За съжаление утре е прегледа. Ще звъня, не се издържа това.

Извинявай, на мен ми се размиват дните вече.

Малко ли ти е и на теб...
Дано се оправя бързо Сими.
Иначе аз звънях току що, общо взето нищо не могат да направят докато резултатите не са готови в понеделник..., но даже и след това Пиритон ми бил решението..., което нали...

Хелиантус, пиши на др Мели да видиш какво биха препоръчали те с др Даскалов при такава ситуация. Може имейл да й пишеш, ако смяташ, че повечко кореспондеция ще имате. То до понеделник има сума време.

Каквото четох, изписват и урзодезоксихолева киселина. Поне утре лекарят да каже нещо.

Де да беше само Сими. Бобо и той е болен от вчера с 40С.

Стискам палци всичко да е наред.Аз пих аспирин со 32-ра седмица и след това почнах НМХ.

Леле Хелуантус, ужасен ужасТ! Ами ако отидеш директно там има ли как да те върнат? То как да го търпиш. Зависи кой ти слага упойката да ти кажа. Мен с Лори и ангелчето направо ми се искаше да не слагам упойка. Все не уцелваха, бодене няколко пъти- абе бляк! С Дани, още от вратата го почнах анестезиолога, какво ми се е случвало и буквално му се примолих . Не изглеждаше особен впечатлен, но пък нищо не усетих

И за двете раждания отидох с идеята, че природата си знае работата и за раждането прагът на болка се покачва достатъчно, за да издържа. Май с Васил можех да издържа, но все пак ползвах упойка. С Криси крещях, че това раждане е огромна грешка, защото зверски боли. Но с нея бях наплашена, че е огромна и ще има разкъсвания и по-скоро беше психологически момент на страх. При това положение упойката беше неизбежна, а криси излезе и без да напъвам дори (отказвах от страх). Като видях колко е малка бая се засрамих, но беше късно. Както се каня за трето ако се стигне до там хич няма да му мисля, а ще се упоя подобаващо отново, за да съм по-спокойна поне. Нямах консултация с анестезиолог нито веднъж, на първата упойка ми откриха шиповете, на втората предупредих за тях. Дано всичко е наред, Хелиантус. Малко остана ♥

Аз пък имам негативен опит с епидуралната и много се радвам, че този път няма да имам възможност да я сложа. При мен забави раждането с огромно количество часове. Както и другите две обезболяващи инжекции преди това. Ако не бях сложила никакво обезболяващо, щях да си съкратя раждането с поне 20 часа.
Освен това след раждането четох проучвания и статистики. Най-честите следствия от епидурална са раждане с форцепс, вакуум и доста по-често се стига до секцио. При мен за съжаление го докарах до форцепс.

Не самата упойка е виновна, освен ако няма проблем при поставянето  и блокът стане много висок или се постави прекалено рано, проблемът е в липсата на движение. Това забавя раждането и без анестезия. Липсата на болка не ускорява. Дори понякога забавя. Както Лято е отказала да напъва от страх от болката. Някъде бях чела за 1-2ч удължаване на раждането. 
12ч минимум, но се предпочита около 24ч да са минали от нмх преди упойката. За пълна няма проблем, ако се наложи спешност.

Упойката беше поставена навреме. Имах движение.
Но лекарите, с които влязох за форцепс бяха категорични, че епидуралната е довела до толкова дълго раждане. Факт е, че преди да ми я сложат контракциите бяха на секунди една от друга. А след като я спряха, 2 часа и малко по-късно, контракциите вече бяха на 18 минути. И оттам тръгна лавина от проблеми, която доведе до форцепс и 2-седмичен престой в болницата.

Аз както знаете родих много бързо, но пък бях и на окситоцин. Та, забавяне нямаше. Не ме е боляла глава или кръст и нямах никакви странични ефекти. Единственото ми оплаква е, че ми сложиха малко, защото раждането напредваше бързо и ме държа 40 мин и като започнах да напъвам,вече си усещах всичко. Но наистина много зависи кой ти я слага, как и колко. Даже и преди да ме отпусне, не чувствах болка, обаче си усещах контракциите и стягането. Освен това ме караха да си движа краката, за да е сигурно, че само болката е блокирана.

На мен пък нищо не ми промени, освен че отне болката, което е и целта.
Но личното не доказва нищо така или иначе.

Плашим бременните ли? Шегувам се (ако някой не е разбрал и сам де). И двата пъти бях с окситоцин. Упойката и двата пъти я сложиха трийсетина минути преди раждането. С Криси не отказах да напъвам заради болка, а заради страх от разкъсвания. Е, и двата пъти завърших с по 2 шева, което не е нещо сериозно. Васил го раждах 17 часа с изтекли води, а Криси 9-10 часа пак с изтекли води. Само че с Васил имах първо контракции, а с Криси се появиха 4 часа преди раждането. 2 раждания, различни сценарии, един избор - окситоцин и упойка. Това не го заменям, без това щях да раждам с дни сигурно (то с изтекли води си е опасно да се стои дълго).

Споделяме опит и информация само.
При мен първото раждане беше много бързо и затова не успях да родя плацентата. Силни контракции на голям интервал и без мониторинг. Бях на един измолен напън от вакуум. Имах и окситоцин заради контракциите.
Второто беше спокойно, контролирано раждане. Последните напъни помолих за окситоцин, за да подпомогне и кърмата.

На мен много ми се иска някой да ми я беше споменал тази информация за епидуралната. Защото тогава щях да взема коренно различни решения. Обичайно всички казват колко било готино с епидурална и нищо повече. А то има доста. Аз затуй не си мълча. Вече когато човек има всичката информация, може да си прецени сам.

Яничка, в общия случай не е проблем упойката, но има човешки фактора и от двете страни- лекар и пациент. А понякога просто си тегли и късата клечка. Забавянето е по-скоро изключение, отколкото правило.

Моето бебче прилича на човече вече, в 8г.с.+4 съм. Еми верно казват, че твоето гардже си е най-хубаво. Много хубаво ми се струва.
Разказвах на моята докторка как преди ДРЗ аз предложих да се разкаже история от вече успяла съфорумка и задължително подчертах: "Ама да не е от онези жени, които докато си чакат инвитрото и забременяват вкъщи, че само подлъгват и окуражават излишно хората"
Ей ме на, щастлива след забременяване, докато си чакам инвитрото.

Хелиантус, стискам палци да ти внесат малко яснота днес.

Много хубаво, Тери! Още малко до ФМ.
Тези истории също са обнадеждаващи. Наслади се на бременността си.
Хелиантус, мина ли прегледът?

Много хубаво, Тери. Помниш, как си говорехме за случаите " ами стана от първия път" "изобщо не съм очаквала"  и тн. Нещата се случват в тяхното си време. Абе,, да не са дръпнали Хелиантус за секцио. Дано е добре