... Тук реалностите не са като в Германия, повярвай ми. Не искам децата ми да са специални или богоизбрани. Всичко, което искам е да растат щастливи и спокойни.

ахам и аз така.
не съм ревала като е тръгвала на ясла, защото отиваше на хубаво място, обожава да ходи, каките са прекрасни, детето ми е повече от щастливо и т.н. Но, сега сме приети в държавната ДГ и ако искате ми вярвайте и аз нямам минутка да не мисля за това, как ще се чувства тя там, за хигиената и порядките дори не ми се замисля Но да, това е реалността в Бг, колкото и да ми се иска детето ми да остане в частната след 2г. няма да ми е по силите да плащам и за двете таксата
За мен не е нормално децата да са 30 в група, кой каквото иска да ми разправя, че като са по-малко щяла да се чувства специална, дрън, дрън, всички деца са специални и най вече различни. Според мен на тази възраст също е важен индивидуалния подход към детето, а с 30 деца става стадния, мили дами. така че кой каквото иска да ми говори, че в частната щяла да се чувства специална, не съм съгласна, щастлива и спокойна не означава специална.
Ох, доста оше мога да ви пиша за плюсовете на това децата да са 10, а не 30, но няма смисъл...

Да се включа и аз за ДГ. Вчера записах Атанас след като ме връщаха 3 пъти с надеждата да не изпълня бюрократските им изисквания. Първият път малкия беше с мен, отначало беше стреснат, но сестрата и директорката го предразположиха и той започна да щъка около нас. На една маса имаше оставени бонбони и детето естествено отиде да си вземе. Директорката настръхна и аз го спрях. При второто ми отиване ми казаха, цитирам: "Трябва да поработите върху поведението на Атанас", не можах да повярвам, едва се сдържах да не избухна. В момента съм със много смесени чуства, ако за това че си е позволил да посегне към бомбоните или защото е обикалял стаята докато попълвахме документите квалифицират детето ми като проблемно, как ли ги третират в групите. От друга страна от проучвания разбрах че насърчават артистичните заложби на децата и участват в много състезания/във фоайето имаше доста купи и грамоти/, а Атанас има такива.
Колкото и да го мисля сега, нищо не мога да направя ще си проличи на есен, но от сега съм се подготвила за разговори за "проблемното ми дете".
 

В центъра може и да има проблем с градините, ама тук няма.

Тамара, сама казваш, че не си наясно. Марио е голям - за неговия набор няма проблем с местата. Проблем има за наборите от 2006-та нататък. Веднага се аргументирам:

миналата година, набор 2006 кандидатстваше за ясла. В целия Младост-1 имаше обявени 18 (ОСЕМНАДЕСЕТ) свободни места за ясла за децата от набор 2006! чак през декември пуснаха новото ОДЗ, в което записаха деца от всички части на Младост, в момента събират пари от родителите за походни легла, защото групите са препълнени и места няма.

тази година, набор 2006 кандидатства за І-ва група на детската градина. Отново за целия Младост-1, има обявени 32 (ТРИДЕСЕТ И ДВЕ) свободни места.

това според теб достатъчно ли е?

прави си сметката за какво става дума... бебето ти може да е 4-та резерва, но ми се обади, когато се освободи място и го приемат (по законния ред).

моля те, не се изказвай неподготвена...

Мда, ето Цвети го е написала, именно за това говоря, че когато се държат нормално с детето ти, не означава че се държат като към специално дете. кажете ми нормално ли е дете на 2.5 г. да не посегне към бонбон, ами за мен не е нормално, а реакцията на въпросните госпожи е пък съвсем не нормална за учителки в детска градина

колкото до бройката в групите, тя е важна и разбира се, по-добре е 10, отколкото 30 деца. но ако персоналът не е читав или е зле мотивиран, и 5 да са децата, пак ще има проблем.
в яслената група на сина ми никога не е имало присъстващи повече от 12 деца, независимо колко са по списък. толкова, колкото и в една частна ясла са. и какво от това....

малко щяла да се чувства специална, дрън, дрън, всички деца са специални и най вече различни.  

Трябва ли да изяснявам в подробности какво имам предвид под специални и различни? Детето ми за мен може да е специално, но в обществото е част от него. Ако е индивидуалист, аз ще го насърчавам, не друг, не ми обяснявайте за индивидуалн подход към децата, при положебие, че няма градини и учители. Индивидуален подход е много пожелателно, да....... Нека да идат после на обикновена детска или училище, дали няма да им липсва индивидуалния подход? Длъжна съм да дам всичко от себе си, за да се чувства детето ми специално в семейна среда, както ще направите и вие, всички - обичано и обгрижвано, но навън няма специални. Надявам се, че съм била ясна, не желая думите ми да се интерпретират грашно и особено с "дрън дрън" допълнения!

Нина, не се обиждай, не съм имала предвид твоето мнение, не го приемай толкова лично Исках да кажа, че така трябва е във всички детски заведения и под индивидуален подход имам предвид, не да лигавят конкретно твоето, а да ти познават детето, разбираш ли ме какво искам да кажа? Не детето ти да се прибира травмирано в къщи, да седи и да гледа в точка, да нареди всичките си кукли и да им крещи че са наказани (действителен случай).

Нина, не се обиждай, не съм имала предвид твоето мнение, не го приемай толкова лично Исках да кажа, че така трябва е във всички детски заведения и под индивидуален подход имам предвид, не да лигавят конкретно твоето, а да ти познават детето, разбираш ли ме какво искам да кажа? Не детето ти да се прибира травмирано в къщи, да седи и да гледа в точка, да нареди всичките си кукли и да им крещи че са наказани (действителен случай).

Не се обиждам, но ми е крайно неприятно това "дрън, дрън", не можах да се въздържа, съжалявам.
Аз разбирам какво искаш да кажеш, но и аз имам нещо конкретно предвид. Както казах в градината, която бях харесала няма изгледи за развитие и за момента повечето частни градини, казвам повечето, не всички, за мен са някакви измишльотини с какички с език. Аз имам и такава позната какичка, която беше в НЕМО, сега е в друга градина. Такова е положението. Имах предвид, че детето ми за мен не е редно да прекара 3 години в една къща с 7-8-9 деца, при положени, че наистина не виждам перспективи за развитие. Това са детските градини в близост. Нямам време, нито още много други неща, за да водя Кристина на далечно място. 
И друго искам да ви кажа, виждам, че много бързо се възприемат чуждсестранните модели на поведение, обучение и т.н., но не съм убедена, че винаги са най-добрите. Ако една майка вкъщи се разревава по 5 пъи на ден от безсилие с палавото си дете и няма какво да направи, представете си една учителка с 15 хлапета наведнъж.....Предпочитам да е строга и да има ред, отколкото безконтролно да се вихреят децата. Не говоря за крайности.

Аз може би съм малко пристрастна, понеже имаме хубава държавана градина, която е абсолютно различна от това, за кеото говорите. И аз съм била в тази градина, а настоящата директорка ми беше учителка. Това е човек, който е обичан от всички деца, няма дете, което да се дръпне от нея. Същевременно в Драгалевци има концентрация на частни градини и училища. От градините нямам пряко наблюдение върху поведението на децата, но от училищата имам.......Имам наблюдение и от децата в държаваното училище и разликата в груповото поведение е грандиозна и не е в полза на поведението на частните училища. Учениците от Рьорих идват без контрол на детската градинка и зулумите, и повдението им са идиотски. Няма да казвам как отговарят на нас, майките, които им правим забележка......
Още и е рано, на държавата ни, за частни учебни заведения........

Но да спра, за да не превръщаме темата в "за и против" частните градини и училища.

Пожелавам ви лек ден.

Права си, разбира се, но аз съвсем случайно станах свидетел как се прилага ред в нашата градина преди 2 седмици като отидох да взимам Деси, играеха на двора. Ами какво да ти кажа, евала на каката (каката е моя възраст, не съвсем кака ), говореше се конструктивно със строг глас, обясняваше и се искаше обяснение от сгафилите хлапета, без викове, крясъци, наказване прави зад вратата и т.н. За мен това не е начина, колкото и позлотворни да са били тези стари, изпитани методи
Не може ти да се държиш по абсолютно различен начин с детето си в къщи и изведнъж то да попадне в среда, където всичко е коренно различно, непознато като поведение и методи на възпитание. Не мисля че ще е по-малко травмиращо за детето, колкото и да ни се иска да сме реалисти

Не знам какво да ти кажа, истината е, че сме поставени, родителите в абсурдна ситуация. Дори не можем да имаме изисквания. Щото повечето хора им пука детето да има какво да яде и да е облечено, а това може да стане ако ходят хората на работа и може да им е болно от отношение и не добри педагози, но мълчат и бутат... Никой не се съобразява. Някак си гражданското общество е редно да се събуди за много работи и едно, най-важното от тях е отношението към децата - правата им и т.н. Но както казах - абсурди - то градини няма, къде да търсиш права.

Привет на всички.

Аз само искам да кажа за яслите и градините,че като слушам все персонала е виновен,но аз имама много близки хора,които са персонал в такива заведения и ми е леко обидно да се твърди,че все персонала не бил на ниво.Трябва да бъдем честни,че днешните деца въобще незнаят смисъла на думичката НЕ и след година и половина две гледани вкъщи и задоволявани за всичко попадат в яслите и искат и там да е същото а то няма как да стане.Аз съчуствам на персонала в тези заведения,не им е лесно да се справят с днешните глезотии и претенции на децата още повече когато тези деца са подкрепяни и насърчавани от родителите си към неуважение на въпросния персонал.За всеки неговото си дете е най специалното,но това не е задължително за останалите хора.Пиша това не за да влизам в спор с някой ако такъв се породи няма да отговоря,а защото трябва и ние да си дадем сметка че сме част от тази въртележка наречена ясли и градини и носим отговорност зо нивото на общуване между персонала и децата.Чула съм и другата страна и на тях им толкова стресиращо колкото и за нас майките.
Приятен ден.

а защо и да не поспорим, Delica?
обичам ги тия теми и имам доста размисли по тях.

ще ти кажа, че за неблагополучията в една ясла ВИНАГИ е виновен персоналът! едно дете  на 1.5 - 2 години е напълно нормално и естествено да не бъде дресирана машина за изпълнение на команди. работа на персонала е да се справи със стреса от раздялата, с адаптирането и приучването към порядките в яслата, да създаде навици за хранене, миене, хигиена, занимания у децата. това им е работата.

разбирам, че говориш тия неща поради наличие на лично отношение, но е абсурдно да се пише за 2 годишни деца, които били "подкрепяни и насърчавани от родителите си към неуважение на въпросния персонал"!!!

ще ти разкажа аз за нашата ясла. от самото начало подходих с любезно, мило и усмихнато отношение към 4-те жени, които се грижат за сина ми. винаги поздравявам, разпитвам за детето, като се старая да не им отнемам излишно време, искам от детето да казва довиждане и да им дава целувка на раздяла, пожелавам приятна почивка. за всички празници им нося по нещо дребно за почерпка по начин, който да не ги обиди. предлагала съм си многократно съдействието за закупуване на играчки, вода и други неща за яслата (и съм купувала).

та така, това беше уводът.

едната лелка и едната сестра са чудесни. личи им, че работата с дечица им идва отвътре. всички занимания и инициативи идват от тази сестра.
другата сестра е внимателна, изпълнителна, но мързелива. както и да е, и от нея нямам забележки.
но втората лелка е много проблемна. огромно грубо женище с ужасяващо силен глас. още първия ден като отидохме да се записваме, детето се разрева само като я чу как крещи. 2 месеца ми трябваха да разбера защо синът ми започна да се подсича до кръв, което не е ставало никога до 2.5 годишна възраст. е, накрая разбрах - когато стои 2 часа с наакан памперс, така става. въпросната лелка беше в болнични 1 месец и тогава Мартин никога не беше подсечен. на третия ден от престоя си в яслата, детето щастливо ми съобщи думата "тъпанарче" и ми показа как се щипе детска ръчичка - там, в меката зона между палеца и пръстите, садистично, да боли повече. наскоро го чух да си повтаря "ти си ненормалник"... и това е отношение към дете, чиято майка е вероятно най-добре отнасящата се към персонала...

едно детенце от групата ни казало на майка си, че ще си купи пушка и ще убие лошата лелка. представи си докъде му е дошло.

та, Delica, огледалото има две страни. ти недей да слушаш само твоята роднина, щото  истината е доста далече.

Системата е скапана. Не може в една група от 36 деца да има една лелка и една сестра и това е. Ясно е че те ще направят всичко възможно да останат 12 деца в групата, а другите или да са болни или само записани.
"Мамо, познай на кого боскожа Мая вика Урод?" - това ми донесе Марио. Та точно такива Уроди винаги ще има. Системата е тази, която ги допуска. Ниски заплати, невъзможна работа и това е резултата. Недостига персонал и взимат и куцо и сакато да запълва бройки. В нашата градина биеха децата с мокър пешкир, за да не остават следи.

В частната градина, в която ходеше Марио имаше госпожи от държавната градина и никога не съм имала оплаквания от тях. Нашата частна градина беше много русофилска и госпожи взимаха от руската детска градина на ХМС-то. На децата им бяха забранени такива ужасни думи като бе, де... и никой не можеше да обижда други деца. Голяма сложнотия ли е? Ама ако са 30 деца госпожите могат да са само звероукротителки.

Добре Джам,не слушам една моя роднина доста са повече местата от където имам мнение.Та така моето мнени е това.А за да се промени нещо не персонала го решава.За лошите храни и аз съм недоволна,но сестрите казват,одобрени са по български държавен стандарт и от ХЕИ,какво да направим,според закона течният шоколад на филия е напълно нормална храна за 1.5-2годишно дете.Второ персонала в яслата не са педагози а медицински лица,в нашата група идва педагог 2-3 пъти в седмицата за някой час и се занимава почти само с по-големите деца и то рисуват най вече.Проблем има и то голям но и двете страни трябва да поемат отговорност и да се предизикат промени на по високо ниво.Докато законите са такива,не очаквай някой от персонала лично да се сезира и за своя сметка да променя правилата.А за поведението на децата думи нямам възраста въобще не ги оправдава съвсем не са толкова невинни макар и само две годишни.

Delica, аз не разбрах от отговора ти - нужно ли е човек да е с педадогическо образование, за да не нарича малки дечица "ненормалници" и да не ги щипе по ръчичките? нужен ли е някакъв извънреден закон, за да се накара лелката да си върши работата съвестно, а именно - да сменя нааканите памперси навреме?

нещо говорим на различни езици, май...

нямам наблюдение върху по-големите деца засега. имам наблюдение върху едни две-три годишни душици, които СА невинни и чисти, докато не се намесим с грубите си и мръсни лапи ние - възрастните - и не ги смачкаме!

"А за поведението на децата думи нямам възраста въобще не ги оправдава съвсем не са толкова невинни макар и само две годишни."

това ти изказване за мен е напълно неприемливо.

За педагозите мога много да говоря, в клуба наемаме предимно студенти по тази специалност и имам наблюдение. Имахме едно момиче , което в момента работи в ЕСПА, тя беше строга с децата, но никога не си е позволявала да обиди някое, просто начинът по който говореше с тях им внасяше респект, когато си тръгна един от малчуганите дойде да и подари подарък и плака защото тя си отива. Едно е да си строг , а друго е прилагаш насилие/физическо и психическо върху децата/. Друга наша служителка, не се задържа дълго, това което я бяха учили е да стои от страни и да гледа , нямаше никакъв подход към тях и само раздаваше команди. Третия тип служител, момичето работи при нас отдавна, независимо от проблемите си , независимо дали е уморена, винаги е мила и си играе с децата, тичат , рисуват, но на нея просто и идва отвътре. Важното е да обичаш децата и да не ги обвиняваш за собственото си безсилие. Децата не са врагове с които трябва да се справиш по някакъв начин. И да има деца които не подлежат на контрол, но това се деца над 7 год. , които вече имат изграден характер, които наистина не уважават никой и нищо, но не и 2-3 год. деца. Извинявам се, но Делика, според мен изкакването ти е неприемливо.

Като ви чета, осъзнавам че ние сме случили на ясла и на сестри... Сега за другите неща, според мен персонала е много важен, както е казал народа "от всяко дърво свирка не става". Леля ми е медицинска сестра в детска ясла или по скоро беше защото от 1 година е в Италия да гледа баби, заради невероятно "високата" заплата която получаваше тук. Ами какво да ви кажа тя има невероятен подход към децата и те я обожават, не го казвам само защото ми е леля и съм пристрастна малко или много. В момента сестрите които са на Ели на групата, ами личи че едната е страхотна и е много грижовна (примерно винаги ми се извинява, когато Ели е със резервните си дрехи защото си е намокрила другите), другата е малко по-дървена, но детето ми не носи негативни емоции от яслата, така че мисля че всичко е наред. За това дали дете на 2 години има изграден характер е ясно, че няма. Но на тая възраст са големи попивателни и ако ние нашите деца си ги гледаме така, че да са мили, послушни и добрички, това не означава, че и другарчето с което си играе вашето дете така го гледат в къщи и съответно вашето дете не се учи само от сестрите, а и от другите деца.

Преди два дни записах децата си в ОДЗ. От тогава място не мога да си намеря. Мисля, обсъждам с приятели, плача, ядосвам се ...
Да Ви разкажа за срещата си с директорката и сестрата, пък Вие кажете дали драматизирам или притесненията ми са основателни.
Първо сградата е голяма, тип училище. С голям двор, целият в асфалт, няма градинка, няма катерушки (изключение прави едно кълбо в задния двор). Още с влизането на човек му става неуютно. Но това е все пак само първо впечатление.
Прие ме директорката, която говори с любезен тон и дори се опитва да бъде мила. Прегледа документите и ме запозна с "най-важното" от правилника за вътрешния ред. Така... оказа се, най-важното е кога се плаща таксата. Повтори ми поне няколко пъти как не бива да закъснявам с плащането. Казвам аз, че таксата не е проблем, не ми е тема и бих искала да поговориме за режима на децата, за условията, за храненето... Тайно се надявах, че ще видя загрижени и обичащи децата хора.
Всичко, което разбрах е кога трябва да ги заведа, кога да ги взема и по какви причини могат да отсъстват.
Влезе и сестрата, да прегледа медицинските документи. И се започна... Гледа имунизациите и следва коментар:
- Децата нямат приорикс! - това с един поучителен и леко възмутен тон.
- Вчера навършиха годинка. - защо ли си мисля, че това трябваше да е достатъчно?
- Без приорикс няма да ги приема!
- Госпожо, децата са недоносени и ваксинацията им върви с месец закъснение. Приорикса ще поставиме след два месеца.
- Пак Ви казвам, без него няма да ги приема! Записвам си, че не е поставен!
Следват поредица от въпроси:
- Ходят ли?
- Хранят ли се сами?
(Не беше опит да разберат как се развиват децата, а колко грижи ще трябва да положат за тях  )
- Приемат ли храна на парчета?
Тук обяснявам, че Жорко още няма зъби и затова се дави от по-едра храна.
В мен се забиват два чифта разширени от ужас очи:
- Ние тук им даваме кюфте за обяд, как ще яде?
Последва и коментар от сестрата:
- Виж какво значение има, няма зъби, защото е недоносено!
Е, тук аз зяпнах от ужас. Кое по-напред да оспоря, кюфтето или коментара за недоносеният ми син   Преди да се осъзная и да успея да кажа каквото и да било следват нови изненади:
- Да го научите до тогава. А ходят ли на гърне?
- Не.
- Ауууу, веднага да купите гърнета! Слагайте ги след всяко хранене за поне десет минути, клякате до тях и се правите, че напъвате. - при което закръглената сестра заема поза пикаеща крава и започва да се напъва, издавайки типични звуци   На мен ми увисна ченето, буквално. А през това време директорката започна да пляска с ръце и възторжено да я подкрепя - Да! Да! Да! - Изпаднаха в дружен екстаз, а аз се почувствах като герой на Оруел  

Да не разказвам повече с такива подробности, че ще стане безкрайно. Само да Ви кажа, че септември месец децата не ги извеждат   По принцип имат тераса и яслената група излиза там, но септември месец не ги извеждали.
Заведе ме директорката до тъблото със списъците с необходими изследвания и вещи на децата.
Да кажа, за всички, които като мен са неподготвени за реалността в яслата. Детето Ви не може да е с боди, дрехи с копчета, ципове, колани... Не могат да закопчаят три копчета, по-лесно е детето ти да е с гол кръст и болно, така няма да ходи на ясла  
До въпросните списъци висеше и списък със уменията, които децата ми трябва да имат, за да бъдат приети в ясла. Та зачитам аз там, дете между година и четири и година и шест месеца трябва свободно да ползва между 30 и 40 думи. Не отричам, че има и такива деца, но колко са те? Помолих директорката да ми каже, колко от децата на тази възраст имат толкова богат речник. Отговор: - А, не го гледайте това, то е спуснато от министерството.
Също така имаше изискване децата ми да се привързват лесно към непознат човек   Последното ще оставя без коментар  

И така, аз продължавам да се главоблъскам и да се моля, че ще преборя директорката на кварталната ясла. Така поне ще си спестя "разходката" с трамвай всяка сутрин и вечер с две деца и двойна количка. За два дни почти преглътнах кюфтето и гърнето. Кой знае какво още ще преглътна...
На всички, на които им предстои сблъсък с яслата ще кажа само: Добре дошли в матрицата!

Джамата, мъжо има пушка, даваме я назаем.
По темата - не искам детето ми да е специално и незнам какво си, но бих държала, ако го поверя на персонал в специализирано заведение, който претендира да е квалифициран, да отглежда детето ми правилно и с нужната грижа.
Колкото до яслено/градинско обучение в бяла държава като Германия и БГ - разликата е космическа. Сигурно ако родител в Германия се оплаче на ръководството, че детето му е наричано ненормалник или тъпанар, служителят ще остане на работа? Хич не ми се вярва...
Имах съседка /вече не живея в блока, в който тя живее/ - работеше в ОДЗ-то, което ни е първо желание, но е дисциплинарно уволнена заради системна употреба на алкохол. Та всяка сутрин в продължение на една година виждах, докато си водя кучето, тая жена как тръгва за работа , а от торбичката й ясно прозираше шише с водка. Мислите ли , че в Германия такова същество ще бъде допуснато да се яви на работа и да се заеме , ако може, със задълженията си да се грижи за деца? Отново се съмнявам...

За протокола - майка ми е детска учителка, пенсионер вече. Това не попречило обаче на нейна колежка /при все че знае чие дете съм/, да ме пребие в яслата, до степен сини по лицето и тялото.

Джази, ти ме разби, къде е това чудо? Елена ходи в 93 ОДЗ и миналата година като отидох да я запиша единственото им изискване беше тя да е проходила. Никакви такива от рода да яде самичка да ходи на гърне и да говори... Много пъти съм писала, че тя в действителност в яслата се научи да се храни сама, а на гърне все още не ходи, т.е. там я слагат, но в къщи аз не я слагам, чак сега почнах като си каже, което обикновено е след дъжд качулка, но това е друга тема. За Приорикса ми го казаха чак като занесох медицинския и картон, въпреки че ако по закон приемат деца на 10 месеца на ясла незнам, как ваксина която се слага на 13 може да бъде поставена... За бодитата, мисля че навсякъде е така и идеята е да се слагат децата по лесно на гърне, за това и Ели я водя с потник и гащи, същото важи и да нямат ципове и копчета по горните панталонки и искат да са с тип анцуг, а като тръгнат ще видиш че и ти ще предпочиташ така да ходят защото Ели обикновено се връща омазана до ушите в манджа... За кюфтетата няма да коментирам, мен по ме дразнеше даването на течен шоколад от който Елена получаваше разстройство. Но това с храната няма как да го контролираме, води се че е одобрена за възрастта на децата.