Момичета, питам вас защото минавате по този трънлив път!Какво ви беше най-трудно докато се борите със стерилитета?Хората, приемането на диагнозата, стигането от обикновенния АГ до репродуктивен специалист?Имам нужда да чуя вие какво мислите!

 Първо: Да убедя половинката, че имам проблем. Познавам си тялото и усещах, че времето се изплъзва, а той все повтаряше "Ще се случат нещата много ги мислиш"

 Второ: Загубата на време при "кварталните гинеколози"
 
Трето: Съжалих, че казах на някои от "близките" ми приятели, че сме поели по пътя на Инвитрото. Това ми е трудно да го обясня...
 Да кажем в една и съща ситуация с малко дете примерно, ако не му обърна внимание и не знаят за проблемите няма да им направи впечатление, но ако знаят ме гледат със съжаление дори и с укор как се държа с него.

 Трудни ми бяха дългите километри изминати до клиниката (но вярвам, че ще си заслужава всеки километър )

Знаех, че ще имам проблеми със забременяването, но ми отне ужасно много дълги години да намеря изобщо мъж, който ще ме обича, каквато съм, и ще иска да има дете с мен. Това беше първото трудно.

Най-трудно ми беше да приема това, което сега си пролича по време на стимулацията - че без значение как се чувствам, аз съм вече в напреднала репродуктивна възраст и може би всичко, което правя ще е напразно. Че изгубих ужасно много време и никой няма да ми го върне.

Също ми е трудно да приема това, в което ме превърнаха годините напразни опити. Преди 6 години като се запознахме, мъжът ми се хвалеше с мен, бях спортна мацка, носех хубави рокли, гримирах се. В стерилитета сякаш се изгубих. Не ходя на фитнес от страх, да не би да пречи на зачеването (всъщност оросяването на таза е полезно), всяка чаша кафе или алкохол е вина, буквално ме е страх да направя каквото и да е, да не би да прецакам и без това тънките си шансове за бременост. Спрях да си разхождам кучето като хората, надебелях, поглеждам се в огледалото и виждам една лелка, с дебела гуша и мътна коса.

Най-лошото е, че аз съм явно от този дебел тип, който изглежда бременен. Спирали да ме на качване в самолета да ме предупредят, че може да е опасно за бебето, дъщерята на едни познати направо им докладвала, че съм бременна, без да ме пита ... Като ме питат за пореден път, просто се усмихвам и казвам "Не, аз съм си дебела".

А моята история е много по-дълга отколкото предполага регистрацията ми във форума.

Микаса,.... ....

Hris_80 благодаря

Микаса, и аз от 2 години все внимавах да не тренирам след овулация. По време на цикъл нали се сещаш колко тренирам и остава една седмица в месеца. Тази година няма да слагам нищо над коленете. Не съм напълняла, но съм отпусната. И когато не харесваш дори отражението в огледалото, няма как да се чувстваш удовлетворена от живота си. Мъжете ни са много неактивни в решаване на репродуктивните проблеми, но пък понасят голяма помия от нашите настроения и промените в нас. Аз съм много различна от жената, на която той предложи брак. И в името на семейството ни се опитвам да се върна, откъдето започнах. Силно ти пожелавам да си бременна от този опит, но ако не стане заради него, заради теб се вземи в ръце. За да си жената, която си била, да харесваш себе си. Това е много важно според мен, защото неудовлетвореността води до депресивни състояния.

HELIANTHUS на 18 -19.05. по думите на док е ОВ,което ще рече на 16,17 ден от МЦ. Извинявай явно не съм го написала много правилно.
Тери задължително ще изследвам Прогестерон този месец.
Др хормони ги изследвах
LH - 10.8 при реф 2,4-12,6
FSH- 7.3,при реф 3,5-12,5
Естрадиол - 59.9, при реф 12,4-233
ТАТ - 0.74 при реф <4,11
МАТ - 2,36 при реф <5,61
Тестостерон - 0.49,при реф 0,14-0,53
FT4-0.900 , при реф 0,700-1,480
TSH-1,210 ,при реф 0,350-4,940
Пролактин първия път 664.2,приреф 102-496
Пролактин втори път 10.75,при реф 5,18-26,53
Пролактин трети път - 18.27 ,при реф 5,18-26,53
Съотношението LH -FSH  не беше много ок,но Док го отдаде на кистата,която имах.
Общо взето това съм правила плюс ехографски прегледи,на които матката и яйчниците са нормални и няма някакви възпаления.

Девойки, здравейте- липсвахте ми! Тази седмица при мене мина хем бързо, хем болезенено! Бях настинала и се влачих с маска, темп, и горещи вълни на работа. Буквално щях да се напишкам- толкова работа имах! Мина ми рожденния ден, 29 май, Слънчицето- да ти е жив и здрав мъжа! Ние си вървим заедно ... И моя мц. дойде на 29... на моя рд или съм болна или в цикъл )) Сега седнах  и ви изчетох на един дъх! Тери, как мина концерта?Супер пролактин си докарала, браво. Аз пуснах пак, чакам ги кандиларов още,пуснах и вит Д, да видим.
Хелиантус, Мише, Кукапетал, Тери, Павла виждам , че се държите. Знаете ли, 10 ден от мц ми е 8ми и персенска е дежурна, мисля да не ходя а да запаля колата за ДРЗ, както сме говорили. Знаете ли вие сте ми такава подкрепа!  Последните 4 дни минах на автопилот, заспивах супер рано. Днес съм при имунолога в Надежда

Здравейте, дали ако си пусна кръвен на 10 ден от трансфера ако е станало ще отчете?

Колко дневни са ембрионите? Трябва да отчете.

Микаса, дано да ви е успешен опита!
Такъв тип напълняване, в коремната област, е много типично за проблеми с инсулина/кр. захар. Имаш ли изследване за инсулинова резистентност?
Трябва да харесваме човека, който всяка сутрин ни гледа от огледалото. Дали има гуша, корем, прекалено е слаб, има пъпки, ние все пак трябва да го харесваме. Ако мъжът ми напълнее ужасно много няма да спра да го обичам, ще се притесня за здравето му, ако е нервен, защото имаме проблеми (проблемите са общи, ако ще да са извън нас и семейството)- няма да спра да го обичам, а ще се опитам да го накарам да споделя, а не да се прикрива от мен. Като е тъжен- ще тъжа с него, ще го разсея, ако мога.
Хората, с които сме ако не мислят по същия начин, ако търсят човека от преди 2-5-10 години не е на хубаво. Ние не сме статични, не сме мебел, че да не се променяме. Защо сами си вменяваме вина за това, че сме напълнели, че сме нервни, че сме неуверени? Човекът до нас е този, който знае най- добре каква е причината.

На 5-ия ден ми беше трансфера.

Трябва да отчете. Дори и да е ниска стойността не е проблем.

Благодаря

Все пак спазвай датите дадени от клиниката и не спирай лекарства дори и да е отрицателен, поне не без да ти е казано от лекаря ти.

Ами не съм бременна, да няма да спирам нищо още. Ще си пуснах пак във вторник сигурно.

Нелита, би трябвало да отчете. Мисля на 14ти ден се пуска. Стискам палци!

Девойки, минах през имуноложката на Надежда, пуснахме някакви НК клеткли или нещо подобно (беше ми лошо и както бях концентрирана , така ми се зави свят, като почна да ми говори за ендо биопсия.. толкова ми е неприятно усещането от предишната..) 344 лв за това и някакви анти тела, фиша остана в нея, ще го получа др седмица. Бях и при Хедер , ендокринология, видя пролактина, каза че проблем не вижда тя и нямало смисъл да го смъкваме с хапчета дори и на 200, защото аз забременявам, но нещо натам се бърка. Пак се отчаях...

Нелита, все пак има малка надежда! Стискам палци.

Лина, аз не разбрах какво е станало? Пуснала си изследвания и чакаш резултати, така ли? А според ендокринологът всичко е ок? Защо се отчайваш?

Pavla, привет. Защото имам чувството, че тъпча на едно място. Имуноложката ме притесни.Защо ендо биопсия? Каза, че има смисъл от крос матч тест... Дори не зная защо съм толкова афектирана, но ми е супер криво. Резултат чакам от тези изследвания,за които взехме серум сега (НК и някакви анти тела, нали ти казвам, нещо избуших)

Бременността ти е след таймиран секс, нали? Какви биопсии, какви тестове толкова?
Тромбофилии правили? Толкова скоро след аборта ще са ти повишени НК клетките и другите имунологимна.
Успокой се и тогава взимай решения.

Да, бе да му се невиди. Здраве да е. Не знам за какво ме накараха така да ги дам тея пари, Павла. Тези мутации дето излезоха не са ли те тромбофилиите, Павла?

Такъв тип напълняване, в коремната област, е много типично за проблеми с инсулина/кр. захар. Имаш ли изследване за инсулинова резистентност?
...
Хората, с които сме ако не мислят по същия начин, ако търсят човека от преди 2-5-10 години не е на хубаво. Ние не сме статични, не сме мебел, че да не се променяме. Защо сами си вменяваме вина за това, че сме напълнели, че сме нервни, че сме неуверени? Човекът до нас е този, който знае най- добре каква е причината.

Не, нямам изследвания за инсулинова резистентност. От любопитство може да си направя, но не мисля, че е от това. По-скоро заседяването и безразборното хранене се отразиха. Аз имам около корема и кръста тлъстини, но не са само там, равномерно съм си дебела. Но понеже нямам мускули на корема и като хапна нещо, стомахът ми се издува и седи като в 5 месец бременна. Иначе знам, че ако метна притесненията зад борда и започна пак да опъвам жилите във фитнеса, всичко ще си дойде на мястото. Аз преди не бях слаба заради друго, а защото ходех на фитнес по 4 пъти на седмица и всяка сутрин скитах с мастията по 6 км. преди работа.

Мъжът ми не ме упреква за нищо, той е душа. И той не е, каквото беше, но си го обичам всякакъв.

Ама вярно много бавно минават тия дни чакане ...