Колко е голямо детето на брат ти?
Аз никога не съм обикаляла с майките в качеството си на майка. Дълги години бях приятелката без деца. Вече не искам да доближавам подобни групи. Нагледах се и се наслушах на памперси, болести, зъби и тн. 10 деца 'изгледах'.
Короната беше каквото беше. Сега е войната. Аз вече приемам стратегията на пълно не@бателство. То И преди не съм се трогнала много от света, ама вече ми писна. Сими иска да живее на Марс. Мисля да отида с него, за да тровя живота на извънземното му жена.

Робин, тъпо е като имаш очаквания. Може те да не са смеели много да ти се бъркат.

Децата са почти ок. Борис май започва с варицелата. Мъжа ми днес го оперерат, а аз или съм прецакала бъбреци или нещо друго и съм с едни забавни болки.

Павла, как сте?

Аз също гледам да не се вживявам.Нямам сили и нерви излишни.А хората са станали едни зли!

Павла, как сте всички в къщи? Мъжът ти каква операция е имал?
И у нас болести. Дари се разболя баш на именният и ден,преди десет дни. 3 дни беше все с над 39 температура, а от вторият ден тръгнаха и сополи. Тя не иска да пие Панадол, направо го повръща, че даже и след това 10 мин. продължава да повръща от зор. И това не е от някаква непоносимост или физическо неразположение, а от чист инат. Знае много добре, че е лекарство и не мога да я излъжа по никакъв начин. Капки за нос също не иска, но там все пак успявам да ги сложа набързо, въпреки че изобщо не помагат. Добре че намерих някакви свещички парацетамол, та с тях поддържахме температурата. Митко и той се разболя от нея, аз като никога удържах фронта. Обаче, тъй като тя до този момент не е боледувала, да ви питам дали е нормално 10 дни да има все още много сополи? По цял ден вървя със салфетките. Нослето, колкото и да го мажа, все е разранено и я боли. През нощта не можем да спим изобщо. Тя не може да диша, има храчки, дави се и се буди на всеки 5 Мин с плач. Сутрин чак устата и е разранена. Не съм я водила на преглед. Колебая се дали да не я заведа, но се чудя има ли смисъл 🤔 Най - много някой антибиотик да и изпишат, а аз за сега не искам да и давам. Не кашля, няма температура, само тези гадни сополи. Инхалация също няма да ми даде да и направя. И то пак казвам, че при нея не става с насилване. Дори да го направя, винаги завършва с повръщане от инат.

Мише, Лазар донесе сопол от яслата. Две седмици го борих това чудо. Сгъстих го с коларголови капки. После редувах инфлуназал и назик кидс, и вече почти не се запушва. Отделно вечер капех на кърпичка едни капки Олбас и ги слагах до възглавницата му. Миришат на евкалипт и още нещо, у долу горе има ефект и от тях. Бързо оздравяване.

Мише, за жалост е така. Не я тормози. Може я някакво кремче тип Назита и това е. С лекарства за 7 дена, а без лекарства за 1 седмица. Свещички и ако има над 40С хексалгин. Там е на капки и е лесно, а и да повърне, те пак си действат. Щом не кашля и няма температура, няма какво да я водиш на лекар.

Борис е с варицела вече официално. Даже и температура има. Да минава, че аман.

Благодаря ви за съветите. Павла, при вас наистина като при Маги, много неща се насъбират винаги. Сърби ли го много Борис?

Павла, дано бързо мине шарката. Срещу варицела нямаше ли ваксина или бъркам?

Тери, София е наполовина чехкиня 😀 затова пътуваме там от време на време, иначе си живеем в България. Козуначените коминчета ги имаше по едно време и у нас по моловете, но последните години не съм виждала никъде. Хубаво си решила за голям рожден, аз също планирам вече нашия, остават по-малко от 2 месеца. Моят списък с гости също е голям, чудя се с какво ще гощавам толкова много хора. Ще празнуваме на вилата на двора, само да не завали се притеснявам, че самата къща не е голяма.

И при нас за последния месец 2 пъти се разболяхме всички. За сополи давам само физиологичен разтвор и после дърпаме с аспиратор за нос. Около седмица беше предния път, имаше и кашлица. Сега само сополи и един ден 37 температура, което не се брои за нищо. Цяла нощ е закачена да суче, и пак се буди по хиляда пъти, не може да диша. Тя и здрава се буди по около 4-5 пъти, та сега е бройката е рекордна.

Робин, има ваксина срещу варицела. Не се бъркаш. Аз мисля да я сложа на Криси, но първо да си навакса с ваксините по календар.
Криси също много се дърпа и реве като ѝ пипам нослето за почистване, но като иначе не може да диша от сополи я хващам в здрава хватка и си върша моето с капките и помпичката. Иначе реве, че не може да суче и да спи нормално. Тя все още влачи някакъв сопол, но той е само сутрин.

Така, при нас драмата продължава. Появи се и кашлица, която за два дни стана супер дълбока, започна отново и температура да вдига следобяд. Не толкова висока като първите дни, но все пак я има. Заведох я на преглед, започнала да слиза надолу инфекцията и и изписаха антибиотик. То ок, ама е сироп, нямало друг вариант. Тя вече много разбира и подробно и обясних какво е и защо трябва да го пие. Е, съгласи се детето, но щом изсипах сиропчето в устата, изповръща всичко, което и беше в корема, че и повече 🤪 Днес успях да и го дам с една лъжица кисело мляко. Пак имаше драми, но го задържа. Та, въпросът ми е, има ли проблем да се дава по този начин? Повлиява ли на действието на антибиотика? Защото нямам друг вариант да и го дам.
Павла, как са децата?

Няма проблем, Мише. Стига да го задържа, не е проблем.

От популационна гледна точка не е много приемлива масовата ваксинация против варицела. Имунитетът не е толкова силен като преболедувал. Аз бях започнала да убеждавам педиатърката, но не се прави в сезона на варицелата- късно Сими, ранна пролет. Малшанс, че децата хванаха преди да успея да ги ваксинирам.
Симеон я изкара леко. Не го сърбеше много и за 1 седмица от първата пъпка беше вече супер. 3 дена температура, която беше и поносима. Ама Борис...разказва му се играта на малкото човече. Няма място без- перианално, препуциум, тестиси.... навсякъде. Устата му е в огромни рани. Не може да яде и има температура 39-40С. От 3 дена не сме спали с него. Ужасно е. Да минава по-бързо.


Аз на никого не съм правила големи рождени дни. Като са малки ми е хвърляне пари на вятъра- нищо не помнят и (поне моите) се стресирани от много хопа, които се опитват да им обърнат внимание. От както станаха на 2г ги водя за рождените дни на забавление- лунапарк, аквапарк, ядем каквото искат, торта с каквото пожелаят и много балони. Даже и подаръци почти не им купувам. На Сими беше топка за 3 евро. На първия и третия- нищо. На Бобо барабанче и пияно за 15 евро общо и пак нищо за първия.

Благодаря, Павла! Надявам се да продължи да го приема с млякото.
Милият Борис, много се е измъчил. Дано да е минало най - тежкото и вече да се оправя.

Мише, виж само в листовката на антибиотика дали не пише нещо за киселото мляко. Има някои антибиотици, на които изрично пише, че не трябва да се яде кисело мляко/млечни с тях

Масовите бебешки не са такива, защото масово бебетата пият мляко

Измъчи се. Утре ще го заведа да го видят. Дано да минава, че от 2 дена почти нищо не е ял.

Аз бях като Дарето, повръщах всичко. За съжаление при мен се стигаше до инжекционен АБ, хич не е добре това. И да ти кажа Мише, осъзнаване идва към 5-6 години. Сега и да те разбира не може да подтисне рефлексите си.

За голям първи РД, всеки си знае. Моя опит на чужди такива е ревящо дете, изнервени родители, връчване на детето на някоя баба, за да могат родителите да празнуват. Малчовците не понасят цялата шумотевица и многото гости и това ги стресира и дори да се държат ОК към момента, после през нощта ще ви го върнат тъпкано с рев и извиване цяла нощ.
Че аз сега го преживях с излизане по центъра след зимноседене в квартала. Тия двечките не бяха виждали толкова народ и голям рев падна първата нощ.

Аз да кажа,че ги взимам пеша от ясла. Ходят вече по 25 мин пеша без да мрънкат, после люлки и пързалки не ги броя. Е всичко изисква бая време, но е възможно. Избирам безопасен, уж, маршрут, ходим хванати за ръце, сърдят се, плачат, събират камъни и пръчки, но накрая стигаме до целта.

Бих бутала количката още, но улиците са ужасни, баира голям и те много ми тежат. Ако е по равното става, но баира не мога да го кача с количката.

Аз си продадох двойната. В багажника седи една за всеки случай. Последната почивка я ползвахме, но там навъртяхме мвооого километри.

Нещо, което да облекчи тези рани в устата да знаете? С вода за уста успявам да промия, че поне да не се възпали. Той свикна да плюе.  По-точно не гълта седи с отворена уста и чака. Толкова го боли. Едно гелче ми дадоха от аптеката, но не мисля, че помага. Иначе той седи и да го мажа. Сироп пие само ако термометърът покаже червено, ако е зелено не иска дори и да му давам друго, а не за температура.

Маги, осъзнават се. Разбират, но просто са още патета и не могат да превъзмогнат себе си.

Аз днес тръгнах с Криси пеш задетската кухня. То не беше така предвидено де. Сглобих една от ония пластмасови коли с дръжка за родителя (не е триколка, но наподобява). Тая кола някога е била на Васил и при местенето изскочи от тавана. Та тръгнахме, даже сложих батерии, за да е интересно. Обаче малката тръгва да става, бои се да се вози на подобно нещо, слага си краката пред степенките и стигнахме само до ъгъла на блока. оставих я във входа и продължихме пеш около 1км. На отиване вървеше и се занимаваше с ципа на якето си, опитваше се да го дъвче. На връщане я качихв рейса. А от спирката видя няколко залъка хляб на земята и само я видях как отива, вади биберона и се готви да обядва. Грабнах я, а тя рева с пълно гърло. Някаква жена я видяла и дойде да даде хляб на детето, тя си беше с торбите на излизане от магазина. Следващия път без експерименти.

Не пише нищо за храни и напитки.
Маги, то аз не мога да си подтисна рефлекса, дето съм на 30г, камо ли малко дете. До ден днешен съм по същият начин. Бяха ме приели за операция и я отмениха и си тръгнах, защото не можех да изпия някаква гадост за прочистване на червата. То вярно, че бяха и 2л, де . Както и да се бях насилвала нямаше да мога да го изпия. Така че я разбирам. Иначе и аз се бях подготвила за инжекции. То още не се знае, че само веднъж успях. Лошото е, че никой не приема сериозно невъзможността за прием на сиропи. Личната сто пъти в питах за друг вариант и какво да правя, ако не стане, тя каза, че ще изпише лечение, пък ние да си я лекуваме както можем.
Павла, за съжаление не мога да помогна с информация. Само стискам палци бързо да му минава, че е ужасно да гледаш малко детенце да се мъчи така и да не можеш да му помогнеш.
Ние също не ползваме количка вече от много време. Но Дари ходи страшно много. Един час ходи спокойно без да иска да я нося. После, яко поседи дори и 10 мин, може да изкара още 1 час ходене. Даже престанах и тротинетката да взимам, защото само я влача, а тя не иска да ходи. Освен това вече не се разсейва на всяка крачка и доста по - стегнато става придвижването.  С говоренето също напредна страшно много, откакто навърши 2г. Малко се бях притеснила, защото до тогава си казваше 10 думи, които ги повтаряше 1г. без развитие. И изведнъж като се отприщи, няма спиране. Сега казва всичко, обяснява нещо постоянно. Прави си изречения от по 5-6 думи и ми надува главата по цял ден 😄 Сега обаче се борим с пубертета. Неща, които обичаше да прави, като миене на зъби, къпане и т.н,сега се постигат с много зор 😄 Но пък навън се укроти. Преди тичаше постоянно в някакви различни посоки от това, което и казвам. Площадките, ако не са затворени, по същият начин. И общо взето излизането преминаваше в постоянно гонене. Сега ме държи за ръка и слуша. В магазин като влезем също. Проблемът е в къщи. А и с болестта, спи по 30 мин. на обяд и това за целият ден, а аз изтрещявам отвсякъде.

Те изведнъж проговарят. Някак постепенно, но аз лично осъзнавам, че се общува с тях от вчера за днес. Аз се притеснявах доста с говоренето. Симеон от много рано говори и знае много неща- планети, да брои, цветове и тн. Проблемът е, че основно говори по негов си начин. Правих консултации с логопеди и тн.  Всичко идва от билингвизма и заради ушите. Преди да сложим аераторите той не е чувал ясно звуците. Сега му липсват няколко звука, но след операцията изведнъж започна да говори и на двата езика доста по- ясно.
Борис след 2г започна да казва неща различни от 10 думи- мама, тата, яде! (естествено) и подобни. Сега започна да говори, но пак е счупено. Разбира чудесно и български, и френски. Казва думи и на двата езика, но също ще му е трудно. Започна и с изречения. Преди няколко дена като плачеше, че го боли от пъпките в устата, които са като рани вече, се опитвах да го успокоя,че е голямо момче вече и като го намажа ще му стане по-добре и той ме бутна и ми каза- Но, Бобо е бебе, па маи. Преводът от българо-френски е ясен. Та така. Явно и малкото ще ходи на логопед.

Днес ще го заведа на лекар, макар снощи да спахме за първи път от 4-5 дена и явно се оправя. Просто ако и днес не яде, ще му е трети ден на 2 бисквитки и 5 макарона общо. Хубавото от цялата ситуация е, че откакто се разболя не ползва биберон, който иначе му е само за заспиване, така че ще натисна леко и въобще няма да го връщам.

Ходенето с Борис ще е малко по-сложно от със Симеон. Сими все иска да е голям, а Бобо да е бебе. Сими лятото ходеше от спортна зала до пристанището (3-4 км) по 2 пъти на ден като отделно бягаше, играеше, а и след плаж го правеше. Бобо май се изморява по-бързо. Лятото пак ще взема количката (имам йо-йо, която е и ръчен багаж), че да ни е по-удобно. Хубаво е да се научат да слушат навън. Аз вкъщи съм най-либералният човек на света, но навън е много опасно, особено с две малки деца.
Мише, с уговорки не става ли? Аз толкова много говоря, че около 19ч вече съм си изговорила думите за деня и мъжът ми като се върне от работа ме пита защо се сърдя. Всичко е с обясняване, защото вече са отделни хора и не може просто да ги накарам да правят нещо. Трябва да знаят защо се прави. Така е лесно за напред.

Да се оправят бързо и леко болните деца и пишете по-често  

Понякога става, друг път не,зависи от настроението 😄 Аз също много обяснявам и говоря. Но като си реши, че ще е инатлива в конкретният момент, нищо не може да я разубеди и ако не е много важно, просто се отказвам 😄
Павла, пиши след прегледа. Дари също не ядеше изобщо първите дни. Даже я мерих сега и около 1кг. е свалила, въпреки че вече си хапва. Много ми беше странно да няма никакъв апетит, точно тя. Но явно от високата температура и е било доста лошо.

Мише с всякакви храни приемах аз АБ, за малки деца не е проблем, защото масово така ги лъжат родителите.

Аз мажех устата с едно кремче Дактарин, то е за афти помага при пъпките от варицелата.

Много говорят и близначките от последните дни. А с две излизането е веселба. Да ходят много, но искат по бордюра, да си вземат камъче, да пипнат светофара. И са две. Двете те дърпат, тръшкат се и плачат. Та си е зор.