На него по-често явно му се случват такива ситуации за съжаление  Важното е, че си се отървала!

JBrul, шапка ти свалям за този текст.

Ами не го шернах за "сваляне на шапка". А защото освен да говоря пак и пак по темата доколкото мога - друго не знам какво да направя. И се сетих днес, колко иронично, че тази тема (в която пишем) изобщо я стартирах с точно този въпрос, за донорството и няма и две години по-късно - се оказах в главната роля. И как за пореден път мразя да съм права и все за лошото съм права... 

 

Сис, права си, да, за съжаление

В нормалните държави можеш да носиш в портфейла си карта, на която изрично се съгласяваш или отказваш да бъдеш донор. Няма какво да се лъжем, че всеки си има карта. Дали от мързел, незнание или незаинтересованост, много хора нямат. Аз имам, мъжът ми също. Това е важно и смислено в моите очи.

Няма у нас такива карти.

Пиши на Агенцията по трансплантации, за да питаш защо няма такова нещо в България! Интересно ми е какво ще ти отговорят. Има някаква конкретна причина. Не мога да повярвам, че никой досега не се е сетил.
Ето го немският дори и на български (при дълъг престой в България се препоръчва да има човек и на местния език).

Съжалявам много за случилото се. Съболезнования.

В здравната книжка може да се запише, че не си съгласен да станеш донор, но трябва да е заверено от нотариус. Всички сме потенциални донори по закон, НО...Много е скъпо- поддържането на органите и медикаментите, които се използват за да могат да се трансплантират орган, а да не говоря и работата на няколко екипа. След това винаги може да се оспорва решението, ако и идват едни дела. Знам случай на жена, която не си е заявила в книжката, получава инсулт, съпругът ѝ е съгласен, но родителите ѝ не искат. Обръщат се към съда и в такъв случай се е прекратило всичко, защото трябва да се действа много бързо.
Националният консултант по трансплантация се казва проф. Вилиян Платиканов, завеждащ Клиниката по анестезиология и реанимация в "Св. Марина" Варна. Не мисля, че би отказал разговор, ако му се разясни за какво става дума. Страхотен лекар и човек е.

Мен ме интересува защо се занимават с тези, които не са съгласни. Те не са им необходими. Важни са другите. И ако могат да си заяват волята приживе, защо ще се оставя на роднините да се разполагат?! Така ми се вижда логично. А не после да се реве, че няма донори.
Павла, как е във Франция?

Блу, то аз вече ти обясних каквото и Pav-la, на друго място, ама...това е в общи линии. И не само де, ама базово е недомислица. Както и да си заявил воля приживе, че си ОК да си донор - родата по всяко време може да оспори твоето решение. Това е абсурдно! А е доста пари да държиш изправни органи на мъртъв реално човек, без идея дали ще се ползват за трансплантация. Поради което самите болници, въпреки закона изискват съгласие на място от роднините за да започнат мероприятия, което обезсмисля закона. И даже в случаи като нашия, когато няма възражения - органите заминават, защото е изгубено времето, в което е можело да ги запазят... Докато освен, че мъртвият по смисъла на закона не е възразил да бъде донор, подпише и някой близък роднина - финито на тези органи. Болниците са ТД от друга страна, та имат право да извършат/или не даден разход по целесъобразност и става тотален батак.

В една реанимация за година да има не повече от 7-10-15 донорски ситуации. Тъй като всеки е потенциален донор, екипът се занимава с всички. След като се съобщи на близките им се оставя малко време да се освестят  и след това им се обяснява какво, как, защо и тн. И ако те кажат не- нищо не може да се направи, защото ще се загуби много ценно време. 3-4 на милион е добра цифра за донори, каквато е в България при условие, че в България се започва от 0,03 или 0,003, не си спомням, преди 6-7 години. Във Варна се върти около 50-60% успеваемост на донорските ситуации. Неуспехът може да се дължи и на заболяване, което е открито при пакета изследванията след мозъчната смърт или просто отказване на органите при подготовката. В България може да се заяви, че искаш да си донор, но само пред нотариус, иначе може да се оспорва.
България е в мрежата на европейското донорство, което някак си променя начина на мислене на хората в положителна насока.
Във Франция има национална листа на откази, а иначе можеш да си изкараш донорска карта. 20тина на милион са донорите. Мисля, че Испания и Хърватска са с най- високи нива в Европа- над 30.
За мен трябва да се въведе единна европейска карта за донорство или просто да е в чипа на личната карта. Много е лесно, но...

Pav-la, променяха, променяха закона у нас и от "изрично съгласие" - стана "изричен отказ". Но освен това - не се промени нищо друго в текстовете. От което произтичат и проблеми като споменатия. ПАК когато има донорска ситуация и е въпрос на час- два тези органи да стават за нещо - се чака на роднините в шок да решат. В общия случай - читави органи имат по-младички хора, които са починали съвсем неочаквано и шокът е тотален. И не, не упреквам роднините, че не могат да кажат на секундата "Да". Може би след 12-24 часа ще могат, ама е твърде късно пък... Аз както споменах...изгубих 6 часа, докато кажа "Да" и то аз се разтърчах да питам, не ме  да питат... и беше твърде късно вече за жалост.

И да, специална карта да си има човек по въпроса, или да се чипира някак в личната му карта - стига. Що за безумия са при нас - не е реално! Както всичко друго де...

Жбул, не мисля, че може да се откаже подготовка за донорство- там няма бюджет и "пътека". Въпросът е, че хората влагат повече усилия да не помогнат, отколкото да направят нещо в полза на друг човек. Говоря за близките. Във вашата ситуация е въпрос на часове, а и тогава не е сигурно. Не трябва да се питате "ако". Грижете се за вас си, направете, това което трябва (нотариално заверено желание) и разпространете. Не е истина какво му минава на човек през главата в такъв момент. Един човек да се съгласи да стане донор и вече е много.
Не са само съвсем младички. Има и на по 50 и години, но това не прави шокът по- малък. В България се умира най- често от сърдечносъдови заболявания, като изключим вродени аномалии като аневризми и тн., засегнатите са на една по- стабилна възраст.
За мен трябва да има съгласие, което е заявено, защото иначе представи си ситуацията при извършена трансплантация да се започне дело към болницата.
Трябва да се легализира кръстосаното донорство- аз имам болен роднина, но не ставам да дам бъбрек, но има друг, който става и също има болен родина.
И все пак затегнат режим и загуба на органи, отколкото измъчени хорица да си продават това онова.

О, много е "весело" с подготовката за донорство. Случва се годен за донор в болница Х, отказ (по смисъла на закона няма, това се проверява с 2 клика в системата) и започват съответните мероприятия. И АКО роднините възразят - направеният разход си остава за сметка на бюджета на болницата. Права си - няма "пътеки", не плаща АТ, ако са направени тези разходи, но има възражения и не се стигне до трансплантация и пр. Поради което, всяка общинска болница - техните екипи търчат за случаи като нашия, или в техните реанимации е всичко най-тежко...искат да знаят дали има смисъл да започват изобщо нещо да правят в тези случаи.
Аз за "младичките" казах в смисъл, че много добри органи имат по-млади хора просто, или от по-възрастните - такива, които са живели относително здравословно, нямат хронични заболявания и пр. Брат ми нямаше 20, не  пие, не пуши и дай му да ходи по планините. Всичко, което можеше да се експлантира от него беше перфектно. Какво и защо му е дало "на късо" в главния мозък - не прави органите му негодни, знаеш. И заради бюрокрация - пропуснат шанс. При това за пациенти, които са в "края на опашката" обичайно, защото той беше с отрицателен резус фактор. Найс просто. 

Не сичтам, че някой трябва да ходи по нотариуси, да влага време и средства (все тая, че са 30 лв.), за да декларира желание за донорство. Има си закон, валиден - няма ли ОТКАЗ, няма какво да се питат роднини,, не следва да имат право да оспорват и пр. глупости. АКО на някой му е мега важно да не бъде донор, ако му се случи нещо - да си прави той труда, да се разкарва някъде, да пише, заверява и пр. Т.е. политиката трябва да е в полза на склоняване да си съгласен, а не обратното. И процедурата да е елементарна. Ако ще при преиздаване на ЛК да те питат и това, чипират го и ако пък размислиш - ходи ти по ведомствата и си променяй желанията по темата.
За мен следва всеки направен разход в донорска ситуация да се поема от НЗОК, независимо от крайния изход, естествено при адекватен контрол, че и оттам какво крадене моЕ да падне - не е реално.

Джбрулка, съболезнования за загубата!
С моят мъж сме си говорили, че ако стане нещо с другия, трябва да се дарят органите - ако стават, разбира се. Само аз мога да взема решението за него, както и той за мен. И съм сигурна, че преди 5 години, когато бях на ръба да ми изтече кръвта и да си замина, той щеше да вземе адекватно решение и родителите ми нямаше да имат думата.

Jbrul, съжалявам за неприятната ситуация.
Точно провокирана от началото на темата ти си го изговорихме това с донорството с моя мъж. Но не сме ходили изрично да заверяваме при нотариус желанието си - излишна врътня е и натоварване за този, който иска да даде - пълно безумие. Не мога и да разбера до кога сме мамини и татини дечица. За мен си знам, че ако недай Боже се случи нещо такова - проблем от мои роднини няма да има. За ония с консервативните и с остарели разбирания свекъри обаче не мога да знам. Наистина трябва да се улесни донорството.

защо в Испания има най-високите нива на донорство в Европа и съответно, там се правят най-много трансплантации?
защото като нас са въвели донорство по премълчаване - ако не заявиш изрично, че НЕ искаш - значи си донор по подразбиране.
но за разлика от нас, прилагат закона ефективно и точно, а не както го описа JBrul. и при нас би могло да е така.  това при нас е всеобщият проблем - не е да нямаме добри закони. ние се проваляме при прилагането им.
друг проблем при нас е, че много от болниците нямат екипи с оборудване и знания за тази специфична цел. пишеше се, че имало допълнително стимулиране за болниците, дали е така наистина - не зная. то не е и нужно, вероятно. просто трябва добра координация и връзка с един централен екип, който да поддържа постоянна готовност и медицински хеликоптер. България е малка, навсякъде се стига за 30 минути по въздух.

Испания и Хърватска са с най- много донори в света, не само в Европа. Въпросът е по скоро за Хърватска. Защото когато се учредяват националните агенции по донорство в света, края на 80те, минаваме през различни етапи. Знаем какво става с Балканите.
В Испания тялото на починалия е собственост на държавата, а в България е на родните. Другото, което е, че в Испания има и донори, които иначе са отхвърляни от другите държави- много възрастни хора, наркомани починали от свръхдоза и такива с тежки сърдечни проблеми.
В България има достатъчно екипа, 23 разпределени по области, оборудване и тн. Ние сме си на европейско и световно ниво, но трябва да се работи с хората. Според мен се работи в тази насока. Всяка донорска ситуация се казва по телевизията, пише се за нея във вестниците, но трябва да се говори и вътре в семействата, в училище. Минава време. От почти 0, за по- малко от 10 години се стига до 3-5 донора на милион- за мен е огромна крачка, но има още дълъг път.
Не е същото, но все пак- за АРТ процедури до преди десетина години не се говореше открито от хората, защото го смятаха за срамно или и аз не знам какво. Сега има повече светлина, не си по- различен, ако си минал през АРТ. Говори се.  С донорството е същото- трябва да се говори.

Jbul, мисля че всичко свързано с донорството се плаща директно от бюджета, а не от касата. Вдигат си се екипи- самолет санитарен, хеликоптер, линейки, като няма реципиент в България, а в Германия да кажем, от Германия си идва екип да участва в експлантацията. В една ситуация участват минимум 150 човека. Разходът е последното, за което мисли който и да е в болницата или където и да е.

Pav-la плаща се всичко, АКО се стигне до експлантация обаче. Ако по някаква причина не се, а такива има вероятни много, не само да се запънат роднините - направените все пак разходи си остават за болничния бюджет. Поискания на място подпис, неофициално разбира се ми беше обяснено, че се иска, с цел да се предотвратят злоупотреби и източване на средства по това направление, или правене на реален, но излишен разход. Е, под такова изявление никой няма да си сложи името и подписа много ясно, ама "на четири очи" - това е.
И пак опираме и до прилагането на законите и до последващият контрол обаче, който ни е още по-слабо звено, да не кажа, че хич го няма. На първо четене звучи абсурдно хипотеза, че из страната разни болници, биха отчитали уж направен разход по подготовка на органите на потенциален донор (без реално да я извършват) и преди да се опре до експлантация да казват, че: органите просто са сдали багажа, въпреки положените усилия, появили се роднини и има възражение и пр. и да получат така пари за...ми за нищо всъщност. Изглежда невъзможно уж, то са големи екипи, има документация, има болнични аптеки от които се изписват съответни медикаменти и работата изглежда "бетон" и, че такова нещо просто няма как да стане.

Обаче у нас съм се убедила, че всичко има как да стане уви. Последното потвърждение, е публичната информация от тези дни, кои клиники в страната колко средства от ЦФАР са усвоили за 2016-а година. И гледам аз, че между тях се мъдри и нашата частна болница "Тракия". Хубава болница, препълнени са отделенията, които функционират реално. При откриването й още бяха замислили да правят и ин витро център, даже по табелите е изписано, че имат такъв. Реално и към този момент обаче - ин витро център в тази болница няма! Втора година не могат да намерят ембриолог, до Турция са ходили шефовете да правят опити да уговорят такъв да работи при тях и засега - не и не. Та си имат в момента едно нормално АГ-отделение, в което никой не се занимава с репродуктивни проблеми, камо ли да прави ин витро. И въпреки това има усвоени за 2016-а, близо половин милион лева от бюджета на ЦФАР за осъществени там процедури.    Същият интересен филм е и с един лекар в града, който се помещава в едно сутеренче с 3 стаички - и той се пръснал да прави ин витро човека миналата година. И толкова процедури е направил САМ и са му заплатени, че като брой - не са по силите на екип лекари, които това правят 24/7. И това го казвам само за Стара Загора, че за тук знам. По другите градове - и там няма да е много по-различна картинката.

Точат се, да не ползвам думата "крадат" пари в това пусто задрвеопазване наше, ама като Ниагарския водпад тече.  На все чиновниците, дето трябва да контролират, та и на няколко нива контролират и какво точно контролират при споделеното по-горе - представи си сама. В края на ноември полежах и аз седмица в болница "Тракия" - баш случих медицинския одит. Разнасят се едни купища бумаги по цял ден и това е. Крачето им не стъпи в някое отделение на проверяващите. Таман си заминат те - дойдат онези от НЗОК и те така проверяват хората де, на хартия дали всичко е изрядно. Ами изрядно е на хартия да, цял отдел взима немалки заплати, че бумагите да са "всичко шест". За донорство си говорим и пряко прилагане на закона... То хубава идея, ама и чудесен източник на още доход без разход - веднага ще му хванат цаката и там. На хартия ще надминем и Испания по донори за няколко месеца, само да е гарантирано плащането "по извършени мероприятия за подготовка на органите", пък кой как ще следи, дали реално се прави такова нещо някъде, или не се...всъщност не е и въпрос.

Извинявам се на всички за черногледството, но батакът е наистина огромен и повсеместен.