Оги, нали каза, когато за първи път и аз писах тук, че сме едно голямо семейство. Та в ролята на сестра от това семейство искам да ти кажа, че отчаянието, самосъжалението и невярването няма хич, ама хич да ти помогнат сега. Фактите са налице, че причина засега да смяташ икси-то за неуспешно - НЯМА. Какъв девети ден с отрицателен тест, какви болки в гърдите, дето ги няма?! Аз, понеже доста се рових напоследък в разни чужбински форуми, останах много озадачена от статистиките. Знаеш ли, че от отговорилите на въпроса "Колко пъти сте ползвали АРТ докато успеете?" преобладаваха отговорите "Един, и Слава Богу беше успешен!"?! (визираха ин витро и икси)
Надежда винаги има, както и пролетта неизменно настъпва след зимата. А и какво й е лошото на зимата? Навън - студ, сняг, зачервени бузи на забързани хора. Но прибереш ли се вкъщи - топличко, уютно, романтично, спокойно. И едно единствено същество, обаче любимо, ти се усмихва насреща и ти казва, че те обича такава, каквато си.
Всеки изпада в депресия, заради едно или друго, в по-дълбока, или пък в по-лека. И всеки сам за себе си намира най-правилния начин да излезе от нея. Понякога просто искаш да си сам и да си страдаш на воля, опитваш се да паднеш на дъното, за да поемеш пак нагоре. Обаче това дъно е много дълбоко, бе! Когато си позволя да мисля, че виждаш ли съм го стигнала, винаги се оказва, че има още много пъти и в много дупки да падам. И така, като щраус показал за малко главата си над пясъка, и аз вдигам моята.
И пак е ден, и пак е пролет, и аз съм толкова щастлива колкото вкъщи, толкова и навън, защото е топло, слънчево, зелено и красиво.
Неуспехите, беше казал някой, са за силните хора. Дори и интуитивно да предвкусваш такъв от теб се иска просто да бъдеш себе си - силна, оптимист, огнена (каквато те видях и вчера при доктора:))))!

Мило, скъпо най-любимо момиче,
аз пиша повече във форума на dir.bg, ама тука като я видях тая мъка..... Много искам да ти напиша нещо хубаво, подредено и смислено, но вероятно няма да успея.
Аз и мъжът ми вървим от 5 години по тоя път – така,че ..... толкова ми е позната мъката ти, просто не е истина. Всичко знам:
„Защо съм наказана; защо не ми се случва най-нормалното нещо на света; какво иска да ми каже господ, кой ме е проклел (по тоя въпрос даже имах подозрения), аз лош човек ли съм, а К. (мъжът ми) лош човек ли е“
Омеквали са ми краката при вида на бебета на приятелки, пълнила съм очите след всяка бременна жена, а пък по разни тематично филми що рев се изрева...................
Минала съм и през всякакъв род обидни подмятания, нездраво любопитство, злобни въпроси, какво ли не.................
Всичко знам, боляло ме е както теб те боли сега, а пък като чета постинга ти, адски искам да ти помогна.
Мисля, че най-големите ми кошмари минаха, когато на К. Му казаха, че: „Ааааа, тука с тая спермограма нищо няма да стане, тц, тц – тука доктора многозначително поклати глава“
Просто олово ми потече в стомаха. По-късно отидохме при дуета „Тачева-Владимиров „ и там слава богу се разбра, че положението не е безнадеждно.
Последваха 5 неуспешни инсета и това беше втория голям кошмар. Мисля, че за мен – това беше голямата тренировка.
5 пъти се надявах, 5 пъти треперих, 5 пъти се молих, 5 пъти ревах, 5 пъти се сривах жестоко.
Междувременно започна да ми минава мисъл за осиновяване, говорих с К., той каза, че няма нищо против, ама да опитаме всичко преди това. Накрая естествено се стигна и до ИКСИ. Тука аз вече доста дадох „заден“, нещо не ми беше много по сърце тая процедура в началото. Мислех си, че това, което природата не иска да събере по естествен начин, не бива да се насилва, започнах все-повече да мисля за осиновяване –  и тука не е лесно, трябва много добре да се обмисли, тежко е, но това е друга тема. Както и да е, д-р Владимиров ме успокои и аз в крайна сметка се навих. Пък и мисля, че бях длъжна заради К.
Дойде време за Иксито. Тоя път обаче преди да започнем, аз имах доста сериозен разговор със себе си и господ. Казах му, че досега мисля, че достатъчно съм изтърпяла, бях много послушна, опитах всичко, ама повече няма да допусна тормоз! Така че, ако обича да се стяга и да помага, че вече ми е трудно да се справям сама!!!!!! Имам предвид, ако е така любезен (господ де), както го описват, да вземе да ми помогне и да ме освободи най-накрая от страховете ми, да ми даде сила и най-вече да ми даде смирение. Да престана да искам НА ВСЯКА ЦЕНА! Да спра да се фиксирам върху истеричното си желание да родя. Да спра да се самосъжалявам и да се отърва от чувството на несправедливост. Та това поисках и да ти кажа, най-невероятното е че го получих.
Честно казано, мисля, че тогава, в тоя момент, престанах да бъда тъжна и ми светна пред очите. Защото първо живота е прекрасен, особено ако вярваш в това. Второ, твоето бебе ще дойде АМА ТОВА Е СИГУРНО. И най-вече от теб зависи. Мисля, че инсе-

За доказателство, че не говоря празни приказки и че съм абсолютно убедена в това което казвам ето ти моята програма:
29 окт. - пункция
02 ноемвр. (новолуниие в скорпион – супер подходящо)- Трансфер на един бластомер и две марули
15 ноемвр:
7.30 домашен тест – е нямаше по-отрицателен резултат на света
7.35 – малко сълзи, два сопола, треперене, после отърсване на козинката, главата горе и кафе
8.00 – съобщаване на К. за резултата. Уешаване на К, успокояване, разказване на виц за стерилитет, смях
9.00 - същото, но с майка ми
9.15 – разговор с К. - много спокойно, му казах, че мисля, че вече е крайно време да прекратим с тия идиотщини (инсета, иксита, миксита и трала ла), че вече сме опитвали много неща, че сме направили всичко, което е зависело от нас, но това е положението! Искаме ли дете – да! Тогава мисля, че най-добре е да си хващаме парцалките и да си подготвяме документите за осиновяване, защото моето бебе ме чака там някъде и не искам да го карам да чака повече.
10.00 до края на деня се занимавах с четене на закони и правилници- Издирвах координатите на агенцията за социално подпомагане, намерих си регионална тази към която трябва аз да се обърна – и сега в Петък съм се уговорила да отида и да си взема списъка с документи, които трябва да попълним с К.
Та така!

16 ноемвр. - днес
Няма драма, няма депресия, няма тъга, истински щастлива съм. Сега се подготвям за това, че другата година ще си гушкам бебето, ще си ходим на море, ще й (защото искаме момиченце)разказвам приказки, ще си играем и въобще – голям кеф!!!!!!!!

Така, че Оги, моля те не унивай! Недей, не си причинявай тая мъка. Толкова е излишно, толкова няма смисъл. Как мога да те убедя? При всички случаи изходът ще е добър. Я, преди да продължиш да четеш, ако вече не ти е писнало, иди до огледалото и пак се върни.
Върна ли се?
Е? Какво видя? Да не би да ти хареса, това измъчено, бледо, изтормозено същество. Предполагам, че не ти повдига особено духа и самочуствието.
Дядо ми (а той беше голям красавец и фръцльо - адвокат)беше казал „Когато се чувстваш най-зле, трябва да изглеждаш най-добре“! И е вярно, помага!
Освен това, да не мислиш, че си помагаш с тая депресия. Ако бебетата ти са живи вътре в теб – ами дай им едно рамо, помогни малко, какво си се сгрухала.....

Хайде и умната!!!!!!!

В дясно от теб - когато влезе. Ама докато се наканя да се запознаем и ти се ухили на доктора, както и той на тебе и аз бързо реших, че няма да участвам в разпертушинването ти. Поне вчера. Но ....... ако се засечем в петък - не гарантирам

Оги, само недей да си мислиш, че си глупава! В никой случай не си позволявай да се самосъжаляваш! Ние всички тук сме изпадали в подобни, ако не и същите ситуации и самите ние трябва да разберем, че надеждата не е глупост, че желанието да сме майки не е глупост - това е нуждата да обичаш едно малко същество, което да превземе нощите и дните ни, да се грижим и да прегръщаме, да се радваме и плачем заедно.
И не се предавай, има още време до деня на истината! Ти си знаеш как ще го направиш, ама трябва!
Много те прегръщам!

Огънче, не си глупава и страховете ти са разбираеми, НО както са казали и другите момичета - НИЩО НЕ Е СВЪРШИЛО.
Не съм го преживяла и не говоря от собствен опит, но моля те, моля те, дръж се. Така наистина не си помагаш. Ето виж и слъцето се показа навън така че се усмихни , сложи си едни хубави дрехи, нагримирай се и излез на кафе с приятелки, поразходи се, купи си нещо, което ще те зарадва.
Ние сме с теб    

ами кръвен тест хич и не съм си правила. Мисля, че няма смисъл.
Домашните тестове доколкото знам са достатъчно надеждни.... В края на краищата цял свят пишка върху тия  хартийки
Ама ти, ти сега си важната - бързо се засмей
А че господ има, има как! Освен това си пада голям шегаджия....
А да! Ето какво исках да ти напиша преди:
На рицарите джедаи всичко им се получава, защото умеят да се освобождзват от трите зла - гняв, страх и омраза - видя ли сега, а?
Хайде джедайке горе главата

с обич
Йода

Оги, мила след постинга на Фуси няма как силата да не е с теб.  

Много стискам палци и се моля всичко да е наред и при теб и при Фуси!!

мила Оги, не се познаваме, но искам да ти изпратя цялата си обич и подкрепа. Още е много рано да си мислиш, че не си успяла. Изчакай си кръвния тест и не губи вяра. В такива моменти думите идват трудно, но ще ти кажа нещо, което моя много близка приятелка ми каза след поредната ми неуспешна инсеминация: "знаеш ли раждането на нов живот е много сложен процес в духовен план. Душата си избира да се роди или не точно сега. Ти направи всичко, което зависеше от тебе, сега остави нещата в ръцете на Господ." Тогава не бях готова да го разбера и да го приема, но с течение на времето осъзнах, че това е отговорът, който съм търсила -детенцето ще дойде тогава, когато е готово да се роди и нищо и никой няма да му попречи. Сигурна съм, че вашата малка душичка ще се появи рано или късно и ще избере точно вас двамата, защото ще почувства истинската любов. Мисли само за това, за любовта,  която споделяте, защото това е нещо изключително и не се случва на всеки. Тази любов ще даде своя плод непременно. Горе главата.

Оги, нищо не става с тях просто. Понякога дори се хващат повече, но някой от тях се изхвърля. Оги, от 1 час следя темата и хем ми  е тъжно, че си в такива настроения хем ми се ще да дойда и да те нашляпам хубаво. Какви са тези тестове на 9 ден от трансфера, уж си информирана бе, мацка! Бива ли такива работи??? Хората са ти казали кръвен на 14 ден, нашата обаче уринен на 9-ти.   Моля ти се, миличко, успокой се и  изгони тези тъжни  мисли, защото изобщо не са полезни за малките душички в момента! Лягай и си пусни някое леко филмче и си чакай спокойно датата на теста Целувам те !

По първия въпрос
Ами нищо не  ми е дошло – нито акъла, нито м.
А теста си направих на 14 ден от трансфера, като броя и деня на тр., така че какво да говорим.......

По втория въпрос
Доколкото съм чувала вариантите са няколко, ама не знам кога става:
А) Моя позната с трансферирани 3 ембриончета, „изхвърли“ два от тях с як кръвоизлив и голяма драма, обаче последното си остана и в момента е 6 годишна мома

Б) Доколкото съм чела преживявания на другите девойки от форумите (например ssi ) възможно е „изхвърлянето“ (пфуй гадна дума) да стане с леко кръвотечение или кафяво зацапване

Fussi, защо не пробваш кръвен тези дни?  Дано да те е подвел уринния и всичко да си е на мястото. Късмет!

Оооо миличка, много ти благодаря, ама едва ли има сми. А и нямам желание - да ходя да ме бодат, пак  да се обнадеждя, пак да чуя, че е отрицателен, пак провал, драма - не благодаря! Не искам да го преживявам втори път.
Стига ми първия отрицателен тест
Така или иначе в момента се чувствам прекрасно, леко ми е и се надявам процедурите да минат бързо с минимум формалности и юридически простотии (аз съм адвокат и знам че няма да е лесно ), добре съм си - повече не ща да чуя за никакви тестове
Но мнооооооооооооого благодаря за пожеланията
целувки на всички момичета - герои сте ми вие

Оги, след срещата ни при доктора си мислех за теб. От вчера съм на работа и имам интернет. Изчетох ти темата и стискам палци накрая всичко да завърши добре.
Моята пункция е била един ден преди твоята. Извадиха ми 13 яйцеклетки, от които 8 набодоха и се оплодиха 6. На втория ден ми върнаха 3. Все още не съм правила тест - в моя град не правят кръвен   а още е рано за уринен.
И мен от няколко дена бяха спряли да ме болят гърдите, но от днес пак започнаха. Явно това нищо не означава и не трябва да се притесняваш.

Успех на теста в петък!

Обичам ви и съм с вас момичета! На мен днес ми боднаха Декапептила.Тъжно ми е и не ми се пише.