледат на пациента като случай за разрешаване , а не неизчерпаема дебитна карта.
Защо го пиша защото още първото ми посещение при обикновен гинеколог/по късно мога и да му спомена името/,за който знаех ,че работи със ЗК най нагло каза ,че не работи с направление и за един рутинен преглед поиска 50лв.Бих казала ок съгласна съм да ги дам но да има за какво.
Не за първи път ми се случва да попадам на лекар който да ме гледа като портфейл,но незнам защо напоследък се дразня от безочливото им отношение и безкруполното им държание и още повече,че самата държава им позволява определяйки тарифи за прегледи и манипулации.
В никоя нормална страна лекар работещ в държавна поликлиника болница не работи с тарифи,който работи на частна практика няма право да работи и в държавните а тука е масово явление един лекар да работи на 5 места в един момент аз се чудя толкова ли е способен даден човек ,че успява да съчетае работата си на толкова места.Но най жалкото е че и самите частни болници нямат интерес да доведат един случай до край за по кратък период защото им спира кранчето с парите .
И в тодзи ред на мисли се сещам за един виц:"Баща адвокат и синът също току що завършил .Започнал работа и казал на родителя си :Татко да знаеш делото,което ти години наред не можеше да разрешиш аз днес го приключих.Бащата го погледнал и учуден казал :Аз с този случай те изхраних,облякох и изучих и ти за два дена го приключи значи от теб не става никакъв адвокат."Малко се "улях" в приказки,но изобщо не съм настроена да позволя който и лекар да е да ме разсипе физически,психически и финансово.
Още от самото начало ми е ясно,че борбата е твърде трънлива и въпроса е дали ще дойде момент в който ще рухна?Дали от мен зависи наистина да не го позволя?
