Лина, в неделя ще се видя с моята приятелка рехабилитаторката, тя е и преподавател тук в МУ и ще я питам, но мисля, че рехабилитацията трябва да си върви.Нали и за Ади се съмняваха за рахит, но го отхвърлихме като възможност, оказаха се много слаби ставни връзки на крачетата ипо-голямо тегло, ранно изправяне от там изкривяване физиологично на краката.

Тези неща стават много бързо, недей да се обвиняваш, важното е че си взела мерки.Ади също много се поти, един от симптомите не беше ли лош сън?Вече не помня.

Аз чакам кучешки зъби, ту се спи ту не се спи.Излизаме в хубавото време и стават все по-стабилни.

Лина, Вигантол е 20000 IU ама на ml, една капка Вигантол е 400 IU, да имаш предвид като започнеш да дозираш.

Децата, особено покрай други деца, много бързо се адаптират и напредват в развитието си. Доказано е, че се опитват все едно да компенсират и оцелеят. Особено близко при породени деца или група от деца със съвсем малка разлика. Да, помня за крачето Ади. ами Даниел личната и една педиатърка във Вита го гледаха всеки месец. И двете недоумяват, защото преди 20 и няколко дена бяхме на преглед и всеки път сме коментирали тая кратунка. Доцент Найденов ( невролог)каза, че като се  увеличи дозата, за двайсетина дни ще се оправи. Това няколко пъти го питах и накрая ми се смееше, но на мен хич не ми беше смешно! Благодаря, че ще питаш. Да, Тери мерси че писа. Аз намерих една листовка и пише ‘1 капка вигантол (приблизително 500 IU)’. Дефакто аз съм давала около 1000 IU. В нормата, която каза Павла. В листовката пише ‘профилактика на рахит при кърмачета -1 капка дневно. При недоносени-2 капки. Тоест всичко е спазено. Ще видим днес какво ще каже ендото и ще търся лаборатория, където да вземат кръв на бебе:/

Lina, може бурния растеж при него да е допринесъл.Обади се на някоя лаборатория към болница, където има детско отделение.Не всеки взима кръв от вена на бебе(ако от там ще взимат)Аз лично водех Моника в детското отделение, там и взимаха кръв и с кръвта ходех в лабораторията на същата болница.Не знам в София как е, но звънни предварително!

Лина дано бързо се оправи малкия. Ще преминете и през това, няма начин. На мен педиатърката ни изрично ми обърна внимание вит. Д да е на гладно. Тъй, че не се обвинявай толкова много. Най-важното е че нещата са поправими
Иначе малчо с уокъра обикаля хола хахах научих я да ме държи за ръка и да ходи. Взела съм и обувки и на вън всеки ден "упражнения" за ходене.

Много е готино в началото ходенето на вън докато не стане тичане Сега са пак много интересни, но се налага бързо тичане към някоя която не слуша и е отишла в неправилна посока.С тая количка нямам достъп до почти никакъв магазин, а ми се щеше да им взема по една малка топка да имат и да си ходят след нея.И буталки взехме, да ви кажа играят си малко с тях, ама на другите деца са по-интересни

Лина, от пръстчето взимат навсякъде, а ако е от вена, питай наистина. Всичко ще се оправи. Взимат се мерки навреме. Но няма как да не се притесняваш, после като си влезнат в норма нещата, ще забравиш и това и ще се радваш на растящото човече. Добре че имаме способността да заравяме надълбоко всички трудности и негативни емоции, които преживяваме.
Маги, разбирам те с тичането въпреки че при теб е по - трудно. Дари вече не иска да ме държи за ръка, а и си подтичва доста бързо и ми е най - добре на площадките, но докато стигнем до там... (вече не използвам количка, защото категорично я отказа). По този повод от две седмици се опитвам да харесам триколка, но се оказа трудна работа. Искам да се сгъва, да става на колелце за като порасне, да се регулира облегалката и да е с голям сенник. Харесах няколко модела, обаче идва и проблема с излагането в магазините на мостри. Повечето ги няма, а тези, които пробвах се бутаха трудно. Все едно много  се усещаше тежестта на детето. Има едни, които се бутат доста по - лесно. Някой, ако има впечатления за нещо конкретно, да казва 

Лина, трябва да си намериш лекар, който е по- дзен. Сигурна съм, че и те те стряскат повечко. Знаеш, че не искам да подценявам нищо, но това са нормални проблеми на зимните бебета, особено, ако са по- пухкави. Всичко ще се нареди. Дано е само вит д.

Маги, аз в магазин с двойната количка влизам, че по-бързо. Ако не влиза количката, тогава не ходя в него магазин.
При мен за возене в кола и количка си има правила, а също и за ходене. Ако се дърпат, не искат или нещо- веднага се прибираме. Няма значение колко далеч от нас сме или дали имам нещо да правя. Сими ходи редом до количката и се държи за нея. Ако се пуска, пита.
Бобо още не съм го пускала навън да ходи. То и никъде не ходим де, че хем е гадно времето, хем с вечерния час, забраната на площадките и всичко останало. 

Аз съм като Павла.Много съм твърда с Моника и близначките.Няма реве, няма тръшка се.Бременна прибрах Моника от центъра, макар че тъкмо бяхме излезли, защото не слуша.Мише, тези неща са неудобни, тромави, детето ако заспи няма как да легне и виси буквално на него, нямат багажник, а за каране на колело, едно не съм видяла да го ползват по това предназначение.Педалите са изнесени много напред и на децата им е трудно да ги натискат.Съвет, опитвай се да я залъжеш още в количката или вземи лека, лятна някаква, но за това само ще си дадете парите на вятъра.

Павла, тук масово магазините не са пригодени за единична, какво остава за двойна количка.Не говоря и за стъпала на горе и на долу.Ето трябваше да отида до книжарница, ами има 3 стъпала, абсурд да вляза.Свикнала съм де, гледам да ги оставя на някой и така обикалям.

И двете ги уча да ходят до мен.Моника на 2 години ходеше водена за ръка, като можеше да мине доста голямо разстояние пеша.Но аз ходя много и нея научих така.

Оо аз също я държа, особено когато е опасно. Но тя предпочита да си е свободен електрон  За това казах, че ми е най - добре на площадките, защото е затворено и си обикаля на спокойствие.
Маги за колело после не мога да кажа. Но тези модели, които харесах са леки, някои и много маневрени. За това искам на живо да ги видя,за да пробвам. Също така съм избрала такива с регулираща се облегалка, за да може да пада и тя да поспива. Багажник също имат. Но пък и е много по - интересно от количката. Там не мога да я прилъжа по никакъв начин. Общо взето всичко съм премислила, за да ми е удибно. Единствено не знам как да стане с пробването на живо, за да преценя дали се бута лесно и дали е маневрена.

Мише, и мен само лягането ме спря да взема такова. Но пък всеки си преценява според ежедневието и нуждите, затова и пазарът е шарен. Васил също отказа количката около годинката, но го мързеше и да ходи до площадката за игра. Вървим си, влачи се, реве да го нося, вижда пързалка и се отскубва да се пързаля на момента. Сега ходи много и обикаля по планините без проблеми по цял ден и почти без спиране.
Аз пък съм обратното - не прибирам за лошо поведение. Лишавам от друго, но не наказвам себе си. Но пак ще се повторя - ако съм обещала сладолед- купувам сладолед, ако съм обещала бой - бия. Затова внимавам какво обещавам, как заплашвам и какво изисквам. Когато детето се държи неприемливо за мястото, на което сме го дърпам настрана и обяснявам защо и как трябва да се държим всички. Ако не си вземе поука лишавам от нещо и обяснявам защо и докога. Например от 01.06. до 15.09. се яде сладолед всеки ден, но ако сгафи спираме сладоледа за седмица или до второ нареждане. Ами човека обича сладолед и не иска да се лишава. А понякога за награда има право да яде сладолед на корем (повече от 3 за деня не е изяждал).

То това добре, но за голямо дете. На бебе хайде му обясни, че няма да отиде на люлки, защото се пуска от количката. Няма шанс, а и за мен е безмислено.
Аз се карам само ако е опасно. За всичко друго- не.
Да си седя вкъщи, а не на площадка за мен не е наказание. 

Може, знам. Тук има същите малки магазинчета. Със Сими влизах с раница, но с двамата няма как. Просто си ограничих магазините.

Днес беше ваксината. За сега сме ок. Ако има нещо, ще пиша.

Зимата у дома - да, но лятото с приятели в парка и на мен ми е любимо. Ами говоря за дете над годинка - разбират те, много добре разбират. А пък като видят и последствията още по-добре разбират. Да, и аз не прекалявам със забраните и карането. Преди да си отворя устата се питам каква е причината да искам нещо да забраня и ако намеря опасност действам, а ако е безобидно, но просто на мен не ми е кеф млъквам бързо.
За мен ще са полезни отзивите след ваксината, макар че нямам очаквания за нещо повече от общо неразположение.

За мен, за да е възпитателно, трябва да има незабавно наказание или действие, а не отложено. Поне не преди 3-4г. Въпрос на възгледи е.

Павла, точно така е. Няма абсолютно никакъв шанс, да обясня на Дари, че понеже днес на обяд като сме излезнали тя е искала да я пусна да тича, пък не трябва и сега 4ч по - късно, заради това няма да и дам любимата играчка примерно и тя да ме разбере. Да не говорим, че дори няма и избор за такъв тип наказания при малките деца. Ето, тя не яде нездравословни храни, така че няма какво да и взема. Не играе на видеоигри, няма телефон, не гледа телевизия и т.н. Иска само гушкане и игра с мен, което няма как да и взема  . Обаче, ако в момента и се скарам, че не трябва да прави нещо, веднага ме разбира.

Точно. Дори със Сими, който вече говори достатъчно, че да има диалог, не мога да го 'накажа' така. Времето е относително. Как да му кажа, че 2 дена няма да му давам неща си, защото е бутнал Бобо примерно.
Обаче като му кажа, че не се прави така и ще го пратя в стаята му, като го бутне пак, затварям го за 1мин в стаята и знае, че всеки път има последствие. На третия път, дори и след 10 дена, не го бута, защото знае, че ще отиде в стаята си.
В разни книги за възпитание също го има този съвет- моментално наказание и една и съща реакция. Без мързел, без оправдания от страна на родителя- ох, то нищо не стана, после ще го накажа, ама той е изморен и тн.

Ми не знам, моето си ме разбираше и преди. Сега не вдява особено, но като малък и дори бебе (след 10 месец) реагираше и спираше да прави каквото прави на всяко НЕ. И така вече почти 6 години не играе с играчки, защото е бил наказан задето не иска да подрежда. Разхвърляше много, но ревеше и не искаше да подрежда. След едно наказание отказа да вади играчки от шкафа си повече и до ден днешен всичко, което ползва е за игри навън, но у дома не разхвърля. Чак ми е жал колко съм го стресирала. И той е инат, но аз имам повече стаж от него. Досега за каквото съм наказвала не е повторено. Един единствен път съм реагирала първосигнално навън когато се тръшна в средата на едно кръстовище на връщане от ясла. Е, повече не се е тръшкал никога. Всички други неща, за които не е слушал са обсъждани и обяснявани насаме. Ако е важно го дърпам настрани, ако е по-маловажно изчаква до прибирането ни. Това, че не могат да говорят изобщо или достатъчно добре, не значи че не разбират. Дори схващат повече от по-големите. Никога не съм го гледала по книга, водила съм се по нуждите му и възможностите му. Книга няма и да отворя, аз познавам дишането му толкова добре, че само по това мога да позная дали след 2 дни ще е болен. Надявам се и с Криси да имам това време за опознаване и да имам правилните реакции спрямо нея и нейният характер. Тя опита с лъжичка да хапва и сякаш цял живот това е правила. Толкова лакомо поглъща, милата. Почти цяло пюренце изяжда от 80гр преди да се измори и да засуче от шишето.

Лято, убий ме, но не мога да повярвам, че на 10-12м можеш да се скараш на бебето или да обсъдиш с него след 20 мин и то да знае за какво е.
Книгите не са лоши, че чак да им се заканваш, че никога няма да отвориш. Често дават идеи и обличат в думи, неща, които понякога ние интуитивно усещаме.

Лято, едно е да реагира на "не" или моментно скарване и друго на наказания след време за предишни "провинения". Точно това казваме с Павла. Дари също много добре знае какво е не, недей, не пипай и т.н. Понякога ме слуша и спира, друг път ми се смее и продължава  Но още работим по въпроса  Но да я накажа след време, не просто, че няма да разбере защо, ами изобщо няма да знае какво се случва и защо аджеба и се карам сега. Напротив това ще я обърка. А и все още краткосрочната им памет е по - добре развита и наистина е хубаво каквото има да се учи и обяснява за дадено поведение, да е на момента. Браво на Криси за хапването от лъжичка. Ще е успешно явно ранното захранване при нея.

Лина,не се обвинявай!Рахита се лекува,ще направиш каквото трябва и ще се оправи всичко.Прегръщам те!
Аз почнах да чета на Симеон Колев книгата Мисия татко диалози,ами прости неща са,но наистина облича в думи нашите възгледи .Ако някой иска мога да му пратя да прочете нещо мога да му пратя от тези .Аз обичам да чета по принцип,а сега чета за бебета,просто книгите според мен ти насочват вниманието,не ти диктуват как да гледаш дете
Мише,аз триколките хич не ги харесвам,с Танчето коментирахме по тел една,нека каже мнение.Аз при нашите имах количка бебешка триколка,ми няма такова чудо.На бордюр или стъпало се криви на всички посоки.Тези които ти гледаш са за мен пълен китюк,единствено приемливи са ми с хубава дръжка тип като на количка,но като цяло не ме кефят изобщо.Най-добре е да пробваш с нея в магазина .Комсед имат една сгъваема,за която съм чувала добри отзиви,като цена е към 600 лв,марка и модел не помня .За Зори лятото искам райд он с дръжка първо да го бутам аз,после тя ще си го кара с крака,но пак ще пробвам с нея да видя как ще седи тя там.