Ааа лято аз го слагам,малък е още сам да сяда. Макар че на люлката има табла и той се набира и сяда сам,ама без помощ неможе хаха

Всеки сам си иман якакво решение.Ние близначките гледаме да са на тихо и спокойно.На тяхната възраст Габриела заспиваше само в слинга, а Аделина сама откъртваше в люлка/шезлонг, нещо друсащо.Пробвайте и така, аз Ади още я приспивам в шезлонга.Променят се постоянно, стават все по-любопитни и искат още и още да виждат и чуват.

Слънце, сега ще пада голяма изправяне и катерене по всичко.Кога ще проходи никой не знае.Моника рано се изправи, проходи на година и един месец.Тези двете са съвсем друг калибър.Бързо след изправянето проходиха.

Ние сме добре, вчера говорих с отртопед за Ади, каза че за сега ще я наблюдаваме само и ще следим дали изправя краката.Много е малка за каквото и да е.По принцип децата минават през такова изкривяване на краката, по-странното е че стъпва на външната страна на лявото стъпало.Та ще чакам месец и ще пращам ново клипче да я видят пак дали има подобрение.Аз я наблюдавам де и според мен от няколко дни взе да стъпва повече на цяло стъпало и вече не криви така усилено крака.

Аз че се вторачвам много така е, но според доктора има и по-зле от мен 

Маги, по-зле е ако изобщо не обръщаш внимание. Познавам хора, които грам не обръщат внимание на тия неща при децата си и забелязват изкривявания чак в тийн годините. Познавам децата и знам, че не е нещо наскоро придобито.
Васил никога не е приспиван, оставяла съм го в леглото, завививам и заспиваше. И досега иска някой да го завие вечер, а после става за 100 неща, но ритуалът е спазен. Криси е друга бира - не я приспивам на ръце, но често стоя до нея и подавам биберон, понякога шъткам или пускам бял шум. Тя забелва очите, затваря ги и след секунда с едното очо ме зяпа дали няма да избягам. А съм мръднала и веднага се сърди, криви муцката и ми дава 2 секунди да се върна иначе почва да реве. Е, малка е още. Като си намери ръцете и почне да си пъха сама биберона в устата ще я свикна сама да си заспива, за 2 месеца и половина не мога да кажа, че има навици. Но се научи, че щом сменям памперса ще яде след това и чака търпеливо да приключа със смяната на пелената. Това ѝ е навик със сигурност.
Изправянето не значи прохождане, наистина. Но сте все по-близо до него. Васил си правеше всичко наопаки - лазеше, но не можеше да седи. Започна да се изправя по мебели, но не можеше да седи. Проходи, но не можеше да се изправя сам. Научи се да седи без опора когато проходи, а да се изправя сам след месец-два. На 2 месеца си откри ръцете и на 3 вече ги ползваше съвсем съзнателно. Криси е мързелана - реве ако я сложа по коремче и не иска да крепи главата дълго, спи почти постоянно. Следобедите чак будува по час около храненията, а понякога дори я храня спяща. Като се нахрани събира сили да ми се усмихне и до 5 минути е заспала. Вижда ми се доста пораснала вече. Януари ще ѝ е месец за доктори - кардиолог, гастро, педиатър за млякото и нейната лекарка за контролен преглед и консултация.

Димана също не е приспивана никога. Още от малко бебе й научих сигналите, че й се спи и като видя знак - мия, обличам пижамата и ляга. Никога не съм седяла при нея, дондуркала или каквото и да било друго. Но при нас няма час за лягане. Ляга когато й се доспи - от бебе досега е така. И е голяма поспалана.
Когато проговори започна да си казва самичка кога иска да ляга.

Маги, радвам се, че сте добре, всичко ще бъде наред, щом сте обърнали внимание.
Имам слинг, нося я, но като я извадя се събужда. Тежи ми за дълго време носенето. Преди спеше по 3 дневни дремки тричасови, заспиваше на гърда. Вечерта е активна и заспива към 1 или 2 часа. Реших, че не е добре, да има голям интервал 4-5-6 часа да не спи, много е малка и започнах с едно приложение на телефона - Хъкълбери, да оправя уж нещата. Помогна донякъде, но намаляването на дневния сън, не оправи големия интервал. Пак има към 3 - 4 часа бодърстване вечер. Сега се опитвам на 1.45 - 2 часа да намаля това време. Четох, че недоспиването влошава качеството на съня и тя наистина много се стряска. Ритуали имаме, ама се събужда, ако заспи след 20мин. Рефлуксът също й пречи да спи спокойно, събужда се да я оригвам понякога.

Кукапетел, води се по детето.Стряскането е нормално за тяхната възраст, много е нормално, прочети за рефлекс на Моро мисля беше.Защо тази пауза ти се вижда голяма?има бебета които будуват.Моника ми беше такова бебе, и до ден днешен тя вечер може да заспи много късно, отказа ми сутрешния сън на една година, а за справка сестрите и не могат без него.Отказа да спи след обед към 3 -4 годишна, в градината просто лежи на леглото трябва да е много изморена, за да спи.Ако ти тежи слинга, значи не е поствен оптимално, не би трябвало въобще да усещаш тежест с него.Направи снимки изпрати ги на някой консултатн или ги публикувай тук, все ще помогнем.Аз от слинга не я махах, спеше в него.Като минахме към раничка се научих да я свалям спяща от раничката, като раницата оставаше под нея, а предварително я овивах в едно одеало, за да се затопли и да и е уютно.

Нещата които ви се случват са изключително нормални, просто ти имаш други представи.Пак казвам, води се по бебето, то ще ти покаже какви нужди има точно.

Ние вчера преживяхме малък ужас.Моника реши да носи Аделина на центъра, докато кажа остави я и падна върху нея.Спря ми сърцето и всичко.Мълчах и не се карах на голямото, прегръщах и чистех малкото, че цялото беше в кръв.Оттървахме се с малко драскотини по лицето ама е добре.С каката говорихме доста, а дано нещо е влязло в главата и.

Да сте много щастливи идната година и да ви радват малките човечета ви пожелавам!

За мен не е проблем големия интервал от бодърстване, а късното заспиване на бебето. Това което сме говорили с педиатъра на Васил е, че заради захранването на по-късен етап детето трябва да придобие дневен и нощен режим отрано, за да не остане с впечатление, че нощите са будното време. При захранване е хубаво детето да е сито, но не да се е нахранило току-що. Трябва да е будно в следващия час поне и да се следи за реакция. Също така е добре това да се случва в интервала между сутрешно и ибедно хранене, за да може да се потърси адекватна лекарска помощ при нужда (крайно е, но е разумно). Поради това денят и нощта трябва да съответстват на бебешкия режим. Когато Васил беше на 2 месеца той спеше нощен сън с пропускане на 2 хранения денем, а нощем се будеше на 3 часа, за да се храни. Повече от 2 месеца съм се заигравала да обърна деня и нощта за него, така че да спи нощем и да будува денем, а към 6 месец вече имаше режим на 1 дневно спане от 4 часа и 1 нощно от 10 часа. Бях като зомби докато го науча, че нощем се спи, а денем се будува, яде се и се играе. Събуждаше се в 12 за хранене, а аз го държах до 12 и 30 преди да дам храна (водата и биберона не помагаха). Следващата седмица той се будеше в 12 и 30, а аз го държах до 1 часа и така изместих всички нощни хранения да се случват през деня. Денем го будех на 3 часа и го занимавах колкото и да му се спи. Беше един от най-кошмарните ми периоди, но не помня много от ежедневието ни заради недоспиването.
Криси не е повръщала на фонтан от доста време, но постоянно спи в бременната ми възглавница, която е огромна и я намествам под нея като гнездо. Не съм сигурна доколко е правилна стойката ѝ по този начин, но виждам, че ѝ е удобно и не заспива на друго място. Доскоро спеше в нея само денем, но няколко вечери подред сменях чаршафи, че ми оповръща леглото и започнах и нощем в нея да я слагам. А и се страхувам, че от тежестта ми матрака потъва и под гравитационни сили тя се търкулва съвсем плътно в мен и заравя глваица в пазвата ми, така че да е опасно за дишането ѝ. Сега спи съвсем непробудно и дори не търси биберон нощем, а сутрин я будя аз за първо хранене. През деня понякога будува по 30 минути след хранене и в това време я оставям в нейния креват да зяпа въртележката или в активната гимнастика. Само тогава е изцяло легнала без нищо подложено, но когато Васил тръгне на училище ще я оставям повече време в кревата ѝ, за да свиква, а и да има повече свобода на движенията. Досега избягвах, защото той учеше онлайн в същата стая и когато тя се разреве му пречи, а когато той взима участие в час или госпожата говори се чува от колонките и това пречи на нея да спи.
Леле, Маги, сигурно сърцето ти е спряло. Аз май съм предупреждавала Васил, защото той не смее да я вдига, само я гушка в леглото и я милва. Но пък онзи ден изпусна дрънкалка върху нея, точно под окото ѝ и тя доста рева, сега има малка точица синина под окото, а той така се уплаши, че се скри в другата стая да не му се караме и да не я разревава повече. Ами батковците и каките са непредвидими, но са водени само от добри намерения. Постоянно повтарям на нашия батко, че инцидентите се случват "без да искаш" и затова винаги трябва добре да се помисли и много да се внимава, защото някои неща са непоправими.

Лято, Криси е още малка и не се движи, като започне да се движи тогава Васил може да поиска да я влачи/носи за да ти помогне.При нас това е проблема.Говорим постоянно и все в някакъв момент ще има проблясък.

Е, да, винаги може да ме изненада. Не му е хрумнало още, но има време...

Големият интервал е проблем, но просто трябва да нацелваш момента за сън. Мине ли в другия цикъл, вече става трудно заспиването.
Това което казва Маги е и воята философия. Децата ни казват от какво имат нужда и ние просто трябва да ги следваме. Обикновено проблемите ни са от сблъсъка на реалност и наши представи.


Аз снощи не съм спала. Борис се събуди в 1ч и плака, и не можеше да заспи. Никога не е бил така. Давах парацетамол към 3ч и в 3,30ч заспа. Днес пак е нервен. Имам час чак на 7ми. Май пак е ухото.
А за капак майка го научи да заспива на ръце. За мен не е голям проблем. Аз в раницата съм го сложила, не ми пречи да го гушна, но в забавачницата ще има да го оставят да плаче докато заспи. Там не приспиват. След няма 10 дена оставам сама и ще го мъча, че после ще му е по-трудно.

Първите 5м и Сими не обръщаше внимание на малкото. Като започна да пълзи, да се изправя и сега почти да ходи, сега вече иска да го гони, да го вдига и въобще сега става опасно. Малко му е трудно вдигането, че Бобо е почти 11кг, а Сими е 13-14кг.
Бъди на щрек, Лято.

Павла, да не е от зъбите? Дано е било само снощи.
Маги, ужасни са такива моменти. Радвам се, че Ади е добре. И аз онзи ден преживях подобен сърцетуп  Дари си сцепи устата. Падна, но не мисля, че се удари, а по - скоро се е прехапала. Защото има синьо от вътрешната страна на устната, а отвън се сцепи под нея. И докато разбера какво точно и е станало, защото и тя беше цялата в кръв, не знам как не припаднах. После смуках сумати валидоли 

Вчера и Симеон беше в кръв. Поряза се на една рулетка. Като истински мъж започна да дпаматизира като видя кръвта. На мен чак смешно ми стана. Голям драма куин е понякога.

Мише, ни са май зъби. Той има 4 и 2 на път, но от зъби по друг начин реагира. Ке го видя и днес и май ще му давам системно парацетамол, че се измъчи милото.

Честита Нова година мами!
Нека да е здрава и изпълнена с радостен смях на малки човечета, с много щастие, обич и семеен уют!

Явааа.... ама какво става тука? Какъв е тоя карък ? Леле дано децата им е поминал стреса(въпреки че при тях бая бързо се забравя, на нас ни държи влага повече).. Маги, Мише, Павле...Дано тея неща са останали в миналата година и да няма такива сакътлъци в новата. За много години! Маги, т'ва е ебати гадното. Направо изтръпнах. Даже разказах на Лори,защото тя много иска да вдига сама Дани и все се сърди, когато я нагласяме на спалня или диван и е с хиляда уговорки. Не знам.. говорене, говорене и пак говорене. Предполагам и Моника много се е стреснала и няма да е толкова смела занапред относно сестрите си.
Пф, Павла, много е тегаво с тея уши , значи. И Лори има няма си правеше такива неща. Бяха ми казали да внимавам как й чистя ушите( да не ръчкам много вътре). Израстна го около 6(чак ме е страх да го кажа, че и тя беше голяма драма).

Честита нова година,момичета!
Какви са тия контузии,дано са добре децата,вие също.
Маги ,Мише представям си как сте се почувствали,дано са малко такива случаи.Брат ми два пъти си цепи главата до първи клас,и двата пъти се случваше в смяната на майка ми да го шие тя,първия път пребледня,втория
каза -пааак ли бе???? В общи линии е много стресиращо,става много бързо и може би е неизбежно.
Павла,дано до 7ми нямате проблеми!
Ние сме при нашите,първата вечер като дойдохме и я дадох на баща ми от колата да я прибере ,като влязох тя реве,сопола й хвърчи чак,такъв рев никога не е било.Мина й малко,и само да погледне майка ми или баща ми и наново.На следващия ден вървя като кодук след тях и даже ги оставихме за три часа с нея.На първи бяхме на гости цял ден в кръстника й,там яде и спа,и я пощуриха от игри братовчедките ми,беше страшно щастлива.Сега иска все да е изправена и някаква мания към дръжки на врати разви,постоянно гледа и се опитва да докопа.

Децата се стряскат от всичко и от нищо. Важното е, че сте се разнообразили малко. Децата най-обичат да са с други деца.Защото се връщат дръжките на вратите сгурно се кефи.

Моите близначки са във фаза искам само мама.Ревът и като изляза от стаята и дори баща им да е там.Ще мине и това ама е тегаво.

Слънце, тя ги е забравила и се е изплашила душичката, трябвало и е време да свикне с тях наново.Всичко е минало.Да си изкарате добре там и да починете.

Ади, вече е добре почти и ги няма дори следите от нараняванията.Всичко ще се оправи.Аз вече чакам с нетърпение утре, Моника да отиде на градина.Побърка се с това седене в къщи.

Маги, Дари откакто се е родила е в тази фаза и за сега няма изгледи да минава  Ако я оставям с някой, гледаме да я разсейваме и да не вижда как излизам от стаята. Иначе е неутешим плач. Като отидем на гости у наще, в началото не иска никой да я пипа и пак плаче, защото си мисли, че ще я оставям. Като се убеди, че никъде няма да ходя и започва да им се радва  Хубаво е, че бързо им минават нараняванията на малките шушулки. И при Дари вече почти нищо не остана.

Слънчице, до към 8-ми месец и при нас беше така. Като видеше нови хора и особено, ако се опитат да я закачат или гушнат веднага и започваше да плаче и така около 30мин. После вече свикваше и нямаше проблеми.

Павла, как е Борис? А на Симеон мина ли му раната?

Аз никога не съм се крила дали с Моника или с близначките.Дори сега като плачат им казвам чао и тръгвам.Не искам да си мислят, че като не ме виждат мога да изчезна, искам да са спокойни и сигурни като излизам.Точно това криене, дава несигурност в детето, защото то не се отпуска и чака да изчезнете.А иначе ще поплаче, поплаче и ще спре.После се свиква, че вие излизате, но ще се върнете и идва спокойствието.
Поне аз така разсъждавам.
И аз чакам Павла да пише.

Една моя приятелка беше изчела що мнения на психолози, които беше открила и точно такъв е съветът. Да се казва на детето чао, за да се учи, че човекът отива някъде осъзнато, а не е изчезнал. И те още като са бебета им е Интересно да махат ръката и да казват чао. Като пораснат просто занят, че мама им казва, че излиза и ще се върне.