Честито зъбче, Тери! Ние още си седим с два зъба... Кога ли ще изникнат други?? Забравила съм последователността и времето. Аз и не помня как съм говорила на сина ми като бебе. Сега ми е по-прясно как съм говорила и продължавам да говоря на котката ми - като на малко дете, малко лигаво. Подобно говоря и на Ивона - мамосвам я и й говоря, като на малко дете. Та си мислех съвсем наскоро, че говорейки така на Ивона, тя сега може да не ме разбира, но след време вече ще знам, че ме разбира. Докато с котката никога няма да разбера дали ме разбира или не. Както и да е, малко се отплеснах.

Не ми се иска да давам съвети, но бих искала да споделя и моя опит, защото не е малък. А пък, Джули, ти ще си направиш изводите от всички съвети и ще си вземеш решението. Първо, аз съм дете на родители, които винаги са били заедно, докато баща ми почина, когато бях на 20. Майка ми си остана вдовица. Така че аз имам за пример такива взаимоотношения. Обаче с бащата на сина ми сме разделени и то, откакто бях бременна. Причината за раздялата не са били караници, не е имало такова нещо, а просто не бях сигурна, че изпитвам силни чувства и че искам да съм до края на живота си с този човек. Ходехме заедно 2 години преди да забременея и по-скоро бяхме приятели, чувствах, че нещо ми липсва, че не съм изживяла истинската любов. Така синът ми израстна с разделени родители и сиругно го е приемал за нормално. Сигурно на определена възраст, по-голям, може да си е мислил, че иска да сме заедно. Но съм сигурна, че вече не му е проблем и приема това за даденост.
Със сегашния ми мъж се събрахме, когато детето беше на 4-5 години. Обаче мъжът ми има доста чапат характер, много неотстъпчив и като цяло праволинейно мислене. Тъй като и аз съм донякъде остър характер, много сме се карали. И детето е било свидетел и съм сигурна, че това се е отразило върху него. Но аз изключително много обичах мъжа ми през годините, сега също, разбира се, и винаги съм прощавала и съм заглаждала неразбирателствата. Разбира се, и мъжът ми ми е прощавал, защото и аз съм правила неща, които не са били хубави и не съм била права. Това, което ми направи впечатление е, че когато синът ми беше малко дете, още в началото на нашето съжителство, мъжът ми инсценира, че си тръгва. Така плака това дете, толкова тъжно му беше (въпреки че не му е баща!), че направо ми се късаше сърцето. Точно това не искам сега нашето общо дете да изживява никога. Ние пак си имаме дразгите, но аз отдавна вече гледам по друг начин на това. Познавам вече до болка човека до мен и знам какво да очаквам и какво да не очаквам. Предимно се караме за това, че аз мърморя, че не е направил нещо, а той спори, че всичко е направил, а аз не съм направила достатъчно, и че ако трябва още неща да се направят, да накарам сина ми, а не да го оставям на мира. Караме се и за роднините си кой какво направил и не е направил, кой се меси в нашите работи и кой не. И ей такива работи. И двамата сме се обиждали и съжаляваме за това. Но знам, разбира се, че може да има много по-тежки случаи от нашия на агресия и неразбирателство. Затова решенията наистина са индивидуални. Но каквото и да решиш, то ще бъде най-доброто за теб, защото ти се познаваш най-добре и никой друг не може да вземе по-добро решение от теб. Успех!

Привет!
Прочетох ви по диагонал,радвам се че сте в добро здраве ,горе долу спали и благодаря на Тери и Павла за хубавите думи 😘
Тери,какво стана с консултанта?Как протече срещата ви,какъв метод ви предложи?Залагам на малко фейдинг и много Бейбислийп,понеже сте на 4 седмичен план.
Ние сме добре,преживяхме сърдечна недостатъчност ,тромб в сърцето и аритмия при мъжа ми.Това ме смаза,но Павла оказа огромна помощ,за което искрено благодаря.После се коронясахме семейно,после той се закрепи и към днешна дата борим по-малки сърдечни проблеми.Почти като преди си е.
Зори расте много палава,много слаба и много здрава ,да не й е уроки .Аз вече имам сертификат за консултант за корекция на поведенчески проблеми с детския сън,ученето е ужасно много .Сега карам втори модул,после има трети и между тях надграждащо обучение за железен дефицит.
Това е покрай мен в последната година,през която научих много уроци.Включително да зачитам граници,мнения и индивидуалности.Абе все по-прекрасна ставам ,даже и спортувам 😁😁😁

Слънчице, радвам се че писа!Съжалявам за всичко през което сте минали, надявам се да сте добре и тримата.Браво за новите умения!
Пиши, че липсваш, мислех си за вас!

Ние сме за добре за сега.Близначките са на антиалергични и така.

Да ви предложа приключение за по-големи деца-разходка с влак!В петък, на връх Гергьовден, заведох Моника заедно с още една близка и детето и до едно градче до Плевен-Павликени.Качихме се на влака тудуф-тудуф, децата впечатлени, после до зоологическата градина в Павликени.Мога само да я хваля.Малка, спретната и добре направена на фона на всичко останало в страната.После малко поиграха в парка, храна си носехме и в 14,40 обратно на влака тудуф-тууф за Плевен.Героите бяха уморени от ходене, тичане и емоции.
Сега ме врънка за друга разходка, ама няма нищо друго на близко.

Слънце, радвам се, че се завръщаш и тук. Знаеш, че с любовта ви и общото ви малко съвършенство сте  способни да преодолеете всичко.


Много е готино с влак. Аз също искам с БДЖ, че е друго. Малко да пораснат и сме решили в спален вагон до София да се разходим.

Говорете ми за разходки с влак. Вчера мъжете ми тръгнаха на мач във Враца. А ние с Криси да не останем по-назад отидохме с тях на разходка. Голям кеф беше, макар че с количката беше трудно. Навръщане беше малък кошмар, но аз го гледам от забавната страна. Влака пълен след 3 почивни дни, хора и по коридорите като едно време. Аз с Криси си намерих местенце, количката сгъната в коридора, в съседния вагон момчетата от мача. На Своге влака спря, че полиция дойде да ги проверява. Тъкмо да тръгнем и тия се сбиха. Постояхме 30 минути на гарата, прибрахме се скапани всички, но пък се насладихме на гледката по дефилето и Балкана във Враца.
Честичко се качваме на влака за близки разходки в почивните дни, а когато Васил беше малък вечер ходехме на гарата да гледаме влаковете с часове. Слушахме от кой коловоз заминава влак от уредбата и само търчахме напред-назад. Машинистите го качваха в локомотива, показваха му разни неща вътре, а той мечтаеше да подкара машината. 2 пъти го качвах и на парен  влак. Веднъж на Баба Меца и веднъж на парен по теснолинейката с маршрут Септември - Велинград - Септември. На мен ми е много красиво пътуването с влак и дори не обичам пристигането колкото самото пътуване.
Маги, ти като многодетна майка имаш право на 1 безплатно пътуване с влак в годината. Аз с 2 деца имам семейна карта и когато пътувам с двете деца всички сме с 50% намаление от цената. На дестинации до 2 часа път се впускаме редовно за еднодневни забавления.

Ей ни и нас. Най-сетне без коронавирус, температури и т.н. само един запушен нос му остана на Матей. Даже YouTube пуснахме за сефте в живота му, само да вкараме капки и физиологичен разтвор. Отново си потвърдих, че да съдиш майка без да имаш дете е голяма глупост. Някой като е казвал, че не може да сложи капки и аз наум: "А не може, на сила". И на сила не става. Ръце, глава, всичко държим. Антибиотик му изписаха заради носа, още е запушен. Със Стеримар, с физиологичен разтвор, с капкомер, с какво ли не пробваме, не дава да му докоснеш носа

Иначе по вре е на вируса му излезе втори зъб, научи се да пълзи напред, започна да се изправя и започна на пие вода от сламка. Аз почти загубих кърмата си в момента, в който той оздравя и аз сдадох багажа. Едва я запазих. А той на меки гърди беше да цока. Реве гладен, шише отказва, защото го болеше гърлото. Ако се залъже да суче, ме хапе и дърпа. Миналата вечер се разревах от болка. И знае, че прави нещо, което не трябва, защото дърпа и се смее. Тупам го по гъза, казвам "Не", но не прекалено рязко, че да не стане като при Хелиантус.

Не се чухме с консултантката. Трябваше миналата седмица, но бяхме болни. Отложихме за вчера, но той май ще минава на две дремки и е в преход, та пак отложихме и попълвам наново дневник за три дена и в края на седмицата ще се чуем пак.

Слънчице, радвам се, че писа :*

Тери,при нас е кошмар даване на всякакви лекарства,та те разбирам .При ковида й изписаха антибиотик за 10 дни,давах 4,3 го изплю и приключих.Няколко дни имаше хрема,два часа обяснявах как и защо да си пръска спрей в носа,успях почти.Спрей за гърло обича и баща й ръсил,ръсил ,предозирал я и спа 3 часа .Децата са родителоустойчиви .
При боледуване ,зъби и нови умения няма особен смисъл да работите с консултанта.Но все пак ,докато се организирате влиянието им може да е минало и да започнете .Това че е в преход не пречи,даже тя ще ви каже как по-лесно да минете.Честно казано за нас този преход беше малко тегав,а към една дрямка много плавно и от само себе си мина,а там повече проблеми имат хората.
Няма да се бъркам в работата на колегата,само ще чета 😁

Аз имам чувството, че скоро няма да има изобщо момент, в който да се работи с консултант. Май идеалния прозорец е 6-7м. Тъкмо изби втория зъб, сега е започнал някой друг май. Тази нощ в 10, в 11, в 2 до 3, в 5, в 5:40, 6, 6:40 вече приветствахме Слънцето.
Баща му го записаха на онлайн курс от 7 до 10 и сигурно е сомнамбул в момента

Тери, буденията за сукане ли са или плаче? Според мен, ако са от зъби, спокойно на лягане можеш да му сложиш свещичка (щом със сироп е трудно) и да ппаследиш за дневника.

При мен няма не искам. Капки никога не съм мъчила, но  за важните неща не оставам избор. Сими вече се знае, че така трябма да е е не е въпрос на пожелание. Бобо все още е насила. Ама и той е инат и силен характер.

Слънце, тази глупост с АБ за корона не знам защо е. Пък и детето... знаеш ли какво им изписаха като бяха 2 пъти с корона? Абсолютно нищо, освен на носа, които не правих. Аз им давах витамини имуно на педиакид.

Аз подозирам, че моите деца ни си доспиват. Борис спи уж нормата си, но има нощни
и ранни будения. Симеон не я спи и е нервен, но нещо не става с режима и основното е, че и двамата сега искат аз да ги слагам.
Тери, възстанови ли се кърмата?

За Васил аз настоявах да мине на 1 сън, че иначе будуваше баш по жегите когато не става за излизане. Малко беше тегаво за около седмица, че беше уморен и искаше да спи, но бързо свикна. беше на около 6-7 месеца. Криси наскоро мина на 1 сън дневно, но тя сама си го направи. Вече е голяма и ако я сложа да спи когато не ѝ се спи тя просто излиза от леглото и беснее. Нея си я знаете, че си поспива доста. Вечер ни е проблема, че Васил трябва да се наспива добре за училище и не можем да ги сложим заедно. Тя е готова към 8 и 30 - 9 часа да ляга, но не заспива веднага. Васил ляга в 9 и 30 и тя го усеща като влезе в стаята, буди  се и после става страшно. Затова ляга първо той и след като заспи я слагаме нея в леглото. Той бързо заспива и спи много дълбоко, така че досега не се е будил от нея, а спят от самото начало в една стая. Ако Васил и баща му ги няма (на късен мач или друго) тя си ляга в правилното време, но понеже те се прибират около 8 вечерта тя се превъзбужда като ги види и се разиграва с батко си. Още 2 седмици и той си остава у дома, няма да става рано и тя ще ляга първа вече. А на есен се надявам да я вземат в яслата, че да си влезе в човешки ритъм на живот. Що се отнася до лекарствата и при мен няма не искам, но пък и двамата не спорят по тоя въпрос освен когато трябва да третирам нослето по някакъв начин. Тогава битката е гладиаторска. Васил вече като по-голям се кефи на помпичката и инхалатора и само чака да дам зелена светлина да ги ползва, но малкото е на друг етап в живота и се държи като изтърван динозавър.
Криси се тръшка много смешно и тетрално навсякъде и за всичко. Ляга на пода, оглежда се дали някой я гледа и ако има публика почва да реве, а ако няма чака някой да мине покрай нея и тогава започва представлението. Само дето никой не я отразява и бързо става отново, за да си намери ново начинание. Батко ѝ веднъж се тръшна на едно кръстовище, в средата на улицата. Искаше да минем на другия тротоар, че да го водя на сладкарница и да играе, а аз нямах пари в мен, а и беше адски студено и заледено. Дръпна се от ръката ми и легна в една дупка на пътя, хванах го за якето, изнесох го на тротоара, изяде един шамар и повече не посмя да се тръшка никога. А Криси като я перна през пръстетата връща незабавно. Не я бия, но има случаи да я плесна през ръчичката като прави някоя пакост за 110 път за деня (любимо е да извади всички дрехи от гардероба на батко си и да влезе вътре).

Тери,идеалният момент е 3-4м ,след регресията,когато не сяда,не се изправя в леглото.
На всяка възраст се постига успех,колкото по-рано,толкова по-лесно.Ако се буди в различни часове е глад,ако е в един и същи час е навик.Асоциациите са голям проблем.Много пъти се буди,прекалено е ,не свързва циклите ,така мисля.Оставам на мнението си,че е силно обвързан с асоциация.
Оптималният час за лягане е 19-21 според всички специалисти ,които изучавах.Физиологично обусловеното време за събуждане на малки деца е 6-8 сутрин,тогава стават процесите,които казват на тялото "ставай".Разбира се,това не е закон,но ранното лягане предполага повече сън.Аз сега се сблъсквам с "фалшив отказ от дневен сън ",който е около 2 г възраст.Но с постоянство имам успех.
Изобщо ,моето мнение е,че ако родителите и детето спят спокойно и са ок,нямат проблем,независимо от норми,таблици и препоръки.
Сега сме на ставане в 8,сън от 13 до 14,нощен от 20.Прави си нормата за възрастта .
Павла,знаеш как е тук,за всяко ох дават АБ.Родителите при 37.2 водят детето в спешния.

Аз АБ давам изключително рядко, нашата лична също. Сигурно 15 минути мислех на Ади антибиотика и Вентолина, ама като я чувах как диша и ги дадох. Беше много зле детето.
За Ковид АБ на никой не ни изписаха и двата пъти. А и ние леко го карахме, с нормалната симптоматика.

Лекарства давам, няма не искам, няма недей. Пъхам спринцовката на вътре, в бузата и я изпразвам. Ще не ще гълта. На сила съм отваряла устата на Аделина. Е как да не и дам АБ като е с пристъпи и следващото е венозен АБ в болницата. А за капки си бях изградила система. Сядам на леглото, слагам ги между краката си и ръце и крака техни натиснати с моите а глава хваната между краката ми.
Сега вече знаят, нареждат се на леглото и чакат. И компреси слагам на гърло и гърди. Въобще съм ужасна.

Силно против АБ съм .Нашата лична ми каза да давам след 5 дни с температура 38.5 .За две години 3 пъти е била болна,слагам извара,нарязан лук в спалнята и я мажа с балсам за запушен нос Колийф.Силно го препоръчвам,маже се по гърдите и отпушва носа .Въобще ,сама ще гради имунитет,нямам никакво намерение и да давам имуностимуланти преди яслата,ако въобще я приемат де.Да боледува,да се оправя ,това е Имунната система трябва да е балансирана,не силна.

Не съм против АБ, а съм против безразборното изписване и за всеки случай.

Слънце, от сума ти и време се опитвам да избягам съня на Сими с 30мин по-рано и няма и няма. С по 5мин и пак си заспива когато му е часа. Въпросът е, че явно не му стига сън, защото като го взема от училище и заспива в 16,30ч за 2 мин в колата. Това пък съвсем обърква съня.

Момичета, вие добре говорите за насила, но при случай като на Дари, няма никакъв вариант. Всичко останало успявах даже доброволно да я уговоря. Капки за нос, спрейове в гърлото, свещички, даже сироп за кашлица на капки давах, разтворен във вода, пиеше си го детето. Но гъстите сиропи тип Панадол и антибиотик, знаете с какво повръщане бяха свързани. То милото даже отваряше устата да лапне лъжицата (нищо, че плачеше през това време), обаче само да и докосне гърлото и започваха позиви. И след това продължаваше. Някой път бяха минали 10-15 Мин от приема и като се закашля и започваше да повръща. Добре че се размина с венозен антибиотик. Лошото е, че аз съм същата и подозирам, че и тя така ще си остане.

Е, то това е друго. Едно е да не иска от инат, а друго е да не може.

Слънчице, много се радвам да те видя отново тук. Често се сещам за теб. През много премеждия сте минали, надявам се вече лошото да е зад гърба ви. Браво за сертификата за консултант!

Ние сме в България от няколко дни, адаптираме се. Полета мина много добре, Борис си спа през почти цялото време. Златен ми е той, никакви грижи с него. С часовата разлика отде едно се напаснахме. Но вече месец и половина се мъчим да мине на един дневен сън и си е жива мъка. Не знам вече. Иначе и аз лекарства на сила давам, че и добавките понякога когато растат зъби, като в момента, и не ги иска. Няма не искам, но специално за добавките и аз се измъчвам. И той като Борис на Павла е страшен инат и силен характер и е и ужас понякога.

Мише, и аз съм като теб и Дари и съчувствам. Ще ти пиша , ако искаш да се видим.

Хелиантус, с удоволствие. Ние даже май бяхме близо 🤔 Само казваш кога и сме на линия 😁
Слънчице, честито и от мен за новата квалификация.
Тери, много нови умения е усвоил Матей. Ще ви става все по - интересно и забавно с него.

Павла,кога му е обичайното време на Сими и кога го слагаш ти? Иначе,щом заспива в колата,вероятно не му стига сън .И Зори я слагам аз да ляга ,заспива без да я гушкам ,милвам и т.н
,но докато се унесе ,дори и до ненапълно заспала ,иска да съм при нея.Но заспи ли ,не се буди до сутринта .
Хелиантус ,как се мъчите?Може да не е готов за една дрямка Някои деца минават на година и половина чак,но зависи пак как е разпределен съня и кога ляга вечер.

Айде и аз да питам. Б1 и Б2, заспиват вечер с мляко. Знам, че е асоциация за сън, но как да го махна? Също така Ади по-често, Габи рядко се будят нощем и търсят мляко. Може да е 10 мл ама цокат и заспивам(АМ им правя). Не ми е проблем реално и не знам нормално ли е на тази възраст да имат такива нужди, нямам време да чета. Но как мога евентуално да го махна това мляко, че ме дразни.