Хламидията: в гонитба с биологическият “стелт”
Небивало широкото разпространение на заболяването, предаващо се по полов път, заставя медици и правителства на различни страни да се замислят за здравето на младото поколение, което рискува да става все по-болно,затлъстяло и безплодно от които и досега предишни поколения.
Като основна причина за мъжкото и особено за женското безплодие стои хламидийната инфекция, или хламидиозата. Заболяване на половите пътища, причинено от вътреклетъчни паразити – хламидиите - отличава се със скрито, безсимптомно протичане, трудна диагностика и лечение, а също така и много висока предаваемост (заразност).
Това е една от немногото полови инфекции която можете да се предава по битов път – чрез посуда, различни предмети, даже чрез ръцете. В такъв случай, появяването даже на един болен от хламидиоза в семейството, довежда до това, че скоро всички в семейството биват инфектирани включително и децата. Хламидията също се предава при различните видове секс без предпазни мерки – генитален, орален и анален.
Невидимият враг
Редките симптоми на инфекцията обясняват уникалните способности на възбудителя (хламидията). Хламидията се намира в биологическата класификация между бактериите и вирусите, взела от тях най-ценните качества за устойчивост и преживяемост. Хламидията живее и се размножава в клетките на приемника (вътреклетъчната форма на хламидията се нарича ретикулярни тела) и затова подобно на вирусите разкъсва клетъчната мембрана, настанява се в междуклетъчното пространство или кръвта и заразява здравите клетки. Тази форма хламидии, която произлиза от заразените клетки (тя се нарича елементарни тела) е потресаващо приспособена към оцеляване в неклетъчна среда.
Още една важна особеност на хламидията е че тя отделя ферменти които не позволяват на клетките на нашия организъм просто да вземат да се преборят с нея. В такъв случай хламидията може да се разпространи по всички органи и системи в организма, причинявайки хронически заболявания не само на половата система.
В хода на еволюцията си хламидията си е изработила още една уникална способност – тя може да се превръща в своеобразен “стелт” – невидима клетка, която като не я “види” то и няма да я разпознае нашата имунна система. А като няма намеса – няма и имунен отговор, организма благополучно си функционира в неведение, а когато най-накрая се усети – вече е твърде късно.
Как да открием хламидията
Така както хората са се научили да засичат невидимият “Стелт” самолет в небето, така и на биологическият “стелт” се е намерил начин за засичане. С развитието на съвременните технологии на лабораторна диагностика става възможно практически на 100% да се определи наличието в организма на хламидии.
Покажи си личицето
Първата група методи е основана на визуалното определяне на възбудителя в намазката взета от пациента. Хламидията може да се скрива от имунната система, но от зорките очи на лаборанта (особено след специално оцветяване) криенето не се получава. Отначало хламидията са я разглеждали под цветен микроскоп, а после под луминисцентен (като са използвали специално луминисциращо вещество). Точността на този метод достига 95% , но както винаги има едно “НО”.
Тази методика предполага вземането на намазка, тя трябва да се вземе от пикочния канал, шийката на матката и влагалището. Хламидията както знаем има уникални приспособителни механизми, и в случаи на засичане, засилване, лечение и неволно лечение на инфекцията може да отиде в по-дълбоките слоеве на лигавицата, които не попадат в намазката естествено. В резултат на това получаваме сигурен отрицателен резултат. Също така може да проработи и прословутия човешки фактор. Лаборантът, особено ако това е 100-та или 200-та намазка за деня, може просто да не види прикриващата се в дълбокото под митохондриите хламидия, и резултата отново ще бъде отрицателен.
Нашият отговор към хламидията
Втората група методи основаваща се на определяне от имунния отговор на организма е определяне чрез специфичните антитела към възбудителя. Тук материала за изследване е кръв, и ако има антитела то те ще бъдат намерени. Толкова дълго хламидията не стои в клетката, на нея така или иначе ще и се наложи да излезне от там за да усвои нови клетки. И точно тук няколко паразита обезателно ще бъдат засечени от имунната система. И започва отговора на имунната система, чрез изработката на различни антитела.
Без да влизаме в подробности само ще отбележим, че антителата са бърз отговор на организма, но в началото не са точно специализирани и достатъчни на брой за тази борба, след време те се изработват с точност и в достатъчно количество за конкретния възбудител. По съотношението на тези две степени в антителата можем да съдим за конкретния стадий на инфекцията – а именно това първа среща ли е с хламидията , или събуждането на спящия хронически процес. Определянето на антителата с помощта на имуноферментния анализ (ИФА), е един от точните методи в съвременната лабораторна диагностика. Методът позволява количествено да се измери имунният отговор и да се оцени и постави ефективно лечение.
Тук също има подводни камъни. Имунният отговор може да се забави или просто да отсъства и това не е нужно да е болестно състояния на човека (като при имунодефицит) – например по време на бременност в жената се наблюдава физиологическо спадане на имунитета. Също във втория случай когато “липсва” имунен отговор би било по-точно казано, че всъщност имунен отговор при всички положения има, но количеството на антителата в кръвта е толкова малко, че диагностическата система просто не може да хване наличието им в кръвта.
Госпожо, направете ДНК
Третата група методи се основава на определяне на възбудителя на инфекцията в кръвта или намазката с помощта на полимеразната верижна реакция ( ПВР или на англ. PCR). PCR е основан на определяне в изследвания материал на цели молекули или фрагменти от ДНК-то на определения възбудител. Чувствителността на съвременните системи е такава че дори и една молекула да има намирането и ще е на 100%.
Но ефективността за намирането на хламидята с помощта на PCR зависи от редица условия. Първото от които е намазката да бъде взета правилно и от тези места където живее тя. Намазката за изследване по метода на PCR трябва да се вземе от опитен лекар гинеколог или уролог.
Втората засада която очаква ловецът на хламидията е възможността за замърсяване на материала за изследване с генетичен “отпадък”, например от въздуха където присъствах фрагменти от ДНК-то на хламидии от други видове, а също така и лошото качество на самите лабораторни образци използвани за идентифициране на хламидията – така наречените праймери. Но това не зависи по никакъв начин от пациента. В съвременните лаборатории за това следят много зорко. При този метод недостатъка е че може да се получи фалшиво положителен резултат.
Кое да изберем?
Както виждаме нито един от методите не е съвършен, всички притежават своите плюсове и минуси. От тук следва и логичният въпрос – Как да бъдем сигурни, че в нашият организъм не се таи зловредният биологически “стелт”? Необходимо е да комбинираме методите на изследване. “Златният стандарт “ се счита комбинацията ИФА + PCR , дотолкова че единият метод покрива слабите места на другия. И накрая, всякакви резултати от вашите лабораторни изследвания правилно могат да се преценят само от лекар.
Новини от фронта
Основополагащият принцип на медицината – по-лесно е да предупредиш, отколкото да лекуваш – е приложим и тук при хламидиозата. Да употребиш презерватив поне веднъж е много по-просто, отколкото да успееш да се излекуваш веднъж от хламидиоза. Лекарите от различните страни по различен начин се опитват да решат този проблем. В Швеция например е създадена служба – презервативи по поръчка. Чрез телефонна поръчка от всяка част на града, на нормална цена ще ви доставят опаковка презервативи.
Британските лекари настояват за провеждането на масов скрининг (включително и поставяне на билбордове) на населението, който да им напомня постоянно за това, че хламидиозата в по-голямата част от случаите протича безсимптомно и довежда до състояние на безплодие, особено при жените.
Даже президента на САЩ, страната където в последно време училищната програма за сексуално образование се свежда към пропаганда на пълно въздържане от полови контакти, признава ефективността и необходимостта от ползването на презервативи като средство за профилактика срещу СПИН и други заболявания предавани по полов път.
Както и да е, ситуацията с хламидиозата е случай, когато презервативът може да се превърне в най-доброто средство против главоболие. А ако имате каквито и да е съмнения в себе си или в партньора си – просто прежалете един ден в изследвания и консултации с лекар, за да не страдате след това цял живот от последствията.
Алексей Водовозов
