Последни публикации

Страници: [1] 2 3 4 5 6 ... 10
1
Нашите дългоочаквани деца / Re: Нашите бебета и малки деца 4
« Последна публикация от magi_st - Днес в 13:54:18 »
Тери, от опит да ти кажа, скоро няма да се оттърсиш от ужаса в болницата и ще настръхваш при всяко прокашляне ще се шашкаш.За карането между вас ти го казваме, защото предстои.

Павла, радвам се, че са добре децата.

Кукапетъл, понякога Аб е неизбежен.

Хайде да оздравяват всички.Аз се подготвям психически за яслата.
2
Нашите дългоочаквани деца / Re: Нашите бебета и малки деца 4
« Последна публикация от Pav-la - Днес в 13:11:45 »
Ваксинирай се сега. Поне и той да вземе антитела.

На мен не ми пука за домашните неща особено. Хората са преди къщи и други подобни. Така, че времето заедно е преди ремонти, мебели и почти всичко друго. Ще го правим като децата вече не ни искат.
3
Нашите дългоочаквани деца / Re: Нашите бебета и малки деца 4
« Последна публикация от teri_90 - Днес в 11:52:14 »
При мен проблемът не е, че се караме с Мишо, че отсъства. Няма проблем помежду ни. Наистина в началото заради мастита физически бях доста зле, но и с неспането влязох в ритъм, детенцето си слушам и гушкам. Проблемът е, че ме е страх да изляза от вкъщи, да се срещна с хора,да дам Мати дори на Мишо без маска. Маги е права, че няма подходящ момент да влезеш в болница, но два пъти за месец с толкова малко бебе е кошмарно. Ще правя малки стъпки. Вчера го оставих майка ми да го погушка, днес дядо му. Рано или късно ще се срещна с хора. Надявам се да ми се отърси главата скоро.
Иначе Мати беше много смел на всички манипулации. И още вчера беше щастлив, че е вкъщи и всичко забравя.
Моята стая беше до тази на лекарите, те дежурят и в Ковид отделението. Чух ужасни неща, ще ми се повече хора да ги чуят, така от първа ръка. Бързо щяха да се ваксинират. Аз вече ще питам личната за ваксина. От РЗИ посъветвали други майки след 6 месеца да се ваксинират, но няма да чакам.
Скоро и на гинеколог трябва да ида. След първия престой в болницата се върнах с вагинална инфекция и боляща операция, а беше зараснала вече
4
Нашите дългоочаквани деца / Re: Нашите бебета и малки деца 4
« Последна публикация от Gracy - Днес в 11:18:29 »
Понеже и мен ме очаква същото, да се изкажа и аз. Имам очаквания да се справя, ама не се знае какво ще стане. Тери, ти по принцип се притесняваш за всичко и понякога в главата ти даден проблем може да е по-голям, отколкото е. Затова имай това наум и дано сама успееш да се успокоиш, че всъщност нещата не са толкова зле.
С първото ми дете бях сама (с баща му се разделих още докато бях бременна по взаимно съгласие, не че той не е искал да помага, повече аз го реших), живеех с майка ми и само тя ми е помагала. Добре че бебето беше общо-взето спокойно и се справях като цяло. Първите месеци аз го гледах, а тя е готвила, пазарувала и др. Не смееше да го пипне, но в по-късните месеци се включи, а аз тръгнах на работа. Помня, че имаше моменти, в които се вбесявах, че не спира да плаче и не се успокоява, ама са минали тези моменти някак си.
С настоящия ми съпруг исках да е все до мен особено първите години на съжителство. И въпреки че бяха минали 5 години, откакто живеехме заедно, на мен ми липсваше, като не е вкъщи, и все му правех проблем, че след работа отива да ремонтира апартамента, който купихме, а аз трябва сама да се справям с детето ми вкъщи (на квартира). Ами не бях права. Благодарение на съпруга ми има направени неща по апартамента, които са супер и нямаше сега да ни е хубаво и удобно. Трябваше да минат още 5-6 години да се науча поне малко да се справям сама. И сега него пак го няма - на село да работи, и на мен ми е кофти, че съм сама бременна вкъщи (а вчера без малко да ме приемат в болница). Детето и той с него да помага. Но се окопитвам и почвам да си давам сметка, че невинаги може да има някой до мен и трябва да се справям сама на моменти.

На всички желая здрави и по-малко плачещи дечица.
5
Нашите дългоочаквани деца / Re: Нашите бебета и малки деца 4
« Последна публикация от Pav-la - Днес в 10:31:32 »
Момчетата биват. Плачат. Всяка сутрин се будя с двамата. За сега леко го карат. Давам им само малко витамини и един сироп за имунитет, за който един приятел фармацевт посъветвал баща им. Мъжът ми му има мнгого доверие. Та за спокойствие.
Борис си е в неговата стая вече. Не заспива там обаче. Чакам да свикне, че е отделно и ще започна и там за го приспивам. То май проблемът е в мен. Децата драма са нямали  😂

Робин, Симеон беше така до 6м. Само вечер спеше без да е в движение. Аз бях и със счупен крак. Колко километри изходени в раницата или в количката да спи имам.

Кукапел, важното е да се оправи малката.
Мъжът ми из.иза в 8 и се прибира в 8ч. Като се прибере и докато се завърти, слагаме децата да спят. Първото ни затваряне тук беше чудесно, защото си бяхме само 4мата и той тогава имаше време за децата. Финансово не ни се отрази добре де, но поне тогава не страда ме, а чак сега ни застига.


Промиха мозъците на децата. Ужасно е, Лято, че въобще си го е помислил.


Има лесно. Мога да кажа, че на мен не ми е трудно с децата. Единствената причина е, че в главата ми имаше само една представа- здраво и щастливо дете. Щом ги родих здрави, остава само да ги следвам. Те идват с нов свят и ред. Не трябва да се опитваме да ги набугаме в нашия.
Аз и преди съм го казвала за японците и тяхната философия за отглеждане на деца. До 3г като принц, от 3г до 6г като роб, а след това като равен. За да могат да имат пристана на дома, да се научат на ред и уважаване на авторитетите, а после да успеят да изградят самостоятелност, но в рамките на общество, което ги уважава и което те също трябва да респектират.
Дали ще успея, не знам, но не пречи да опитам.

Кукапел, за жалост аз не съм ги измислила тези неща. Просто ги препредявам. 🙂


6
Нашите дългоочаквани деца / Re: Нашите бебета и малки деца 4
« Последна публикация от magi_st - Днес в 09:54:37 »
Кукапетрл, да се оправя Дара. Не е от теб, просто се е случило. Не търси вина и виновни, ще се побъркаш. Аз години се обвинявах, за пневмонията на Моника и защо? Чувствах се зле и непълноценна майка.

И ние с Мерал много се карахме с Моника. Първата година беше много тежка за взаимоотношенията ни. Много разговори, много крясъци, но се разбрахме. Сега с близначките е много по-лесно.
7
Нашите дългоочаквани деца / Re: Нашите бебета и малки деца 4
« Последна публикация от Mihaela Viyacheva - Днес в 08:51:23 »
Напълно подкрепям мнението на Маги и Павла. За много малко семейства с новородено, живота е като от реклама на перфектното бебе. Спи, яде и отвреме навреме ти се усмихва. За всички останали е както са описали момичетата. Много рев, много недоспиване, много изострени нерви, много притеснения, редуване на най - различни бебешки периоди и никакви наченки на на идиличната картинка, която всеки си представя. Но пак повтарям, Тери,че това е нормално и минавааа. Просто при живота с бебе, дните са много дълги, а годините много кратки. Май Павла го беше казала това и ми е любимо, защото е толкова вярно.
Робин, при нас беше същото. Количката само в движение или колата. Аз, ако я гушна, за да заспи, съм подскачала в някакви странни стъпки. Не ми даваше и да седна. Само да тръгнех да клякам, не знам как усещаше, но започваше да извива и цупи устатата, като всеки момент да заплаче. И я разнасях постоянно. Дано мине скоро този период и се подобри спането.
Кукапетал, радвам се, че Дара вече е добре.
Лято, супер, че го е изкарал без да е разбрал.
8
Нашите дългоочаквани деца / Re: Нашите бебета и малки деца 4
« Последна публикация от Лято - Днес в 06:55:57 »
Кукапетъл, радвам се за Дара. Дано и от бактерията се отървете бързо.
Преди първото ми дете бях педант във всичко, но докато бях бременна още си наложих да променя някои неща. Започнах с тихата лудост всичко да е под конец и на мястото си. Реших, че ако сама не се справя с това ще полудея когато бебето поотрасне съвсем малко и започне да пръска играчки навсякъде. Когато Васил се роди ми беше особено трудно през първия месец, но мисълта, че съм сбъднала мечтата си да родя свое бебе винаги ме е усмихвала. След като спрях кърменето (не агитирам в никакъв случай за това) се преродих - коликите спряха, мъжът ми се ангажира с нощно хранене и аз успявах да се понаспя. Хващала съм се да му слагам памперса наопаки от недоспиване и преумора и просто заявих, че денем съм сама с него и трябва да съм адекватна, за да дам нужните грижи. Затова разчитам на неговата помощ с детето когато си е у дома. Така както той би отишъл на работа недоспал аз трябва да гледам детето си преуморена, но аз отговарям сама за живота на детето през това време, а той за някакви документи, които не застраават ничии живот - сам да реши кое е приоритет! През цялото време се намираха "добри хора", които да ми казват кое не правя добре, но в семейните ни разговори сме стигали до един извод- детето се усмихва, не боледува и аз съм спокойна докато съм с него. Това е достатъчно, за да получа увереност и да продължим заедно така, както сме решили ние. Не че не съм приемала някои съвети, но се научих да не взимам акъл от всеки и за всичко. Началото е трудно, първите 3 месеца (четвърти триместър) са жестоки, но след това постепенно бебешките усмивки и успехи успокояват майчината душа и преумората отстъпва на така чаканото щастие с малки, но сигурни крачки. Неусетно към годинката този период ще е отминал изцяло, но ще те залее друг - неразположенията от зъбките. Майчинството е изпълнено с терзания и трудни решения, недоспиване, притеснения и куп други гадости, а с първото дете това е голям кошмар. Някога младите са живеели със свекърите, което е било в помощ. Днес ние често живеем далече от семействата си и не можем да разчитаме на тях, но все пак успяваме да се справим с огромни усилия. Помни, че първите месеци, че и години, са просто периоди на развитие. Днес е едно, а утре ще бъде заменено от друго. В началото периодите са кратки, но силни докато стигнем до тийнейджърството, което трае доста години. Но всичко това отминава и един ден от всички тези усилия, тревоги, недоспиване, грижи и трудни решения ще имаш в резултат един млад мъж с хиляди достойнства. Приготви се, стегни се и се изправи срещу тези периоди с усмивка, защото много скоро те ще бъдат само спомен. И то красив. Колкото и да не ти се вярва след някоя година ще жадуваш Матей отново да е малко бебче в ръцете ти, ще го гледаш в очите и ще виждаш бебешката му беззъба усмивка да те озарява от там. Само не забравяй, че за да бъде той добре мама трябва да намери час по-скоро новата си зона на комфорт и да влезе в нея ♥
Пуснах антитела на Васил - карал е вируса в някакъв момент, но не се знае кога. Не е било скоро. След всички тестове от вчера той се успокои и кашлицата почти я няма. От първия миг усетих, че повече е притеснен, отколкото болен. Дори вчера сподели притеснения дали няма да умре от вируса, което за мен е крайно изказване от негова страна, но явно е бил много уплашен. В крайна сметка разменихме децата и сега Васил е командировка у баба, а Криси си дойде. Тя вчера цял ден ревала с кратки паузи и бабата беше убедена, че и тя е болна. Но в мига, в който се прибра у дома с нас стана спокойна. В неделя си взимаме и баткото, че в понеделник е онлайн на училище, а компютърът с всички пароли е тук (настолен, не е лаптоп). Някак ще нагласим нейния сън и неговото учене, че всичко това е в детската стая, но периодът е кратък, така че ще се справим неусетно.
9
Нашите дългоочаквани деца / Re: Нашите бебета и малки деца 4
« Последна публикация от Kukapetal - Днес в 06:05:43 »
Привет, момичета! Още след първия прием на антибиотик, Дара спря да вдига температура, не знам как е възможно, но ето. Много се радвам, че е добре. От стерилната урина излезе ешерихия коли повече от 10^5. Колко дни е добре да пие пробиотик?
Притеснявам се да не съм я заразила аз, че имам усещане като цистит, почнах уринал, но ще си направя изследвания, за да се лекувам, ако излезе и при мен. Нещо нямам сили и все едно се разболявам, все не спя, гледам дали е добре.
Бързо възстановяване на всички болни дечица!
Тери, ние с мъжа ми почнахме много да се караме след раждането на Дара, аз все съм сама, той все работи, при нас няма как бабите да помагат, не са добре със здравето, а и са далеч, 2 пъти са я виждали само и това е. Сама се справям с грижите, той смята, че прави достатъчно, аз имам други представи. Почивките ни заедно са ми като сбъднат сън, тримата заедно, много е хубаво, но са толкова рядко. Приех ситуацията и сега се радвам, ако почива или е вкъщи преди 20 часа.
10
Нашите дългоочаквани деца / Re: Нашите бебета и малки деца 4
« Последна публикация от magi_st - Днес в 00:14:36 »
Робин, до шестия си месец Моника спеше само в количката в движение или в раницата докато ходя. Бях станала скелет. Дано намерите решение.

Периода след раждане на дете е много емоционален и опустошаващ. Сладкото бебе от рекламите го няма има малка, ревяща топка която не спи, реве, а теб те е страх да не го повредиш. Несигурността, недоспиването, страха са толкова големи че на моменти човек просто не може да се познае.

За съжаление в страната няма адекватна помощ за майки в тази посока, няма подкрепа. Хората около теб най-вероятно ще ти кажат стегни се, знаеш ли при мен как беше. А реално човек има нужда от подкрепа и сън.
Аз ще дам друга гледна точка. Забрави за подредения дом, за топлата храна и т.н. делегирай на бабите някакви задачи битови. Да донесат храна, да дойдат да изгладят, да изкарат детето с количката.
Никой не е умрял, защото му е донесено сготвено, но това е спасен един час и сън за теб. Детето няма да разбере с кок е на вън, но това е тишина и сън за теб! Когато осъзнаеш, че имаш нужда от помощ и я приемеш, тогава живота става по-лек.
С Моника бях решила да съм перфектна. Мисля че около шестия месец бях на ръба на оцеляването физическо и психическо. Добре че имам приятели, дето ме раздрусаха яко. С близначките дори не се опитах. От първия ден в къщи давам на който реши да ми помогне, защото тоя живот в цедене и кърмене дето и,карах три месеца, нямаше как да се случи ако трябваше и да готвя и чистя.

Щади се. Помни, че за да е добре Матей, майката на Матей трябва да е добре. Защото ако не си здрава, наспала се и нахранена това рефлектира върху детето( болести, спора кърма, нервност)
Страници: [1] 2 3 4 5 6 ... 10